РЕШЕНИЕ
№ 26
гр. Белоградчик, 15.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЕЛОГРАДЧИК, І-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на първи март през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Анна Ив. Кайтазка
при участието на секретаря Наташа Ст. Найденова
като разгледа докладваното от Анна Ив. Кайтазка Административно
наказателно дело № 20211310200102 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Б. АНГ. Б. от гр. Б., обл. В., с ЕГН
**********, срещу НП № 296/ 12.07.2021 г. на Директора на РДГ –
Берковица, с което му е наложена „глоба” в размер на 1000,00 лв. на
основание чл.257 ал.1 т.2 от ЗГ, за нарушение на чл.13 ал.4 от ЗГ във вр. чл.45
ал.1 и ал.2 от Наредба № 8/05.08.2011 г. за сечите в горите.
В жалбата, се излага довод за не законосъобразност на наказателното
постановление и иска отмяната му, поради допуснато съществено нарушение
на материалния закон, опорочаващо издаденото НП – липса на конкретизация
на обстоятелства по нарушението – не посочване на обектите, за които са
издавани позволителни за сеч, нито имотите също, за които се отнасят те,
нито количеството дървесина, чиито доби е разрешен. Претендират се и
разноски по делото. В с.з. жалбоподателят се представлява от упълномощен
представител - адвокат, който поддържа жалбата, а в писмени бележки по
1
същество на казуса – потвърждава изложеното в жалбата, допълнително сочи
– че ГСП е одобрена за два отделни имота, без в случая да е ясно издаденото
то жалбоподателя позволително за сеч, за кой от двата имота , респ. отдела от
ГФ , твърди се и неправилна квалификация на деянието, нарушаваща правото
на защита .
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител в с.з.
и не взема становище по казуса.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по
делото писмени и гласни доказателства, намери от фактическа страна
следното:
Жалбоподателят Б. АНГ. Б. е лице, упражняващо частна лесовъдска
практика.
В това си качество – на лицензиран лесовъд, Б. Б. на 01.01.2021 г., на
осн. чл.108 от ЗГ и Заповед № ГСП 1069/02.10.2017 г., с която е утвърдена
ГСП, е издал позволително за сеч № 0588284, с очакван добив на 19.0 плътни
куб. м. дърва – лежаща маса, от вида цер, от отдел 228 ”ю”, имот кад. №
170004 /собственост на ФЛ/ в землището на с. К. П., общ. К., като ФЛ –
собственик било предоставило на ЮЛ – да получи позволителното и
осъществи сечта. Съгласно даденото позволително, сечта е следвало да се
извърши в периода 04.01.2021 г. до 30.04.2021 г., като добитите материали
следвало да се извозят от сечището в същия период.
На 04.03.2021 г. на осн. чл.109 от ЗГ, Б. Б. издал и Протокол № 0588567
– за освидетелстване на сечището по позволително за сеч № 0588284/01.01.21
г., като в него отразил действително отсечената дървесина /20,35 пр.куб.м./,
липсата на не отсечени маркирани дървета и „задоволително“-то провеждане
на сечта и почистване на сечището. /този Протокол не е представен по делото,
но е достъпен за трети лица, вкл. съда и той се запозна с него, от публичния
регистър на ИАГ, намирайки го за относим към спора по делото/.
На 25.02.2021 г. свидетелите Д. В. и И. Бл. И. – горски инспектори при
РДГ-Берковица, извършили проверка в ел. система на ИАГ /“Елица“/ на
издаденото позволително от Б. на 01.01.2021 г. и цялостното ползване на
дървесина по ГСП № 1069/02.10.17 г. Така контрирали, че програмата
позволявала добива от същия имот на 16 куб.м. дървесина, като през 2018 г.
2
имало вече едно издадено позволително за сеч – за общо 20 пл.куб.м. такава,
извършено освидетелстване на сечището по това позволително, а след това –
през 2021 г. – имало издадено ново позволително – за още 19 куб.м. добив –
от Б. Б.. Поради превишението, спрямо ГСП, на количеството дървесина,
позволена за добиване с позволителното от 2021 г. /след провеждане на сеч и
усвояване на планирания добив през 2018 г./ В. и Иванов приели, че с
издаване на Позволително № 0588284/01.01.2021 г. , Б. е нарушил
изискванията на чл.13 ал.4 от ЗГ във вр. чл.45 ал.1 и ал.2 от Наредба №
8/05.08.2011 г. за сечите в горите. Своите констатации Д. В. отразил в
Констативен протокол - № 142874/09.03.2021 г., ведно с указания за съставяне
на АУАН спрямо Б.Б. по цитираните, като нарушени текстове от ЗГ и
Наредба-та.
Именно в изпълнение на разпореденото в констативния протокол, на
09.03.2021 г., Д. В. съставил АУАН № 296 от същата дата на Б. Б., в неговото
присъствие : за това, че “ на 01.01.2021 г. , в с. В., общ. Д., обл.В., ул. “П.“ №
..., издал Позволително за сеч № 0588284 , въз основа на ГСП
№1069/02.10.2017 г., като по нея е водена сеч през 2018 г. по позволително за
сеч № 0412626/15.01.2018 г., при което е усвоено цялото количество
дървесина, предвидено в ГСП № 1069/02.10.2017 г.“. В реквизита “законови
разпоредби, които са нарушени от извършителя”, Д. В. посочил чл.13 ал.4 от
ЗГ във вр. с чл.45 ал.1 и ал.2 от Наредба за сечите в горите. Свидетелят,
отбелязан като такъв на констатиране на нарушението и същевременно и
съставяне на акта, е фигуриращият в констативния протокол – И. Бл. И..
Нарушителят подписал акта и получил копие от него, като не е заявил
възражения към акта.
На 12.07.2021 г. въз основа на акт № 296/09.03.2021 г. на св. Д. В., е
издадено обжалваното НП № 296/2021 г. на Директора на РДГ-Берковица,
предмет на делото.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът
прие:
Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество е
основателна.
Несъмнено установени за съда са: на първо място обстоятелството на
качеството, което е имал жалбоподателят – лицензиран лесовъд. Изрични
3
доказателства за това обстоятелство не бяха представени, но нито една от
страните, респ. заинтересованата – жалбоподателят, не го оспори. На
следващо място, не се спори относно фактите, че за сечището по
позволително за сеч № 0588284/01.01.21г. на Б. Б., намиращо се в землището
на с. К. П., общ. К., обл.В. и собственост на ФЛ, е имало издадено и по-рано
друго позволително – с № 0412626/15.01.2018 г., въз основа на същата ГСП/ с
очакван добив на 20.0 плътни куб. м. дърва – лежаща маса, от вида габър и
дъб/. Установи се, и че относно проведената сеч в имота, въз основа на
посоченото по-старо / във времеви период/ позволително, сечта е проведена и
сечището е освидетелствано с Протокол за освидетелстването му № 0407463
от 30.04.2018 г. – с реализиран добив 24,2 пр.куб.м. /По делото, възприето
като част от доказателствения материал по случая, съдът по свой служебен
почин извърши справка и се сдоби с информация от системата на ИАГ и за
цитирания тук Протокол за освидетелстване, в който не са отразени
допуснати изрични нарушения при провеждане на сечта и почистване на
сечището, но дейността е определена като „незадоволителна“ , както и че има
не отсечени, маркирани дървета/ .
За съда се доказва и наличието на утвърдена с нарочна заповед ГСП №
1069/02.10.2017 г. на Директора на РДГ-Берковица, касаеща два имота:
съответно кадастрални номера 152041 и 170004, в съответно м. “Ц. д.“ и м.
„М.“, в землището на с. Ц. П., общ. К., обл. В., като имотите /с ЕКНМ
38858/ попадат в отдел 228 „ж“ и отдел 228 „ю“ по ЛУП от 2013 г. на ДГС-
Видин. В първият посочен от тях с предвиден добив на 8.00 плътни куб. м.
дървесина, а във втория – 16 пл. куб. м. В съдържанието на самата програмата
, в заявлението за одобрение на програмата и Удостоверение на ДГС-Видин
за идентичност на имоти, както и Писмо на РИОСВ-Монтана до наследник на
собственика на имота, отново е сочено , че имотите попадат в отдел 228 „ж“ и
„ю“ от ГФ в землището на с. К. П., общ. К., обл. В..
При така установеното от съда и така приетите по делото писмени
доказателства – на първо място не се доказва безспорно , че Б., в качеството
си на лицензиран лесовъд, издавайки и позволително за сеч №
0588284/01.01.2021 г. за добив на дървесина от конкретен имот в землището
на с. К. П., обл. В. е надвишил като кубатура количеството дървесина, която
ГСП № 1069/02.10.2017 г. е позволявала да се добие там.
4
На съда не са представени доказателства за одобрение на тази именно
програма, за да може да се извърши преценка какво количество и за кой имот
е предвидено – в смисъл одобрено по надлежния ред, да се добива.
Описваното в акта и НП позволително за сеч, издадено на 01.01.2021 г. от Б.
Б. касае имот в отдел „228 ю“ от ГФ, намиращ се в землището на с. К. П., обл.
В.. И въпреки, че сочи като основание за издаване именно ГСП №
1069/02.10.2017г., съдът констатира изготвянето на тази програма, но не и
утвърждаването й! Напротив, на съда се представиха доказателства за
утвърдена програма със същите номер и дата, но касаеща имоти в друго
населено място – с. Ц. П. / ноторно известно за съда е съществуването му и
различието от това – с. К.П./. Друга програма , на съда не бе представена от
АНО.
Съдът констатира , и че позволителното за сеч от 15.01.2018 г., също е
издадено въз основа на сочената в него ГСП № 1069/02.10.2017 г. , за
дърводобив в отдел 228, подотдел „ю“, с посочено землище на с. К. П., общ.
К..
Твърде възможно е, в самата Заповед, с която е утвърдена програма №
1069/2017 г. да е допусната грешка , като вместо землището на с. К. П., общ.
К., да е посочено това на с. Ц. П., същата община и област. Но в
наказателното право такива технически грешки са недопустими. Което значи,
че ГСП за имота в с. К. П., посочен в позволителното за сеч на Б .Б. – няма
въобще утвърдена. А, ако авторът на позволителното за сеч №
0588284/01.01.2021 г. - Б. Б. е посочил неправилно основанието си за издаване
на документа – погрешна ГСП, то извършеното от него нарушение е съвсем
друго, не визираното в акта и НП.
При издаването на НП обаче, съдът констатира допуснато и едно много
съществено процесуално нарушение на ЗАНН и ЗГ, което налага отмяната
на постановлението на това само, самостоятелно, основание.
Докато в съставения АУАН надлежно е посочен един от най-важните
елементи на всяко едно провинение – нарушение или престъпление –
местоизвършването му / в случая отразено в реквизита „място, където е
извършено нарушението“ : с. В., общ. Д., обл. В., ул. “П.“/, то в НП – това е
пропуснато. В постановлението, АНО въобще не е визирал никакво място, на
което да е осъществено админ. нарушение. Действително в самото издадено
5
позволително за сеч от 01.01.21 г., цитирано в тестовата част на НП,
издателят му /жалбоподателят/ сам е посочил мястото, на което е сторил това
– с. В., но съдът не намира за коректно и съобразено с изискванията на закона
/ чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН/ подобно пропускане от АНО на този факт, в
издадения от него документ – НП и извличането на евентуалното
местонарушение от други, относими към случая доказателства.
На следващо място, съдът счита, че в хода на админ. нак. производство
пред АНО е допуснато и още едно нарушение, съществено, на материалния
закон, като е придадена неправилна квалификация на вмененото деяние на Б..
Съгласно чл. 13 ал.4 от ЗГ „ГСП определят допустимия размер на
ползването на горските ресурси и насоките за постигане целите на
управлението на горските територии за срок от 10 години“ В цитираната
Наредба за сечите в горите, чл.45 ал.1 указва, че „Сечите в горите се
провеждат съгласно предвижданията на ГСП, ЛСП и плановете за дейности
по опазване от пожари“, а ал.2 уточнява, какво е необходимо, за да се
извърши сечта: 1. насаждението да е маркирано, освен……и 2. да е издадено
позволително за сеч.“ Т.е. лесовъдът, позволяващ добива на дървесина от
едно сечище, издавайки позволителни за това, следва да се съобрази с
указанията, заложени като кубатура вкл. / „допустимия размер“/ в одобрената
ГСПрограма или ГСПлан за терена.
Чл.13 ал.4 от ЗГ вр. чл.45 ал.1 и ал.2 от цитираната Наредба, които
разпоредби актосъставителят и АНО също са посочили в АУАН и НП като
нарушени, само указват обаче начина на определяне допустимия размер на
ползване на горските ресурси – чрез ГСПрограми и Планове, и съобразяване
на сечите с този начин, техническата подготовка – маркиране на дървесината
за сеч и издавания последно разрешителен документ за това – конкретно
позволително. Самият чл.13 ал.4 от ЗГ самостоятелно не може да бъде
нарушен, тъй като не предписва задължително поведение на субектите на
адм.нак. отговорност.
Санкционната норма на чл.257 ал.1 т.2 ог ЗГ разпорежда, че има
наказание при издаване на документ в нарушение на ЗГ, подзаконовите
нормативни актове към същия или одобрените горскостопански програми и
планове. Това е бланкетна правна норма, която изисква препращане към
друга норма – в случая на чл.45 ал.1 от Наредба № 8/2011 г. за сечите в
6
горите, според съда, тъй като там е предвидено с какво да се съобрази сечта.
Съдът отбелязва същевременно, че именно нормата на чл.257 ал.1 т.2 от ЗГ е
тази, която съдържа и изпълнителното деяние / с бланкет към друга,
допълваща я правна норма/, и санкцията за това деяние. Т.е. при установено
нарушение при издаването/респ. не издаването им/ на документи по ЗГ,
подзаконовите му нормативни актове, одобрените горскостопански планове и
програми, то деянието следва да се квалифицира именно като такова по
„чл.257 ал.1 т.2 от ЗГ във вр. с чл. …./ съответната друга норма/“.
Предвид сочените по-горе в цялост мотиви, съдът намира, че
обжалваното наказателно постановление е не законосъобразно и не правилно,
и като такова - следва да бъде отменено.
С оглед решението на съда по същество на казуса – да отмени
Наказателното постановление, и искането, направено от страна на
жалбоподателя, въззиваемата страна следва да бъде осъдена да заплати
направените от първия разноски за адвокатско възнаграждение в процеса.
Съобразно указаното в чл.18 ал.2 вр.чл.7 ал.2 т. 1 от НАРЕДБА № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съдът
присъжда в тежест на наказващия орган, претендираните от жалбоподателя
разноски в размер на 350,00 лв. – за адвокатско възнаграждение, и предвид
представения по делото договор за правна защита и съдействие с адвокат и
пълномощно, удостоверяващ, и че възнаграждението е платено, поради което
и има доказателства, че разноските са реално направени от жалбоподателя.
Водим от горното и на осн. чл.63 ал.1 от ЗАНН
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 296/12.07.2021 г. на
Директора на РДГ-Берковица, с което на Б. АНГ. Б. от гр. Б., обл. В., бул. „С.“
№ ..., вх. ..., ет...., ап...., с ЕГН **********, е наложена „глоба” в размер на
1000,00 лв. на основание чл.257 ал.1 т.2 от ЗГ, за нарушение на чл.13 ал.4 от
ЗГ във вр. чл.45 ал.1 и ал.2 от Наредба № 8 от 05.08.2011 г. за сечите в горите.
ОСЪЖДА РДГ-БЕРКОВИЦА, с адрес гр. Б., обл. М., ул. „М. К.” № ...,
ДА ЗАПЛАТИ на Б. АНГ. Б. от гр. Б., обл. В., бул. „С.“ № ..., вх. ..., ет...., ап...., с
ЕГН **********, направените по делото разноски за адвокатско
7
възнаграждение в размер на 350,00 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
Съд - Видин в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Белоградчик: _______________________
8