РЕШЕНИЕ
№ 6203
гр. София, 13.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-22 СЪСТАВ, в публично заседание
на пети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Стефан Ис. Шекерджийски
при участието на секретаря Галина Хр. Христова
като разгледа докладваното от Стефан Ис. Шекерджийски Гражданско дело №
20231100100227 по описа за 2023 година
иск с пр.осн. чл. 66, във вр. с чл. 33 от ЗС:
Ищецът – П. К. М., в исковата си молба и уточнение на същата от 19.05.2023г.
и от 28.11.2023г. (л. 122), твърди, че съгласно Нотариален акт за продажба на имот № 115,
том. I, рег. № 3767, дело № 103 от 2008г., вписан в АВ с вх. рег. № 59430, акт № 43, том
CXLN, 40938/08г., бил собственик на имот, находящ се в землището на с. Долни Пасарел,
местността „Самоковото“, район Панчарево. По НА имотът като цяло бил с площ 8,866 дка,
22
впоследствие разделен на два имота в размер на 3 677 м – Пасище, и 2 221 м -
Урбанизирана територия. Разликата в площта по НА и имотите било редуцирането на имота
като отчуждаване за държавни нужди, обхващаща охранителната зона за питейни нужди на
яз. Искър.
2
Върху единия от посочените по-горе имоти, негова собственост с площ от 2 221 м, с
идентификатор 22472.7332.86, съгласно СКИЦА № 15-1304719-08.11.2022г., били
разположени двете процесни постройки. До скоро тези сгради били собственост на ,,А."
ООД - в ликвидация, ЕИК *******. Те били продадени на В. П. В., ЕГН **********, и Д. М.
В., ЕГН **********.
Едната СГРАДА с идентификатор 22472.7332.86.1, била със застроена площ от 318
22
м, а другата с идентификатор 22472.7332.86.2, била със застроена площ от 43 м.
При продажбата на сградите, собственикът не бил изпълнил законовите си
задължения на основание чл. 66, ал. 1, във връзка с чл. 33 от ЗС.
С оглед изложеното и на основание чл. 66, във вр. с чл. 33 от ЗС ищецът моли да се
1
допусне изкупуване на сграда с идентификатор 22472.7332.86.1, с предназначение: СГРАДА
2
на транспорта, със застроена площ от 318 м и СГРАДА с идентификатор 22472.7332.86.2, с
2
предназначение: сграда за битови услуги, със застроена площ от 43 м, предмет на договор
за покупко-продажба от 26.09.2022г., обективиран в нотариален акт нотариален акт 142, том
I, peг. № 8304, дело № 125 от 26.09.2022г., вписана в АВ с вх. peг. № 70944 от 26.09.2022г.
като ккт № 191, том CLXVII, дело № 54234, с който „А.“ ООД в ликвидация, представлявано
от ликвидатора А. М. С. е продал на В. П. В. и Д. М. В. описаните сгради, ведно с всички
последици от това, включително ищецът да замести купувачите по материалното
правоотношение, като им заплати цената.
Ответникът – „А.“ ООД – в ликвидация, оспорва иска като нередовен:
- искът по отношение на А. С. бил недопустим;
- при условията на евентуалност оспорват обстоятелството, че ищецът е собственик
на поземления имот
Ответниците – В. П. В. и Д. М. В., оспорват иска.
Претенцията била неоснователна, тъй като техният праводател придобил сградите от
държавата.
Третото лице-помагач на последните ответници - нотариус Е. Е., peг. № 367 на НК с
район на действие СРС, изповядал сделката по спорните обекти и съставил НА с № 142, том
I, рег. № 8304, дело № 125 от 26.09.22г., възприема позицията на В. и Д. В.и.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, с оглед разпоредбата на чл. 12 и чл. 235, ал. 3 от ГПК, приема за установено
следното:
от фактическа страна:
Ищецът е закупил от множество ФЛ-а пасище от 8 886 дка, находящо се в землището
на с. Долни Пасарел, местността „Самоковото“, район Панчарево (Нотариален акт за
продажба на имот № 115, том. I, рег. № 3767, дело № 103 от 2008г., вписан в АВ с вх. рег. №
59430, акт № 43, том CXLN, 40938/08г.). Цената е 9 000 лева. Недвижимият имот бил
22
впоследствие разделен на два имота в размер на 3 677 м – Пасище, и 2 221 м -
Урбанизирана територия.
