Решение по дело №503/2020 на Административен съд - Ловеч

                                         Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

                                                 №……

 

                                               гр. Ловеч, 05.05.2022 г.

 

                                              В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

 АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ЛОВЕЧ в публично заседание на двадесет и осми юни две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИРОСЛАВ ВЪЛКОВ

 

при секретаря Антоанета Александрова, като разгледа докладваното от съдия Вълков  адм.дело № 503/2020 г., за да се  произнесе, съобрази следното:

         Производството е по реда на чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) във връзка с чл. 145 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК).

         Образувано е по жалба от Д.С.И. ***  чрез пълномощник против Решение № Ц1040-10-66/16.11.2020 г. на Директора на ТП на НОИ Ловеч, с което е отхвърлена жалбата й срещу Разпореждане № 2136-10-14/31.08.2020 г. на Началника на отдел „Пенсии” при ТП на НОИ Ловеч и е потвърдено същото.

         Твърди се, че обжалваното решение е незаконосъобразно, неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и необосновано, поради което се иска отмяната му и връщане на  преписката на административния орган за ново произнасяне. Претендира се присъждане на направените разноски.

В съдебно заседание жалбоподателката лично и чрез пълномощник поддържа жалбата. Представена е писмена защита чрез пълномощник по същество на правния спор.

         Ответникът по делото – Директорът на ТП на НОИ Ловеч чрез пълномощник оспорва жалбата в съдебно заседание и моли същата да бъде отхвърлена. Представил е писмена защита чрез пълномощник. Моли жалбата да бъде оставена без уважение като неоснователна и недоказана.

Настоящият съдебен състав намира, че жалбата е процесуално допустима, като подадена от надлежно легитимирана страна в законния срок. Разгледана по същество е основателна.

От доказателствата по делото се установява, че с Разпореждане №2136-10-14/31.08.2020 г.  на Началника на отдел „Пенсии” при ТП на НОИ Ловеч е изменена пожизнено личната пенсия за осигурителен стаж и възраст (ОСВ) на Д.И. от 18.02.2015 г. на основание чл. 99, ал.1, т.6 от КСО.

Д.И. е обжалвала разпореждането пред Директора на ТП на НОИ Ловеч, който с оспореното Решение е отхвърлил жалбата като неоснователна и е потвърдил издаденото Разпореждане.

За да постанови този резултат Административният орган е приел, че посоченият от жалбоподателката стаж е зачетен от пенсионният орган като трудов стаж, положен при условията на трета категория труд, но не е зачетен като учителски стаж. Позовал се е на разпоредбата на чл. 19, ал.1 и ал.2 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС). Посочил е, че в одобрения от МОН и НОИ списък на длъжностите, за които се признава учителски стаж по смисъла на чл. 19, ал.2 от НПОС под № 11 е записана длъжността  „дружинен ръководител”, но за да бъде зачетен за учителски този стаж задължително следва да са налице кумулативно изискванията на посочената разпоредба, а именно стажът да е положен в учебни и възпитателни заведения, и да е  изпълнена пълната норма задължителна преподавателска дейност. Според Административния орган в случая не са налице посочените предпоставки на чл. 19, ал.2 от НПОС, за да бъде признат стажа на жалбоподателката за процесния период като учителски. Действително тя е изпълнявала длъжността дружинен ръководител, като същата не е била включена в списъка на преподавателите на училището нито като учител, нито като възпитател. Тя е бил назначена на тази длъжност от ОК на ДКМС, откъдето е получавала и своето възнаграждение. Прието е от административния орган, че за да бъде налице пълното условие на чл. 19, ал.2 от НПОС,  работодател на жалбоподателката е следвало да бъде учебното заведение, в което тя е изпълнявала длъжността, а не ОК на ДКМС. Структурите на ДКМС не представляват учебни и възпитателни заведения по смисъла на Закона за народната просвета (отм.). Вменените дейности на длъжността „дружинен ръководител” не могат да бъдат определени като преподавателска дейност. Същата не включва учителски функции и липсва задължение да се изпълняват от лица с педагогическо образование.

Освен това Директорът на ТП на НОИ Ловеч е посочил в обжалваното решение, че от ОС на БДМ Ловеч (ОК на ДКМС) след прекратяване на дейността в Обединен осигурителен архив Тетевен са предадени за съхранение разплащателните ведомости, но към тях не са налични досиета, трудови договори и заповеди на работещите, както и образец № 1, поради липсата на които пенсионният орган не може да установи по категоричен начин, че Д.И. е била назначена за редовен учител в ОК на ДКМС Ловеч през процесния период.

Прието е също, че представените удостоверителни документи от жалбоподателката не доказват изпълнена пълна норма за задължителна преподавателска работа, поради което правилно описания осигурителен стаж, положен в ОК на ДКМС на длъжност „дружинен ръководител” за времето от 26.11.1976 г. до 01.03.1990 г. не е зачетен за учителски, тъй като не са изпълнени изцяло условията на чл. 19, ал.2 от НПОС.

Административният орган е направил извод, че жалбоподателката не отговаря на условията на §5, ал.1 от ПЗР на КСО за учителски осигурителен стаж, тъй като при изискуем 25 години и 8 месеца., същата има такъв от 24 години, 2 месеца и 21 дни и с обжалваното разпореждане правилно не е определена добавка от УПФ по §5, ал.1 от ПЗР на КСО.

За изясняване на делото от фактическа страна е допусната съдебно-икономическа експертиза. Вещото лице след като се е запознало с представените копия от трудови книжки и образец УП-2 за придобит от жалбоподателката осигурителен и трудов стаж, и е извършило справка в Обединен осигурителен архив Тетевен за предадени на съхранение разплащателни ведомости от ОК на ДКМС и ОС на БДМ Ловеч за периода от 01.07.1974 г. до 01.06.1990 г. е констатирало, че положения от Д.И. стаж като „дружинен ръководител”, както и като инструктор в ОК на ДКМС за целия период от 01.07.1974 г. до 01.06.1990 г., отразен във ведомостите за заплати е общо 14 г. и 2 месеца, от които 13 г. и 5 месеца като „дружинен ръководител” и 9 месеца като „инструктор”, а общия трудов стаж през този период е 15 г. и 11 м.

В съдебно заседание вещото лице поддържа заключението си и посочва, че в трудовата книжка на жалбоподателката е отразено повече 2 месеца  стаж за длъжността „дружинен ръководител” в сравнение с отразеното във ведомостите за заплати. Освен това уточнява, че общият трудов стаж от 15 г. и 11 м. за процесния период включва също секретар на заводски комитет и организатор.

 Заключението на вещото лице не е оспорено от страните и е приобщено към доказателствения материал по делото. Съдът кредитира същото, защото го намира за професионално и обективно изготвено, непротиворечащо на останалите доказателства по делото.

По искане на жалбоподателката са допуснати до разпит в съдебно заседание двама свидетели.

Свидетелят Д.Х.Д. е работил в Общинския комитет на Комсомола като училищен организатор и след това като секретар на Комсомола. Заявява, че жалбоподателката е работила като дружинен ръководител. Дружинните ръководители са били  и  педагози, и учители в училищата. Те са били на ненормирано работно време и затова са участвали и в други форми – почистване на градинки в парк, кръжоци по музика, четене, работа с изоставащи деца. Дружинните ръководители са имали помещение в Пионерския дом за работа и с такива деца. През лятото са участвали в екскурзии, извънкласни занимания на децата. Свидетелят посочва, че Д.И. е била начален учител на децата до четвърти клас. Тя е преподавала 4 часа, а следобяд се е занимавала с извън класни форми и именно затова условието по договор е да бъде на ненормирано работно време. Жалбоподателката е била след обяд в Пионерския дом в гр. Ловеч.

Свидетелката П.П. Л. е учителка, а преди това е била дружинен ръководител в периода от 01.09.1982 г. до 31.08.1989 г. Заявява, че работата на дружинния ръководител е била на ненормиран работен ден 12 месеца в годината. Цялата възпитателна работа извън учебна дейност в училищата като състезания, конкурси, литературни четения, физкултурни състезания като „Пламъчета сини”, люлякови музикални тържества се е организирала от дружинните ръководители. Работели са с децата и през лятото. Жалбоподателката е работила в училище „Марко Иванов (сега Христо Никифоров) като дружинен ръководител. Според нея дружинният ръководител е изпълнявал учебно-възпитателни функции. Всичко, което е било извън учебните часове се е организирало и ръководело от него - организиране на училищни празници, срещи с поети, писатели, посещения на музеи, театри, изложби и др.

Съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели, защото са непротиворечиви, не противоречат на останалите доказателства  и  допринасят за изясняване на фактическата обстановка.

         При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

         Обжалваното Решение на Директора на ТП на НОИ Ловеч и потвърденото с него Разпореждане  на Началника на отдел „Пенсии” при ТП на НОИ Ловеч са издадени от компетентни органи, в предвидената от закона писмена форма и съдържание съгласно чл. 59, ал.2 от АПК.

         Съдът не констатира допуснати съществени нарушения на административно производствените правила в хода на административното производство.

         Според настоящият съдебен състав оспорените актове са постановени в несъответствие с материалния закон и целта на същия.

         В чл. 19 от НПОС са регламентирани условията, при които осигурителния стаж се зачита за учителски. Наредбата е обнародвана в ДВ, бр. 21 от 2000 г. За осигурителния стаж придобит преди 01.01.2000 г. следва да се приложи § 9, ал.1 от ПЗР на КСО. Според тази разпоредба времето, което се зачита за  трудов стаж при пенсиониране за труд положен до 31.12.1999 г. съгласно действащите тогава разпоредби се признава за осигурителен стаж. Преценката дали трудът на жалбоподателката, положен през спорния период е учителски следва да се направи съобразно действащата през този период правна уредба. През периода не е имало легална дефиниция на понятието „учителски стаж“. Този термин е въведен с изменението на чл. 41 от  Правилника за приложение на Закона за пенсиите (ППЗП) с ДВ, бр. 40/1991 г. Съгласно, чл. 41, ал.1 от него, учителският трудов стаж по смисъла на Закона за пенсиите (ЗП) е трудовият стаж, положен на длъжност учител или възпитател в учебни и възпитателни заведения. За учителски трудов стаж се счита и трудовия стаж на директорите и заместник директорите на учебни и възпитателни заведения, ако те са изпълнили пълната норма задължителна преподавателска работа. В ал.2 е регламентирано, че учителски трудов стаж е и трудовия стаж на лицата, заемащи длъжност по списък, утвърден от министъра на образованието и науката, съгласувано с Управителя на Националния осигурителен институт, ако отговарят на изискванията за заемане на длъжността учител или възпитател, съобразно придобитото образование, професионална квалификация и правоспособност, и са изпълнили пълната норма за задължителна преподавателска работа. Според ал.3, учебни и възпитателни заведения по смисъла на ал.1 са създадените по реда на Закона за народната просвета (ЗНП), както и социалните учебно-професионални заведения за квалификация и преквалификация на лица с намалена трудоспособност съгласно ПМС № 63/1991 г.

         Освен това следва да се вземе предвид обстоятелството, че през време на спорния период жалбоподателката е полагала труд в училище „Марко Иванов“ (сега Христо Никифоров)  в гр. Ловеч, независимо от това кой е вписан в нейната трудова книжка като осигурител.

         С чл. 41, ал.2 от ППЗП(отм.)         е признат за учителски  трудовия стаж на лицата, заемащи длъжност по списък, утвърден от Министъра на образованието и науката, съгласувано с Управителя на Националния осигурителен институт, ако отговаря на изискванията за заемане на длъжността учител или възпитател, съобразно придобитото образование, професионална квалификация и правоспособност и са изпълнили пълната норма на задължителна преподавателска работа. Длъжността "дружинен ръководител" фигурира в списъка с № 91-01-168 от 14.09.2000 г., приет от МОН и НОИ относно длъжностите, за които се признава учителски трудов стаж по смисъла на чл. 19, ал. 2 от Наредбата за пенсиите. Дейността на дружинния ръководител  задължително се е изпълнявала от лица с педагогическа образование, което се е изисквало за упражняване на учителска професия.

Жалбоподателката е завършила Института за подготовка на начални учители „Лазар Станев“ гр. Плевен през 1974, което е видно от представеното от нея свидетелство за полувисше образование и учителска правоспособност № 1325/1974 г.. Тя е работила като дружинен ръководител в училище Марко Иванов“ (сега Христо Никифоров)  в гр. Ловеч. Според свидетелските показания тя е работила на ненормиран работен ден. Цялата възпитателна работа с децата извън училищната дейност  като организиране на състезания, конкурси, литературни четения, физкултурни състезания, училищни празници, срещи с поети, писатели, посещения на изложби, театри, музеи и др. се е организирала от жалбоподателката в качеството й на дружинен ръководител.

Съдът намира, че положеният от Д.И. труд като дружинен ръководител, респективно като Организатор Пионерски дом за периода от 26.11.1976 г. до 01.06. 1990 г. следва да се зачете за учителски съгласно чл. 15 от Указ № 330 за Народната просвета (обн. - Изв., бр. 90 от 1954 г., отм. - ДВ, бр. 86 от 1991 г.) В този смисъл съдът следва да отбележи, че в законодателството до  1990 г. е било регламентирано, че дружинните ръководители са със статут на учители, тъй като са сред педагогическите длъжности, свързани с възпитанието на децата от основния курс на образование и са изпълнявали обучителни функции. В този смисъл е практиката на Върховния административен съд.

Твърденията и възраженията на ответника чрез пълномощник в представената писмена защита са неоснователни.

Това означава, че жалбата се явява основателна, което налага обжалваното решение и потвърденото с него разпореждане да бъдат отменени и делото да бъде изпратено като преписка на Административния орган за ново разглеждане и произнасяне при съобразявяне с указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивите на настоящия съдебен акт.

При този изход на производството следва да бъде осъден ответника да заплати на жалбоподателката направените разноски по делото.

По изложените съображения и на основание чл. 173, ал.2 и чл. 143, ал.1 от АПК, съдът  

                              

                                                      Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ Решение № Ц1040-10-66/16.11.2020 г. на Директора на ТП на НОИ Ловеч и Разпореждане № 2136-10-14/31.08.2020 г. на Началника на отдел „Пенсии” при ТП на НОИ Ловеч.

ИЗПРАЩА делото като преписка на Директора на ТП на НОИ Ловеч за ново произнасяне по същество на правния спор при съобразяване със указанията по тълкуване и прилагане на закона в срок от един месец от получаване на преписката.

ОСЪЖДА ТП на НОИ Ловеч да заплати на Д.С.И. *** сумата от общо 580 (петстотин и осемдесет) лева, от които 80 (осемдесет) лева  депозит за вещо лице по допуснатата съдебно-икономическа експертиза и 500 (петстотин) лева адвокатско възнаграждение съгласно Договор за правна защита и съдействие от 01.12.2020 г.

Решението може да бъде оспорено с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му чрез Административен съд Ловеч пред Върховния административен съд.

Препис от него да се изпрати на страните

                      

 АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: