Р Е Ш
Е Н И Е № 128/8.6.2021 г.
гр. Ямбол
В ИМЕТО НА НАРОДА
Ямболският административен съд, пети състав, в публично заседание на двадесет и пети май две хиляди двадесет и
първа година в състав:
Председател: В.Бянова-Нейкова
Секретар:
Ст.Гюмлиева
Прокурор:
Д.Георгиева
разгледа докладваното от съдията адм.д № 356 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Адм.дело
№ 356 по описа на настоящия съд за 2019 г. е образувано по реда на чл.39 от
Закона за защита на личните данни(ЗЗЛД), по жалба от Б.Я.М.,***, съединена с
иск за неимуществени вреди в размер на 10000(десет хиляди) лева, срещу Районен
съд-гр.Ямбол, в качеството му на администратор на лични данни, по съображения
за незаконосъобразно разпространение на лични данни на жалбоподателя(ЕГН и
адрес), на трети лица, извършено от състав на ЯРС в открито съдебно заседание
на 11.09.2018г. по гр.д.605/2016г.Делото е образувано след постъпването му по
подсъдност от АССГ, пред който е било образувано адм.д.№11810/2018г.
Спорът
е родово и местно подсъден на настоящия съд предвид препращащата разпоредба на
чл.39, ал.1 от ЗЗЛД във връзка с чл.133, ал.1 от Административнопроцесуалния
кодекс(АПК) - по постоянния адрес на жалбоподателя. В случая приложими са и
правилата на чл.203 и следв. от АПК, жалбата е
съединена и с иск за вреди, които субектът на данни може претендира вследствие
на неправомерно обработване на лични данни от страна на администратора или на
обработващия лични данни.В жалбата се твърди за злоупотреба с лични данни на
жалбоподателя, като Ямболският районен съд е разпространил публично лични данни
на жалбоподателя при наложени две глоби по реда на ГПК в размер на 200 (двеста) лева всяка с протоколно определение
от открито съдебно заседание от 11.09.2018 г. по Гражданско дело № 605/2016 г.
на Ямболския районен съд. Претенцията на
жалбоподателя се основава на Закона за защита на личните данни и Общия
регламент за защита на лични данни. Сочат се следните обстоятелства:
На
11.09.2018 г. жалбоподателят е присъствал в открито съдебно заседание като
страна по Гражданско дело № 605/2016 г. на Ямболския районен съд по заведено
дело срещу него от „Топлофикация“ ЕАД. Съдията-докладчик не одобрил неговите
действия по делото, които се изразявали във възражения срещу процесуални
нарушения и искане за отвод на докладчика, и е наложена глоба на жалбоподателя в размер на 200
(двеста) лева. При произнасянето в открито съдебно заседание на устното
протоколно определение за глоба съдията съобщил пред всички неговия ЕГН, което
жалбоподателят счита за нарушение на Общия регламент за защита на личните
данни. Жалбоподателят протестирал срещу съобщаването на глас на Единния му
граждански номер пред присъстващите в залата 10-ина външни лица, в отговор на
което съдът го глобил втори път с 200 (двеста) лева и го предупредил, че ще го
отстрани от съдебната зала. Още веднъж възразил срещу прочитането на глас пред
присъстващите на личните му данни, ЕГН, които счита за чувствителни, като съдията-докладчик
разпоредил отстраняването му от съдебната зала. Повикал служители от Главна
дирекция „Охрана“ към Съдебната палата, гр. Ямбол, за да го изведат от
съдебната зала. Дошли три лица, които били въоръжени и с груб тон му наредили
да напусне съдебната зала. След случилото се, жалбоподателят изпитва страх за
безопасността и живота си, и моли въз основа на изложените съображения да му се
присъди обезщетение за претърпени морални вреди в размер на 10 000 (десет
хиляди) лева за извършените от Ямболския районен съд нарушения на правата му по Общия регламент за
защита на лични данни и за претърпените от него морални вреди, разочарование и
отчаяние от правната система в България, чувство на страх за живота му от наличието
на заплашващи неидентифицирани въоръжени лица в сградата на Съдебна палата, гр.
Ямбол. Претендира и присъждане на направените разноски по делото.С жалбата е
направено искане за допускане до разпит на свидетели – адв.
Т. и адв. Г., с цел жалбоподателят да докаже
обстоятелствата, че съдебния състав диктува преднамерено бавно неговите лични
данни, много лица ги запомнили и записвали. За доказване размера на
неимуществените вреди е поискал допускане до разпит на свидетел при режим на
довеждане.
По
жалбата е постъпил отговор от ответника, чрез административния му ръководител,
с който се оспорва изцяло подадената жалба от Б.Я.М.. Счита се, че жалбата и
съединения с нея иск за неимуществени вреди са неоснователни. Претенциите на
жалбоподателя произтичат от твърдяно от него незаконосъобразно разпространение
на лични данни, изразило се в съобщаване от страна на председателстващия
съдебен състав в публично заседание на 11.09.2018 г. по Гражданско дело №
605/2016 г. на Ямболския районен съд на неговия Единен граждански номер и адрес,
които са станали достояние на присъстващите в съдебната зала лица. Счита се, че
не е налице незаконосъобразно разпространение на лични данни.Съгласно чл.121,
ал.3 от Конституцията на Република България, разглеждането на делата във всички
съдилища е публично, освен когато законът предвижда друго. В конкретния случай
съдът не е бил изправен пред някоя от хипотезите на чл.136 от ГПК, изключващи
публичността, поради което и съдебното заседание се е провело по правилата на
публичния процес. Действително в съдебното заседание съдебният състав е съобщил
имената, Единния граждански номер и адреса на жалбоподателя, но това не е било
самоцелно, а във връзка с наложената му глоба. Горните данни са част от
протоколно определение на съда и са необходими реквизити, доколкото същото след
влизането му в сила съставлява изпълнително основание и въз основа на него се
издава изпълнителен лист. Доколкото съдебният протокол, съгласно чл.150, ал.2
от АПК, се съставя под диктовката на Председателя няма как задължителните реквизити
на едно протоколно определение каквито са имена, ЕГН и адрес на наказаното лице
да не бъдат продиктувани от председателстващия съдебен състав, респективно да
станат достояние на намиращите се в този момент в съдебната зала лица. По
изложените съображения се счита, че не е налице незаконосъобразно
разпространение на лични данни от страна на съдебния състав на Районен съд –
Ямбол, подадената жалба и исканото обезщетение са неоснователни и като такива -
жалбата следва се остави без уважение, а искът да бъде отхвърлен. От ответната
страна не са направени доказателствени искания.
В
съдебно заседание на 11.02.2021г. жалбоподателят М. допълва, че очаквал че
ответната страна ще отрича, че е разпространила публично неговите лични данни. Този
факт не се оспорва като се защитава с правни норми от ГПК, от Конституцията, с
правни норми, които съгласно чл.4 от Договора за функциониране на Европейския
съюз, ако влизат в противоречие с регламент
на Европейския съюз, какъвто е Регламент 2016/679 г. на Европейския
съюз, регламентът следва да се прилага с предимство. Още повече, че протоколът
не е окончателен, а протоколът се оформя окончателно в тридневен срок. В тази
връзка, е цитирал в своята жалба регламента на английски език. В момента той е
преведен на български език, в който се казва, че всички държавни органи трябва
да вземат максимални мерки за неразпространението на лични данни, освен ако
това не е абсолютно наложимо. Спорът се свежда до
това дали разпространението на тези негови лични данни, което безспорно е
направено, е абсолютно наложимо или не е било
абсолютно наложимо. Счита спора за не много сложен.
Още повече, че по въпроса вече има формирана, във връзка с Общия регламент за
защита на личните данни, многобройна практика на Европейския съд за правата на
човека, на Европейския комитет за защита на личните данни, който се помещава в
град Брюксел, Кралство Белгия, както и на Комисията за защита на лични данни.В
съдебно заседание на 25.05.2021 година, жалбоподателят М., редовно призован, не
се явява и не изпраща представител.
Ответникът
Районен съд – Ямбол, редовно призован, се представлява от председателя М.. Счита
както жалбата, така и съединения с нея иск за неоснователни. В исковата молба
се излагат твърдения за неоснователно разпространяване на лични данни в съдебно
заседание. Съгласно действащата Конституция, процесите се водят публично.
Такова е и проведеното съдебно заседание по гр. дело № 605/2016г. на Районен
съд – Ямбол, тъй като към момента на разглеждането му не са били налице
хипотезите за ограничаване на публичното начало. По време на съдебното
заседание се е стигнало до налагане на глоба на лицето Б.Я.М. – обстоятелство,
което е обективирано в съдебния протокол по делото.
Именно във връзка с така наложената санкция председателят на съдебния състав е
съобщил личните данни на жалбоподателя и ищец в настоящото производство, а
именно: три имена, Единен граждански номер и адрес. Това съобщаване не е било
самоцелно, а е било свързано с обстоятелството, че съдебният протокол и данните
от същия представляват изпълнително основание и въз основа на тях впоследствие
се издава изпълнителен лист. Съдебният протокол и записът, който се отразява в
него стават под диктовката на председателстващия съдебния състав. Именно поради
тези обстоятелства данните са били съобщени от съдия С.. Ето защо не се касае
за неправомерно разпространение на лични данни, а за изпълнение на процесуални
задължения от страна на съда.С оглед изложеното, счита, че не е налице
неправомерно разпространение на лични данни, изложената в тази насока жалба е
неоснователна, неоснователно е и искането за заплащане на неимуществени вреди,
още повече че ищецът не ангажира каквито и да било доказателства за настъпили
неимуществени вреди в резултат на твърдяното неправомерно разпространение на
лични данни.В тази насока моли съдът да отхвърли жалбата като неоснователна,
както и съединения с нея иск за обезвреда.
За
контролиращата страна по делото Окръжна прокуратура – Ямбол, редовно призована,
се явява прокурор Георгиева. Счита, че подадената жалба е неоснователна, а
предявеният иск е неоснователен. Не е налице неправомерно разгласяване на лични
данни, тъй като протоколното определение, което се сочи като такова, в резултат
на което са разпространени лични данни, задължително съдържа като реквизит име,
адрес и ЕГН на лицето, на което се налага санкцията, т.е. е налице изпълнение
на законови правомощия от страна на председателя на състава, което по никакъв начин
не води до разпространение на личните данни.Заседанията са публични. В случая
не е налице основание за гледане на дело при закрити врата, поради което следва
да бъде оставена без уважение жалбата и отхвърлен искът.
Жалбата
и съединеният с нея иск за неимуществени вреди са допустими за разглеждане по
реда на чл.39, ал.1 и ал.2 от ЗЗЛД.Липсват процесуални пречки по чл.39, ал.4 и
ал.5 от ЗЗЛД - пред Комисията за защита на личните данни и пред Инспектората
към Висшия съдебен съвет няма висящи производства със същия предмет на жалбата,
което по делото е удостоверено с писмо вх.№2488/08.11.2019г. на КЗЛД, писмо
вх.№2755/06.12.2019г. на ИВСС, писмо вх.№511/01.03.2021г. на КЗЛД,
Удостоверение №ЛДЖ-20-10/31.03.2021г. на ИВСС.
По
съществото на спора съдът взе предвид следното:
Районен
съд Ямбол има качеството на администратор на лични данни, в правораздавателната
си дейност обработва лични данни на участниците в процеса за изпълнение на
функцията му на орган на съдебна власт. Безспорно по делото е, че в проведено съдебно
заседание на 11.09.2018г. по гр.д.605/2016г. съдебният състав е наложил
двукратно глоба в размер на 200 лева на Б.Я.М.(ответник по делото) - първата за
проява на неуважение към съда на осн. чл.89, т.3 от ГПК, втората за неспазване на процесуалния ред след предупреждение да не
прекъсва съдията по време на постановяване на съдебния му акт, при снемане
самоличността на вещото лице и да не препятства разпита на вещото лице. При
налагането на първата глоба са съобщени трите имена, адрес и ЕГН на Б.Я.М..При
налагането на втората глоба лични данни не са съобщени. Б.Я.М. в качеството на
ответник е възразил срещу издаването на личните му данни.Не е спорно и
обстоятелството, че в съдебната зала са присъствали и други лица, които са
изчаквали следващи дела.
Към
датата на провеждане на откритото съдебно заседание на 11.09.2018г. по
гр.д.605/2016г. е била в сила разпоредбата на чл.4 от ЗЗЛД(отм.ДВ бр. бр. 17 от
2019 г.), която допуска обработване на лични данни, когато е налице поне едно
от седем посочени условия.В случая приложими са условията по чл.4, т.1
-обработването е необходимо за изпълнение на нормативно установено задължение
на администратора на лични данни;чл.4, т.6. - обработването е необходимо за
упражняване на правомощия, предоставени със закон на администратора или на
трето лице, на което се разкриват данните; и чл.4, т.7 -обработването е
необходимо за реализиране на законните интереси на администратора на лични данни
или на трето лице, на което се разкриват данните, освен когато пред тези
интереси преимущество имат интересите на физическото лице, за което се отнасят
данните.
Разпоредбата
на чл.89, в хипотезите по т.1 и по т.3 от ГПК предоставя на съда правомощие да налага
глоба за нарушение на реда в съдебно заседание и за обида на съда.В случая с
налагането на двете глоби на Б.Я.М. е упражнено именно това правомощие, поради
което настоящият съдебен състав счита, че личните данни – три имена, адрес и
ЕГН са били съобщени при упражняване на законови правомощия на
съда.Разпоредбата на чл.6 от РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 2016/679 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И
НА СЪВЕТА от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във
връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива
данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО (Общ регламент относно защитата на
данните), в т.1, д) и е) също предвиждат, че при упражняването на официални
правомощия, които са предоставени на администратора и когато обработването е
необходимо за целите на легитимните интереси на администратора, обработването
на лични данни е законосъобразно. В тази връзка се споделят доводите на
ответника Районен съд Ямбол за това, че съобщаването на имената, Единния
граждански номер и адреса на жалбоподателя, не е било самоцелно, а във връзка с
наложената му глоба. съобщените данни са част от протоколно определение на съда
и са необходими реквизити, доколкото същото след влизането му в сила съставлява
изпълнително основание и въз основа на него се издава изпълнителен
лист.Съобщените данни имат за цел идентификация на физическото лице, на което е
наложена глоба, за да може протоколното определение да послужи като
изпълнително основание по смисъла на чл.404, т.1 от ГПК за издаване на
изпълнителен лист срещу надлежно идентифициран длъжник.
По
искане на жалбоподателя по делото се разпита в качеството на свидетел М.Г.Г., която жалбоподателят сочи като лице, присъствало в
съдебното заседание, което може да установи твърдяните
от него обстоятелства, че съдебния състав диктувал преднамерено бавно неговите
лични данни, много лица ги запомнили и записвали. Тези твърдения не се доказаха
от разпита на свидетеля. Свидетелят Г. заяви, че не познава лице с име Б.Я.М.,
а на въпрос на съда присъствала ли е в съдебна зала в Районен съд – Ямбол,
където са разглеждани граждански дела, на 11.09.2018 г., заяви, че не помни. С
оглед на това настоящият съдебен състав приема за недоказано твърдението, че
негови лични данни са били записани или запомнени от други лица, присъствали в
съдебната зала, в която Районен съд Ямбол е провел заседание на 11.09.2018г. по
гр.д. гр.д.605/2016г.
По
силата на член 82, параграф 6 от Общия регламент относно защитата на личните
данни, всеки засегнат частноправен субект може да предяви иск за обезщетение
ако са нарушени правата му по този регламент, ако нарушението е
"достатъчно съществено" и е налице пряка причинно-следствена връзка
между нарушението и вредите. Материалноправните
предпоставки на отговорността на държавата за вреди, причинени от нарушение на
правото на ЕС, произтичат пряко от наднационалния правен ред. Правилата на
чл.203 и следв. от АПК го поставя в подведомственост
на административния съд, съгласно чл. 203, ал. 2 АПК, за неуредените въпроси за
имуществената отговорност по ал. 1 се прилагат разпоредбите на Закона
за отговорността на държавата и общините за вреди.
Фактическият
състав, при осъществяването на който възниква правото на обезщетение за вреди,
произтичащо пряко от член 82, параграф 1 от Общия регламент, включва претърпени
материални или нематериални вреди настъпили в причинна връзка /в резултат на/
нарушение на регламента.
Името и единния граждански
номер на лицето са основни данни за
гражданската регистрация на лицата(арг. от чл.8,
ал.1, т.1 и т.5 от Закона за гражданската регистрация), и в комбинация с адреса
на лицето, който е еднозначно описание
на мястото, където лицето живее или получава
кореспонденцията си, водят до безспорна индивидуализация на гражданина,
но в конкретния случай не е налице нарушение на Общия регламент, тъй като
данните са били съобщени при упражнено законово предоставено правомощие на съда
и с цел легитимен негов интерес съдебния акт, който е постановен да послужи
като изпълнително основание за събиране на наложената на лицето глоба. Не е
налице отклонение от основната цел, с която се извършва обработване на лични
данни на физически лица – участници в съдебния процес-идентифицирането им по
безспорен начин, във връзка с осъществяването на законоустановени
функции на Районен съд – Ямбол в качеството му на орган на съдебната власт,
осъществяващ правораздавателни функции.
В
производството пред настоящия съд не се установи и настъпването на нематериални
вреди за ищеца, които да са пряка последица от съобщаването на личните му данни.
Необосновано се твърди, че след като М. възразил срещу прочитането на глас пред
присъстващите на личните му данни, ЕГН, които счита за чувствителни,
съдията-докладчик разпоредил отстраняването му от съдебната зала и от това за
него произтичат морални вреди. Няма основателна причина в тази връзка,
жалбоподателят да изпитва страх за безопасността и живота си, както твърди, поради
факта, че му е била наложена глоба и е бил отстранен от съдебната зала. Това са
процесуални способи, предвидени като гаранции за спазване на реда в съдебно
заседание и за отстраняване на пречки за разглеждане на делото.Преди налагане
на наказанието жалбоподателят е бил предупреден за последствията от поведението
му, указано му е, че може да обжалва и постановените съдебни актове, с които са
му наложени глоби.
По
изложените съображения съдът счита жалбата на Б.Я.М. и съединеният с нея иск за
неимуществени вреди в размер на 10000(десет хиляди) лева, срещу Районен
съд-гр.Ямбол, за неоснователни, и мотивиран от горното
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ
като неоснователни жалба от Б.Я.М.,***, и съединения с нея иск за неимуществени
вреди в размер на 10000(десет хиляди) лева, срещу Районен съд-гр.Ямбол, в
качеството му на администратор на лични данни, за незаконосъобразно
разпространение на лични данни на жалбоподателя на трети лица, извършено от
състав на Ямболски районен съд в открито съдебно заседание на 11.09.2018г. по
гр.д.605/2016г.
Решението
подлежи на обжалване в 14-дневен срок пред Върховния административен съд.
СЪДИЯ:/п/
не се чете