№ 439
гр. гр. Червен бряг, 02.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЧЕРВЕН БРЯГ, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет
и пета година в следния състав:
Председател:Илия Ол. Милев
при участието на секретаря Силвия Г. Лилова
като разгледа докладваното от Илия Ол. Милев Гражданско дело №
20254440101183 по описа за 2025 година
на Районен съд – Червен бряг на основание данните по делото и закона, за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по чл.8, т.1 и сл. от Закона за защита от домашното насилие /ЗЗДН/.
Производството по делото е образувано по молба по ЗЗДН на В. К. Ц., с ЕГН **********, с
адрес за призоваване: гр. Червен бряг, общ. Червен бряг, обл. Плевен, ул. **********, бл.
**********, с постоянен адрес: гр. Червен бряг, общ. Червен бряг, обл. Плевен, ул.
********** против Д. С. Д., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Червен бряг, общ.
Червен бряг, обл. Плевен, ул. ********** - съпруг на молителката.
В молба молителката описва, че на 1 ноември 2025 г. около 21:00 часа, съпругът й се
прибрал от футболен мач. Последният бил играч в отбора на **********. Между двамата
съпрузи възникнал спор, свързан с това, че всеки път Ц. била сама с децата, поемала цялата
грижа за тях и за домакинството, а съпругът й често отсъствал и се прибирал чак вечер. В
хода на разразилия се спор Д. започнал да повишава тон и да заплашва Ц., че ако
„продължава да му мрънка", ще я набие. Молителката твърди, че и предходна вечер е имало
подобен скандал между двамата съпрузи, но в процесната вечер на 1 ноември 2025 г.
ответника Д. посегнал и я ударил в областта на окото, вследствие на което Ц. получила
синина и болки в главата. По време на инцидента присъствало и общото им дете, което било
на година и десет месеца и силно се изплашило от случилото се. По думите на молителката,
детето им било свидетел и на предходни крясъци и заплахи.
В молба молителката акцентира, че това не било първи случай на физическо насилие от
страна на мъжа й към нея. В минал период ответника Д. също е удрял Ц., като веднъж дори
1
й счупил дясната ръка.
Ц. счита, че поведението на съпруга й е системно и придружено с психически тормоз -
постоянни обиди, заплахи и унижения. Той не полагал пълноценни грижи за семейството,
нито участвал активно в отглеждането на децата.
След случката, молителката Ц. на 03.11.2025г. посетила д-р Н. С., съдебен лекар в отделение
съдебна медицина при УМБАЛ „Д-р Георги Странски" гр. Плевен, като в заключението на
изготвеното Съдебномедицинско удостоверение № 524/2025г., д-р Н. С. установил следното:
„При прегледа на В. К. Ц. и от медицинската документация се установиха: Кръвонасядане
на ляв горен клепач и във външния очен ъгъл на лявото око, зачервяване с оток в окосмената
част на главата - дясно теменно-слепоочно, повърхностно охлузване по дясната част на
шията. Уврежданията са резултат от тъпи травми и е възможно да бъдат причинена по
начина, по който пострадалата съобщава. Уврежданията са довели до болка и страдание".
Молителката счита, че с нищо не е провокирала физическа и психическа агресия спрямо нея
и моли съда за защита. Иска се от съда да постанови решение, с което да приеме, че срещу
нея е упражнено домашно насилие, като моли да й бъде издадена Заповед за незабавна
защита, с една или повече мерки за защита.
Съдът е уважил молбата и е издал Заповед за незабавна защита № 19/04.11.2025г., на
основание чл.18, ал.1 от Закона за защита срещу домашното насилие и включваща част от
мерките визирани в чл.5, ал.1 от същия закон.
В. К. Ц. - редовно призована, в съдебно заседание се явява лично, поддържа молбата,
изразява желание за изменение на част от мерките, тъй като има обективни и субективни
предпоставки за това. Позовава се на писмени доказателства. Не претендира съдебни
разноски.
