№ 1207
гр. София, 21.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Елена Тахчиева
Кристина Филипова
при участието на секретаря Пролетка Асенова
като разгледа докладваното от Кристина Филипова Въззивно гражданско
дело № 20241000502970 по описа за 2024 година
С решение № 56 от 12.06.2024 г. по т. д. № 75/2023 г. на ОС Враца,
ОСЪЖДА "ЗАД Далл Богг: Живот и Здраве" АД, да заплати на Г. В. И., К. В.
И., И. В. И., М. В. И., действащи чрез своята майка и законен представител В.
Н. Н., по 120 000 лв. като обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на
техния баща В. И. А., при ПТП на 2.02.2023 г., ведно със законната лихва от
14.02.2023 г. до окончателното им изплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявените
искове за обезщетение за неимуществени вреди с правно основание чл. 432,
ал. 1 КЗ във вр. с чл. 380 КЗ, вр. с чл. 45 и чл. 52 ЗЗД в частта за разликата над
присъдените по 120 000 лв. до сумата от 250 000 лв., както и исковете за
заплащане на обезщетение за забава върху обезщетенията за неимуществени
вреди за периода от 2.02.2023 г. до 14.02.2023 г.
С решението се ОТХВЪРЛЯ изцяло предявеният от В. Н. Н. срещу "ЗАД
Далл Богг: Живот и Здраве" АД иск за заплащане на сумата 250 000 лв. като
обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на В. И. А..
С решението в полза на адв. А. Д. е присъдено възнаграждение по чл. 38
ЗА в размер на 37 800 лв.
С определение № 256 от 8.08.2024 г. решението е изменено по реда на
1
чл. 248 ГПК, като възнаграждението за адв. Д. по молба на застрахователя е
намалено на 9450 лв.
Срещу решението, в частта, в която е уважена претенцията за лихви от
14.02.2023 г. е подадена въззивна жалба от "ЗАД Далл Богг: Живот и Здраве"
АД. Твърди, че ответникът не е изпълнил задължението си да посочи банкова
сметка, която да е лична за всеки от малолетните ищци. Евентуално
претендира лихвата да се начисли едва от момента, в който ищците са
посочили банковата си сметка (15.04.2024 г.).
Срещу решението в частта, в която са отхвърлени исковете на В. Н.
(изцяло) и на останалите ищци (частично), е подадена въззивна жалба. Твърди
се, че съдът е взел предвид преклудирано възражение за липса на близост
между Н. и загиналия А.. Намират, че не са ценени надлежно показанията,
като са взети предвид предубедени такива. Твърди се, че Н. и загиналия са
били в отлични отношения, но близките му се държали враждебно с нея още
приживе на В.. Понастоящем ищцата била възпрепятствана от достъп до
децата си от своята свекърва. Като се твърди, че неимуществени вреди са
понесли всички ищци, се претендира да се уважат исковите им претенции в
цялост.
Срещу определението, с което е изменено решението в частта за
разноските е подадена частна жалба от адв. Д.. Моли да се отмени и да се
присъди размерът, посочен в решението.
В писмен отговор застрахователят оспорва жалбата на физическите
лица. Представени са доказателства, че присъдените от първата инстанция
главници са заплатени в полза на четиримата ищци.
От застрахователя е оспорена частната жалба срещу определението по
чл. 248 ГПК.
В писмен отговор физическите лица оспорват жалбата на
застрахователя.
Въззивните жалби са подадени в срок, срещу валидно и допустимо
съдебно решение, преценено като такова в съответствие с чл. 269 ГПК.
Софийски апелативен съд при преценка на доводите на страните и
доказателствата по делото намира следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ.
2
Ищците В. Н. Н., лично и като законен представител на децата Г. В. И.,
К. В. И., И. В. И. и М. В. И., твърдят, че на 2.02.2023 г. при ПТП загинал В. И.
А., фактически съпруг на първата и баща на останалите ищци. Претендират за
претърпените неимуществени вреди да се заплати обезщетение от по 250 000
лв. на всеки, от ответния застраховател, при когото е била сключена
застраховка за гражданската отговорност на водача, виновен за инцидента,
ведно със законната лихва от деня на увреждането, както и разноски.
Ответникът "ЗАД Далл Богг: Живот и Здраве" АД оспорва исковете по
основание и размер, противоправността на деянието, причинно-следствена
връзка с настъпилия резултат, механизма. Отделно твърди, че детето К. не е
биологична дъщеря на загиналия и между двамата не са съществували
отношения, наподобяващи тези между родител и дете. В допълнителния
отговор подчертава, че ищцата и пострадалия са били разделени от години, не
са поддържали отношения, децата не са били отглеждани съвместно, а
предимно от бабата. Възразява срещу вида на търпените щети и размерите на
исковете. Прави възражение за съпричиняване поради неизползване на колан.