Продавачите се легитимират с Решение на ОСЗГ, с. Панчарево от 28.05.2008г. (л.
232).
2
Върху единия от имотите, с площ от 2 221 м, с идентификатор 22472.7332.86,
съгласно СКИЦА № 15-1304719-08.11.2022г., са разположени двете процесни постройки.
Първоначално те били собственост на ,,А." ООД - в ликвидация, ЕИК *******.
Впоследствие били продадени на ответните ФЛ-а.
Едната СГРАДА с идентификатор 22472.7332.86.1, била със застроена площ от 318
22
м, а другата с идентификатор 22472.7332.86.2, със застроена площ от 43 м.
Впоследствие сградите били продадени от „А.“ ООД в ликвидация на ответниците
2
ФЛ-а (НА № 142, т. I, рег. № 8304, д. № 125 от 26.09.2022г.). Договорът, с който ответникът
ЮЛ е придобил сградата, е от 23.01.1997г. (л. 81). Продажната цена е 50 000 лева. Тя е била
предмет на приватизация, считано от 1995г. (Заповед от 12.05.1995г.).
Искът е предявен на 24.11.2022г. – т.е. срокът по чл. 33, ал. 2 от ЗС е спазен.
НА на ищеца е заверен с „вярно с оригинала“ и то от адвокат – чл. 32 от ЗА, като
нормата е във връзка с чл. 183 от ГПК. Или оспорването му в първото о.с.з. от 28.11.2023г.
(л. 124-5), от страна на ответника ЮЛ е неоснователно.
Данъчната оценка на земята към 11.08.2008г. е била 13,30 лева (Удостоверение – л.
200).
от правна страна:
1. Исковата молба е крайно неясна, като възраженията на ответниците в тази насока
са основателни. Същевременно обаче, ако исковата молба е неясна, от значение е нейният смисъл, а не
буквалното ù съдържание (18-60-ІV). Изложеното се отнася и до използваните термини.
2.1 Доводът относно чл. 26 от ЗЗД относно цената, че била нереална, е недопустим (Р.
№ 872 от 14.12.2009г. на ВКС, ІV г.о., по гр.д. № 2011/2008г: по предявения иск ответната страна
може да се брани, като предявява с възражение всякакви насрещни права, но само в случай, че тези права са
нейни – например възражение за изтекла придобивна давност. Съдът не следва да взема предвид предявените
пред него чужди права, каквото е правото на страните да претендират нищожността на договора, след като
правещият възражението не е страна по този договор).
Съображението е, че ответниците се намесват в чужда правна сфера. Праводателите
на ищеца могат и да му подарят земята или да имат причина да получат много ниска цена
(например при крайна необходимост, която не желаят да релевират). Възможно е и реалната
цена да не е посочена в НА. Всичко това няма никакво отражение по отношение на
валидността на сделката. Отделен е въпросът, че доводът е и материално неоснователен.
2.2 Смисълът на НА е че обръща доказателствената тежест. С констативния нотариален акт
се установява право на собственост върху недвижим имот. Удостоверяването става в безспорно охранително
производство, с участието само на молителя. Последица от издаването на този нотариален акт е наличието на
доказателствена сила спрямо всички относно съществуването на правото на собственост в полза на лицето,
посочено в този нотариален акт. Лице, което претендира правото на собственост, признато с констативния
нотариален акт, може по исков път да установи несъществуването на удостовереното с този нотариален акт
право. Защитата на това лице е по исков път, като с постановяването на съдебно решение, което със сила на
присъдено нещо признава правата на третото лице по отношение на посочения в констативния нотариален акт
титуляр, издаденият нотариален акт следва да се отмени на основание чл. 537, ал. 2 ГПК - Тълкувателно
решение № 3 от 29.11.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 3/2012 г., ОСГК, докладчик съдията
Велислав Павков (изложеното се отнася и до НА-е, удостоверяващи двустранни сделки).
Именно по тази причина в първото о.с.з. решаващият орган отказа да промени
доклада си относно доказателствената тежест. Ищецът е ангажирал доказателства относно
правото си на собственост. Ответниците следва да установят нещо различно, а това включва
своевременно релевиране и установяване на порок на придобиваното основание, доколкото
евентуалният порок не е от външна страна.
Така, до доказване на нещо различно от страна, която има интерес да го стори (в
3
случая ответниците), съдът е длъжен да зачете правния извод на нотариуса, че лицето,
сочено в НА за титуляр на правото е точно такова. Така се избягва дяволско доказване –
probatio diabolica. При постоянно оспорване на правата на праводателя би се стигнало до
безкрайно доказване, което би спряло едва при установена давност (а това става все по-
сложно колкото повече съответният период е отдалечен назад във времето). Същевременно,
съдът действително е длъжен да съобрази нищожност на сделката, но само, ако тя е от
външна страна (например: ТР от 27.04.2022г. по т.д. № 1/2020г. на ОСГТК на ВКС;
Определение № 439 от 19.07.2017 г. на ВКС по т. д. № 585/2017г., I т. о., ТК, докладчик
съдията Кристияна Генковска и Определение № 776 от 29.12.2009г. на ВКС по ч.т.д. №
787/2009г., I т.о., ТК, докладчик Дария Проданова; Решение №__ по гр.д. № 631/2001, II г.о.,
ВКС, докладчик съдията Борислав Белазелков: Съдът не следи служебно за валидността на сделките).
2.3 Доводът дали земята не подлежи на реституция е преклудиран (о.с.з. от
28.11.2023г. – л. 123 /същото се отнася и до този относно изменението на кадастралната
карта – о.с.з. от 05.11.2024г., л. 238/). Съображенията на съда са следните:
В исковата молба се сочи, че ищецът е собственик на земя, върху която има
изградени чужди сгради, евентуално отчуждени в нарушение на чл. 66 от ЗС. В отговорите
това не се оспорва (изключая недопустимия довод по чл. 26 от ЗЗД). Едва в първото о.с.з. се
навеждат нови твърдения относно земеделска земя, реституирана по реда на ЗСПЗЗ и
някакво, свързано с нея нарушение (т. 4 от ТР № 1 от 09.12.2013г. по т.д. № 4/2012г., ОСГТК
на ВКС; Р. 549 от 29.10.2010г. по гр.д. № 56/2010г., ІV г.о. на ВКС; също Р. № 76 от
10.02.2011г. на ВКС, ІV г.о., по гр.д. № 648/2010г.).
В първия отговор – този на ответното дружество, не се споменава нищо за
административен акт или административна процедура (в частност реституция). Вторият
отговор на двете ФЛ-а е по-кратък. Ситуацията е идентична. Там, както всъщност и в
първия отговор, се излагат съждения, че ответникът ЮЛ е станал собственик на обекти, построени
преди повече от 40 години преди ищецът да закупи земята, като същата към него момент е била отчуждена и
същата е била държавна собственост (чл. 175 от ГПК). Това са взаимоизключващи се твърдения,
като подобна изменчивост на процесуалната позиция е недопустима (Р. 1309/20.07.1998г. по
гр.д. № 1280/97г. на ВКС, ІV г.о.; Решение № 1001/27.05.67г., по гр.д. № 668/67 г., на І г.о.;
Решение № 285 от 27.01.1977г. по гр.д. № 2596/76г., II г.о.).
Или предмет на спора е само валидността на сделката, легитимираща материално
ищеца и то от гледна точка на морала и спазването на изискването на чл. 33 от ЗС.
Последяващо дообогатяване на основанията е недопустимо.
2.4 само за пълнота следва да се посочи и следното:
Въпросите, които имат значение за разрешаването на делото, могат да се отнасят и до
административни актове, засягащи права или законни интереси на едната или на двете
страни по делото. Поради това в чл. 17, ал. 2 от ГПК е предвидено, че съдът се произнася
инцидентно по валидността на административните актове независимо от това дали те
подлежат на съдебен контрол. Съдът не може да се произнася инцидентно по
4
законосъобразността на административните актове, освен когато такъв акт се
противопоставя на страна по делото, която не е била участник в административното
производство по издаването и обжалването му (чл. 17, ал. 2, изр. 2 от ГПК). Така цитираните
разпоредби установяват нормативно и очертават предмета на т.нар. косвен съдебен контрол.
Осъществяването му е обусловено от правен интерес, който ще е налице, ако
административният акт обуславя решаването на делото, тъй като правата, свободите или
законните интереси на страните по делото са нарушени или застрашени от него или за които
той поражда задължения (чл. 5 и чл. 147 от АПК), като това е свързано с правото, предмет
на разглеждане по делото. Преценка в тази насока се прави от съда във всеки конкретен
случай. Например: когато възникне спор за собственост между лице с възстановени права по
реда на ЗСПЗЗ и лице, което заявява собствени права върху този имот, които не произтичат
от земеделска реституция, по негово възражение, съдът е длъжен да проведе инцидентен
съдебен контрол за законосъобразност на акта на реституция.
Действащото законодателство не дава легална дефиниция на нищожните
административни актове, теорията и съдебната практика са възприели критерия, че такива са
петте основания за незаконосъобразност по чл. 146 от АПК - липса на компетентност;
неспазване на установената форма; съществено нарушение на
административнопроизводствени правила; противоречие с материал-ноправни разпоредби;
несъответствие с целта на закона. В зависимост от степента на допуснатия от
административния орган порок актът се преценява или като нищожен (когато нарушенията
са особено съществени), или като незаконосъобразен. При прекия съдебен контрол - когато
самата валидност и/или законосъобразност на административния акт е предмет на
(административното) дело - в зависимост от това колко тежък е порокът, съдът обявява
неговата нищожност или го отменя като незаконосъобразен на някое от основанията,
посочени в чл. 146 от АПК.
Следва изрично да се отбележи, че в правомощията на гражданския съд съгласно чл.
17, ал. 2 от ГПК е осъществяването само на косвен съдебен контрол, което означава, че в
резултат на него съдът не може с нарочен диспозитив да прогласи нищожността или да
измени или отмени административния акт, а само да зачете или да не зачете породените от
него гражданскоправни последици, които обуславят съществуването или несъществуването
на претендираното с иска материално право, т.е. самостоятелен иск за установяване на
нищожност или на унищожаемост на административен акт пред общия граждански съд би
бил недопустим.
Чл. 2, т. (вероятно) 3, а не 4 от ЗСПЗЗ е неприложима (не са застроени със сгради на:
промишлени или други стопански предприятия, почивни или здравни заведения, религиозни общности или други
обществени организации, нито представляват дворове или складови помещения към такива сгради). Не у
установено изградените обекти да са точно такива.
На възстановяване по ЗСПЗЗ подлежат имоти, имали качеството „земеделски земи“ към момента на
колективизацията, а ако са имали друго предназначение, следва да се установи одържавяване по отменения чл. 12
ЗСГ или друга хипотеза на отнемане, предвидена в чл. 10 и сл. ЗСПЗЗ - Решение № 183 / 1.11.2016г. по
5
гр.д. № 702/2016г., I г.о. Имотът, за който е постановено решението, следва да е земеделски
по своя характер, т.е. да е предназначен за земеделско производство към момента на
включването на имота в ТКЗС, ДЗС и др. или фактическото му отнемане (а не към
настоящия момент).
При абстрахиране от преклузията, нормата на чл. 10б от ЗСПЗЗ би била приложима –
арг. и от § 1в от ППЗСПЗЗ (Решение № 102 / 10.06.2015 г. по гр. д. № 386 / 2015 г., І г.о.: Не
подлежат на възстановяване земеделски земи, намиращи се в границите на урбанизираните територии
(строителните граници на населените места) или извън тях, върху които има осъществени мероприятия по чл. 10б
ЗСПЗЗ, вр. пар. 1в ДР ППЗСПЗЗ (изброяването е неизчерпателно) или проведено мероприятие по чл. 24, ал. 2
ЗСПЗЗ, служещо за задоволяване на съответните важни държавни и обществени нужди. Налице е пречка за
реституция и в хипотезите, при които, макар върху конкретния имот да няма изградени постройки и съоръжения,
същият попада в очертанията на терен, включващ и други имоти, зает от проведено единно комплексно
мероприятие. Ако имотът или част от него не е зает от строежи и съоръжения, не представлява прилежащ терен
към строежи и съоръжения съобразно изискванията на строителните правила и нормативи и на хигиенните и
противопожарни правила и не попада в очертанията на терена, зает от съответното проведено единно
мероприятие, не е налице пречка за реституция. Преценката се прави при всеки конкретен случай. В този смисъл
са и становищата, изразени в представеното от касаторите решение № 457 от 9.12.2011 г. по гр. д. № 1591 / 2010
г. на ВКС, I г.о., както и в решение № 677 от 5.11.2010 г. по гр. д. № 826 / 2009 г. на ВКС, І г.о.; също и
Решение № 168 от 13.03.2024 г. на ВКС по гр. д. № 865/2023 г., I г. о., ГК, докладчик съдията
Гълъбина ГЕ.а).
Правилото на чл. 10б ЗСПЗЗ намира приложение независимо дали имотът е в
урбанизирана или земеделска територия - Решение № 164 от 26.01.2017г. по гр.д. №
5800/2015г., I г.о.
Това означава, че някаква част от земята не би следвало да се реституира, което би
довело до неоснователност на иска, като отново следва да се посочи, че изводът е такъв само
при абстрахиране от настъпилата преклузия.
Факт е обаче, че сградите са продадени без земята, а по отношение нея е налице гола
собственост (nuda proprietas). Това е известно на ответниците и на третото лице помагач и
предполага анализ на ситуацията с оглед евентуално изпълнение на нормата на чл. 66 от ЗС
(нещо, което не е сторено). Същевременно, ищецът е сключил сделка относно цялата площ
на имота. Не е нарушена свръхимперативна норма (това от своя страна означава
незаконосъобразност, но не е и нищожност на решението на ОСЗГ – ней-тежкият порок
при административните актове не се предполага). Предмет на сделките са земя и сгради,
които са частна собственост.
В тази връзка: … гражданският процесуален кодекс дава възможност да се установи истината, друг е
въпросът, че страната ще трябва да се потруди и да гледа сериозно на участието си в производството - Решение
№ 4 от 16 юни 2009г. по конституционно дело № 4 от 2009г.; също: Р. № 619 от 23.10.2024г.
на ВКС, IV г.о., докладваното от съдия Боян Цонев, гр. дело № 3145/2023г.: За да може
въззивният съд да даде защита срещу незаконосъобразното развитие на гражданските правоотношения и да
възстанови тяхното законосъобразно състояние, той подчинява процесуалните си действия на принципа за
установяване на истината (чл. 10 от ГПК), като съобразява и законовите ограничения (преклузии за въвеждане
на нови обстоятелства и нови доказателства в процеса; недопустимост на определени доказателствени
средства), чрез преценка на всички доказателства по делото и доводите на страните, по вътрешно убеждение,
6
което почива на приложимия закон, логическите и житейски правила (чл. 12 от ГПК).
Права могат да се придобият или загубят, вследствие и на неадекватно процесулано
поведение.
3. Собственикът на постройката може да я продаде на трето лице при съответно приложение
разпоредбите на чл. 33; Съсобственикът може да продаде своята част от недвижимия имот на трето лице само
след като представи пред нотариуса писмени доказателства, че е предложил на другите съсобственици да купят
тази част при същите условия и декларира писмено пред него, че никой от тях не е приел това предложение (чл.
66 и чл. 33 от ЗС).
Нарушаването на процедурата не прави сделката нищожна (Тълкувателно решение №
5 от 28.11.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 5/2012 г., ОСГК, докладчик съдията Мими
Фурнаджиева - при подобно нарушение в полза на останалите съсобственици се поражда потестативното
право да изкупят продадената идеална част, като встъпят в продажбеното правоотношение и заместят купувача).
По-горе вече бе взето отношение към некоректното ползване на терминология от страна на
ищеца.
С течение на времето и поредица от правни сделки, двете страни (ищец и ответника
ЮЛ) са се оказали в хипотезата на отношения на собственик на земя и такъв на сграда,
построена върху земята (арг., изложен в отговора – л. 38). Това с нищо не влияе върху
обстоятелството, че е приложимо правилото на чл. 66 от ЗС.
По делото няма нито твърдения, нито доказателства, на ищеца да е предложено да
придобие сградите, с оглед на което в полза на последния се е породило потестативното
право да ги изкупят на договорената цена от 50 000 лева, която съгласно чл. 33, ал. 3 от ЗС
следва да бъде заплатена в 1 месечен срок от влизане на решението в сила.
С оглед изложеното, конститутивният иск е основателен.
Цената, доколкото не е оспорена от страните, е тази посочена в НА на ответниците.
по разноските:
При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответниците дължи на
ищеца сумата от 6 102,50 лева, сторени деловодни разноски.
Воден от гореизложеното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ДОПУСКА ИЗКУПУВАНЕ на основание чл. 66, във вр. с чл. 33, ал. 2 ЗС в полза на П. К.
М., ЕГН **********, гр. София, ул. *******, съд.адр.: гр. София, ж.к. *******; тел. за
връзка: ******* чрез адв. А. Г., адв. Д. Н. и адв. Н. М.а – САК, на именно: сграда с
идентификатор 22472.7332.86.1, с предназначение: СГРАДА на транспорта, със застроена
7
2
площ от 318 (триста и осемнадесет квадратни метра) м и СГРАДА с идентификатор
22472.7332.86.2, с предназначение: сграда за битови услуги, със застроена площ от 43
2
(четиридесет и три квадратни метра) м, предмет на договор за покупко-продажба от
26.09.2022г., обективиран в нотариален акт нотариален акт 142, том I, peг. № 8304, дело №
125 от 26.09.2022г., вписана в АВ с вх. peг. № 70944 от 26.09.2022г. като ккт № 191, том
CLXVII, дело № 54234, които са продадени от ответника „А.“ ООД – в ликвидация, ЕИК
*******, чрез ликвидатор А. М. С., ЕГН **********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, ул. „******* № 14, съд.адр.: гр. София, ул. „*******, чрез адв. Р. В. Т. – член на
САК, e-mail:*************(ССЕВ л. 23), на ответниците В. П. В., ЕГН **********, и Д. М.
В., ЕГН **********, общ адр.: гр. София, ул. *******, общ съд.адр.: гр. София. бул. *******
тел. *******, чрез адв. К. Я. от САК, email: *******om, срещу цена от 50 000 (петдесет
хиляди) лева, платима на „А.“ ООД – в ликвидация.
УКАЗВА на П. К. М., ЕГН **********, че ако в 1-месечен срок от влизане в сила на
решението не плати цената в полза на „А.“ ООД – в ликвидация, ЕИК *******, решението
ще се счита обезсилено по право съгласно чл. 33, ал. 3 ЗС.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, „А.“ ООД – в ликвидация, ЕИК
*******, чрез ликвидатор А. М. С., ЕГН **********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, ул. „******* № 14, съд.адр.: гр. София, ул. „*******, чрез адв. Р. В. Т. – член на
САК, e-mail:************ (ССЕВ л. 23), В. П. В., ЕГН **********, и Д. М. В., ЕГН
**********, общ адр.: гр. София, ул. *******, общ съд.адр.: гр. София. бул. ******* тел.
*******, чрез адв. К. Я. от САК, email: *******om, да заплатят на П. К. М., ЕГН
**********, гр. София, ул. *******, съд.адр.: гр. София, ж.к. *******; тел. за връзка:
******* чрез адв. А. Г., адв. Д. Н. и адв. Н. М.а – САК, сумата от 6 102,50 (шест хиляди сто
и два лева и петдесет стотинки) лева, сторени деловодни разноски.
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на ответниците В. и
Д. В. - нотариус Е. Е., peг. № 367 на НК с район на действие СРС, изповядал сделката по
спорните обекти и съставил НА с № 142, том I, рег. № 8304, дело № 125 от 26.09.22г.,
възприема позицията на В. и Д. В.и, чрез адв. М. Ш. (ЕПЕП – 131).
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
8