РЕШЕНИЕ
№ 210
гр. Варна, 28.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 12 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Десислава Й. Йорданова
при участието на секретаря Снежана Д. Георгиева
като разгледа докладваното от Десислава Й. Йорданова Гражданско дело №
20213110108483 по описа за 2021 година
Производството еобразувано по искова молба, подадена от Г. Р. КР. срещу „*** за
осъждане на ответника да заплати на ищеца, сумата от 1015,00 лева, представляваща
обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение без предизвестие от
работника, възникнало по силата на сключен между страните трудов договор от 26.02.2018
г., прекратен със Заповед № 17/11.03.2021 г. на работодателя, ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба – 15.06.2021 г. до окончателното изплащане на сумата,
на основание чл. 221 ал. 1, вр. чл. 327 ал. 1 т. 2 от КТ.
В исковата молба се твърди, че между страните е сключен безсрочен трудов договор от
26.02.2018 г., изменен с допълнително споразумение от 02.01.2020 г. по силата, на който
ищцата е заемала при ответника длъжност „медицинска сестра“. Сочи се, че ищцата е
инициирала прекратяване на трудовото правоотношение, поради неизплащане на трудовото
възнаграждение за периода от една година и един месец, при което с Заповед №
17/11.03.2021 г. на работодателя, същото е прекратено без на ищцата да е заплатено
обезщетение по чл. 221 ал. 1, вр. чл. 327 ал. 1 т. 2 от КТ в размер на 1015 лева, образувано от
сбора на брутното трудово възнаграждение за месец февруари, което е 700 лева и
възнаграждение за трудов стаж и професионален опит в размер на 315 лева, което е 45 % от
брутното трудово възнаграждение. Иска се уважаване на предявения иск.
В законоустановения срок по чл. 131 ал. 1 от ГПК ответникът е подал отговор на
исковата молба. Твърди се, че твърдяното в исковата молба неизпълнение от страна на
ответника не е резултат от виновно поведение на последния, а на обективни причини –
наличието на пандемия, която се е отразила неблагоприятно на финансовото състояние на
дружеството-ответник. Поддържа се, че още преди да узнае за настоящото дело, на
28.04.2021 г. ответникът е заплатил на ищеца сумата от 743,70 лева. Иска се отхвърляне на
иска.
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и обсъди доводите на страните, намира следното:
По иска по чл. 221, ал. 1 КТ в тежест на ищеца е да докаже наличието на трудово
правоотношение с ответника, което е било прекратено по надлежния ред и при наличие на
предпоставките по чл.327, ал.1, т.2 КТ – било е налице забавяне на заплащане на трудовото
1
му възнаграждение, размера на брутното трудово възнаграждение. Ответникът следва да
докаже, че е заплатил претендираната сума.
Правото по чл. 327 КТ представлява материално субективно преобразуващо трудово
право на работника или служителя да прекрати едностранно трудовия договор с
работодателя като неговото упражняване не е свързано с предварително уведомяване на
последния. Хипотезите на визираната разпоредба са точно и изчерпателно изброени, като
извън тях работникът или служителят не може да прекратява трудовото правоотношение без
предизвестие. Правото на едностранно прекратяване на трудовия договор става с
едностранно волеизявление като то трябва да бъде изразено ясно, недвусмислено,
безусловно и в писмена форма. Разпоредбата на чл. 327, т. 2 КТ не поставя други условия за
прекратяване на трудовия договор освен забавяне изплащаното на трудовото
възнаграждение или обезщетение. В конкретния случай между страните не се спори, че
трудовото правоотношение е прекратено на 15.03.2021 г. на основание чл.327, ал.1, т.2 КТ,
като този факт се установява и от представените по делото писмени доказателства. Страните
не спорят, а и от представения по делото трудов договор и допълнителни споразумения към
него се установява, че трудовото правоотношение между страните е с безсрочен характер.
Следователно работодателят дължи обезщетение в размер на брутното трудово
възнаграждение за срока на предизвестието- 30-дневен.
Ответникът е навел твърдения, че е заплатил претендираната сума преди образуване на
настоящото дело, които обаче не се подкрепят от събраните в производството доказателства.
Представено е платежно нареждане за масово плащане с опис към него, от който е видно, че
на ищеца е преведена парична сума от 743,70 лв. с основание „заплата за м.02.2020 г.“, т.е.
направеното плащане е неотносимо към настоящия спор.
При изложеното ищецът има право да получи обезщетение по чл.221 КТ.
По отношение на дължимия размер на обезщетението съдът намира следното:
От представения трудов договор от 26.02.2018 г. се установява, че между страните е
възникнало трудово правоотношение при уговорено трудово възнаграждение от 600 лв.
месечно и допълнително трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит от
33,60%. Трудовият договор е изменен с допълнително споразумение от 02.01.2020 г., с което
основното месечно трудово възнаграждение на ищеца е изменено на 700 лв.
В брутното трудово възнаграждение като основа за обезщетението по чл. 221, ал. 1 КТ
се включват основното трудово възнаграждение възнаграждението над основната заплата,
определено според прилаганите системи за заплащане на труда, допълнителните трудови
възнаграждения с постоянен характер, определени с Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата, с друг нормативен акт, с колективния или
индивидуалния трудов договор или с вътрешен акт на работодателя, доколкото друго не е
предвидено в КТ и други изрично изброени възнаграждения (в този смисъл решение №
166/15.07.2013 г. по гр. д. № 1285/2012 г., III г. о., ГК, ВКС). Съобразно правилата на
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата - чл. 15 от същата, като
допълнително трудово възнаграждение с постоянен характер се определя това, което се
заплащат за придобит трудов стаж и професионален опит – чл.12 от същата следователно, то
също се включва при определяне на размера на обезщетението.
Като безспорно обстоятелство с определението от 27.09.2021 г. е отделено, че брутното
възнаграждение на ищеца за м. февруари е в размер на 700 лв., а възнаграждението за
трудов стаж и професионален опит е в размер на 315,00 лв. С оглед липсата на безспорни
обстоятелства по отношение на размера на елементите, които се включват при определяне
на размера на обезщетението, искът следва да бъде изцяло уважен. Като последица от
уважаване на иска, следва да се присъди и претендираната законна лихва.
По разноските:
При този изход на спора, право на разноски има ищецът, като той е направил искане за
присъждане на такива. – 350 лв. – адвокатско възнаграждение. Представени са и
доказателства за заплащане на тази сума - представен е договор за правна защита и
съдействие, в който е отразено, че сумата е изцяло заплатена в брой при подписването му, в
който случай договорът има характер на разписка съгласно разрешенията на т.1 от
Тълкувателно решение 6/2012 г./
На основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати дължимите
разноски за държавна такса по сметка на ВРС – 50,00 лв.
2
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „**** със седалище и адрес на управление – гр. *** да заплати на Г. Р.
КР., ЕГН: **********, адрес: гр. ***
на основание чл. 221 ал. 1, вр. чл. 327 ал. 1 т. 2 от КТ, сумата от 1015,00 лв. / хиляда и
петнадесет лева/, представляваща обезщетение при прекратяване на трудовото
правоотношение без предизвестие от работника, възникнало по силата на сключен
между страните трудов договор от 26.02.2018 г., прекратен със Заповед №
17/11.03.2021 г. на работодателя, ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба – 15.06.2021 г. до окончателното изплащане на сумата,
на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 350,00 лв. / триста и петдесет лева/ - съдебни
разноски за адвокатско възнаграждение в производството.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.6 ГПК, „*** със седалище и адрес на управление
– гр. *** да заплати по сметка на Районен съд- Варна сумата от 50,00 лв. / петдесет лева / -
разноски за държавна такса в производството.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд -Варна в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
3