Определение по дело №82/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Делотое образувано пред настоящата инстанция по подадена жалба от частния тъжител по НЧХД № 395/2009г. по описа на ГДРС срещу присъда №2385/19.07.2010г., с която е признал подсъдимият Д. Н. С., роден на 19.11.1940 година в с.Д., община Г. Д., област Б., жител и живущ в гр.Г. Д., област Б., българин, български гражданин, с начално образование, женен, пенсионер, неосъждан, ЕГН * за виновен в това, че в писмени обяснения, депозирани на 12.01.2009 година пред Л. “С.” гр.Г. Д. е преписал престъпление на Г. И. В. от гр.Г. Д., област Б., а именно, че на 25.08.2008 година в местността “К. м.”, в землището на с.Д., област Б. е извършвал бракониерска дейност, изразяваща се в убиване на сърна, което не съответства на истината, поради което го е оправдал по обвинениетопо чл.147, ал.1 от НК. Със същата присъда съдът е признал и подсъдимия К. И. С., роден на 04.07.1941 година в с.Д., община Г. Д., област Б., жител и живущ в същото С., българин, български гражданин, с начално образование, женен, пенсионер, неосъждан, ЕГН * за невиновен в това, че в писмени обяснения, депозирани на 12.01.2009 година пред Л. “С.” гр.Г. Д. е преписал престъпление на Г. И. В. от гр.Г. Д., област Б., а именно, че на 25.08.2008 година в местността “К. м.”, в землището на с.Д., област Б. е извършвал бракониерска дейност, изразяваща се в убиване на сърна и също го е оправдал. С присъдата съдът е отхвърлил предявените от тъжителя граждански искове, като неоснователни и е осъдил тъжителя да заплати на подсъдимите разноските по делото.

В жалбата си въззиваемият настоява за отмяна на първоинстанционната присъда и постановяване на нова, с която подсъдимите да бъдат признати за виновни по повдигнатите с тъжбата обвинения. Сочат се подробни съображения, че твърденията в тъжбата от фактологическа страна се доказват от събраните в хода на съдебното следствие доказателства, за които се представя различна от мотивите на районния съд интерпретация. Излагат се и подробни аргументи по отношение на правото и защо деянието е съставомерно по текста на чл. 147 от НК. В развилото се въззивно производство се иска и обсъждане на въпроса за допуснати съществени процесуални нарушение, с които са били накърнени правата на пострадалия и които да се обсъдят като основания за връщане на делото след отмяна на присъдата за ново разглеждане от друг състав на съда. За такива се сочат, че съдът бил постановил присъдата си за деяние на една дата, а в мотивите си е обсъждал деяние за друга дата.

Защитникът на подсъдимите иска потвърждаване на присъдата на районния съд, като правилна, законна и обоснована. Развива съображения в насока, че липсвали обективни данни за умисъл у подсъдимите, както и че тъжителят не бил доказал извършване на престъплението на сочената дата.

Въззивният съд, като обсъди доводите на страните, доказателствата по делото и Закона, приема за действителна следната фактическа обстановка.

Пред първостепенния съд са представени множество, гласни и писмени доказателства, а във въззивната инстанция са разпитани нови свидетели, какъвто е свидетелят Я. и И.. Същите предоставят информация, че за датата на 25.07.2008г. тъжителят е нямало как да бъде в местността, която подсъдимите сочат в писмените си обяснения, тъй като е бил заедно с тяхна работа в друг район.

При анализът на всички доказателства по делото се извежда следната хронологически изведена фактология:

Подсъдимият Д. Н. С. е от с.Д., но живее в гр;Г. Д.. На 25.07.2008 година вечерта той и подсъдимият К. С. посетили кръчма в с.Д.. В същата кръчма отишъл и свидетелят П. – кмет на с.Д.. П. седнал на масата на С. При разговора между тримата, подсъдимите С. споделили с П., че същия ден били за дърва в м.”К. м.”, където видяли частния тъжител Г. В. с една убита сърна. Подсъдимият Д. С. казал, че са чули изстрел и са видяли след това Г. В. със сърната. Първоначално свидетелят П. не отдал голямо значение на казаното от двамата подсъдими. В края на 2008 година обаче споделил за разговора със свидетеля С., който е зам.кмет на Община Г. Д. и председател на Л. „С.”. Свидетеля С. поискал да знае дали С. ще се съгласят да свидетелстват за видяното, при което свидетеля П. ги попитал и те се съгласили. Впоследствие П. поискал писмени обяснения от Стаменови, като същите били записани от П. под диктовката на С. В писмените обяснения на подсъдимия Д. С. същият твърди, че има къща в с.Д., където е през лятото. През лятото на 2008 година също бил там. На 25.08.2008 година заедно с К. С. били в м.”К. М.” да събират дърва. Около 10.00 се натъкнали на Г. И. В. – син на И.. Той влачил една сърна, а кучето му отзад я дървяло. След известно време те запалили колата и си тръгнали. В писмените обяснения подсъдимия К. С. твърди, че случката е била през м.август 2008 година, не може да си спомни точната дата. Заедно с Д. С. били в м.”К. М.” за да събират дърва. Били на около 500-600 м. под сградата. Чули внезапно три изстрела и кучешки лай. На около 4-6 м. от тях внезапно се появил Г. И. В., като в ръцете държал задните крака на една сърна, а кучето му я хапело за главата. След това се появил баща му – И. В., но като ги видял се стъписал. Когато си тръгвали Д. С. се провикналq че са видяли всичко.

При тази фактология районният съд е приел, че деянието е несъставомерно, тъй като твърденията в частната тъжба останали недоказани, т.е. приел е, че изложеното в писменото становище от подсъдимите е действителното положение. Същевременно обаче самото писмено становище уличава подсъдимия за деяние извършено на 25.08.2008г.. В последствие всички разпитани свидетели твърдят, че били допуснали грашка и че ставало възпрос за друга дата. Районният съд е оправдал подсъдимия за описаната 25.08.2008г. дата, като същевременно в мотивите си е обсъждал датата 25.07.2008г.

За въззивната инстанция е безусловно установено, че алибито за сочената в обясненията дата, а именно 25.08.2008г. на тъжителя е установено, както от писмените справки от работодателат му така и от разпитаните по делото свидетели негови колеги/включително и тези пред настоящата инстанция/ и в този аспект буди недоумение, защо съдът е игнорирал тези факти. От друга страна е възприел, че в обясненията подсъдимите са допуснали техническа грешка, за което е изложил подробни съображения, че се разследва деяние от 25.07.2008г. и отново е оправдал подсъдимите. Накратко и резюмирано становището на районния съд е било, че в писмените обяснения, депозирани на 13.01.2009 година подсъдимите не са преписали на тъжителя Г. В. престъпление, изразяващо се в убиване на сърна на 25.08.2008 година. Това било така защото записали, че на тази дата В. е влачил сърна, което не било престъпно. Казва се също, че обясеннията им не са били насочени към опозоряването на личността на тъжителя, а да се изнесат факти, на които били очевидци. Това сторили не по собствена инициатива, а под давлението на трето лице, а именно на свидетеля П.. Ето защо съдът е приел, че липсва умисъл за оклеветяване, защото нито един от двамата не бил имал намерение да съобщава за видяното. В последствие районният съд е приел, че от събраните по делото гласни доказателства може да се приеме за установено, че датата е 25.07.2008 година. И тъй като не се доказвало, че тъжителят бил изпълнявал служебните си задължения именно в часово време по обвинението, е приел за доказано , че бил в района на м.”Катър мандра”, в землището на с.Д..

П,и тези констатации и фактически данни въззивният съд намира, че присъдата на районния съд е неправилна. Незаконността и се състои в това, че мотивите на районния съд са вътрешно противоречиви, от една страна съдът е приел, че обвинението е доказано за инкриминираната дата от 25.08.2008г., а от друга страна тъй като не се доказвало за друга дата, която била 25.07.2008г. и която съдът е приел за действителната е оправдал подсъдимите. Порокът е съществен, тъй като накърнява правата и на двете страни, ето защо не може да се санира от настоящата инстанция. На практика, чрез този подход, съдът се е произнесъл за време, за което не е повдигнато обвинение, т. е. излезнал е извън рамките на обвиненнието, като по този начин е нарушил не само правото на защита на подсъдимите, но и правата на тъжителя да докаже обвинението. Процесът изцяло е протекъл извън очертаните с тъжбата рамки, като се е наложило тъжителят да представя доказателства, за време, което въобще не инкриминирал.

При тези съображение въззивната инстанция намира, че присъдата и мотивите към нея страдат от неостраними в настоящата инстанция пороци, тъй като е разширен предметът на доказване не от страните, а от съдът в първата инстанция, и представлява съществено нарушение на процесуалните права на страните и порок по смисъла на чл. 348 ал.3 т. 1 от НПК, поради което и на основание чл.335 ал. 2 от НПК, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯВА Присъда № 2385/19.07.2010г. по НЧХД № 395/2009г. по описа на ГДРС.

ВРЪЩА ДЕЛОТО за ново разглеждане от друг състав на съда.

Решението на БлОС е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

1. 2.