№ 165
гр. Б. С., 12.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Б. С., I-ВИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на
трети август през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Катя Н. Гердова
при участието на секретаря Таня Мл. Тодорова
като разгледа докладваното от Катя Н. Гердова Гражданско дело №
20221410100430 по описа за 2022 година
Постъпила е искова молба от Г. Й. АТ. с ЕГН ********** от с. Н., обл.В., ул.”Й. Г.” №
15 предявена срещу Прокуратурата на Република България с адрес гр.С., ул.“В.“ № 2, с
която е поискал съдът да издаде решение, с което да осъди ответната страна да му заплати
обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди в резултат на нарушение
правото му на разглеждане и решаване на делото в разумен срок в размер на 3 000,00 лв.
(Три хиляди лева), ведно със законната лихва върху тази сума, начиная от подаване на
исковата молба-04.03.2022г./подадена в РС-В./ до окончателното й изплащане, както и
направените разноски по делото.
ИСК С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ чл.2б, ал.1 от ЗОДОВ вр.чл.6 от ЕКЗПЧ, вр.чл.52
от ЗЗД.
Ответната ПРБ в едномесечния срок по чл.131 от ГПК е депозирала писмен отговор, с
което оспорва иска по основание и размер по изложените в него съображения.
Направила е възражение за недопустимост на така предявеният иск, тъй като не е
изпълнен фактическият състав на чл.2б от ЗОДОВ, поради това, че не е в правомощията на
Прокуратурата да установява автора на престъплението, а това се извършва от друг орган-
МВР. Счита, че ПРБ не е пасивно легитимирана ответна страна по така предявеният иск и не
може да отговаря за неустановяване на извършителя на деянието.
По основателността на иска е изложила подробни съображения.
Съдът с определение постановено в з.з. на 31.05.2022г. по реда на чл.140 от ГПК е
оставил без уважение възражението на Прокуратурата на Република България за
недопустимост на исковото производство, поради липса на пасивно-процесуална
легитимация на ответника, като изложил подробни мотиви.
1
По делото са събрани писмени и гласни доказателства. Приложено е заверено копие от
ДП пр.пр.500/2021г. по описа на РП-В., а на РУ-Б. С. № 21/2021г.
Съдът като взе предвид доводите изложени в и.м. и тези в с.з. и след преценка на
събраните в хода на процеса доказателства в тяхната съвкупност и поотделно,
приема за установено следното от фактическа страна:
Ищеца Г. Й. АТ. в исковата молба навежда твърдения, че се занимавал с
животновъдство и млекопроизводство в с.Н., общ.Б., обл.В., но поради влошаване на
здравословното му състояние преустановил всякаква дейност.
От 2017г. е инвалидизиран вследствие на получени множество заболявания с водеща
диагноза “Сърдечна недостатъчност“ и е пенсионер по болест с 96% ТНР без чужда помощ.
Доходите му са единствено от инвалидната пенсия, без да съобщава нейният размер.
Предвид недостига на финансови средства, ищеца продал на лицето М. Ц. на
18.09.2020г. колесен трактор марка ТК-80, жълт на цвят с рег.№ ВР ****ЕА за сумата от
2000 евро, която купувача заплатил на продавача на ръка и подписали разписка пред двама
свидетели.
Впоследствие на 20.10.2020г. ищеца продал друг трактор марка „Беларус“ на лицето П.
П. за сумата от 3000 евро, която купувача заплатил на продавача на ръка и подписали
разписка пред двама свидетели.
Тези 5000 евро ищеца посочва, че ги съхранявал в домът си в с.Н. в спалнята под
юргана. Никой не е имало с него и никой не е знаел за тези пари.
На 17.01.2021г. когато отишъл в домът си в с. Н., обл.В., на ул.”Й. Г.” № 15 установил,
че сумата от 5000 евро липсвала от мястото, където я бил съхранявал. Нямало никакви
следи по вратата и прозорците за влизане с взлом. Подал сигнал на тел.112 и на място
пристигнали служители на МВР.
След това подал писмена жалба, снели му показания, но до м.юни 2021г. не бил
информиран за какво е водено ДП, докато не получил Постановление от 15.06.2021г. от РП-
В., ТО-Б. С. за спиране на наказателното производство по реда на чл.244, ал.1, т.2 от НПК за
водено престъпление по чл.195,ал.1,т.4 от НК. Ищеца не е обжалвал постановлението на
прокурора, но наблюдаващият прокурор в диспозитива му записал, че преписката се
изпраща на разследващ полицай при РУ-Б.С. за продължаване издирването на извършителя
на кражбата.
Впоследствие на 29.09.2021г. и на 25.10.2021г. ищеца сезирал директора на ОД на
МВР-В., тъй като РУ-Б.С. не го уведомявала за извършените действие по ДП, но му било
отговорено, че до този момент извършителя на кражбата не бил открит.
Ищеца в и.м. твърди, че периода от м.януари 2021г. до м.март 2022г. представлява
неразумен срок разследващите органи повече от една година да не могат да съберат
доказателства за извършителя на кражбата, като му е нарушено правото на приключване на
ДП пр.пр.500/2021г. по описа на РП-В. в разумен срок по чл.2б, ал.1 от ЗОДОВ вр.чл.6 от
2
ЕКЗПЧ.
Ищеца твърди в исковата молба, че поради извършената кражба на единствените му
спестявания от 5000 евро, същият влошил здравословното си състояние и на 08.03.2021г.
постъпил в „Първа частна МБАЛ“-В. с увеличена стойност на кръвната захар, видно от
издадената му епикриза. В издаденото му Решение на ТЕЛК № 902/07.06.2021г. е включено
и заболяването му „Захарен диабет 2 тип с КДК диабетна полиневропатия, ангиопатия и
нефропатия диабетика“. Търпял и продължава да търпи неимуществени вреди, които
оценява на 3000 лева, изразяващи се в страх от бъдещето му, тъй като останал без
единствените си спестявания, предмет на кражбата. Живее сам, не може да работи и да се
издържа предвид многобройните му заболявания и 96% ТНР, сумата от 5000 евро за него са
много пари и той разчитал на тях за в бъдеще. Предвид бавното разследване и бездействие
повече от 14 месеца от страна на разследващите органи, са породили в него правен интерес
от търсената съдебна защита, обективирана в петитума на исковата молба.
Ищеца е представил 2 бр.разписки за получени суми от продажбата на 2 бр.трактори и
копие от талон за колесен трактор марка ТК-80, с рег.№ ВР ****ЕА, 2 бр. жалби до ОД на
МВР-В. и отговорите, епикриза от 11.03.2021г. изд.от „Първа частна МБАЛ-В.“ ЕООД гр.В.,
Решение на ТЕЛК № 0902 от 102/07.06.2021г. изд.от „МБАЛ Х. Б.“ АД-В., Решение ТЕЛК
№ 2156 от 064/27.04.2018г. изд.от „МБАЛ Х. Б.“ АД-В. и Постановление от 15.06.2021г. от
РП-В., ТО-Б. С. за спиране на наказателното производство по реда на чл.244, ал.1, т.2 от
НПК за водено престъпление по чл.195,ал.1,т.4 от НК.
В с.з. ищеца се явява лично и с упълномощен процесуален представител, който
поддържа исковата молба.
Ищеца в обясненията си дадени пред съда по реда на чл.177 от ГПК посочва, че жената
с която живеел на съпружески начала Ц.П. била регистрирана като земеделски
производител, но не спомня годината, а в действителност той се занимавал със земеделието
от 2006г. до преди 3-4 години, когато прекратил бизнеса си, защото П. счупила стъклата на
къщата му, а дъщеря му И. счупила стъклата на джипа му.
Съпругата му продала кравите през 2019г., тъй като се водили на нейно име като
земеделски производител. Впоследствие бил й закупил нива от 44,000 дка, която тя също
продала през 2020г. и парите от продажбите ги прибирала.
Ищеца продавал трактори, защото не ги ползвал, а зем.земя я отдал под аренда на
друго лице. Преустановил земеделската си дейност вследствие на заболяванията и
влошените взаимоотношения със съпругата му.
Ищеца бил адресно регистриран в гр.В. през 2020г.на адреса на съпругата му и живял
4 месеца, а впоследствие живее в с. Н., обл.В., на ул.”Й. Г.” № 15, като периодично пътувал
и до гр.В..
Дъщеря му И. била студентка в Техническия университет, но се отказала и към
настоящият момент живее в гр.Б. С..
Той посочи, че е в лоши отношения със съпругата си и дъщеря си, но и двете нямат
3
ключ от къщата му в с.Н.. Те не знаели, че той държи такава сума пари в къщата си, нито
друг човек.
Ищеца им съобщил за кражбата на 5000 евро, като съпругата му Ц. го помолила да
оттегли жалбата от полицията, но той не се съгласил. Заявил категорично в с.з., че съпругата
му не е извършител на кражбата на 5000 евро. Изразил съмнения в дъщеря си И..
След кражбата съпругата му Ц. заминала за Г..
Ответната Прокуратура в срока по чл.131 от ГПК депозирала писмен отговор, с който
оспорва исковата претенция на ищеца по основание и по размер.
Оспорва исковата молба, като твърди, че от нея не става ясно по какъв начин
действията на РП-Б.С. насочени към събиране на доказателства и воденото наказателно
производство са довели до настъпването на неимуществени вреди в сферата на ищеца.
Възразява и срещу претендираният размер от 3000,00 лв., като силно завишен и не
съответстващ на чл52 от ЗЗД.
Приложените медицински документи са с дати предхождащи Постановлението на
прокурора от 15.06.2021г. за спиране на наказателното производство по реда на чл.244, ал.1,
т.2 от НПК.
В с.з. представителя на РП-В., ТО-Б.С. поддържа писменият отговор. Направил е
доказателствени искания, които съдът частично уважил. Други доказателства не е посочил и
не е представил.
От приложено заверено копие от ДП пр.пр.500/2021г. по описа на РП-В., а на РУ-Б. С.
№ 21/2021г. е видно, че с Постановление от 02.02.2021г. на РП-В., ТО-Б. С. е образувано
досъдебно производство срещу неизвестен извършител за престъпление по чл.195,ал.1,т.4 от
НК-кражба на 5000 евро, която сума е отнета от владението на Г. Й. АТ. с ЕГН **********
от с. Н., обл.В., ул.”Й. Г.” № 15. Извършени са процесуално-следствени действия относно
разпит на свидетели, след което с Постановление от 15.06.2021г. РП-В., ТО-Б. С.
наблюдаващият прокурор спрял наказателното производство по реда на чл.244, ал.1, т.2 от
НПК за водено престъпление по чл.195,ал.1,т.4 от НК.
Представени са справки от РУ-Б. С. до РП-В., ТО-Б. С. приложени по ДП
пр.пр.500/2021г. по описа на РП-В., а на РУ-Б. С. № 21/2021г. до наблюдаващият прокурор,
с които го уведомяват, че в периода от 15.06.2021г. до 02.08.2022г. са извършвани ОИМ, но
не е установен извършителя на деянието, няма промяна във фактологията и няма
констатирани нови обстоятелства от провежданите регулярно беседи с лица от контингента
и от района на произшествието.
От приложена справка № 789205/27.06.2022г. на АВ за периода от 01.01.2020г. до
27.06.2022г. за лицето Г. Й. АТ. с ЕГН ********** е видно, че за този период ищеца е
извърши две продажби на недвижими имоти в с.Н., обл.В..
От приложено писмо вх.№ 2994/28.06.2022г. изд.от Общинска служба по земеделие –
гр. Б. С. е видно, че Г. Й. АТ. с ЕГН ********** не е регистриран като земеделски стопанин
4
по Наредба № 3/1999г. за създаване и поддържане на Регистър на земеделските стопани, а
като такъв е регистрирана Цв. Г. П. с ЕГН ********** за периода от 24.03.2006г. до
04.03.2020г. и отписана като земеделски стопанин на 14.05.2021г. /л.64 от делото/.
От приложено писмо с вх. № 3024/29.06.2022г. изд.от ТД на НАП- В. Т. е видно, че Г.
Й. АТ. с ЕГН ********** имал сключен трудов договор с Община В. от 24.11.2020г. и
същият е прекратен на 01.01.2021г.
От приложено писмо с вх.№ 3049/30.06.2022г. изд.от Община В. е видно, че за периода
от 01.01.2020г. до 29.06.2022г.(датата на изготвяне на справката) Г. Й. АТ. с ЕГН
********** няма декларирани покупко-продажби имоти и МПС-та и няма постъпили данни
за извършени сделки от АВ.
От приложено писмо с вх. № 3063/01.07.2022г. изд. от Община-Б. е видно, че Г. Й.
АТ. с ЕГН ********** за периода от 01.01.2020г. до 29.06.2022г.(датата на изготвяне на
справката)има декларирани недвижими имоти и МПС-та./л.79 от делото/.
В защитната теза на ищеца са разпитани свидетелите К. В. В.ски и Б. С. С. /без
родството със страните по делото/.
Свидетеля К. В. В.ски заявил, че познава ищеца Г. А. повече от 40 години, тъй като
учили заедно. Г. се занимавал със земеделие и имал трактори и селскостопанска техника от
2000г.
Не знае дали ищеца обработвал само собствената си зем. земя или и на други хора.
През 2020/2021 година Г. оставил на съхранение при св.В.ски сумата от 3000 евра, без да му
даде обяснения. Свидетелят ги съхранявал 7-8 месеца, като ищеца впоследствие си ги взел
обратно и това било преди процесната кражба.
През 2021г. Г. споделил със свидетеля, че имал пари вкъщи, но не обяснил къде ги
съхранявал и парите били изчезнали, за което извикал полицията. Изказал съмнения за
кражбата в съпругата си, дъщеря си и за едно момче от с.Б.. Свидетелят му обяснил, че това
момче работи в чужбина.
Г. живее в с.Н. в собствена къща, в която не е лесен достъпът за влизане. Той
съхранява ключа за къщата в себе си и не може свободно да се влиза в домът му.
Г. има семейство, като със съпругата си и дъщеря си са в лоши взаимоотношения.
Съпругата не живее с него в с.Н. повече от една година, като в момента е в чужбина.
Дъщеря му е пълнолетна и живее в гр.Б. С..
Съпругата му продала зем.земя и кравите и това провокирало скандалите помежду им.
В.ски обяснил, че Г. от преди е болен от сърце, а през 2021г. получил и диабет и лежал
в болница. Знае от него, че е болен и от подагра.
След кражбата на 5000-6000 евро, Г. бил разстроен, бил се „сбъркал“, като повтарял:
„Взеха ми парите, взеха ми парите и аз останах без пари“.
В.ски го посъветвал да внесе парите в банката, а не да ги държи вкъщи, но той му
обяснил, че не може да тегли пари от банката или от банкомата.
5
Другият свидетел Б. С. С. заявил, че познава ищеца приблизително от 5-6 години и
повече. Работел за него на частни начала, като му гледал кравите в периода 2014-2016г. Г.
бил регистриран като земеделски производител и освен с животни, който имал 100 бр. крави
се занимавал и със земеделие, като обработвал само собствената си зем.земя.
Докато свидетелят работил при него, ищеца Г. бил здрав, но към настоящият момент
не знае дали е болен. Дочул през 2021г. от други хора в селото, че Г. бил по болници.
