Р Е Ш Е Н И Е
Номер 260005/17.08. Година 2020 Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският апелативен съд Наказателно
отделение
На девети юли Година две хиляди и двадесета
В публично заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Павлина Димитрова
ЧЛЕНОВЕ: Ангелина
Лазарова
Георги Грънчев
Секретар Геновева Ненчева
Прокурор Вилен Мичев
като разгледа докладваното от съдия
Лазарова
ВНОХД № 99 по описа на съда за 2020
г.,
за да се произнесе взе предвид:
Производството пред въззивния съд е за проверка на
присъда № 19 от 27.11.2019 г., постановена по НОХД № 17/19 г. на Окръжен съд Силистра,
с която подс. Р.Д.С. бил признат за виновен в извършено престъпление по чл.343
ал.1 б.“в“ във вр. чл.342 ал.1 от НК, за
което с приложението на чл. 54 от НК, му било наложено наказание лишаване от
свобода за срок от три години, на основание чл.66, ал.1 от НК отложено за срок
от пет години, и на основание чл.343г във вр. чл.37, т.7 от НК лишаване от
право да управлява МПС за срок от три години. Съдът признал за невинен подсъдимият
да е извършил деянието при нарушаване на
правилата за движение по пътищата по чл.20 ал.2 ЗДвП и го оправдал по
това обвинение, посочвайки изрично, че не представлява административно нарушение. Съдът възложил на подсъдимия направените
по делото разноски.
Делото във въззивния съд е образувано жалби на
частните обвинители и на защитника на подсъдимия.
Във въззивната жалба на частните обвинители чрез
техния повереник, се претендира отмяна на присъдата в оправдателната част, като
се счита, че подсъдимият е допуснал нарушение на чл. 20 ал. 2 от ЗДвП,
допринесло за произшествието. Иска се и увеличаване на наложените наказания –
лишаване от свобода за не по-малко от четири години, и лишаване от право да
управлява МПС – за шест години, както и отмяна на условното осъждане.
Защитникът на подсъдимия обжалва присъдата, като
счита, че са допуснати съществени процесуални нарушения и нарушение на
материалния закон, алтернативно се твърди, че наложеното наказание е явно
несправедливо. Иска се отмяна на присъдата и връщане на делото за ново
разглеждане от първоинстанционния съд, или да бъде постановена нова, с която
подсъдимият да бъде оправдан. В допълнение към жалбата адв. Я. счита, че съдът
е допуснал съществени процесуални нарушения при оценката на доказателствата и
изграждане на вътрешното убеждение, които са довели до неправилно приложение на
материалния закон. Намира, че в заключенията на допълнителната СТЕ и КСМАТЕ са
налице противоречия относно скоростта и пътя на пешеходеца до мястото на удара,
като вещите лица не са изяснили убедително решаващи за делото факти. Защитникът
твърди, че СОС е отчел като смекчаващо обстоятелство съпричиняването от страна
на пострадалия – в средно към тежко алкохолно опиване, пресича на необозначено
затова място, но реално не го е съобразил при определяне на наказанието над
минимума.
Представителят
на въззивната прокуратура счита, че присъдата следва да бъде потвърдена. Не
констатира допуснати съществени процесуални нарушения, отчита обясненията на
подсъдимия като защитна теза. Представя и се позовава на справка за нарушения
на правилата за движение от подсъдимия, като подчертава, че подсъдимият е
допуснал редица нарушения на режима на скоростта, за което е бил наказван,
включително и след постановяване на първоинстанционната присъда. В този смисъл
преценява наказанието като справедливо, съответно оплакванията с искане за
намаляването му за неоснователни.
Пред
въззивната инстанция повереникът на частните обвинители поддържа жалбата и обосновава
становище, че подсъдимият трайно нарушава правилата за движение, което изцяло обосновава
възраженията им срещу приложението на института на условно осъждане. Счита, че подсъдимият не осъзнава
вината си, непрекъснато променя обясненията си и не дава отговор защо не е
реагирал при вида на пешеходеца, с оглед на което наказанието се явява
изключително смекчено, особено на фона на известните в обществото случаи. Моли
жалбата им да бъде уважена. Категорично възразява срещу твърденията, че
пострадалият е допуснал нарушение.
В качеството
на защитник на подс. С., адв. Я. поддържа жалбата и допълнението към нея. Не
намира основание да се
приема, че пешеходецът е вървял бавно и спокойно, след като по делото няма
данни затова. Позовава се на учебна литература от професор Карапетков
„АТЕ” на ТУ София 2005г., в която са посочени 6 вида движения на алкохолно
повлиян пешеходец. По отношение на представената справка за нарушения на
правилата за движение, защитникът сочи, че всички превишавания на скоростта са
извън населени места. Счита, че СОС е подходил формално към определяне на
наказанието при крайно укоримото поведение на пешеходеца.
При съобразяване на изложеното и на фона на указанията в Тълкувателното решение
на ВКС, относно приноса и правото на пешеходците да пресекат пътното платно,
несъмнено би било установено, че това наказание се явява несъразмерно тежко и
следва да бъде намалено. Предлага се, с оглед приноса на пешеходеца да бъде
приложена разпоредбата на чл. 55 от НК и да се определени наказание под
минимума от две години. Предоставя на съда да прецени с оглед връщането на
делото и неговото прекомерно забавяне, дали не е допуснато нарушение на
принципа за разумност на срока на наказателното производство и дали съобразно
практиката на ЕС и ВКС наказанието на подсъдимия не следва да бъде намалено и
на това основание.
В последната
си дума подс. С. иска справедливо отношение.
Настоящият
състав на въззивната инстанция, втори по ред с оглед предходното ВНОХД №
292/18г. на ВАпС, извърши пълна и задълбочена проверка на присъдата в пределите
по чл. 314 от НПК и съобразявайки доказателствата по делото, включително и от
проведеното въззивно следствие, счита следното:
І. От фактическа страна.
Решаващият съд в съответствие с процесуалните
изисквания, относими към общите правила на съдебното следствие е проверил
доказателствата, събрани в хода на ДП, назначил указаните в отменителното
решение по ВНОХД № 292/18г. на ВАпС, поисканите от страните и по своя преценка
експертни изследвания, изслушал обясненията на подсъдимия. В мотивите към
разглежданата е отразена фактическа обстановка, която частично се оспорва пред настоящата
въззивна инстанция.
След запознаване с материалите по делото и
допълнително изслушване на вещите лица по КСМАТЕ, съставът счете за установени следните
значими фактически положения:
На 23.02.2017 г., след 18 ч, пострадалият П. И. бил в
района на блока, в който живеел № 17 на бул. „Велико Търново“ в гр. Силистра. Преминаването
му през междублоковото пространство между бл. 17 и бл. 19 било забелязано от младежи, сред които свид. А.,
които разговаряли и пиели вино. Пострадалият бил облечен с униформените си черни
дрехи като охранител в Община Силистра, имал шапка – тип барета, носел торба в
ръка и се движел бавно в посока булеварда.
По същото време и място, подс. С., управлявал личният
си лек автомобил Пежо 407 SW с рег.№ В 0202 НХ, по бул. “Велико Търново“ в
отсечката от Енерго Про в
посока към бензиностанция Шел. Платното на булеварда било с ширина 12 м,
разделено с непрекъсната разделителна линия на две ленти в насрещните посоки от
по 6 м. Пътното платно било покрито с дребнозърнест асфалт, без неравности, сухо,
без наличие на заледяване или заскрежаване. Времето било ясно, с нормална за
движение през тъмната част на
денонощието видимост. Уличното осветление не работело пълноценно, премигвало
през интервали, светлината му била недостатъчна и ограничавана от клони на
крайпътни дървета. Подсъдимият управлявал л.а. в лявата част на лентата в
своята посока, близо до разделителната линия, със скорост на движение около 60
км/ч и с включени къси светлини.
