О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1122 19.06.2019
г. Град Бургас
Бургаският окръжен съд, гражданско отделение, пети въззивен състав
На деветнадесети юни през две хиляди и деветнадесета година
В закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЯРА КАМБУРОВА
ЧЛЕНОВЕ:1. ГАЛЯ БЕЛЕВА
2. мл.с. ВАНЯ ВАНЕВА
като разгледа докладваното от съдия Белева
въззивно гражданско дело №738 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
С решение №161 от 17.12.2018г. по гр.д.№163/18г. на РС- Поморие, е отхвърлен иска за делба на недвижим имот, описан подробно в съдебния акт, предявен от Е.П.П. *** против Д.Д.С. ***, Д.М.С. ***, Е.М.С. ***, И.Д. *** и Х. ***, при квоти- ½ ид.ч. за ищцата и по 1/8 ид.ч. за всеки от ответниците.
С определение от 26.02.2019г., постановено по реда на чл.248 ГПК ищцата е осъдена да заплати на ответниците Д.С. и Е.С. разноски в размер на 800 лв. за всеки от двамата, както и д.т. от 80 лв. в полза на РС- Поморие.
Против
решението е постъпила въззивна жалба вх.№489/28.01.19г. по описа на РС-Поморие,
подадена от адв.М.Г. като пълномощник на Е.П.. С нея решението е обжалвано
изцяло. Жалбоподателката счита, че решението е неправилно- постановено в
нарушение на материалния и процесуалния закон, поради което иска същото да бъде
отменено и вместо него се постанови ново, с което иска да бъде уважен и имота
бъде допуснат до делба. Намира за неправилен извода на съда, че фактическата
власт върху процесния имот е осъществявана единствено от неговия собственик
Симеон Дараков. Неправилно съдът разместил доказателствената тежест в процеса,
пренебрегвайки правните последици на презумпцията по чл.69 от ЗС. Цитирано е ТР
№4/2012г. на ОСГК на ВКС, според което елементите от фактическия състав на
придобивната давност, чиято последица е придобиването на вещното право са -
изтичането на определен в закона период от време и владение по смисъла на
чл.68, ал.1 ЗС в хипотезата на чл.79, ал.1 ЗС и допълнително добросъвестност и
юридическо основание в хипотезата на чл.79, ал.2 ЗС. За доказването на
субективния признак на владението- да се държи вещта като своя, законодателят
установил презумпцията на чл.69 ЗС. Оборването ѝ според въззивницата е в
тежест на заинтересованите лица, които възразяват, че владелецът не държи вещта
за себе си. В случая неправилно районният съд приел за недоказано, че
въззивницата е упражнявала фактическата власт върху имота с намерението да я
свои. Напротив- въззиваемите, чиято била доказателствената тежест, не
ангажирали доказателства, с които да оборят презумпцията на чл.69 ЗС и да
установят, че тя е държала имота за другиго. Неправилно съдът интерпретирал в
мотивите си свидетелските показания, тъй като св.Железчев и Кехайов, посочили,
че въззивницата и Симеон Дараков съвместно упражнявали фактическа власт върху
имота като свой, заедно се афиширали като негови собственици. Въззивницата
намира за неоснователни и мотивите на съда, че извършените от нея подобрения в
имота пораждат само облигационна претенция и не са доказателство за анимуса да
свои имота. Същите противоречали на решението на ВКС по гр.д.№1063/10г., трето
г.о. В тази връзка съдът неправилно игнорирал и събраните в тази насока
доказателства. Развити са подробни съображения за понятието съвладение, както и
извод, че въззивницата и Симеон Дараков повече от 20 години съвместно са
осъществявали фактическа власт върху целия имот, като всеки от тях бил с
намерението да свои вещта за себе си и за другия, поради което очевидно били придобили
имота съвместно. Претендира за присъждане на разноски за двете инстанции. Представена
е квитанция за внесена д.т. /в изпълнение указания на РС- Поморие/- неправилно
преведена по сметка на БРС, вместо на въззивния съд.
Направила е искане да бъде допусната
СТЕ, в.л. по която след извършване на оглед да отговори на въпроса дали са
извършени подобренията, описани в исковата молба.
Моли да бъдат приети писмените
доказателства, представени от нея в с.з. на 19.09.2018г.
Сочи се, че доказателствата са заявени
своевременно пред РС, но не са събрани поради процесуално нарушение на съда.
Въззиваемия Д.М.С., действащ чрез
пълномощника си адв.К.С. е представил своевременно отговор на жалбата, с който
я оспорва като неоснователна. Намира решението на РС- Поморие, с което искът за
делба е отхвърлен, за правилно и обосновано. Жалбоподателката не успяла да
докаже, че е придобила по давност идеална част от имота, та да иска неговата
делба. Сочи се, че въззивницата е упражнявала само и единствено държане върху
процесния имот, поради което не намира приложение презумпцията на чл.69 ЗС.
Развити са подробни съображения, основаващи се на твърденията на ищцата в
исковата молба и цитирана съдебна практика. Въззивницата не доказала промяна на
установеното държане във владение- явна и доведена по недвусмислен начин до
собствениците на имота чрез действия, които да показват отричане владението на
останалите съсобственици. Дори заедно с фактическия си съпруг да е правила
ремонти или подобрения, както и да ги е финансирала изцяло /което обстоятелство
се оспорва от въззивника С./, не можело да се приеме, че тя е отблъснала
владението на останалите собственици. Развити са подробни съображения, че
съсобственици на имота са били Симеон Дараков, който живял в имота и го владял
като съсобственик с ¾ ид.ч. от имота, както и брат му Милчо С., който
притежавал ¼ ид.ч., а въззивницата не е доказала да е отблъснала
владението на Симеон за ¼ ид.ч., както и на Милчо- за неговата ¼
ид.ч. С безспорни доказателства се установявало, че двамата братя до смъртта си
са се считали за собственици на имота, плащали са данъците за него и до тяхното
знание не е стигнало намерението на ищцата да превърне държането си във
владение за себе си. Моли доказателствените искания да се оставят без уважение
като ирелевантни, понеже мястото им е във втората фаза- при претенциите по
сметки.
Въззиваемата Е.М.С.,
представлявана от адв.Тодор К., също е представила отговор в законния срок. Същата
намира жалбата за неоснователна, а решението на РС- Поморие за правилно и
обосновано. Сочи се, че изложените в жалбата оплаквания не отговарят на
действителното и правно положение. Акцентира се, че въззивницата е упражнявала
само държане върху имота, поради което не може да се позовава на придобивна
давност. В случая не намира приложение презумпцията на чл.69 ЗС, поради което
съдът не е допуснал твърдяното от въззивницата процесуално нарушение. Сочи, че
е прието в такава хипотеза в тежест на този, който се позовава на придобивна
давност е да установи, че такава е започнала да тече чрез явна промяна на
държането във владение. Също се противопоставя да бъдат уважени
доказателствените искания на въззивницата, като ги намира за неотносими, тъй
като с тези действия не е отблъсната владението на останалите собственици.
По делото е постъпил и отговорна
въззивната жалба от адв.Ж.Х. като пълномощник на въззиваемите И.Д. и Х.П..
Същите оспорват жалбата като неоснователна. Правилно и в съответствие с
материалния закон и събраните по делото доказателства районният съд отхвърлил
иска за делба. Ищцата не била съсобственик в процесния недвижим имот. По
отношение на ищцата не бил изтекъл придобивен давностен срок, по силата на
който тя да се легитимира като съсобственик на каквато и да е идеална част от
делбените имоти. Намират, че в случая не е налице нито владение, нито
съвладение от страна на ищцата и наследодателят им Симеон Дараков, понеже
последният бил собственик на процесния имот, а не негов владелец, а след
смъртта му неговото имущество преминало в патримониума на законните му
наследници, сред които не е ищцата. Ищцата не била осъществявала и
самостоятелно владение върху имота, понеже Дараков в качеството си на
собственик упражнявал в пълен обем правото си на собственост, включително без
прекъсване ползвал и стопанисвал имота. При това положение не било възможно
ищцата да е осъществявала явно, необезпокоявано и непрекъснато владение върху
имота, поради което не били налице нито
обективния, нито субективния елемент от владението. Всички подобрения през
процесния период били извършвани или от Симеон Дараков като единствен
собственик на имота или с негово съгласие, което обстоятелство изключва
своенето на имота от трето лице. Ищцата не е съпруга на Дараков, а приживе
последният не е извършвал в нейна полза разпоредителни сделки или завещание, по
силата на което тя да се легитимира като съсобственик в процесния недвижим
имот.
Въззиваемата Д.С. не е
представила отговор на жалбата, въпреки, че същата ѝ е връчена на
основание чл.41, ал.2 от ГПК.
По делото е постъпила и частна
жалба от Е.П., чрез адв.Г. срещу определение №99 от 26.02.2019г. по
гр.д.№163/18г. на РС-Поморие в частта, с която е оставено без уважение искането
за намаляване размера на присъденото в полза на въззиваемите Е. и Д. Стоянови
адвокатско възнаграждение от 800 лв. на 600 лв. Изложени са съображения, че присъденото
адвокатско възнаграждение не съответства на материалния интерес, както и на
фактическата и правна сложност на делото. Развити са съображения. Моли
определението да бъде отменено, като присъдените в полза на ответниците Е. и Д.
Стоянови разноски се намалят до минималния размер на адвокатското
възнаграждение- 600 лв.
Срещу частната жалба е постъпил
отговор от адв.К.С. като пълномощник на Д.С.. Същият оспорва жалбата като
неоснователна. Изложени са подробни съображения за неоснователност на
оплакванията в частната жалба.
Ответницата Е.С. не е представила
отговор на частната жалба.
На основание чл.267 от ГПК съдът
извърши проверка относно допустимостта на жалбите:
Въззивната жалба е подадена в
законоустановения срок /решението е получено от пълномощника на въззивника на 10.01.19г.,
а жалбата е подадена по пощата на 24.01.19г./. Изхожда от името на страна, която
има правен интерес да го обжалва. Жалбата отговаря на изискванията на чл.260 и
261 ГПК.
Гореизложеното се отнася и до
частната жалба, която е подадена в срок от надлежно упълномощен адвокат и е
насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Отговорът на въззиваемите И.Д. и Х.Д.
срещу въззивната жалба е редовен, подаден от адвокат, надлежно упълномощен да
ги представлява пред всички инстанции.
Отговорите на въззивната и
частната жалба, подадени от адв.С. като пълномощник на Д.С. и отговора на
въззивната жалба, подаден от адв.К. като пълномощник на Е.С. не са редовни, тъй
като пълномощните на двамата адвокати са ограничени изрично до представителство
пред Районен съд- Поморие. На тези въззивници следва да се даде възможност да
отстранят констатираната нередовност.
Съдът намира, че доказателствените
искания на въззивницата следва да бъдат уважени. Неправилно районният съдът ги
е отхвърлил като неотносими към предмета на делото, с което е допуснал
процесуално нарушение, което следва да бъде отстранено от въззивната инстанция.
Мотивиран от горните съображения
и на основание чл.267 от ГПК, Бургаският
окръжен съд
О П
Р Е Д Е Л И :
СЪОБЩАВА НА СТРАНИТЕ проекта за доклад на въззивната и частната жалба, както и на отговорите,
както и останалите въпроси по чл.267 ГПК съобразно обстоятелствената част на
настоящото определение.
УКАЗВА на въззиваемите
Е.С. и Д.С., че най-късно в с.з. на 24.06.2019г. следва да представят по делото
пълномощно с дата преди подаването на отговорите, от което да е видно, че адвокатите
им са били упълномощени да подадат отговори от тяхно име, или в същия срок с
нарочна молба въззиваемите да потвърдят извършените от адвокат Т.К. и адв.С.
действия по подаване на отговори на въззивната и частната жалби.
ДОПУСКА съдебно-техническа експертиза, която след оглед на процесния имот да посочи
дали са извършени подобренията, описани в исковата молба- изграждане на тераса,
PVC дограма на двете стаи,
изграждане на баня- полагане на фаянс, теракот, санитарен фаянс, PVC врата на банята, теракот в антрето, затваряне на антрето със стъкла и
обособяването му като помещение, обособяване на кухненски кът, полагане на
плочки в двора. Експертизата да се изпълни от в.л. Стефка Раканова, след
депозит в размер на 150 лв., платим по
сметката на Бургаския окръжен съд от въззивницата най-късно в тридневен
срок от датата на с.з. на 24.06.2019г.
ДОПУСКА писмените доказателства, представени от въззивницата пред районния съд- описани
във въззивната жалба и находящи се на л.86-114 от гр.д.№163/18г. по описа на
РС-Поморие.
Препис от определението да се връчи
на страните.
Определението не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.