Оспорва началния момент, от който ищците претендират лихва, като счита, че
такава се дължи от исковата молба.
От събраните доказателства, преценени в съответствие с доводите на
страните във въззивното производство, се установява следната фактическа
обстановка:
Страните не спорят пред настоящата инстанция, че на 02.02.2023 г. е
настъпило ПТП, при което е загинал В. А., като инцидентът е предизвикан от
виновното и противоправно поведение на водач, чиято гражданска
отговорност е застрахована при ответника. Няма спор понастоящем, че
малолетните ищци са деца на ищцата В. Н. и загиналият В. А.. От
представените пред настоящата инстанция писмени доказателства се
установява, че застрахователят е изплатил в полза на четиримата малолетни
ищци по 120 000 лв., като обезщетение.
Свидетелят А. Г., кмет на с. ***, познава починалия и ищцата, които
били роми и до преди около десетина години живеели в селото, в малка къща с
две стаи, отоплявана на дърва, тогава с две деца. Не знае дали децата са от В.,
тъй като после не са живели в селото. В. не бил виждал с децата, знаел от
майка му, че той живеел с В. и имали деца.
3
По делото е разпитана В. З. Н., майка на В. и баба на останалите ищци.
Същата разказва, че В. А. бил мъж на дъщеря й и били заедно от 13 години (до
смъртта му), но нямали сключен граждански брак, като той бил баща на
децата. Те били добро семейство, не са се карали, живеели с децата в с. *** и
на други места. Описва В. като златен човек, бил й като син, грижел се за
децата. Твърди, че не бил припознал К., тъй като тя била родена в София, а по
това време той бил при кравите в Нови Искър. Разказва, че дъщеря й била бита
и тормозена от свекърва й и когато разбрала за смъртта на В. не била добре,
защото нямало вече къде да отиде. Децата били уплашени, болни и шокирани,
не им било приятно, идвали и линейки, плачели на погребението и казвали, че
няма къде да отидат, защото баба им ще убие майка им. К. казвала, че няма да
има защита след смъртта на баща й, а другите деца тъй като били мънички,
нищо не споделяли със свидетелката. Г. казала, че баща й е починал и тя вече
ще си прави каквото си иска, тъй като е на 13 години. И. казвал, че му е тежко
и му липсва баща му. В. се чувствала сама, нямало кой да й помогне, децата
били при нея и тя се грижела за тях.
Свидетелят Б. В. М., брат на ищцата В., също потвърждава, че В. и В.
били прекрасно семейство, но без брак. Описва В. като много добър човек,
баща и съпруг. Живеели заедно с децата и не са се разделяли, издържали се от
детските добавки за децата и заплатата на В., който се грижел много добре за
тях, работил в гр. София като арматурист и осигурявал парите за семейството.
Всички били шокирани от катастрофата, били в паника, в деня на
погребението извикали линейки, децата превъртели, много зле се чувствали в
първите месеци след смъртта на баща им, спомняли си погребението,
споделяли, че баща им им липсва и тъгуват. Сочи, че между свекървата и В.
има конфликт.
Свидетелката И. В. А., майка на В. и баба на децата, твърди, че докато
В. бил жив, той се грижил за жена си (с която живеели заедно към момента на
катастрофата) и за децата си. Самата В. никога не е работила нищо, няма един
работен ден, цял ден ходила по улиците, дори не готвела на децата си. Двамата
със сина й не са живели хубав живот и не поддържали нормална брачна
връзка, В. му вземала парите и бягала от него, като му оставяла децата,
поддържала връзки с други мъже, които имала и понастоящем. Твърди, че не
минали 40 дни и В. се оженила и изчезнала, оставила децата и свидетелката ги
гледала една година. Дошли от Закрила на детето и взели децата от училище.
4
Сега при нея била Г.. Последната разказвала, че 20 дена не се била къпала,
спяли на земята, мишките ядели хляба, били тормозени, бити, нямали ядене,
живеели 20 човека в една стая. Според свидетелката, В. се обадила на
дъщерята на свидетелката да дойдела да вземе детето Г., тъй като последната
след разправия с чичо си Б. (който препсувал баща й), си сложила нож на
корема. Когато видели снимка на майка си В. във Фейсбук с новият й мъж,
децата направо припаднали и казвали „Това ли заслужаваше тати?“. Разказва,
че В. и В. напуснали дома й сами с децата, взели си квартира, тъй като В. била
компаньонка, и след около месец станал инцидента. Голямото дете живеело
при свидетелката, а по-малките били с В., след като тя дошла със сегашния си
приятел да ги вземе през м. юни миналата година. Свидетелката сочи, че била
подсъдима за това, че била взела децата при себе си, както и че е получила от
застрахователя доброволно плащане на обезщетение от 70 000 лв. за смъртта
на сина си. В. не е посещавала гроба на съпруга си.
