№ 168
гр. Варна, 25.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
шести октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Радослав Кр. Славов
Членове:Дарина Ст. Маркова
Женя Р. Димитрова
при участието на секретаря Ели К. Тодорова
като разгледа докладваното от Женя Р. Димитрова Въззивно търговско дело
№ 20213001000318 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С определение №244/28.05.2020г. по ч.т.д.№1000/21г. на ВКС, ІІ т.о.,
делото е изпратено за разглеждане пред Апелативен съд Варна, на основание
чл.23, ал.3 от ГПК. Образувано е по въззивни жалби, както следва: 1/ от АН.
ИВ. М., чрез адв.Д., срещу решение №1/12.01.2021г., допълнено с
определение №16/02.03.2021г., постановено по т.д.№74/2020г. на ОС – Ловеч,
В ЧАСТТА, с която е отхвърлен иска на АН. ИВ. М. за присъждане на
законната лихва върху сумата от 60 200лв., представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди от причинени й телесни повреди, като
последица от осъщественото на 25.10.2017г. ПТП от Д Б Б, при валидна
застраховка ГО на автомобилистите, за периода от 02.09.2019г. до
30.11.2019г., както и В ЧАСТТА, с която е отхвърлен иска за присъждане на
законната лихва върху сумата от 666,89лв., представляваща обезщетение за
претърпени имуществени вреди от причинени й телесни повреди, като
последица от осъщественото на 25.10.2017г. ТПТ от Д Б Б, при валидна
застраховка ГО на автомобилистите, от които: 166,89лв. – разходи за
лекарства и медицински консумативи и 500лв. за адвокатска защита и
съдействие по ДП №1752-ЗМ 25/2018г., за периода от 02.09.2019г. до
1
30.11.2019г. В жалбата се твърди, че решението е неправилно и
незаконосъобразно. За да определи началната дата, от която се дължи
заплащане на законната лихва върху присъдените обезщетения, съдът е
приел, че приложимата разпоредба е на чл.497, ал.1, т.2 от КЗ и
обезщетението за забава се дължи от деня след изтичане срока за произнасяне
на застрахователя. При формиране на този извод съдът не е съобразил, че
това се отнася за забавата на самия застраховател. Сочи се, че независимо от
периода на уведомяването му за настъпилото ПТП до произнасянето той не е
в забава, но за този период дължи законната лихва върху обезщетението на
основание чл.429, ал.3 от КЗ вр. чл.493, ал.1, т.5 и чл.429, ал.2, т.2 от КЗ,
доколкото лихвите, прибавени към обезщетението не надхвърлят
застрахователната сума. Тези лихви застрахователят дължи не за собствената
си забава, а за забавата на деликвента, с оглед функционалната обусловеност
на отговорността му. В този смисъл е и практиката на ВКС по решения по т.д.
№2773/2018г. и т.д.№2466/2018г. и др. В случая няма данни деликвентът да е
уведомил застрахователя за настъпилото събитие, поради което ищцата, като
пострадала е предявила претенция за обезщетение на 02.09.2019г. По делото е
установен и факта, че към датата на ПТП лимитите по застраховките са в
размери, които обхващат и размера на обезщетението за забава. По същество
се претендира отмяна на решението в оспорените му части и присъждане на
законната лихва върху присъдените обезщетения, считано от 02.09.2019г. до
20.11.2019г.
Въззиваемата страна ЗАД „Армеец“ АД, гр.София, редовно уведомен,
не е депозирал писмен отговор по жалбата.
Постъпила е въззивна жалба и от ЗАД „АРМЕЕЦ“ АД, гр.София, чрез
ю.к.П., срещу решение №1/12.01.2021г., допълнено с определение
№16/02.03.2021г., по т.д. №74/2020г. на ОС – Ловеч, В ЧАСТТА, с която е
осъден да заплати на А.М. сумите, както следва: от 60 200лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от причинени й телесни
повреди, като последица от осъщественото на 25.10.2017г. ТПТ от Д Б Б, при
валидна застраховка ГО на автомобилистите, ведно със законната лихва върху
нея, считано от 01.12.2019г. до окончателното й изплащане; от 666,89лв.,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от
причинени й телесни повреди, като последица от осъщественото на
25.10.2017г. ТПТ от Д Б Б, при валидна застраховка ГО на автомобилистите,
2
от които: 166,89лв. – разходи за лекарства и медицински консумативи и
500лв. за адвокатска защита и съдействие по ДП №1752-ЗМ 25/2018г., ведно
със законната лихва върху нея, считано от 01.12.2019г. до окончателното й
изплащане, както и в частта за разноските. В жалбата се твърди, че решението
е неправилно, незаконосъобразно и необосновано, постановено в
противоречие със събраните по делото доказателства при определяне размера
на присъдените обезщетения за имуществени и неимуществени вреди,
претърпени от процесното ПТП. По делото е успешно проведено доказването
на въведеното в процеса възражение за съпричиняване на произшествието от
пострадалата, поради извършено от същата нарушение – несъобразяване с
приближаващия лек автомобил и с неговата скорост на движение. Не е
отчетена намалената видимост, наличието на ръмеж и на дъжд и трудно
забележимите тъмни дрехи. Неправилно съдът е определил размера на
обезщетението неимуществени вреди, като база, от която да бъде отчетено
съпричиняването. Същият противоречи на постоянната съдебна и
застрахователна практика. При възприетия от съда начин на определяне на
обезщетението, същият не е намалил размера на претендираното
обезщетение, а го е присъдил в пълния му поискан от ищцата размер.
