Р Е Ш Е Н И Е
№ ...............
гр.София, 21.06.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, IV-Г състав, в публично заседание на двадесет и трети април
през 2019 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ ОРЕШАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДЕСИСЛАВА
ПОПКОЛЕВА
СВЕТОСЛАВ СПАСЕНОВ
при
секретаря Антоанета Петрова, като разгледа докладваното от съдия Попколева гражданско
дело № 3188 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от
04.02.2019 г. на ищцата С.Б.С. срещу решението от 04.12.2018 г. по гр. дело № 46469/2016
г. на Софийския районен съд, 165 състав в частта, с която е отхвърлен предявения
от жалбоподателката срещу ЗД „Е.“ АД иск с правно основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./ за разликата
над 310,00 лв. до пълния предявен размер от 10 000 лв., представляваща обезщетение
за претърпени неимуществени вреди в резултат на настъпило на 16.07.2014 г. ПТП, ведно със законната лихва
от 16.07.2014 г. до окончателното изплащане.
Въззивницата поддържа, че решението е неправилно поради допуснато нарушение на материалния закон, а
именно на чл.52 ЗЗД, като поддържа, че присъдения
размер на обезщетението за
претърпените от нея
неимуществени вреди е силно занижен с оглед
характера на уврежданията, които е получила при ПТП,
интензитета и продължителността на търпените болки и страдания, икономическата конюктура и установените в КЗ лимити на застрахователните
суми. На второ място поддържа, че необосновано СРС е приел за безспорно
установено наличието на съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на ищцата.
Предвид изложеното жалбоподателката
моли въззивния съд да отмени решението на СРС за
разликата над присъдената сума от 310,00 лв. до пълния предявен размер от 10 000
лв. и вместо него да постанови друго, с което да уважи предявения иск изцяло.Претендира
разноски.
Въззиваемата страна – ответник ЗД
„Е.“ АД оспорва въззивната жалба и моли същата да
бъде оставена без уважение.Претендира разноски за юрисконсултско
възнаграждение за настоящата инстанция.
Софийският градски съд, като прецени събраните
по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК във връзка с наведените
във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на въззиваемата страна, приема следното:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният
съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Процесното първоинстанционно
решение е валидно и допустимо в му обжалваната част. Същото обаче е частично неправилно по следните
съображения:
Основателно е възражението на въззивницата, че присъдения размер на обезщетението за
претърпените от нея неимуществени вреди в общ размер на 3 300 лв. е занижен.
Прилагайки законоустановения принцип за справедливост
при определяне на дължимото на ищеца обезщетение за възмездяване на понесените
от него неимуществени вреди, съдът следва да съобрази задължителните указания
по приложението на чл.52 ЗЗД, съдържащи се в т.II
на ППВС № 4/1968 г., според които понятието „справедливост“ по смисъла, вложен
от законодателя и посочената норма, не е абстрактно, а всякога обусловено от
редица конкретни и обективно съществуващи обстоятелства – начинът на извършване
на деликта, характерът на увреждането, произтичащите
от него физически и психологически последици за увредения, техния интензитет,
възраст на пострадалия, осакатявания, загрозявания и др. На следващо място
съгласно трайната съдебна практика, обективирана
освен в ППВС № 4/68 г., а и в множество решения на ВКС, постановени по реда на
чл.290 ГПК / решение № 749/05.12.2008 г., по т.д. № 387/2008 г. на II
т.о., № 124/11.11.2010 г. по т.д. № 708/2009 г. на II
т.о., № 66/03.07.2012 г. по т.д. № 619/2011 г., № 31/25.03.2014 г. по т.д. №
1203/2013 г. на II т.о. и други/, понятието
„неимуществени вреди“ включва всички онези телесни и психически увреждания на
пострадалия и претърпените от него болки и страдания, формиращи в своята цялост
негативни битови неудобства и емоционални изживявания на лицето, ноторно намиращи не само отражение върху психиката, но
създаващи социален дискомфорт за определен период от
време, а понякога и реална възможност за неблагоприятни бъдещи прояви в
здравословното състояние. Критерият за справедливост, поради паричния израз на
обезщетението, е всякога детерминиран от съществуващата в страната икономическа
конюктура и от общественото му възприемане на даден
етап от развитие на самото общество в конкретната държава, т.е. при определяне
размера на обезщетението, от значение са още и моментът на настъпване на
вредата с характерните за него конкретни икономически условия / елемент от
който са и нивата на застрахователно покритие/ и общественото възприемане на
справедливостта на конкретния етап от развитието на обществото в страната.
В конкретния случай първоинстанционният
съд не е съобразил в пълнота тези указания. Последният е отчел естеството и
интензивността на телесното увреждане, продължителността на лечебния и възстановителен
период, установени със заключението на СМЕ и свидетелските
показания, а именно:
получено мозъчно сътресение със степенно разстройство на
съзнанието по типа зашеметеност, без изпадане в кома,
разкъсно-контузна рана на носа, пукване на носните
кости и контузия на меките тъкани в областта на лява лакетна
става; хоспитализация в болнично заведение за три дни; силен интензитет на
болките в първите 7-8 дни след травмата; оздравителен процес, протекъл за около
25 дни; очаквано пълно възстановяване на здравословното
състояние; липса на трайни
последици за здравето от уврежданията. Не е отчетен обаче в достатъчна степен преживения от ищцата първоначален стрес от самото ПТП и отражението на събитието върху психиката й/ съгласно свидетелските
показания ищцата изпитва силен дискомфорт при
пътуване в МПС/, както и не е съобразен момента на настъпване на увреждането. Към
16.07.2014 г. лимита на застрахователните суми за неимуществени вреди при смърт
или телесно увреждане на едно лице е 2 000 000 лв., а размерът на
минималната работна заплата в страната е 340,00 лв.
С оглед изложеното и при съобразяване на
съдебната практика на ВКС за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди вследствие
на лекостепенна черепномозъчна
травма, неопасна за живота /мозъчно сътресение/ и разкъсноконтузни
рани в областта на главата/лицето - близки и по-тежки от процесните
- не само относно вида на увреждането, но и относно момента на настъпване на
увреждането, въззивният съд приема, че определеният
от СРС размер на обезщетението от 3 300 лв. за преживените от ищцата телесни и психически
увреждания, е занижен. Въззивният съд приема, че с
оглед обема на претърпените от ищцата, както телесни болки и страдания, така и психическите
изживявания при настъпване на ПТП и при съобразяване на конкретните
икономически условия и нивата на застрахователното покритие към момента на
увреждането, справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди
възлиза на 6 000 лв., от която сума следва да се приспадне изплатеното от
застрахователя преди завеждане на делото обезщетение в размер на 2 000 лв.
Противно на доводите в жалбата правилно СРС е
приел, че в конкретния случай е налице съпричиняване
по смисъла на чл.51, ал.2 ЗЗД, тъй като ищцата е допринесла за причиняване на вредоносния
резултат. Изводът на първоинстанционния съд за
наличие на съпричиняване не почива на предположения
за поставяне в риск / визирани в цитираната от въззивницата
съдебна практика на ВКС/, а е изведен при обсъждане и съобразяване с конкретно
установените по делото факти, че вредите не биха настъпили или биха били в
по-малък обем, ако по време на произшествието пострадалата е ползвала предпазен
колан. Съгласно заключението на СМЕ, с оглед получените от ищцата телесни
увреждания като пътник, пътуващ на предна седалка в автомобила, при последвалия
челен удар в ел. стълб, тялото й е политнало напред и наляво, поради което следва
да се приеме, че е била без поставен обезопасителен
колан по време на ПТП, който е ефективен при челен удар при скорост от 60
км./ч., тъй като задържа тялото към седалката и намалява степента на
уврежданията, а в конкретния случай е можел да ограничи лицевата травма, а
оттам и пукването на носните кости и мозъчното сътресение. Правилно е определен
от СРС и процента на съпричиняване на вредите – 30%.
С оглед изложеното дължимото обезщетение следва да бъде намалено със сумата от
1200 лв., или на ищцата следва да бъде присъдено такова в размер на 2 800
лв.
Ето защо, решението на СРС в обжалваната му част следва да бъде отменено
частично, като вместо него да бъде постановено друго, с което искът да бъде
уважен до размера от 2 800 лв., ведно със законната лихва от 16.07.2014 г.
до окончателното изплащане.Решението на СРС следва да бъде отменено и в частта,
с която ищцата е осъдена да заплати на ответното дружество на основание чл.78,
ал.3 ГПК разноски за разликата над 403,20 лв. В останалата обжалвана част,
решението следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора на въззивницата се дължат разноски съразмерно на уважената
част на жалбата, които са в размер на 238,00 лв.-за адвокатско възнаграждение
по договор за правна защита и съдействие от 01.02.2019 г. На въззиваемата страна се дължат разноски съразмерно неоснователната
част на жалбата за юрисконсултско възнаграждение,
които възлизат на 72,00 лв. на основание чл.78, ал.8 ГПК вр.
чл.25, ал.1 от Наредба за заплащането на правната помощ.
На основание чл.78, ал.6 ГПК въззиваемата страна – ответник следва да заплати по сметка
на СГС и държавна такса съобразно уважения размер на иска, която е в размер на
99,60 лв., както и държавна такса по въззивната жалба
в размер 49,80 лв.
Настоящото решение не подлежи на касационно
обжалване предвид ограничението на чл.280, ал.3 ГПК. Спорът има търговски
характер, тъй като има основанието си в застрахователен договор /абсолютна
търговска сделка/, сключен от ответното дружество като застраховател и
последиците му.
Така мотивиран, Софийският градски съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решението от 04.12.2018
г. по гр. дело № 46469/2016 г. на Софийския районен съд, 165 състав в частта, с която е отхвърлен предявения
от С.Б.С. срещу ЗД „Е.“ АД иск с правно
основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./ за разликата над 310,00 лв. до 2 800 лв.
- обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на настъпило на 16.07.2014 г. ПТП, ведно със законната лихва
от 16.07.2014 г. до окончателното изплащане, както и в частта, с която С.Б.С. е осъдена да заплати на ЗД „Е.“
АД, на основание чл.78, ал.3 ГПК разноски за разликата над 403,20 лв., като
вместо него постановява:
ОСЪЖДА ЗД „Е.“ АД, ЕИК *******да
заплати на С.Б.С., ЕГН **********, с адрес ***, на основание чл.226, ал.1 КЗ/отм./ сумата над 310 лв. до 2 800 лв. /или още 2 490,00 лв./-обезщетение
за претърпени неимуществени вреди в резултат на настъпило на 16.07.2014 г. ПТП, ведно със законната лихва
от 16.07.2014 г. до окончателното изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решението от 05.04.2018 г. по гр. дело № 67956/2015 г. на Софийския районен
съд, 45 състав в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА ЗД „Е.“ АД, ЕИК *******да заплати на С.Б.С., ЕГН **********, с адрес ***,
на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 238,00 лв.-разноски за въззивната инстанция.
ОСЪЖДА С.Б.С., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на ЗД „Е.“ АД, ЕИК *******,
на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата от 72,00 лв.-разноски за въззивната инстанция.
ОСЪЖДА ЗД „Е.“ АД, ЕИК *******да заплати по сметка на СГС държавна такса в размер
на 149,40 лв. на основание чл.78, ал.6 ГПК.
Решението не подлежи на обжалване
предвид ограничението на чл.280, ал.3, т.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.