РЕШЕНИЕ
№ 15797
гр. София, 02.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА
при участието на секретаря РОСИЦА М. ЛАШОВА
като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА Гражданско дело №
20221110150495 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 422 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове от
„Топлофикация София“ ЕАД срещу В. П. В., както следва:
- искове с правно основание чл.422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр.чл.150 от Закона за
енергетиката (ЗЕ) за сумата 1601.01 лева за доставена топлинна енергия за периода
01.05.2018г. – 30.04.2021г., както и на сумата 48.20 лева за осъществено дялово
разпределение за периода 01.03.2019г. – 30.04.2021г., за топлоснабден имот – апартамент №
58, находящ се в гр.София, ж.к. „Д.“, бл...., вх. .., ет. .., ведно със законната лихва от датата
на подаване на заявление по чл.410 ГПК-01.04.2022г., до окончателното плащане;
- искове с правно основание чл.422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК чл.86, ал.1 от Закона за
задълженията и договорите (ЗЗД) за сумата 238.61 лева – лихва за забава върху главницата
за доставена топлоенергия за периода 15.09.2019г. – 23.03.2022г. и 9.08 лева – лихва за
забава върху главницата за дялово разпределение за периода 01.05.2019г.- 23.03.2022г.
Ищецът твърди, че ответникът е потребител на топлинна енергия за процесния
топлоснабден имот, поради което е задължен да заплати стойността й, което не е сторил.
Обосновава правния си интерес от предявяване на установителните искове с проведено
заповедно производство и издадена на „Топлофикация София“ ЕАД заповед за изпълнение
по ч.гр.д.№ 17672/2022г. на СРС, 55 състав, срещу която е постъпило възражение в срок от
1
длъжника. Представят се писмени доказателства. Правят се доказателствени искания, както
и искане за привличане на трето лице-помагач. Претендират се разноски.
Ответникът В. П. В. оспорва исковете. Твърди, че се намира в облигационна връзка с
ищеца, но дължи само половината част от претендираните вземания, тъй като имотът е
съсобствен при равни квоти с неговата бивша съпруга. Релевира, че имотът се ползва от
бившата съпруга по силата на бракоразводно решение и че сметките на ищеца са платени.
Не оспорва топлоснабдяването на имота, количеството на топлинна енергия, поради което
възразява по допускането на СТЕ. Релевира възражение за погасяване на част от вземанията
по давност. Оспорва представените фактури с довод, че се отнасят за друг имот, а не за
процесния. Претендира разноски.
При проверка на материалите по делото, съдът намира от фактическа и правна страна
следното:
Представен е Протокол от 08.12.2004г. от проведено Общо събрание на етажните
собственици в жилищната кооперация, където се намира процесния имот, на което е взето
решение за сключване на договор с „Термокомплект“ ООД за извършване на услугата
дялово разпределение на топлинна енергия. Установява се и че такъв е бил подписан /л.21-
23/. Решението на ОС на ЕС и подписаният договор обвързват собствениците на обекти в
етажната собственост, вкл. правоприемниците, щом като не е налице последващо решение
на ОС на ЕС за отказ от услугата на топлопреносното предприятие, съответно отказ от
услугата дялово разпределение – така и в ТР № 2/2016г. на ОСГК на ВКС.
Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда-етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение. Начинът на
извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл.139- чл.148/ и в Наредба №
16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването. Топлинната енергия за отопление на сграда-
етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация,
топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на
имотите /чл.142, ал.2 ЗЕ/, като според чл.145, ал.1 ЗЕ топлинната енергия за отопление на
имотите в сграда-етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в
отделните имоти. По делото е представен Договор от 02.11.2007г. между „Топлофикация
София” ЕАД и „Термокомплект“ ООД относно обстоятелството, че ищецът и третото лице-
помагач са валидно обвързани по облигационно правоотношение, касаещо редовно и точно
отчитане на доставената от топлопреносното предприятие енергия в обектите на етажната
собственост.
Обстоятелството, че именно това лице е извършвало отчет на уредите за дялово
разпределение в жилищната кооперация за процесния период и изготвяло изравнителните
сметки не се оспорва в процеса.
Предвид изложеното, съдът намира за доказано, че процесният имот е топлоснабден.
Според нормата на чл.153, ал.1 ЗЕ „Всички собственици и титуляри на вещно право на
2
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия”. Разпоредбата
императивно установява кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното
предприятие, като меродавно е притежанието на вещно право върху имота - собственост
или вещно право на ползване, без да е необходимо изричното писмено приемане на
публично оповестените Общи условия на „Топлофикация София“ ЕАД, регламентиращи
съдържанието на това правоотношение.