Отделно от изложеното, съдът неправилно е приложил съпричиняването на
размер на обезщетението определен от него и по-висок от заявения от
ищцата. Когато ищецът е заявил и претендира с иска си пълно обезщетение, а
принос по чл.51, ал.2 от ЗЗД се установи по възражение на ответника, съдът
не може да приеме размера на иска за основателен изцяло или за част
различна от установения размер на съпричиняването по съображения, че
справедливото обезщетение е по-високо от поисканото. Необходимата и
достатъчна сума за компенсация на понесените от ищцата вреди е неправилно
определена от съда. Налице е неправилна преценка на фактите, на които се
основава претендираното субективно право, чиято защита се търси от
увреденото лице. Присъденото обезщетение е завишено и не е съобразено с
критериите за справедливост, в отклонение от поисканото. По същество се
претендира отмяна на решението и постановяване на друго, с което
предявените искове да бъдат отхвърлени. В условие на евентуалност се
претендира намаляване на размера на застрахователното обезщетение поради
високия размер на съпричиняване от пострадалото лице. Претендира се и
присъждане на направените по делото разноски и юрисконсултско
3
възнаграждение по реда на чл.78, ал.8 от ГПК.
Въззиваемата страна АН. ИВ. М. с писмен отговор, чрез адв.Д.,
оспорва жалбата като неоснователна. Излага, че решението в оспорените му
части е правилно, законосъобразно и постановено въз основа на събраните по
делото доказателства. При определяне размера на присъденото обезщетение
съдът е съобразил вида и характера на претърпените физически травми,
подробно описани. Съобразил е периода на възстановяване на ищцата, както
и обстоятелството, че в продължение на 4 месеца същата се е нуждаела от
чужда помощ и не е можела да напуска дома си самостоятелно, без
придружител. Отчел е и обстоятелството, че болките не са преминали и към
настоящия момент и едва ли ще настъпи пълно възстановяване. Отчетено е и
претърпяното от ищцата психотравмиращо изживяване на катастрофата,
което е налично и към момента и продължава да пресистира с лека смесена
тревожно – депресивна симптоматика. Не на последно място съдът е отчел и
конкретните икономически условия към момента на настъпване на
застрахователното събитие, както и актуалните нива на застрахователните
покрития. Правилно са преценени и претърпените морални страдания, начина
на извършване на деянието и обстоятелствата при които е настъпило то. В
решението съдът е приел наличие на съпричиняване, определил е неговия
размер и е намалил размера на определеното справедливо обезщетение, като е
присъдил сумата от 60 200лв. и е отхвърлил претенцията за разликата до 75
000лв. Начина на определяне на обезщетението е правилен. Редукцията по
чл.51, ал.2 от ЗЗД се прилага към размер, за който искът би бил основателен,
ако не се налага редуцирането му, а не към претендирания с исковата молба
размер. В този смисъл е и практиката на ВКС в решения по т.д. №1101/2018г.;
т.д.№3252/2015г.; т.д.№2013/2018г. и др. Излага се още, че приетия процент
на съпричиняване е завишен, с оглед установените по делото обстоятелства за
механизма на настъпване на произшествието. По същество се претендира
отхвърляне на жалбата и потвърждаване на решението в оспорените му части.
Претендира и присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за
въззивната инстанция, определени по реда на чл.38, ал.2 от ЗА.
Решението не е обжалвано и е влязло в сила, В ЧАСТТА, с която
искът за разликата над 60200 лева до предявения размер от 75 000 лева,
обезщетение за неимуществени вреди е отхвърлен.
4
Съдът по предмета на спора съобрази следното:
В исковата си молба ищцата АН. ИВ. М. излага, че с Решение
175/27.03.2019 година, постановено по АНД №-1435/2018 година на РС-
Габрово, потвърдено с Решение №48/09.07.2019 година, постановено по
ВАНД №41/2019 година по описа на ОС Габрово Д Б е признат за виновен за
това, че на 25.10.2017 година около 7ч. в гр.Габрово, на ул.“Найден геров“
срещу №20, при управление на МПС с л.а. с марка „Мазда“ с рег. №ЕВ9552
АТ е нарушил правилата за движение по пътищата –чл.5, ал.2 ЗДП и чл.20,
ал.2 ЗДП и чл.116 ЗДП и по непредпазливост е причинил на АН. ИВ. М. от
гр.Габрово две средни телесни повреди, изразяващи се в изкълчване на дясна
раменна става, довело до трайно затрудняване движението на десен горен
крайник и компресионна фрактура на тялото на 12 гръден прешлен, довела до
трайно затруднение на движението на снагата-престъпление по чл.343, ал.1,
б.“б‘ вр. с чл.342, ал.1 НК. Получила е и травма на меките тъкани на главата,
изразяваща се в кръвонасядане в окосмената и неокосмена дясна челна област
и заздравяваща разкъсно-контузна рана, която към момента на инцидента е
била с дължина 3 см. и е довела до временно разстройство на здравето,
неопасно за живота, за срок от около 1м. при благоприятно протичане на
оздравителния процес. Травмата на главата е причинила и мозъчно
сътресение, което твърде вероятно е протекло със загуба на съзнанието, като
и до момента се оплаква от силно главоболие и световъртеж, придружен с
гадене и повръщане. Изкълчването на дясната раменна става е причинило
трайно затруднение на движението на десния горен крайник за срок около 3-4
м. при благоприятно протичане на оздравителния процес. Носила е корсет за
1м, обусловено от компресионната фрактура на тялото, което е обусловило
силни боли и ограничени движения в поясно-гръдния отдел на гръбначния
стълб. Причинена е и голяма Т-образна разкъсно-контузна рана на бедрото,
която е била зашита, като вследствие на активен възпалителен процес е била
насочена за консултация с хирург. Причинена и е травма на пръстите и
нокътните ложета на лявото стъпало, което представлява временно
разстройство на здравето, неопасно за живота за срок от около 2-2,5 месеца,
при благоприятно протичане на оздравителния процес. Вследствие
причинените травми ищцата е била затруднена в придвижването си, нуждаела
се е от съдействие при обслужването и в продължителен период от време,
като произшествието е причинило и негативни психически последици,
5
изразяващи се в страх да пресича улицата, страх от приближаващи се
автомобили, все още изпитва болка в движението на десния горен крайник,
дясното бедро и снагата. Лечението е довело и до заплащането на разходи по
лечението в размер на 166,89 лева, както и за заплащане на адвокатско
възнаграждение по воденото досъдебно производство. Към момента на
произшествието е налице валидно сключен договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност” за периода от 01.03.2017 година –
28.02.2018 година, обективиран в застрахователна полица на ЗАД „Армеец“
АД. В изпълнение на разпоредбата на КЗ подала молба на 02.09.2019 година,
като с писмо от 30.11.2019 година била уведомена, че ответникът не намира
претенцията и за основателна. Моли съда да постанови решение, с което
осъди ответника да заплати сумата от 75 000 лева /увеличение на иска в о.с.з.
на 19.10.2020 година/, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди - болки и страдания, както и сумата от 666.89 лева,
обезщетение за имуществени вреди, на осн. чл.409 КЗ, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 25.10.2017 година до окончателното
заплащане, както и заплащане на направените съдебно-деловодни разноски.
Ответникът ЗАД „Армеец“ АД в писмения си отговор оспорва
исковете по основание и размер, като не оспорва наличието на
застрахователно правоотношение, но твърди, че водачът не е реализирал
виновно и противоправно ПТП, като оспорва механизма на причиняване на
произшествието. Твърди, че е налице съпричиняване, тъй като пострадалата е
допринесла за вредоносния резултат, тъй като е пресичала на
нерегламентирано място, при усложнена пътна обстановка - тъмнина, мокра
пътна настилка, дъжд, без да се съобрази с приближаващото МПС. Оспорва
исковете по размер, като твърди, че размерът е завишен и е в противоречие с
принципа на справедливост. Оспорва претенцията за лихва за забава от датата
на деликта. Моли съда да постанови решение, с което отхвърли исковете и
присъди направените разноски.
С определение от 19.10.2020 година е допуснато изменение на иска,
чрез неговото увеличаване на 75 000 лева.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства,
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Не се спори между страните, а и се установява, че е налице
6
застрахователно правоотношение по сключен договор за застраховка
„Гражданска отговорност” със ЗАД „Армеец“ АД.
Установява се и изпълнение на процедурата по предявяване на
претенцията пред застрахователя по чл.380 КЗ /молба от 02.09.2019 година –
л.10/.
От приложеното Решение 175/27.03.2019 година, постановено по АНД
№-1435/2018 година на РС-Габрово, потвърдено с Решение №48/09.07.2019
година, постановено по ВАНД №41/2019 година по описа на ОС Габрово е
видно, че Д Б е признат за виновен за това, че на 25.10.2017 година около 7ч.
в гр.Габрово, на ул.“Найден Геров“ срещу №20, при управление на МПС с
л.а. с марка „Мазда“ с рег. №ЕВ9552 АТ е нарушил правилата за движение по
пътищата –чл.5, ал.2 ЗДП и чл.20, ал.2 ЗДП и чл.116 ЗДП и по
непредпазливост е причинил на АН. ИВ. М. от гр.Габрово две средни телесни
повреди, изразяващи се в изкълчване на дясна раменна става, довело до
трайно затрудняване движението на десен горен крайник и компресионна
фрактура на тялото на 12 гръден прешлен, довела до трайно затруднение на
движението на снагата-престъпление по чл.343, ал.1, б.“б‘ вр. с чл.342, ал.1
НК.
От заключението по назначената САТЕ, което съдът кредитира като
обективно и компетентно дадено се установява, че произшествието е
протекло в условията на намалена видимост –тъмнина, ръмеж на дъжд,
относително тъмни дрехи на пешеходката. Автомобилът се движи по прав
пътен участък със скорост от около 40 км/час, с включени къси светлини
поради факта, че се движи в населено място и ръмеж на дъжд и нормално
разположен в полагащата му се пътна лента, като в този момент от ляво на
дясно спрямо посоката на движение на автомобила се движи пешеходката
АН. ИВ. М. пресичайки пътното платно на нерегламентирано място. Водачът
на автомобила не възприема движещата се пред автомобила на
нерегламентирано място пешеходка и продължава движението си по пътна
лента без да намалява скоростта си на движение. Имало е съприкосновение
между капака на автомобила в дясната му половина и дясната предно-
странична част на автомобила в областта на десния пътепоказател с дясното
бедро, дясната мишница и дясната челна област на главата. От
експлоатационна гледна точка пешеходката не се е съобразила с
7
приближаващия автомобил и скоростта, с която той се е движил, а водачът на
лекия автомобил е имал техничекса възможност да възприеме пешеходката,
движеща се пред него и при своевременно реагиране да спре автомобила
преди да достигне мястото на удара или да намали скоростта на автомобила и
с това да избегне удара. От експлоатационно-техническа гледна точка ПТП
възниква поради нереагиране на водача на лекия автомобил за спиране или
намаляване на скоростта на движение на автомобила при наличие на движеща
се пешеходка пред него и своевременното възприемане на положението на
която, водачът е разполагал с техническа възможност.
От заключението по назначената СМЕ, което съдът кредитира като
обективно и компетентно дадено се установява, че описаните травматични
увреждания са резултат от ПТП, като няма данни да е изпадала в безсъзнание.
Счупването на тяло на прешлен изисква покой на твърдо легло в
продължение на един месец, при което болният не може да става и да се
обслужва самостоятелно. Изкълчването на дясната раменна става, както и
травмите на долните крайници допълнително са утежнили рехабилитацията,
което е довело до удължаване на оздравителния период. В продължение на 4
месеца ищцата се е нуждаела от чужда помощ, като през този период болките
са били с по-висок интензитет, а след това са започнали да намаляват. Към
настоящия момент ищцата има усещане за изтръпване на дясната половина на
главата, оплаква се от периодичен световъртеж и пристъпно главоболие, има
болки в гръбначния стълб при изправено положение на тялото, не може да
вдига дясната ръка на раменния пояс поради болка и има намалена сила на
захват с дясната ръка, което намалява възможностите и за самообслужване с
тази ръка. Към настоящия момент е настъпило частично възстановяване, като
няма да е налице пълно възстановяване, особено що се отнася до травмата на
дясната раменна става и последиците от счупване на 12-ти гръден прешлен.
От заключението по назначената СПЕ, което съдът кредитира като
обективно и компетентно дадено се установява, че активното внимание е в
норма, мисловният процес е с нормално реактивно време и теми на
протичане, правилно е структуриран, паметта е без значими разстройства,
интелектът е в диапазона на нормата, като при прегледа не се установяват
психопатологични симптоми и синдроми под формата на качествени
мисловни нарушения, качествени разстройства на перцепцията или
емоционално-волеви нарушения, установява се нормално психологически
8
разбираемо и обяснимо подтиснато настроение, загуба на интереси и
удоволствия, липса на емоционална реакция към обичайно приятна среда и
събития, психомоторна забавеност или ажитираност, разстроен съд, като на
преден план се разкриват психотравмени изживявания, породени от
случилото се и които се установяват под формата на едно тревожно-
депресивно състояние.
От съвкупната преценка на свидетелските показания на свидетелите Г
М., дъщеря и И И, които съдът кредитира като вътрешно непротиворечиви,
убедителни и дадени в резултат на непосредствени впечатления се
установява, че първите 1-2 дни не са разрешавали на пострадалата да става,
имала огромен хематом на главата и в болницата са наместили луксацията на
раменната става. При изписването поради смачканите прешлени са и
предписали да носи корсет в рамките на месец, а след като изминал месеца
продължила да носи колан на кръста и все още го носи, като изпитва болки и
продължава да се маже с обезболителни средства.На крака е трябвало да се
правят превръзки, като поради усложнение се е наложило консултация с
хирург, тъй като раната не зараствала. Понастоящем изпитва болки в гърба и
в ръката.За период около два месеца, до края на годината не можела да върши
всичко сама, наложило се провеждане на рехабилитация и поставяне на
инжекции. Приемала успокоителни, тъй като изпитвала страх да пресича
улицата.
Гореустановената фактическа обстановка обуславя следните правни
изводи:
По иска с правно основание чл.432 КЗ.
Касае се за пряк иск на увреденото лице, което може да иска
обезщетение пряко от застрахователя. В тежест на ищцовата страна е да
установи настъпилото ПТП, наличието на вреда, причинно следствена връзка
между събитието и вредата, както и в случая когато се ангажира
отговорността на застрахователя наличието на застраховка „Гражданска
отговорност”.
Отговорността на застрахователя, при застраховка "Гражданска
отговорност" възниква по силата на сключения договор, при настъпило
застрахователно събитие.
Фактът на наличието на валидно застрахователно правоотношение не
9
се оспорва между страните, а и е установено. Налице е и влязло в сила
решение по чл.78 а НК, което не променя правните последици от този
съдебен акт, тъй като с решението си по чл.78а НК наказателният съд се
произнася по същия кръг въпроси, по които и с присъда, поради което има за
гражданския съд задължителна сила по въпросите, разрешени с присъдата –
относно дееца, деянието, противоправността и вината, поради което и на
основание чл.300 ГПК не могат да бъдат пререшавани.
Виновността на водача ангажира и отговорността на застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност”. Установява се и наличието на вреда –
настъпилите травми на ищцата, които са безспорно установени от
приложените епикризи и заключението по назначената СМЕ.
Причинно-следствената връзка се потвърждава и от заключението по
назначената СМЕ.
Така описаните вреди са довели до болки и страдания, за които следва
да бъде ангажирана отговорността на застрахователя.
При определяне размера на обезщетението, съдът намира, че същото
следва да бъде определено по чл.52 ЗЗД по справедливост, като се отчитат
както икономическите условия към настъпване на застрахователното събитие,
застрахователният лимит, така и възрастта на пострадалата, причинените по
обем травми, продължителността на възстановяването, периодът, през който
се е наложило възстановяването, както и дали същото е частично или пълно.
От доказателствата по делото, преценени в тяхната съвкупност от
гласни доказателства и заключения на вещо лице се установява, че при
пострадалата е налице по-продължителен период на възстановяване, по
отношение на травмата на раменната става е налице болка и понастоящем,
която възпрепятствува дългото и стоене права, движенията са ограничени и е
отслабнал захвата на ръката, налице е и едно тревожно-депресивно състояние.
Разкъсно-контузната рана на бедрото е била хирургически обработена, като
поради усложнения се е наложило допълнителна консултация с хирург,
довело до по-продължителен период на възстановяване, както и до наличието
и понастоящем на Т-образен белег с дължина на рамената 7 см. и деформация
на околните и подлежащи тъкани. Налице е остатъчна болка в областта на
раната и бедрото с ирадиация към тазобедрената става. Тъй като пострадалата
е имала гадене и повръщане, както и замаяност и загуба на съзнание е приета
10
с диагноза-мозъчно сътресение, обусловило оставането и на легло, като
според вещото лице не са налице мозъчни увреди.
Наличието на множество травми, продължилия период на
възстановяване, както и липса на пълно възстановяване обуславят
обезщетение, репариращо причинените вреди в размер на 70 000 лева.
Наведено е оплакване относно наличието на съпричиняване от страна
на пострадалата за настъпването на вредоносния резултат, като наличието
или не на съпричиняване ще определи и крайния размер на обезщетението.
По въпроса, свързан с предпоставките за редуциране на обезщетението
поради съпричиняване от страна на пострадалата на вредоносния резултат, е
налице задължителна за съдилищата в Република България практика на
Върховния съд и на Върховния касационен съд, обективирана в ППВС №
17/1963 г. и ТР № 1/2014 г. на ОСТК, чиито принципни постановки са
следвани в постановени по реда на чл. 290 ГПК съдебни актове. В мотивите
към т. 7 на ТР № 1/2014 г., след направено разграничение между допринасяне
на пострадалия за възникване на ПТП и приноса му за настъпване на вредата,
е разяснено, че принос за настъпване на вредата е налице, когато
пострадалият не е допринесъл на настъпване на събитието, но с поведението
си е спомогнал за собственото си увреждане. Прието е, че съпричиняването
на вредата изисква наличие на пряка причинна връзка между поведението на
пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, а приносът на увредения,
като обективен елемент от съпричиняването, може да се изрази в действие
или бездействие, но всякога поведението му трябва да е противоправно и да
води до настъпване на вредоносния резултат, като го обуславя в определена
степен. За редуциране на обезщетението за вреди от непозволено увреждане,
не е достатъчно да е налице надлежно релевирано възражение за
съпричиняване, основано на твърдение, че пострадалият, с поведението си е
спомогнал за собственото си увреждане, а това възражение следва да бъде
установено при условие на пълно главно доказване. Доколко поведението на
пострадалия е рисково и дали то е допринесло за увреждането, подлежи на
доказване във всеки отделен случай, при тежест на доказване върху
позоваващата се на съпричиняването страна в процеса. Според практиката на
ВКС, обективирана в решение по т. д. № 146/2019 г., както и в цитираните в
него съдебни актове на ВКС, намаляването на обезщетението за вреди е
11
възможно само при наличие на категорични доказателства, че вредите не биха
настъпили, ако по време на произшествието пострадалото лице е ползвало
обезопасителен колан. Преценката за реалния принос на пострадалия за
настъпване на вредоносния резултат е обусловена от съпоставка на
поведението на участниците в произшествието, като съразмерността на
действията или бездействията на пострадалия с останалите обективни и
субективни фактори, станали причина за настъпване на ПТП, ще определят и
процентното съотношение на този принос.
От заключението по назначената САТЕ се установява, че пешеходката
е предприел маневра – пресичане на пътното платно извън пешеходната
пътека, като не се е съобразила и с намалената видимост в резултат от
тъмнината и ръмежа от дъжд, поради което е допринесла с поведението си за
настъпване на вредоносния резултат, като съдът определя 20%
съпричиняване. Същото се определя, с оглед данните по делото, че водачът на
автомобила е имал техническа възможност да я възприеме и при
своевременно реагиране да спре автомобила.
Предвид така определеният процент съпричиняване обезщетението за
неимуществени вреди следва да се определи на 56 000 лева, до който размер
искът се явява основателен и следва да бъде уважен, а за разликата над 56 000
лева до размера от 60 200 лева следва да бъде отхвърлен.
По отношение на обезщетението за имуществени вреди, същото следва
да бъде намалено до размера от 533.52 лева, съобразно приетият размер
съпричиняване и доколкото по делото са безспорно установени направените
разходи за лечение и адв.възнаграждение, като искът бъде отхвърлен за
разликата над 533.52 лева до предявения размер от 666.89 лева.
По отношение на обезщетението за забава: Съгласно чл.386, ал.1 КЗ по
договорите за застраховане срещу вреди при настъпване на застрахователното
събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение,
което не може да надхвърля застрахователната сума /лимита на отговорност/,
освен когато това е предвидено в КЗ, а според чл.346 КЗ застрахователната
сума представлява договорената между страните или определената с
нормативен акт и посочена в застрахователния договор парична сума,
представляваща горна граница на отговорността на застрахователя към
застрахования, третото ползващо се лице или към третото увредено лице.
12
Спрямо договорите за застраховка на гражданската отговорност са
предвидени специални правила, съобразно които застрахователят се
задължава: на осн. чл.429, ал.1, т.1 КЗ - да покрие в границите на
определената в застрахователния договор застрахователна сума
отговорността на застрахования за причинените от последния на трети лица
имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен
резултат от застрахователното събитие, а на осн. чл.429, ал.1, т.2 КЗ – да
покрие отговорността на застрахования за неизпълнение на негово договорно
задължение. И в двата случая изрично чл.429, ал.2, т.2 КЗ предвижда, че в
застрахователното обезщетение се включват и лихви за забава, когато
застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице при
условията на чл.429, ал.3 КЗ. Следователно от една страна отговорността на
застрахователя спрямо увреденото лице е функционално обусловена от
отговорността на застрахования, включително и по отношение на лихвите за
забава, които последният дължи на увредения. От друга страна за разлика от
КЗ / отм./ новият КЗ /в сила от 01.01.2016г./ в чл.429, ал.3, изр.2 изрично
лимитира включените в застрахователното обезщетение, а оттам и в
застрахователната сума, лихви за забава като ги ограничава до тези, които
текат от момента на по-ранната от следните дати: датата на уведомяване на
застрахователя за настъпване на застрахователното събитие от застрахования
на осн. чл.430, ал.1, т.2 КЗ или от датата на уведомяване на застрахователя за
настъпване на застрахователното събитие от увреденото лице или от датата
на предявяване на претенцията на увредения пред застрахователя за
заплащане на застрахователно обезщетение, но не и от датата на настъпване
на застрахователното събитие. До приемането на новия КЗ съгласно
правилото на чл.227, т.2 КЗ /отм./ застрахователят има право на регресен иск
спрямо застрахования за заплатените на увреденото лице дължими от
застрахования лихви за забава от датата на настъпване на застрахователното
събитие до датата на съобщаването на същото на застрахователя от
застрахованото лице или до датата на предявяване на прекия иск по чл.226,
ал.1 КЗ /отм./ от увредения. Следователно така посочените лихви за забава за
периода от увреждането до уведомяването се включват в застрахователното
обезщетение, респ. в застрахователната сума по реда на КЗ /отм./. В КЗ /в сила
от 01.01.2016г./ липсва аналогична норма на тази по чл.227, т.2 КЗ /отм./, а по
отношение на правото на регрес на застрахователя спрямо застрахования в
13
чл.433 КЗ и чл.500 КЗ е регламентирано, че в определени от закона случаи
застрахователят може да търси всичко платено, включително платените от
него на увреденото лице лихви и разноски, без изрично да се посочва
началната дата на начисляване на лихвата за забава. По отношение на
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите в
чл.493, ал.1, т.5 КЗ е предвидено, че застрахователят покрива отговорността
на застрахования за лихвите по чл.429, ал.2, т.2 КЗ, т.е. при ограниченията на
чл.429, ал.3 КЗ- само в рамките на застрахователната сума и за периода с
начало от уведомяване на застрахователя за настъпване на застрахователното
събитие, респ. предявяване на претенция от увреденото лице. В чл.494, т.10
КЗ изрично се изключват от застрахователното покритие всички разноски и
лихви извън тези по чл.429, ал.2 и ал.5 КЗ при спазване на условията по
чл.429, ал.3 КЗ, т.е. не се покриват лихви за периода от датата на деликта до
датата на уведомяване на застрахователя. Разликата в периодите по
отношение на дължимото спрямо увреденото лице обезщетение за забава от
делинквента на осн. чл.86 вр. чл.84, ал.3 ЗЗД и от застрахователя по
застрахователния договор се извежда не само с оглед изричното правило на
чл.429, ал.3, изр.2 КЗ, но и предвид въведената с новия КЗ абсолютна
процесуална предпоставка за предявяване на прекия иск на увреденото лице
спрямо застрахователя на делинквента по застраховка «Гражданска
застраховка» на автомобилистите на осн. чл.498, ал.3 вр. чл.432, ал.1 КЗ -
отправянето на писмена застрахователна претенция спрямо застрахователя по
реда на чл.380 КЗ. След предявяване на претенцията по чл.498 КЗ за
застрахователя е налице нормативно предвиден срок за произнасяне по чл.496
КЗ, като непроизнасянето и неизплащането в срок на застрахователно
обезщетение е свързано с:1/ изпадане на застрахователя в забава – чл.497,
ал.1, т.1 и т.2 КЗ, в който случай той дължи лихва за собствената си забава, и
2/ с възможност увреденото лице да предяви пряк иск срещу застрахователя в
съда на осн.чл.498, ал.3 вр. чл.432, ал.1 КЗ. Молбата на ищцата е подадена до
застрахователя на 02.09.2019 година, поради което законната лихва за забава
следва да тече от тази дата, а не от датата 01.12.2019 година.
Решението на първоинстанционният съд следва да бъде отменено в
частта, с която искът за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди е
уважен за разликата над 56000 лева до 60 200 лева, а за имуществени вреди за
разликата над 533.52 лева до размера от 666.89 лева, като вместо него бъде
14
постановено друго по съществото на спора, с което исковете бъдат
отхвърлени, а в останалата част, с която е уважен иска за сумата от 56 000
лева, обезщетение за неимуществени вреди и за сумата от 533,52 лева,
обезщетение за имуществени вреди следва да бъде потвърдено.
Решението на първоинстанционният съд следва да бъде отменено и
вместо него постановено друго, в частта, с която искът за присъждане на
обезщетение за забава е отхвърлен за периода от 02.09.2019 година до
30.11.2019 година, като искът бъде уважен.
По разноските:Решението следва да бъде отменено, в частта, с която
застрахователното дружество е осъдено да заплати държавна такса за
разликата над 2261.34 лева до 2408 лева, тъй като дължимата държавна такса
е в размер на 2261.34 лева.
А.М. следва да бъде осъдена да заплати разноски за двете инстанции,
съразмерно на отхвърлената част на иска в размер на 246,79 лева, поради
което решението на първоинстанционният съд следва да бъде потвърдено, в
частта, с която е осъдена да заплати сумата от 104 лева, разноски, бъде
осъдена да доплати сумата от 142.79 лева.
ЗАД „Армеец“ АД следва да бъде осъдено да заплати на адв.М.Д.,
съобразно изхода на спора дължимо възнаграждение за една инстанция в
размер на 2210 лева и 442 лева ДДС или общо сумата от 2652 лева за една
инстанция или сумата от 5304 лева за двете инстанции, поради което
решението следва да бъде потвърдено, в частта, с която е присъдено
възнаграждението от 2880 лева, а дружеството бъде осъдено да заплати
сумата от 2424 лева.
По изложените съображения Варненският апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №1/12.01.2021г., допълнено с определение
№16/02.03.2021г., по т.д. №74/2020г. на ОС – Ловеч, В ЧАСТТА, с която ЗАД
„АРМЕЕЦ“ АД, гр.София е осъдено да заплати на А.М. сумите: за разликата
над 56 000 лева до размера от 60 200лв., представляваща обезщетение за
15
претърпени неимуществени вреди от причинени й телесни повреди, като
последица от осъщественото на 25.10.2017г. ТПТ от Д Б Б, при валидна
застраховка ГО на автомобилистите, ведно със законната лихва върху нея,
считано от 01.12.2019г. до окончателното й изплащане и за сумата за
разликата над 533.92 лева до предявения размер от 666,89лв., представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди от причинени й телесни
повреди, като последица от осъщественото на 25.10.2017г. ПТП от Д Б Б, при
валидна застраховка ГО на автомобилистите, представляващи разходи за
лекарства и медицински консумативи и за адвокатска защита и съдействие по
ДП №1752-ЗМ 25/2018г., ведно със законната лихва върху нея, считано от
01.12.2019г. до окончателното й изплащане, както и в ЧАСТТА, с която е
осъдено да заплати държавна такса по сметка на ОС Ловеч за разликата над
2261.34 лева до сумата от 2408 лева, като вместо него ПОСТАНОВЯВА
ОТХВЪРЛЯ предявения от АН. ИВ. М. иск срещу ЗАД „АРМЕЕЦ“
АД, гр.София за заплащане на сумата за разликата над 56 000 лева до размера
от 60 200лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди от причинени й телесни повреди, като последица от осъщественото на
25.10.2017г. ТПТ от Д Б Б, при валидна застраховка ГО на автомобилистите,
ведно със законната лихва върху нея, считано от 01.12.2019г. до
окончателното й изплащане, както и за сумата за разликата над 533.52 лева до
предявения размер от 666,89 лева, представляваща обезщетение за
претърпени имуществени вреди от причинени й телесни повреди, като
последица от осъщественото на 25.10.2017г. ПТП от Д Б Б, при валидна
застраховка ГО на автомобилистите, представляващи разходи за лекарства и
медицински консумативи и за адвокатска защита и съдействие по ДП №1752-
ЗМ 25/2018г., ведно със законната лихва върху нея, считано от 01.12.2019г. до
окончателното й изплащане.
ОТМЕНЯ решение №1/12.01.2021г., допълнено с определение
№16/02.03.2021г., по т.д. №74/2020г. на ОС – Ловеч, В ЧАСТТА, с която е
отхвърлен иска на АН. ИВ. М. за присъждане на законната лихва върху
сумата от 60 200лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от причинени й телесни повреди, като последица от
осъщественото на 25.10.2017г. ПТП от Д Б Б, при валидна застраховка ГО на
16
автомобилистите, за периода от 02.09.2019г. до 30.11.2019г., както и В
ЧАСТТА, с която е отхвърлен иска на АН. ИВ. М. за присъждане на
законната лихва върху сумата от 666,89лв., представляваща обезщетение за
претърпени имуществени вреди от причинени й телесни повреди, като
последица от осъщественото на 25.10.2017г. ПТП от Д Б Б, при валидна
застраховка ГО на автомобилистите, от които: 166,89лв. – разходи за
лекарства и медицински консумативи и 500лв. за адвокатска защита и
съдействие по ДП №1752-ЗМ 25/2018г., за периода от 02.09.2019г. до
30.11.2019г., като вместо него ПОСТАНОВЯВА
ОСЪЖДА ЗАД „АРМЕЕЦ“ АД, гр.София, ЕИК-*********, със
седалище и адрес на управление: гр.София, р-н Средец, ул.“Стефан Караджа,
2, представлявано от юрисконсулт С.П. да заплати на АН. ИВ. М.,
обезщетение за забава, в размер на законната лихва върху сумата от 56000лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от
причинени й телесни повреди, като последица от осъщественото на
25.10.2017г. ПТП от Д Б Б, при валидна застраховка ГО на автомобилистите,
за периода от 02.09.2019г. до 30.11.2019г ., както и върху сумата от 533.52лв.,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от
причинени й телесни повреди, като последица от осъщественото на
25.10.2017г. ТПТ от Д Б Б, при валидна застраховка ГО на автомобилистите,
представляващи разходи за лекарства и медицински консумативи и за
адвокатска защита и съдействие по ДП №1752-ЗМ 25/2018г за периода от
02.09.2019г. до 30.11.2019г..
ПОТВЪРЖДАВА решение №1/12.01.2021г., допълнено с определение
№16/02.03.2021г., по т.д. №74/2020г. на ОС – Ловеч, В ЧАСТТА, с която ЗАД
„АРМЕЕЦ“ АД, гр.София е осъдено да заплати на А.М. сумите, както следва:
от 56000лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди от причинени й телесни повреди, като последица от осъщественото на
25.10.2017г. ТПТ от Д Б Б, при валидна застраховка ГО на автомобилистите,
ведно със законната лихва върху нея, считано от 01.12.2019г. до
окончателното й изплащане; от 533.52лв., представляваща обезщетение за
претърпени имуществени вреди от причинени й телесни повреди, като
17
последица от осъщественото на 25.10.2017г. ТПТ от Д Б Б, при валидна
застраховка ГО на автомобилистите, представляващи разходи за лекарства и
медицински консумативи и за адвокатска защита и съдействие по ДП №1752-
ЗМ 25/2018г., ведно със законната лихва върху нея, считано от 01.12.2019г. до
окончателното й изплащане, както и в ЧАСТТА с която ЗАД „АРМЕЕЦ“ АД,
гр.София е осъдено да заплати държавна такса по сметка на ОС Ловеч в
размер на 2261,34 /две хиляди двеста и шестдесет и един лева и тридесет и
четири стотинки/ и разноски за експертизи в размер на 371,30 лева.
ПОТВЪРЖДАВА решение №1/12.01.2021г., допълнено с определение
№16/02.03.2021г., по т.д. №74/2020г. на ОС – Ловеч, в ЧАСТТА, с която ЗАД
„АРМЕЕЦ“ АД, гр.София, ЕИК-*********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, р-н Средец, ул.“Стефан Караджа, 2, представлявано от
юрисконсулт С.П. е осъдено да заплати на адв. М. СП. Д., ЕГН-**********,
съдебен адрес: гр.Габрово, ул.“Евтим Дабев“, 8 сумата от 2880 лева,
адв.възнаграждение, на осн. чл.38, ал.1, пр.второ ЗЗД, както и в ЧАСТТА, с
която АН. ИВ. М. е осъдена да заплати на ЗАД „АРМЕЕЦ“ АД, гр.София,
ЕИК-*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, р-н Средец,
ул.“Стефан Караджа, 2, представлявано от юрисконсулт С.П. сумата от 104
лева, разноски.
ОСЪЖДА ЗАД „АРМЕЕЦ“ АД, гр.София, ЕИК-*********, със
седалище и адрес на управление: гр.София, р-н Средец, ул.“Стефан Караджа,
2, представлявано от юрисконсулт С.П. да заплати на адв. М. СП. Д., ЕГН-
**********, съдебен адрес: гр.Габрово, ул.“Евтим Дабев“, 8 сумата от 2424
лева, адвокатско възнаграждение, на осн. чл.38 ЗАдв.
ОСЪЖДА АН. ИВ. М. да заплати на ЗАД „АРМЕЕЦ“ АД, гр.София,
ЕИК-*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, р-н Средец,
ул.“Стефан Караджа, 2, представлявано от юрисконсулт С.П. сумата от
142,79 лева, разноски, на осн. чл.78, ал.3 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в 1-
месечен срок от получаване на съобщението до страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
18
2._______________________
19