Свидетелят Н. Н. К., братовчед на В., разказва, че тя и загиналия
живеели заедно около 11-12 години, обичали се, като нормално семейство, В.
работел и издържал семейството, а В. не е работила и си гледала децата.
Живеели в отделна къща, а не с родителите на В., защото майката му не се
разбирала с В. и ги гонела от дома си. Към момента на катастрофата децата
били при баба си И.. Според свидетеля голямото дете Г. не искало да живее с
майка си, тъй като баба му И. много го глезела и предпочитало да е с нея.
Потвърждава, че между В. и свекърва й имало разправии за отглеждане на
децата, като В. идвала с полиция да си ги прибира. В. имала нов мъж и родила
дете – около девет-десет месеца след смъртта на В..
Свидетелката Г. И. А.а, сестра на загиналия, също сочи, че брат й е
поемал грижите за семейството, работил е като строител в гр. София, пътувал
сутрин в пет часа, а вечер се прибирал в осем. Свидетелката твърди, че
двамата не са имали нормална връзка, че В. не се грижила изобщо за В. и не
му била вярна като съпруга, бягала от него и се разделяли, идвала в петък,
когато той взимал заплата и тя му я взимала, като се връщала чак като я
изхарчи след 1-2 седмици. Според свидетелката, В. била компаньонка и си
имала три-четири старци, които си били нейни, пиела, не се грижила за децата
и ги биела. Към датата на ПТП живеели в с. *** на квартира, защото В. не
искала майката и сестрата на В. да й разбират работите и за да може да си
5
прави каквото си иска. След катастрофата В. живяла един месец при
семейството на В. и после избягала, като оставила децата. Тя не ходела на
гроба на В. и не пускала и децата.
Представен пред първата инстанция е социален доклад от ДСП Враца
относно ищците И. И., К. Н. и М. И.. В същия е отразено, че до смъртта на
бащата четирите деца са отглеждани от двамата родители в жилище,
намиращо се в с. ***, а след това майката и децата се преместили да живеят в
с. ***, при бабата по бащина линия - И. А.а, като трите по-големи деца били
записани в училище ОУ "Св. св. Кирил и Методий" в това село, където те
започнали редовно да посещават учебни занятия. Няколко дни след това
майката напуснала семейството, като взела със себе си най-малкото дете М., а
трите по-големи деца останали на грижите на бабата. В. заживяла с нов
партньор и има дете от него. На 14.06.2023 г. тя направила опит да вземе
децата си, но те отказали. Социални работници обаче със съдействие на
полицейски служители взели децата от бабата и ги предали на майката.
Ищцата Г. И. била в открит конфликт с майка си и заявило пред социалните
служители, че е обидена на майка си, тъй като след смъртта на баща й,
майката изоставила трите по-големи деца при бабата и заживяла с нов
партньор, с когото качвала неприлични снимки в социалните мрежи и в
последствие родила пето дете.
Пред настоящата инстанция е представен нов социален доклад. В същия
е посочено, че в дома на майката В. Н. понастоящем се отглежда само детето
М., а останалите деца се отглеждат от бабата.
Изслушана е СПсЕ. В същата е отразено, че след смъртта на В., ищцата
В. Н. проявила депресивна и тревожна симптоматика, натрапливи мисли,
нарушения на съня, раздразнителност. Налични са данни за остра стресова
реакция в първите дни, които са преминали в продължителен травматичен
дистрес. Клинично значимите, установени и в случая, прояви при загуба на
партньор са липса на интерес и удоволствие, плачливост, тревожност,
затруднено внимание и концентрация, чувство на вина, емоционално
изтощение. Понастоящем е установено подтиснато настроение, емоционална
свръхчувствителност, като е посочено че констатираната симптоматика е в
пряка причинна връзка със загубата на фактическия съпруг. Посочено е, че
детето Г., отчитайки конфликта между майката и свекървата, е предпочело да
6
живее с баба си, тъй като така е останало емоционално свързано с дома на
баща си, и поради факта, че има нужда от по-структурирана среда, каквато И.
А.а осигурява. От психологическа гледна точка скорошната връзка с нов
партньор на ищцата е обяснена със смесена траурна реакция – силно
страдание и търсене на опора, дължаща се на зависим стил на привързаност и
нужда от сигурност при криза. Според СПсЕ данните сочат за дългогодишно
съжителство с четири деца и споделени дейности, което говори за значима и
емоционално наситела връзка.
При така очертаната фактическа обстановка по спорните въпроси се
налагат следните правни изводи:
Ищцата В. Н. претендира обезщетение за търпени вреди от загубата на
фактическия си съпруг, като претенцията е приета за неоснователна от
първостепенния съд. Настоящата инстанция приема, че в своето основание
претенцията е основателна. По делото се установява, че ищцата Н. е
съжителтствала продължителен период от време със загиналия, макар и без
брак, като са имали общи четири деца. От показанията и от данните в
докладите на социалните служби се установява, че макар хаотична и
неструктурирана правилно, семейната структура е функционирала
самостоятелно, с вътрешни проблеми, обусловени и от неразбирателството
между „снаха“ и „свекърва“, което е налагало промяна в мястото на живеене
на семейството. Данните сочат обаче, че В. и В. са имали имуществена и
фамилна общност, в която ищцата е била подкрепяна от партньора си, както
материално, така и емоционално. Двамата са споделяли грижите по децата,
като той преимуществено е осигурявал средствата за препитание на
семейството, което за ищцата е давало сигурност, опора и подкрепа. При тези
данни, очевидно е, че Н. е претърпяла негативни емоции от загубата на своя
партньор. Вярно е, че непосредствено след неговата смърт тя е започнала нова
интимна връзка, от която има дете, но това е обяснено от СПсЕ като реакция,
основана на психологическия тип на самата ищца, която е проявила траурната
си реакция по специфичен начин - чрез търсене на сигурност и защита в друг
партньор. След като взе предвид спецификата на отношенията приживе
между В. и В., сегашното съС.ие на ищцата, наличието на нова връзка, в която
тя е открила своето място и подкрепа, съдът приема, че на Н. се следва като
обезщетение сума от 40 000 лв. Тази сума е под обичайно определяния размер
на обезщетения за неимуществени вреди при загуба на партньор, но за
7
нейното фиксиране настоящият състав отчете, че отношенията между двамата
партньори не са били стабилни, те не са живеели поС.но заедно, загиналият е
пътувал и работел в други населени места за големи периоди от време, ищцата
вече е в нова връзка и от същата получава изгубената грижа.
Неоснователно е оплакването, че съдът е обсъждал преклудирани
възражения, въведени в процеса едва с допълнителната искова молба.
Соченото обстоятелство – близост между загинал и преживял съпруг, е от
категорията на факторите, които съдът изследва в съвкупност с другите, за да
извърши своята преценка за размера на обезщетението. Посочването на това
обстоятелство и в допълнителната искова молба е релевантно.
Досежно размера на обезвредата за децата на загиналия, определен от
съда в размер на по 120 000 лв., настоящият състав намира, че решението
следва да се потвърди. Този извода е надлежно основан върху съвкупната
преценка на всички събрани доказателства по делото. За този извод съдът
съобрази актуалната съдебна практика по този вид дела в сходни хипотези,
застрахователните лимити (които следва да се отчитат редом с всички
останали предпоставки), обществено-икономическите условия към момента
на настъпване на вредните последици (към 2023 г.). Посоченият размер
възлиза на над 150 минимални работни заплати или възнаграждението за над
12 години. Съдът отчита данните, че присъствието на бащата в живота на
децата-ищци е било осезателно, но и факта, че той е пребивавал за големи
периоди от време в други населени места, където е работел. Налична са данни,
че за част от времето децата са били отглеждани от баба си и не са били в едно
домакинство с майка си и баща си, което налага извода, че семейната
структура в случая е била особено изградена и фигурата на бащата не е била
типично установена. Това обуславя извода, че стабилна семейна среда децата
са усещали предимно в дома на баба си и рефлектира върху конкретния
размер на обезщетение.
Що се касае до оплакванията, досежно началния момент за присъждане
на лихва съдът намира следното:
Съгласно установената съдебна практика лихва се дължи от поканата,
достигнала до застрахователя, което в случая е станало на 14.02.2023 г. Според
решение № 167 от 30.01.2020 г. по т. д. № 2273/2018 г., Т. К., ІІ Т. О.,
застрахователят дължи законна лихва върху обезщетението за период след
8
поканата.
По отношение на въпроса, касаещ представяне на банкова сметка от
ищцовата страна пред застрахователя, и как това рефлектира върху началния
момент за начисляване на законна лихва, в решение № 167 от 30.01.2020 г. по
т. д. № 2273/2018 г., ВКС, е прието следният краен отговор на касационния
въпрос: "Разпоредбата на чл. 380, ал. 3 КЗ не намира приложение при
дължимо застрахователно обезщетение по чл. 432 КЗ, по отношение на което
застрахователят е в забава по чл. 497, ал. 1 КЗ, в хипотеза на оспорване от
застрахователя изцяло на основателността на предявения от увреденото лице
пряк иск до приключване на въззивното производство, при представяне от
ищеца във въззивната инстанция на данните за банковата му сметка, по която
да се извърши плащането на обезщетението.". Отнесено към спецификите на
настоящият спор, доколкото в случая застрахователят е оспорвал изцяло
предявената претенция по основание и размер, то неизплащането на
обезщетението не е в резултат на липса на съдействие на кредитора чрез
непредставяне на банкова сметка. Ето защо приложимостта на чл. 380, ал. 3
КЗ не е обоснована. Лихва се дължи от поканата, както е посочено по-горе.
Определението по чл. 248 ГПК следва да се потвърди. Въззивният съд
взе предвид актуалната практика на ВКС, основана на решения на СЕС
(определение № 1211 от 10.05.2024 г. по т.д. № 1378/2023 г., ВКС, ТК,
определение № 1856/16.04.2024 г. по гр.д. № 4023/23 г., ВКС, решение на
СЕС-438/22 и др.). Според възприетите разрешения възнаграждението за
адвокатска защита не следва да бъде определяно само и единствено по
Наредба № 1 от 2004 г., тъй като тя противоречи на общностното право и
накърнява принципа на защита на конкуренцията. За това според върховните
съдии националните съдилища следва да определят възнаграждението на
процесуалните представители съгласно правилата, установени в процесуалния
закон, които са по съществото си обективни критерии за преценка досежно
фактическата и правна сложност на делото, обема на извършената дейност и
пр. Ето защо съдът намира, че възнаграждение (9450 лв.), което е определено
за пълномощника на ищците по конкретното дело, с оглед естеството и
сложността му е съответно за оказаната правна помощ по типовия вид дело за
застрахователно обезщетение.
При възприетия изход на спора пред въззивното производство на
9
ищцата В. Н. се следват разноски за СПсЕ в размер на 250 лв., а по реда на чл.
38 ЗА в полза на адв. С. Ч. се следва сумата от 9 240 лв. за двете инстанции с
припадащ се ДДС. Застрахователя следва да заплати държавна такса в размер
на 2400 лв. по сметка на СГС.
Воден от горните мотиви съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 56 от 12.06.2024 г. по т. д. № 75/2023 г. на ОС
Враца, в частта, в която се отхвърля иска с правно основание чл. 432, ал. 1
КЗ, предявен от В. Н. Н. срещу "ЗАД Далл Богг: Живот и Здраве" АД за
заплащане на сумата 40 000 лв. като обезщетение за неимуществени вреди от
смъртта на В. И. А., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА "ЗАД Далл Богг: Живот и Здраве" АД, ЕИК *********, да
заплати на В. Н. Н., ЕГН **********, сумата от 40 000 лв. като обезщетение за
неимуществени вреди от смъртта на В. И. А., при ПТП на 2.02.2023 г., ведно
със законната лихва от 14.02.2023 г. до окончателното изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалите му обжалвани част.
Решението е влязло в сила в частта, в която в полза на Г. В. И., К. В. И.,
И. В. И. и М. В. И. са присъдени сумите от по 120 000 лв. като обезщетение за
неимуществени вреди от смъртта на техния баща В. И. А., при ПТП на
2.02.2023 г.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на адв. А. Д. срещу определение №
256 от 8.08.2024 г., постановено по реда чл. 248 ГПК.
ОСЪЖДА "ЗАД Далл Богг: Живот и Здраве" АД, ЕИК *********, да
заплати по сметка на САС държавна такса в размер на 2400 лв.
ОСЪЖДА "ЗАД Далл Богг: Живот и Здраве" АД, ЕИК *********, да
заплати в полза на адв. С. Ч. възнаграждение по чл. 38 ЗА в размер на 9 240
лв. за двете инстанции, с включен припадащ се ДДС.
Решението може да се обжалва пред ВКС в месечен срок от
съобщението до страните, че е изготвено.
Председател: _______________________
10
Членове:
1._______________________
2._______________________
11