Р Е Ш Е Н И Е № 51
гр. Сливница, 27. 01. 2020 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД – гр. Сливница, пети
състав, в публичното съдебно заседание на двадесет и четвърти април през две
хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: МАРИАНА МАРКОВА
при секретаря Галина Владимирова
като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 461 по описа на съда за 2018
г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр.
чл.79, ал.1 ЗЗД и по чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.86, ал.1 ЗЗД при спазване на разпоредбата на чл.415, ал.1 ГПК от „Топлофикация София” ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, представлявано от изпълнителния
директор Г. Х. Б., чрез пълномощника си юрк. В.,
срещу Е.М.Б., с ЕГН **********, с настоящ адрес ***, с който ищецът иска да
бъде признато за установено спрямо ответника, че последният дължи сумата от
4624,21 лева, от които 4514,36 лв. главница, представляваща цената на доставена
топлинна енергия за периода месец 0
Ищецът „Топлофикация София” ЕАД твърди, че е енергийно предприятие и
притежава лиценз за производство и пренос на топлинна енергия, която доставял в
абонатните станции на сградите за отопление и горещо водоснабдяване. Сочи, че
ответникът е потребител на топлинна енергия по смисъла на чл.153, ал.1 от
Закона за енергетиката /ЗЕ/ в качеството си на собственик на апартамент № .в
гр. София, ж.к.“С. Т.“, бл.. вх.“.“, ет…, за който му е даден абонатен № …. Съгласно
чл.150, ал.1 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди се
осъществявала при публично известни Общи условия на ищеца. Според чл.32, ал.1
от Общите условия (чл.33, ал.1 от ОУ – 02 / 03.02.2014 г.), потребителите на
топлинна енергия, какъвто е и ответника, са длъжни да заплащат месечните дължими
суми за доставената му топлинна енергия в 30-дневен срок от датата на
публикуването им на официалната интернет страница на продавача. Ответникът използвал доставената му топлоенергия през периода от м. май
2013 г. до м. април 2016 г., но не е погасил задълженията си за заплащането на
цената й. Отразено е в исковата молба, че с решение на общото събрание на
етажната собственост , в която се намира топлоснабдения
имот, е избрано „Техем сървисиз“
ООД за предоставяне на услуга дялово разпределение на топлинна енергия. Сумите
за топлинна енергия са начислявани от ищцовото
дружество, а след края на отоплителния период са изготвяни изравнителни сметки
от дружеството, извършващо дялово разпределение на топлинната енергия. Ищецът
депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу
ответника Е.М.Б. за претендираните суми и
било образувано ч.гр.дело № 239/2018 год. по описа на РС – гр. Сливница, като
по същото била издадена исканата заповед за изпълнение. В срока по чл.414 от ГПК ответникът подал възражение срещу заповедта, поради което на ищеца било
указано да предяви искове относно вземанията си, което указание се изпълнявало
с депозирането на настоящата искова молба. Ищецът моли съда да постанови
решение, с което да бъде признато за установено, че ответникът му дължи процесните суми – главница и лихви, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК до окончателното и
изплащане. Претендира и присъждането на направените разноски по делото и юрисконсултско възнаграждение.
В едномесечния срок по чл. 131 ГПК
от получаване на исковата молба ответникът е депозирал писмен отговор, в който
твърди, че искът е допустим, но го
оспорва като неоснователен. Счита, че от представените от ищеца писмени
доказателства не се доказва качеството му на собственик на недвижимия имот
(апартамент в гр. София), съответно и качеството му на потребител на топлинна
енергия. Ответникът не оспорва размерите на сумите за топлинна енергия и дялово
разпределение, както са изчислени и начислени във фактурите както и стойностите
на изравнителните сметки. Посочва, че в случай че ищецът докаже качеството му
на потребител, възразява за изтекла погасителна давност на вземането по фактура
№ **********/31.07.2014 г, както и на задължението за месец 05.2014 г. и за
месец
Оспорва изцяло и на собствено основание
задължението за лихва за доставена топлинна енергия преди завеждане на
заявлението в заповедното производство. Твърди, че ищецът
не е ангажирал доказателства за датата на публикуване на сметките за процесните задължения за исковия период на интернет
страницата си, нито за датата на публикуване на общите фактури. Макар отделните
периодични задължения да са изискуеми ежемесечно, длъжникът изпада в забава само при
неизпълнение на задължението си за заплащане цена на ТЕ в 30-дневен срок от
публикуване на общата фактура за потребеното
количество топлинна енергия за целия отчетен период (съгласно ОУ в сила от 2014
г.). При тези съображения моли исковете да бъдат
отхвърлени като неоснователни.
