РЕШЕНИЕ
№ 122
гр. Пловдив, 05.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Нестор Сп. Спасов
Членове:Емилия Ат. Брусева
Радка Д. Чолакова
при участието на секретаря Катя Н. Митева
като разгледа докладваното от Емилия Ат. Брусева Въззивно търговско дело
№ 20235001000121 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.633 ал.1 от Търговския закон.
С Решение № 373/15.12.2022 г. по т. д. № 435/2022 г. по описа на Окръжен съд – С.З.
е обявена неплатежоспособността на „Е. - **“ ООД – ****, ЕИК *********, с начална дата
на неплатежоспособността - 31.12.2021 г. С посоченото решение е открито производство по
несъстоятелност на същото дружество, постановена е обща възбрана и запор върху
имуществото му, назначен е временен синдик и е насрочено първо събрание на кредиторите.
Цитираното решение е обявено в търговския регистър на 15.12.2022г.
На 22.12.2022г. /следователно – в седемдневен срок от вписването в търговския
регистър/ е постъпила въззивна жалба от „Е. - **“ ООД – ****, ЕИК ********* против
Решение № 373/15.12.2022 г. по т. д. № 435/2022 г. по описа на Окръжен съд – С.З.. Твърди
се, че при постановяване на обжалваното решение са допуснати съществени процесуални
нарушения, изразяващи се лишаване на дружеството от участие в процеса. Посочва се, че
представители на същото са били възпрепятствани, поради заболяване, да се явят в съдебно
заседание на 15.11.2022г., за което са били представени болнични листове. Твърди се, че
въпреки това съдът в това съдебно заседание е дал ход на делото, приел е заключението на
съдебно – счетоводната експертиза и е дал ход на устните състезания. Жалбоподателят
счита, че по този начин е бил лишен от възможността да направи искания и възражения и да
сочи доказателства. Моли решението на Окръжния съд да бъде отменено.
1
Постъпил е отговор на въззивната жалба от „С.З. П.“ ЕООД – гр. С.З., ****, ЕИК
********* – чрез пълномощника на дружеството адв. Е. М., с който се изразява становище
за нейната неоснователност. Посочва, че представените в съдебното заседание
на15.11.2022г. болнични листове не са представлявали достатъчно основание за отлагане на
делото, тъй като същите неса били придружени от медицинско удостоверение по образец
съгласно чл.18 ал.2 от Наредбата за медицинската експертиза относно невъзможността на
лицата, на които е предписан режим „домашно – амбулаторно лечение“ да се явят пред
органите на съдебната власт. С оглед на това счита, че с даване ход на делото в съдебното
заседание не е допуснато процесуално нарушение и не е било нарушено правото на
ответника да участва в процеса. Моли обжалваното решение да бъде потвърдено.
Претендира присъждане на разноски за въззивното производство в размер на 2000 лева,
платени за адвокатско възнаграждение.
Апелативен съд - Пловдив, след като разгледа жалбата и прецени събраните по
делото доказателства, както и доводите на страните, приема за установено следното:
Допустимостта на жалбата е обусловена от спазване на предвидения в ТЗ
седемдневен срок за подаването и, считано от обявяване на решението в търговския
регистър.
Обжалваното решение е обявено в търговския регистър на 15.12.2022г. Жалбата е
подадена на 22.12.2022г., следователно седемдневния срок е спазен. Въззивната жалба се
явява допустима.
Оплакванията в жалбата касаят обстоятелството били ли са налице процесуални
пречки за давате ход на делото в съдебно заседание на 15.11.2022г., когато управителите са
били възпрепятствани да се явят лично, поради заболявания на всеки един от тях и
неупълномощаване на представител в процеса и довело ли е това до твърдяната
невъзможност да се правят искания и възражения и да се сочат доказателства.
С Определение №677 от 28.09.2022г., постановено по т.д. №435/2022г. по описа на
ОС – С.З., съдът е разпределил доказателствената тежест като е указал на ответника, че
следва да установи, че разполага с достатъчно средства, с които да покрие изискуемите си
задължения и че дружеството не се намира в състояние на неплатежоспособност или
свръхзадълженост. За тези указания, както и за допуснатата съдебно – счетоводна
експертиза и поставените към същата въпроси, дружеството – ответник е уведомено на
04.10.2022г. Със същото съобщение му е изпратено определението на съда и препис от
молбата о чл.625 от ТЗ и приложенията към нея. С разпореждане от 24.10.2022г.
разглеждането на делото е насрочено за 15.11.2022г. Заключението на вещото лице М.К. е
депозирано на 07.11.2022г. На 15.11.2022г. всеки един от двамата управители – Д. Л. и Д.И.
– на ответното дружество е уведомил съда за невъзможността да се яви в съдебно заседание.
Представени са болнични листове. Поискано е ход на делото да не бъде даден. Не са
направени никакви искания или възражения, не са сочени никакви доказателства, не са
поставени в писмен вид въпроси към експертизата, не е взето становище по молбата по
чл.625 от ТЗ, не е взето никакво отношение по дадените указания от съда, не е упълномощен
2
и представител за защита на дружеството в процеса.
Видно от протокола от съдебно заседание от 15.11.2022г. съдът е оставил без
уважение искането на управителите за недаване ход на делото и отлагане разглеждането му
за друга дата като е намерил, че представените болнични листове не установяват
обстоятелството, че заболяването на всеки от двамата е пречка за явяването им в съдебното
заседание. В съдебното заседание е прието заключението на вещото лице по съдебно –
счетоводната експертиза и е даден ход на устните състезания. Настоящата инстанция не
установява допусната процесуално нарушение от страна на първоинстанционния съд във
връзка с проведеното съдебно заседание на 15.11.2022г. Само по себе си наличието на
заболяване не означава невъзможност на лицето да се яви в съдебно заседание. В случаите,
когато заболяването се явява подобна пречка, болничният лист следва да е придружен от
медицинско удостоверение по образец – съгласно изискването на чл.18 ал.2 от Наредбата за
медицинската експертиза. Такива медицински удостоверения, установяващи, че на
15.11.2022г. всеки един от двамата управители на „Е. - **“ ООД – гр. С.З. не може да се яви
в съдебно заседание, поради заболяването си, не са представени. Следователно като е дал
ход на делото в това заседание, съдът не е допуснал процесуално нарушение.
Следва да се отбележи, че нито с въззивната жалба, нито в съдебното заседание на
24.03.2023г. пред въззивния съд, жалбоподателят не е ангажирал доказателства и не е
направил искания за събиране на такива. Напротив – в съдебното заседание на 24.03.2023г.
пълномощникът на страната е заявил, че дружеството няма доказателствени искания, а
оплакването е, че не са могли да задават въпроси към вещото лице по експертизата, приета в
съдебното заседание на 15.12.2022г. Доколкото вече бе установено, че процесуално
нарушение, свързано с приемане на експертизата в това заседание не е допуснато, а страната
не прави некакви искания и изрично заявява, че няма такива пред въззивния съд, то
оплакванията се явяват неоснователни.
Вземанията на кредитора „С.З. П.“ ЕООД се установяват от представените фактури и
експедиционни бележки. Същите са подписани, приети от ответника и са осчетоводени от
него и по тях е упражнено правото на данъчен кредит. Не са ангажирани доказателства от
ответника за плащане на продажната цена. Касае се за неизпълнение на изискуеми парични
задължения, произтичащи от търговска сделка с молителя.
Във връзка с установяване на показателите за финансово – икономическото
състояние на дружеството за периода 2020г. – 2022г. правилно първоинстанционният съд е
кредитирал заключението на вещото лице по допуснатата съдебно – счетоводна експертиза,
представено на 07.11.2022г. /стр.109 - 124 от делото/. То е изготвено както въз основа на
балансови данни от представените в търговския регистър годишни финансови отчети, така и
въз основа на проверка в счетоводството на ответника. Анализирайки тези счетоводни
данни експертизата заключава, че дружеството има непогасени задължения към ТД на Н. в
размер на 927 774.58 лева. По-голямата част от дълготрайните активи на „А.Б.“ ЕООД са
запорирани именно от ТД на Н. – П. във връзка с тези установени задължения. Наложени са
запори и върху банковите му сметки. Поради големия размер на публичните задължения,
3
дружеството е дерегистрирано по ЗДДС, считано от 18.06.2020г.
Към 30.09.2022г. експертизата е установила по счетоводни данни, че общият размер
на задълженията на дружеството /частно правни към ФЛ и ЮЛ/ е 1 281 226.30 лева.
Задълженията му към бюджета са в размер на 40 399.32 лева.
Дружеството разполага с дълготрайни активи в размер на 288 000 лева и
краткотрайни активи в размер на 148 000 лева. Паричните средства са отразени като 7 000
лева.
Видно от заключението на вещото лице М.К. коефициентът за обща ликвидност към
30.09.2022г. е 0.22, коефициентът на бърза ликвидност към 30.09.2022г. – 0.03,
коефициентът на незабавна ликвидност към 30.09.2022г. е 0.01, а коефициентът на
абсолютна ликвидност е 0.01. Тези показатели показват неспособността на предприятието да
изплаща текущите си задължения с паричните си средства и наличните краткотрайни
активи.
Съгласно чл.608 ал.3 от ТЗ неплатежоспособността се предполага, когато длъжникът
е спрял плащанията. Спиране на плащанията е налице и когато длъжникът е платил изцяло
или частично вземания на определени кредитори. С оглед разпоредбата на чл.608 ал.3 изр.
2-ро от ТЗ спирането на плащанията към молителя е достатъчно да се предполага състояние
на неплатежоспособност. В случая е налице спиране на плащанията не само към молителя,
но и към различни кредитори. Най-ранната дата, от която ответникът не е изпълнил
изискуемо парично задължение по търговска сделка, свързано с търговската му дейност е
20.09.2021г. – датата на падежа на задължение към „А.“ ООД по фактура № **********.
Моментът, от който следва да се приеме за настъпило това състояние, което да е и
необратимо, постоянно, е определен правилно от първоинстанционния съд на 31.12.2021г.
След този момент не са извършени погасявания на задълженията на „Е. - **“ ООД. Като се
вземат предвид както спирането на обслужването на задълженията към декември 2021, така
и общото икономическо състояние на длъжника по показателите, изчислени към
31.12.2020г., 31.12.2021г. и 30.09.2022г., се достига до извода, че началната дата на
неплатежоспособността следва да се определи на 31.12.2021г.
Тъй като първоинстанционният съд е стигнал до същите правни изводи, решението
му като правилно и законосъобразно следва да се потвърди.
На ответника по въззивната жалба „С.З. П.“ ЕООД са дължими разноски за
въззивното производство в размер на 2000 лева, платени за адвокатско възнаграждение,
които следва жалбоподателят да бъде осъден да му заплати от масата на несъстоятелността.
С оглед на изложеното и на основание чл.633 от ТЗ съдът
РЕШИ:
4
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 373/15.12.2022 г. по т. д. № 435/2022 г. по описа на
Окръжен съд – С.З., с което е обявена неплатежоспособността на „Е. - **“ ООД – ****, ЕИК
*********, с начална дата на неплатежоспособността - 31.12.2021 г., открито е производство
по несъстоятелност на същото дружество, постановена е обща възбрана и запор върху
имуществото му, назначен е временен синдик и е насрочено първо събрание на кредиторите.
На основание чл.634в ал.2 от ТЗ съобщение за решението да се изпрати на
заинтересованите страни – „Е. - **“ ООД – гр. С.З. и „С.З. П.“ ЕООД - гр. С.З..
На основание чл.622 от ТЗ препис от решението да се изпрати на Агенцията по
вписванията, „Търговски регистър и регистър на юридическите лица с нестопанска цел“ за
вписване.
Решението да се впише в книгата по чл.634в от ТЗ.
ОСЪЖДА „Е. - **“ ООД – ****, ЕИК ********* да заплати на „С.З. П.“ ЕООД – гр.
С.З., ****, ЕИК ********* сумата 2000 лева – разноски за въззивното производство.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в 7-дневен срок от
вписването му в търговския регистър.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5