Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 29.04.2020 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VI – 17 състав, в публично съдебно заседание на четвърти март две хиляди и двадесета година в състав:
СЪДИЯ:
ДИЛЯНА
ГОСПОДИНОВА
при секретаря Светлана Влахова като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 1024 по описа на СГС за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове с правна квалификация чл. 411 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД и акцесорен иск с правна квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът - „Д.з.” АД, твърди, че на 17.10.2016 г. на главен път Е-79, край с. Ребърково е настъпило пътнотранспортно
произшествие /ПТП/ между влекач „Волво ФХ”, с peг. № *******, собственост на „У.Л.– клон П.“ ЕАД, и лек
автомобил „Опел Астра”, с peг.
№ *******, управляван от А.Р.Д.. Съставен бил протокол за ПТП, в който като
причина за събитието е записано виновното поведение на водача на „Опел Астра”. Ищецът твърди също, че със собственика на увредения
влекач „Волво ФХ” имал сключен застрахователен
договор за застраховка „Каско”. След събитието застрахователят
е изплатил за нанесените вреди на застрахованото МПС обезщетение в размер на
46 079, 34 лв. Водачът на лек автомобил „Опел Астра”
имал сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” с
ответника, валидна към датата на ПТП. С оглед на това ищецът твърди, че за него
е възникнало регресно право на основание чл. 411 КЗ да иска от ответника
платената сума, ведно със заплащане на ликвидационните разходи в размер на 15
лв. или общо сума в размер на 46 094, 34 лв. Поради изложеното, моли ответникът
да бъде осъден да му заплати сумата от 46, 094, 34 лв., представляваща платено
застрахователно обезщетение и направени обичайни ликвидационни разходи, както и
сумата от 9 449, 33 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на
главницата за периода от 29.05.2017 г. до 05.06.2019 г. Претендира разноски.
Ответникът – З. „Б.и.” АД, оспорва предявените искове. Твърди, че вина за
събитието има водача на влекач „Волво ФХ”, който се е
движил с несъобразена скорост. В случая, че съдът не приеме възражението за
изключителна вина на посоченото лице, ответникът заявява възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от водача на влекач „Волво ФХ”. Счита, че обезщетението, което претендира ищецът
не отговаря на действителната стойност на причинената вреда. Поради
изложеното моли предявените искове да бъде отхвърлени. Претендира присъждане на
направените по делото разноски.
Съдът, като прецени събраните
по делото доказателства и ги обсъди в тяхната съвкупност, както и във връзка
със становищата на страните и техните възражения, намира
за установено от фактическа и правна страна следното:
Предмет
на разглеждане в настоящото производство е иск с правна квалификация чл. 411 КЗ, която разпоредба е действаща
към датата на възникване на процесното
правоотношение.
За
да бъде уважен предявеният от „Д.з.” АД иск срещу застрахователя по
застраховката „Гражданска отговорност” на прекия причинител на вредата, следва да се установи наличието на
следните предпоставки: 1) валиден договор за имуществено застраховане, сключен
между ищеца и увредения; 2) валиден към датата на събитието договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, сключен с ответника за управлявания от
виновния водач автомобил; 3) възникнали права на увредения срещу причинителя на вредата на
основание на чл. 45, ал.1 от ЗЗД – противоправно
деяние, вина, вреда и причинна връзка между противоправното
поведение и претърпените от застрахования вреди; 4) плащане от ищеца - застраховател в полза на увреденото
лице на застрахователно обезщетение за претърпените от него вреди.
От представената в производството
застрахователна полица № 0313160126000663/ 10.02.2016 г. се установява, че между
„Д.з.” АД, като застраховател, и дружеството „У.Л.” ЕАД, като застрахован, е
сключен договор за имуществена застраховка. Договорът е действителен, доколкото
е спазена изискуемата от закона писмена форма – сключен е във формата на
застрахователна полица и носи подписите на представители на двете страни по
сделката, поради което трябва да се приеме, че обективира
тяхното съгласие за сключването му със съдържание на правата и задълженията,
които възникват в полза и в тежест на всеки един от съдоговорителите,
такова каквото е отразено в неговите клаузи. С него ответникът е поел
задължение да обезщетява щетите по застрахованото имущество, представляващо седлови влекач марка „Волво ФХ“, причинени
от настъпване на определени рискове по клауза „Пълно каско”,
която видно от представените Общи условия включва и обезщетяването на щети на
МПС, получени в резултат на настъпило пътно-транспортно произшествие /ПТП/. Тези
общи условия за имуществени застраховки „Каско”, сключвани от „Д.з.” АД, са станали
задължителни за съдоговорителя „У.Л.” ЕАД, тъй като
се установява, че са му предадени при сключването на процесния
договор и от дружеството е заявено писмено, че ги приема, като изявление за
това е направено от негово име в самата застрахователна полица, т.е. спазени са
императивните изисквания на чл. 348, ал. 1 КЗ.
В застрахователния договор страните по него са
уговорили срок на действието му - от 10.02.2016 г. до 09.02.2017 г., по време на който е настъпило събитие със
застрахования влекач, а именно ПТП между това МПС и лек автомобил „Опел Астра”, с peг. № *******,
управляван от А.Р.Д., което е риск, който, както беше посочено, ищцовото застрахователно дружество се е съгласило да
покрива. Настъпването на събитието и датата на осъществяването му – 17.10.2016
г., не са спорни между страните в производството, като те се доказват и от приетия
като доказателство констативен протокол за ПТП, който в частта, в която в него са
удостоверени обстоятелствата по настъпване на произшествието и момента, в който
е станало това, има качеството на официален свидетелстващ документ съгласно чл.
179, ал. 1 ГПК и като такъв
има обвързваща съда материална доказателствена сила, доколкото съставителят му е посетил мястото
на произшествието и лично е възприел това,
че между двете МПС-та е осъществен удар /факта на присъствие на съставителя на
протокола на мястото на произшествието се доказва от приетия протокол за оглед
на местопроизшествие, съставен в хода на образуваното досъдебно производство/.
Спорен по делото е въпроса дали при
настъпване на произшествието водачът на лек автомобил „Опел Астра”,
с peг. № ******* е имал такова поведение, което да се
квалифицира като противоправно и дали то е причината
за осъществения удар със застрахованото при ищеца МПС.
В заключението на изготвената по делото съдебна авто-техническа
експертиза /САТЕ/ вещото лице с оглед на своите експертни знания и след
проверка на всички документи, съставени непосредствено след произшествието в
хода на образуваното досъдебно производство, е направило извод, че ПТП – то е
настъпило вследствие на загуба на напречна устойчивост от страна на лекия автомобил
„Опел Астра” и навлизането му върху лентата за насрещно
движение. Освен това вещото лице е заключило, че скоростта на лекия автомобил
„Опел Астра” преди удара е била 79-80 км/ ч, като
разрешената скорост за движение на този участък от пътя, на който има завой, в
посоката на движение на този автомобил е 40 км/ч. В съдебно заседание експертът
посочва, че именно тази висока скорост на движение на автомобила е причина
водачът да загуби устойчивост и да се удари в движещия се насреща влекач. Факти
за това, че произшествието е настъпило по начин, различен от този, посочен от
вещото лице, изготвило авто-техническата експертиза,
не се установява от нито едно събрано в производството доказателство,
включително от показанията на разпитания по делото свидетел И.Й.К.. Ето защо и
при анализ на доказателствата, събрани чрез допусната експертиза и чрез разпита
на свидетеля К. във връзката им едно с друго, трябва да се приеме за доказано,
че противоправното поведение на водача на лекия автомобил
„Опел Астра” по управление на превозното средство със
скорост, която е по-висока от разрешената, е в пряка причинна връзка с
настъпилото събитие, като възражението на ответника, че то е причинено в
резултат на поведението на друго лице, е напълно недоказано. Това поведение на
водача на лек автомобил „Опел Астра” е противоправно,
тъй като с него той е нарушил правилата за движение по пътищата и по конкретно
на правилото регламентирано в чл. 21, ал. 1 и ал. 2 от Закона за движение по
пътищата, съгласно което на водача се забранява при избиране скоростта на
движение да превишава определената с пътен знак стойност.
Вината на дееца като елемент от фактическия
състав на непозволеното увреждане се предполага по силата на оборимата презумпция, предвидена в чл. 45 ЗЗД.
Доказателства в обратна насока няма представени от страна на ответника, върху
който пада доказателствената тежест да установи това.
В производството не е спорно, че по застрахования
при ищеца влекач марка „Волво ФХ“ са настъпили претендираните
в исковата молба щети. Това се твърди от ищеца и не се оспорва от ответника в
производството, чиито възражения касаят единствено това, че размерът на претендираното обезщетение не отговаря на действителната
стойност на вредите, но не и това, че по застрахования влекач са настъпили
щетите, които са описани както в исковата молба, така и в представения по
делото опис-заключение за вреди на МПС, съставен при предявяване на претенция
за заплащане на застрахователно обезщетение по застраховката „Каско“. От заключението на вещото лице по изготвената в
производството САТЕ се установява наличието на пряка причинна връзка между
всички претендирани вреди и настъпилото ПТП.
Предвид установените факти, се налага извода,
че за ищцовото застрахователно дружество по сключения
договор за имуществено застраховане е възникнало задължение да заплати на
застрахования обезщетение за вредите, причинени в резултат на настъпилото
застрахователно събитие.
При определяне размера на дължимото
обезщетение съдът съобразява, че в чл. 386, ал. 1 и ал. 2 КЗ е предвидено, че при
настъпване на застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати
обезщетение, което трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на
настъпването на събитието, като то не може да
надхвърля застрахователната сума.
Съдът съобразява и разпоредбата на чл. 499, ал. 2 КЗ, съгласно която единственото ограничение на размера на обезщетението, което
дължи застрахователят по застраховка
„Гражданска отговорност” при причинени вреди на имущество,
представлява действителната стойност на причинената вреда.
Действителната стойност на претърпяната
вреда, вследствие на увреждане на едно моторно превозно средство при настъпило застрахователно
събитие, е равна на средствата, определени по пазарни цени, които следва да се
заплатят за извършване на ремонт по възстановяване на щетите по него, тъй като
с тях се намалява имуществото на застрахования. С оглед на изложеното съдът
намира, че в случая размерът на причинената вреда възлиза на сумата от 46 079,
34 лв. с ДДС, което се установява от приетата по делото съдебна автотехническа експертиза, в която вещото лице е извършило
оценка на всички констатирани щети по тяхната стойност по пазарни цени, като е взело
предвид, че за да се приведе в състояние, годно за експлоатация, увреденият
товарен автомобил, трябва да бъде ремонтиран, както и че доколкото той е със
срок на експлоатация до 3 години, ремонтът му е следвало да се извърши от
официален вносител.
Съдът намира, че направеното в хода на
производството от ответника възражение за съпричиняване
на вредоносния резултат от страна на водача на застрахования при ищеца
автомобил е неоснователно. За да е налице съпричиняване
на вредата, от страна на З. „Б.И.” АД, върху който лежи тежестта да установи
този факт, от който черпи благоприятни последици, следва да се докаже
съществуването на две предпоставки: 1) че поведението на водача на влекач „Волво ФХ” по време на инцидента е противоправно,
както и 2) че това поведение е в причинна връзка с настъпилия вредоносен
резултат.
От заключението на изготвената в
производството САТЕ се установява, че разрешената скорост за движение на
превозните средства в участъка от пътя, на който е настъпило процесното ПТП, е максимум 40 км/ч, както и че
непосредствено преди да настъпи удара МПС влекач „Волво
ФХ” се е движило с по-висока от тази скорост – със скорост от 47, 781 км/ч.
Тези факти налагат правния извод, че поведението на водача на посоченото МПС в
момента на настъпване на събитието е обективно противоправно,
доколкото той е управлявал автомобила в нарушение на правилата за движение по
пътищата.
Настоящият съдебен състав, обаче, намира, че
по делото няма представени никакви доказателства за това, че именно поведението
на водача на влекач „Волво“ по движение със скорост
по-висока от разрешената такава със 7 км/ч, е в пряка причинна връзка с
настъпилия вредоносен резултат. Дори напротив, събрани са такива, които
опровергават твърдението на ответника за наличие на такава причинна връзка.
Това е видно от заключението на изготвената САТЕ, в което при отговор на
поставения от З. „Б.И.” АД въпрос вещото лице при прилагане на своите специални
знания е направило извод, че дори и да е управлявал увреденото МПС „Волво” с разрешената скорост от 40 км/ч неговият водач не
би имал възможност да предотврати произшествието чрез спиране, нито пък да
предотврати увреждането на автомобила до степента, до която той е пострадал при
удара.
Не може да се
приеме, че всякога, когато е налице противоправно
поведение, пострадалият е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат и
обезщетението, което му се следва трябва да се намали. Съпричиняване
ще е налице само, когато са събрани достатъчно доказателства, от които да се
установява, че произшествието е следствие от деянието на увреденото лице,
каквито в случая няма.
След като по делото не се доказа, че
поведението на водача на влекач „Волво“ по управление
на това превозно средство със скорост, която е по-висока от максимално
разрешената такава, е в причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат, то
следва да се приеме, че възражението за съпричиняване
е неоснователно и няма основание за намаляване на дължимото от ищцовото дружество на увредения обезщетение за причинените
имуществени вреди.
По делото не е спорно, а и се установява от
приетите доказателства обстоятелството, че ищецът е изпълнил задължението си да
заплати на застрахования обезщетение за причинените от процесното
събитие имуществени вреди на товарния автомобил – от застрахователя по сметка
на дружеството, което е извършило ремонт на увредения влекач, е платена сума в
размер на 46 079, 34 лв.
С плащането от застрахователя–ищец на
обезщетение на застрахования той встъпва в правата, които последният има срещу
причинителя на вредата и срещу неговия застраховател по застраховка „Гражданска
отговорност” по силата на изричната норма на чл. 411 КЗ. Между страните в
производството не е спорно обстоятелството, че за лек автомобил марка „Опел Астра”, с peг. № *******, има
сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност” със З. „Б.И.” АД,
която е валидна към момента на настъпване на процесното
ПТП, поради което и това дружество е длъжник по възникналото в полза на ищеца регресно вземане. Застрахователят встъпва в правата на
застрахования до размера на платеното обезщетение, което съответства и на
размера на реално претърпените вреди, т.е. за
сумата от 46 079, 34 лв., както и за обичайните разноски, направени за неговото
определяне, които възлизат на 15 лв. Следователно ответникът дължи на ищеца
сума в общ размер на 46 094, 34 лв., като по делото няма представени
доказателства някаква част от това задължение да е доброволно погасено от
ответника. Това прави предявеният иск за главница основателен за пълния
предявен размер.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Регресното задължение, което възниква за застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност”,
е парично, поради което и при допусната забава в
неговото изпълнение той дължи на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД обезщетение в размер на
законната лихва от деня на забавата.
В закона не е предвиден срок,
в който това задължение трябва да бъде изпълнено, поради което застрахователят
по застраховка „Гражданска отговорност” ще изпадне в забава след като бъде
поканен от кредитора – чл. 84, ал. 2 ЗЗД.
По делото се установява, че „Д.з.” АД е отправил покана до З. „Б.И.” АД да изпълни възникналото в негова тежест задължение за възстановяване на заплатеното застрахователно обезщетение и направените ликвидационни разходи с писмо изх. № *********/ 26.04.2017 г., което е получено от адресата на 28.04.2017 г. видно от представените документи за връчване на куриерска пратка. Следователно ответникът изпада в забава и дължи обезщетение върху тази сума по чл. 86, ал. 1 ЗЗД от деня, следващ изтичане на срок за доброволно изпълнение, който е посочен в поканата от 30 дни от уведомяването съгласно чл. 412, ал. 3 КЗ, което с оглед датата на уведомяването е считано от 30.05.2017 г. /срокът за доброволно изпълнение изтича на 29.05.2017 г., тъй като 28.05.2017 г. е неработен ден/.
Размерът на лихвата за забава, определен по реда на чл. 162 ГПК върху главница от 46 094, 34 лв. за периода от 30.05.2017 г. до датата на предявяване на иска – 05.06.2019 г., възлиза на 9 436, 53 лв. Това прави предявеният акцесорен иск основателен за посочения период и посочения размер, като за разликата над него до пълния предявен такъв от 9 449, 33 лв., както и за 29.05.2017 г. искът трябва да се отхвърли.
По присъждане на направените по делото разноски:
С оглед крайния изход на делото и това, че от страна на ищеца е заявено своевременно искане за присъждане на направените по делото разноски, такива му се следват. По делото се доказаха реално заплатени разноски в общ размер на 3 071, 74 лв., от които 2 221, 74 лв. – държавна такса, 500 лв. – платени депозити за свидетели и възнаграждения на вещи лица и 350 лв. – възнаграждение за защита от юрисконсулт, определено от съда съобразно правилото на чл. 78, ал. 8 ГПК и с оглед вида на извършената от юрисконсулта работа. При съобразяване на размера на уважената част от исковете на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на ищеца следва да се присъдят разноски в размер на 3 071, 03 лв.
На З. „Б.И.” АД се дължат разноски в общ размер на 2 596, 31 лв., от които 400 лв. – депозит за вещо лице и 2 196, 31 лв. – част от общия размер на заплатеното от ответника на упълномощения адвокат възнаграждение, което е равно на минималния размер на адвокатското възнаграждение, определен по реда на чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съдът счита, че заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение е прекомерно с оглед действителната правна и фактическа сложност на делото, което е приключило след разглеждането му само в едно открито съдебно заседание и не са настъпили каквито и да било усложнения в процеса на събиране на доказателства и от правна страна. Ето защо и доколкото ищецът е направил своевременно възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК, трябва да се приеме, че са налице предпоставките заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение да бъде намалено до минимално дължимия размер съгласно Наредбата. При съобразяване на отхвърлената част от иска на ответника се следват разноски в размер на 0, 60 лв.
С оглед горното и при направена от съда компенсация на дължимите суми за разноски ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 3 070, 43 лв.
Така мотивиран Софийски градски съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА З. „Б.и.” АД, с ЕИК: *******, със съдебен адрес:***, ДА ЗАПЛАТИ на „Д.з.” АД, с ЕИК:*******, със седалище и адрес на управление:***, на основание чл. 411 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД сума в размер на 46 094, 34 лв. /четиридесет и шест хиляди и деветдесет и четири лева и тридесет и четири стотинки/, представляваща регресно вземане за застрахователно обезщетение, изплатено по застрахователен договор, сключен със застрахователна полица № 0313160126000663/ 10.02.2016 г., за настъпили имуществени вреди, изразяващи се в повреда на влекач „Волво ФХ“, с рег. № *******, собственост на „У.Л.” ЕАД, които са настъпили в резултат на противоправното и виновно поведение на водача на лек автомобил „Опел Астра”, с peг. № ******* - А.Р.Д., по реализиране на 17.10.2016 г. на пътно-транспортно произшествие, ведно със законната лихва върху главницата от 05.06.2019 г. до окончателното й изплащане, както и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сума в размер на 9 436, 53 лв. /девет хиляди четиристотин тридесет и шест лева и петдесет и три стотинки/, представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата, начислено за периода от 30.05.2017 г. до 05.06.2019 г., като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата над сумата от 9 436, 53 лв. до пълния предявен размер от 9 449, 33 лв. и за 29.05.2017 г.
ОСЪЖДА З. „Б.и.” АД да заплати на „Д.з.” АД сума в размер на 3
070, 43 лв. /три хиляди и седемдесет лева и четиридесет и три стотинки/,
представляваща направени по делото разноски, изчислени по компенсация.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: