Решение по дело №706/2024 на Административен съд - Бургас

Образувано е по жалба на К. Д. К. с [ЕГН] от [населено място], [жк], [адрес], срещу принудителна административна мярка – преместване на пар­ки­ра­но пътно превозно средство без знанието на неговия собственик на ос­но­вание чл.171 т.5 б.”б” ЗДвП от дата 27.03.2024г. по отношение на собствения и управляван от жалбоподателя ав­томобил марка “Хонда”, модел “CR-V”, с рег. № А 08 53 НХ, паркиран според органа “върху тротоар, който е извън определените от администрацията места“.

Недоволен от така издадения спрямо него индивидуален административен акт, жалбоподателят счита същия за незаконосъобразен, поради което настоява за отмяната му, поради причини, подробно изложени в жалбата.

Н. първо място изразява становище за липса на допуснато от негова страна нарушение на правилата за движение по пътищата при извършеното паркиране на описаното място, като обяснява, че на мястото на реализиране на оспорената ПАМ липсва поставен какъвто и да е пътен знак, твърди, че автомобилът е бил паркиран в зона, за която от Община Бургас е било позволено с нарочно решение от 2017г. да бъде използвано за паркиране. Обяснява, че във връзка с това е била обособена допълнителна пешеходна зона, която той не е нарушил. Оспорва, посоченото в протокола място, откъдето автомобилът му е бил репатриран.

Ответникът – инспектор транспортна служба – сп. Репатрация при Общинско предприятие „Транспорт“, при Община Бургас - Д. Ж. Г., не се явява лично и не се представлява.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, обсъди доводите на страните и съобрази разпоредбите на закона, установи следното:

Жалбата е процесуално допустима за разглеждане, като подадена от надлежна страна, засегната от действието на издадената принудителна административна мярка и депозирана в предвидения от закона срок.

Разгледана по същество е основателна.

Установява се по делото, че оспорената ПАМ – принудително преместване на автомобила на жалбоподателя “Хонда”, с рег. № А 08 53 НХ, паркиран според органа „върху тротоар, който е извън определените от администрацията места за тази цел“ е наложена от служител на Общинско предприятие „Транспорт“, заемащ длъжността „инспектор транспортна служба репатрация“ при Община Бургас, на чиито служители кметът на Община с представена по делото Заповед №1919/16.07.2018г. е Възложил прилагане на ПАМ по ЗДвП (л.13).

От същия Протокол от 27.03.2024г. на инспектор в Д. „УКОРС“ при Община Бургас се установява, че проверката е извършена около 15,00 часа, а ПАМ е приложена и протоколът е съставен в 15,05 часа. По повод на констатираното, по-късно, при явяване на жалбоподателят на служебен паркинг на Община Бургас за получаване на репатрираното МПС бил съставен и АУАН по ЗДвП, с който е констатирано, че жалбоподателят К. Д. К., водач на Хонда с ДК№ А 08 53 НХ на посочената дата е паркирал описаното МПС в к-с Възраждане, до бл.5, върху тротоар, който е извън определениете от администрацията за тази цел места“, в нарушение на чл.94, ал.3, предложение второ от ЗДвП.

Част от представената преписка пред административния състав е и снимков материал, (10 бр. снимки) с твърдение, че същият е изготвен на мястото на репатрирането, като съдът го е приел за сведение, поради недопустимост на посоченото доказателствено средство според императивните правила на АПК. Снимките не могат да бъдат считани за електронен документ по смисъла на чл.141 АПК, тъй като липсва опция за подписването им с електронен подпис. Същото доказателствено средство е изрично и единствено допустимо съгласно разпоредбата на чл.189, ал.15 от Закона за движение по пътищата, но действието му е лимитативно ограничено до “административнонаказателния процес”, като в допълнение следва да бъде изложено и обстоятелството, че за годността на подобен снимков материал дори и в производство по ЗАНН, законодателят е поставил изискване снимките да бъдат изготвени от “технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство”, каквото използваното техническо средство не е, видно от представения снимков материал. В този смисъл, длъжностното лице следва да установява обстоятелствата при които е разпоредил спорната ПАМ с останалите допустими по закон доказателствени средства.

Представена от процесуалния представител на ответника е заверена за верността му с оригинала е заповед, изх.№ 1919/16.07.2018 на Кмета на Община Бургас, с която са упълномощени длъжностните лица от Общинско предприятие „Транспорт“ на длъжност „инспектор транспортна служба репатрация“ да прилагат ПАМ по ЗДвП. Подобна заповед за служителите на дирекция УКОРС при Община Бургас да налагат принудителни административни мерки по реда на ЗДвП не е била представена и не се сочи да е налична. Представена към преписката по делото е било и допълнително трудово споразумение от 26.02.2018г., удостоверяващо изпълнението на трудови функции от страна на административния орган в общинско предприятие „транспорт“ при Община Бургас, както и негова дл. характеристика.

При така установеното от фактическа страна, съдът достига до следните правни изводи:

Процедурата, приложена от ответника е законово регламентирана в Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ – чл.168 ал.1 и чл.171 т.5/.

Съгласно разпоредбата на чл.168 ал.1 ЗДвП “Определените от министъра на вът­реш­ните работи длъжностни лица от службите за контрол и длъжностни лица, оп­ре­делени от собствениците или администрацията, управляваща пътя, могат да пре­местват или да нареждат да бъде преместено паркирано пътно превозно сред­ст­во на отговорно пазене на предварително публично оповестено място без зна­ни­е­то на неговия собственик или на упълномощения от него водач”.

Следователно правният акт, по силата на който може да се осъществи по­доб­­на дейност, вкл. и в дадения случай, е нареждане за преместване /репат­ри­ра­не/ на МПС, което е паркирано.

В чл.171 т.5 ЗДвП са уредени двете хипотези – на преместване на “правилно” и на “паркирано в нарушение” МПС /б. “а” и б.“б”/.

В настоящата хипотеза е безспорно, че спрямо автомобила, собственост на жалбоподателя, е била предприета процедурата по т.“б” индиция за което е съставения срещу жалбоподателя АУАН.

Съгласно последната разпоредба обаче са налице две хипотези: първата е слу­чаят на МПС, “паркирано в нарушение на правилата за движение на места, обоз­­­начени с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително премест­ва­не...” и втората, съдържаща две под хипотези, когато МПС-то (1) “...създава опасност…“ или (2) „прави невъзможно пре­ми­наването на другите участници в движението…”, като и в двата случая нарежда­не­­то се извършва от лицата по чл.168, които “...уведомяват районното полицейско управление, от територията на което е преместен автомобилът, за новото место­по­ложение на превозното средство, като “разходите, направени във връзка с пре­мест­ването на превозното средство, са за сметка на собственика на превозното средство, което може да бъде задържано до заплащане на тези разходи, а такса­та за отговорното пазене на преместения автомобил се начислява от момента на уве­домяването на районното полицейско управление”.

Следователно, за да се изпълни правилно процедурата, посочена в Закона, преди всичко следва да е налице хипотезата на “паркирано в нарушение на пра­ви­лата за движение” МПС – било поради наличие на изрично обозначение за това с надлежнопоставен пътен знак или когато създава опасност или прави невъзможно преминаването на другите участ­ни­ци в движението.

Следващият момент се свърза с наличното нареждане на лице по чл.168 от ЗДвП за преместване на неправилно паркираното МПС.

Както се посочи по – горе в изложението споменатите лица са такива или упъл­­номощени от министъра на вътрешните работи или от собственика на пътя.

В настоящият случай по делото не се спори че мярката е реализирана на територията на [населено място], като общината е собственик на пътищата в тази територия, представляващи публична общинска собственост.

Предвид обстоятелството, че въпросното длъжностно лице е служител на ОП Транспорт при Община Бургас, която е собственик на улиците и пътищата на територията на населените места в общината, органът се явява териториално и материално компетентен да разпореди ПАМ на посоченото място, тъй като Общинското предприятие представлява част от структурата на Община Бургас, като е налице изрична Заповед на представляващия Общината – кмет на Община Бургас с правно основание чл.167, ал.2, т.1 ЗДвП, с която правомощията на кмета са възложени на дл. лица при ОП Транспорт, заемащи длъжността „инспектор“ репатрация – Заповед №1919/16.07.2018г.

Публично достъпен е и наличен правилник за организацията и дейността на ОП „Транспорт“, приет от общински съвет Бургас по т.44 на Прототкол №17/18.12.2012г., изменен и допълнен в т.2 от Протокол №24/18.12.2012г. на ОС Бургас. Видно от разпоредбата на чл.6 от Правилника, ОС Бургас е възложил на ОП „Транспорт“ „извършване на дейности по чл.167, ал.2, т.2 от ЗДвП, както и дейността по отстраняване, превозване и съхраняване на неправилно паркирани ППС“.

Съгласно чл.167 ал.2 ЗДвП към общинската администрация се изграждат и “Служ­би за контрол”, определени от Кмета на Общината, на които са възложени тези функции.

Съгласно чл.172 ал.1 ЗДвП изброените в нормата ПАМ се прилагат с моти­ви­ра­­на писмена Заповед от ръководителите на службите по контрол, а обжалването на тези Заповеди е по реда на АПК /ал.4/.

Доколкото в ал.1 не е спомената хипотезата на чл.171 т.5, б.”б” ЗДвП и по ар­гу­мент за противното следва да се приеме, че ПАМ в тази хипотеза не се извър­ш­ва чрез нарочна писмена Заповед /с оглед характера и мястото на хипотезите, при които те се прилагат/, а с нареждане на съответните, оправомощени лица, което не е необходимо да е в писмен вид.

С оглед на това и в настоящия случай приложената спрямо МПС-то, управлява­но от С. П., ПАМ не е необходимо да е с писмен акт, но е задължително същата да е наложена от орган, упълномощен съгласно чл.168 ал.1 ЗДвП да извърши това.

При това положение следва да се приеме, че приложената спрямо паркирания от К. К. лек авто­мо­бил ПАМ е издадена от компетентен орган, в предви­де­на­та за това форма и при спазване на административно производствените прави­ла за това.

Независимо от това същата е незаконосъобразна по същество. Доколкото ПАМ е постановена устно, за мотивите на органа следва да се съди от останалите му служебни действия, извън самата ПАМ, извършени по повод на констатираното от него противоправно действие. Такива са изложени в представения по делото Протокол на л.11, с автор ответното дл. лице, както и в цитирания по-горе АУАН и приетия за сведение снимков материал.

Констатациите на фактите и обстоятелствата са описани по начин неизясняващ наличието на коя (само една) или на кои (допустимо е на всички) визирани в разпоредбата на чл.171 т.5 б. “б” от ЗДвП хипотези е имал предвид ответния орган.

Процесното МПС се сочи да е паркирано върху тротоар, който е извън определените от администрацията места.

От представената по делото административна преписка се установява, че процесното МПС не попада в зоната на действие на някакъв пътен знак. Това води съдът до извод, че пътен знак към момента на постановяване на спорната ПАМ не е бил въведен по надлежния ред, в изискуемата от закона форма - стационарен и снабден с допълнителна табела Т-17 за репатриране и фактически такъв не се е намирал намясто, което обстоятелство в пълнота отхвърля наличието на първата от двете хипотеза на чл.171 т.5 б.”б” от ЗДвП – МПС-то да е било, “паркирано в нарушение на правилата за движение на места, обоз­­начени с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително премест­ва­не...”.

Н. следващо място следва да бъде прецено и това дали същото МПС, е било паркирано в нарушение на правилата за движение, като е създавало опасност или е направило невъзможно преминаването на другите участници в движението.

За да бъде сторено това, следва да бъде установено точното местонахождение на процесното МПС. Между страните в тази връзка практически не съществува спор, че същото се намира на тротоар в близост както до бл.6, така и до бл.5 в [жк], разминаването в начина на възприемане на местонахождението между двете страни представлява обстоятелство, което само по себе си не може да обоснове извод за незаконосъобразност на оспорената ПАМ, тъй като не протокола, а самата мярка е предмет на оспорване пред настоящата инстанция.

След като бе установено, че спорното МПС не попада в обхвата на действие на даден пътен знак, валидни си общите правила за паркиране, установени с разпоредбата на чл.94, ал.3 ЗДвП, изр, първо, според която „за престой и паркиране в населените места пътните превозни средства се спират възможно най-вдясно на платното за движение по посока на движението и успоредно на оста на пътя. Допуска се престой и паркиране на моторни превозни средства с допустима максимална маса до 2,5 тона върху тротоарите само на определените от собствениците на пътя или администрацията места, успоредно на оста на пътя, ако откъм страната на сградите остава разстояние най-малко 2 метра за преминаване на пешеходци.“ Няма спор в тази връзка между страните и за това, че жалбоподателят е паркирал върху тротоар по смисъла на нормативноустановеното определение за тротоар по §6, т.6 от ЗДвП, съгласно която "Тротоар" е изградена, оградена или очертана с пътна маркировка надлъжна част от пътя, ограничаваща платното за движение и предназначена само за движение на пешеходци.“ Видно от снимковия материал тази част от пътя, където е било репатрирано МПС-то на жалбоподателя може да се приеме като отговаряща на това описание.

Липсват доказателства за прието решение от страна на собственика на пътя – Община Бургас за ползване на част от тротоара пред бл. 6 в кв. Възраждане за паркиране на МПС-а. Т.е. паркирането е извършено в нарушение на чл.94, ал.3 от ЗДвП. За да е налице предпоставка за принудителното му преместване обаче следва при условията на кумулативност да е доказано и това, че паркирано по този начин МПС-то или създава опасност или прави невъзможно преминаването на другите участници в движението (или и двете). Доказателства за това обстоятелство могат да бъдат както събрани както с гласни и писмени доказателствени средства, така и посредством реализирането на адм. наказателната отговорност на жалбоподателя с влязъл в сила санкционен акт.

Двете предпоставки са посочени алтернативно от законодателя, като доказването наличието на дори и една от тях во­ди до извода за нейната материалноправна законосъобразност. Съществено за съдебния състав по конкретното дело е обстоятелството, че в протокола на л.9 не се сочи наличието на нито една от тях. В приложения по делото АУАН на л.4 също не се твърди автомобилът да е създавал опасност или да е правел невъзможно преминаването на другите участници в движението. Доказателство за това е и обстоятелството, че адм. наказателната му отговорност е ангажирана за нарушение на разпоредбата на чл.94, ал.3 ЗДвП, а не за тази на чл.98, ал.1, т.1 от ЗДвП, според която Престоят и паркирането са забранени на място, където превозното средство създава опасност или е пречка за движението или закрива от другите участници в движението пътен знак или сигнал;

Такива изводи не могат да бъдат направени и от приетият за сведение снимков материал. От една страна същият не е запечатал физически лица участници в движението, пешеходци (доколкото се касае за зает тротоар), за които да е невъзможно да преминат, нито са снети показания на такива или подписани декларации, удостоверяващи наличието на това обстоятелство

а от друга при оглед на разположението на автомобила, на снимковия материал се установява, че е било налично разстояние, достатъчно за преминаване и на бебешка количка за близнаци и разминаване на пешеходци, движещи се в различни посоки. Този факт оборва вероятността автомобилът да е създавал опасност или да е правел невъзможно преминаването на други участници в движението. Безспорно същият е създавал затруднения и за това собственикът, респ. водачът е следвало да бъде санкциониран, но не се явява основание за принудителното преместване на МПС-то без знанието на неговия собственик.

Това обстоятелство се явява съществено за крайния извод по спора, а именно че липсват законово регламентираните предпоставки по налагане на спорната ПАМ, която следва да се използва като крайна и лимитативно приложима мярка за едностранно въздействие върху правната сфера на собствениците и ползвателите на МПС, доколкото собствеността е неприкосновена.

При прилагането на мярката не бива да се постъпва и дискриминативно, за което обстоятелство у съда съществуват съмнения в конкретната ситуация. Видно от снимковия материал е, че по идентичен начин са паркирани още поне около десет ППС, за които не се сочи да са в нарушение на правилата за паркиране, без да е обосновано с какво конкретният случай се отличава от останалите.

Във връзка с изложените мотиви съдът намира за необходимо да отбележи, че не всяко нарушение на нормите на ЗДвП е основание за репатриране на нарушителя, а само тези, попадащи в хипотезата на чл.171, т.5, б.“б“, при които по надлежен и категоричен начин е доказано, че неправилно и незаконосъобразно паркираното МПС „създава опасност или прави невъзможно преминаването на другите участници в движението“.

При това положение следва да се приеме, че процесният индивидуален ад­ми­ни­ст­ративен акт е неправилен и незаконосъобразен, а жалбата срещу него осно­ва­телна и като такава следва да бъде уважена.

От жалбоподателя не е поискано присъждането на съдебни разноски, поради ко­ет­о такива не се присъждат.

Воден от горното, съдът:

Р Е Ш И

ОТМЕНЯ наложената на 27.03.2024г. от инспектор, транспортна служба при ОП „Транспорт“ при Община Бургас - Д. Ж. Г. принудителна административна мярка “преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач” - лек автомобил марка “Хонда”, с рег. № А 08 53 НХ, паркиран според органа “върху тротоар” до бл.5 в [жк], [населено място], като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНА.

Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.