Р Е Ш Е
Н И Е
№ 260212
В ИМЕТО НА НАРОДА
гр. Пловдив, 30.12.2020 г.
ОКРЪЖЕН СЪД - ПЛОВДИВ,
ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХI състав, в открито
съдебно заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди и двадесета
година, в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ:
МИГЛЕНА ПЛОЩАКОВА
при секретаря Боряна Костанева, като разгледа
докладваното от съдията т. д. № 1009
по описа за 2019 г., намери за
установено следното:
Производството по делото е
образувано по искова молба вх. № 34613/21.11.2019 г. по описа на ОС - Пловдив,
предявена от „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД против Е.Е.Б. ***.
С исковата молба са
предявени като главни искове за установяване на парични вземания по реда на чл.
422, вр. чл. 415 ГПК. Предявяването на исковете по този ред се обосновава с твърдението,
че ищецът е заявил правата си за защита по реда на заповедното производство,
като е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК. Въз
основа на него било образувано ч.гр.д. № 15952 / 2017 год. по описа на Районен
съд - Пловдив и била издадена заповед за изпълнение, като било постановено
незабавното й изпълнение и издаването на изпълнителен лист. Но след като
постъпило възражение от длъжника, което е било прието за своевременно подадено
и надлежно поддържано, на заявителя били дадени указания от заповедния съд по
чл. 415, ал. 1 ГПК да установи правата си по исков ред, които указания същият
изпълнява, подавайки докладваната по-долу искова молба.
Предмет на делото са обективно
съединени искове при условията на евентуалност с правно основание чл. 422 от ГПК и чл. 430, ал.1 ТЗ вр. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът „УНИКРЕДИТ
БУЛБАНК“ АД моли да се постанови решение, с което да се признае за установено по отношение на ответницата Е.Е.Б.
съществуването на паричното задължение, за което е издадена заповед за
изпълнение по ч.гр.д. № 15952/2017 г. на ПРС, а именно:
- сумата 14 422,28 евро – главница, дължима
по Договор за банков потребителски кредит на физическо лице № 363/170/15548070
от 13.07.2012 г., ведно със законната лихва, считано от 10.10.2017 год. до
окончателното плащане;
-
сумата 1 742,74 евро – договорна лихва
за периода 20.10.2016 г. до 09.10.2017 год.
Претендира присъждане на
разноски, вкл. за заповедното производство /632,32 лв. – държавна такса и 1205,09
лв. – заплатено адвокатско възнаграждение/.
При
условията на евентуалност, в случай, че изцяло или отчасти се отхвърлят
установителните искове по чл. 422 от ГПК, ищцовото дружество моли, след като
исковата молба се счете за волеизявление на кредитора за обявяване на
предсрочна изискуемост на кредита, ответницата да бъде осъдена да заплати сумите:
- сумата 14 422,28 евро – главница, дължима
по Договор за банков потребителски кредит на физическо лице № 363/170/15548070
от 13.07.2012 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 10.10.2017
год. до изплащане на вземането;
- сумата 1 742,74 евро – договорна лихва за периода 20.10.2016 г. до
09.10.2017 год.,
ведно с направените по
делото разноски, вкл. за възнаграждение за процесуално представителство.
Твърди се в исковата
молба, че при условията на Договор за банков потребителски кредит на физическо
лице № 363/170/15548070 от 13.07.2012 г., Банката е предоставила на ответницата
ползването на банков кредит в размер на 21 000
евро с цел рефинансиране на задължения към други банки и покриване на
текущи нужди. Кредитът бил усвоен изцяло на 16.07.2012 год.
Кредитът подлежал на
издължаване чрез 120 месечни анюитетни вноски, определени по размер в
погасителен план към договора, съответно от 276,58 евро за периода от
20.08.2012 год. до 20.06.2022 год. и една последна вноска с падеж 13.07.2022
год. в размер на 277,37 евро.
Страните се уговорили,
че кредитополучателят ще заплаща лихва за редовен дълг, чийто размер към датата
на подписването на договора е 9,75%. Размерът на договорната лихва бил формиран
като сбор от БЛП /методът за чието определяне е посочен в чл. 9.2. от ОУ/ и
фиксирана надбавка. Уточнено е, че в хода на развитието на правоотношението
годишният лихвен процент намалявал с намаляването на референтния лихвен индекс
Юрибор.
Предвидена била и
дължимост на лихва за просрочие, формирана като сбор от базовия лихвен процент
и надбавка към него за просрочена главница, чийто сбор към датата на
подписването на договора бил 19,75%.
В чл. 17 от договора
било уговорено, че при неизпълнение на което и да е от задълженията на кредитополучателя
по договора или по общите условия и/или при пълно или частично неплащане на
всяка една, която и да е вноска за главница и/или лихви и/или такси и/или
комисионни правото за ползване на неусвоените суми по кредита и/или по всеки
друг кредитен инструмент на банката се погасява, а също така цялата неусвоена
част от кредита, ведно с лихвите за просрочие, автоматично стават предсрочно и
незабавно изискуеми.
Банката твърди, че са се
сбъднали материалноправните предпоставки за настъпване предсрочната изискуемост
на кредита. Длъжникът не бил изпълнил задължението си да погаси в срок
дължимата месечна вноска съгласно погасителен план, представляващ неразделна
част от договора, дължима на 20.10.2016 г., както и всички последващи
погасителни вноски. Предвид посоченото на основание чл. 60, ал. 2 от ЗКИ
банката обявила кредита за изцяло предсрочно изискуем, като уведомила за това
длъжника чрез връчване на нотариална покана на регистрирания постоянен адрес на
кредитополучателя. – нот. покана, представляващ акт № 156, том ІІ, рег. №
2906/2017 г. на Нотариус Е. Сопаджиян, рег. № 645 на НК, която била връчена
редовно при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК /след като представител на
нотариалната кантора три пъти в различни дни и часове в период по-дълъг от един
месец е посещавал постоянния адрес на длъжника, за което са лепени съответни
уведомления за посещение/. Банката счита, че така извършеното уведомяване за
настъпилата предсрочна изискуемост на кредита е надлежно извършено и е породила
посочените в т. 18 от ТР № 4/2014 г на ОСГТК на ВКС последици. Уточнено е, че
към датата на предприемане на действия по обявяването на кредита за предсрочно
изискуем кредитополучателят Б. е била в неизпълнение на задълженията си да
плати седем поредни анюитетни вноски, дължими според погасителния план в
периода от 20.10.2016 год. до 20.04.2017 год., като в общият им размер са били
включени 1010,47 евро главница и 412,14 евро договорна лихва.
Предвид посоченото
банката моли да се постанови решение, с което да се признае за установено
съществуването на вземанията, за които е издадена заповедта за изпълнение. При
условията на евентуалност, в случай, че установителният иск бъде отхвърлен,
моли предявената искова молба да се счита за волеизявление на кредитора за
обявяване предсрочната изискуемост на кредита, като ответницата бъде осъдена да
заплати на банката същите суми.
Ответницата Е.Е.Б. оспорва исковете
като неоснователни и недоказани в претендирания им размер.
Искът за главница се оспорва като
неоснователен поради ненастъпване на условия за предсрочна изискуемост
съобразно предпоставките, регламентирани в преюдициално заключение по дело №
С-415/11 на Съда на ЕС и поради обстоятелството, че банката е увеличила
неправомерно дължимите лихви и такси, което е довело до невъзможност
ответницата да обслужва редовно кредита, като в отговора са изложени подробни
съображения в тази връзка.
Оспорват се като нищожни - неравноправни по смисъла на Закона за
защита на потребителите, клаузи от договора, въз основа на които банката е
увеличавала лихвите и таксите по кредита без правно основание, с което е
увеличила неправомерно финансовата тежест върху длъжника и е довела до
невъзможност кредитът да бъде обслужван изрядно:
-
Чл. 29 от Общите условия, която
предвижда възможност за банката да обяви предсрочна изискуемост, но не въвежда
критерии за тежестта на неизпълнението, с оглед общия срок на кредита и размера
на задълженията по него;
-
Чл. 4 от договора, даваща право на банката да
формира цената на кредита и да извършва едностранно увеличаване на лихвата;
-
Чл. 9 от Общите условия, уреждащи
възможност за увеличаване на лихвените нива въз основа на „премия“ и даващ
право на банката да променя размера на анюитетната вноска по нейна преценка -
чл. 9.3.4 от ОУ, предвиждащи „друг променлив лихвен процент“, чл. 9.6 от ОУ,
създаващ привилегия на банката да повишава лихвата при промяна на условията на
финансовите пазари.
Излагат се подробни съображения за
това цитираните клаузи да представляват неравноправни клаузи по смисъла на чл.
143 от ЗЗП, според който Неравноправна
клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията
на търговеца или доставчика и потребителя, като счита, че са изпълнени
хипотезите по:
-
По чл. 143, т.3 от ЗЗП - клаузата поставя
изпълнението на задълженията на търговеца или доставчика в зависимост от
условие, чието изпълнение зависи единствено от неговата воля
-
По чл. 143, т.9 от ЗЗП - налага на потребителя приемането на
клаузи, с които той не е имал възможност да се запознае преди сключването на
договора
-
По чл. 143, т.10 от ЗЗП - позволява на търговеца или доставчика да
променя едностранно условията на договора въз основа на непредвидено в него
основание;
-
По чл. 143, т.12 от ЗЗП - предвижда цената да се определя при
получаването на стоката или предоставянето на услугата или дава право на
търговеца или доставчика да увеличава цената, без потребителят да има право в
тези случаи да се откаже от договора, ако окончателно определената цена е
значително завишена в сравнение с цената, уговорена при сключването на договора
-
По чл. 143, т.13 от ЗЗП - дава право на търговеца или доставчика да
определи дали стоката или услугата отговаря на посочените в договора условия
или му предоставя изключително право да тълкува клаузите на договора
-
По чл. 143, т.18 от ЗЗП (нова – ДВ, бр. 57 от 2015 г.)
не позволява на
потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора
Ако се счетат аргументите за
нищожност на посочените клаузи за неоснователни, ответницата поддържа
становище, че ищцовата банка не е имала право да увеличава възнаградителната
лихва поради ненастъпване на условията на увеличаване на цената на финансовия
ресурс, предвидени в договора за кредит и по-конкретно поради несъобразвяване с
намаленията на пазарния индекс СОФИБОР, договорен като критерий за определяне
на цената на предоставения кредит.
Оспорва се размера на претендираната
наказателна лихва за забава, като клаузите на чл. 4.1 и чл. 4.2 от договора се
оспорват като неравноправни на осн. чл. 143, т. 5 от ЗЗП - задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да
заплати необосновано високо обезщетение или неустойка. Позовава се на
практиката на Съда на ЕС по преюдициално заключение по дело С-415/11.
Евентуално, се прави възражение за
намаляване на размера на неустойката като прекомерно висока. Изложени са доводи
за прекомерно висок размер на уговореното обезщетение, несъобразено с реалния
размер на вредите, водещо до реализиране на допълнителна печалба в противоречие
с общия правен принцип, забраняващ неоснователното обогатяване.
Възразява се, че банката е
капитализирала падежирали и непадежирали лихви, които са били недължими поради
едностранното увеличаване на лихвените нива, като същевременно върху тези лихви
банката е начислявала лихва в нарушение на принципа, забраняващ анатоцизма.
Оспорва се настъпването на
предсрочна изискуемост на кредита, като се оспорва верността на извършеното
нотариално удостоверяване за връчване на нотариална покана. Твърди се, че на
адреса **** не
са залепвани уведомления, ответницата не е намирала съобщения в пощенската
кутия, нито е търсена от нотариус. В тази връзка се оспорва наличието на
редовно връчена покана за обявяване предсрочната изискуемост на кредита. Счита,
че помощник-нотариусът не е получил сведения от съседи дали адресатът пребивава
на адреса, поради което не е било налице основание да се извършва връчване чрез
залепване на съобщение.
В допълнителната
искова молба ищецът оспорва изцяло направените от ответницата възражения.
Възразява, че предсрочната изискуемост на
кредита е настъпила на основание чл. 17 от договора, а не въз основа на общите
условия. Излагат се доводи, че посочената клауза от договора не съставлява
неравноправна клауза по смисъла на цитираното от ответницата преюдициално
заключение, както и че е налице неизпълнение от страна на длъжника, което с
оглед условията на договора е
съществено, като са налице предпоставките за настъпване на предсрочна
изискуемост.
Оспорват се изцяло възраженията по отношение
на наличие на неправомерно увеличение на лихвите, като се твърди, че размерът
на дължимите лихви по договора за кредит не е увеличавана основание промяна в
компонента „премия“ през целия период на действие на договорното отношение,
респ. не е налице едностранно незаконосъобразно увеличение на лихвения процент.
Оспорват се доводите за наличие на хипотеза
по чл. 143, т.3 от ЗЗП, като се излагат доводи, че промяната в размера на
лихвите по договора е била обвързана с промяна на основни индекси, които
официално се обявяват ежемесечно от компетентните органи, които са извън властта на кредитора по
процесното правоотношение; Възразява се, че банката е създала необходимите
условия за кредитополучателя предварително да се запознае с клаузите на
сключвания договор, както и да ги договори индивидуално.
Оспорва се наличието на хипотези по чл. 143,
т.12, 13, 18 от ЗЗП по подробно изложени съображения.
Оспорва се изцяло тезата за наличието на
нищожни клаузи поради неравноправност.
В депозирания допълнителен отговор се оспорват изцяло възраженията на ищеца, като
са изложени подробни съображения в подкрепа на защитната теза на ответницата,
включително с позоваване на практика на Съда на ЕС и ВКС на РБ.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, като разгледа събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите и възраженията на страните,
намира за установено следното:
Приет по делото е договор за банков потребителски кредит на физическо лице
№ 363/170/15548070, сключен на 13.07.2012 год. между „УниКредит Булбанк“ АД, от
една страна, в качеството на кредитор и Е.Е.Б., от друга страна, в качеството
на кредитополучател. По силата на договора банката предоставя на
кредитополучателя кредит в размер на 21 000 евро с цел – рефинансиране на
задължения към други банки и текущи нужди. Поръчител по договора е Р.Д., който
носи солидарна отговорност за задълженията на кредитополучателя. Срещу него
също е издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист по приложеното
заповедно производство, като същият не е подал възражение по чл. 414 ГПК.
Истинността на договора не е оспорена от ответната страна. Той съставлява пълно
доказателство за постигнатото между страните съгласие и за неговото съдържание.
Крайният срок за усвояване на отпуснатия кредит от 21 000 евро е
13.08.2012 год. /месец след подписването му/ по посочената в договора банкова
сметка, а крайният срок за погасяването му е 13.07.2022 год. /10 години/.
Постигнато е съгласие, че кредитът подлежи на издължаване посредством месечни
анюитетни вноски, определени в погасителен план, неразделна част от договора.
Погасителният план е представен по делото, той е подписан от представител на
кредитора и от кредитополучателя, с което Б. е изразила съгласие с размерите и
падежите на посочените в него вноски. Вноските според погасителния план са в
размер на по 276,58 евро на месец, като падежът на месечната вноска е двадесето
число. Единствено последната вноска, с падеж 13.07.2022 год., е в размер,
различен от останалите анюитетни вноски, поради изравнителният ѝ характер
- 277,37 евро. В размера на вноските са включени плащания по главница и по
лихва, подробно разбити, с променящо се съотношение между участието на вноска
по главница и по лихва за всеки месец.
Договорът за кредит е сключен при общи условия, които са писмено приети от
кредитиполучателя, за което същият е положил подпис.
Договорът за банков кредит, който по дефиниция е възмезден /чл. 430, ал. 2 ТЗ/, предвижда задължение за заплащане на лихва.
В случая е договорено, че главницата се олихвява с годишна лихва, формирана от базисен лихвен процент /БЛП/, формиран
от тримесечен юрибор и премия /0,653% тримесечен юрибор и 0% премия/ и надбавка от 9,097%. Към датата на
подписването на договора годишната лихва
е била в размер на сбора от двата компонента и е в размер на 9,75%.
В чл. 4.2. е договорен годишен лихвен процент върху просрочена главница,
формиран от БЛП и надбавка към него за просрочена главница от 19,097% или обща
лихва за просрочие, определена към датата на договора – 19,75%. Според чл.
11.2.2. при неиздължаване от кредитополучателя на погасителна вноска по кредита
съгласно падежа по погасителния план или при предсрочна изискуемост, целият
размер на кредита с настъпил падеж /неиздължената просрочена и изискуема част
от главницата/ се олихвява с лихва за просрочие в размера по т. 4.2.
За определянето на БЛП чл. 4 от договора препраща към раздел трети от общите
условия. Според тези условия, за базисен лихвен процент /БЛП/ за съответния
период на олихвяване се прилага утвърдения от УС на банката лихвен процент,
като в частност за ипотечни кредити в евро /какъвто е процесният/ БЛП е едномесечния Eurobor равен на индекса, публикуван на страницата на Eurobor в Ройтерс в 11 ч. CET два работни дни преди
първия работен ден от всеки месец и се прилага от първия работен ден на
следващия месец включително.
Според текста на чл.
11.3 от договора е налице възможност за едностранно изменение на годишния лихвен
процент при условията на т. 9.4 от ОУ. Според чл. 9.4. от ОУ при кредити,
издължавани чрез анюитетни вноски /какъвто е процесният/, годишният лихвен
процент се изменя с размера на
сумарната промяна на двата компонента /индекс и премия/ на базов лихвен
процент, в случай че тази сумарна промяна представлява изменение с повече от
0,25 процентни пункта спрямо действащия към момента на промяната размер на БЛП.
Общоизвестно е, че Eurobor средното
лихвено равнище, при което банките в еврозоната си разменят срочни депозити
в евро. Изчислява се от Европейската банкова федерация в
Брюксел, Белгия, която представлява интересите на 3000 кредитни институции в
страните-членки на Евросъюза, а също и на Исландия, Норвегия и Швейцария. Обявява се ежедневно в 11.00 часа
централноевропейско време и показва базовата лихва на междубанковия паричен пазар в Eврозоната за
депозити в евро за 1, 3, 6 и 12 месеца. Въведен е 1999 г. с въвеждането
на единната валута в Евросъюза. Приетият от страните за базов лихвен процент
индекс – едномесечен/тримесечен Eurobor е обективен критерий за определянето на
променливата величана от договорната лихва, същият е лесно проследим, отразява
обективно промените в междубанковия пазар и използването му отговаря на
изискванията в ЗКИ в договора да бъде посочен метода за изчисляване на лихвата
и условията, при които тя може да се променя /чл. 58 ЗКИ/.
Предвиждането в договора на
възможност единият от компонентите, формиращи размера на възнаградителната
лихва, да бъде изменян едностранно от банката, не води до автоматичен извод за
неравноправност на клаузата, с оглед правилата на чл. 144 ЗЗП, които допускат доставчикът
на финансови услуги да си запази правото при наличие на основателна причина да
промени без предизвестие лихвен процент, дължим от потребителя или на
потребителя, или стойността на всички други разходи, свързани с финансовите
услуги, при условие че доставчикът на финансовата услуга е поел задължение да
уведоми за промяната другата страна, както едностранно изменение на клаузи в
договори с ценни книжа, финансови инструменти и други стоки или услуги, чиято
цена е свързана с колебанията/измененията на борсовия курс или индекс или с
размера на лихвения процент на финансовия пазар, които са извън контрола на
търговеца или доставчика на финансови услуги. Клаузата, предвиждаща едностранно
изменение на БЛП, е валидна, като предвиждаща възможност за изменение на БЛП не
само при увеличаването на обективно проследимия Eurobor, но и при реципрочното негово
намаляване с повече от 0,25 процентни пункта. От използването на термина
„изменение“ следва, че БЛП се променя не само когато пазарните условия водят до
необходимост от увеличаването му, но е
налице и предвидена реципрочна възможност за намаляването му. Поради това
формулировката на чл. 9.4. не е неравноправна, поставяща кредитополучателя в
неблагоприятно положение. А доводите на ответната страна за нейната
неравноправност са неоснователни.
Не се спори по делото, а и от заключението на вещото лице по допусната
експертиза се установява, че кредитът е изцяло
усвоен чрез заверяване на банковата сметка на кредитополучателя, посочена в
чл. 6 от договора, със сумата 40 950 лв. /при курс 1,95 лв. за едно евро/, на
дата 16.07.2012 год. От датата на усвояването е започнало и олихвяването на
дълга. Падежна дата на анюитентите вноски е двадесето число на съответния месец,
като според погасителния план първата вноска е с падеж 20.08.2012 год.
Установява се от заключението на вещото лице, че в периода от 20.08.2012
год. до 23.12.2016 год. кредитополучателят е извършвал плащания за погасяване
на задълженията му по договора, като са проследени датите и размерите на
плащанията.
Общият размер на плащанията по
главницата е 6 577,63 евро, при което неизплатеният остатък от главницата
съставлява разликата между дължимата главница от 21 000 евро и заплатената
главница от 6 577,63 евро или 14 422,37 евро.
В таблица на стр. 3 и 4 от заключението са изчислени начислените договорни лихви. Видно е, че първоначално
договорения ГЛП от 9,75% е прилаган само за периода от усвояването до
01.10.2012 год. След този момент ГЛП е в размер на 9,317% в периода до
01.01.2015 год.; в размер на 9,056% за периода от 01.10.2015 год. до 03.10.2016
год. и 8,796% за периода от 03.10.2016 год. до 21.04.2017 год. Следователно, в
нито един момент от действието на договора преди предприемането на действия по
обявяването му за предсрочно изискуем, банката не е увеличавала годишния лихвен
процент. Той трайно е намалявал с оглед намаляването на базовия лихвен процент,
като намалението му е с почти 1% /0,954%/. В нито един момент от действието на
договора не е прилагана премия, видно от таблицата на стр. 11-13 от
заключението. Тя е нулева, както е посочено и в договора. На въпрос на
ответника вещото лице е отговорило, че няма извършени капитализации на лихви
към главница и съответно генерирани лихви от капитализирани лихви.
При посочения ГЛП вещото лице е изчислило размера на възнаградителната
лихва от усвояването на кредита до
21.04.2017 год. и той е 7857,11 евро. Проследени в табличен вид по
размер и дати са плащанията по възнаградителна лихва, които са в размер на 7 444,46
евро. Така, неизплатеният остатък от възнаградителната лихва е 412,65 евро,
съставляваща разликата между дължима и заплатена лихва.
Вещото лице е съпоставило, отново в табличен вид, размерите на дължимите
вноски и техните падежи с размерите на извършените откредитополучателя
погасявания. На тази база са определени допуснатите просрочия в дни и е изчислена
лихвата върху просрочена главница, така както е договорена в чл. 4.2 от
договора. Първото допуснато просрочие е досежно вноската за м. 11.2012 год.,
като следват почти ежемесечни забавяния на вноските за главница. Общият размер
на дължимата наказателна лихва за просрочена главница е 1459,39 евро.
Извършените плащания на наказателна лихва са в размер на 128,77 евро.
Неизплатена е наказателна лихва в размер на 1 330,62 евро.
Не е налице
неравноправност и на клаузата за лихви при просрочие. Начисляването на лихви
при просрочие е изцяло в зависимост от неизпълнението на задълженията на
кредитополучателя да погасява вноските по главница в уговорените срокове.
Променливата величина при формирането на тези лихви – БЛП е формирана отново по
обективни критерии – тримесечният юрибор, както при възнаградителната лихва и
подлежи както на увеличаване, така и на намаляване, в зависимост от промяната
на този индекс. В срока на договора, подобно на възнаградителната лихва,
размерът на първоначално договорената наказателна лихва не е увеличава, а
единствено е намаляван.
Неоснователно е
възражението на ответника за намаляване на лихвата за просрочие поради
прекомерност. Лихвата за просрочие, която несъмнено има характеристиката на
неустойка за забава, е в размер, който е по-малък от двукратния размер на
законната лихва. Като обективен ориентир в тази насока са нормите на ЗПК, който
предвижда лимит на годишния процент на разходите от петкратния размер на
законната лихва – чл. 19, ал. 4, като същевременно в ал. 3 е посочено, че в ГПР
не се включват разходите, които потребителят заплаща при неизпълнения на
задълженията си по договора за кредит, каквито са разходите му за лихва при
просрочие. Въпреки пряката неприложимост на посочената норма от ЗПК към
договорената лихва за просрочие, при съпоставката със законово регламентираните
ограничения е видно, че наказателна лихва, договорена в размер, близък до
двукратния размер на законната лихва, не е нито нищожна, като противоречаща на
добрите нрави, нито прекомерна, поради което не подлежи на намаляване.
Така, според заключението на вещото лице, към датата на подаването на
заявление за издаване на заповед за изпълнение, дългът по процесния договор за
кредит е формиран по следния начин: 14 422,37 евро главница /при претендирани
14 422,28 евро/; 412,65 евро възнаградителна лихва и 1 330,62 евро наказателна
лихва за просрочена главница или общо договорни лихви, както са претендирани в
заповедното производство – 1 743,27 евро /при претендирани 1 742,74 евро/. Видно
е, че установените въз основа на експертизата пера от дълга са малко по-големи
/с няколко евроцента/ от претендираните вземания и напрактика претендираните са
изцяло доказани по размер.
В заключението по т. 5 вещото лице е обосновало своя отговор на въпроса за
редовността на счетоводните записвания на банката по отношение на задължението
на Б., произтичащо от процесния договор – според експертизата счетоводните
записвания в системата са водени редовно.
Установено от експерта е, че към м. 04.2017 год. са били налице неплатени
седем вноски по главница. Главницата, падежирала на 20.10.2016 год., е била
частично платена, като непогасена е останала сумата 28,19 евро; изцяло
неплатени са били вноските за главница и лихва с падежи 20.11.2016 год.,
20.12.2016 год., и за първите четири месеца от 2017 година.
Според чл. 17 от договора при неизпълнение на което и да
е от задълженията на кредитополучателя по договора и/или при пълно или частично
неплащане на което и да е парично задължение по кредита, цялата непогасена част
от кредита автоматично стават предсрочно изискуеми. Нормите в глава IX от Общите условия също уреждат предсрочната изискуемост на кредита. В чл.
29 е предвидено, че кредитът може да бъде обявен за предсрочно изискуем при
всяко неизпълнение на задължения, произтичащи от договора, в т.ч. непогасяване
в срок на всяко изискуемо задължение на кредитополучателя за заплащане на главница и/или лихва. Основавайки се на чл.
17 от договора и предвид допуснатите към м. 04.2017 год. просрочия в плащането
на седем вноски по кредита, банката е предприела действия по трансформация на
кредита в предсрочно изискуем. Налице са били обективните предпоставки за това
предвид установените от вещото лице просрочия на седем вноски. Доводите на
ответника за нищожност на клаузата на чл. 29 от ОУ съдът намира за
неоснователни. В договора не е предвиден критерий за тежест/обем на
неизпълнението, което да породи правото на трансформация на кредита за
предсрочно изискуем. Но това не прави нормата нищожна по право, а налага
нейното тълкуване, което следва да е съобразено с правилата за добросъвестност,
в съответствие с чл. 20 ЗЗД. Така например, недобросъвестно би било позоваване
от страна на кредитора на неплащане на малка част от месечна погасителна вноска
с цел трансформация на кредита в предсрочно изискуем. Но при допуснато
просрочие на повече от три погасителни вноски е несъмнено, че е налице
съществено нарушение на задълженията на длъжника, което поражда потестативното
право за кредитора да отнеме преимуществото на срока.
При допуснати в конкретния случай просрочия на седем
месечни вноски и по този начин –
допусната забава с повече от осем месеца, което съдът приема за несъмнено
съществено неизпълнение на паричните задължения на кредиторопулателя, през м. 06.2017
год. банката е отправила писмено изявление до Б. за трансформация на кредита в
предсрочно изискуем. Изявлението е изпратено по пощата, но не е връчено на
адресата, тъй като е върнато на подателя като непотърсено.
Поради това по инициатива на кредитора връчването на
изявлението е продължило по реда на връчването на нотариална покана чрез
нотариус Е. Сопаджиян. В хода на нотариалното производство са направени
посещения на адреса на Е.Б., посочен в поканата – ****. При първото посещение
на 25.07.2017 год. в 9,40 ч. е установено, че адресът е жилищен блок със
заключена входна врата. Имало обозначени звънци, като на звънеца на ** пишело „***“.
След неколкократно позвъняване никой не е отговорил. Второто посещение е било
извършено на 03.08.2017 год. в 18,50 часа /извън работно време/, осигурен е бил
достъп на служителя на кантората до входа на блока. На ** било изписано ***.