Съдът като прецени
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намира за
установено следното:
По делото е приложено ч.гр.д. № 239 / 2018 г. по
описа на РС – гр. Сливница, от което е видно, че е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 135 / 17.04.2018 г. в полза на
ищеца за сумата от 4624,21 лева, от които 4515,36 лева главница, представляваща
цената на доставена топлинна енергия за периода месец
Представени са и договори, сключени между ищеца и дружество
за дялово разпределение на топлинната енергия, по силата на които последните се
задължили да извършват услугата дялово разпределение на топлинната енергия на
потребителите (собственици и ползватели) в сграда-етажна собственост, а „Топлофикация
София“ ЕАД се задължило да приема предоставените данни и въз основа на тях да
определя и събира дължимите суми за топлинна енергия от потребителите.
От представените заповед № 3717 от 08.11.1977 г.
за определяне на обезщетение в блок ., в гр. С.., ж.к.“В. И.“ (понастоящем „С.
Т.“), списък на живущите в бл…, вх.“.“ и „.“ и нотариално
заверен списък на абонатите от Етажна собственост в ж.к.“С.Т.“, бл.., вх.“..“,
се установява, че ответникът е вписан като собственик на ап.57 и срещу неговото
име фигурира подписът му, който не е оспорен от ответника. Като предишен
собственик на апартамента фигурира М. Е.Б., който от своя страна е придобил
имота като обезщетение на баща му Е.М.Б., чийто имот п. № . в кв… ул.“В.“ № ., местн.“В. И.“ е
бил отчуден за построявенето
на жилищни бл.354 и 355.
От приетите като писмени доказателства договори,
сключени между етажната собственост на процесната сграда и дружеството за
дялово разпределение, е видно, че етажната собственост е възложила извършването
на индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно
разпределение на разходите за отопление и топла вода, включително издаване на
обща и индивидуална сметка и фактури.
При така установената фактическа
обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест (чл. 154, aл.
1 от ГПК) ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване
следните правопораждащи факти: съществуването на
договорни отношения между страните за доставката на топлинна енергия, обема на
реално доставената на ответника топлинна енергия за процесния
период, както и че нейната стойност възлиза именно на спорната сума.
Не се спори между страните, че
ищецът е енергийно предприятие, доставчик на топлинна енергия и съгласно публично известни Общи
условия за продажба на топлинна енергия за битови, одобрени с Решение № ОУ –
002 / 07.01.2008 г. на ДКЕВР в сила от 13.02.2008 г. и Решение № ОУ – 02 /
03.02.2014 г. на ДКЕВР в сила от 14.03.2014 г. е длъжен да доставя в абонатните
станции на сградите топлинна енергия за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване в съответствие с топлинните товари на сградната
инсталация.
Съдът приема за безспорно
установено, че ищецът, като топлопреносно предприятие
и ответникът като потребител, са били обвързани от облигационно правоотношение,
възникнало от договор за продажба на топлинна енергия, с приложими публично
известни общи условия, обвързващи страните по силата на чл.150 от ЗЕ. По силата
на това правоотношение ищецът е дължал пренос на топлинна енергия през
съответната абонатна станция с оглед доставката й до потребителя, а ответникът
- заплащане на използваната топлинна енергия в сроковете, посочени в договора
за продажба.
