ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 100
гр. Бургас, 02.02.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в закрито заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Яни Г. Гайдурлиев
Членове:Ангел Д. Гагашев
Кристиян Ант. Попов
като разгледа докладваното от Яни Г. Гайдурлиев Въззивно частно
наказателно дело № 20212100601014 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 243, ал. 8, вр. ал. 7 от НПК и е
образувано по протест на прокурор при Районна прокуратура – Бургас,
подаден срещу определение от 27.07.2021 г., постановено по ЧНД №
3339/2021 г. по описа на Районен съд – Бургас, с което е отменено
постановление на Районна прокуратура – Бургас от 05.07.2021 г. за
прекратяване на наказателното производство по ДП № 1969/2019 г. по описа
на БРП, ДП № 198/2019 г. по описа на РУ - Созопол, водено за престъпление
по чл. 134, ал. 1 от НК и делото е върнато на прокурора.
В протеста се релевират доводи за неправилност на атакувания
съдебен акт. В подкрепа на заявената позиция се изтъква, че констатираните
допуснати нарушения от страна на работодателя не са в причинно-следствена
връзка с настъпилия вредоносен резултат и не може да обоснове наказателна
отговорност. По тези съображения се иска отмяна на определението на
първостепенния съд и потвърждаване на прекратителното постановление от
05.07.2021 г. на БРП.
Бургаският окръжен съд, като обсъди направените с протеста
оплаквания и събраните по делото доказателства, и като съобрази закона,
намери за установено следното:
Протестът е подаден в законоустановения 7-дневен срок по чл. 243,
1
ал. 7 НПК от процесуално легитимирана страна и срещу съдебен акт, който
подлежи на въззивен съдебен контрол, поради което е процесуално допустим.
Разгледан по същество, протестът е неоснователен.
Досъдебно производство № 198/2019 г. по описа на РУ - Созопол,
пор. № 1969/2019 г. по описа на БРП, е образувано на 16.08.2019 г. по реда на
чл. 212, ал. 1 от НПК, за това, че на 30.05.2019 г., в паркетна фабрика,
собственост на „Емко Г“ ЕООД, с управител К. Г. Д., причинил средна
телесна повреда на Т. Д. Й., поради незнание или немарливо изпълнение на
занятие или друга правно регламентирана дейност, представляваща източник
на повишена опасност - престъпление по чл. 134, ал. 1 НК.
В хода на проведеното разследване са разпитани като свидетели Т.
Д. Й., Н. Й. Й., М. С. Й., К. Г. Д., М. Г. Д., Н. А. А., В. Х. Д., Г. К. Д..
Назначени и изготвени са заключения на съдебномедицинска, техническа и
тройна техническа експертизи. Приобщени са многобройни писмени
доказателства. По делото не е привлечено конкретно лице в качеството на
обвиняем.
След приключване на разследването, с постановление от 05.07.2021
г. на прокурор при Районна прокуратура – Бургас, наказателното
производство по посоченото по-горе ДП е било прекратено на основание чл.
243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК. За да прекрати наказателното
производство прокурорът е приел, че не е бил осъществен състав на
престъпление по чл. 134, ал. 1 от НК, доколкото допуснатите нарушения от
работодателя не са в причинно-следствена връзка с инцидента. Счел е, че
именно поведението на пострадалия се явява единствената причина за
настъпване на увреждането, тъй като бил много добре запознат с машината.
Изтъкнал е, че работодателят имал уговорка с пострадалия само да пълни
изготвените брикети в чували.
По реда на съдебния контрол по чл. 243, ал. 5 НПК, с определение от
27.07.2021 г., постановено по ЧНД № 3339/2021 г., Районен съд – Бургас е
отменил прекратителното постановление на БРП, като е приел, че правните
изводи на прокурора са изградени въз основа на неизяснена фактическа
обстановка и е върнал делото за продължаване на разследването и нова
оценка на събраните доказателства.
Съдебният контрол спрямо постановлението на прокурора е
2
ограничен в пределите на чл. 243, ал. 5 НПК относно неговата обоснованост и
законосъобразност. Компетентността на съда обхваща преценка относно
процесуалната законосъобразност на проведеното разследване (дали същото е
извършено обективно, всестранно и пълно, в съответствие с изискванията на
чл. 13, ал. 1 и чл. 14, ал. 1 от НПК). На следващо място задължително следва
да бъде преценено дали установените от прокурора в прекратителното
постановление фактически положения обективно съответстват на събрания и
проверен доказателствен материал, т.е. дали постановлението е обосновано.
Освен това на задължителна оценка подлежи и законосъобразността на
постановлението за прекратяване – дали правилно е приложен материалния
закон.
С оглед на така очертаните предели на компетентността на съда в
процедурата за съдебен контрол върху правомощието на прокурора да
прекрати наказателното производство, въззивният съдебен състав счита, че
атакуваното определение е правилно, тъй като отмененото с него
постановление на прокурор от РП – Бургас е необосновано и
незаконосъобразно.
В определението, предмет на въззивната проверка, районният съд е
приел за установена следната фактология, въз основа на констатациите в
прекратителното постановление на прокурора, а именно:
Свидетелят К. Г. Д. е управител и едноличен собственик на „Емко Г“
ЕООД. Дружеството има паркетна фабрика в с. Крушевец, общ. Созопол.
За периода от 2007 г. до 2017 г. с прекъсвания св. С.Й. работел във
фабриката на различни длъжности - „общ работник“ (том II, л. 69 ДП),
„настройчик оператор“ (том II, л. 57 ДП), „пазач“ от 01.11.2012 г. (том II, л. 38
ДП). На 02.05.2017 г. св. Й. бил назначен на длъжността „пазач“ (том I, л. 17
ДП), като му е връчена и длъжностна характеристика.
От приложената по делото книга за начален инструктаж по
безопасност, хигиена на труда и противопожарна охрана (том III, л. 67-79
ДП), се установява, че има положен подпис за преминат първоначален
инструктаж на 03.01.2007 г., на 01.11.2012 г. и на 03.05.2017 г. От
приложената по делото книга за инструктаж по безопасност и здраве при
работа (том III, л. 36-66 ДП) е видно, че има положен подпис за преминат
периодичен инструктаж на 04.01.2018 г. и на 03-05.05.2017 г.
3
Разпитан като свидетел, С.Й. посочва, че съгласно устна уговорка
със св. К. Д., му е било възложено да произвежда брикети за времето от 17:00
часа до 08:00 часа. Твърди още, че никога не му е правен инструктаж - нито
начален, нито периодичен, за работа с машината, а само му е обяснено в
началото, когато започнал работа, как се работи с машините.
В показанията си свидетелят К. Д. посочва, че пострадалият е
работел като пазач от 2017 г., с работно време от 12:00 ч. до 20:00 ч.
Потвърждава също, че е имал неговото позволение да пълни изготвените
брикети в чували по време на смяната си, като му се заплаща допълнително
възнаграждение на чувал. Твърди обаче, че на инкриминираната дата
пострадалият сам е решил да пусне брикетиращата машина и да произвежда
брикети, които да пълни в чувалите.
Свидетелите С.Й., Н. Й. и М. Й. заявяват, че от м. април 2019 г.
последните двама работят във фабриката без трудови договори, като пълнят
чували с брикети. Според работодателя им К. Д., подобна уговорка не е
имало, a св. С. Й. на своя глава е извикал съпругата си и сина си, за да помагат
при пълненето на чувалите с брикети. Като пазач С.Й. оставал сам във
фабриката и можел да допусне вътре когото си поиска.
На 30.05.2019 г., около 17:00 часа, св. С.Й. отишъл на работа. С него
били съпруга му - Н. Й., и синът им - М. Й.. Около 17:30 часа той пуснал
машина № 1, за да започне да произвежда брикети. Предпазният капак на
машината бил свален. Върху машината имало фуния. С.Й. бил в
непосредствена близост до машината, а синът му и съпругата му били
обърнати с гръб към него. Пострадалият бръкнал във фунията със стърготини
с дясната си ръка, която била с ръкавица, за да ги размеси. Когато отдръпнал
ръката си, ръкавицата му паднала между водещото зъбчато колело и веригата
на машината. Той посегнал да си вземе ръкавицата, но веригата захванала
средния пръст на дясната му ръка. Тогава с лявата ръка се опитал да хване
веригата, за да намали оборотите й, а зъбното колело начупило и смачкало
средния пръст и наранило показалеца му. В момента, в който освободил
дясната си ръка, веригата повлякла лявата му ръка и палецът му попадал
между нея и зъбчатото колело, вследствие на което палецът бил отделен от
ръката му. След това зъбчатото колело захванало и другите му пръсти -
среден, безименен и кутрето. С.Й. се развикал, но успял да извади ръката си.
4
Синът му – св. М. Й., веднага го качил в колата си и заедно със св. Н. Й.
посетили УМБАЛ - Бургас, където С.Й. бил приет в спешния център. При
прегледа било установено, че е скъсан средният пръст на дясната му ръка, а
показалецът е силно наранен. Имало и множество начупвания на предните
костици на другите три пръста на лявата ръка - среден, безименен и кутре.
Пострадалият бил приет в болницата, където останал три дни и му били
извършени няколко операции за зашиване на пръстите и ампутация на част от
пръстите му.
Видът на получените телесни увреждания на пострадалия се
установяват от заключението на съдебномедицинска експертиза № 152/2020
г., изготвена от д-р Галина Милева началник - отделение по съдебна
медицина при „УМБАЛ-Бургас“ АД гр. Бургас (том I, л. 52-54 от ДП). Видно
от същото, С.Й. е получил размачкване на първи, трети, четвърти и пети
пръсти в дисталните им /крайните/ части; открито размачкване на трети пръст
на дясна ръка в срединна част, довело до частична ампутация на същия;
разкъсване на дорзалното сухожилие на втори пръст на дясна ръка, на което е
била направена пластика. Експертът посочва, че уврежданията отговарят да
са получени при захващане на ръцете от зъбчато колело на съответната
машина. Уврежданията са довели до трайно затруднение на движението на
двете ръце за срок от около 6-8 седмици, при обичайно протичане на
оздравителния процес. След проведен допълнителен преглед на пострадалия,
се установило частично запазена хватателна функция и на двете ръце, която
няма да се промени в бъдеще.
Видно от извършената проверка от Дирекция „Инспекция по труда“
- Бургас, са констатирани следните нарушения от страна на работодателя: не е
изискал от пострадалия документ за стаж по специалността; не е разпоредил
началото и края на работния ден и почивките за длъжността пазач в
правилника за вътрешния ред; не е разрешил платения годишен отпуск на
пострадалия от 2017 г. или да го отложи; не е изплатил обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск при прекратяване на договора; не е
определил във вътрешните правила за работната заплата условията, при които
се зачита сходният характер на работа, длъжността или професията при
определяне на допълнителното трудово възнаграждение за придобит трудов
стаж и професионален опит; не е спрял брикетиращата машина при
констатиране на свален предпазител на подаващия шнек до отстраняване на
5
опасността за работещите в нарушение на чл. 21 ЗЗБУТ; не е предприел
необходимите действия по предоставяне на лични предпазни средства при
работа на машината в нарушение на чл. 5, ал. 1 от Наредба № 3 от 19.04.2001
г. за минималните изисквания за безопасност и опазване на здравето на
работещите при използване на лични предпазни средства на работно място.
Комисията е установила нарушения на ЗЗБУТ (чл. 21) и Наредбата (чл. 5, ал.
1).
В хода на досъдебното производство е била назначена и изготвена
техническа експертиза (том I, л. 87-118 от ДП), от заключението на която се
установява, че ръкавицата не може да попадне в долното зъбчато колело, ако
операторът (работникът) е бъркал в ситото (металната фуния, шнек), т.е. е бил
прав и в близост до ситото. Според експерта, това се дължи на факта, че
разстоянието от веригата до ситото е твърде малко - около 20 см. Веригата е в
края на редуктора и няма празно пространство между тях, където евентуално
да се промуши ръкавицата.
Следващият фактор според вещото лице е положението на тялото,
което е близко до машината. Ако работникът в изправено положение бърка в
ситото, това води до падане на ръкавицата винаги над веригата. При проведен
експеримент, предвид факта, че веригата е във вертикално положение,
ръкавицата попадала винаги в горната част на малкото зъбно колело с
диаметър 13 см. Площта е малка, няма стърчащи части и се движи с малка
скорост, което води до изхвърляне на ръкавицата встрани.
От направения втори експеримент, при който операторът е в друго
положение, различно от обясненото от С.Й., а именно - малко по-назад от
ситото и приклекнал, ръкавицата попадала на долното зъбчато колело.
Операторът я хващал в единия край, като ръкавицата от въртеливото
движение на колелото излизала от обхвата й, без той да бъде застрашен от
нараняване.
Назначената и изготвена по делото тройната техническа експертиза
(том II, л. 102-106 от ДП) възприема описания от пострадалия С.Й.
механизъм на инцидента. Според експертите е нарушена т. 3 от Инструкцията
за работа с брикетна машина № 4, а именно: “Абсолютно се забранява
използването на машини, които не са технически изправни и не са
обезопасени“. Предпазният капак на веригата е задължителен елемент от
6
машината с цел предпазване на работниците и отделящи опасната зона от тях.
Съгласно т. 20 от Инструкцията е забранен „директен или посредством други
средства допир до въртящите се части на машините“.
При така изложените фактически обстоятелства настоящият
въззивен състав се солидаризира с извода на първоинстанционния съд, че
Районна прокуратура – Бургас е изградила своите правни изводи въз основа
на неизяснена в пълнота фактическа обстановка. Останали са неизяснени
редица въпроси, свързани с правния и фактически статус на пострадалия Й. и
в частност на изпълняваните от него трудови функции в паркетната фабрика в
с. Крушевец, стопанисвана от „Емко Г“ ЕООД; правата и задълженията на
отговорните длъжностни лица от „Емко Г“ ЕООД по отношение на
управлението на производствения процес и осигуряване на безопасни условия
на труд за работниците във фабриката. Всички тези въпроси следва да бъдат
предмет на усилията на разследващите органи.
Коректни се явяват констатациите на първоинстанционния съд за
наличие на противоречия в показанията на свидетелите С.Й. и К. Д., които са
съществени и се отразяват върху основните факти, предмет на доказване в
настоящото производство. Пострадалият посочва, че устно му е било
възложено от св. Д. да произвежда брикети вечер - от 17:00 до 08:00 ч., като
свидетели на това възлагане са станали Н. А. и В. Д.. Свидетелят К. Д. пък
заявява, че пострадалият работи на длъжност пазач, както и че му е дал
позволение само да пълни изготвените брикети в чували по време на смяната
си. На инкриминираната дата според Д. пострадалият самоволно е решил да
пусне брикетиращата машина и да произвежда брикети, които да пълни в
чували. Тези противоречия в показанията на двамата не са били обсъдени в
постановлението за прекратяване, а изводите на прокурора са изградени
основно върху показанията на св. К. Д.. Показанията на този свидетел обаче,
приети безкритично от прокурора, не са съпоставени с показанията на
другите разпитани свидетели по делото и не са обсъдени противоречията
между тях по основни факти, имащи значение за изясняване на
обстоятелствата по делото. В този случай е абсолютно наложително тези
показания да бъдат задълбочено обсъдени и анализирани, като се изложат
съображения на кои показания се дава вяра и защо.
За посоченото по-горе обстоятелство не са разпитани свидетелите Н.
7
Й. и М. Й. (съответно съпруга и син на пострадалия), а същите са източник на
преки доказателства относно предмета на доказване. Не са разпитани и други
работници в предприятието. Не е взето предвид и заявеното от св. М. Й., че е
работил както в смяната на баща си (пострадалият), така и в смяната на св. М.
Д.. Последният обаче не е разпитан за това обстоятелство. Заявява
единствено, че не е присъствал на уговорки между К. Д. и С.Й. за извършване
на трудови дейности във фабриката. Същото е заявено и от свидетелите Н. А.
и В. Д.. Свидетелят Г. Д. твърди, че до датата на инцидента пострадалият е
работил във фабриката единствено като пазач, на която длъжност е назначен с
трудов договор и не му е известно някой да му е давал разрешение да работи
на тези машини. Посочва също, че през 2007 г. пострадалият е бил на
длъжност брикетист и е работил на машина за производство на брикети.
Както правилно е отбелязал районният съд, не е необходимо пострадалият да
е назначен да работи с машината с нарочен акт на работодателя, а е
достатъчно фактически да е извършвал работа с нея и за това обстоятелство
работодателят да е имал знание и да не се е противопоставил.
Очевидно е, че за да се направи преценка кои от показанията на
свидетелите са достоверни и в каква степен, както и да се разкрие в цялост
фактическата обстановка, е нужно да бъдат събрани всички възможни
доказателства, които впоследствие да бъдат задълбочено обсъдени в тяхната
съвкупност.
На следващо място, неизяснени по делото са останали редица
обстоятелства, от значение за решаване на правнозначимите въпроси.
Не е установено дали подписите в книгите са положени от
пострадалия Й. и дали действително са били провеждани инструктажи, или
само формално служителите са се подписвали в тях. Не е установено кой е
провеждал инструктажите (първоначален и периодичен), имал ли е
пострадалият пряк ръководител във фабриката.
Видно от събраните по делото писмени доказателства, има
положени подписи за преминат първоначален и периодичен инструктаж
преди датата на инцидента. Свидетелят К. Д. посочва, че пострадалият много
добре е знаел как се работи с машината, тъй като от дълги години е служител
във фабриката. Видно от разпита на пострадалия обаче, същият отрича да му
е правен първоначален и периодичен инструктаж за работа с машините (том I,
8
л. 40 от ДП).
Неизяснени по делото са останали и други обстоятелства, а именно
дали пострадалият е бил запознат с утвърдените в предприятието инструкции
(том I, л. 95-101, л. 107-108 от ДП), както и какво следва да се направи при
внезапен инцидент, как да се спре машината и какви действия да се
предприемат в подобна ситуация.
Липсват и доказателства дали машината е била технически изправна
и достатъчно добре обезопасена по време на инцидента. Не е установено и как
на практика се е работило с машина 1 във фабриката.
Въз основа на изложеното дотук, настоящият въззивен състав
възприе за правилен крайния извод на първостепенния съд, мотивирал го да
отмени прекратителното постановление, а именно, че разследването по
делото не покрива изискванията за всестранност, обективност и пълнота,
препятстващо законосъобразната преценка за наличие или не на осъществен
състав на престъпление. Едва след пълното, обективно и всестранно
установяване на всички относими и необходими фактически данни по случая,
и подлагането им на задълбочен и обективен доказателствен анализ, следва да
се даде прецизен отговор от ръководно-решаващия орган на досъдебното
производство на релевантните правни въпроси – има ли извършено виновно
деяние, кой е неговият извършител, съответно кои са нарушените
наказателноправни норми. В разглеждания случай, прекратяването на
наказателното производство, без да са положени всички усилия за всестранно
и пълно изясняване на обстоятелствата и разкриване на обективната истина,
се явява постановено в нарушение на разпоредбите на чл. 13, ал. 1, чл. 14, ал.
1 и чл. 107, ал. 5 от НПК, което налага отмяната на прекратителното
прокурорско постановление и връщане на делото на прокурора за
продължаване на разследването, и нова оценка на събраните доказателства по
реда на чл. 242 и следващите от НПК.
В принципен план, въззивният съд намира за необходимо да добави
следното:
При съдебния контрол в производството по чл. 243 от НПК, съдът не
може да изземва функциите на обвинението, съгласно конституционните
правомощия на прокуратурата по чл. 127, т. 1, 2, 3 от КРБ, поради което и
задължителните указания относно прилагането на закона – процесуалния и
9
материалния, изключват възможността да се дават указания за определен
конкретен резултат при решаване на делото. В този смисъл, прокурорът на
когото делото е върнато за продължаване на разследването, е овластен да
извърши и други действия по събиране и проверка на доказателствата, които
след това да оцени по вътрешно убеждение, което обаче не представлява
субективно усмотрение, а следва да се основава съгласно чл. 14 от НПК на
обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото
и закона.
Мотивиран от изложеното, въззивният съд намира, че
протестираното определение, като законосъобразно и обосновано, следва да
бъде потвърдено, поради което и на основание чл. 243, ал. 8 от НПК,
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение от 27.07.2021 г., постановено по
ЧНД № 3339/2021 г. по описа на Районен съд – Бургас, с което е отменено
постановление на БРП от 05.07.2021 г. за прекратяване на наказателното
производство по ДП № 1969/2019 г. по описа на БРП, ДП № 198/2019 г. по
описа на РУ - Созопол, водено за престъпление по чл. 134, ал. 1 от НК и
делото е върнато на прокурора.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10