След многократно позвъняване отворило лице, което се представило като Т.С.,
който заявил, че не живее постоянно на адреса, както и че Е.Б. също не живее на
този адрес, а живее на друг адрес, който не посочил, като поел ангажимент да
предаде на Б. за посещението на служителя на нотариалната кантора. Предвид
установените данни, че лицето не живее на адреса, за който в хода на
нотариалното производство се установило, че е негов постоянен и настоящ адрес,
било залепено уведомление на входната врата на **, на таблото за съобщения в
жилищната сграда, както и на входната врата на жилищната сграда, като е било
пуснато и в пощенската кутия, отредена за **. На 05.09.2017 год. в 17,45 ч.
помощник-нотариусът се е явил за трети път на адреса, осигурен му е бил достъп
до входа. При позвъняване на ** отново отворило лицето Т.С. и заявило, че Е.Б.
не живее на адреса.
Нотариалното производство е приключило с констатацията на
нотариуса, че адресът е посетен по различно време в рамките на повече от месец,
в т.ч. извън работно време и не е открит адресата, нито лице от домашните му,
което да приеме нотариалната покана със задължение да я предаде. Установено
чрез справка в базата ЕСГРАОН е съвпадение на адреса, посочен в поканата с
настоящия и постоянния адрес на Б.. На 20.09.2017 год. е констатирано, че никой
не се е явил в нотариалната кантора, за да получи адресираната до Б. покана.
Поради това нотариусът е приел поканата за редовно връчена на 20.09.2017 год.
Обстоятелството, че посоченият в нотариалната покана
адрес е постоянен и настоящ адрес на Е.Б. се потвърждава и от направената в
заповедното производство справка в базата данни ГРАО, от която е видно, че ***
е постоянен адрес на Б. от ** год. и настоящ – от ** год., т.е. далеч преди
началото на нотариалното производство.
Верността на
нотариалното удостоверяване е оспорена от ответника и с определение от
04.08.2020 год. е открито производство по реда на чл. 193 ГПК. Допуснат на
ответницата е поискания свидетел, който не е доведен и е заличен в последното
по делото съдебно заседание на основание чл. 158, ал. 2 ГПК. Оспорването остана
напълно недоказано при тежест за установяването му, лежаща върху оспорилата
официалния свидетелстващ документ страна, а именно върху ответната. Връчването
на изявлението на банката е надлежно осъществено по реда на чл. 47 ГПК.
Следва да се
подчертае, че към момента на развитие на нотариалното производство все още не
са приети измененията на чл. 47 ГПК – ДВ бр. 86/27.10.2017 год., предвиждащи
утежнени изисквания за брой посещения на адреса преди пристъпване към
залепване. Въпреки това нотариусът се е съобразил със съдебната практика към
онзи момент и е осъществил трикратно посещение на адреса в различно време, в
т.ч. извън работно време, в продължение на повече от месец, за да гарантира в
максимална степен възможността за адресата да бъде открит и лично да му бъде
предадено съобщението. Установи се предприемането на добросъвестни усилия по
откриването на адресата на постоянния и настоящия му адрес и невъзможност това
да бъде сторено, което към м. 07-09.2020 год. е било достатъчно, за да се
приеме, че са налице условията за прилагане на фикцията по чл. 47, ал. 5 ГПК. В
тази насока са определение № 194/30.03.2018 год. на ВКС по т.д. № 2171/2017
год. на второ т.о. и решение № 29/28.06.2018 год. по т.д. № 1738/2017 год. Направена
е проверка в хода на нотариалното производство за съвпадение на посочения в
поканата адрес с постоянния и настоящия адрес на адресата. Залепено е
уведомление на всички места, до които Б. е имала достъп – вратата на
апартамента, таблото за съобщения, входната врата на блока, пуснато е съобщение
в пощенската кутия. Въпреки това не е се е явила в нотариалната кантора да
получи адресираните до нея книжа. Поради това фикцията на чл. 47, ал. 5 ГПК е
приложена в нотариалното производство с основание и изявлението на кредитора за
трансформация на кредита в предсрочно изискуем се счита за надлежно връчено.
Връчването е факт на 20.09.2017 год., преди подаването на заявление за издаване
на заповед за изпълнение /10.10.2017 год./, в съответствие с т. 18 от ТР № 4 /
18.06.2014 год. В периода от отправянето му през м. 06.2017 год. до връчването
му през м. 09.2017 год. плащане на просрочените вноски, които са послужили като
основание за трансформация на кредита в предсрочно изискуем, не е извършвано. Поради
това, с връчването на изявлението за предсрочна изискуемост, то е произвело
действие.
Следва за прецизност
изрично да се посочи в съответствие с чл. 194, ал. 3, вр. 2 ГПК, че оспорването
на верността на нотариалното удостоверяване за редовното връчване на нотариалната
покана до ответницата по делото остана недоказано.
Предвид изложеното и в
обобщение, съдът приема, че предсрочната изискуемост на кредита е настъпила с
обявяването ѝ на кредитополучателя с фингираното връчване на нотариалната
покана.
Установителните
искове по реда на чл. 422 ГПК, насочени спрямо кредитополучателя, са доказани както
по основание, така и по размер въз основа на приетото без възражение заключение
по съдебно-счетоводната експертиза, поради което следва да бъдат уважени
изцяло.
Предвид
основателността на главните установителни искове, не се е сбъднало условието за
разглеждане на предявените при условията на евентуалност осъдителни искове.
По въпроса за разноските:
Съобразно т. 12 от ТР
№ 4 / 2014 год. разноските, сторени в заповедното производство, се присъждат от
исковия съд. В хода на заповедното производство заявителят е направил разноски
в размер на 632,32 лв. за държавна такса и 1205,09 лв. адвокатско
възнаграждение и същите са залегнали в заповедта за изпълнение. Ето защо,
предвид уважаването на исковете, разноските на заявителя в заповедното
производство следва да се присъдят с решението по исковото производство, като
съдът се произнася с осъдителен диспозитив. В полза на ищеца следва да се присъдят
внесената държавна такса от 632,32 лв. и изплатеното в брой адвокатско
възнаграждение в размер на 1205,09 лв., съобразно договора на л. 5 от
заповедното производство, който е в размер на минимума по наредбата с начислен
ДДС. На присъждане подлежат и разноските по в.ч.гр.д. № 101/2019 год. по
описана ПОС в размер на 24,69 лв. държавна такса.
А на основание чл.
78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят и направените в хода на
настоящото производство разноски, пропорционално на уважената част от исковете.
Разноските се констатираха съобразно представения списък по чл. 80 ГПК в размер
на 632,32 лв. внесена държавна такса, дължима за исковото производство и 300
лв. депозити за ССЕ. На присъждане подлежат и разноските за адвокатско възнаграждение
в размер на 1774,18 лв., договорени в договора за правна защита и съдействие и
платени по банков път на 21.11.2019
год., видно от платежното на л. 248. Договореното възнаграждение е в размер на
минимума по наредбата с начислен ДДС.
Ответницата е останала
задължена за разноски. Във връзката с експертизата е определен за внасяне
депозит от 300 лв., който не е бил внесен. На основание чл. 77 ГПК ответницата
следва да бъде осъдена да го заплати по сметка на съда, след което същият да
бъде изплатен на вещото лице, работило по задачите на ответницата.
Водим от
гореизложеното, Окръжен съд - Пловдив
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА
УСТАНОВЕНО
в
отношенията между страните по делото, че ответницата Е.Е.Б., ЕГН **********,***, дължи на ищеца „УНИКРЕДИТ
БУЛБАНК” АД, ЕИК 831 919 536, със седалище и адрес на управление гр. София
1000, район Възраждане, пл. „Света Неделя” № 7, следните суми, дължими по силата на договор за банков потребителски кредит на
физическо лице № 363/170/15548070, сключен на 13.07.2012 год., както следва:
- сумата 14 422,28 евро – главница, ведно със законната лихва,
считано от 10.10.2017 год. до окончателното плащане;
-
сумата 1 742,74 евро – договорни лихви за периода 20.10.2016 г.
до 09.10.2017 год.,
за които вземания в полза на „УниКредит Булбанк” АД е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 15952 по описа на Районен съд - Пловдив, ХIV гр.с. за 2017 год., като е постановено незабавното й
изпълнение и е издаден изпълнителен лист.
О С Ъ Ж Д А Е.Е.Б., ЕГН **********,***, да заплати на ищеца „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК”
АД, ЕИК 831 919 536, със седалище и адрес на управление гр. София 1000,
район Възраждане, пл. „Света Неделя” № 7, сумата 632,32
лева държавна такса, сумата 24,69
лева държавна такса за частна жалба и сумата
1 205,09 лева заплатено адвокатско възнаграждение, съставляващи разноските,
направени от заявителя в хода на заповедното
производство, развило се по ч.гр.д. № 15952 / 2017 год. по описа на Районен
съд – Пловдив.
О С Ъ Ж
Д А Е.Е.Б., ЕГН **********,***, да
заплати на ищеца „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК” АД, ЕИК 831 919 536, със седалище
и адрес на управление гр. София 1000, район Възраждане, пл. „Света Неделя” № 7 сумата 2 706,50 лева - разноски,
сторени от ищеца „УниКредит Булбанк“ АД в хода на исковия процес по чл. 422 ГПК, развил се по настоящото т.д. № 1009
/ 2019 год. по описа на ОС – Пловдив, за заплащане на държавна такса, депозит
за съдебно-счетоводната експертиза и адвокатско възнаграждение.
О С Ъ Ж Д А Е.Е.Б., ЕГН **********,***
на основание чл. 77 ГПК да заплати по сметката на Окръжен съд – Пловдив за вещи
лица сумата 300 лева депозит по
изготвената съдебно-счетоводна експертиза.
След постъпването на посочената
сума от 300 лв., същата да се изплати на вещото лице И.С..
Решението е
неокончателно и подлежи на въззивно обжалване с въззивна жалба пред Апелативен
съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ:………………………………..