Р Е Ш Е Н И Е
№ 2043/15.11.2022г.
Град Пловдив, 15.11.2022 година
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПЛОВДИВ, І отделение, ІV състав, в открито заседание на втори ноември две хиляди
двадесет и втора година, в състав:
Съдия:
Анелия Харитева
при секретар
Севдалина Дункова, като разгледа докладваното от съдията административно дело № 1805 по описа на съда за 2022 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производство по реда на чл.145 и сл. от АПК, във
връзка с чл.215 ЗУТ.
Образувано е по жалба от Г.С.Ч. *** срещу отказ за
издаване на удостоверение за търпимост на строеж № 94-03-688 от 16.06.2022 г. на
главния архитект на община Съединение.
Според жалбоподателя оспореният отказ е издаден в
нарушение на материалноправните и административнопроизводствените правила и не
е съобразен с целта на закона, не е мотивиран, не са изяснени фактите, които
имат значение за издаване на исканото удостоверение, което е пречка за проверка
на материалната законосъобразност на акта. Иска отмяна на оспорения отказ и
претендира присъждане на разноските по делото. Допълнителни съображения по
съществото на спора са изложени в представените на 09.11.2022 г. писмени
бележки.
Ответникът не изразява становище по основателността на
жалбата.
Съдът намира, че жалбата е подадена от лице с правен
интерес, адресат на оспорения отказ, чиито права неблагоприятно са засегнати от
него, и в 14-дневния преклузивен срок от получаване на писмото с отказа (справка
– л.23). Жалбата е срещу отказ, който съгласно чл.215, ал.1 ЗУТ може да се
обжалва по реда на АПК пред административния съд по местонахождение на имота.
Всичко изложено налага извод, че жалбата е допустима, а разгледана по същество,
тя е неоснователна поради следните съображения:
Няма спор, че жалбоподателят е собственик на процесния
недвижим имот УПИ III-1805, кв.30 по плана на град Съединение въз основа на
нотариален акт № 28, том IV, дело № 2351/1974 г. на Пловдивския
районен съд и удостоверение за наследници изх. № 94-00-1550 от 22.07.2015 г. на
община Съединение (л.13-14). Със заявление от 30.05.2022 г. (л.34) жалбоподателят е
поискал от главния архитект на община Съединение издаване на удостоверение за
търпимост на основание §16, ал.1 ПР ЗУТ и § 127 ПР ЗУТ за гараж и склад,
находящи се в УПИ ***, кв.30
по плана на град Съединение, с административен адрес: град Съединение, ул. „Цар
Калоян“ № 9. Към заявлението и с молба от 27.05.2022 г. са представени документ
за собственост и удостоверение за наследници, скица-проект и заверена декларация
от 27.05.2022 г. за това, че съществуващия в УПИ III-1805, кв.30 гараж и склад са
изградени през 1965 година.
В административната преписка е приложен констативен
акт № 2 от 09.06.2022 г., с който работна група от специалисти на общинската
администрация е констатирала наличие на незаконен строеж: „Масивна сграда –
гараж“ на границата между ПИ *** и ПИ *** от кв.30 съгласно плана на град
Съединение, одобрен със заповед № 335 от 1992 г., като сградата попада частично
и в ***с част от площта си с размери: ширина 2,80 м и дължина 7,60 м, и който
констативен акт е основание за започване на административно производство по
реда на чл.225а, ал.1 ЗУТ.
Въз основа на тези документи главният архитект на община
Съединение е издал оспорения отказ изх. № 94-03-688 от 16.06.2022 г. – предмет
на настоящото съдебно производство, с който отказ е отказано издаване на
удостоверение за търпимост на обект гараж с размери 7,60 х 5,60 с височина на
стрехата 4,00, защото за гаража има преписка за незаконно строителство въз
основа на констативен акт № 2 от 09.06.2022 г., а за парцели, в които са
констатирани незаконни обекти не е възможно да се процедура съгласно § 16, ал.1
ПР ЗУТ.
В хода на съдебното производство е прието заключение
на съдебно-техническа експертиза, което съдът кредитира като компетентно,
безпристрастно и кореспондиращо със събраните по делото писмени доказателства.
Вещото лице посочва, че предходният регулационен план
на град Съединение е одобрен със заповед № 344 от 28.05.1966 г. и съгласно него
в кадастралната основа на парцел ІІІ-46 (сега УПИ ІІІ-1805) и парцел ІV-46
(сега УПИ ІV-1806) са заснети едноетажни паянтови жилищни сгради и не са
заснети и отразени сгради на външната и вътрешната регулационни линии, следователно
строежът „гараж и склад“ не е построен през 1965 г. Вещото лице посочва също,
че действащият ПУП – ПРЗ на град Съединение е одобрен със заповед № 335 от
19.03.1992 г. и в кадастралната му основа са заснети съществуващите сгради в ***
и ***– двуетажни масивни жилищни сгради: 2МЖ в УПИ ІІІ-1805 и 2МсбЖ в УПИ
ІV-1806, основно свободно застрояване; едноетажни масивни сгради на уличната
регулационна линия и на вътрешната (странична) регулационна линия между УПИ ***
и ***с еднаква геометрия с размери 3 м х 14 м, допълващо свързано застрояване с покрити напълно в
хоризонтално отношение калканни стени; полумасивни сгради на североизток от 2МЖ
в УПИ ІІІ-1805 и на югоизток от 2 МсбЖ в УПИ ІV-1806. Въз основа на тези
констатации вещото лице прави извод, че строежът „гараж и склад“ е построен
след 1992 г. Според вещото лице действащият застроителен план предвижда
запазване на съществуващите 2МЖ в УПИ ІІІ-1805 и 2МсбЖ в ***и няма заявена
процедура за изменение на действащия ПУП – ПРЗ. Според вещото лице е допустимо
двете сгради на допълващото застрояване да бъдат разположени на външната и на
вътрешната регулационни линии, като калканните им стени се покриват напълно, но
в случая около 1/2 от общата геометрия на двете МС в югозападната им част вече
е геометрия на процесната сграда и навлиза в съседния от югоизток ***с размери
около 3,00 х 7,50 м по графични данни (л.39). Въз основа на констатациите си вещото
лице е дало заключение, че процесната сграда е без одобрен проект, издадено
разрешение за строеж и протокол за определяне на строителна линия и ниво, не е
построена през 1965 г., както е записано в нотариално заверената декларация,
построена е след 1992 г. съгласно заснемането на сградите в кадастралната основа
на действащия ПУП – ПРЗ, като липсват точни данни кога точно е построена, но в
случая това е без значение, тъй като с половината от обема си сградата навлиза
в съседния от югоизток УПИ ***, което не е допустимо по ПУП и по правилата и
нормативите съгласно ЗУТ и предходните на него закони и в този смисъл не попада
в приложното поле на §16 ПР ЗУТ.
Съдът намира, че със заключението на вещото лице не се
установяват нови факти от значение за настоящия спор, доколкото всички тези
факти са установени в хода на производството по издаване на оспорения отказ и
преди това при проверката на процесния строеж и издаването на констативен акт №
2 от 09.06.2022 г., част от административната преписка по издаване на отказа.
Със заключението на вещото лице се потвърждава единствено правилността на
извода на административния орган за липса на основания за издаване на
удостоверение за търпимост.
Искането на процесуалния представител на жалбоподателя
за повторна експертиза представлява единствено действие, целящо шиканиране на
процеса, доколкото вещото лице категорично въз основа на плановете от 1966 г. и
от 1992 г. е констатирало, че процесният гараж не е отразен в тях, поради което
недоказано се явява твърдението, че годината на построяване е 1965 г., т.е.,
преди одобряването на предходния устройствен план, в който строежът е следвало
да бъде отразен, ако действително е бил извършен по одобрено разрешение за
строеж и одобрени проекти. Липсата на категорични данни относно твърдението на
жалбоподателя прави излишно извършването на повторна експертиза, още повече, че
и в настоящата експертиза вещото лице е категорично, че не са провеждани
процедури за изменение на действащите устройствени планове.
Не кореспондира със съдържанието на заключението
твърдението на процесния представител на жалбоподател, направено в писмените
бележки, че констатацията на вещото лице относно разположението на процесния
строеж в двата имота не е подкрепено от доказателства, доколкото изрично вещото
лице се позовава на приложеното по делото извлечение от проект за изменение на
ПУП (л.39) и посочва, че е извършила справки в техническата служба на общината.
В съдебно производство е разпитан като свидетел П.Т.М.,
чиито показания съдът не кредитира, защото намира същите за необективни поради
близките родствени отношения с жалбоподателя и непоследователни,
некореспондиращи със събраните по делото писмени доказателства и преди всичко с
одобрените устройствени планове от 1966 г. и от 1992 г. Отделно от това, от
показанията не става ясно за какви сгради и постройки говори свидетеля, кога
жалбоподателят е събарял кирпичена сграда и какво точно е изградил на нейното
място, дали е спазил местоположението или е навлязъл в чужд имот. Т.е.,
показанията не установяват конкретни факти от значение за правилното изясняване
на относими към спора факти и най-вече за година на построяване на процесния
гараж.
При тези факти съдът намира, че оспореният отказ е
законосъобразен.
Оспореният отказ е издаден от компетентен орган
съгласно § 16, ал.1 ПР ЗУТ, която предвижда, че удостоверенията за търпимост (следователно
и отказите) се издават от органите, които са овластени да одобряват съответните
инвестиционни проекти. Съгласно чл.144, ал.3 ЗУТ инвестиционните
проекти се одобряват или се отказва одобряването им от органа по чл.145, т.е.,
от главния архитект на общината (района). Следователно именно главният архитект
на община Съединение е компетентен да се произнесе по искането на жалбоподателя
за издаване на удостоверение за търпимост на строеж, намиращ се на територията
на общината.