Видно от представените по делото доказателства, ответникът В. П. В. в рамките на
исковия период е собственик на топлоснабдения имот – апартамент № 5, находящ се в
гр.София, ж.к. „Дружба-2“, бл.302, вх.Г, ет. 1, чрез правна сделка – нотариален акт за
покупко-продажба № ...., том III, дело 379/2011г. От документите, приложени към отговора
на исковата молба – влязло в сила на 18.05.2007г. решение № 57/26.02.2007г. по бр.д. №
3844/2006г., съдът извежда, че имотът е придобит от ответника В. П. В. по време на брака
му, поради което и след прекратяването му същият се приема за придобит в режим на
съсобственост при равни квоти от бившите съпрузи.
Представените доказателства дават основание на съда да заключи, че ответника в
рамките на исковия период е съсобственик на ½ ид.ч. от процесния имот по силата на
придобиването му в режим на съпружеска имуществена общност, която в последствие е
прекратена с влязло в сила решение, с което бракът между съпрузите е разтрогнат. Като
собственик на имота той се явяват страна по облигационното правоотношение с
„Топлофикация София“ ЕАД по договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди,
сключен при публично известни Общи условия за продажба, одобрени с Решение на ДКЕВР
/чл. 150, ал.1 от Закона за енергетиката/. Наличието на облигационна връзка не се
опровергава от ответника. Релевираното възражение е досежно размера на отговорността –
дали е пълна или частична /за ½ ид.ч./, както и че тежестта следва да понесе ползвателят.
Качеството на потребители на енергия за битови нужди има собственикът или носителят на
вещно право на ползване. Облигационното отношение между страните се урежда въз основа
на публично известни Общи условия за продажба на топлинна енергия. Не са представени
доказателства за сключено между ползвателя индивидуално споразумение. Ето защо и при
горните данни съдът намира, че задълженията за топлинна енергия и мораторна лихва за
исковия период са в тежест на ответника, но само за ½ част от вземанията.
По делото не се възразява срещу количеството доставена за обекта топлоенергия за
процесния период, а само досежно размера на търсените вземания, предвид възражението за
изтекла погасителна давност. За пълнота, представените общи фактури касая друг имот,
както се сочи в отговора. Въпреки това, вещото лице е дало заключение, което се отнася за
процесния имот с оглед аб. номер и договорната сметка.
За изясняване на така възникналия спор е била допусната, изслушана и приета и
съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице по която е установило, че размерът на
дължимите суми по пера е 1601.01 лева – главница за потребена топлоенергия, 238.61 лева –
мораторна лихва върху нея, 48.20 лева – главница за осъществено дялово разпределение и
3
9.08 лева - мораторна лихва върху нея. В табличен вид са дадени и сумите по месеци.
Отговорено е, че сумите, чиято изискуемост е настъпила след 01.04.2019г., са 1214.42 лева –
главница за потребена топлоенергия, 142.84 лева – мораторна лихва върху нея, 48.20 лева –
главница за осъществено дялово разпределение и 9.08 лева - мораторна лихва върху нея.
Задължението за заплащане на този консуматив има периодичен характер и вземането за
него се погасява с изтичането на тригодишна давност – чл.111, б. „в“ ЗЗД и ТР № 3/2011г. на
ОСГТК на ВКС. В настоящото производството ответната страна е навела своевременно
възражение, че част от вземанията са погасени по давност, което е основателно.
Съобразявайки ½ част от размера на погасените по давност вземания и при зачитане на
изложените по-горе мотиви, обосноваващи качеството на ответника на потребител като
собственик на ½ ид.ч. от топлоснабдения имот, предявените искове се явява основателни и
доказани по основание и размер са следните суми:
604.35 лева главница за доставена топлинна енергия за периода 01.03.2019г. –
30.04.2021г., като за разликата над тази сума до пълния искан размер от 1601.01 лева и
за периода 01.05.2018г.-28.02.2019г. предявеният иск следва да се отхвърли като
неоснователен и като погасен по давност;
71.42 лева мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода
15.09.2019г.-23.03.2022г. като за разликата над тази сума до пълния искан размер от
238.61 лева предявеният иск следва да се отхвърли като неоснователен и като погасен
по давност;
24.10 лева – главница за осъществено дялово разпределение за периода 01.03.2019г. –
30.04.2021г. и
4.54 лева - мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода
01.05.2019г.- 23.03.2022г., като за разликата над пълния размер главница и лихва
върху дяловото разпределение – исковете също подлежат на отхвърляне, но като
неоснователни.
По разноските
При този изход на спора по делото право отговорността за разноски се разпределя по
правилата на чл.78, ал.1 и ал. 3 ГПК.
Сторените от ищеца разходи са в общ размер от 515.97 лева, от които 87.94 лева по
ч.гр.д.№ 17672/2022г. на СРС, 55 състав, и 428.03 лева – разноски в настоящото
производство: 78.03 лева държавна такса, 250.00 лева депозит за вещо лице и 100.00 лева
юрисконсултско възнаграждение, дължимо по чл.78, ал.8 ГПК и определено в минимален
размер по Наредбата за заплащане на правната помощ. От тях, дължими от ответника
съобразно уважената част от иска са разноски в общ размер на 191.59 лева, от които 32.65
лева по ч.гр.д. № 17672/2022г. по описа на СРС, 55 състав, и 158.94 лева в настоящото
производство, всички за държавна такса, юрисконсултско възнаграждение, депозит за вещо
лице.
4
С оглед отхвърляне на иска за главница за топлинна енергия и лихва върху нея право на
разноски има ответника. Ответника В. П. В. е представляван в процеса от договорен
адвокат, претендирал е своевременно разноски за адвокатско възнаграждение в заповедното
производство в размер на 300.00 лева и в исковото производство в размер на 480.00 лева и
са представени доказателства за заплащането им. Възнаграждението в заповедното
производство се намалява по релевираното възражение за прекомерност до сумата от 50.00
лева, изчислено по реда на чл. 6, т. 5 от Наредба № 1/9.07.2004 г. / в редакцията към
датата на сключване на договора – рекация ДВ бр. 68 от 31.07.2020 г./. По отношение на
търсеното адвокатско възнаграждение в исковото производство – то не подлежи на
намаляване, тъй като е в минимален размер. С оглед размера на отхвърлената част от иска, в
тежест на ищеца следва да се възложат разноски в общ размер на 333.18 лева, от които 31.42
лева по ч.гр.д. № 17672/2022г. по описа на СРС, 55 състав, и 301.75 лева в настоящото
производство.
Мотивиран от гореизложеното, Софийският районен съд, Второ гражданско отделение,
-ти
55 състав,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че В. П. В., ЕГН **********, с адрес: гр.София, ж.к.
„Д.“, бл. ..., вх...., ет. ...., ап. ..., дължи на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ..., следните
суми, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 17672/2021г. на СРС, 55 състав,
а именно:
на основание чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр.чл.150 ЗЕ – сумата 604.35 лева –
главница за доставена топлинна енергия за периода 01.03.2019г. – 30.04.2021г. за
топлоснабден имот – апартамент №...., находящ се в гр.София, ж.к. „Д.“, бл. .., вх..., ет.
.., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявление по чл.410 ГПК –
01.04.2022г., до окончателното плащане като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над
604.35 лева – главница за доставена топлинна енергия, до пълния искан размер от
1601.01 лева и за периода 01.05.2018г.-28.02.2019г. като неоснователен и като погасен
по давност;
на основание чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр.чл.150 ЗЕ – сумата 24.10 лева –
главница за осъществено дялово разпределение за периода 01.03.2019г. – 30.04.2021г.,
за топлоснабден имот – апартамент №..., находящ се в гр.София, ж.к. „Д.“, бл. ..., вх.
..., ет. ..., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявление по чл.410 ГПК
– 01.04.2022г., до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над
тази сума до пълния искан размер от 48.20 лева като неоснователен и недоказан;
на основание чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр.чл.86, ал.1 от Закона за задълженията и
договорите (ЗЗД) - сумата 71.42 лева – лихва за забава върху главницата за топлинна
енергия за периода 15.09.2019г.-23.03.2022г., като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над
71.42 лева – лихва за забава върху главницата за топлинна енергия до пълния искан
5
размер от 238.61 лева като неоснователен и като погасен по давност;
на основание чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр.чл.86, ал.1 от Закона за задълженията и
договорите (ЗЗД) – сумата 4.54 лева - мораторна лихва върху главницата за дялово
разпределение за периода 01.05.2019г.- 23.03.2022г., като ОТХВЪРЛЯ иска за
горницата над тази сума до пълния искан размер от 9.08 лева като неоснователен и
недоказан.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, В. П. В., ЕГН **********, да заплати на
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ...., сумата 191.59 лева – разноски по делото съобразно
уважената част от исковете, от които 32.65 лева по ч.гр.д.№ 17672/2022г. на СРС, 55 състав,
и 158.94 лева - в настоящото производство.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ., да
заплати на В. П. В., ЕГН **********, сумата 333.18 лева – разноски по делото съобразно
отхвърлената част от исковете, от които 31.43 лева по ч.гр.д.№ 17672/2022г. на СРС, 55
състав, и 301.75 лева - в настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна жалба в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6