Пострадалият навлязъл в платното за движение отдясно и
преминавал през лентата на движение, по която се движел л.а., като носел в
дясната си ръка 5л газова бутилка. Подсъдимият го забелязал, но не предприел
нищо и на около 14-15м от перпендикулярната линия, започваща от левия (в посока
бензиностанция Шел) ръб на пътното платно и междублоковото пространство между
бл. 17 и 19, в лентата за движение на л.а. в близост до осевата линия,
последвал сблъсък. Към момента на удара,
пешеходецът вървял, леко косо, отдясно наляво спрямо посоката на движение на
л.а., тялото му било обърнато леко косо наляво, с гръб към автомобила.
Пострадалият бил засегнат в областта на лява подбедрица около коляното от
бронята на автомобила, с последващо падане върху предната част на автомобила,
удар и счупване на предното панорамно стъкло (с център на счупването му на 0,
32м нагоре от долния му край и на 0, 29м вдясно от левия габарит на купето, на
височина 0, 96м от нивото на пътя) към областта на тавана. Носената от него
газова бутилка се ударила в предната дясна част на капака, била пусната от
пострадалия и отхвърлена напред, продължила движението си в лентата за насрещно
движение. Тялото на пострадалия било отхвърлено на около 18, 06м напред и
паднало в зоната на разделителната линия, успоредно на нея, като главата му
била към Енерго про, а
краката сочели към бензиностанция Шел. Подминавайки тялото, така че краката на
пострадалия били на нивото на задната лява врата, л.а. преустановил движението
си в района на поставените успоредно на пътя три контейнера за събиране на
отпадъци. Подсъдимият слязъл и се
насочил към пострадалия. Едновременно с това от междублоковото пространство
дотичали младежите, възприели звука на удара. Подсъдимият казал, че иска да се
обади на 112 и питал какъв е адресът, но набрал погрешно номер 911.
По същото време от насрещната посока към мястото на
произшествието приближавал л.а., управляван от свид. А. М.. Свидетелят,
полицейски служител, забелязал търкалящата се газова бутилка по пътното платно,
намалил и спрял. Бутилката е преустановила търкалянето си до тротоара, намиращ
се вдясно по посока на движение на свид. М.. Свидетелят включил на дълги
светлини и забелязал силует по средата на пътното платно, разбрал, че е станало
произшествие. Позиционирал автомобила си в левия край на своята лента за
движение и пуснал аварийните светлини, за да уведоми идващите зад него водачи,
че следва да внимават. Слязъл и се насочил към пострадалия, който издавал
хъркащи звуци. Свидетелят хванал главата му и я обърнал наляво, за да не се
задави и да освободи дишането му. Свидетелят казал на хората наоколо да се
обадят на 112. Преминалата с л.а. в посока към Енерго
про свид. М. видяла случилото се, действията на свид.
М. и също потърсила начин да уведоми за необходимостта от бърза помощ. Междувременно
подсъдимият, обикалял наоколо и говорел на пострадалия да диша и че ще му
помогнат. По-късно преместил л.а. встрани, в дясно, до пресечната улица след
казаните – ул. „Филип Тотю“ до метан станцията на „Метан плюс“ ООД.
П. И. е починал от нараняванията си преди идването на линейката
на ЦСМП.
На място пристигнал дежурен полицейски екип, като
произшествието било запазено от мл. автоконтрольор Г.
Г..
При извършения в 19.10 ч оглед на местопроизшествие,
не били установени спирачни следи. Определена
за начална линия на огледа (ПЛО) била перпендикулярната линия, започваща от
левия ръб на пътното платно (ЛРПП) и междублоковото пространство между бл. 17 и
19. Фиксирани били черна барета, намираща се на 25.4м след ПЛО и на 6.4 вляво
от ЛРПП; петно от кръв-на 25.4м след ПЛО
и на 5.7 до 6.1 в ляво от ЛРПП (погрешно замерени и отразени, установено
със заключението на СТЕ в хода на НОХД № 17/19г. на СОС); и газова бутилка,
приближена от мястото й на установяване на платното до мястото на
произшествието от неустановено лице. Установени и вписани в протокола били деформациите
по лек автомобил Пежо 407 SW с рег.№В0202НХ, получени в резултат на ударите с
газовата бутилка и тялото на пострадалия.
В хода на съдебното следствие по НОХД № 17/2019г. на
СОС били изискани касовите бонове от метан станцията на „Метан плюс“ ООД и бил
разпитан работещият към момента на произшествието служител – свид. Х..
Свидетелят бил категоричен, че на 23.02.2017г. пострадалият, когото познава от
предходни зареждания на газова бутилка, не е посетил метан станцията.
В хода на досъдебното производство е била назначена
съдебно-химическа експертиза, при която е
установено наличие на 2.56 промила етилов алкохол в кръвната проба,
иззета от пострадалия И..
От изготвената по делото съдебно-медицинска експертиза,
е видно, че при огледа и аутопсията на трупа на И. били установени, подробно
описаните в експертизата травматични увреждания. Заключението, поддържано и
прието от съда и страните, сочи, че пострадалият е получил черепно-мозъчна-гръдна
травма, изразяваща се в: черепно-мозъчна травма-контузия на главата, разкъсване
на меките черепни покривки в ляво тилно-теменно, счупване на черепната основа в
лява задна черепна ямка, субарахноидална хеморагия в ляво тилно и в дясно челно, контузия на
мозъчната кора в същите области, кръвенист ликвор; гръдна травма- контузия на гръден кош, счупване
на ребра в ляво по две фрактурни линии-ключично и паравертебрално, кръвонасядане в
местата на счупване, кръвонасядане на междуребрените
мускули в дясно в 4,5,6 междуребрия, контузия на ляв
бял дроб, хемоторакс в ляво; счупване на лява
подбедрица; анемия на паренхимни органи.
Непосредствената причина за смъртта според вещото лице се дължи на тежката
съчетана травма, довела до централно-мозъчна дисфункция
поради мозъчната контузия и субарахноидален
кръвоизлив в мястото на удара и противоудара и до остра дихателна
недостатъчност поради оформяне на гръден капак в лява гръдна половина. Всички
увреждания по трупа са прижизнено причинени, като
експертът е приел,че може да бъдат обяснени чрез блъскане на пешеходец от лек автомобил, като
първият контакт е в областта на лява подбедрица около коляното и бронята на
автомобила с последващо падане върху предното обзорно стъкло и предната част на
тавана на автомобила,
Тройната автотехническа
експертиза, назначена в хода на ДП, установява, че участващият в ПТП автомобил
е технически изправен. Вещите лица са извършили личен оглед на мястото на
произшествието и на съхранявания към онзи момент от разследващите л.а. Непосредствено
преди произшествието и към началото на удара той се е движел със скорост около
60км/ч. Опасната зона за спиране при скорост 60км/ч е 43.47м, а при скорост от
50км/ч-33.43м. Началото на съприкосновението на тялото на пострадалия и
автомобила е по дължината на пътя- на около 14м след ПЛО, а по ширината- в
лентата за движение по посока на бензиностанция Шел, в близост до осевата
линия. Пешеходецът се е движел по платното, попътно пред автомобила и е носел
газова бутилка, като първоначалното съприкосновение се е осъществило между
газовата бутилка и предната част на автомобила, в резултат на това е последвало
леко завъртане на тялото и удар с автомобила. Ударът е започнал между предна
лява част на автомобила/ на около 0.29м вдясно от левия му край/ и тялото на
пострадалия в изправено положение. Към началото на удара пешеходецът е бил с
гръб към приближаващия го автомобил и се е движел косо попътно спрямо
траекторията му. По ширина на автомобила към началото на удара пешеходецът е
бил на линията между средата на автомобила и левия му фар. Ако автомобилът се е
движел с включени дълги светлини на фаровете, водачът му би могъл да види
пешеходецът от около 100м. Ако
автомобилът се е движел с включени къси светлини водачът му би могъл да види
пешеходецът от около 40м. От сравняването на опасната зона за спиране с
отстоянията на автомобила от мястото на удара към момента, когато е възникнала
опасността за движението, вещите лица са заключили, че ако лекият автомобил се
е движел с включени къси светлини и със скорост 60км/ч водачът му не е имал
техническа възможност да спре преди мястото на удара, а при движение със
скорост от 50км/ч и включени къси или дълги светлини, водачът му би имал
техническа възможност да спре преди мястото на ПТП.
В хода на съдебното следствие по НОХД № 17/19г. на
СОС, в съотвествие и с указанията на ВАпС, дадени в отменителното Решение № 6/14.01.2019г., била назначена фотограметрична/техническа експертиза, която да
определи точното разположение на
различните обекти – барета, петно кръв, газова бутилка по ширината и дължината
на пътя, спрямо ПЛО на огледния протокол и съобразявайки достоверността на
първото измерване на разследващия до мястото, на което е намерена при огледа
баретата на пострадалия. След изслушването на вещото лице по тази експертиза
като окончателни разстояния на разположението на обектите, са приети: за обект
1, черна барета, намираща се на около 25.4м от ПЛО по дължина на пътя и на 6.5м
от ЛРПП; обект 2, петно от кръв на около
32.20м до около 33.20м от ПЛО и на около 5.6м до 6.2м от ЛРПП; обект 3, газова
бутилка - на около 33.7м от ПЛО и на около 5.5м от ЛРПП.
На тази основа СОС назначил КСМАТЕ, с участието на
вещото лице съдебен медик Т. И. и трите вещи лица, изготвили АТЕ и допълнителна
АТЕ, назначена, изслушвана в хода на НОХД № 313/2017г. на СОС, неприобщена по
НОХД № 17/2019г. на СОС - Ж. Г., О. Д. и Е. Ж.. Вещите лица са утвърдили
изчислената от тях скорост на автомобила около 60 км/ч, при обосноваване на
извода с приложимата и неприложимите методики. Конкретизирали са скорост на
движение на пешеходеца от 4, 4 км/ч (1, 22 м/с) и посока на движението му
непосредствено преди удара - отдясно наляво спрямо посоката на движение на л.а.
Приели са, че в този момент пострадалият е вървял косо отдясно наляво, под ъгъл
до около 35-40º, като за положението му в по-ранен момент не са налице
обективни данни. Вещите лица са посочили три варианта на движение на пешеходеца
– при ъгъл 35 º до мястото на удара е изминал най-малко 9, 55 м по
платното за движение за 7, 83 сек., при ъгъл 40 º - 8, 35м за 6, 84 сек. и
ако излязъл зад кофите за боклук – 9-10м, след което се е обърнал в
положението, в което бил, когато е настъпил удара – за 8, 38 сек. Изчислени са
и съответните отстояния, на които се е намирал л.а. от мястото на удара, когато
пешеходецът е навлязъл на платното за движение, съответно на 130, 5м, 114м и
139, 7м. С оглед „опасната зона“ за спиране, която е 43.47 м при скорост около
60 км/ч и 33.43 м. при скорост 50 км/ч. и осветеността на фаровете на 40м
напред, вещите лица са приели, че при втората скорост водачът е имал техническа
възможност да спре автомобила преди мястото на удара. В хода на изслушването в
с.з. на 15.11.2019г. вещите лица са пояснили, че всички други варианти на
движение на пешеходеца по пътното платно – отляво надясно с цялостно завъртане
на тялото до позицията при удара, перпендикулярно отдясно наляво със завъртане
до 35/40 º, той би пребивавал на платното по-дълго време и би попаднал в
осветената зона. Уточнени са били и разстоянията, които в различните варианти,
пострадалият е изминал до мястото на удара от момента на попадане в обсега на
светлините на л.а.
С оглед интерпретирането на обясненията на подс. С.,
дадени в последното с.з. по НОХД №17/2019г. на СОС, въззивният съд организира и
проведе своето заседание с участие на вещите лица по видеоконферентен път от РС
Силистра – в.л. Ж., Д. и И., и РС Царево – в.л. Г.. Вещите
лица потвърдиха изводите по заключението на КСМАТЕ и отговориха на въпросите на
съда и страните по отношение на скоростта за движение и пътя, изминат от
пешеходеца; регулирането на фаровете на л.а. от водача; липсата на значение на
носената от пострадалия газова бутилка в хода на механизма на произшествието.
Представената от прокурора пред ВАпС справка за
нарушител водач, установява, че подс. С. притежава категория В от 15.11.1996г. и
39 налични точки. Бил е наказван за предходни нарушения на правилата за
движение с наказателни постановления и фишове, девет от които за нарушение на
чл. 21 ал. 1 от ЗДвП, шест от които извършени в периода 2008-2016г., преди
разглежданото произшествие, а в хода на наказателното производство от
02.01.2018г. до 11.02.2019г. още три пъти.
Съставът на настоящата инстанция отрази изложената
фактическа обстановка въз основа на доказателствата, извлечени от свидетелските
показания по делото на свид. М., А., М., Х., частично от обясненията на
подсъдимия, както и от протокола за оглед на местопроизшествие и фотоснимките,
изготвени при провеждането му, документите от община Силистра – по отношение на
плана на града, плана за организация на движението и схемата за разположение на
съдовете за събиране на отпадъци, справката за метеорологичните условия,
документите на МПС, вещественото доказателство л.а., и експертната
интерпретация на доказателствата чрез СМЕ, ФХЕ, АТЕ, СТЕ и КСМАТЕ. На тази
основа съдът установи съвкупност от взаимообвързани и допълващи се факти и
обстоятелства, които позволяват несъмнени изводи по значимите елементи на
изследваното произшествие и действията на подс. С..
В голяма част фактическите изводи на СОС се подкрепят
от въззивния съд, но на основание чл. 316 от НПК бяха установени и нови
положения. Ключовите елементи на предмета на доказване и възраженията на
страните, съставът обсъди както следва:
1.За разлика от първоинстанционния съд, съставът
счете, че пострадалият е преминал през междублоковото пространство между бл. 17
и 19, където бил забелязан от свид. А., а не откъм ул. „Филип Тотю“. Свид. А.твърди, че са били пред средния блок, а свид. М. –
районен инспектор на този район уточнява, че блоковете са три с номера 15, 17 и
19.
Тази пресечка между блоковете е ползвана и при
установяване на началната линия на огледа. Оттам до булеварда са стигнали и
младежите, сред които е бил и свид. А..
Междублоковото пространство позволява преминаването на
пешеходци и достигането им до булеварда, но по схемите на града и на
организацията на движението му – изходът на тази пресечка не преминава в
кръстовище (каквито има срещу автобусната спирка близо до ул. „Н.Й.Вапцаров“),
там не е предвидена и регулирана пешеходна пътека. От схемата на л. 80 от ДП е
видно, че пешеходни пътеки, пресичащи бул. „Велико Търново“ са създадени на
кръстовищата с ул. „Н. Й. Вапцаров“ и ул. „Филип Тотю“, а местопроизшествието е
между тях, по-близо до втората. С оглед на това, неоснователни са възраженията
на повереника, че пострадалият е пресичал на пешеходна пътека, вкл. и по
смисъла на ЗДвП като продължение на пътното платно на кръстовище.
2.На следващо място, въззивният съд установи, че СОС
не се е ангажирал с извод относно посоката на навлизане на пострадалия на
пътното платно, като е фиксирал положението му в непосредствения момент на
удара, според установените по него от заключението на СМЕ травматични
увреждания, интерпретирано и от КСМАТЕ.
Съставът прецени, че обясненията на подсъдимия могат
да бъдат ценени като източник на доказателства (по арг.
и от Решение №
118 от 19.07.2018 г. на ВКС по н. д. № 356/2018 г., I н. о.) в тази част, и
прие, че пострадалият е навлязъл в платното за движение отдясно и преминавал
през лентата на движение, по която се движел л.а. Тези обяснения не са
изолирани, а напротив са обвързани от констатациите на съдебния медик за
позицията, в която е било тялото на пострадалия към момента на удара и факта,
че той е вървял, а не е бил спрял на пътното платно.
На следващо място, с оглед тези обяснения и вещите
лица инженери са разработили трите варианта за движение, предхождащо пресичането
на траекториите на участниците в произшествието.
Не е налице основание за изключване на обясненията на
подсъдимия за появата на пешеходеца отдясно от доказателствените източници. В
този смисъл са и първите обяснения на подсъдимия, депозирани по НОХД №
313/2017г. на СОС. Действително, той упражнява правото си на лична защита по
начина, по който излага тезата си, но по делото, няма нито един обективен факт,
който да го опровергае, напротив експерти от различни области на науката и
техниката приемат казаното като съответно на механизма на произшествието.
Носената от пострадалия газова бутилка навежда на
мисълта, че той е отивал към метан станцията, но все пак е възможно и спускайки
се от междублоковото пространство към метан станцията да е искал да изхвърли
нещо в контейнерите. Целта му и логиката в направения от него избор на път,
остават само в обсега на предположенията, недопустими в наказателното
производство. Установено е несъмнено обаче, че всички други съществуващи
варианти за негово пресичане на булеварда отляво надясно, вървене попътно на
л.а. биха довели до понасяне на различни травми, подробно разяснено от съдебния
медик в хода на изслушванията на заключенията на СМЕ и КСМАТЕ.
С оглед на изложеното съставът прие, че пешеходецът е
навлязъл отдясно по посоката на движение на л.а.
3. От друга страна, съставът обсъди и отхвърли
обясненията на обясненията на подсъдимия в частите, с които той описва
скоростите на управлявания от него л.а. и на движение на пострадалия.
За първи път обяснения от подс. С. са депозирани по
НОХД № 313/17г. на СОС. На 02.02.2018г. той заявява – „малко преди
метан-станцията рязко от дясната ми
страна изскочи черен силует, което
даже не можах да установя какво е. Последва удар, не можах да реагирам по никакъв начин. След това спрях плавно
веднага на платното, не съм задействал спирачки.“. Обяснява, че е управлявал
със скорост 40-45км/ч.
Вторите обяснения са от с.з. 27.11.2019г., последно
при провеждането на НОХД № 17/19г. на СОС: „Карал съм с неповече от 45км/ч… достатъчно бавно, защото нямаше осветление. В
един момент от дясната ми страна рязко
изскочи някакъв силует, който даже не можах да позная какво е. Последва
удар. Абсолютно не можах да реагирам по някакъв начин. Аз спрях, но явно не съм
задействал спирачки, рязко. Това е видно от следствието и експертизите. Аз това
не си го спомням…. Според мен много
бързо изскочи, за да нямам възможност да реагирам. Смятам, че съм адекватен
човек и имам някакви реакции. Колко са бързи или бавни не мога аз да преценя,
но според мен, изскочи много бързо.“.
А)Извън факта, че подсъдимият не споменава глаголът
„втурна се“, припознат от защитника при възраженията му по отношение оценките
на вещите лица за скоростта на пешеходеца, съдът констатира, че подобно рязко
изскачане отдясно в момента на преминаване на л.а. не би довело до
произшествие, а до разминаване, тъй като за секунда пешеходецът би изминал 1,
22 м, а л.а. 16, 67 м. Именно 1 секунда е времето и за реакция на водача,
прието в съответните условия от експертите, през което автомобилът е щял да
продължи движението си, без водачът да е в състояние да промени скоростта му. (За
задействане на спирачките е необходимо време от 1, 4 сек.)
Б)Подобно изскачане е несъответно на мястото на удара
по ширината на предницата на л.а. Ако пешеходецът действително беше навлязъл
внезапно пред равномерно движещият се напред л.а., то той би бил ударен с
дясната част на л.а. По делото безспорно е установено, че ударът е в лявата
част – между средата на автомобила и левия му фар. Тоест пострадалият е изминал
по-голяма част от ширината на автомобила и е достигнал до около 29-30 см от
левия габарит, когато е бил ударен.
В)Скоростта на пешеходеца според защитника на подс. С.
не е съответна на данните от специализираната литература и е противоречиво
посочена в заключенията.
По делото са били назначени – АТЕ в ДП, допълнителна
АТЕ в съдебното следствие по НОХД № 313/2017г. за интерпретиране на обясненията
на подс. С. – дадени за първи път по наказателното производство и по НОХД №
17/2019г. – КСМАТЕ.
От друга страна, в хода на разглежданото съдебно
производство по НОХД № 17/2019г. са били приобщени само заключенията по АТЕ и
КСМАТЕ, което прави недопустимо позоваването на заключението на междинната
допълнителна тройна АТЕ по НОХД № 313/2017г. – както в мотивите на съда към
постановената присъда, така и във възраженията на защитата.
В първоначалната АТЕ вещите лица не са се ангажирали с
определяне на скорост на движение на пешеходеца.
След включването на съдебния медик, при съобразяване
на неговите знания и компетентност, в заключението на КСМАТЕ е приета скорост
от 4, 4 км/ч (1, 22 м/с). Отчетено е алкохолното опиване на пострадалия в
гранично състояние между средна и тежка степен, 2, 56 промила, и свързаните с
това промени в поведението и възможностите на организма. За бавно ходене на
човека съобщава и свид. А.
В с.з. от 09.07.2020г. пред ВАпС в.л. Г. разясни, че
преди е „ползвана 4.8 км/ч, това е 1,33 м/сек., за двете скорости заключенията
са еднакви по отношение на възможностите за предотвратяване на ПТП, за двете
скорости на пешеходеца - 1,33 м/сек., 1,22 м/сек.“. Следователно, разликата от
около 10-11см за секунда не би могла да повлияе върху изводите по същество, но относимата скорост е приетата от тях в КСМАТЕ.
В този смисъл съставът не установи противоречиви
изводи в приобщените и подлежащи на оценка експертни заключения. Скоростта,
приета за движението на пострадалия, от 4, 4 км/ч е обоснована. Примерите и
данните, ползвани в специализираната литература, разглеждат други казуси и
обстоятелства, и имат ориентационно значение. С оглед
правата и задълженията си по НПК вещите лица приемат определена величина,
изхождайки от своя опит и конкретните условия на ПТП, а в конкретното
производство значение има и становището на съдебния медик по интерпретация на
данните за алкохолно опиване и свидетелските показания.
Г)Скоростта на движение на л.а. е била по-висока от
посочената от подсъдимия 45км/ч, нещо повече тя е била по-висока от допустимата
за градски условия – от 50 км/ч. Съдът отхвърли обясненията на подсъдимия в
тази част, предвид значението на деформациите по предното стъкло на
управлявания от него л.а.
Първоинстанционният съд е отделил внимание и е
анализирал методът по който вещите лица са установили скоростта на движение на
л.а. Значим за него е именно центърът на счупването на предното стъкло при
удара с главата на пострадалия – по делото измерен надлежно при огледа,
коментиран и в заключенията на АТЕ и КСМАТЕ.
Независимо от възраженията на защитата, методът за
определяне на скоростта по деформациите на автомобила и мястото на достигане на
тялото на пострадалия по предната му част и челното стъкло, е приет в теорията
и прилаган в практиката по разследване на АТЕ. Напр., в книгата на проф. Ст. Карапетков, „Разследване на ПТП.“, 2010г., издание на ТУ
София, посочена като ползван източник от вещите лица, в т. 6.5.4, стр. 147 и следв., е описан този метод, приложена е схема, почти
идентична на тази от заключението на АТЕ по делото – л. 61 от ДП, отразен е
същият извод за значението на ръста на пешеходеца и границите на съответните
зони по л.а., определящи скоростта на движение към момента на удара. Не следва
да бъде пренебрегнат фактът, че в.л. Ж. Г. е автор на две книги в областта на
безопасността на движението и анализа на ПТП, посочени и сред източниците по
КСМАТЕ, и ползвани в националната практика на АТ експерти.
Именно на основата на обективни находки по делото -
деформации на МПС и травматичните увреди, получени от пострадалите, са били изводите
за величината на скоростта на МПС към момента на удара по казусите, разгледани
по Решение № 200 от 18.12.2019 г. на ВКС по н. д. № 788/2019 г., II н. о.; Решение
№ 100 от 9.07.2019 г. на ВКС по н. д. № 444/2019 г., III н. о., Решение № 405
от 4.10.2013 г. на ВКС по н. д. № 1191/2013 г., I н. о., Решение № 63 от 12.03.2010 г. на ВКС
по н. д. № 715/2009 г., I н. о. и др.
Съставът на въззивната инстанция преценява като
обоснован подходът на вещите лица към изследвания по делото предмет, при
отчитане на обективното отсъствие на спирачни следи и очевидци на инцидента.
Вещите лица не коментират изрично обясненията на подсъдимия, но посочената от
него скорост от 45км/ч не би довела до счупването на предното стъкло на л.а.
Видно от двете фигури по АТЕ и КСМАТЕИ, ударен с такава скорост пешеходец
изобщо не би достигнал челното стъкло.
В хода на изслушванията вещите лица са разяснили, че при
изследване на скоростта на л.а. освен вида и мястото на побитостите
по автомобила, са преценени ръстът на пешеходеца и травмите му, разстоянието от
предната броня до челното стъкло, като л.а. Пежо има дълга предна част (л. 206
от НОХД № 17/19г., в.л. Ж.), височината на автомобила. Съобразили са
зависимостта между отмятането на тялото от мястото на удара, както и между
скоростта на движение и мястото, където тялото на пешеходеца се е установило в
покой – петното кръв, доказателството с водещо за изводите им значение.
В хода на първоначалните си изследвания си, още по
повод при АТЕ в ДП, вещите лица са установили неточност по отношение на
отразяване в протокола за оглед на петното кръв и са го коригирали до величина,
възприета в границите на разстоянието, замерено от СТЕ в хода на НОХД № 17/19г.
Установили са и, че петното е вдясно от левия край на платното, а не вляво от
него – извън пътя, както погрешно е отбелязано в протокола за оглед. Тези
неточности са отстраними при отчитане на от снимковия
материал и заключението на СТЕ, ползвала фотограметричен
подход, за да определи местоположението на петното кръв на около 32.20м до около 33.20м от ПЛО и на около 5.6м
до 6.2м от ЛРПП.
Независимо от неточностите в протокола за оглед, той
запазва процесуалната си валидност (съобразено и с Решение № 38/22.05.2020г. на
ВКС, ІІІ н.о.). Въз основа на приложения към него снимков материал, изготвен в
съответствие с правилата на НПК, погрешно отразените обекти могат да бъдат
позиционирани и правилно са били интерпретирани от вещите лица. В заключението
по АТЕ експертите сочат за място на удара 14 м от ПЛО по дължина на пътя, а
след относителната конкретизация по заключението на СТЕ – разстоянието е 14-15
м, факт, който не променя съществено разположението на участниците в
произшествието преди, по време и след протичането му.
На тази основа съдът възприе извода, идентичен в двете кредитирани от съда заключения по АТЕ и КСМАТЕ, относно скоростта на управление на л.а. от подс. С. от около 60 км/ч непосредствено преди произшествието.
Проверката в компетентността на вещите лица по отношение на
съществуващите методики за изчисление на скоростта на движение на л.а.,
участник в ПТП, е установила високата величина на знанията и опита им. В
заключението на КСМАТЕ, приобщено по делото, са изложени различните принципно възможности,
но и тяхната неприложимост в конкретния случай, вкл. и отклоненията им от
категоричността на определените величини.
С оглед на изложените съображения и
съставът счете, че скоростта, с която е управлявал подс. С., както и скоростта,
с която се е движел пострадалият към момента на ПТП са установени и не е
необходимо допълнително експертно изследване, независимо от искането на
защитника на подсъдимия. Трайно се приема в съдебната практика, че несподелянето
на определен извод не налага автоматично събирането на нови доказателства, когато съдът „намери,
че правно релевантните факти са установени с вече събраните такива“ (от Решение № 63 от 12.03.2010 г. на ВКС
по н. д. № 715/2009 г., I н. о.).
Д) Прецизността налага, в този пункт да се отчете
възражението на защитника във въззивната жалба за допуснати съществени
процесуални нарушения от първоинстанционния съд при изграждане на вътрешното му
убеждение с кредитирането на експертизите, които според защитника са
противоречиви по отношение на скорост и път на пешеходеца. Поддържа се искане
за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане.
Съставът изложи своя коментар по тези проблеми,
подкрепяйки позицията на СОС, без да установи противоречие, а надграждане и
детайлизиране в надлежно приобщените експертни заключения. Не се установява
порочно формиране на вътрешното убеждение, неправилен прочит или анализ на
релевантни за предмета на доказване факти.
Всъщност, искането на защитата за връщане на делото за
ново разглеждане от друг състав на СОС е недопустимо с оглед чл. 335 ал. 3 от НПК. При дължимия от настоящата инстанция анализ на доказателствата не бяха
установени нарушения на процесуалните правила от СОС, които да налагат
отстраняване при решаването по същество на значимите във въззивното
производството въпроси.
4. По отношение на съществения въпрос за видимостта на
подс. С., съдът счете, че тя е била нормална за движение в тъмната част на
денонощието, на къси светлини на фаровете, неограничена от обекти на или извън
пътното платно.
Необходимо е да се посочи, че предвид приетото по
делото навлизане на пешеходеца отдясно в зоната на осветеност на л.а., той е попадал
в по-дългата й, дясна половина, позволяваща видимост повече от 55-60 м напред,
с оглед фиг. 1 към КСМАТЕ. Изчисленията и изводите на вещите лица, в
съответствие с най-благоприятния за подсъдимия вариант, разглеждат зона на видимост
на къси светлини от 40 м – прието и от състава на съда.
А)В последното с.з. пред първоинстанционния съд
подсъдимият твърди, че „абсолютно винаги“ фаровете му стоят на най-ниска
позиция и че така са регулирани, като не знае защо.
Факт е, че предния ден, на 22.02.2017г. автомобилът е
преминал технически преглед и са издадени документи за изправността на всички
негови системи, вкл. и осветителната, с оглед т. 4 от Методика за извършване на
периодичен преглед за проверка на техническата изправност на пътните превозни
средства по приложение 5 от актуалната към м. 02.2017г. редакция на Наредба №
Н-32 от 16.12.2011 г. за периодичните прегледи за проверка на техническата
изправност на пътните превозни средства.
Подсъдимият не съобщава впоследствие и до момента на
произшествието да е променял зоната на осветеност на фаровете, което изключва
съмнението сам да се е поставил в невъзможност да възприема оптимално обектите
от значение за безопасността на движението при управление на МПС.
С оглед на изложеното в хода на ДП и съдебното следствие
не се е налагало провеждането на изследване за дължината на светлинното петно
пред автомобила на същото място, в същия часови интервал и при същото
количество багаж в автомобила. Такова обаче е и обективно невъзможно, тъй като
с оглед разясненията на вещите лица, от значение за осветеността е и нивото на
експлоатация на автомобила, който е бил върнат на подсъдимия, отремонтиран и в движение към момента на второто съдебно
следствие пред СОС.
Б) Съдовете за събиране на отпадъци не са ограничавали
видимостта на подсъдимия, тъй като са се намирали значително след мястото на
удара.
Тялото на пострадалия след отмятането му от предната
част на л.а. е паднало на разстояние от около 18, 06м напред.
По скицата на свид. М., показанията му, както и обясненията
на подсъдимия, след удара, тялото на пострадалия е било разположено успоредно
на контейнерите.
Следователно, ударът е станал на повече от 18 м преди
достигането им.
От друга страна, вещите лица са разгледали вариант и с
излизане на пострадалия иззад тези контейнери, поставени вдясно от пътната
лента, по която се е движел подсъдимият. В този случай пострадалият е изминал
най-малко 9 м по платното с посока насрещна на л.а. на подсъдимия, след което
се е обърнал, за да заеме позицията, в която е настъпил контактът му с предната
част на автомобила. Но и в този случай, мястото на удара спрямо ПЛО не се
променя, тялото е било отхвърлено напред на около 18, 06 м, за да преустанови
движението си успоредно на разположението на контейнерите.
В) Времето, през което и двамата участници в ПТП са
били на платното и са се движили един към друг към мястото на удара е
установено в три варианта, в зависимост от изходната точка, ъгъл и посока на
движение на пострадалия. (Всички други, хипотетично възможни варианти, биха
довели до по-голяма продължителност на престояване на пътното платно от страна
на пострадалия, респ. са по-неблагоприятни за подсъдимия). В тези интервали
л.а. се е приближавал към мястото на удара, като фаровете са осветявали на 40 м
напред в посоката му на движение.
При съобразяване на констатациите на заключението на
КСМАТЕ и допълнителните изчисления пред първата инстанция, при навлизане на
пешеходеца в платното за движение, отдясно и независимо от ъгъла и посоката на
движението му, л.а. е отстоял значително от мястото на удара, от 114м до 139, 7
м, и пешеходецът не е бил осветен от фаровете.
Зоната на осветеност на л.а. от 40 м, л.а. изминал за
2, 4 секунди.
За същото време пострадалият е изминал 2, 93 м по
платното за движение (при скорост 1, 22 м/с).
В зависимост от ъгъла на навлизане на пострадалия в
пътното платно, когато е бил осветен от фаровете на л.а., той се е намирал на
разстояние от десния габарит на л.а. от 16 см (при ъгъл 35 °), 19см (при ъгъл
90 °) и 36 см (при ъгъл 40 °) вдясно.
В рамките на осветения от фаровете участък пешеходецът
е изминал път до мястото на удара, съответно – 1, 68м, 1, 71м до 1, 88м, до
мястото на удара, настъпил на около 30см надясно от левия край на предницата на
л.а. (между средата и левия фар на автомобила).
Подсъдимият, от своя страна, продължил движението на
л.а. със скорост около 60 км/ч (16, 67 м/с) в лявата част на платното посока
метан-станцията, близо до осевата линия на пътя до настъпване на удара.
С оглед на изложеното съдът установи, че
видимостта на подсъдимия е позволявала пълноценното му възприятие по факторите
от значение за пътната обстановка, вкл. да забележи появата на пострадалия от
около 40 м пред себе си.
5. Предвид изложеното в предходния пункт, обективно подс. С. е могъл да
забележи пострадалия на светлините на фаровете си около 40 м напред по посоката
на движението си. Предприемането
на аварийно спиране в този момент, при скорост от разрешената 50 км/ч би
позволило в рамките на опасната зона от 33, 43м л.а. да преустанови движението
преди удара.
От своя
страна подсъдимият сочи, че е възприел силуета на пострадалия, но не е реагирал
със задействане на спирачната система на автомобила. В случай, че беше го
сторил, при избраната от него скорост от около 60 км/ч за спирането на автомобила
са били необходими 43, 47м. В сферата на предположенията е дали при такъв
развой произшествието би протекло в края на спирачния му път, с по-ниска
скорост и по-леки травми за пострадалия, или пък сам пострадалият би променил
посоката си на движение и би избегнал срещата с л.а. Но от съществено значение
е, че подсъдимият изобщо не е реагирал на опасността, създадена от пешеходеца, преминаващ
на необозначено на пътното платно за тази цел място.
Предвид изложеното съдът прие, че възможности за предотвратяване на
произшествието биха били налице ако подс. С. е управлявал л.а. с допустимата за
населено място скорост от 50км/ч и е реагирал незабавно, в съответствие със
задълженията си на водач на МПС, при появата на опасност за движението.
6. Съдът служебно обсъди поведението на подсъдимия след произшествието. В
тази посока по делото е изяснено, че подс. С. е бил първи вблизост
до пострадалия и е говорел по телефона, питал е свид. Алиш за адреса. Свид. М.,
се обърнал към хората да позвънят на 112, реално е оказвал помощ на пострадалия
и описва че подсъдимият е бил наблизо, обикалял и му говорел да диша, че ще му
помогнат.
Обективно, подсъдимият не е позвънил на НЦ 112, звънял на 911. Не е
помогнал на все още живия пострадал, не е предприел активни действия, насочени
към облекчаване състоянието му. В обясненията си пред първоинстанционния съд подсъдимият
сочи: „Не знаех как да реагирам. Не знаех какво да направя. Не съм запознат с
какво мога да помогна и какво мога да направя.“, изясняващо причините за
поведението му.
При изложените съображения по съвкупността
от релевантните по делото доказателства, без да са допуснати слабости в процеса на събиране и
проверката им, и след дължимия анализ по постъпилите възражения, съставът
счете, че е налице стабилна основа за формулиране на правните изводи по делото.
ІІ. От правна страна.
Съдът признал подсъдимия за виновен в това че на
23.02.2017г., около 18.30 часа, в гр.Силистра, при движение по бул.“Велико
Търново“ до дом №19, в посока бензиностанция Шел“, при управление на моторно
превозно средство-лек автомобил марка „Пежо“ модел „407 SW“, с рег.№ В 0202 НХ,
нарушил правилата за движение по пътищата, а именно чл.21 ал.1 ЗДвП - „При
избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено
да превишава следните стойност в км/ч- за категория В-50 км/ч, в населено
място“ като управлявал лекия автомобил с превишена скорост - 60 км/ч, и по
непредпазливост причинил смъртта на П. И.И.. Правната оценка на действията на подсъдимия
е за осъществяване обективните и субективни признаци на състава на престъпление
по чл.343, ал.1, б. „В" от НК. /Позоваването на
чл. 342 ал. 1 от НК – макар и да е с цел уточняване на обективни признаци на
състава, препраща към престъпления, извършено при друга форма на вина и в
съдебната практика се отхвърля вписването й в цифровото изражение на
квалификацията на сходни с разглежданото деяния./.
Съставът подкрепи това становище по
следните съображения:
1. СОС обсъдил като съставомерно допуснатото
от водача конкретно нарушение на правилата за движение, а именно чл. 21 от ЗДвП. Съдът посочил, че безспорно превишената скорост е в пряка
причинно-следствена връзка с настъпилия вредоносен резултат, като коментирал
установените по делото факти за възможността произшествието да бъде избегнато
при управление на л.а. със скорост от 50 км/ч и адекватна реакция от страна на
подсъдимия.
Този извод се подкрепя и от настоящата
инстанция при съобразяване на фактическите положения и оценката им. Обосновано
и законосъобразно е прието, че допуснатото нарушение е в основата на настъпването
и обема на престъпния резултат. При съобразяване от водача с режима на
скоростта в населено място, своевременно възприемане на присъствието и
поведението на пешеходеца, произшествието е могло да бъде избегнато. Поради
изложеното и съставът счете, че извършвайки отразеното в обвинението нарушение на
чл. 21 от ЗДвП, подсъдимият е сложил началото на причинно-следствения процес,
довел до настъпване на престъпния резултат.
2.С
присъдата подсъдимият е оправдан да е извършил деянието при нарушаване на чл.
20 ал. 2 от НК, оспорвано с въззивната жалба на частните обвинители.
Повереникът адв. Н. прави искане за отмяна на оправдателната част и
постановяване на осъждане и по този елемент на внесеното с обвинителния акт
обвинение.
За да
оправдае подсъдимия, СОС приел, че нормите на чл. 20 ал. 2 и чл. 21 от ЗДвП са
в конкуренция, като „превишената скорост, всякога се явява несъобразена“. По
същите съображения съдът преценил, че не е налице и административно нарушение,
за което следва да бъде наложено наказание с присъдата.
В
обвинителния акт срещу подс. С. е индивидуализирано, че той „не е осъществил
непрекъснат контрол над управлението на лекия автомобил, с което е нарушил
чл.20, ал.2 от Закона за движение по пътищата: „Водачите на пътни превозни
средства са длъжни при избиране скоростта на движението да съобразяват с
конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко
предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта, в случай на
необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.".
С оглед на
изложеното, според прокурора от СОП, подсъдимият не е съобразил скоростта на
движение на л.а. с условията на видимост, за да може да спре пред всяко
предвидимо препятствие, като не е намалил и спрял при възникналата опасност за
движението.
Съдебната
практика многократно е разяснявала разликата и самостоятелното значение на
задълженията по чл. 20 ал. 2 изр. 1 от ЗДвП, имащо за предмет задължения спрямо
предвидимо препятствие, и чл. 20 ал. 2 изр. 2 от ЗДвП – налагаща задължения по
отношение на внезапно възникнала, непредвидима, опасност за движението.
Доколкото
появата на пешеходец на пътното платно, преминаващо през жилищна зона на голям
град, не може да се приеме за внезапна и непредвидима опасност, то обективно
правилото на чл. 20 ал. 2 изр. 2 от ЗДвП е неотносимо към фактите по делото и в
този смисъл оправдаването на подсъдимия в тази част е несъмнено.
Обсъждайки в
пренията пред въззивната инстанция нарушението на чл. 20 ал. 2 от ЗДвП, и
прокурорът, и повереникът сочат, че скоростта е следвало да бъде съобразена с
видимия на късите светлини на фаровете участък. Проверката на състава установи,
че при осветен участък от 40 м, скоростта, която е позволявала на подсъдимия да
спре безопасно е 50 км/ч,, тъй като опасната зона от 33, 43м е в рамките му.
Следователно, действително скоростта от 60 км/ч е била несъобразена, но и неразрешена
в населени места. В конкретния случай е налице наслагване и поглъщане на
нарушението по чл. 20 ал. 2 изр. 1 от ЗДвП от това по чл. 21 ЗДвП. Управление с
допустимата от правилата скорост от 50 км/ч се е явявало съобразено с
конкретните условия на видимост, а превишаването е поставило подсъдимия в
обективна невъзможност да спре в рамките на осветения участък, тъй като са му
били необходими 43, 47м.
За да подкрепи извода на СОС по отношение на
стоящото в причинна връзка с престъпния резултат конкретно нарушение, съставът
съобрази и съдебната практика по разграничаване на нарушението по чл. 20 ал. 2
и чл. 21 от ЗДвП, напр. Решение № 100 от 9.07.2019 г. на ВКС по н. д. №
444/2019 г., III н. о.; Решение № 47 от 25.03.2019 г. на ВКС по н. д. № 45/2019
г., II н. о. и др.
3. Пострадалият е станал видим за
подсъдимия, когато е бил на 40 м пред фаровете на автомобила и е попадал в
опасната зона за спиране на л.а. от 43, 47м.
При
избраната от подс. С. скорост от около 60 км/ч, обаче, е била създадена
предпоставка за настъпване на произшествието. Събитие, възникнало в рамките на
опасната зона за спиране, би могло се оцени като случайно деяние по чл. 15 от НК, само ако водачът на л.а. е имал правомерно поведение и опасността е била
създадена изцяло от другия участник. Фактите в конкретния случай разкриват
нарушение на правилото по чл. 21 от ЗДвП, извършено от подсъдимия и стоящо в
причинна връзка с престъпния резултат.
4. По делото
не са налице фактически основания за преквалифициране на деянието по чл. 343 а ал.
1 б. „б“ от НК. Поведението на подсъдимия не съответства на критериите на съдебната
практика за активни действия, изпълващи съдържанието на израза „направил
всичко, зависещо от него за оказване помощ на пострадалия“.
5. От субективна страна СОС е констатирал,
че деянието е извършено при непредпазливост, описана словесно като небрежност,
несъзнавана непредпазливост. Този извод е несъмнен, тъй като подсъдимият не е
предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е
могъл да предвиди, че избирайки скорост, превишаваща допустимата в градски
условия, при възникнала опасност за движението, от поведението му е възможно да
настъпят фатални последици.
Становището на повереника, че подсъдимият
е действал самонадеяно не е подкрепено от доказателства по делото, установяващи
да е предвиждал престъпните последици и да е мислил да ги предотврати. Отсъствието
на реакция с предприемане аварийно спиране не може да се окачестви като израз
на самонадеяност. Но дори и да беше предприета такава реакция с оглед опасната
зона за спиране при превишената скорост от 60 км/ч не е съществувала техническа
възможност подс. С. да преустанови л.а. в рамките на осветения участък от 40 м
пред себе си.
Съставът не
констатира необходимост от излагане на допълнителни правни съображения.
ІІІ. Относно наложеното наказание.
Възражения по жалбите на частните обвинители и на защитата
на подсъдимия са насочени и към преценка на справедливостта на наложеното
наказание с противоположни искания за изменението му.
Прокурорът счита, че наказанието е справедливо.
Проверката на присъдата в тази част изисква изследване
на правилното прилагане на принципите на законосъобразност и индивидуализация
на наказанието.
1.На първо място, предвид разглеждането на делото за
втори път от СОС налага съобразяване на забраната за reformatio in peius.
С присъдата по НОХД № 313/17г. на СОС подс. С. бил
признат за виновен по обвинението и му били наложени наказания лишаване от свобода за срок от две години,
на основание чл.66, ал.1 от НК отложено
за срок от четири години, и на основание чл.343г във вр чл.37, т.7 от НК лишаване от правото да управлява МПС за
срок от четири години.
Срещу присъдата е постъпила въззивна жалба от
повереника на частните обвинители, съдържаща искане за отмяна на условното
наказание и увеличаване на наказанията лишаване от свобода за срок не
по-малък от четири години и лишаване от право да управлява МПС за срок
от не по-малък от пет години.
С разглежданата присъда по НОХД № 17/19г. на СОС на
подсъдимия са наложени наказания лишаване
от свобода за срок от три години,
на основание чл.66, ал.1 от НК отложено
за срок от пет години и лишаване от право да управлява МПС за срок от три години.
С въззивната жалба от повереника на частните
обвинители, от настоящата инстанция се иска отмяна на условното наказание и увеличаване
на наказанията лишаване от свобода за срок не по-малък от четири години
и лишаване от право да управлява МПС за срок от не по-малък от шест години.
Съпоставката на исканията на частните обвинители при
забраната за влошаване положението на подсъдимия обвързва въззивната инстанция
с искането по първоначалната въззивна жалба относно границата за наказанието лишаване
от право да управлява МПС за срок от не по-малък от пет години.
Увеличеният по размер изпитателен срок в присъдата по
НОХД № 17/19г., за разлика от по-краткия по НОХД № 313/17г., не излиза извън
забраната за влошаване положението на подсъдимия, тъй като с въззивната жалба
срещу присъдата по НОХД № 313/17г. частните обвинители са поискали отмяна на
условното наказание изцяло и по-висок размер на наказанието лишаване от
свобода.
2. Макар и лаконичен при излагане на съображенията си
по отношение на индивидуализацията на наказанията спрямо подсъдимия, СОС е
отчел претендираните от защитника като смекчаващи обстоятелства, свързани със
съпричиняване от пострадалия. Оценени са били и доказателствата, че е пресичал
на необозначено затова място, и че в резултат на значителното количество
алкохол са били повлияни физическите и психическите му възможности.
Безспорно смекчаващо отговорността обстоятелство е
чистото съдебно минало на подсъдимия.
А)Защитникът поканва съда да прецени дали с оглед
предходното връщане на делото, не е надхвърлен разумният срок за провеждане на
наказателното производство съгласно практиката на ЕСПЧ и ВКС, с оглед на което да намали
допълнително наказанието.
За тази преценка винаги се отчитат
сложността на производството, поведението на участниците в производството,
ролята на решаващия в съответната фаза орган и грижата, положена от него за
разглеждане на делото. С оглед на това и в практиката на ЕСПЧ относно
обичайните производства се приема за разумна продължителност от около две
години на инстанция, а в зависимост от обема и сложността се достига до
оправдаващо разбирането на „разумен срок” инстанционно
развитие на дело от осем години. Съставът съобрази и доклада на ЕК за качество
на правосъдието от 3-4.12.2018г. относно продължителността на съдебните
процедури в държавите членки на Съвета на Европа, основан на практиката на ЕСПЧ
– “Length of court proceedings in the member states of the Council of Europe based on
the case law of the European
Court of Human Rights”, CEPEJ (2018)26.
При
отчитане на подлежащите на установяване елементи на предмета на доказване по
делото, броя, вида, естеството на обичайните и експертни източници, разнообразните
правни възражения на страните, които са наложили проверка в хода на съдебните
процедури, според състава към настоящия момент не се установява неразумно
продължило наказателно производство, нито забавяне по вина на органите на
досъдебното производство и съда. Произшествието е на 23.02.2017г., а
обвинителният акт е внесен на 02.11.2017г., НОХД № 313/17г. е приключило на 26.07.20018г.,
вкл. размяната на книжата срещу присъдата, ВНОХД 292/18г. на ВАпС е приключило
с решение от 14.01.2019г., последвало е НОХД № 17/19г., образувано на
24.01.2019г., изпратено на ВАпС на 13.03.2020г. С оглед Заповед №
РД-0247/08.04.2020г. на Административния ръководител Председател на Апелативен
съд гр. Варна, на основание чл. 106 ал. 1 т. 1 от ЗСВ и предвид Решенията на НС
на РБ за обявяване от 13.03.2020г. и продължаване на извънредно положение от
07.04.2020г. до 13.05.2020г., Решение на СК по Протокол № 12/07.04.2020 и
Заповед № РД – 0233/16.03.2020 на Административния ръководител Председател на
Апелативен съд гр. Варна, насрочването на делото за разглеждане в публично
съдебно заседание е извършено след отпадане на извънредното положение.
Въззивното производство е разгледано в едно с.з. на 09.07.2020г. Следва да се
отбележи и, че поводи за отлагането на две заседания по НОХД № 313/2017 на СОС и
първото по ВНОХД № 99/2020г. на ВАпС са били ангажименти на защитника адв. Я.
по други наказателни производства.
Предвид изложените съображения съставът
счете, че процесуалните рамки на първоинстанционното и настоящото въззивно
производство не надхвърлят приетите за съответни на разумния срок по чл. 6 пар.
1 от ЕКПЧ.
Съответно,
и не се очертава основание да се приеме изключително смекчаващо отговорността
на подс. С. обстоятелство по чл. 55 от НК, като вид компенсация, компромисна
оценка за неизпълнението на държавата да осигури правосъдие спрямо него при
опазване на основните му човешки права. Съобразени бяха случаи, в които на
подсъдимите е предоставена такава компенсация, напр. в Решение № 70/26.042018г.
на ВКС, ІІІ н.о.
3.Като отегчаващо обстоятелство в мотивите
е посочено - “изключително високата степен на обществена опасност на деянието”.
Неправилно е била ценена като отегчаващо обществената опасност на самото деяние,
съставляваща самостоятелен критерий при индивидуализацията на наказанието.
Становището на повереника, че отношението
на обвинението, неосъзнаването на извършеното, липсата на съжаление и поправяне,
могат да отегчат отговорността на подсъдимия е неправилно. Подсъдимият има
право да избере своята защита, да не дава обяснения, да не признава вината си, което
не може да бъде интерпретирано в негова вреда. Съгласно чл. 16 от НПК
обвиняемият се счита за невинен до установяване на противното с влязла в сила
присъда.
От друга страна, представеното от
прокурора в хода на въззивното следствие писмено доказателство „Справка за
нарушител водач“ установява трайното несъобразяване на подсъдимия с режима на
скоростта по чл. 21 от ЗДвП, несъмнено отегчаващо обстоятелство. Без значение в
случая е дали превишаването на скоростта е в населени или извън населени места,
тъй като пренебрегването на границите на допустимата скорост изразява
субективното му отношение към въведените ограничения. Следва да се има предвид
и, че скоростта извън населени места по закон е и по-висока от допустимата в
рамките на населените места, което от своя страна също очертава специфичен
риск, разкриван от подсъдимия като водач на МПС.
4.Следователно, при наличието на сериозно
по относителна тежест отегчаващо обстоятелство и установените смекчаващи отговорността
на подс. С. обстоятелства, исканията за промяна на така определеното наказание
лишаване от свобода се явяват неоснователни. Наказанието е определено в размер
между минималния и средния, съответно на извършеното и личността на дееца.
По отношение на искането за отмяна на отлагането му по
чл. 66 ал. 1 от НК съставът счете следното:
Постигането на справедливо наказание по конкретно
извършеното от конкретния деец, при наличие на материалноправните предпоставки
по чл. 66 ал. 1 от НК, задължава съда да изложи аргументи дали да го отложи или
да постанови ефективното му изтърпяване. Решаващо значение законът дава на
относителната прогноза за постижимост на целите на наказанието и преди всичко
поправянето на подсъдимия. В зависимост от тази отговорна оценка съдът определя
кой от двата начина на понасяне на наказанието да приложи.
Първоинстанционният съд съобразил трудовата
ангажираност на подс. С. и семейното му положение.
Според настоящия състав, при данните за
възрастта, социалната среда, започналият в тези условия процес на поправяне и
превъзпитаване на подсъдимия, изразен от него в хода на пренията пред първата
инстанция като безкрайно съчувствие на близките на пострадалия, отлагането на
наказанието лишаване от свобода за максималния срок по чл. 66 ал. 1 от НК
гарантира успешното постигане на целите на наказанието, с дължимия акцент върху
индивидуалната превенция. Характеристиките на степента на обществена опасност
на конкретното деяние и съществуващите, ясно отличими,
обстоятелства от значение на обема и тежестта на наказателната отговорност,
обосновават прогнозата, че и при отлагане на ефективното изтърпяване ще настъпи
предупредително-възпиращият ефект спрямо широкия обществен кръг. Съответността по чл. 35 ал. 3 от НК, не означава възмездие,
а налага фактическо и правно съпоставяне на извършеното и на следващата се за
него санкция, обхващайки и тежестта на понасянето й. Съзнанието за възможността
наказанието да бъде приведено в изпълнение създава стабилна гаранция за
въздържането му от следващо неправомерно поведение в процеса на максималния
изпитателен срок от пет години. При потенциала на личността му този начин на понасяне
на наказанието лишаване от свобода осигурява необходимия период за поправяне.
Целите на генералната превенция, насочени към общото
предупредително-превъзпитателно отражение на наказанието, намират пълно
съответствие предвид съпоставката на проявата на подс. С. спрямо останалите от
този вид, и не препятстват отлагането на ефективното изтърпяване на санкцията.
5. Самостоятелно значение има и наказанието лишаване
от право да управлява МПС за срок от три години, което обезпечава промяна в
навиците и нагласите на подс. С. в качеството му на водач на МПС, трайното му
въздържане до настъпване на необходимия категоричен обществено полезен
резултат.
Не се установява основание за промяна на така
определения от СОС размер. По тежест нарушението на подсъдимия, стоящо в пряка
причинно-следствена връзка с престъпния резултат, е сериозно и не е допуснато
от него за първи път, а разкрива модел на поведението му като водач. Определено
в минимален размер, кумулативното наказание се явява справедливо отражение на
конкретно извършеното, при отчитане и на поведението на пострадалия, също
създал предпоставка за произшествието. Следва да се има предвид, че фактически
периодът на лишаване от права протича едновременно с изпитателния срок на
отложеното наказание лишаване от свобода, като по този начин се гарантира
продължителното въздържане на подсъдимия от управление на МПС с цел пълно охраняване
на обществения интерес.
Чрез съвкупността от така определените наказания,
според състава се постига справедлив баланс между ключовите елементи по
индивидуализация и крайните цели на наказанието, изискуем по чл. 57 ал. 2 от НК.
Становището си съставът съобрази и с Решение № 205 от 8.11.2017 г. на ВКС по н.
д. № 736/2017 г., I н. о.: „Размерът на наказанието по чл. 37, т. 7 от НК в
съчетание с условното наказание лишаване от свобода отговарят на тежестта на
престъплението, данните за личността на дееца и необходимостта от постигане на
целите, визирани в чл. 36 от НК.“.
Поради
изложеното съставът не намери основания за уважаване на въззивните жалби и в
частта относно определените от първоинстанционния съд наказания.
При
служебната проверка на присъдата не се установиха други основания за отменяване
или изменяване.
По
изложените съображения и на основание чл. 338 от НПК, въззивният съд
р е ш и :
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 19
на Окръжен съд гр. Силистра, по НОХД № 17/2019 г., постановена на 27.11.2019 г.
Решението подлежи на
обжалване в петнадесетдневен срок от връчването на съобщението за изготвянето
му по реда на глава ХХІІІ от НПК пред ВКС на Р България.
председател : членове :