№ 13877
гр. София, 15.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 63 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА
при участието на секретаря ГАЛИНА ЦВ. ГОРАНОВА ШИПОВАЦ
като разгледа докладваното от КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА Гражданско
дело № 20221110148567 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 от ГПК вр. с чл. 411 от Кодекса
на застраховането /КЗ/.
Образувано е по искова молба на ЗД „Бул инс“ АД, с ЕИК: *********,
подадена чрез процесуалния му представител – адв. М. Г., срещу ЗАД
„Алианц България“, с ЕИК: *********, с която се иска ответникът да бъде
осъден да заплати на ищеца следните суми: сумата от 2115.41 лева /главница,
включваща ликвидационни разноски от 15 лева/, представляваща изплатено
застрахователно обезщетение от ищеца на трето лице по застраховка
„АвтоКаско“ – по щета № **********, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на исковата молба – 05.09.2022 г. до
окончателното изплащане на вземането. Претендират се и разноски.
В исковата молба се твърди, че на 02.03.2021 г. в гр. София, в района на
бул. България л.а. марка „Субаро“, модел „Аутобек“, с рег. № СВ 8399 МК
/собственост на Б.Л. Лизинг“ АД/ , управляван от Д. Ф. Х. предприел маневра
за десен завой от второстепенна улица към лента на булеварда без да осигури
липсата на препятствия за извършване на маневрата. Поради това реализирал
ПТП със странично престрояващото МПС – л.а. марка „Мерцедес“, модел
„МЛ 350“, с рег. № РК 1111 АХ /собственост на Велизар Костадинов
Димитров/, управлявано от А. С. Д.. В тази връзка и ПТП настъпило като
двата автомобила се ударили странично.
За станалото ПТП водачите съставили двустранен констативен протокол
/ДКП/, доколкото нямало пострадали лица – като водачът на л.а. марка
„Субаро“, модел „Аутобек“ се подписал като виновен за ПТП.
1
Увреденият л.а. марка „Мерцедес“, модел „МЛ 350“ бил собственост на
лицето Велизар Костадинов Димитров и досежно същия била сключена
застраховка „АвтоКаско“ при ищцовото дружество ЗД „Бул инс“ АД –
съгласно полица № 20990012055 със срок на действие от 16.07.2020 г. до
15.07.2021 г. Поради това и след ПТП Велизар Костадинов Димитров се
обърнал към ищеца и била образувана щета под № **********. Вследствие на
удара л.а. марка „Мерцедес“ получил увреждания по предна дясна врата,
преден десен калник, степенка дясна, задна дясна врата и заден десен панел.
Стойността на щетите възлизала на 2 100.41 лева и била заплатена от ищеца
директно на сервиз.
На следващо място се твърди, че от своя страна л.а. марка „Субаро“,
модел „Аутобек“ с рег. № СВ 8399 МК имал валидна застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“ при ответното дружество с №
BG/01/120000432359 с период на валидност към датата на процесното ПТП –
т.е. от 24.03.2020 г. до 23.03.2021 г.. Доколкото ищецът заплатил стойността на
щетите на увреденото лице, то се твърди, че в негова полза възникнало
вземане срещу застрахователя на виновния водач – за сумата от 2 100.41 лева,
както и 15 лева ликвидационни разноски. Поддържа се, че ищецът поканил
ответника да му заплати процесната сума, но последният така и не извършил
плащане. С тези аргументи се иска претенциите да бъдат уважени.
С исковата молба са представени: полица № 20990012055 „Автокаско“,
свидетелство за регистрация и за управление на МПС, ДКП за ПТП,
уведомление по щета, опис заключение по щета, възлагателно писмо, два броя
фактури и платежни към тях, приемопредавателен протокол, доклад по щета,
снимков материал, регресна покана, проверка за застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“ и обратна разписка.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК от страна на ответника по
делото, е постъпил писмен отговор, в който предявеният иск се оспорва
изцяло по основание и размер. В тази връзка на първо място се признава, че
действително л.а. марка „Субаро“, модел „Аутобек“ с рег. № СВ 8399 МК
имал валидна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ при
ответното дружество към датата на процесното ПТП.
Излагат се обаче подробни доводи, че не били налице
законоустановените кумулативно изискуеми предпоставки за ангажиране на
регресната отговорност на ответника. Посочва се, че водачът на л.а. марка
„Субаро“, модел „Аутобек“ не бил виновният водач за настъпване на ПТП.
Напротив виновен бил водачът на л.а. марка „Мерцедес“, който без
сигнализация се върнал обратно в лентата за движение, която вече бил
освободил. Поддържа се, че водачът на л.а. марка „Субаро“ не се бил признал
за виновният водач. В тази връзка се излагат подробни доводи за
неустановеност на механизма на ПТП, евентуално за липса на връзка между
претърпените вреди и посочения механизъм. Излагат се и подробни доводи, че
претендираната сума била в завишен размер, доколкото водачът на
пострадалия автомобил също имал вина за ПТП. Поддържа се и възражение за
съпричиняване.
2
Уточнява се, че досежно процесното ПТП между страните има
образувано и друго дело – гр.д. № 70917/2021 г. на СРС, решението по което
било обжалвано и било образувано в.гр.д. № 9517/2022 г. на СГС.
С тези аргументи се иска претенцията да бъде отхвърлена.
По делото са разпитани свидетелите: А. С. Д. /водач на л.а. марка
„Мерцедес“ / и Д. Ф. Х. /водач на л.а. марка „Субаро“/. Изслушана е съдебно
автотехническа експертиза /САТЕ/ с вх. № 125320/16.04.2024 г./.
Приложени са схема на пътния участък, където е настъпило ПТП и
влязло в сила Решение № 5123/09.10.2023 г. по в.гр.д. № 9517/2022 г. на СГС.
В проведеното на 18.06.2024 г. съдебно заседание процесуалният
представител на ищеца изразява становище за уважаване на иска. Представя
списък на разноските.
Ответникът, редовно призован, изразява становище за отхвърляне на
иска изцяло евентуално частично. Обръща внимание, че между страните вече
има влязло в сила решение за същото ПТП – в което е прието 50%
съпричиняване на вредите. Също претендира разноски.
От ответната страна са постъпили и писмени бележки.
Софийският районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните,
приема за установено от фактическа страна следното:
Страните по делото не спорят, а и от представените писмени
доказателства /застрахователна полица № 20990012055/14.07.2020 г.
„АвтоКаско“/ се установява, че относно л.а. марка „Мерцедес“, модел „МЛ
350“, с рег. № РК 1111 АХ /собственост на Велизар Костадинов Димитров, е
налице имуществена застраховка „автокаско“ при ищцовото дружество със
срок на действие от 16.07.2020 г. до 15.07.2021 г. – за сумата от 23000 лева при
премия от 1450.15 лева, платима на четири вноски.
Липсва спор / а и от проверка за сключена застраховка „Г.О.“/ и че от своя
страна л.а. марка „Субаро“, модел „Аутобек“, с рег. № СВ 8399 МК
собственост на Б.Л. Лизинг“ АД, имал валидна застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“ при ответното дружество с период на
валидност от 24.03.2020 г. до 23.03.2021 г.
Страните не спорят и че на 02.03.2021 г. в гр. София, в района на бул.
България и ул. Нишава, когато между тях настъпило ПТП.
Съгласно представения по делото ДКП от 02.03.2021 г. ПТП настъпило
около 07.50 минути като л.а. марка „Мерцедес“ предприел маневра „десен
завой“ от второстепенна улица – ул. Нишава към главен път – бул. България,
насочвайки се към средната лента за движение от три възможни. В този
момент л.а. марка „Субаро“ също се престроявал от крайна дясна лента в
средната лента за движение на бул. България в района на кръстовището с ул.
Нишава. При това означеният като „виновен“ автомобил /участник „А“/ л.а.
марка „Субаро“ ударил със своята предна лява част дясната част на л.а. марка
„Мерцедес“ /участник „Б“/. При това били нанесени щети в дясната част на
пострадалия л.а. марка „Мерцедес“. ДКП носи подписите и на двамата водачи
3
на участвалите в произшествието МПС.
На следващо място в показанията си свидетелят А. С. Д. твърди, че към
2021 г. управлявала л.а. марка „Мерцедес“ като помни да е участвала в ПТП.
Разказва, че шофирала по ул. Нишава, в гр. София като предприела маневра
„десен завой“ за включване по бул. България. При излизането си от ул. Нишава
твърди, че била първа кола, огледала се, но въпреки това била ударена от друг
автомобил – отдясно. Уточнява, че в района нямало светофар като
свидетелката не забелязала другия автомобил, който я ударил. Уточнява и че
пътната настилка била нормална – суха като имало и нормална видимост.
Свидетелката се огледала наляво – доколкото само от там можело да дойдат
коли, поради което не видяла другия автомобил, който се „шмугнал“ от дясно
спрямо нея. Разяснява и че по бул. България имало „бус лента“, поради което
след излизане от ул. Нишава следвало да се включи направо в средната лента
по булеварда, доколкото най-дясната лента била „бус лента“. Свидетелката
твърди и че след средната лента, имала намерение да се престрои в крайната
лява лента.
В показанията си свидетелят Д. Ф. Х. твърди, че към 2021 г. управлявал
л.а. марка „Субаро“. Помни ПТП – при което той излизал от ул. Нишава в
посока бул. България и имал намерение да се включи в най дясната лента за
движение. От своя страна водачът на л.а. „Мерцедес“ бил пред него като се
насочил към средната лента. Л.а. „Мерцедес“ обаче не могъл да се включи в
движението в средната лента, поради което се върнал назад и ударил
автомобила на свидетеля – в лявата му част. Свидетелят твърди, че той се
подписал като виновен водач, защото другото лице не признавало вината си.
На следващо място свидетелят разяснява, че по бул. България били три
ленти – бус лента, средна лента и крайна лява лента. На самото кръстовище
обаче бус лента нямало – същата започвала по-късно, поради което и
свидетелят имал намерение да се включи именно в най-крайната дясна лента
/която по – надолу се превръща в бул лента/. Твърди че по време на удара или
бил спрял или се движел съвсем бавно. От своя страна л.а. „Мерцедес“ се бил
насочил директно към средната лента, но понеже не успявал да се включи се
върнал към крайната дясна лента – но свидетелката Д. гледала „на ляво“ и не
видяла л.а. „Субаро“. Уточнява, че пряката от ул. Нишава била достатъчно
широка – поради което след като другият автомобил се бил насочил към
средната лента, свидетелят можел спокойно да завие също надясно, но към
крайна дясна лента /доколкото бус лентата още не била започнала/.
При преценка на показанията на двамата свидетели съдът констатира, че
между същите кореспондират по между си относно механизма на настъпване
на ПТП като се различават основно досежно вината за настъпване на същото.
Съдът кредитира показанията и на двамата свидетели в частта как е настъпило
ПТП и къде е бил ударът. Относно вината съобразява различната гледна точка
на двамата водачи като в изводите си ще се основе на доказателствения
материал в неговата съвкупност.
Предвид настъпилото ПТП и нанесените щети по л.а. марка „Мерцедес“
по делото липсва спор, че в ищцовото дружество била образувана щета №
4
**********.
Видно от опис заключение по щета от 04.03.2021 г. и калкулации при
автомобил марка „Мерцедес“, са увредени: предна дясна врата, преден десен
калник, степенка дясна, задна дясна врата и заден десен панел. За
отстраняване на посочените щети се е наложил монтаж и демонтаж на
детайли и подмяна. Посочените операции като труд и материали са извършени
за сумата от общо 2074.70 лева. Ремонтът на увредения автомобил е извършен
от официален сервиз „Автотрейд“ ООД. Представен е и платежен документ,
от който е видно, че сумата от общо 2100.41 лева е преведена от ЗД „Бул инс“
АД на сервиз „Автоофис сервиз“ ООД на 05.05.2021 г.
Предвид плащането дружеството ЗД „Бул инс“ АД се е обърнало към
ответното дружество като застраховател на виновния водач по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“. В тази връзка и
ищецът отправил регресна покана до ответника за заплащане на сумата от
2115.41 лева – формирана от стойността на щетите и сумата от 15 лева
ликвидационни разноски. От ответното дружество не последвало плащане.
На последно място по делото е изготвена съдебно автотехническа
експертиза.
Видно от заключението по същата на 02.03.2021 г. около 07.50 часа лек
автомобил „Мерцедес МЛ“, с рег. № РК1111АХ, се движел по ул. Нишава, с
посока от ул. Руен към бул. България – като на кръстовището с последния,
водачът предприел маневра за завой „надясно“ с цел включване в средната
лента за движение по бул. България. В същия момент обаче зад лек
автомобил „Мерцедес МЛ“ се движел лек автомобил „Субару Аутбек“, с рег.
№ СВ8399МК, водачът на който преминал от дясната страна на лек автомобил
„Мерцедес“ с цел извършване на маневра завой „надясно“ и включване в
движението по бул. ,България“ в дясната лента. Предвид това момента, в
който водачът на лек автомобил „Мерцедес МЛ“, завършва своята маневра,
реализира ПТП с намиращия се вече от дясната му страна лек автомобил
„Субару Аутбек“.
В резултат на ПТП видимите щети по л.а. „Мерцедес“ са: странична
дясна лайсна, предна дясна врата, задна дясна врата, преден десен калник и
заден десен калник като според вещото лице щетите по лек автомобил
„Мерцедес“ се намират в пряка и непосредствена зависимост с настъпилото на
02.03.2021 г ПТП.
На следващо място според САТЕ претърпените от л.а. „Мерцедес“ вреди
възлизат към датата на ПТП на стойност – 2499,91 лева по средни пазарни
цени.
Относно причината за настъпване на ПТП вещото лице сочи, че водачите
са имали видимост един към друг. ПТП е настъпило през светлата част на
денонощието и няма данни за препятствия, които да са ограничавали
видимостта.
В тази връзка вещото лице предвид данните по делото непосредствено
след кръстовището с ул. Нишава, в посока към бул. Гоце Делчев не се
наблюдава буферна зона – прекъснатата линия за начало на „бус лентата“
5
започва от самото кръстовище.
Лентата за движение на ул. Нишава, в посоката на двата автомобила, не е
предназначена за движение на два автомобила един до друг. Също така не се
забелязва буферна зона преди началото на „бус лентата“. Предвид широчината
на лентата за движение на ул. Нишава, може да се направи извод, че двата
автомобила могат да преминат успоредно и едновременно през кръстовището,
без да навлизат в „бус лентата“, единствено ако лек автомобил „Мерцедес“ се
насочи директно към най - лявата лента за движение на бул. „България“, а лек
автомобил „Субару“ се насочи директно към средната лента за движение на
бул. „България“.
В съдебно заседание вещото лице сочи, че на скицата към протокола за
ПТП са отразени и двете превозни средства, като дясната лента е била
освободена от лек автомобил „Мерцедес“, тъй като водачът започва да се
включва директно в средната лента. Уточнява обаче, че от дясната страна в
тази зона на бул. България започва „бус лента“ – като няма буферна отсечка.
Затова вещото лице счита, че в случая и двата автомобила са се насочили към
средната лента, защото има „бус лента“.
Вещото лице уточнява, че няма данни св. Д. да се е връщана „назад“ със
своя автомобил – което е и неправдоподобно поради липса на време. В тази
връзка в.л. счита, че и двата автомобила са се насочили едновременно към
средната лента на бул. България и при навлизането си в нея са се ударили.
Уточнява, че е възможно водачът на л.а. „Мерцедес“ да е гледал от ляво
автомобилите и при маневрата за влизане в дясно да е завъртял волана на
дясно и да е ударил другия автомобил.
Експертизата не е оспорена от страните като не са поставени други
допълнителни въпроси, нито е искана повторна експертиза. Поради това и
доколкото липсват данни за заинтересованост на вещото лице съдът намира,
че експертизата следва да бъде кредитирана.
На последно видно от съдебно решение – Решение № 5123/09.10.2023 г.
по в.гр.д. № 9517/2022 г. на СГС, с което е потвърдено Решение №
7023/23.06.2022 г. по гр.д. № 70917/2021 г. на СРС – между същите страни
вече е било налице съдебно дело по повод процесното ПТП – като съгласно
същото е прието съпричиняване на вредоносния резултат от водачите при
50%.
Така установената фактическа обстановка налага следните изводи
от правна страна:
Предявен е иск с правно основание по чл. 411, ал. 1 от КЗ вр. с чл. 45 от
ЗЗД.
В тежест на ищеца е да докаже: 1) наличие на валидно сключен
застрахователен договор към момента на застрахователното събитие – по
застраховка „АвтоКаско“ между него и увреденото лице; 2) наличие на
валидно сключен застрахователен договор към момента на застрахователното
събитие – по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“
6
между ответното дружество и причинителя на вредата; 3) настъпване на
самото застрахователно събитие и механизма на същото; 4) уведомяване на
застрахователя по „Каско“ за настъпването на събитието в срок; 5)
установяване на размера на щетата, чието възстановяване се дължи; 6)
заплащане на обезщетение в същия размер на увреденото лице /в случая на
сервиза, извършил ремонта на увреденото МПС/ и 7) наличие на твърдените
предпоставки за ангажиране на регресната отговорност на виновния водач
спрямо неговия застраховател по задължителната застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“ – а именно, че ПТП е настъпило по
изключителна вина на водача, застрахован при ответника. При установяване
на така посочените факти в тежест на ответника е да установи твърдените от
него обстоятелства, които обуславят липсата на регресни права спрямо него.
В настоящия случай по делото липсва спор, че увреденият л.а. марка
„Мерцедес“ е имал имуществена застраховка „АвтоКаско“ при ищеца – към
датата на ПТП. Липсва спор и че л.а. „Субаро“ е имал задължителна
застраховка „Г.О. на автомобилистите“ при ответното дружество – към датата
на ПТП. На следващо място по делото липсва спор и относно датата на
застрахователното събитие – а именно 02.03.2021 г., както и относно мястото
на настъпване на същото – в гр. София, в района на кръстовището между бул.
България и ул. Нишава.
Липсва спор и че л.а. „Субаро“ е ударил л.а. „Мерцедес“ в областта на
дясната половина, поради което и последният е претърпял щети. Претенцията
за възстановяването им е подадена своевременно, поради което и при ищеца е
образувана щета. От САТЕ и писмените доказателства по щетата се
установяват вида на щетите по л.а. марка „Мерцедес“ – странична дясна
лайсна, предна дясна врата, задна дясна врата, преден десен калник и заден
десен калник. Установява се и че същите са отстранени след съответен ремонт
като стойността на щетите възлиза на общо 2499.91 лева, в която част САТЕ не
е оспорена от страните. На последно място по делото се установи и че ищецът
е заплатил сумата от 2100.41 лева – на трето лице /сервиз/ за ремонт на
пострадалия автомобил.
В тази връзка и основният спорен по делото въпрос е относно вината на
двамата водачи за настъпване на същото. По този въпрос съдът намира, че
следва да се основе на представения ДКП за ПТП, но и на свидетелските
показания и на САТЕ.
В тази връзка и съдът намира, че вина за настъпване на ПТП има св. Д. Х.
като водач на МПС марка „Субаро“. Това е така, доколкото същият е нарушил
чл. 20, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП, които гласят, че водачите са длъжни да
контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват,
както и че при избиране скоростта на движението да се съобразяват със
състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с
характера и интензивността на движението, с конкретните условия на
видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо
препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на
необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.
7
Предвид горното в настоящия случай св. Д. Х. е управлявал л.а. „Субаро“
със скорост, която не му е позволила да спре при извършване на маневрата
„десен завой“. Същият не е съобразил, че пред него има друг автомобил –
който предприема същата маневра – като и двата автомобила излизат от
второстепенна улица, предназначена за движение на един автомобил, на
главен път с интензивен трафик и три ленти за движение вкл. „бус лента“.
Поради това св. Х. е бил длъжен да предвиди, че при завоя предният
автомобил може да не успее своевременно да се включи в главния път.
Длъжен е бил да съобрази скоростта си с възможната поява на препятствие –
другият автомобил, движещ се на къса дистанция пред него, което да го
принуди внезапно да спре. Поради това и св. Х. е управлявал МПС л.а.
„Субаро“ със скорост, която не му е позволила безопасно да спре при
внезапно възникване на препятствие и по начин несъобразен с условията на
кръстовището, където е настъпило ПТП. Ето защо и св. Х. с управлявания л.а.
„Субаро“ действително е станал непосредствена причина за ПТП.
В случая обаче наведеното възражение на ответника за липса на
изключителна вина на водача на л.а. „Субаро“ за настъпване на ПТП
настоящият състав намира за основателно. Това е така, доколкото вина за
настъпване на ПТП има и водачът на л.а. „Мерцедес“ св. А. Д.. Последната
също е нарушила ЗДвП – доколкото макар автомобилът й да се е движил пред
другия автомобил – същата не се е съобразила с условията в кръстовището –
изнесла се е напред в булеварда, без да отчита интензивния трафик – като не е
манифестирала пред другите участници в движението в коя точно лента на
бул. България има намерение да се включи. Поради това движението на
свидетелката е било хаотично в кръстовището, а вниманието на същата –
насочено само „на ляво“ без да отчита състоянието на другите превозни
средства зад нея и от дясната й страна.
В трайната практика на ВКС, постановена по реда на чл.290 ГПК,
/Решение № 45/ 15.04.2009г. по т.д. № 525/ 2008г. на II ТО; Решение № 206/
12.03.2010г. по т.д. № 35/ 2009г., II ТО; Решение № 58 / 29.04.2011г. по т.д. №
623/ 2010г. на II ТО и други/, се приема, че само по себе си нарушението на
установените в ЗДвП и ППЗДвП правила за движение по пътищата
действително не е основание да се приеме съпричиняване на вредоносния
резултат от пострадалия, водещо до намаляване на дължимото се за същия
обезщетение. Необходимо е нарушението да е в пряка причинна връзка с
настъпилия вредоносен резултат, т.е. последният да е негово следствие, тъй
като приложението на правилото на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД е обусловено от
наличието на причинна връзка между вредоносния резултат и поведението на
пострадалия, с което той обективно е създал предпоставки и/или възможност
за настъпване на увреждането. Застъпено е становището, че приносът трябва
да е конкретен – да се изразява в извършването на определени действия или
въздържане от такива от страна на пострадалото лице, както и да е доказан, а
не хипотетично предполагаем.
В настоящия случай по делото се установиха конкретни действия на
водача на пострадалия автомобил – а именно, че същият без да се огледа във
всички посоки е предприела маневра за включване в лента, която не е била
8
ясна на другите водачи нито освободена от друго МПС. При тези си действия
св. Д. е била длъжна да предвиди, че създава опасност за движението и за
управлявания от нея автомобил. Била е длъжна да предвиди, че зад нея има
други автомобили, които имат намерение да направят сходна маневра, както и
че трафикът по бул. България е интензивен и може и да не успее да се включи
в избраната от нея лента своевременно, а следва да означи на другите водачи,
в коя точно лента иска да се включи.
Предвид това и съдът намира, че с поведението си св. Д. като водач л.а.
марка „Мерцедес“ е съпричинила вредоносния резултат.
С оглед установената фактическа обстановка това съпричиняване съдът
намира, че възлиза на 50 % - доколкото предвид САТЕ, която разяснява, че и
двамата свидетели са имали видимост при извършване на съответните
„маневри“, то практически и двамата не са се огледали преди да ги
осъществят.
В същия смисъл са и изводите по Решение № 5123/09.10.2023 г. по в.гр.д.
№ 9517/2022 г. на СГС.
Поради това и исковата претенция е основателна до сумата от общо
1065.21 лева вкл. ликвидационните разноски / 2100.41 лева /2 + 15 лева/ .
За разликата до пълния претендиран размер от 2115.41 лева или за
сумата от 1050.20 лева искът следва да бъде отхвърлен.
Доколкото се претендира законна лихва за забава от датата на исковата
молба това искане също е основателно и следва да бъде уважено.
По исканията за разноски на страните:
Искане за разноски са заявили и двете страни:
Ищецът претендира разноски в размер на общо 554.62 лева, от които 200
лева юрисконсултско възнаграждение, 84.62 лева за държавна такса, 70 лева
депозит за в.л., 200 лева депозит за САТЕ, съгласно представен списък по чл.
80 от ГПК. От представените по делото платежни нареждания се установява,
че посочените суми са действително заплатени, като адвокатското
възнаграждение е в минимален размер. Предвид изхода на делото с оглед
уважения размер на иска на ищеца се дължи сумата от 279.28 лева.
Ответната страна претендира разноски от 728.70 лева, от които 453.70
лева адвокатско възнаграждение с ДДС, 70 лева депозит за свидетел, 200 лева
депозит за САТЕ и 5 лева за съдебно удостоверение, които разноски са
действително извършени. С оглед изхода на делото от тази сума му се дължат
361.76 лева.
Водим от горното, Софийският районен съд:
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „Алианц България“, с ЕИК: *********, гр. София,
район Лозенец, ул. Сребърна № 16, ДА ЗАПЛАТИ на ЗД „Бул инс“ АД, с
ЕИК: *********, с адрес на управление: гр. София, бул. Джеймс Баучер № 87,
9
сумата от 1065.21 лева /главница, включваща ликвидационни разноски/,
представляваща изплатено застрахователно обезщетение от ищеца ЗД „Бул
инс“ АД на трето лице по застраховка „АвтоКаско“ – по щета № **********,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на исковата
молба – 05.09.2022 г. до окончателното изплащане на вземането КАТО
ОТХВЪРЛЯ иска за сумата от 1050.20 лева, представляваща разликата до
пълния претендиран размер от 2115.41 лева, поради неоснователност на
претенцията в отхвърлената част.
ОСЪЖДА ЗАД „Алианц България“, с ЕИК: *********, гр. София,
район Лозенец, ул. Сребърна № 16 ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 1
от ГПК на ЗД „Бул инс“ АД, с ЕИК: *********, с адрес на управление: гр.
София, бул. Джеймс Баучер № 87 сумата от общо 279.28 лева,
представляваща разноски в настоящото исково производство съобразно
уважената част от иска.
ОСЪЖДА ЗД „Бул инс“ АД, с ЕИК: *********, с адрес на управление:
гр. София, бул. Джеймс Баучер № 87 ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 3
от ГПК на ЗАД „Алианц България“, с ЕИК: *********, гр. София, район
Лозенец, ул. Сребърна № 16 сумата от общо 361.76 лева, представляваща
разноски в настоящото исково производство съобразно отхвърлената част от
иска.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10