Решение по дело №1348/2022 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 1856
Дата: 25 октомври 2022 г.
Съдия: Величка Атанасова Георгиева
Дело: 20227180701348
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 23 май 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

                                       РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ

 


Р Е Ш Е Н И Е

№ 1856

Град Пловдив,  26 октомври 2022 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – гр. ПЛОВДИВ, ХХІV касационен състав, в открито заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесета и втора година, в състав:

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЗДРАВКА ДИЕВА

                                                                                      ЧЛЕНОВЕ:   ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА                  

                      СВЕТЛАНА МЕТОДИЕВА

при секретаря ВАНЯ ПЕТКОВА и участието на прокурор ДИМИТЪР МОЛЕВ, като разгледа докладваното от съдия ГЕОРГИЕВА  к.н.а.д. № 1348 по описа на съда за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл.208 и сл. от АПК във връзка с чл.63 ал.1 ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на ТД на НАП – Пловдив с процесуален представител гл. юрисконсулт М. М., против решение № 749 от 07.04.2022 г., постановено по АНД № 7595/2021 г. на РС – Пловдив, с което е отменено наказателно постановление /НП/ № 584361-F587321/24.06.2021 г. на заместник директор на ТД на НАП - Пловдив, за наложени две имуществени санкции на „Орион НВ“  ЕООД, с ЕИК ***, в размер на по 1000 лв. за всяко от тях, за нарушение на чл. 124, ал. 5 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/, на основание чл. 182, ал. 1 ЗДДС.

Касаторът счита решението за незаконосъобразно, като погрешно прието, че получаването на кредитното известие е част от фактическия състав на нарушение по чл. 124, ал. 5 ЗДДС, както и че дружеството е допуснало грешка, като не е отразило кредитното известие в месеца на издаването му, а е отразено в месеца на откриване на грешката, в който случай не се налага санкция. Счита, че сочената норма въвежда задължение за отразяване на кредитното известие /КИ/ през периода, през който е издадено, тъй като целта на разпоредбата е ограничаване вредите за фиска чрез своевременна корекция на ползвания данъчен кредит, като не позволява на получателя по доставката да се финансира от бюджета чрез ползване на данъчен кредит, който реално не е внесен от доставчика поради издаването на КИ. Посочено е, че всички издадени от доставчиците документи /фактури и кредитни известия/ се предоставят по един и същ начин, но дружеството е успяло да се снабди единствено с тези, които водят до намаляване на резултата му по ЗДДС чрез ползване на данъчен кредит, а не е възможно да получи документите, които водят до увеличаване на неговите задължения. Това обстоятелство и неотразени своевременно множество КИ за дълъг период от време, изд. от различни доставчици, сочат, че дружеството се стреми до доведе до реализация данъчна облага чрез редовно деклариране на данъчни задължения в по-нисък размер. Касаторът се позовава на решения на СЕС в подкрепа на поддържаното становище във вр. с чл. 182 ЗДДС. Прави искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции и възражение за прекомерност на адвокатско възнаграждение в случай, че ответната страна претендира разноски за адв. възнаграждение над законоустановения минимум.

Ответникът по касацията – „Орион НВ“ ЕООД, представлявано от адв. П., намира касационната жалба за неоснователна и моли да се остави в сила решението на районния съд. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив счита решението на районния съд за законосъобразно.

Касационната жалба е допустима - подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с право и интерес от оспорване. По същество същата е неоснователна.

Установява се, че наказателното постановление е издадено срещу „Орион-НВ‘‘ЕООД за това, че последното като регистрирано по ЗДДС лице и в качеството си на получател по фактури за доставка на бира, издадени от „Загорка"АД, ЕИК ****, по които е ползван данъчен кредит по смисъла на чл. 72, ал. 2 от ЗДДС, не е отразило в дневника си за покупките издадени от доставчика два броя кредитни известия по тези фактури, като не е сторило това в законоустановения срок - от 01-во до 14-то число на месеца, следващ месеца, през който е било издадено кредитното известие, което е довело до определяне на декларирания от лицето резултат - „ДДС за внасяне" за съответния данъчен период в по-малък размер с ДДС по кредитните известия.

Така вследствие ТД на НАП – Пловдив установява, че „Орион-НВ“ЕООД не е отразило в дневника за покупките и в справка-декларация, подадени в ТД на НАП - Пловдив с вх. № 16004125813/13.11.2019г за данъчен период м. 10.2019г. кредитно известие № **********/16.10.2019г., издадено от „Загорка"АД с предмет: „бонус юли-септември 2019г.“ с данъчна основа общо в размер на „минус" 5 923,10лв. и ДДС - „минус" 1 184,62лв. В кредитното известие не била упомената конкретна фактура, за която същото се отнася, но проверяващият орган констатирал, че за отбелязания в известието период: м. 07 - м. 09.2019г. „Загорка" АД е издало фактури, по които „Орион-НВ"ЕООД е ползвало право на данъчен кредит за м.07, м.08 и м.09.2019 г. Кредитното известие № **********/16.10.2019г било счетено за отразено от „Орион-НВ‘‘ЕООД със закъснение в дневника за покупките и в справка-декларация, подадени в ТД на НАП - Пловдив с вх. № 16003988148/14.06.2020г. за данъчен период м.05.2020г.

Проверяващите органи приели, че несвоевременното включване на издаденото от „Загорка“ АД кредитно известие в дневника за покупки на получателя, е довело до определяне на резултат в подадената от „Орион НВ‘‘ЕООД справка декларация по ЗДДС за данъчен период м. 10.2019г. -„ДДС за внасяне" в по-малък размер със сумата от 1 184,62лв. Нарушението било прието за извършено на 15.11.2019г. в гр. Пловдив.

Приходната администрация е приела също, че „Орион-НВ“ ЕООД не е отразило в дневника за покупките и в справка-декларация, подадени в ТД на НАП - Пловдив с вх. № 16004326510/10.06.2020г. за данъчен период м. 05.2019г., кредитно известие с № **********/21.05.2020г., издадено от „Загорка"АД с предмет: „промоционални активности", с данъчна основа общо в размер на „минус" 1545,61лв. и ДДС - „минус" 309,12лв.В кредитното известие не била упомената конкретна фактура за която същото се отнася, но проверяващите констатирали, че за периода 01.04 - 31.05.2020г. /визиран в споразумението от 02.06.2020г./ „Загорка" АД е издало 4 броя фактури, по които „Орион-НВ"ЕООД е ползвало право на данъчен кредит. Кредитното известие с № **********/21.05.2020г било счетено за отразено от „Орион-НВ"ЕООД със закъснение в дневника за покупките и в справка-декларация, подадени в ТД на НАП - Пловдив с вх. № 316004523322/14.12.2020г. за данъчен период м. 11.2020г. Прието е, че несвоевременното включване на издаденото от „Загорка"АД кредитно известие в дневника за покупки на получателя било довело според органите на НАП до определяне на резултат в подадената от „Орион-НВ"ЕООД справка декларация по ЗДДС за данъчен период м. 05.2020г. - „ДДС за внасяне" в по-малък размер със сумата от 309,12лв. Нарушението било счетено за извършено на 15.06.2020г. в гр. Пловдив.

За да отмени процесното НП, районният съд е приел, че видно от разпоредбата на чл.124, ал.5 ЗДДС, задължението за отразяването в дневника за покупки се отнася до получени кредитни известия, следователно, необходим елемент от изпълнителното деяние в случай на нарушаване на разпоредбата е фактът на получаването на кредитните известия. Посочил е, че е задължение на административнонаказващият орган да установи фактът на получаване от „Орион-НВ" ЕООД на процесните кредитните известия, а в случая и в АУАН, и в НП липсват констатации за датата на получаване на кредитно известие № **********/16.10.2019г. и кредитно известие № **********/21.05.2020г. от дружеството. В тези актове единствено общо е цитирана законовата разпоредба, че търговецът не е отразил получените от него данъчни документи – кредитни известия за периода, в който са издадени. В този смисъл съдът е приел, че нарушенията са недоказани, предвид неустановяването на датата на получаването на кредитните известия от жалбоподателя.

Решението е правилно.

Изложените мотиви в първоинстанционното решение се споделят от касационния състав и не е необходимо да бъдат повтаряни, като е достатъчна препратка към същите / чл. 221, ал. 2 АПК /.

Настоящият касационен състав споделя изцяло изводи на въззивния съд. Посочената в АУАН и НП като нарушена законова разпоредба на чл. 124, ал. 5 от ЗДДС предвижда, че регистрираното лице е длъжно да отрази получените от него кредитни известия в дневника за покупки за данъчния период, през който са издадени, включително издадени от лица, на които е прекратена регистрацията по този закон. В случая е доказано издаването на КИ, но отсъствието на доказателства за получаването им от санкционираното дружество в месеца на издаването им, правилно е прието от ПРС за пречка за прилагане нормата на чл. 124, ал. 5 ЗДДС - Решение № 16902 от 17.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4780/2013 г., VIII О. В тази връзка основание за отмяна на НП е това, че получаването на кредитното известие е част от фактическия състав на нарушението, който въпрос не е бил изследван в хода на административнонаказателното производство, съответно в преписката отсъстват доказателства за това кога и дали е получено кредитното известие от санкционираното дружество, при което се съобрази, че доказването на административното нарушение е изцяло в тежест на административнонаказващия орган. В случая и в АУАН, и в НП липсват констатации за датата на получаване на кредитното известие по т. 1 и т. 2. В тези актове единствено общо е цитирана законовата разпоредба – "не е отразило", но не е установено получаване от дружеството на данъчен документ – кредитно известие. Отразяването в дневника за покупките на кредитно известие, което все още не е получено, представлява обективно неизпълнимо задължение. Искането на касатора за събиране на доказателства от трети лица във връзка с момента на получаване на кредитните известия в касационната инстанция е недопустимо, тъй като същият следва да се е снабдил с тях и да ги представи надлежно на съда, като до този момент нито в хода на административнонаказателното производство тези обстоятелства са били  изследвани от наказващия орган, нито пред въззивната инстанция, която е инстанция по събирането на доказателства, не е било поискано това.

Настоящият касационен състав изцяло се солидаризира с изводите на РС Пловдив, че получаване на кредитното известие е елемент от състава на нарушението по чл. 124, ал. 5 от ЗДДС и санкционирано по чл. 182, ал. 1 от ЗДДС, което е следвало да бъде установено от АНО. С тези аргументи касационният състав счита за неоснователни възраженията на касатора, че съставомерността се обуславя от качеството на регистрираното лице.

От друга страна, няма спор, че кредитното известие е отразено в следващи периоди, в резултат на което е коригиран данъка за внасяне. Следователно, като краен резултат, в случая няма ощетяване на фиска чрез внасяне на ДДС в размер по-малък от дължимия, а само несвоевременност ползване на данъчен кредит, за което се дължат съответните лихви, които обезщетяват държавата. В този смисъл е и Решение на Съда на Европейския съюз по дело С-259/12 на СЕС, съгласно което в случаи от вида на разглеждания националната юрисдикция следва да съобразява обстоятелства като срока, в който нарушението е отстранено, неговата тежест, както и дали размера на наложената санкция не надхвърля необходимото за постигане на целите, изразяващи се в осигуряване на правилното събиране на данъка и предотвратяване избягването на данъчно облагане.

Поради това съдът намира, че като е отменил наказателното постановление, районният съд е постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.

С оглед изхода на спора и своевременно направеното искане за присъждане на разноски, такива следва да бъдат присъдени на ответника по касационната жалба.

Ето защо на основание чл. 221, ал. 1 от АПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН съдът,

 

                                              Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 749 от 07.04.2022 г., постановено по АНД № 7595/2021 г. на РС – Пловдив.

ОСЪЖДА Националната агенция за приходите да заплати на „Орион НВ“  ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул.“Дилянка“ **** представявано от управителя В. Д. А., сумата от 400 /четиристотин/ лева разноски за тази инстанция.

Решението е окончателно.

 

 

         ПРЕДСЕДАТЕЛ :                               ЧЛЕНОВЕ :   1.

 

 

 

    2.