Д. С. Д. - редовно призован не се явява. Оспорва молбата, като моли съда, ако уважи същата
и издаде Заповед за защита, да съобрази факти и обстоятелства, изложени в представена от
Д. молба по хода на делото.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства, доводите на страните поотделно и в
тяхната съвкупност и по вътрешно убеждение, съгласно чл.235, ал.2 от ГПК прие за
установено от правна и фактическа страна следното:
Молбата е подадена в законоустановения срок по чл.10, ал.1 ЗЗДН - от акта на домашното
насилие срещу лице, спрямо което може да се търси защита по реда на този закон, а именно
лице, което се намира в семейна връзка с ответника (страните са съпрузи), поради което
молбата е процесуално допустима.
Разгледана по същество молбата, е основателна по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.2, ал.1 ЗЗДН за домашно насилие се счита всеки акт на
физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът
за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и
личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или
2
са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство или в интимна
връзка.
С оглед специфичния характер на отношенията, чиято защита се търси по ЗЗДН е
предоставен улеснен за молителя търсещ защита срещу домашно насилие ред, като
представи декларация по чл.9, ал.3 ЗЗДН и на която е придадено доказателствено значение и
в случай на липса на други доказателства съдът да издаде заповед за защита от домашно
насилие само на основание приложената декларация, доколкото в нея се съдържа конкретно
и ясно описание, като посочване на датата, мястото, времето, съответно и конкретните
действия, с които е извършено действието на насилие по смисъла на чл. 2 от ЗЗДН. В този
случай в доказателствената тежест на ответника при направеното оспорване, че е извършил
акт на домашно насилие е да проведе успешно насрещно доказване, което да доведе до
оборване на изложеното в декларацията и разколебаване относно нейната доказателствена
сила.
В съдебно заседание е разпитана молителката В. К. Ц.. Съдът кредитира показанията й като
логични, непротиворечиви, обективни и неоспорени от ответника в производството.
От разпита на В. К. Ц. се установява, че ограничителната заповед касаела същата, относно
това, че Ц. имала намерение да остане в семейното жилище през зимата с детето.
Предприела обаче действия по преместването й в друг апартамент, в жилище на родителите
й, а от 01.12.2025г. местоработата на молителката ще бъде в нов **********. Така, че според
Ц. нямало да има проблем ответника да не я доближава. Не се чувства застрашена, или поне
така мисли в момента. Моли при постановява на крайното решение, ответника да не я
доближава нея и децата й на новия адрес, на който се е установила да живее от 23.11.2025г.,
а именно, адреса находящ се в гр. Червен бряг, **********. Молителката твърди, че новият
адрес на местоработата й е в гр. Червен бряг, ул. **********. Относно цитираното в
заповедта за незабавна защита за отстраняване на извършителя от жилището на посочения
адрес счита, че същото следва да отпадне, тъй като Ц. вече не живее на посочения адрес.
Моли местоживеенето на децата да бъде при нея. Счита също, че ако съдът уважи искането
й за издаване на заповед да защита, периода на същата да бъде по - кратък.
От показанията на молителката и молбата на ответника, се установява, че при общото им
дете, не се установява промяна в емоционалното състояние или тревожност, след
осъществения акт на домашно насилие. Майката В. Ц. обгрижва общото им дете и всички
негови потребности са задоволени.
При съвкупна преценка на събраните по делото доказателства съдът достига до извода, че на
1 ноември 2025 г. около 21:00 часа, ответникът е осъществил спрямо молителката актове на
домашно насилие, изразяващи се в психическо и физическо насилие, чрез отправяне за
заплашителни думи „че ако „продължава да му мрънка", ще я набие", след което Д. посегнал
и я ударил в областта на окото, вследствие на което Ц. получила синина и болки в главата.
Това поведение на ответника е морално укоримо и противоправно, като е възбудило
основателна тревога и страх у пострадалата. Данни за това се съдържат, както в писмените
доказателства, така и косвено в гласните доказателства. По делото не са представени
3
доказателства от страна на ответника, които да оспорват въведените в приложената
декларация по чл.9, ал.3 ЗЗДН обстоятелства за извършено домашно насилие.
Съдът установи извършен акт на домашно насилие по отношение на молителката, което се
подкрепя и с представеното и приобщено по делото Заключение на изготвено
Съдебномедицинско удостоверение № 524/03.11.2025г., на д-р Н. С.. Актът на домашно
насилие може да бъде както физически, така и психически като първият не е необходимо да
бъде с видими белези по пострадалото лице, но от представеното заключение се установява,
че: „При прегледа на В. К. Ц. и от медицинската документация се установиха:
Кръвонасядане на ляв горен клепач и във външния очен ъгъл на лявото око, зачервяване с
оток в окосмената част на главата - дясно теменно-слепоочно, повърхностно охлузване по
дясната част на шията. Уврежданията са резултат от тъпи травми и е възможно да бъдат
причинена по начина, по който пострадалата съобщава. Уврежданията са довели до болка и
страдание". Относно психическото насилие липсва легална дефиниция на понятието
„психическо и емоционално насилие", но като такива могат да бъдат окачествени всички
действия, които имат отрицателно или вредно въздействие върху психиката на едно лице -
пораждат отрицателни за него емоции и/или го принуждават да ги потиска. В този смисъл
водещи характеристики на насилственото деяние са не само увреждането на физическата
и/или психическата неприкосновеност на едно лице, но също и условията и начина на
извършване. С действията си на 01.11.2025 г. ответникът е осъществил безспорно актове на
домашно насилие спрямо молителката като е създал у нея страх за сигурността й и
негативни емоции.
Съгласно задължителната практика на ВКС, обективирана в Тълкувателно решение №
2/25.11.2020 г. по т.д. 2/2019 г., ОСГК на ВКС, при определяне на защитна мярка по чл. 5, ал.
1 ЗЗДН съдът не е обвързан от искането в молбата, а се ръководи от целта да се даде пълна,
адекватна и ефективна защита на пострадалото лице.
Мерките за защита по чл.5, ал.1 ЗЗДН представляват не наказание за извършителя, а
налагани от съда принудителни административни мерки по смисъла чл.22 от ЗАНН, които
имат за цел защита на пострадалото лице чрез отнемане възможността на извършителя да
извърши друг акт на насилие срещу пострадалия /по арг. чл. 5, ал.1, т.2-4 ЗЗДН/ и
мотивирането на самия извършител към неагресивно поведение към пострадалото лице по
арг. чл. 5, ал. 1, т. 1, 5 и 6 ЗЗДН/.
В настоящия случай, с оглед характера и интензитета на деянието на ответника, съдът
намира за подходящи мерките за защита по чл. 5, ал. 1, т. 1, т. 3 ЗЗДН - задължаване на
ответника да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо молителката, забрана
да я доближава, забрана да доближава жилището, което обитава, както и местоработата й. За
посочената мярка за защита по чл.5, ал.1, т.1 ЗЗДН не следва да се определя срок -
задължението на ответника да се въздържа от актове на домашно насилие е постоянно
негово законово задължение и не е ограничено във времето. По отношение на мярката по
чл.5, ал.1, т.3 от същия закон, с оглед постигане на целта й, настоящият състав намира за
подходящ срок 3 месеца при приспадане времето на действие на мерките на издадената
4
заповед за незабавна защита № 19/04.11.2025 г. съобразно правилото на чл. 5, ал. 2 ЗЗДН.
Съобразно изразеното желание на молителката за отпадане на мярката по чл. 5, ал. 1, т. 2,
същото следва да бъде уважено.
Предвид факта, че страните имат общо дете, на основание чл.5, ал.3 ЗЗДН съдът извършва
задължителна преценка за налагане на мярката по чл.5, ал.1, т.5 ЗЗДН, която е временно
определяне местоживеенето на детето при пострадалия родител или при родителя, който не
е извършил насилието, при условия и за срок, определени от съда, ако това не противоречи
на интересите на детето. Както към момента на извършване на акта на домашно насилие,
така и към настоящия момент, детето се отглеждала от пострадалата - неговата майка,
поради което съдът намира за нужно да приложи и посочената мярка.
При този изход на правния спор на основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН във вр. с чл. 16 от Тарифата
за държавните такси, събирани от съдилищата по реда на ГПК, в тежест на ответника следва
да се възложи заплащането на държавната такса за настоящото производство в размер на 25
лв. Молителката не претендира съдебни разноски за процесуална защита, поради това
настоящият съдебен състав не следва да се произнася по същите.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 15, ал.7 вр. чл.5 ЗЗДН, съдът
РЕШИ:
На основание чл.5, ал.1, т.1, т.3 и т. 5 от Закона за защита срещу домашното насилие
ПОСТАНОВЯВА мерки за закрила в полза на В. К. Ц., с ЕГН **********, с адрес за
призоваване: гр. Червен бряг, общ. Червен бряг, обл. Плевен, ул. **********, бл.
**********, с постоянен адрес: гр. Червен бряг, общ. Червен бряг, обл. Плевен, ул.
********** ПО ОТНОШЕНИЕ на Д. С. Д., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Червен
бряг, общ. Червен бряг, обл. Плевен, ул. **********, както следва:
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл.5, ал.1, т.1 от ЗЗДН извършителя Д. С. Д., с ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр. Червен бряг, общ. Червен бряг, обл. Плевен, ул.
********** да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо В. К. Ц., с ЕГН
**********, с адрес за призоваване: гр. Червен бряг, общ. Червен бряг, обл. Плевен, ул.
**********, бл. **********, с постоянен адрес: гр. Червен бряг, общ. Червен бряг, обл.
Плевен, ул. **********.
ЗАБРАНЯВА на основание чл.5, ал.1, т.3 от ЗЗДН на Д. С. Д., с ЕГН **********, с
постоянен адрес: гр. Червен бряг, общ. Червен бряг, обл. Плевен, ул. **********, да
доближава пострадалото лице В. К. Ц., с ЕГН ********** и новото жилище обитавано от
същото, на адрес: в гр. Червен бряг, общ. Червен бряг, обл. Плевен, **********, както и
местоработата й, в която работи – **********, находящ се на адрес: в гр. Червен бряг, общ.
Червен бряг, обл. Плевен, ул. **********, за срок от 3 /три/ месеца, считано от 04.11.2025 г. -
датата на издаване на заповед за незабавна защита № 19/04.11.2025г.
ОПРЕДЕЛЯ на основание чл.5, ал.1, т.5 от ЗЗДН временно местоживеенето на общото им
5
дете при пострадалия родител В. К. Ц., с ЕГН **********, на адрес: гр. Червен бряг, общ.
Червен бряг, обл. Плевен, **********, за срок от 3 /три/ месеца, считано от 04.11.2025 г. -
датата на издаване на заповед за незабавна защита № 19/04.11.2025г.
Да се издаде Заповед за защита с горното съдържание.
Заповедта за защита подлежи на незабавно изпълнение от полицейските органи по
местоживеене на извършителя на насилието.
Д. С. Д., с ЕГН **********, следва да бъде предупреден за последиците от неизпълнението
на заповедта, съгласно чл.21, ал.4 от ЗЗДН - незабавно задържане в РУ Червен бряг и
уведомяване на Районна прокуратура - Плевен.
ОСЪЖДА на основание чл.11, ал.2 от ЗЗДН Д. С. Д., с ЕГН **********, с постоянен адрес:
гр. Червен бряг, общ. Червен бряг, обл. Плевен, ул. ********** да заплати по сметка на
Районен съд - гр. Червен бряг държавна такса в размер на 25.00 лв.
Заповедта и решението следва да се връчат на страните и на РУ Червен бряг.
Решението може да се обжалва в 7 - дневен срок от публикуването му в сайта на съда на
02.12.2025 г. пред Окръжен съд-Плевен.
Съдия при Районен съд – Червен Бряг: _______________________
6