Ответникът има качество на клиент на топлинна енергия по смисъла на чл.153
от ЗЕ и е длъжен да заплаща съответната цена за ТЕ. В този смисъл съдът не
приема довода в отговора по исковата молба, че ответникът не следва да носи
задължението за заплащане на цената на топлинната енергия, тъй като ищецът не е
ангажирал доказателства, че е собственик или ползвател на топлоснабдения
имот и съответно между него и „Топлофикация София“ ЕАД не съществувала
облигационна връзка. Пасивната процесуална легитимация на ответника произтича
от качеството му на собственик на процесния топлоснабден имот с аб. № .., което
обстоятелство се установява от приетите по делото писмени доказателства относно
начина на придобиване на правото на собственост от наследодателя на ищеца върху
топлоснабдения недвижим имот, който бил получен като
обезщетение за отчужден за жилищно строителство имот и впоследствие е наследен
от ищеца. Същият е вписан като собственик на ап.57, в ж.к.“Света Троица“,бл.354,
вх.“В“, в
нотариално заверен списък на абонатите от Етажната собственост и срещу неговото
име фигурира подписът му, който не е оспорен. Освен това в предходен такъв
списък за този апартамент фигурира като собственик М.Е. Б., който е получил
имота като обезщетение за отчуждения от баща му Е.М.Б. имот. По смисъла на
чл.153 от ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда
- етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да
монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба. Несъмнено в полза на Е.М.Б.
е налице придобито вещно право на собственост върху процесния
имот, представляващ апартамент № 57, намиращ се в в ж.к.“Света Троица“,бл.354, вх.“В“, поради което ответникът се явява
клиент на топлинна енергия, респ. е пасивно легитимиран да отговаря по
предявения иск за установяване на вземане, произтичащо от дължимо задължение за
заплащане на цената на топлинна енергия и лихва за забава върху забавеното
плащане на парично задължение. В този смисъл следва да се отбележи, че съгласно
константната съдебна практика, лицето, което получава топлинна енергия и я
използва за собствени нужди като ползва топлоснабдения
имот по силата вещно или по силата на облигационно право на ползване се явява
потребител на топлинна енергия – „битов клиент“ по смисъла § 1, т.42 от ДР на
ЗЕ (действал по време на процесния период), като между него и топлопреносното предприятие възниква правоотношение по
продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия, без да е
необходимо изричното им приемане от потребителя. С оглед гореизложеното следва да се приеме, че през исковия период между
ответника и ищцовото дружество е било налице валидно
облигационно правоотношение по продажба на топлинна енергия за битови нужди с
включените в него права и задължения на страните съгласно ЗЕ и Общите условия.
Според разпоредбата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, приети по предложение на топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. В чл. 150, ал. 2 ЗЕ е въведено задължение топлопреносните предприятия да публикуват одобрените от комисията общи условия най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване, като общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите. Ответникът не излага възражения относно спазването на реда за публикуване на Общите условия на ищцовото дружество, поради което следва да се приеме, че Общите условия на ищеца са влезли в сила към исковия период. Чл. 150, ал. 3 ЗЕ предвижда, че в срок до 30 дни след влизането в сила на Общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия, като предложените от потребителите и приети от топлопреносните предприятия специални условия се отразяват в писмени допълнителни споразумения.
В съответствие с чл. 155, ал. 1, т. 2 ЗЕ и уговореното в чл. 32 от Общите условия сумите за топлинна енергия за процесния период са начислявани от ищеца по прогнозни месечни вноски, за които са издавани фактури, като след края на отоплителния период са изготвяни изравнителни сметки от дружеството, извършващо дялово разпределение. Съгласно чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда-етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение, като начинът на извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ и в действалата към процесния период Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването, обн. ДВ, бр. 34 от 24.04.2007 г. В отношенията между страните са приложими общите условия, като според чл. 36, ал. 2 от тях редът и начинът на заплащане на услугата „дялово разпределение“ се определя от продавача, съгласувано с търговците извършващи услугата дялово разпределение, а според чл. 22 от същите услугата „дялово разпределение“ се заплаща на продавача, от което следва, че именно на ищцовото дружество следва да бъдат заплатени сумите за дялово разпределение за процесния период. Дяловото разпределение в сградата-етажна собственост, където се намира имотът на ответника през исковия период е извършвано от „Техем сървисис“ ЕООД и в съответствие с чл. 155, ал. 1, т. 2 ЗЕ и уговореното в чл. 32 от ОУ сумите за топлинна енергия за процесния период са начислявани от ищеца по прогнозни месечни вноски, за които са издавани фактури, като след края на отоплителния период са изготвяни изравнителни сметки от дружеството, извършващо дялово разпределение, като на заплащане от ответника подлежи реално изразходваната от него енергия за целия отчетен период.
След като по делото е установено не само наличието на облигационно договорно правоотношение между страните за доставка на топлинна енергия през исковия период, но и действителното доставяне на такава, се налага изводът, че исковете срещу ответника за цената на доставяната топлинна енергия са доказани по основание.
Въпреки това, претенцията на ищеца за главница за топлинна енергия не може да бъде уважена в претендирания размер, тъй като ответникът е направил своевременно възражение за изтекла погасителна давност, което е основателно за част от периода. Съгласно задължителните за правосъдните органи тълкувателни разяснения на ОСГТК на ВКС, дадени в ТР № 3/2011 г. от 18.05.2012 г., понятието „периодично плащане“ по смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви. Вземанията на топлофикационни, електроснабдителни и водоснабдителни дружества, както и на доставчици на комуникационни услуги също съдържат изброените признаци на понятието, поради което са периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД и за тях се прилага тригодишна давност.
Съгласно разпоредбата на чл. 114 ЗЗД, давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. В раздел „Заплащане на ТЕ“ от ОУ е определен реда и срока, по който купувачите на ТЕ са длъжни да заплащат месечните дължими суми. Това трябва да стане в 30-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на продавача. Съгласно това и на основание разпоредбата на чл. 70 ЗЗД следва, че срокът за заплащане на задължението е уговорен в полза на длъжника, което означава, че преди изтичането на срока задължението е платимо, но не е изискуемо. Поради ненастъпилата изискуемост, както е посочено в разпоредбата на чл. 114 ЗЗД, давност за вземания, които не са изискуеми не тече. С оглед на това и правилото на чл. 116 б. „б“ ЗЗД с подаването на исковата молба давността е прекъсната на 21.07.2017 г. (искът се счита предявен от депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по арг. от чл. 422, ал. 1 ГПК). От това следва, че вземането на ищеца за топлинна енергия за периода от м. 05. 2013 г. до м. 06. 2014 г. включително, възлизащо на 1469,44 лева е погасено по давност. Следователно, искът за главницата за топлинна енергия е основателен за сумата до 3044, 92 лева, като за разликата до пълния предявен размер от 4 514, 36 лева следва да бъде отхвърлен, поради позоваване от страна на ответника на изтекла погасителна давност.
Настоящият съдебен състав намира, че следва да бъде уважен искът за главницата за припадащата се част от цената на услугата дялово разпределение, тъй като по делото са ангажирани доказателства, че услугата е извършена в процесния период, като този иск е обусловен от основателността на иска за главницата за топлинна енергия, и на ищеца бъде присъдена сума в размер на 83,33 лева, която сума съдът определи по реда на чл. 162 ГПК и при съобразяване на релевираното от ответника възражение за погасителна давност по отношение на вземането за цената за дялово разпределение за същия период от м. 05. 2013 г. до м. 06. 2014 г. включително в размер на 26,52 лева.
С оглед предвиденото в чл. 84, ал. 1 от ЗЗД, когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му, като съобразно чл. 33, ал. 1 от общите условия плащането на цената на доставяната топлинна енергия е дължимо в 30-дневен срок от публикуването им в интернет страницата на продавача. Съгласно чл. 84, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД след изтичането на този срок потребителят на топлинна енергия изпада в забава и дължи мораторна лихва по чл. 86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД върху неизпълнените задължения. Лихвите за забава върху главните вземания на ищеца, изтекли от датата на забавата по всяко от тях. Законната лихва върху сумите за главница се дължат като законна последица от уважаването на иска за наличие на главното задължение за главница, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – 21.07.2017 г., до окончателното плащане.
Искът по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД в случая е установен по основание предвид наличието на главен дълг и забава в плащането му. Доколкото главното задължение е възникнало като срочно, изпадането в забава не е обусловено от изпращането на покана до длъжника.
Доколкото определения по реда на чл.162 ГПК размер на вземането за лихва върху уважената част от главницата надвишава претендирания с акцесорния иск размер от 801,40 лева, то същия следва да бъде уважен в цялост, доколкото акцесорния характер на вземането за лихва следва съдбата на главното задължение.
По същите съображения искът за лихва върху главницата за цената на услугата дялово разпределение за периода 15.09.2014 г. – 12.07.2017 г. също следва да бъде уважен в пълния претендиран размер от 28,87 лева.
По отношение на искането за присъждане на разноски:
Окончателният размер на разноските, които следва да бъдат заплатени в проведеното заповедно производство съдът следва да определи съобразно т. 12 от TP № 4/2013 г. от 18. 0б. 2014 г. на ОСГТК на ВКС със съдебното решение, като същите следва да се разпределят съобразно с отхвърлената и уважената част от иска.
Според разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК в редакцията й от ДВ, бр. 8 от 2017 г. в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. В случая на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. чл. 25, ал.1 от Наредба за заплащане на правната помощ, приета на основание ПП, съдът определя в полза на ищеца да бъде присъдено възнаграждение на юрисконсулт в размер на 100 лева в исковото производство, както и определеното от съда в заповедното производство в размер на 50 лв.
В хода на исковото производство ищецът е направил и разноски в размер на 125, 87 лева за държавна такса.
На основание чл. 78, ал.1 ГПК на ищеца следва да се присъдят разноски в общ размер на 193,35 лева, от които 100 лева за юрисконсултско възнаграждение и 93,35 лева за държавна такса съобразно с уважената част от исковете, като за искането следва да бъде отхвърлено за горницата до 225,87 лева.
В заповедното производство сторените от ищеца разноски са в размер на 159, 09 лв. – за заплатена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, от които на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в общ размер на 136,19 лева, от които 50 лева за юрисконсултско възнаграждение и 86,19 лева – за държавна такса съответна на уважената част от исковете, като искането следва да бъде отхвърлено за горницата до 159,09 лева.
По делото не са наведени твърдения ответникът да е извършил разноски във връзка с производството, поради което съдът не дължи произнасяне в тази насока.
Воден от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по
отношение на Е.М.Б., с ЕГН **********,***,
по исковете с правно основание
чл.422, ал.1 ГПК вр. чл. 79, ал.1 и чл. 86, ал.1 ЗЗД,
че съществува вземането на „Топлофикация София”
ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.София, ж.к.“Красно село“, ул. „Я.” № .., представлявано от
изпълнителния директор Г. Б., чрез пълномощника им юрк.
В., по заповед за изпълнение на парично задължение № 135 от 17.04.2018 г. по
ч.гр.д. № 239 / 2018 г. по описа на РС – гр. Сливница, за сумата от 3044, 92 лева, представляваща неплатена
стойност на доставена топлинна енергия за имот
в гр. София, ж.к. „С. Т.”, бл.., вх.”.“, ет.., ап.., аб.
№ .., през периода от 01.07.2014 г. до 30.04.2016
г., за сумата от 83,33 лева – цена за извършено дялово разпределение
за същия период, за сумата от 801,40 лева - лихва за забава за периода
от 15.09.2014 г. до 12.07.2017 г., за сумата от 28,87 лева - лихва върху
сумата за дялово разпределение за периода 15.09.2014 г. до 12.07.2017 г., ведно
със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК – 21.07.2017 г. до
окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ исковете в останалата им част до пълния предявен размер
от 4 514, 36 лева - цена на
доставена топлинна енергия, и от 109,85 лева - цена за извършено дялово разпределение,
като погасени по давност за периода от 01.05.2013 г. до 30.06.2014 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1 ГПК Е.М.Б.,
с ЕГН **********,*** да заплати на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление гр.София,
ж.к.“К. с.“, ул. „Я.” № .., представлявано от изпълнителния директор Г. Б.,
чрез пълномощника им юрк. В., сумата от 193,35 лева, представляваща направените от ищеца разноски по делото
съобразно уважената част от исковете, като отхвърля искането за разноски за
горницата до 225,87 лева.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1 ГПК Е.М.Б.,
с ЕГН **********,*** да заплати на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление гр.София,
ж.к.“К. с., ул. „Я.” № …, представлявано от изпълнителния директор Г. Б., чрез
пълномощника им юрк. В.., сумата от 136,19 лева, представляваща направените от ищеца разноски в заповедното
производство съобразно уважената част от исковете, като отхвърля искането за
разноски за горницата до 159,09 лева.
Решението подлежи на обжалване пред
СОС в двуседмичен срок от получаването на съобщението от страните за
постановяването му.
Районен
съдия: