Решение по дело №141/2023 на Районен съд - Радомир

Номер на акта: 51
Дата: 9 август 2023 г.
Съдия: Ивета Павлова Такова
Дело: 20231730200141
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 6 юни 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 51
гр. Радомир, 09.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, І СЪСТАВ, в публично заседание на
първи август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ИВЕТА П. ТАКОВА
при участието на секретаря М. Д. М.
като разгледа докладваното от ИВЕТА П. ТАКОВА Административно
наказателно дело № 20231730200141 по описа за 2023 година
Производството по делото е по реда на чл.59 и сл.от ЗАНН.

С електронен фиш серия К №. издаден от ОД МВР гр.П. е наложено на
жалбоподателя С. Д. М., с ЕГН:********** от гр.Р., ул.“И.“ № административно наказание
глоба в размер на 50 лева за нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП, на осн.чл. 189, ал.4, вр. чл.
182, ал.2, т. 2 от ЗДвП.
Недоволен от така наложеното му наказание М. е обжалвал същото. По изложени
във въззивната жалба съображения жалбоподателят моли съда да отмени атакувания
електронен фиш изцяло, като незаконосъобразен.
Въззиваемата страна –ОДМВР –П. редовно и своевременно призована, не изпраща
представител и не изразила становище по жалбата на М..

Радомирският районен съд, като взе предвид становищата на страните и като
прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.14 и чл.18 от НПК, приема от
фактическа и правна страна следното:

Във връзка с установяване на обстоятелство кога е връчен ЕФ на жалбоподателя
наказващият орган е представил известие за доставяне видно, от което жалбоподателят е
получил обжалвания ЕФ на 25.04.2023г., поради което въззивната жалба е подадена в
законоустановения срок и е допустима, предвид п.к. на депозиране на същата.
1

От фактическа страна.

По делото видно от представения и атакуван в настоящето производство електронен
фиш се установява, че на процесната дата 22.10.2021г. с автоматизирано техническо
средство № . , в 17:41 часа в община Радомир, ПП. км.71+000, м.“А.“, в посока към гр.Р. е
установено, извършено от жалбоподателя административно нарушение, а именно: като
водач на МПС „ БМВ Д Х.“, лек автомобил, с рег. №СВ . КР при ограничение на скоростта
90 км/ч, валидно за извън населено място е управлявала МПС с 107 км/ч. Към представения
електронен фиш е представена снимка № ./0422299.
След преустановяване на извършвания контрол на скоростния режим на движещите
се МПС на посоченото място полицейският служител е изготвил протокол съгласно чл. 10,
ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение, рег.
№./26.10.2021г. В същия е удостоверено използването на споменатото автоматизирано
техническо средство на процесната дата и в посоченото място/ изън населено място/,
периода от време, през който същото е работило - от 16:50 часа до 18:30 часа, ограничението
на скоростта в пътния участък от 90 км/ч, посоката на движение на контролираните моторни
превозни средства, както и тази на задействане на автоматизираната система, а именно при
приближаващ трафик.
При направена справка в централна база данни по регистрация на пътни превозни
средства било установено, че цитираният автомобил, чиято скорост на движение е отчетена,
е собственост на „М. Г.“ ЕООД, с ЕИК .. Представена е по делото декларация по реда на
чл.189, ал.5 ЗДвП от Л. Д.а Д.а, с ЕГН:********** , законен представител на
дружествотокато , като в същата са посочени данни за лицето, извършило нарушението и е
представено копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство, а
именно жалбоподателя С. Д. М.. В отсъствие на жалбоподателя, съгласно разпоредбата на
чл. 189, ал. 4 от ЗДвП е издаден срещу негопроцесния ЕФ, с който за нарушаване на чл.21,
ал.1 от ЗДвП му е наложено на основание чл. 189, ал. 4, вр. с чл. 182, ал. 2, т. 2 от ЗДвП
административно наказание глоба в размер на 50 лева. В обжалвания фиш след приспадане
на допустимата грешка от минус 3 %, отчетената скорост била редуцирана на 107 км/ч, т. е.
превишаването на максимално допустимата скорост на движение било с 17 км/ч.
По доказателствата:

Съдът възприе гореизложената фактическа обстановка за установена по несъмнен
начин, предвид приетите писмени доказателства, а именно: справка от централна база данни
по регистрация на пътни превозни средства, доказваща, че жалбоподателят е ползвател на
автомобила, чиято скорост е била фиксирана, разпечатка от показанията на техническото
средство за измерване –изображение № ./0422299 от 22.10.2021 г., установяваща, че на
2
22.20.2021 г. в 71:41:35 часа лек автомобил с рег. №СВ . КР е заснет със скорост от 111 км/ч,
Протокол за използване на автоматизираното техническо средство, съгласно чл. 10, ал. 1 от
Наредба № от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани
технически средства и системи за контрол на правилата за движение, Удостоверение за
одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126 на преносима система за контрол на
скоростта на моторни превозни средства с вградено разпознаване на номера и комуникации
тип "ARH .", ведно с приложение за техническите и метрологични характеристика на същата
и Протокол за проверка № 01-С-ИСИС от 05.02.2021 г. на отдел "Изпитване на средства за
измерване" на Главна Дирекция "Мерки и измервателни уреди" към Български институт
по метрология за техническата изправност на средството за измерване, Заповед
№./14.02.2020 г. на Директора на ОД на МВР П.

От правна страна:
Приложената справка от централна база данни по регистрация на пътни превозни
средства доказва, че „М. Г.“ е собственик на автомобила, чиято скорост е била фиксирана от
автоматизираното техническо средство, което кореспондира и с вещественото
доказателствено средство - разпечатката от показанията на последното, съдържаща снимка,
документираща именно индивидуализирания автомобил. Предвид на тези доказателства
съдът прие за безспорно доказано, че жалбоподателят М., предвид депозираната декларация
по реда на чл.189, ал.5 ЗДвП е субект на извършеното нарушение по силата на чл. 189, ал. 5
от ЗДвП, тъй като към датата на нарушението е управлявал процесния автомобил.
По делото се установи, че процесното нарушение е фиксирано с преносима система
за контрол на скоростта на моторни превозни средства с вградено разпознаване на номера и
комуникации тип "ARH ." с автоматизирано техническо средство № 11743d0, като същото е
посочено както в издадения ЕФ, така и в изготвения протокол по чл. 10, ал. 1 от Наредба № .
от 12.05.2015 г., където е индивидуализирано и мястото на което е бил извършван контрола,
респективно мястото на извършване на нарушението, при което е било изготвеното
статичното изображение с № ./0422299, на което е заснет процесния автомобил.
Безспорно приложеното по административно наказателната преписка Удостоверение
№ 17.09.5126 от Българския институт по метрология установява, че преносимата система за
контрол на скоростта на моторни превозни средство с вградено разпознаване на номера и
комуникации тип "AR. ....." е одобрен тип средство за измерване, която е вписана в
регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване под № 5126 и е със
срок на валидност от 07.09.2017 г. до 07.09.2027 г. Същата работи в автоматичен и
автономен режим, без участие и намеса от служител, който само разполага техническото
средство, въвежда необходимите параметри за контрол и изключва същото при
приключване на работа. Самата система измерва скоростта на преминаващите автомобили,
като заснема само тези, движещи се с превишена скорост и автоматично разпознава
регистрационния номер на МПС-то. В приложението, което е неразделна част от
удостоверението за одобрен тип като средство за измерване на процесната система подробно
3
е описана процедурата по обработване на данните, които са получени от лазерния модул,
като събраните данни не могат да бъдат променени от човешки фактор. Същевременно
АТСС освен, че е одобрено по реда на Закона за измерванията същото е било и технически
годно съгласно чл. 38 от Закона за измерванията, тъй като е преминало последваща проверка
за съответствие с техническите изисквания, предвид приложения към административно
наказателната преписка писмени доказателства, а именно: Протокол №. от 05.02.2021 г. на
отдел "Изпитване на средства за измерване" на Главна Дирекция "Мерки и измервателни
уреди" към Български институт по метрология. Предвид на изложеното АНО е доказал
установяването и заснемането на нарушението с годно за използване техническо средство.
Разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП е категорична, че когато самото нарушение е
установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, в отсъствието на
контролен орган на нарушителя се издава ЕФ. Това е специална норма по отношение на
разпоредбите, регулиращи общия ред за налагане на административно наказание по ЗАНН,
като същата дерогира приложението на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.
Съгласно чл. 189, ал. 15 от ЗДвП снимковия материал, изготвен с техническо
средство или система, заснемаща или записваща датата, точния час на нарушението и
регистрационния номер на моторното превозно средство, съставлява годно веществено
доказателствено средство в административно наказателния процес, поради което и
посочената в статичното изображение с № ./0422299 скорост от 111 км/ч, с която се е
движел автомобилът на жалбоподателя към момента на констатиране на нарушението, е
точно измерената от автоматизираното техническо средство. В ЕФ коректно е приспаднат в
полза на нарушителя толеранса от допустимата техническа грешка при измерването на
скоростта, като същата е редуцирана/-3 %/ на 107км/ч, като е конкретизирана и разликата
между засечената и разрешената скорост - 17 км/ч. Следва да се отбележи, че в ЕФ изрично
е посочено, че в него е отбелязана не измерената скорост, а установена стойност на
скоростта, поради което и не е налице несъответствие или неяснота при определянето на
наказуемата скорост, поради което и липсата на изрично отбелязване дали е приспаднат или
не този толеранс, не съставяла нарушение на процесуалните правила, доколкото не
ограничава правото на защита на санкционираното лице.
Не е спорно по делото и обстоятелството, както се посочи по-горе в настоящия
съдебен акт, че за използването на системата за видеоконтрол на процесното място е
изготвен приложения по административнонаказателната преписка Протокол съгласно чл.
10, ал. 1 от Наредба № . от 12.05.2015 г. В тази връзка настоящият състав следва да
отбележи, че идеята на законодателят при въвеждането на този задължителен документ при
работа с АТСС е от неговото съдържание чрез попълване на съответните факти и
обстоятелства, при които е било извършено заснемането, да може да се удостоверят
следните обстоятелства: информация за точното местонахождение на мястото за контрол,
датата на използване на автоматизираното техническо средство, разположението на
автоматизираното техническо средство спрямо посоката на движение на контролираните
моторни превозни средства, ограничителните пътни знаци, ако са налице такива,
4
разрешения скоростен режим, начало и край на участъка, начало и край на работата с
автоматизирано техническо средство и др.,което удостоверяване се извършва чрез
посочване на имената на удостоверилото ги лице, което лице /в случая полицейски
служител/ с изготвянето на протокола декларира, че автоматизираното техническо средство
е използвано съгласно нормативните предписания и изискванията, въведени в инструкцията
за неговата експлоатация. Този протокол по своята същност представлява официален
документ, тъй като се съставя от длъжностно лице, в кръга на службата му и се ползва с
обвързваща доказателствена сила. Изискването за съставянето на протокола по чл. 10 от
Наредба № ./12.05.2015 г. е въведена от законодателя гаранция за законосъобразност на
административнонаказателното производство, тъй като същият удостоверява мястото на
поставяне на засичащото устройство, времето на извършване на нарушението, на това с
какво АТСС е заснето, посоката на движение, ограничението на скоростта и другите
изисквания по наредбата.
Предвид горното, съдебният състав приема, че обсъдените доказателствени
доказателствени материали удостоверяват с необходимата достоверност, че отразените в
съдържанието на електронния фиш обстоятелства относно съответната пътна структура и
скоростен режим съответстват на действителното положение, интерпретирани са обективно
и са оценени правилно, в съответствие с материалния закон, а оттук - че квалифицирането на
нарушението съответства на изложените факти и е извършено законосъобразно.
По отношение вида и размера на наложеното административно наказание:
За констатираното нарушение – превишаване на разрешената максимална скорост
извън населено място, санкцията се съдържа в разпоредбата на чл.182, ал.2 от ЗДвП, вида и
размера на която е определена в зависимост от стойността на превишението на скоростта. В
конкретния случай скоростта е превишена с 17 км/ч. /стойност, получена след приспадане на
допустимата техническа грешка при изчисляване скоростта на движение/, поради което за
нарушението е приложима санкцията по т.2 от визираната разпоредба. Последната
предвижда за превишаване извън населено място на разрешената максимална скорост от
от 11 до 20 км/ч точно фиксиран размер на наказание глоба от 50 лева, изключващо
възможността за преценка на обстоятелствата по чл.27, ал.2 от ЗАНН.
В случая именно такова наказание е наложено на М. предвид законосъобразното му
определяне, обжалваният електронен фиш следва да бъде потвърден. Намаляване на
наказанието под законоустановения размер е недопустимо.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.63, ал.2, т.5 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш серия К №. издаден от ОД МВР гр.П. , с който е
наложено на С. Д. М., с ЕГН:********** от гр.Р., ул.“И.“ №. административно наказание
5
глоба в размер на 50 лева за нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП, на осн.чл. 189, ал.4, вр. чл.
182, ал.2, т. 2 от ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр.
Перник на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава
дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс - в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните.
Съдия при Районен съд – Радомир: _______________________
6