Отказът е издаден в установената от закона писмена
форма и отговаря на изискванията за съдържание по чл.59, ал.2 АПК. От
фактическа страна обжалваният отказ е обоснован с обстоятелството, че за процесния
гараж има преписка за незаконно строителство въз основа на констативен акт № 2
от 09.06.2022 г., както и че за парцелите, в които са констатирани незаконни
обекти, не е възможно да се процедира съгласно § 16, ал.1 ПР ЗУТ. В този смисъл
не се споделя възражението на жалбоподателя за липса на мотиви. Макар и
лаконични, такива мотиви се съдържат както в самия отказ за издаване на
удостоверение за търпимост, така и могат да бъдат извлечени от всички съдържащи
се в административната преписка документи, за което няма пречка. Както правната
теория, така и съдебната практика са единодушни, че мотивите на административния
акт могат да се съдържат и в други документи, част от административната
преписка по неговото издаване, като констативният акт № 2 от 09.06.2022 г. е
именно такъв, от който могат да бъдат извлечени по-подробни мотиви за процесния
отказ. В тълкувателно решение № 16 от
31.03.1975 г. на ОСГК на ВС изрично е отбелязано, че е възможно мотивите да
предхождат издаването на акта, както и да се съдържат в друг документ, съставен
с оглед на предстоящото издаване на административния акт, както и да са изложени
допълнително, когато с това се постигат целите, които законодателят е преследвал
с изискването за мотивиране.
Не се установяват нарушения на
административнопроизводствените правила, които да обосноват незаконосъобразност
на отказа само на това основание. Противно на направеното в жалбата възражение,
главният архитект е събрал всички относими и допустими доказателства, изяснил е
релевантните факти и едва след това е издал своя отказ. Фактът, че годината на
построяване на процесния гараж не е декларираната, се установява от
извлеченията от действащия ПУП – ПРЗ от 1992 г. (л.31 и л.39) и от предходния
устройствен план от 1966 г. (съгласно заключението на вещото лице) и е без
всякакво значение представената декларация, която в този смисъл следва да бъде преценена
като документ с невярно съдържание. Но дори да се възприеме твърдението на
жалбоподателя за допуснати процедурни нарушения, те в никакъв случай не могат
да се квалифицират като съществени, които да са довели до неизясняване на
правнорелевантни факти или до нарушаване на правото на защита на адресата на
акта. След като не са налице съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, то недоказано е твърдението на
жалбоподателя за незаконосъобразност на оспорения отказ на това основание.
За да е търпим един строеж, следва да се налице
кумулативните предпоставки на § 16, ал. 1 ПР ЗУТ – строежът да е изграден до
07.04.1987 г., за него да няма строителни книжа, но да е бил допустим по
действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите,
действали по време на извършването му или съгласно ЗУТ.
В настоящия случай се касае за строеж без издадени
строителни книжа съгласно констативен акт № 2 от 09.06.2022 г. и който е
осъществен след 1992 г. съгласно заключението на вещото лице. Безспорно е също според
заключението на вещото лице, че процесният строеж не съответства на
предвижданията на подробния устройствен план – няма градоустройствен план,
който да предвижда застрояването на част от обема на строежа в чужд имот, т.е.,
не е допустим по действащия и на предходния устройствен план, както и по
правилата и нормативите на ЗТСУ (отм.) и ЗУТ.
Неспазването на законовите отстояния и навлизането в
съседен имот сочи, че строежът не е възможно да е допустим нито по правилата и
нормативите към момента на изграждането му (когато и да е бил този момент от
1965 г. според твърдението на жалбоподателя, когато е действал ЗТСУ (отм.), и
до настоящия момент), нито по ЗУТ, както изисква § 16, ал.1 ПР ЗУТ, т.е.,
строежът не попада в хипотезата на цитираната норма. Следователно при издаване
на оспорения отказ главният архитект на община Съединение правилно е приложил
материалния закон. Преценени са и двете предпоставки на § 16, ал.1 ПР ЗУТ,
противно на възражението на жалбоподателя, и затова е издаден отказ, защото
строежът не може да бъде квалифициран като търпим.
Предвид всичко изложено съдът намира, че жалбата като неоснователна
и недоказана следва да бъде отхвърлена. С оглед изхода на делото на
жалбоподателя не се дължат разноски.
Затова и на основание чл.172 ал.2 АПК Административен
съд Пловдив, І отделение, IV състав,
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Г.С.Ч., ЕГН **********,***,
срещу отказ за издаване на удостоверение за търпимост на строеж № 94-03-688 от
16.06.2022 г. на главния архитект на община Съединение.
Решението е окончателно.
Съдия: