МОТИВИ към ПРИСЪДА
от 02.04.2018 г. по НОХД №5082/2018 г. по описа на БРС:
Производството по делото е образувано по повод
внесен в Районен съд-гр.Бургас обвинителен акт от Районна
прокуратура-гр.Бургас, с който е повдигнато на С.З.С.,
с ЕГН: **********, роден на *** ***, българин, български гражданин, със средно
образование, разведен, осъждан, с постоянен адрес:***, обвинение по
чл. 343б ал.1 от НК за това, че на 01.07.2017
г. в гр.Бургас, минно селище „Върли бряг", общ.Бургас, управлявал моторно
превозно средство - лек автомобил марка *** с per. № ***, с концентрация на алкохол в кръвта над 1.2 на
хиляда, а именно 2.89 на хиляда установено по надлежния ред - с техническо
средство Алкотест Дрегер 7510, с фабр. № ARBB0068.
Прокурорът поддържа от правна и от фактическа
страна повдигнатото обвинение. Твърди, че изложената от подсъдимия версия
представлява защитна теза, която противоречи на събраните доказателства. Предлага
на съда да постанови присъда, с която да признае подсъдимия за виновен и да му
наложи наказание при превес на отегчаващите вината обстоятелства, а именно лишаване
от свобода в размер на една година и шест месеца, което на основание чл.57, ал.1,
т.3 от ЗИНЗС да бъде изтърпяно при първоначален "общ" режим, както и
наказание глоба в размер на 700 лева. Предлага да се наложи и кумулативното
наказание временно лишаване от право да управлява МПС, като предлага да се
приспадне времето, през което подсъдимият е бил лишен от право да управлява МПС
по административен ред.
Подсъдимият редовно призован се яви в съдебно
заседание. Явява се и неговият служебен защитник адв.Н.А.. Подсъдимият дава
подробни обяснения, не се признава за виновен, като категорично отрича да е
стартирал двигателя на лекия автомобил, като твърди, че само е слушал музика в
автомобила и няма качеството на „водач”. Защитата иска от съда да оправдае
подсъдимия като излага доводи, от една страна за липсата на изпълнително деяние
–липсата на управление на МПС, а от друга липсата на категорично доказване
употребата на алкохол в количество над 1,2 промили. Навеждат се доводи за
накърняване правото на защита на подсъдимия в досъдебното производство, а така
също и в хода на съдебното следствие. В заключение защитникът на подс.С.С. пледира
той да бъде оправдан.
В последната си дума подсъдимият С. твърди, че е
невинен и моли да бъде оправдан.
След съвкупна преценка на доказателствата,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, събрани в производството, съдът
намира за установена следната ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:
Подсъдимият С.С. е правоспособен водач на МПС.
Притежава свидетелство за управление на моторно превозно средство № *********,
издадено от ОД на МВР-Бургас. В информационната система на Сектор ПП
"КАТ" при ОД на МВР-Бургас, където подсъдимият се води на отчет се
съдържат данни за издадени спрямо него общо 6 (шест) броя наказателни
постановления за нарушения на ЗДвП от предходни периоди, преди деянието, които
са влезли в сила, както и 1 бр. фиш.
Вечерта на 30.06.2017 год. срещу 01.07.2017 год., подс.
С.З.С., с ЕГН: ********** употребил значително количество алкохол в дома си,
находящ се в гр.Бургас, минно селище Върли бряг. През нощта около 01.00 часа на
01.07.2017 год., подсъдимият дочул звука на алармена сигнализация, която го
безпокояла от доста време и заради която не можел да заспи. За тази аларма той
многократно сигнализирал на тел.112, с искане за съдействие от органите на реда.
Малко след 1.00 часа сигналът бил приет
в дежурната част на Четвърто РУ МВР- Бургас и на място ОДЧ изпратил служители
на управлението - свид.Г.Д.Д. и св.Д.Г.Г.. Тъй като минното селище било
отдалечено, около 02.00 часа на 01.07.2017 год. полицейските служители
пристигнали в центъра на „Върли бряг". Те констатирали нарушаване на
нощната тишина от активирана алармена система от склад намиращ се в квартала,
но не установили лицето, подало сигнала. Двамата служители решили да се
позиционират в центъра на квартала и да изчакат подателя на сигнала. В това
време полицейските служители продължили да изпълняват служебните си задължения
по охрана на обществения ред и контрол на пътното движение на територията на
минното селище, като взели решение да извършват проверки на водачи на минаващи
автомобили.
Звукът от алармената сигнализация продължавал да се
чува и този звук безпокоял подс. С., поради което същият отново позвънил на
тел. 112. В хода на проведения разговор с дежурния в 4-то РУП подсъдимият бил
уведомен, че полицейските служители го очаквали в центъра на минното селище на
самия площад. Въпреки че бил употребил алкохол, около 02.16 часа на 01.07.2017
година, подсъдимият С. привел в движение лек автомобил марка *** с per. № *** и управлявайки автомобила решил да се придвижи до
центъра на квартала.
Около 02.20 часа, на 01.07.2017 година, гр.Бургас,
на центъра на минно селище „Върли бряг", служителите на МВР забелязали
движещия се лек автомобил марка *** с per. № ***, който се движел въртеливо и св.Д. подал сигнал със
стоп палка на водача да спре за проверка. При спиране от автомобила, водачът – подс.С.З.С.
излязъл от превозното средство и обяснил, че именно той е лицето, подало
сигнала за нарушаване на нощната тишина от алармата. Полицейските служители Д.
и Г. усетили силна миризма на алкохол идваща от С.. Св.Д. решил да извърши
проверка за алкохол на водача С. и по тази причина поискал съдействие от сектор
„Пътна полиция" при ОД на МВР- Бургас, с оглед извършване проверка на
водача за употреба на алкохол. На място пристигнал служител при сектор „Пътна
Полиция" ОД на МВР- Бургас-свид.Й.Р.И., който извършил проверка на водача
– подс.С. за употреба на алкохол с техническо средство "Алкотест Дрегер
7510", с фабричен номер ARBB0068. При извършената проверка, техническото средство
отчело положителен резултат - 2,89 промила алкохол в издишвания от водача С.
въздух. За констатираното нарушение на подс. С.З.С. бил съставен акт за
установяване на административно нарушение - серия Г900971/01.07.2017 година,
както и издаден талон за медицинско изследване № 0097084. По време на
проверката С. се държал враждебно с полицейските служители и се опитал да я осуети.
Служителите на МВР придружили С. до отделение по спешна медицина при
УМБАЛ-Бургас, където същият отказал да даде кръвна проба за лабораторно
изследване за наличие на алкохол в кръвта, което обстоятелство било отразено
писмено. При наличие на тези обстоятелства в Четвърто РУ на МВР- Бургас било
образувано досъдебно производство за извършено престъпление по чл.343б ал.1 от НК.
Горната фактическа обстановка се доказа по несъмнен
начин от събраните в хода на съдебното следствие гласни
доказателства–показанията на свидетелите Д., Г., Ч. и И.. Съдът ги кредитира
като ги определя като безпристрастни, и изчерпателни с оглед отдалечеността на
възпроизведените от свидетелите събития. Същите са непротиворечиви по отношение
и другите доказателства, в това число писмени, каквито са акта за установяване
на административно нарушение, талона за медицинско изследване, заповедта за
задържането на лицето, справка за съдимост на подсъдимия, а така също и от
предявените в с.з. аудио записи от тел. 112.
Съдът
кредитира и частично обясненията на подсъдимия, по отношение на развилите се
събития преди проверката и не ги кредитира в частта им, в които подсъдимият
твърди, че не е стартирал двигателя на автомобила и не е привеждал същия в
движение. С оглед осигуряване правото на защита на подсъдимия и за преодоляване
на противоречията между показанията на св.Д. и обясненията на подс.С. съдът ги постави
в очна ставка. Това е така, тъй като съществено за съставомерността на деянието
е дали С. е управлявал автомобила. Съдът намира, че следва да кредитира
показанията на св.Д., които са последователни, логични и съответстват на останалия
доказателствен материал – показанията на св.Г., св.И., АУАН, талон за
медицинско изследване.
Показанията на свидетелите С.Д. и В.Д., както и
показанията на св.Г.Д. – всички съседи на подсъдимия не разкриват релевантни
факти към така повдигнатото обвинение. С особено внимание следва да се ценят
показанията на св.З.С. – баща на подсъдимия. Разкритата от този свидетел
фактическа обстановка не следва да се приема за достоверна, тъй като съдът
приема, че този свидетел е заинтересован. Този свидетел твърди, че подс.С.С. на
инкриминираната дата никога не се е качвал да управлява автомобил, а само е
слушал музика и когато е отишъл при МПС-то двигателя е бил студен. Тези
показания противоречат на показанията на св. Д. и Г., поради което съдът ги
намира за недостоверни и неотговарящи на фактическата действителност. По искане
на защитата бяха допуснати до разпит и св.С. М. и св.А.Д.. Тези двама свидетели не са присъствали по време
на проверката на подс.С., като те разкриват факти от вечерта на 30.06.2017г.
непосредствено преди проверката, тъй като са били в дома на подсъдимия.
С оглед направените по–горе констатации съдът
достигна до следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Деянието на подсъдимия С.З.С.,
с ЕГН: **********, осъществява от обективна и от субективна
страна състава на престъпление по чл.
343б ал.1 от НК за това, че на 01.07.2017 г. в
гр.Бургас, минно селище „Върли бряг", общ.Бургас, управлявал моторно
превозно средство - лек автомобил марка *** с per. № ***, с концентрация на алкохол в кръвта над 1.2 на
хиляда, а именно 2.89 на хиляда установено по надлежния ред - с техническо
средство Алкотест Дрегер 7510, с фабр. № ARBB0068, съгласно Наредба № 30/27.06.2001 г. за реда за
установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на
моторни превозни средства.
Субект на
престъплението е вменяемо, пълнолетно лице.
От обективна
страна деянието е извършен при форма на изпълнителното деяние-действие, тъй
като на 01.07.2017 г., в град Бургас, подс.С. е управлявал моторно превозно
средство след употреба на алкохол, което е установено с техническо
средство-Дрегер. Наличието на алкохолната концентрация е установено по
надлежния ред, регламентиран в Наредба № 30/ 27.06.2001 г. за реда за
установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на
МПС / в сила към момента на деянието/, а именно с техническо средство Дрегер,
доказващо наличието на алкохол в кръвта на подсъдимия към момента на управление
на МПС. За да се приеме, че деецът е осъществил престъпление по чл. 343б ал.1 от НК трябва по безспорен и категоричен начин да се
констатира, че алкохолната концентрация над 1,2 промила е установена по
"надлежния ред", който е предписан в Наредба № 30 от 27.06.2001 г. за
реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от
водачите на МПС. Съгласно чл. 1, ал.2
от Наредба № 30/2001 г. употребата на алкохол в кръвта се реализира
посредством използване на съответни технически средства и/или чрез медицински и
лабораторни изследвания. Самата Наредба регламентира подробно реда за
установяване употребата на алкохол от водачите на МПС, "като използването
на техническо средство и/или медицинско изследване са еднакво възможни и
приложими" /Решение 183-2012-І н.о. на ВКС/. В тази насока е еднопосочната
съдебна практика на ВКС. Подс.С. не е оспорил показанията на техническото
средство, към момента на проверката за да е необходимо назначаване на
лабораторно изследване с оглед чл. 2, ал.1 от Наредба № 30. Независимо от това,
съгласно посочения подзаконов нормативен акт, когато с техническо средство е
установена концентрация на алкохол над 1,2 на хиляда, длъжностно лице от
службата за контрол може да придружи водача до лечебно заведение, което е и сторено.
В наредбата са фиксирани и лечебните заведения, в които се извършва вземане на
кръвна проба за изследване и УМБАЛ Бургас, където е отведен С. е едно от тях. В
случаи като процесния, когато нарушението е извършено на територията на
населеното място, в което се намира лечебното заведение, Наредбата фиксира срок
до 45 минути за явяването на водача, съответно за отвеждането му в лечебното
заведение. Въпреки горното и след като му е била разяснена процедурата от св.Д.,
подс.С. направил отказ да даде кръв за изследване. Съдът намира, че по никакъв
начин не са били нарушени правата на подсъдимия и същият е отказал да оспори
показанията на дрегера чрез кръвно изследване. Отказът на дееца да предостави
кръв за изследване води автоматично до приложението на чл. 6 от
Наредба № 30/2001 година, като употребата на алкохол се счита за
установена въз основа на показанията на техническото средство. Това се
инкорпорира в понятието "по надлежен ред", вложен в диспозицията на чл. 343б ал.1
от НПК.
В случая са накърнени
обществените отношения, чрез които се осигуряват условията за безопасно и
правилно използване на транспортните средства с цел опазване живота и телесната
неприкосновеност на участниците в движението.
От субективна страна
горепосоченото деяние е извършено от подсъдимия при пряк умисъл, видно от
неговите действия. Той е знаел задължението си като водач на МПС да не привежда
в движение автомобил след употреба на алкохол, но не се е съобразила с
разпоредбите на закона и е привел в движение автомобила, след ката е употребил
алкохол.
Според действащото в
Република България законодателство, реципираните норми на европейското право и
съдебната практика недопустимо е постановяването на осъдителен съдебен акт при
недоказаност на обвинителната теза по несъмнен начин. Само когато всички факти,
включени във веригата на причинно-следствения процес на престъпното деяние и
неговото авторство бъдат установени безспорно и категорично, съдът може да
ангажира претендираната в обвинителния акт наказателна отговорност на
подсъдимия. Присъдата не може да почива на предположения, на съмнителни и
колебливи обстоятелства. Съдът признава подсъдимия за виновен само и
единствено, когато обвинението е доказано убедително /чл. 303 от НПК/. Последното е гаранция за реализиране на неговите права в
наказателния процес, произтичащи от презумпцията за невиновност. Обвинението
следва да бъде доказано по несъмнен начин. В тази насока съдът по категоричен
начин, чрез верига от преки и косвени доказателства, цитирани по-горе, намери,
че на инкриминираната в обвинителния акт дата, подс.С. е управлявал МПС с
алкохолна концентрация над допустимата от закона, а именно с концентрация 2.89
промила. Поради това прецени, че обвинението е доказано по несъмнен начин,
съгласно чл. 303, ал.2
от НПК, със събраните в производството доказателства и го призна за
виновен в извършването на престъпление по чл. 343б, ал.1 НК.
ОПРЕДЕЛЯНЕ НА НАКАЗАНИЕТО:
При индивидуализацията на наказателната отговорност
на подсъдимия съдът определи наказанието при приложението на чл. 54, ал.1 НК, тъй като намери, че в случая не са налице многобройни или
изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства, които да водят до
приложението на чл. 55 НК.
Като отегчаващи отговорността на
подсъдимия С. обстоятелства, съдът отчете предишните му осъждания, както и
високото съдържание алкохол в кръвта – 2,89 пр., грубото му отношение към
проверяващите по време на проверката, наличие на предишни нарушения на ЗДвП, както
и липсата на критичност към деянието. Като смекчаващи вината обстоятелства
съдът отчете положителните характеристични данни за подсъдимия дадени от св.С.Д.,
В.Д. и Г.Д..
Въпреки, че спрямо С. вече е налагано
наказание "Лишаване от свобода", чието изпълнение е отложено с определянето
на изпитателен срок, то не е спомогнало за реализиране целите на индивидуалната
превенция, не е коригирало поведението му и не е оказало възпиращ ефект спрямо
същия да осъществява престъпна деятелност. Като взе предвид това, както и
фактът, че налаганите до момента наказания не са постигнали своя
превъзпитателен ефект спрямо лицето, БРС намери, че на същото следва да се
определи наказание от една година лишаване от свобода. Още повече, че в
процесния случай подсъдимият е управлявал моторно превозно средство в
централната част на квартала и по този начин е поставил в риск живота и
здравето както на себе си, така и на останалите участници в движението.
Подсъдимият е и на зряла възраст, на която следва да е изградил волеви задръжки
за осъществяване на престъпна деятелност, каквито обаче в случая очевидно не са
формирани. Ето защо, съдът намери, че не са налице многобройни смекчаващи
отговорността му обстоятелства, които да обосноват приложението на чл. 55 НК спрямо него. Доколкото обаче към настоящия момент
спрямо С. не е въздействано посредством налагането му на наказания
"Лишаване от свобода", които да се изтърпят ефективно, БРС намира, че
адекватно в настоящия случай се явява определянето на такова наказание в
размер, ориентиран към законовия минимум, което на основание чл.57 ал.1 т.3 от ЗИНЗС следва да се търпи при общ режим.
Като отчете наличните смекчаващи и
отегчаващи отговорността обстоятелства, съобразно относителната им тежест, и
при спазване на разпоредбата на чл. 54 НК
при индивидуализиране на наказанието, съдът осъди подсъдимия на основание чл. 343б, ал.1
вр. чл. 54 НК,
на ЕДНА ГОДИНА "Лишаване от
свобода" и "Глоба" в размер на 200 /двеста/ лева.
Съдът наложи и
кумулативното наказание лишаване от право да управлява МПС на основание чл. 343г,
вр. чл. 343б, ал. 1, вр. чл. 37, ал.
1, т. 7 от НК. При определяне на размера на това наказание съдът
съобрази поведението на подсъдимия като водач на МПС на основание приетата към
доказателствата по делото справка за нарушител. С оглед нарушенията на
подсъдимия на ЗДвП и на неговия правилник, както и твърде високата концентрация
на алкохол, съдът счита, че следва да бъде определено наказание в размер на
една година и шест месеца лишаване от правоуправление. От това наказание на
основание чл. 59, ал. 4
от НК съдът приспадна времето, през което подсъдимият е бил лишен от
право да управлява МПС по административен ред. Според съда, тези наказания се
явяват съответни на обществената опасност на деянието и на дееца и с тях могат
да бъдат постигнати целите на закона визирани в чл. 36 от НК.
ОТНОСНО
НАПРАВЕНИТЕ ПО ДЕЛОТО РАЗНОСКИ:
По делото няма данни за сторени разноски.
Мотивиран от
горното съдът постанови присъдата си.
За
изготвянето на мотивите да се съобщи писмено на страните!
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /А. Бобоков/
Вярно с оригинала:
Д.М.