Решение по дело №202/2019 на Районен съд - Асеновград

Номер на акта: 229
Дата: 22 май 2019 г. (в сила от 6 декември 2019 г.)
Съдия: Мария Максимова Караджова
Дело: 20195310100202
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 28 януари 2019 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

                                                        21.05.2019 г.             гр. Асеновград

 

АСЕНОВГРАДСКИ РАЙОНЕН СЪД, първи граждански състав на двадесети март две хиляди и деветнадесета година в открито заседание в следния състав:

 

                                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ КАРАДЖОВА       

 

секретар Йорданка Алексиева

като разгледа докладваното от съдия МАРИЯ КАРАДЖОВА гр.дело № 202 по описа за 2019г. и като обсъди:

 

             Иск с правно основание чл.1, ал.1, т.2 във връзка с чл. 2, ал.2 във връзка с чл. 3 ал. 3 от ЗУТОССР.

           Настоящото разглеждане на делото е второ по ред, като първоначално постановеното решение е било обезсилено и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав.

Ищецът твърди, че е бил управител и съдружник на СД „Алфа-Вега“ Асеновград, вписано в ТР на ОС Пловдив по ФД № 6672/1991 г. Дружеството е прекратено чрез ликвидация с решение а ОС Пловдив по ФД № 6672/1991 г. на 20.06.1993 г. По силата на договор за управление, месечното възнаграждение на ищеца е било 850 лв. При прекратяване на дружеството трудовата книжка на ищеца не е била надлежно оформена /положен е правоъгълен печат с отбелязване на прослуженото време, но липсва кръгъл печат на дружеството/. Тъй като през 2018 г. на ищеца предстои пенсиониране, същия е предприел действия по събиране на трудовия стаж, но не е успял да се снабди с УП 3, за периода в който е работил в СД „Алфа-Вега“ Асеновград.  Ищецът твърди, че СД „Алфа-Вега“ Асеновград е ликвидирана без правоприемник и разплащателните ведомости на дружеството не се съхраняват никъде, нито са приети за съхранение в ТП на НОИ Пловдив, или ведомостите са загубени или унищожени. Ето защо моли да бъде постановено решение, с което да бъде установено по отношение на НИО РУ „СО“ Пловдив, че Г.К. е работил за периода от 12.06.1991 г. до 20.04.1993 г. в СД „Алфа-Вега“ Асеновград, на длъжност „съдружник“ по договор за управление, с месторабота Асеновград, при пълен работен ден, с месечно възнаграждение 850 лева и се признае трудов стаж в посочения период от 12.06.1991 г. до 20.04.1993 г. в същото дружество. Ангажира доказателства, претендира за разноски в производството.

Ответникът оспорва предявения иск, като твърди, че е недопустим, евентуално неоснователен. Твърди, че при преглед на фирменото досие, което се съхранява, е налице искане за издаване на осигурителна книжка и декларация от ищеца, с която обявява осигуряване като самоосигуряващо се лице и осигурителен доход в размер на 165 лв., върху които ще внася осигурителни вноски, но в същото не е налице трудов договор или договор за управление, сключен с ищеца, поради което следва да се приеме, че ищецът е самоосигуряващо се лице. Самоосигуряващите се лица подават заявление в ТД на НОИ, за заверка на осигурителна книжка, а заверката се извършва след представяне на оригиналните платежни документи за внесени осигуровки. При проверка е установено, че ищецът е подал искане за издаване на осигурителна книжка, но към настоящият момент липсва подадено заявление за заверка на осигурителна книжка. Възразява, че абсолютна предпоставка за допустимостта на иска е наличието на удостоверение от работодателя, че документите са изгубени  или унищожени или удостоверение от НОИ, че в архивното стопанство липсват писмени данни за претендирания стаж.  Ето защо моли предявения иск да бъде отхвърлен.

            След като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено следното:

            Възражението за недопустимост на предявения иск е неоснователно, тъй като с решението си въззивната инстанция е приела същият за допустим, като е определила и правната му квалификация.

            Не е спорно между страните, че ищецът е бил съдружник в КФ „Алфа-Вега“ от 12,06,1991г. до прекратяването й чрез ликвидация с решение на ОС Пловдив от 20.06.1993г. От Решение от 12,06,1991г. и Решение от 20,09,1993г. на Окръжен съд Пловдив и от показанията на разпитаните по делото свидетели се установява, също така, че е бил управител фирмата. Поради това той попада в кръга от лица, изброени в чл. 4, ал. 1 от КСО и по-точно в тези, посочени в т. 7 - управителите и прокуристите на търговски дружества, на еднолични търговци, на техните клонове и на клоновете на чуждестранни юридически лица, членовете на съвети на директорите, на управителни и надзорни съвети и контрольорите на търговски дружества, синдиците и ликвидаторите, както и лицата, работещи по договори за управление на неперсонифицирани дружества и лицата, на които е възложено управлението и/или контролът на държавни и общински предприятия по глава девета от Търговския закон, техни поделения или на други юридически лица, създадени със закон.

Действително ищецът е подал искане за осигурителна книжка като учредител на КФ „Алфа-Вега“ и е обявил осигурителен доход. Липсват доказателства, обаче, че такава му е издадена. Дори да се приеме, че това е станало, то този факт не променя правното положение на лицето и не води до извод, че задължението му за осигуряване е възникнало от действащите в този период НАРЕДБА за общественото осигуряване на лицата, които упражняват трудова дейност във фирмите на граждани, в индивидуалните земеделски стопанства, по договор за аренда или въз основа на регистрация или произвеждат селскостопанска продукция при заплащане на акорд от 1989г. и НАРЕДБА за общественото осигуряване на лицата, упражняващи свободна професия или търговия или работещи без трудово правоотношение. Това е така, тъй като от представените платежни нареждания е видно, че осигурителните вноски са правени от КФ“Алфа-Вега“, а като следствие от това лицето не е самоосигуряващо се. Ето защо вноските за държавно обществено осигуряване не са били изцяло за сметка на ищеца, съответно установяването на осигурителния му стаж не е изключено от приложното поле на ЗУТОССР. Поради това и след като Г.К. е заплатил дължимите осигурителни вноски за процесния период (видно от приетите писмени доказателства), то следва да се признае за установено по отношение на ответника, осигурителният му стаж за периода от 12,06,1991г. до 20,04,1993г.

Съгласно чл.9, ал.2 от ЗУТОССР съдебните разноски по делата за установяване на осигурителен стаж са за сметка на ищеца, поради което искането за присъждане на такива е неоснователно от 1992г..

Мотивиран от гореизложеното съдът

 

Р Е Ш И:

       

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕН по отношение на Териториално поделение на Националния осигурителен институт – гр. Пловдив, с адрес: гр. Пловдив, ул.“Любен Каравелов“ №7, представлявано от Розалия Илиева Джинева, осигурителният стаж на Г.Д.К., ЕГН ********** ***, в периода от 12.06.1991г. до 20.04.1993 г. като управител на КФ „Алфа-Вега“ Асеновград.   

 

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: