№ 382
гр. Перник, 07.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Петя Й. Котева
при участието на секретаря Даниела Бл. Иванова
като разгледа докладваното от Петя Й. Котева Административно наказателно
дело № 20221720200452 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.58д и следващите от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Обжалван е електронен фиш (ЕФ) серия К, № 4212532 на ОД на МВР
Перник, с който на С. Г. Г., ЕГН ********** е наложено административно
наказание глоба в размер на 100 лв (сто лева) на основание чл. 189, ал.4, вр.
чл.182, ал.1, т.3 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) за нарушаване
на чл. 21, ал.1 от същия закон, извършено на 30.11.2020г. в 15:59 часа, в гр.
Перник, ул. „Юрий Гагарин”, до бензиностанция „Шел” при управление лек
автомобил „Ауди А 4 Олроуд Куатро” с рег. № ********.
По изложени в жалбата бланкетни доводи, С. Г. Г. моли ЕФ да бъде
отменен, като издаден при неспазване на процесуалните правила и в
нарушение на материалния закон. Тя не участва лично в хода на съдебното
производство, в което не се явява и нейния пълномощник-адв. Я.С. от ПАК,
от която е депозирана молба с рег. № 9068 от 09.05.2022г., с която поддържа
жалбата, излагайки съображения за допуснати съществени процесуални
нарушения свързани с мястото на извършване на нарушението и неговата
идентичност с позиционираното автоматизирано техническо средство.
Лансира тезата, че за лабораторията, извършила последващата проверка за
техническата изправност на средството за видеозаснемане не са ангажирани
доказателства за оправомощаването й от Председателя на Държавната
агенция за метрологичен и технически надзор, с което е нарушен Закона за
измерванията. Иска присъждане на направени разноски по делото.
Административнонаказващият орган ОД на МВР Перник–редовно
призован, не изпраща представител за участие в съдебното производство. В
придружителното писмо е направено възражение за прекомерност на
1
претендираните разноски.
Съдът, след като обсъди събраните по делото писмени доказателства и
служебно провери правилността на обжалвания ЕФ намира за установено
следното:
По допустимостта:
Жалбата е подадена от легитимен субект по чл. 59, ал.2 от ЗАНН, пред
компетентния съд, като не се спори, че това е станало в предвидения срок,
поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество се явява неоснователна.
От фактическа страна:
На 30.11.2020г. на ул. „Юрий Гагарин” в гр. Перник с преносима
система за контрол на скоростта на моторни превозни средство с вградено
разпознаване на номера и комуникации тип „ARH CAM S1“ с автоматизирано
техническо средство за измерване на скоростта № 11743d0, в стационарен
режим, бил извършван контрол на скоростния режим на движещите се в
посока към кв. „Тева” моторни превозни средства (МПС). Мястото се
намирало до бензиностанция „Шел”, където за пътните превозни средства
важало общото ограничение на скоростта от 50 км/ч. В 15:59 часа през обсега
на радарното устройство преминал лек автомобил „Ауди А 4 Олроуд Куатро”
с рег. № ********, като същото фиксирало скорост на движение от 78 км/ч.
След преустановяване на извършвания контрол на скоростния режим
на движещите се МПС на посоченото място полицейският служител Р. М.
изготвили протокол съгласно чл. 10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически
средства и системи за контрол на правилата за движение, издадена от
министъра на вътрешните работи (Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г.),
който бил регистриран на 01.12.2020г. с рег. № 1158р-11071. В същия било
удостоверено използването на споменатото автоматизирано техническо
средство на процесната дата и в посоченото населено място, периода от
време, през който същото е работело - от 15:30 часа до 17:00 часа, посоката на
задействане (отдалечаващ трафик) при стационарен режим на измерване,
ограничението на скоростта в пътния участък от 50 км/ч, както и липсата на
монтиран пътен знак, променящ общо разрешената такава за населено място.
При направена справка в централна база данни по регистрация на
пътни превозни средства било установено, че цитираният автомобил, чиято
скорост на движение е отчетена, е собственост на С. Г. Г., ЕГН **********. В
отсъствие на последната, съгласно разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП е
издаден срещу нея процесния ЕФ. Във фиша, след приспадане на толеранса от
минус 3 км/ч, релевантен към максимално допустимата грешка при измерване
на скорост до 100 км/ч, отчетената скорост била редуцирана на 75 км/ч, т.е.
превишаването на максимално допустимата скорост на движение било с
25км/ч, поради което и за нарушаване на чл. 21, ал.1 от ЗДвП й е наложено на
основание чл. 189, ал.4, вр. чл. 182, ал.1, т.3 от ЗДвП административно
наказание глоба в размер на 100 лв. Жалбоподателят не се възползвал по
надлежния ред от правото си на възражения по чл.189, ал. 5 и ал.6 от НПК,
тъй като не подал писмена декларация с данни за лицето, извършило
2
нарушението, и копие на свидетелството му за управление на моторно
превозно средство, нито предоставил данни последното да е обявено за
издирване или да е със специален режим на движението, като обжалвал фиша
с процесната жалба.
По доказателствата:
Съдът възприе гореизложената фактическа обстановка за установена
по несъмнен начин, предвид приетите писмени доказателства, а именно:
Справката от централна база данни по регистрация на пътни превозни
средства доказва, че лек автомобил „Ауди А 4 Олроуд Куатро” с рег. №
******** е собственост на С. Г. Г., което не се и оспорва от жалбоподателя.
Същата кореспондира с разпечатката от показанията на автоматизираното
техническо средство – статично изображение № 11743D0/0323643 от
30.11.2020г., установяваща, че на 30.11.2020г. в 15:59 часа лек автомобил с
рег. № ******** е засечен със скорост от 78 км/ч, която съвпада с
обективираната такава от 75 км/ч в процесния фиш, предвид приспаднатия
толеранст за допустимата техническа грешка.
Съдебният състав кредитира към доказателствения материал
протокола от 30.11.2020г. за използване на автоматизираното техническо
средство, съгласно чл. 10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г., ведно
с снимка, удостоверяваща неговото разположение, удостоверение за одобрен
тип средство за измерване № 17.09.5126 от 07.09.2017г. доказващо, че
преносимата система за контрол на скоростта на моторни превозни средства с
вградено разпознаване на номера и комуникации тип ARH CAM S1 е вписана
в регистъра на одобрените за използване средства за измерване под № 5126,
протокол за последваща проверка № 59-С-ИСИС от 28.09.2020г.,
приложение, издадено от производителя за техническите и метрологични
характеристика на процесната система, заповед № 313з-310 от 14.02.2020г. на
директора на ОД на МВР Перник и писмо изх. № 22/слу-2338-(1) от
14.04.2022г. на Община Перник.
От правна страна:
Съдът прие за безспорно доказано, че С.Г. е субект на извършеното
нарушение по силата на чл. 188, ал.1 от ЗДвП, тъй като към датата на
нарушението е легитимен собственик на превозното средство, с което
нарушението е извършено. От страна на жалбоподателя не се навеждат и
възражения, че друго лице е извършило нарушението, както и не са налице
доказателства за упражняване по надлежния ред, в законовия 14-дневен срок
от получаване на фиша, на правото по чл. 189, ал.5 и ал.6 от ЗДвП. Съдът
прие като довод, че не са налице последно посочените хипотези, и самия
факт, че подадената жалба е именно срещу процесния ЕФ, поради което и
правилно в съответствие с разпоредбата на чл.189, ал.5, вр. чл. 188, ал. 1 от
ЗДвП е била ангажирана неговата административнонаказателна отговорност.
В процесния ЕФ недвусмислено е записано, че нарушението е
установено и заснето с автоматизирано техническо средство, като ясно е
посочен неговия идентификационния номер 11743d0. В протокола по чл. 10,
ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. същият еднопосочно и надлежно
също е документиран, предвид направеното вписване. Същевременно от
приложеното удостоверение за одобрен тип средство за измерване №
3
17.09.5126 от 07.09.2017г., издадено от Български институт по метрология за
преносима система за контрол на скоростта на моторни превозни средства с
вградено разпознаване на номера и комуникации тип ARH CAM S1 е видно,
че същата е вписана в регистъра на одобрените за за използване типове
следства за измерване под № 5126, като удостоверението е със срок на
валидност 07.09.2021г. От приложеното писмо изх. № 20-00-38-2 от
19.06.2019г. от Български институт по метрология, се установява, че е
извършена първоначална проверка на преносима система за контрол на
скоростта на моторни превозни средства с вградено разпознаване на номера и
комуникации тип ARH CAM S1 именно с фабричен № 11743d0 и че същата
съответства на одобрения тип. От приложения протокол № 59-С-ИСИС от
28.09.2020г. на отдел „Изпитване на средства за измерване и софтуер” на
Главна дирекция „Мерки и измервателни уреди” на Български институт по
метрология се установява, че на 24.09.2020г. е извършена периодична
проверка на описаната преносима система и че същата съответства на
изискванията на одобрения тип. Следователно налице са достатъчно
доказателства относно типа на автоматизираната техническа система и
нейната техническа годност, което води до извод, че контролният орган е
изпълнил в цялост изискванията на чл.4, ал.2 и ал.3 от Наредба № 8121з-532
от 12.05.2015г.
За пълнота на изложеното съдът отбелязва, че в разпоредбата на чл.
189, ал.4 от ЗДвП законодателят не прави разграничение във вида на
техническото средство, т.е. дали същото е мобилно или стационарно по
смисъла на § 6, т. 65, б. „а” или б. „б” от Допълнителните разпоредби на
ЗДвП, поради което и след като в обжалвания ЕФ изрично е посочен номера
на техническото средство, който е индивидуален за всяко автоматизирано
техническо средство, то същият дава надлежна информация за неговия вид.
В случая се касае за техническо средство, което е било стационарно
разположено временно на пътния участък.
Съдът не споделя възражението на процесуалния представител на
жалбоподателя за това, че за отдел „Изпитване на средства за измерване и
софтуер” на Главна дирекция „Мерки и измервателни уреди” на Българския
институт по метрология, който е трета независима страна по смисъла на § 1, т.
30 от Допълнителните разпоредби на Закона за измерванията следва да се
ангажират доказателства за оправомощаването му да извършва последващи
проверки за техническата изправност на процесното средство за измерване,
тъй като неговото правомощие, респективно на съответния служител,
произтича не от заповед за оправомощаване, издадена от председателя на
Държавна агенция за метрологичен и технически надзор, каквито некоректни
твърдения лансира пълномощника на жалбоподателя, а по силата на самия
Закон за измерванията в какъвто смисъл е съдържанието на неговите
разпоредби в чл. 38 и чл. 40.
От съдържанието на приложения по делото протокол по чл. 10, ал. 1 от
Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. е видно, че той е изготвен надлежно, по
утвърдения образец, като в него са попълнени необходимите реквизити.
Същият е изготвен от Р. М., който го е подписал. Не е спорно, че
полицейският служител е преминал обучение за работа със системата за
видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение, с която именно е
4
извършено заснемането на автомобила на жалбоподателя, поради което и е
включен в списъка на служителите от ОД на МВР Перник, които са
определени със заповед № 313з-310 от 14.02.2020г. на директора на ОД на
МВР Перник да осъществяват дейност по заснемане на нарушения с
процесната система, последващ преглед, валидизиране и генериране на ЕФ в
АИС „АНД”, поради което и не може да бъде поставено под каквото и да е
съмнение, че е бил осъществен контрол по отношение на установеното
нарушение съгласно нормативните предписания и при посочените в
протокола обстоятелства.
Предвид изложеното съдът намира, че посочените в протокола данни
могат да се ползват с доказателственото значение, тъй като се касае за
редовно съставен документ. В този смисъл следва да се отбележи, че в
процесния прототокол полицейския служител Р.М. е удостоверил свалянето
на установени 38 броя статични изображения от системата с посочване на
мястото на съхраняване на тази информация. Попълнена е и частта на
протокола, отнасяща се до проверката, извършена от съответното структурно
звено, в конкретния случай от инсп. В. Батева. При това положение са
спазени изискванията на чл. 5, ал. 2 и чл. 9, ал. 4 от Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015г.
Съдът намира за безспорно установено, че посочената в създаденото
статично изображение № 11743D0/0323643 от 30.11.2020г., (което
представлява веществено доказателствено средство от категорията на
визираните в чл. 189, ал.15 от ЗДвП) скорост от 78 км/ч, с която се е движел
автомобилът на жалбоподателя към момента на констатиране на
нарушението, е точно измерената от автоматизираното техническо средство.
В ЕФ коректно е приспаднат в полза на нарушителя толеранса от
допустимата техническа грешка при измерването на скоростта, като същата е
редуцирана на 75 км/ч, като е конкретизирана и разликата между
установената и разрешената скорост - 25 км/ч. Следва да се отбележи, че във
фиша изрично е посочено, че в него е отбелязана не измерената скорост, а
установената стойност на скоростта, поради което и не е налице
несъответствие или неяснота при определянето на наказуемата скорост,
предвид на което и липсата на изрично отбелязване дали е приспаднат или не
този толеранс, не съставяла нарушение на процесуалните правила, доколкото
не ограничава правото на защита на санкционираното лице.
Данните в протокола по чл. 10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015г., ведно с приобщения снимков материал от записа, кореспондират
с приетото като писмено доказателство писмо с изх. № 22/слу-2338-(1) от
14.04.2022г. на Община Перник, удостоверяващо, че в района на
бензиностанция „Шел” на ул. Юрий Гагарин в гр. Перник, за движещите се в
посока към кв. „Тева” пътни превозни средства не е въведено ограничение на
скоростта с пътен знак В26, което категорично потвърждава и визираната от
наказващият орган правна квалификация на нарушението като такова по
чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Съдът констатира, че атакувания ЕФ съдържа надлежно описание на
нарушението, каквото изискване съдържа разпоредбата на чл. 189, ал.4 от
ЗДвП. Видно от съдържанието на обжалвания акт, в него недвусмислено е
посочено, че местоизвършването на нарушението е в населено място – ул.
5
„Юрий Гагарин” в гр. Перник, до бензиностанция „Шел” за движещите се в
посока към кв. „Тева”, което е напълно достатъчно да се индивидуализира и
конкретизира този реквизит, описващ твърдяното нарушение. Съдът не
споделя като основателно възражението на защитата на жалбоподателя за
липса на яснота относно мястото на извършване на деянието, водеща до
съществено процесуално нарушение при издаването на ЕФ, като
съображенията са следните:
За да е съществено едно нарушение, то следва да се изразява в
неизпълнение или нарушение на императивна законова норма или да е от
такова естество, че да е накърнило правото на защита на визираното като
нарушител лице. В преценката на тези обстоятелства следва да се изхожда от
спецификите на всеки конкретен случай. В настоящият случай не е
ограничена възможността да се извърши преценка за точното приложение на
материалния закон, въпреки съществуването на ул. „Юрий Гагарин” в гр.
Перник на два търговски обекта на компанията „Шел”, тъй като от приетото
като писмено доказателства писмо с изх. № 22/слу-2338-(1) от 14.04.2022г. на
Община Перник се установи, че разстоянието межу двете бензиностанции е
2500м, като и в двата участъки не е наличен знак В26 с ограничение на
скоростта, различно от общо валидното за населено място. При това
положение съдът намира, че описанието на нарушението в ЕФ напълно
отговаря на изискването на чл.189, ал.4 от ЗДвП и дава възможност на
жалбодателя да разбере административнонаказателното обвинение и да
организира в пълен обем защитата си по него, защото нарушителят се е
защитавал срещу ясно предявени му с ЕФ факти - че нарушението е на ул.
„Юрий Гагарин” в гр. Перник, където е действало „ограничение от 50 км/ч
валидно за населено място”. Същите са напълно достатъчни за установяване
и доказване на действащия скоростен режим.
За пълнота на изложеното следва да се посочи, че цитираните в
депозираната по делото допълнителна молба с рег. № 9068 от 09.05.2022г. от
пълномощника на жалбоподателя съдебни решения, постановени по канд №
194/2020г. и канд № 67/2020г. по описа на Административен съд Перник, са
служебно известни на настоящия съдебен състав. Същите, обаче, не са
релевантни за настоящия казус, тъй като от техните мотиви се установява, че
касационният съд е констатирал, че по тях са били направени възражения,
„че при двете бензиностанции е въведен различен скоростен режим”, което е
довело до невъзможно да се извърши преценка относно правилността и
законосъобразността на размера на наказанието. В процесния случай
приетото като писмено доказателство писмо с изх. № 22/слу-2338-(1) от
14.04.2021г. на Община Перник, като администрация, стопанисваща пътя, за
въведения скоростен режим в района на всяка една от двете бензиностанции
„Шел”, които са разположени на една и съща улица - „Юрий Гагарин” в гр.
Перник, от страната на едно и също платно за движение от кв. „Изток” към
кв. „Тева”, на близко разстояние и без въведено ограничение на скоростта с
пътен знак В26, различно от общовалидното за населено място от 50км/ч, по
несъмнен и категоричен начин доказва и вменения на жалбоподателя за
нарушен скоростен режим по чл. 21, ал.1 от ЗДвП.
Съдът не споделя направеното възражение, че посочените географски
координати на мястото на нарушението, които са визирани в създаденото
6
изображение № 11743D0/0323643 от 30.11.2020г., не са достатъчни за
локализиране на мястото на нарушението, тъй като самата система за
контрол, съгласно техническите си характеристики, разполага с GPS-
приемник, с който с точност се определят географските координати на
констатираното нарушение, като предоставя автоматична възможност да се
установи тези координати на коя част от пътя съответстват, като последната
също е индивидуализирана в създаденото изображение. В случая и в ЕФ е
посочено мястото съответстващо на географските координати отразени от
автоматизираната система за контрол на скоростта на моторни превозни
средства, каквито са данните както в статичното изображение с №
11743D0/0323643 от 30.11.2020г. на което е заснет процесния автомобил, така
и в протокола по чл. 10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г.
По вида и размера на наказанието:
Санкцията за неизпълнение на задължението по чл. 21, ал.1 от ЗДвП е
установена в разпоредбата на чл. 189, ал.4, вр. чл. 182, ал.1 от ЗДвП.
Последната разпоредба от своя страна диференцирана нейния размер, в
зависимост от превишената стойност на скоростта, в шест отделни точки.
Деянието на жалбоподателя е санкционирано на основание чл.189 ал.4, вр. чл.
182, ал.1 т.3 от ЗДвП (за превишаване от 21 до 30 kм/ч), която предвижда
точно фиксирано по вид и размер наказание - глоба от 100 лева, каквато е
била и наложена на С.Г.. Посочената разпоредба обвързва наказващия орган
при реализиране отговорността на нарушителя и изключва възможността му
за преценка на обстоятелствата по чл.27, ал.2 от ЗАНН.
Относно маловажност на нарушението:
По делото не са налице доказателства, установяващи маловажност на
нарушението по смисъла на чл. 28, вр. чл. 11 от ЗАНН, вр. чл. 93, т.9 от
Наказателния кодекс (относими към датата на неговото извършване), тъй като
деянието разкрива типичната степен на обществена опасност на нарушение от
този вид. Не са налице многобройни смекчаващи обстоятелства или
изключителен характер на някое от тях, които в своята съвкупност да
обуславят по-ниска обществена опасност от обичайната за този вид
деятелност, още повече че към настоящия момент законодателят с
разпоредбата на чл. 189з от ЗДвП изрично е изключил приложението на чл.
28 от ЗАНН по отношение на нарушенията по ЗДвП, поради което и същата е
неприложима съгласно чл. 28, ал.7 от ЗАНН.
С оглед горното съдът намира, че при издаването на обжалвания ЕФ не
е допуснато съществено нарушение на процесуалния и материалния закон,
поради което прие, че е законосъобразен, което води до неговото
потвърждаване.
Предвид изхода на делото – потвърждаване на ЕФ, претендираните от
страна на процесуалния представител на жалбоподателя разноски за
възнаграждение са неоснователни.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал.2, т.5, вр. ал.9
от ЗАНН съдът
РЕШИ:
7
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш серия К, № 4212532 на ОД на МВР
Перник, с който на С. Г. Г., ЕГН ********** е наложено административно
наказание глоба в размер на 100 лв (сто лева) на основание чл. 189, ал.4, вр.
чл.182, ал.1, т.3 от Закона за движението по пътищата за нарушаване на чл.
21, ал.1 от същия закон, извършено на 30.11.2020г. в 15:59 часа, в гр. Перник,
ул. „Юрий Гагарин”, до бензиностанция „Шел” при управление лек
автомобил „Ауди А 4 Олроуд Куатро” с рег. № ********.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд Перник в 14-дневен срок от съобщаването му на страните по реда на
глава дванадесета от АПК.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
8