Решение по дело №709/2023 на Административен съд - Монтана

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 27 ноември 2023 г. (в сила от 27 ноември 2023 г.)
Съдия: Соня Димитрова Камарашка
Дело: 20237140700709
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 8 ноември 2023 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 729/27.11.2023 г.

 

гр. Монтана

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд – Монтана, касационен състав, в публично заседание на дванадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и трета година в състав:

 

                                                                          Председател: Соня Камарашка

                                                                                            Членове: Огнян Евгениев

                                                                                                            Рени Цветанова

 

при секретаря Димитрана Димитрова и с участието на прокурор Галя Александрова при Окръжна прокуратура – Монтана, като разгледа докладваното от съдия Соня Камарашка касационно административно - наказателно дело № 709 по описа на съда за 2023 г., за да се произнесе, взе предвид следното

 

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН.

 

Предмет на касационното административнонаказателно производство е Решение № 239 от 20.09.2023 г. по АНД № 20231630201011 на Районен съд – Монтана, с което е потвърдено наказателно постановление № 002124 от 31.07.2023г. издадено от Директор в Регионална дирекция за областите Видин, Монтана и Враца със седалище в гр. Монтана, към Главна дирекция „Контрол на пазара” при Комисия за защита на потребителите /КЗП/, упълномощена със Заповед № 771/13.10.2022 г. на председателя на КЗП, с което на „Кауфланд България ЕООД енд КО“ КД, ЕИК * със седалище и адрес на управление гр. София, р-н „С*** “, ул. „С*** “ № * , представлявано от неограничено отговорен съдружник „Кауфланд България“ ЕООД, представляван съвместно от П*** В.В. и И. Н*** Ч. – управители, е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 7500.00 лева /седем хиляди и петстотин лв./, на основание чл. 210а от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/, за извършено административно нарушение по чл. 68в, във вр. чл. 68г, ал. 1 от ЗЗП.

Касационният жалбоподателКауфланд България ЕООД енд КО“ КД, ЕИК * със седалище и адрес на управление гр. София, р-н „С*** “, ул. „С*** “ № * , чрез надлежно упълномощения юрисконсулт Б.Ч.-К., поддържа касационни основания, които се субсумират в твърдението, че атакуваният съдебен акт е постановен в нарушение на материалния закон. Твърди, че въззивното решение е неправилно и необосновано, а потвърденото с него наказателно постановление е незаконосъобразно, вкл. поради факта, че наложената с него санкция е несправедлива. В касационната жалба се излагат доводи, че с деянието си „Кауфланд“ не е осъществило административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, поради което и неоснователно е наказано. Твърди, че административният орган не е провел пълно изследване на обстоятелствата, не е обсъдил и анализирал събраните доказателства, с което е нарушил закона и е издал противозаконно НП. Касаторът излага съображения, че първоинстанционният съд е допуснал нарушение като не е приложил правилно разпоредбите относно малозначителност в контекста на извършеното административно нарушение, съобразно конкретно проявената обществена опасност на деянието и неговият извършител. Иска се първоинстанционното решение да бъде отменено, както и издаденото наказателното постановление, като незаконосъобразни, издадени в противоречие с материалния закон и налагащи явно несправедлива санкция. При условията на евентуалност, моли спорното решение да бъде изменено в частта относно размера на имуществената санкция, наложена с НП, като същата бъде намалена до законоустановения минимум. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение съгласно нормативната уредба.

В съдебно заседание касатора не се явява, като в постъпила писмена молба, моли да се даде ход на делото в негово отсъствие, поддържа жалбата, по съображения изложени в нея.