Знае от Г., че са му изчезнали пари от къщата, като го помолил да наблюдава хората в
с.Б., който няма средства и изведнъж започне да разполага с много пари. Знае за продажбата
на трактори от Г., но същият не е споменал сумата, нито колко пари са изчезнали от къщата
му в с.Н.. Освен Г. в тази къща други хора не влизат и в нея не може да се влиза свободно.
Знае, че Г. има семейството, което е в гр.В.. Съпругата и дъщеря му не знае дали го
посещават в с.Н., тъй като са разделени от преди кражбата на парите.Свидетелят не е бил
свидетел на скандали между тях, докато работил при ищеца.
Пред свидетеля ищеца не е споменавал в кое лице се съмнява за извършената кражба
на парите. Знае само, че Г. е преустановил да се занимава със земеделие и животни, като
продал техниката.
В защитната теза на ответната Прокуратура е разпитана свидетелката Ц.П., а
свидетелката И.Г. (дъщеря на ищеца) отказала да свидетелства ползвайки се от
разпоредбата на чл.166,ал.1,т.2 от ГПК, след разясненото й право на отказ от съда.
Свидетелката П. в с.з. заявила, че с ищеца живели на семейни начала повече от 20
години в с.Н., обл. В., а впоследствие живели в гр.В. за известно време през 2020г.
Г. работил в гр. В. като социален асистент на един човек през зимата на 2021г. и е
получавал заплата. Когото не работил на трудов договор се е издържал от пенсията си за
инвалидност. Г. притежава около 80.000 дка зем.земи и получава рента за тях.
Докато съжителствали заедно и двамата се занимавали със земеделие до 2019г., но
само свидетелката П. била регистрирана като земеделски производител, не и ищеца.
Окончателно двамата се разделили през м.май 2021г., като свидетелката продължила
да живее в гр. В., а Г. се завърнал в с. Н..
Когато била извършена кражбата на 5000 евра, Г. бил в гр.В. при свидетелката и си
тръгнал за с. Н.. Казал й, че парите са били няколко хиляди евра и ги бил оставил на леглото
си в с. Н..
П. е разпитвана в полицията за липсата на тези пари, но заявила пред съда, че Г.
постоянно пускал някакви сигнали и жалби в полицията.
Той също обвинявал св.П. за кражбата на тези пари, както и дъщеря им И.. П. изрази
съмнение дали изобщо тези пари са откраднати.
След кражбата на парите, Г. не е лежал в болница. Той е в добри отношения с дъщеря
си И. и след кражбата контактува с нея, а в полицията казал обратното, т.е., че не контактува
6
с нея.
Г. има заболяване, но то не е вследствие на кражбата на парите, защото това
заболяване той го има много време преди тази кражба.
ТЕЛК-решението му е издадено за сърдечни и белодробни проблеми, поради
увеличеното тютюнопушене от негова страна. Той влизал в болницата за продухване на
дробовете му, но не е заради диабет.
След кражбата на парите не е имал влошено здравословно състояние. През месец май
2021г. Г. бил в добро здравословно състояние.
Той постоянно обвинявал св.П. за извършени кражби и липса на предмети, след което
й се извинявал.
След кражбата на парите св.П. и ищеца отново заживели на съпружески начала в с.Н.
до м.май 2021г. През този период, когото били заедно, ищеца не е влизал в болница, а пиел
хапчетата си за кръвно налягане.
За първи път бил инвалидизиран, но не си спомня датата и годината, но било много
преди инкриминираната кражба. Впоследствие е преосвидетелстван за втори или трети път.
Г. не е работил на трудов договор, с изключение на времето, когато бил социален
асистент, а през останалото време се издържал с доходите получавани от гледането на
животни и от земеделието. Средствата които получавали ги влагали в друга продукция, но
не са ги събирали на влогове.
Земеделска техника Г. закупувал с общи средства, а впоследствие ги продавал и
прибирал парите за себе си. Преди кражбата е продал всички трактори и инвентара, а след
кражбата не знае дали е продавал друго имущество.
Свидетелката П. поясни, че парите предмет на кражбата са получени от продажбата на
тракторите. Г. не е купувал земеделска земя на нейно име.
След фактическата им раздяла ищеца се издържа от пенсията му за инвалидност и от
рентата, която получава за 80.000 дка зем.земя.
П. заяви, че тя няма ключ от къщата на Г. в с.Н., тъй като от 2019г. когато се
разделили, той си взел ключа от нея.
От така изложената по-горе фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
I.По допустимостта на предявеният иск и направеното възражение в писменият
отговор на ответната Прокуратура, съдът намира следното:
Искът е предявен от процесуално-легитимирана страна, при наличие на правен интерес
– ищецът има качеството на пострадал по наказателното производство, по което се твърди
да е нарушен разумният срок за разглеждане. Исковата претенция е насочена срещу пасивно
процесуално-легитимирани лица – ответната ПРБ е орган на съдебната власт, която
съобразно твърденията на ищеца е разглеждала процесното ДП.
7
Към датата на подаване на исковата молба в съда – 04.03.2022г. наказателното
производството по делото е все още висящо.
Допустимостта на иска по чл. 2б ЗОДОВ за обезщетение за вредите от нарушение на
правото по чл.6 §1 от КЗПЧОС. Претенцията по ЗОДОВ по висящо производство не е
обусловена от абсолютните процесуални предпоставки на чл.8 ал.2 ЗОДОВ, а именно: да е
изчерпана административната процедура за обезщетение на вредите по реда на глава трета
“а“ от ЗСВ и да няма постигнато споразумение. По неприключили дела, които продължават
да са висящи и при които е налице забавяне, нарушаване правото на разглеждане и решаване
на делото в разумен срок, следва да се търси обезщетение по реда за ЗОДОВ директно пред
съда.
Лицето, което твърди, че е претърпяло вреди от нарушаване на неговото право на
разглеждане и решаване на делото в разумен срок по чл.6 §1 от Конвенцията, може да е
обвиняем, пострадал или ощетен от престъплението и е надлежен ищец по иска по чл. 2б
ЗОДОВ.
Съгласно чл. 13 от КЗПЧОС всеки национален съд на държава, която е страна по
Конвенцията, е национален съд по смисъла на чл. 13 и е длъжен да разгледа всяко дело в
защита на право, което Конвенцията признава, включително и на българските граждани.
Именно такова е правото по чл. 6, § 1 от КЗПЧОС на разглеждане и решаване на делото в
разумен срок от независим и безпристрастен съд, чието нарушаване от правораздавателните
органи покрива изискванията на чл. 7 от КРБ и предоставя на българските граждани право
на защита, която осъществяват в системата на българските съдилища (чл. 117 и чл. 119 К.).
Следователно от влизане в сила на закона за ратифициране на Конвенцията, българският съд
има задължението да допусне и разгледа всеки иск на основание чл. 6, § 1 КЗПЧОС.
Тъй като ищецът твърди, че е пострадал от престъпление, за което има образувано и
висящо ДП пр.пр.500/2021г. по описа на РП-В., а на РУ-Б. С. № 21/2021г. е активно
легитимиран да предяви иск по чл. 2б ал.1 от ЗОДОВ.
Надлежната процесуална легитимация по иска с правна квалификация чл. 2б, ал.
1 ЗОДОВ принадлежи на всяко лице, което твърди, че е претърпяло вреди от нарушено
право на разглеждане и решаване на делото в разумен срок по чл. 6, § 1 КЗПЧОС и, което
право е признато както от практиката на ЕСПЧ, така и задължителната практика в
националната съдебна система - Решение № 210 от 15.06.2015 г. на ВКС по гр. д. №
3053/2014 г., ІІІ г. о., ГК, с което се приема, че това право принадлежи на всяко лице, не
само обвиняем, но и пострадал или ощетен от престъплението.
Неоснователен е доводът на Прокуратурата за недопустимост на иска по чл.2б от
ЗОДОВ, поради това, че не е пасивно легитимирана ответна страна по така предявеният иск
и не може да отговаря за неустановяване на извършителя на деянието.
Съгласно текста на чл. 2б, ал. 1 от ЗОДОВ, ответник по предявения иск е Държавата –
Република България, чиято отговорност не е деликтна, а гаранционно – обезпечителна,т.е. тя
отговаря независимо дали органите, чиито незаконни актове, действия или бездействия са
8
причинили вреди. Съобразно този характер на отговорността предявяването му в лицето на
правозащитните органи е в качеството им на процесуални субституенти и е обусловено от
ангажирането им с развитието на конкретното наказателно производство. (В този смисъл
Тълкувателно решение № 7 от 16.11.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 7/2014 г., ОСГК).
Законодателят възлага на прокурора дейността по ръководство и надзор върху работата
на разследващите органи в досъдебното производство (чл. 196 НПК). Видно от разпоредбите
на чл. 127 от КРБ, чл. 46 от НПК и чл. 196 от НПК в изключителната компетентност на
прокуратурата е да ръководи разследването и да упражнява постоянен надзор в неговия ход
за законосъобразното му провеждане, като за целта може да контролира непрекъснато хода
на разследването, като проучва и проверява всички материали по делото, да дава указания
по разследването, да участва при извършването или извършва действия по разследването, да
отстранява разследващия орган, ако е допуснал нарушение на закона или не може да
осигури правилното провеждане на разследването, да изземва делото от един разследващ
орган и го предава на друг, да отменя по свой почин или по жалба на заинтересованите лица
постановленията на разследващия орган, като следи за законосъобразното провеждане на
разследването и приключването му в определения срок. От своя страна разследващите
органи, върху които прокуратурата упражнява непосредствен надзор, са длъжни да вземат
всички мерки за осигуряване на своевременно, законосъобразно и успешно извършване на
разследването, вкл. в най-кратък срок да съберат необходимите доказателства за разкриване
на обективната истина, като се ръководят от закона, вътрешното си убеждение и указанията
на прокурора.
Разглеждането и решаването на наказателното дело в разумен срок е основен принцип
в наказателното производство (чл. 22 НПК). Задължението е на съда (чл. 22, ал. 1 НПК), но
възможността да бъде изпълнено следва пряко от изпълнението на задължението на
прокурора и разследващите органи да осигурят провеждането на досъдебното производство
в предвидените в НПК срокове (чл. 22, ал. 2 НПК).
Материалноправната норма на чл. 2б, ал.1 ЗОДОВ има действие от датата на
влизането и в сила – 11.12.2012 г. и занапред, като обезщетение за вреди от забавени
съдопроизводствени действия може да се търси само по реда на ЗОДОВ, съгл. чл. 8, ал.1 от
ЗОДОВ.
Държавата чрез своя процесуален субституент – Прокуратурата на РБ не може да се
освободи от отговорност, нито тя да бъде намалена, поради това, че цялостното увреждане е
причинено и от действия на други държавни органи по чл. 2 ЗОДОВ извън
прокуратурата, като е без значение дали действията им са били процесуално
законосъобразни и вината на длъжностните лица /Решение № 79/17.07.2018 г. на ВКС по
гр.д. № 2034/2017 г. IV г.о./. Няма пречка по иска за обезщетение на вреди като ответник по
делото да бъдат конституирани също разследващите органи и/или полицейските органи, от
чиито действия или бездействия са причинени вредите /както е в случая/, но тяхното участие
или неучастие в производството по делото е без значение. Предмет на делото е
отговорността на държавата за вреди, причинени от незаконни актове или действия на нейни
9
органи и длъжностни лица /чл. 7 от Конституцията/, а кой държавен орган, наред с
Прокуратурата на РБ ще я представлява като процесуален субституент е без
значение /Решение № 253/02.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 652/2011 г., IV г.о./.
Предвид гореизложените мотиви възражението на ответната ПРБ е неоснователно и
поради тази причина е оставено без уважение от съда с определението му по чл.140 от ГПК
постановено в з.з. на 31.05.2022г.
II.По основателността на иска, съдът намира следното:
Съгласно чл. 2б ал. 1 от ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на
граждани и на юридически лица от нарушение на правото на разглеждане и решаване на
делото в разумен срок съгласно чл. 6 § 1 от КЗПЧОС.
Нормата на чл. 2б от ЗОДОВ предоставя самостоятелен ред, по който всеки гражданин
и юридическо лице може да търси отговорност на държавата и да претендира обезщетение
за вреди, причинени му в резултат от нарушение, съгласно чл. 6, § 1 КЗПЧОС. Доколкото се
касае за вътрешно правно средство за реализиране на право, предоставено с Конвенцията,
критериите въз основа на които съдът прави преценката си дали е допуснато нарушение на
правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок, са посочени примерно в чл. 2б
ал. 2 от ЗОДОВ, като същите са залегнали и в практиката на ВКС.
Първо се изследва продължителността на релевантния период, след което се преценява
дали този период е разумен. Разумността се преценява с оглед обстоятелствата по делото,
като се търси баланс между интересите на лицето възможно най-бързо да получи решение и
необходимостта от внимателно проучване и правилно провеждане на наказателното
производство.
Предпоставките и критериите по чл. 2б ЗОДОВ за възмездяване на вредите от забавяне
на досъдебното производство, което не е преминало успешно в своята съдебна фаза, са три и
са идентични с тези, установени в практиката на ЕСПЧ по приложението на чл. 6, § 1
ЕКЗПЧ: 1/ фактическа и правна сложност на делото, 2/ поведение на жалбоподателя и 3/
поведението на властите, като се отчита, че държавата е длъжна да организира системата си
за разследване по начин, че да не засяга правата на гражданите. Сред тези предпоставки не е
необходимостта, пострадалият да проявява активност за ускоряване на делото и за
провеждане на ефективно разследване, защото той не разполага нито с властови ресурс за
това, нито със законоустановени правомощия за предприемане на подобни действия.
Съгласно чл. 46 НПК прокурорът е този, който повдига и поддържа обвинението като
ръководи разследването и осъществява постоянен надзор за законосъобразното му и
своевременно провеждане, разполагайки с правомощие – при необходимост - да извършва
разследване или отделни действия по разследване, както и други процесуални действия и да
взема мерки по отстраняване на допуснати закононарушения по реда, установен в НПК.
/Решение № 73 от 2.06.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4038/2021 г., III г. о., ГК/.
В случая ДП пр.пр.500/2021г. по описа на РП-В., а на РУ-Б. С. № 21/2021г. е
образувано с Постановление от 02.02.2021г. на РП-В., ТО-Б. С. срещу неизвестен
10
извършител за престъпление по чл.195,ал.1,т.4 от НК-кражба на 5000 евро, която сума е
отнета от владението на Г. Й. АТ. с ЕГН ********** от с. Н., обл.В., ул.”Й. Г.” № 15.
Извършени са процесуално-следствени действия относно разпит на свидетели, като
впоследствие с Постановление от 15.06.2021г. РП-В., ТО-Б. С. наблюдаващият прокурор
спрял наказателното производство по реда на чл.244, ал.1, т.2 от НПК за водено
престъпление по чл.195,ал.1,т.4 от НК, поради неоткриване извършителя на деянието, но в
диспозитива му разпоредил на разследващ полицай да продължи издирването на
извършителя на кражбата.
От приложените справки издадени от РУ-Б. С. и адресирани до РП-В., ТО-Б. С.
приложени по ДП пр.пр.500/2021г. по описа на РП-В., а на РУ-Б. С. № 21/2021г. е видно, че
в периода от 15.06.2021г. до 02.08.2022г. вкл. са извършвани ОИМ, но не е установен
извършителя на деянието, няма промяна във фактологията и няма констатирани нови
обстоятелства от провежданите регулярно беседи с лица от контингента и от района на
произшествието.
Следователно извършваните процесуално-следствени действия от разследващите
органи, които не са бездействали по разкриване дееца на престъплението, респ. не са на
извършени в неразумен срок.
В своите решения ЕСПЧ и практиката на ВКС-Решение от 28.10.2020г. на ВКС по гр.д.
№ 611/2020г. на ІІІ г.о., приема, че е налице оборима презумция, че всяка неразумна
продължителност на производството води до причиняване на неимуществени вреди.
Обичайните такива са свързани с обстоятелството, че за дълъг период от време, лицето е
поставено в ситуация да изпитва притеснения и безпокойство, накърнено е чувството му за
справедливост, страда нуждата от доверие в институциите и сигурността, че те ще си
свършат по най-добрият начин работата, така че резултатът от престъпното деяние да бъде
овъзмезден.(Решение № 72 от 1.06.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4037/2021 г., III г. о., ГК.).
В и.м. ищеца навежда твърдения, че забавеното разследване е довело до влошаване на
здравословното му състояние, вследствие на страха за бъдещето му, тъй като откраднатите
парични средства от 5000 евро са били единствените му спестявания.
От събраният в хода на процеса доказателствен материал се установи, че ищеца не е
имал регистрирани трудови договори в периода от 2001г. до 2022г., с изключение на един
месец от 24.11.2020г. до 01.01.2021г. сключен с Община В.. Същият заедно със св.Ц.П.
(жената с която живял на съпружески начала приблизително 20 години) са отглеждали
животни и селскостопански култури и са получавали доходи.
От приложено писмо вх.№ 2994/28.06.2022г. изд.от Общинска служба по земеделие –
гр. Б. С. е видно, че Г. Й. АТ. с ЕГН ********** не бил регистриран като земеделски
стопанин по Наредба № 3/1999г. за създаване и поддържане на Регистър на земеделските
стопани, а като такъв е регистрирана Цв. Г. П. с ЕГН ********** за периода от 24.03.2006г.
до 04.03.2020г. и отписана като земеделски стопанин на 14.05.2021г. /л.64 от делото/.
Ищеца получава инвалидна пенсия съобразно заболяванията си обективирани в
11
Решение ТЕЛК № 2156 от 064/27.04.2018г. изд.от „МБАЛ Х. Б.“ АД-В. и Решение на ТЕЛК
№ 0902 от 102/07.06.2021г. изд.от „МБАЛ Х. Б.“ АД-В., като не посочва нейният размер.
От приложено писмо с вх. № 3063/01.07.2022г. изд. от Община-Б. е видно, че Г. Й.
АТ. с ЕГН ********** за периода от 01.01.2020г. до 29.06.2022г.(датата на изготвяне на
справката)има декларирани недвижими имоти и МПС-та./л.79 от делото/, като едно от тези
МПС е регистрирано на името на ищеца Г.А. на 20.07.2021г. ,т.е. непосредствено след
спиране на досъдебното производство. Точно в периода за който той твърди, че не е имал
средства за препитание и от това е отключил заболявания,тъй като е бил лишен от
единствените си средства. От показанията на св.П. и от обясненията на ищеца А. се
установи, че той притежава около 80,000 дка зем.земи, която е отдал под аренда на друго
лице и получава рента за нея, която също е доход.
Ищеца в и.м. навежда доводи, че вследствие на процесната кражба силно се бил
притеснил и развил заболяване „диабет“, за което заболяване е инвалидизиран.
От приложените медицински документи: Решение ТЕЛК № 2156 от 064/27.04.2018г.
изд.от „МБАЛ Х. Б.“ АД-В., епикриза от 11.03.2021г. изд.от „Първа частна МБАЛ-В.“
ЕООД гр.В. и Решение на ТЕЛК № 0902 от 102/07.06.2021г. изд.от „МБАЛ Х. Б.“ АД-В. е
видно, че по данни снети от самият А. и от предходни медицински документи представени
от него, лекарите установили: „От няколко години е с кръвна захар на гладно 7-10 ммол/л,
неглижирана до датата на постъпването му в болницата и нелекувана. Касае за пациент с
декомпесиран ЗД 2 тип, датиращ от няколко години, но с декомпесация, поради
придружаващи заболявания“.
Следователно извода до който достигна настоящият съдебен състав е, че заболяването
за което ищецът претендира, че е получил вследствие на притеснения от извършената
кражба и неустановяване на извършителя, не датира от извършването на деянието-месец
януари 2021 год., а от няколко години преди м.март 2021г.(епикризата е от 11.03.2021г.),
видно от приложените по делото медицински документи. Заболяванията са с
няколкогодишна давност, неглижирани от самият ищец и не е налице причинно-следствена
връзка между заболяванията, инвалидизирането му и процесното деяние кражба на парични
средства от 5000 евро извършена от дома му и че извършителят на същата не е бил
установен от полицейските служители, както правилно е отбелязал прокурора в писмената
си защита.
От показанията на св.К. В.ски, св.Б. С. и св.Ц.П. се установи, че ищеца бил в лоши
отношения с членовете на семейството си - дъщеря си И. и Цв.П., с която живял на семейни
начала. Тези лоши взаимоотношения също се отразили на здравословното му състояние,
поради което се влошило, както и негрижирането на това състояние от негова страна, а не от
факта, че не бил установен извършителя на извършеното посегателство върху имуществото
му.
На обезщетяване подлежат неимуществени вреди, които са в пряка и причинна връзка
с увреждането, а в конкретния случай от събраните в настоящето производство
12
доказателства не са доказани нито претърпените „неимуществени вреди“ изразяващи се в
страх от бъдещето, нито пряката и причинна връзка с воденото наказателно производство
относно факта,че извършителя по същото не е установен.
Справедливото обезщетяване, каквото изисква чл.52 от ЗЗД на всички неимуществени
вреди, означава съдът да определи точен паричен еквивалент на болките и страданията,
претърпени от увреденото лице във всеки отделен случай конкретно, а не по общи критерии.
Определената сума пари в най-пълна степен следва да компенсира вредите. Понятието
"справедливост" не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на съда по същество на
конкретни обстоятелства от обективната действителност - в този смисъл е задължителната
тълкувателна практика на ВС, обективирана в ППВС № 4 от 1968 г. на Пленума на ВС, като
при определяне на дължимото обезщетение следва да се държи сметка и за обществените
представи за справедливост в аспект на съществуващите обществено-икономически условия
на живот.
Моралните вреди са индивидуално определими и паричното обезщетение за тях следва
да съответства на необходимото за преодоляването им.
В настоящия случай, при определяне размера на обезщетението за неимуществени
вреди съдът взема предвид общата продължителност и предмета на производството,
неговата фактическа и правна сложност, поведението на страните и на техните процесуални
или законни представители, поведението на останалите участници в процеса и на
компетентните органи, както и други факти, които имат значение за правилното решаване на
спора – арг. от чл. 2б, ал. 2 от ЗОДОВ.
Процесното ДП е образувано на 02.02.2021 г., като са извършени редица процесуално-
следствени действия от страна на разследващите органи. Поради неоткриване извършителя
на деянието същото е спряно с постановление на Прокурора от 15.06.2021г. До настоящият
момент продължителността на ДП е една година и няколко месеца, което е в разумен срок
на разследване.
В тази връзка настоящият съдебен състав приема, че образуването на всяко едно
наказателно производство е естествено да предизвика състояние на стрес, притеснения и
тревожност, но по делото не се доказаха толкова силни отрицателни изживявания у ищеца,
явяващи се следствие от действията на органите на прокуратурата, извън нормално
обичайните психически страдания при водене на ДП.
От показанията на св.В.ски и С. се установи относно здравословното състояние на
ищеца, че те знаят от самият ищец за неговите заболявания, а нямат преки впечатления
относно влошеното му здравословно състояние.
Св.В.ски заявил пред съда, че след кражбата на процесната сума от 5000 евро, за която
също знае от ищеца, същият се бил разстроен и се бил“сбъркал“, което е една съвсем
нормална човешка реакция, но това разстройване не е довело до отключването на
заболяването диабет, както отразява неговият процесуален представител в писмената си
защита.
13
Св.П., с която ищеца живял на съпружески начала приблизително 20 години го
познава достатъчно добре в психическо и здравословно състояние изразила съмнение дали
изобщо е имало кражба на пари, тъй като той през години непрекъснато я обвинявал за
отнети вещи и пари и впоследствие й се извинявал, че това не е истина.
Тя посочила, че Г. има заболяване, но то не е вследствие на кражбата на парите, защото
това заболяване той го има много време преди тази кражба. След кражбата на парите Г. не е
имал влошено здравословно състояние, а през месец май 2021г. Г. бил в добро
здравословно състояние.
Изложеното обосновава извода, че не са налице критериите да присъждане на
поисканото обезщетение за неимуществени вреди от ищеца спрямо ответника, поради което
така предявеният иск следва да се отхвърли, като неоснователен и недоказан.
III. РАЗНОСКИ:
По делото е направено искане от ищеца за присъждане на разноски в настоящото
производство, съгласно приложен списък по чл.80 от ГПК в размер на 13,55 лв. държавна
такса и 450,00 лв. адвокатско възнаграждение за процесуално представителство.
При този изход на делото на ищеца не се дължат разноски.
Воден от гореизложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Г. Й. АТ. с ЕГН ********** от с. Н., обл.В., ул.”Й. Г.” №
15 против Прокуратурата на Република България с адрес гр.С., ул.“В.“ № 2, иск с правно
основание чл.2б, ал.1 от ЗОДОВ вр.чл.6 от ЕКЗПЧ, вр.чл.52 от ЗЗД, с който е поискал съдът
да издаде решение, с което да осъди ответната страна да му заплати обезщетение за
претърпените от него неимуществени вреди в резултат на нарушение правото му на
разглеждане и решаване на делото в разумен срок в размер на 3 000,00 лв.(Три хиляди лева),
ведно със законната лихва върху тази сума, начиная от подаване на исковата молба-
04.03.2022г./подадена в РС-В./ до окончателното й изплащане, както и направените
разноски по делото, като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок пред ВрОС от
уведомяването на страните по делото, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Б. С.: _______________________
14