№ 56191
гр. София, 05.05.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 28 СЪСТАВ, в закрито заседание на
пети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ
като разгледа докладваното от АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ Частно гражданско
дело № 20231110105729 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК във връзка с чл. 146,
ал. 2 ЗЗП.
Подадено е заявление от „Агенция за контрол на просрочени
задължения“ АД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу
Т. М. Т. за следните суми: 454,30 лева – главница, ведно със законната лихва
от 01.02.2023 г. до изплащане на вземането; 35 лева – възнаградителна
договорна лихва за периода от 17.02.2019 г. до 17.07.2019 г.; 156,84 лева –
обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 18.07.2019 г.
до 12.03.2020 г. и от 14.07.2020 г. до 16.12.2022 г. – задължения по договор за
паричен заем № 3427080/22.01.2019 г., сключен между „Изи Асет
мениджмънт“ АД (частен праводател на „Агенция за контрол на просрочени
задължения“ АД) и Т. М. Т..
Настоящият съдебен състав, като съобразява служебното си задължение
във всеки един момент да преценява неравноправността на договорни клаузи,
когато са налице фактически данни за такава неравноправност, въведено от
практиката Съда на Европейския съюз, включително и в случаи, когато съдът
не е натоварен служебно да следи някои обстоятелства – § 32 от Решение по
дело C-243/08 Pannon GSM, намира, че от представените по дело документи
може да се направи извод за евентуална неравноправност на някои от
клаузите по договора за кредит. Така в представения по делото договор за
кредит в чл. 4, ал. 2 е посочено, че в случай, че в 3-дневен срок от сключване
на договора не предостави на заемодателя обезпечение чрез поръчителство от
две физически лица, които представят служебна бележка от работодателя си
за нетен размер на осигурителния доход над 1 000 лева; работят по безсрочен
трудов договор; не са заематели или поръчители по друг договор, сключен с
„Изи Асет мениджмънт“ АД; нямат неплатени осигуровки за последните две
години; нямат задължения към други финансови институции, или имат
такива, но имат статус не по-лош от 401 „Редовен“ в Централния кредитен
регистър, заемателят дължал неустойка в размер на 424,08 лева.
Съгласно чл. 143, т. 5 ЗЗП неравноправна е клаузата, с която
1
потребителят се задължава при неизпълнение на своите задължения да
заплати необосновано висока неустойка. Преценката за неравноправност се
извършва към момента на сключването на договора при съобразяване на вида
на стоката или услугата, както и всички останали обстоятелства, свързани с
неговото сключване. Съгласно чл. 146 ЗЗП неравноправните клаузи в
договорите, сключени с потребители, са нищожни, освен ако са уговорени
индивидуално, като нормата на ал. 4 възлага тежестта за установяване на
индивидуалния характер на уговорката върху търговеца.
Уговорена по посочения по-горе начин неустойката е в размер на около
60 % от този на размера на задълженията за главница по договора за заем (600
лева). При преценка за необосновано високия размер на неустойката следва
също така да се държи сметка за обстоятелството, че същата обезпечава не
пряко изпълнението на задълженията за връщане на главницата и заплащане
на възнаградителната лихва по заема, а изпълнението на задължението за
предоставяне на обезпечение. Така уговорена неустойката се дължи
независимо от своевременното изпълнение на задълженията за главница и
лихва съобразно уговорения погасителен план. Съдът приема, че такава
неустойка е възможно да създаде съществено и неоправдано неравновесие
между правата на потребителя и търговеца по заемното правоотношение,
поради което намира същата за вероятно неравноправна. С оглед изложеното
същата се явява и вероятно нищожна и съдът не следва да я приложи.
Следва да се посочи, че дори и посочената клауза да е изключена от
обхвата на нищожността при неравноправност, тъй като е била уговорена
индивидуално, същата се явява и в противоречие с добрите нрави. Съгласно
Тълкувателно решение № 1/2010 г. по тълкувателно дело № 1/2009 г. на
ОСТК на Върховния касационен съд неустойка, която излиза извън
присъщите си обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, е
нищожна като уговорена в противоречие с добрите нрави. В случая се
установява, че е уговорена неустойка в необичайно висок размер (на практика
надхвърлящ сбора на размера на лихвите по кредита) за неизпълнение на
задължение, което не е основно по договора – това за изплащане на главница
и лихви. Не е обоснована и необходимостта от намиране на поръчител с
доход, който би бил достатъчен за погасяване на всички задължения по
договора за кредит (според изложеното в заявлението – 671,94 лева) с дохода
си за по-малко от месец (при срок за погасяване на кредита от около 12
месеца), нито пък защо са необходими двама поръчители, които да отговорят
на сериозни изисквания за доходи и стабилност на трудовото
правоотношение при отпуснат заем в размер на около 1/2 минимална работна
заплати към датата на отпускането му. Следователно се налага изводът, че
уговарянето на неустойка в абсолютен размер за ненамиране на двама
поръчители цели единствено необосновано увеличаване на разходите по
договора в нарушение на предвидените от законодателството забрани за
уговаряне на лихва над определен размер (чл. 33, ал. 1 ЗПК).
На следващо място в противоречие със закона се явява и клаузата в
договора, даваща право на заявителя да събере разноски по събиране на
вземането в размер на 45 лева. Съгласно заявлението, на длъжницата Т. е
2
отпуснат потребителски кредит при условията на ЗПКр. Съгласно чл. 33, ал. 1
от същия закон при забава на потребителя за плащане, кредиторът има право
да получи обезщетение само под формата на лихва за забава, като съгласно
чл. 33, ал. 2 ЗПКр тази лихва не може да бъде в размер, по-висок от размера
на законната лихва за забава. Доколкото с платените от длъжницата суми е
отнесено плащане и на това задължение, съдът следва да приеме, че то не е
погасило него, а само действителните други задължения по кредита.
Поради това от платените 333 лева, според признанието на заявителя,
следва да се извърши приспадане (прихващане на изпълнението) по реда на
чл. 76 ЗЗД само с действително дължимите се разходи по кредита, които
възлизат на лихва за забава в размер на 156,84 лева, договорна лихва – 71,94
лева (пълния размер според договора), и част от главницата в размер на
разликата между пълната сума от 333 лева усвоените 167,78 лева (сбора от
двете суми горе), или е погасена главница за 165,22 лева. При това положение
заявлението следва да се отхвърли за всички претенции за лихва и за
претенцията за главница за разликата над 434,78 лева до пълния претендиран
размер от 454,30 лева.
Разноските се намаляват също пропорционално на уважената претенция
от 434,78 лева спрямо общ размер от 646,14 лева, или 67,29 % от вземането,
като се дължат само държавна такса в размер на 16,83 лева и разноски за
юрисконсулт в размер на 33,65 лева.
Така мотивиран, Софийският районен съд, 28. състав,
РАЗПОРЕДИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК
заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение въз основа на
документ с вх. № 3070043/26.09.2019 г. В ЧАСТТА, с която „Агенция за
контрол на просрочени задължения“ АД, с ЕИК: *********, с адрес на
управление: София, ул. „Панайот волов“, № 29, ет. 3, иска осъждане на Т. М.
Т., с ЕГН: **********, с адрес: София, ул. „Метохия“, № 37, да плати на
заявителя сумите в размер на разликата над 434,78 лева и пълния
претендиран размер от 454,30 лева – главница; 35 лева – възнаградителна
договорна лихва за периода от 17.02.2019 г. до 17.07.2019 г., и 156,84 лева –
обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 18.07.2019 г.
до 12.03.2020 г. и от 14.07.2020 г. до 16.12.2022 г. – задължения по договор за
паричен заем № 3427080/22.01.2019 г., сключен между „Изи Асет
мениджмънт“ АД и длъжницата.
Разпореждането може да се обжалва с частна жалба пред Софийския
градски съд в едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя. Препис
да се връчи и на двете страни.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3