Ответникът по касационната жалба Директор на Регионална дирекция за областите Видин, Монтана и Враца към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при Комисия за защита на потребителите, не взима становище по жалба. В съдебно заседание, редовно призован, представлява се от юрисконсулт П*** , която по съществото на делото оспорва жалбата. Сочи, че в нея са изложени доводи, които не касаят описаните в НП нарушения, а друг вид такива. Представя Писмено становище, с което моли касационната инстанция да остави в сила решение по АНД № 1011/2023г. на Районен съд - Монтана, с което е потвърдено Наказателно постановление № К-002124/31.07.2023 г. на Директора на Регионална дирекция за областите Видин, Монтана и Враца при Комисия за защита на потребителите /КЗП/ срещу „Кауфланд България ЕООД енд Ко“ КД. Заявява, че твърденията в касационната жалба са правени и пред въззивният съд, който правилно ги е обсъдил и отхвърлил. Твърди, че не са налице обстоятелства за прилагане на чл. 28 от ЗАНН, като счита, за правилно определен размера на имуществената санкция, съобразно тежестта на деянието. Алтернативно моли, в случай, че заявеният от касатора адвокатски хонорар, надвишава минимално предвидените размери, то съобразно разпоредбата на чл. 63, ал. 4 от ЗАНН, възразява срещу размера му, предвид прекомерност и поради липса на фактическа и правна сложност по делото, като моли съда да определи минимален такъв. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Окръжна прокуратура – Монтана, с оглед задължителното участие в настоящето производство, чрез представителя си в съдебно заседание, дава мотивирано заключение, че жалбата е неоснователна, а атакуваното решение правилно и законосъобразно. Намира, че в хора на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Извършеното нарушение е доказано по несъмнен и категоричен начин, като правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност. Счита, че решението на РС - Монтана е обосновано и мотивирано и предлага да бъде потвърдено.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал.1 АПК от страна във въззивното производство, за която обжалваното съдебно решение е неблагоприятно, при което същата е допустима.

С касационната жалба е представен като доказателство „Опис на артикулите, които задължително следва да се предлагат е пластмасови кутии“, който е представен и пред въззивната инстанция. Други писмени доказателства свързани с касационните основания, които да променят фактическите и правни изводи на въззивния съд в обжалваното решение не са представени.

Разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл. 218 от АПК, във вр. чл. 63в от ЗАНН, настоящия касационен състав я намира за НЕОСНОВАТЕЛНА.

Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.

Обжалваното Наказателно постановление е заключителен акт в административнонаказателно производство, образувано с АУАН № К-002124/02.03.2023 г. срещу „Кауфланд България ЕООД енд КО“ КД, ЕИК * със седалище и адрес на управление гр. София, р-н „С*** “, ул. „С*** “ № * , представлявано от „Кауфланд България“ ЕООД, ЕИК * .

При извършена проверка от служители на КЗП – РД Монтана с Констативен протокол № K-2743111 на 15.02.2023 г. в хипермаркет „Кауфланд“ - гр. Монтана, бул. „Т*** М*** “ № 139, е установено, че на същата дата търговецът „Кауфланд България ЕООД енд Ко“ КД в стопанисван от него търговски обект - хипермаркет „Кауфланд Монтана“ в гр. Монтана, бул. „Т*** М*** “ № 139, предлага за продажба на потребителите стоки в насипно състояние, изложени във витрина, които се оразмеряват от служител на търговеца. При оразмеряване на теглото на избрана стока - маслини, е включена в него и тарата /теглото/ на опаковката /пластмасова кутия/. Преди да се представят като контролен орган служителите на КЗП са изискали от лицето, обслужващо витрина с хранителни стоки, продавани в насипно състояние, да им бъде оразмерено малко количество маслини, които да бъдат поставени в найлонова торбичка. Същото е отказало да постави маслините в торбичка, като е обяснило, че не му е позволено и ги е оразмерило в пластмасова кутия за еднократна употреба. Установено е, че теглото /тарата/ на кутията не е изключено при измерване на везната и е включено в грамажа. Констатирано е също, че на видно място на същия щанд, е поставена табела със следната информация: „от 01.01.2023 г. започват да се прилагат задължителните европейски и национални разпоредби, които налагат таксуване на пластмасовите кутии за храна за еднократна употреба, отделно от закупените продукти. Цената на пластмасовата кутия за храна става 0,20 лв. за брой“. При заплащане на касата е издаден фискален касов бон с цена за маслините 0.92 лв. за 0,153 кг, 1 бр. пластмасова кутия - 0,20 лв., обща сума 1.12 лв. След легитимирането на служителите, представителят на търговеца е измерил закупените маслини на същата везна, без да са поставени в пластмасова кутия, а директно на везната. Установено е разминаване между грамажа, измерен с кутията и този без нея, както следва: 0.153 кг. измерени маслини, поставени в пластмасовата кутия на цена 0.92 лв.; 0.148 кг, измерени без кутията, поставени директно на везната на цена 0.89 лв. Контролните органи са констатирали разлика в цената при двете замервания, като включеното тегло на пластмасовата купичка оскъпява продажната цена на реалното количество.

С констативния протокол е указано на търговеца да представи становище, във връзка с направените констатации. На 20.02.2023 г. е прието становище с вх. № М-03-73 на търговеца, в което е посочено, че теглото на конкретните артикули се измерва, като се включва само теглото на дадения продукт и всяка опаковка се тарира. Посочено е още, че в конкретния случай се касае за грешка от страна на служител на витрината, като след това на служителя е обърнато внимание и са проведени отново необходимите обучения. При тези факти е съставен и АУАН, за извършено административно нарушение по чл. 68в, във вр. чл. 68г, ал. 1 от ЗЗП. Въз основа на АУАН е издадено и обжалваното НП, с което на осн. чл. 210а от ЗЗП на търговеца е наложена имуществена санкция в размер на 7500 лв.

Първоинстанционният съд е приел, че нарушението е безспорно установено, като не намира основание за приложение на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, въпреки ниската стойност на причинената реална щета, поради обстоятелството, че описаното нарушение е типичен случай на нелоялна търговска практика от този вид, големия брой клиенти на търговеца и свързаните с тях големи финансови обороти в търговския обект. Пиел е също така, че наказващият орган правилно е приложил посочената санкционна норма на чл. 210а от ЗЗП, като наложеното наказание „имуществена санкция" е в справедлив размер от 7500 лева, предвид тежестта на нарушението, настъпилите вредни последици и обстоятелството, че е първо такова за нарушителя. Счел е, че е определено към минимума (2000 лв. до 50 000 лв.), без обаче да е най-ниския предел, което приема за справедливо поради обстоятелството, че търговецът е представител на т.нар големи търговски вериги в страната, с голям брой клиенти и описаното нарушение би мото да засегне широк кръг от потребители и да доведе до значително неоснователно обогатяване на търговеца. С оглед на това е потвърдил изцяло процесното НП.

По делото във връзка с установената фактическа обстановка посочена в АУАН от КЗП е издадена Заповед № 249/08.03.2023 г. за забрана на нелоялна търговска практика от страна на касатора, за която липсват приложени доказателства да е обжалвана.

Касационната инстанция намира, че районният съд е изпълнил задължението си да събере всички относими, допустими и необходими доказателства за установяване на релевантните по делото факти. Тези доказателства са правилно преценени в тяхната съвкупност и въз основа на тях е установена обективно фактическата обстановка по случая. Показанията на аткосъставителя и на свидетелите при съставяне на акта не са кредитирани изолирано, а са подкрепени с писмените доказателства от административнонаказателната преписка.

Не са основателни възраженията в касационната жалба за допуснати съществени нарушения на материалния закон. Въззивният съд е изложил подробни мотиви за законосъобразност на издаденото наказателно постановление, които се споделят и от настоящата инстанция.

Като извърши проверка за законосъобразност на оспорения административен акт на основанията, сочени от оспорващия и служебно – на основанията по чл. 146 от АПК, съдът приема следното:

Актът е издаден от компетентен административен орган – Директор на РД за областите Видин, Монтана и Враца към ГД „Контрол на пазара“ при КЗП, упълномощена със Заповед на председателя на КЗП, чиято компетентност произтича от разпоредбата на чл. 165, ал. 4, т. 6 от ЗЗП.

Наказателното постановление е издадено в предписаната от закона форма, доколкото разпоредбите на ЗЗП не предвиждат различни изисквания от установените в ЗАНН. Актът е издаден в писмена форма, в него са посочени, както правните, така и фактическите основания за издаването му, което е предпоставка за правилното упражняване на съдебния контрол за законосъобразност и осигурява възможност на жалбоподателя да организира адекватно защитата си.

При постановяване на обжалвания административен акт не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, които да бъдат квалифицирани като съществени и които да мотивират неговата отмяна само на това основание.

С оглед защита на потребителите от нелоялни търговски практики и от техните неблагоприятни последици, разпоредбата на  чл. 68в от ЗЗП забранява използването на такива. Председателят на КЗП забранява с нарочна заповед прилагането им. Според разпоредбата на чл. 68г, ал. 1 от ЗЗП търговска практика, от страна на търговец към потребител е нелоялна, ако противоречи на изискването за добросъвестност и професионална компетентност и ако променя или е възможно да промени съществено икономическото поведение на средния потребител, когото засяга или към когото е насочена, или на средния член от групата потребители, когато търговската практика е насочена към определена група потребители. Основният фактически състав на нелоялната търговска практика изисква наличие на търговска практика, свързана с предлагането на стоки и услуги, като тази търговска практика противоречи на изискването за добросъвестност и професионална компетентност и прилаганата  ѝ променя или да е в състояние да промени съществено икономическото поведение на средния потребител.

По делото не се спори, че жалбоподателят е търговец по смисъла на § 13, т. 2 от ДР на ЗЗП. Легална дефиниция на понятието „Търговска практика“ се съдържа в разпоредбата на § 13, т. 23 ДР ЗЗП и това е всяко действие, бездействие, поведение, търговска инициатива или търговско съобщение, включително реклама и маркетинг, от страна на търговец към потребител, което е пряко свързано с насърчаването, продажбата или доставката на стока или предоставянето на услуга на потребителите. Законът определя прилагана от търговеца към потребителя търговска практика като нелоялна, ако противоречи на изискването за добросъвестност и професионална компетентност, които според разпоредбата на § 13, т. 28 ДР ЗЗП, представляват степента на специални познания, умения и грижи, които може да се очаква да бъдат притежавани и проявени от търговеца спрямо потребителя съгласно почтените пазарни практики и/или принципа за добросъвестност в сферата на дейност, упражнявана от търговеца.

Следователно касационният жалбоподател като добросъвестен и професионално отговорен търговец, е бил длъжен да контролира служителите си при изпълнение на техните задължения, в т.ч. изпълнение на задълженията за „тариране“ на опаковките преди поставяне в тях на желаната от потребителя стока. В случая според съда се констатира липсата на достатъчен контрол от страна на търговеца върху действията на служителите му, което обаче не освобождава същия от отговорността за последиците от тях. По същество се установява, че опаковката се таксува един път на теглото на оразмереното количество от стоката, което се заплаща въз основа на цената ѝ за единица мярка и втори път същата се заплаща на касата с фиксирана цена от 0,20 лв., което ощетява финансово потребителите.

Правилно районният съд е възприел, че просецният случай не може да бъде квалифициран като маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, тъй като не разкрива по – ниска степен на обществена опасност в сравнение с обичайните нарушения от същия вид. С установеното административно нарушение се засягат обществените интереси на голям кръг потребители, като същото води до загуби за същите във финансов аспект.

Наложеното административно наказание „имуществена санкция“, по чл. 210а от ЗЗП от 7500 лв., настоящата касационна инстанция намира за справедливо постановена, предвид тежестта на нарушението и обхватът на същото с оглед факта, че търговецът е хипермаркет и реализира голям обем от продажби, поради което и настъпилите вредни последици се простират върху широк кръг потребители.

В обобщение на изложеното, касационата инстанция не констатира наличието на поддържаните от касатора основания за отмяна или изменение по отношение на наложената административна санкция на проверяваното решение на Районен съд – Монтана. Други такива  също не бяха установени и при служебно дължимата проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, поради което решението следва да бъде оставено в сила като валидно, допустимо и правилно.

С оглед очерталия се изход на делото, в полза на ответната администрация, съгласно чл. 63д, ал. 1 и 4 от ЗАНН, следва да бъде присъдено поисканото юрисконсултско възнаграждение в размер от 100.00лева /сто/, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ ЗПП), респективно по реда на чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ (НЗПП).

По изложените съображения на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН, настоящият касационен състав на Административен съд - Монтана,

 

                                                                       Р  Е  Ш  И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 239 от 20.09.2023 г. по АНД № 20231630201011 на Районен съд – Монтана, с което е потвърдено наказателно постановление № 002124 от 31.07.2023 г. издадено от Директор в Регионална дирекция за областите Видин, Монтана и Враца със седалище в гр. Монтана, към Главна дирекция „Контрол на пазара” при Комисия за защита на потребителите, упълномощена със Заповед № 771/13.10.2022 г. на председателя на КЗП, като валидно, допустимо и правилно.

 

ОСЪЖДАКауфланд България ЕООД енд КО“ КД, ЕИК * със седалище и адрес на управление гр. София, р-н „С*** “, ул. „С*** “ № * , представлявано от неограничено отговорен съдружник „Кауфланд България“ ЕООД, представляван съвместно от П*** В.В. и И. Н*** Ч. – управители, да заплати на Комисия за защита на потребителите - София, сумата от 100.00 лева /сто/, представляваща юрисконсултско възнаграждение, както и 5,00лева държавна такса при служебно издаване на изпълнителен лист.

 

            Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: