О П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е
гр. София, 11 август 2020 г.
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД, наказателно отделение, в закрито съдебно заседание на единадесети август
през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ПЕТКОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЯНИКА БОЗАДЖИЕВА
КРИСТИНА ТОДОРОВА
при участието на секретаря............
и прокурора………, след като разгледа докладваното от съдията ТОДОРОВА ВЧНД № 301/2020
г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на Глава 22-ра, вр. чл.249 ал.3, вр. ал.1, във вр. чл.248 ал.1, т.3 и
т.6 от НПК.
Образувано е по частен протест на
прокурор при Р.п.– г. срещу протоколно определение от 15.07.2020 г. на Районен
съд – гр.Ботевград, постановено по НОХД № 416/2019 г. по описа на същия съд, с
което на основание чл.249 ал.1 и ал.2, във вр. с чл.248 ал.1, т.3 от НПК е
прекратено съдебното производство по посоченото дело и последното е върнато на Р.п.–
г. за отстраняване на допуснати на досъдебното производство процесуални
нарушения, както и е потвърдена изпълняваната по отношение на подсъдимия по
посоченото наказателно производство, мярка за неотклонение „подписка“.
В частният протест на прокурора от Р.п.–
г. се излагат съображения относно незаконосъобразността на решаващия извод на първостепенния
съд за допуснати на досъдебното производство съществени нарушения на
процесуалните правила, довели до ограничаване процесуалните права на обвиненото
лице. Според прокурорът, залегналите в атакувания съдебен акт доводи, че
правото на защита на обвиненото лице е било съществено нарушено на досъдебното
производство, поради това, че същия не е бил разпитан незабавно след
предявяване на постановлението за привличането му в това му качество, са изцяло
неправилни и незаконосъобразни, доколкото това негово право, същия е упражнил
пълноценно, съобразно процесуалните изисквания, поставени в разпоредбата на
чл.221 от НПК. Освен това, прокурорът
сочи, че на обвиняемия В. са му били предявени с това постановление, всички
обективни и субективни признаци на инкриминираното му с него престъпление,
поради което същото не се нуждае от „прецизиране“, каквито незаконосъобразни указания
е дал първостепенния съд в атакуваното определение. Такива, според прокурорът,
са и дадените в първоинстанционното определение указания за събиране на
допълнителни доказателства в хода на досъдебното производство, включително и
чрез разпит на свидетели. Излагат се от подалият протеста прокурор и оплаквания
срещу отказа на първата инстанция да измени изпълняваната спрямо подсъдимия В.
мярка за неотклонение „подписка“ в най-тежката такава, с твърдение за наличие
на процесуалните основания за това. С тези аргументи, се заявява искане за отмяна на протестираното определение
на първостепенния съд и връщане на делото на този съд за продължаване на
производството по него, както и за изменение на мярката за неотклонение на
подсъдимия В. от „подписка“ в „задържане под стража“.
Софийски окръжен съд, след като се
запозна с доводите, изложени в частния протест, както и с материалите по делото,
и след като провери изцяло правилността на атакувания съдебен акт, намира
следното:
Първоинстанционното съдебно
производство е било образувано по повод внесен обвинителен акт от Р.п.– г. с
който е повдигнато обвинение срещу С.И.В. за извършено от него престъпление по
чл.325 ал.2, във вр. с ал.1 от НК.
За да постанови горепосоченото определение
в проведеното по реда на чл.248, вр. чл.247а ал.2, т.1 от НПК разпоредително
заседание, съставът на РС Ботевград
е приел, че в хода на проведеното по делото
досъдебно производство е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване
на процесуалните права на обвиненото лице. Приел е в
частност, че това нарушение касае лишаването на обвиняемия от правото му да
даде обяснения по обвинението, като бъде разпитан непосредствено след
привличането му към наказателна отговорност с постановлението от 18.02.2019 г.,
доколкото такъв разпит е извършен на същия на датата 17.06.2019 г.
Според настоящият състав на СОС, тези изводи на първоинстанционния съд са неправилни
и незаконосъобразни. Въззивният съд не споделя виждането на първостепенния за
допуснати в хода на досъдебната фаза на процеса, съществени процесуални
нарушения, които да рефлектират на правата на обвиненото лице. В частност - въззивната инстанция категорично не може да се съгласи със застъпеното от районния съд
становище, че в случая в хода на проведеното
досъдебно производство, е било нарушено процесуалното изискване, поставено в
разпоредбата на чл.221 от НПК, за извършването на разпит на обвиняемия,
незабавно след предявяване на постановлението за привличането му в това
процесуално качество. Тази констатация на състава на първата инстанция е
невярна. В първата фаза на наказателното производство по настоящото дело,
обвиненото лице С.В. е привлечен към наказателна отговорност за престъпление по
чл.325 ал.2, вр. ал.1 от НК, с постановление от 18.02.2019 г. /л.45 от ДП/.
Последното е предявено на В. и на неговия защитник по реда на чл.219 ал.4 от НПК, на датата 17.06.2019 г., в 13,50 ч., което е видно от удостовереното на
втората страница от постановлението /вж. л.46 от ДП/. На същата тази дата –
17.06.2019 г. е бил извършен и разпит на обвиняемия С.В., което се установява
от съставеният за това процесуално действие протокол за разпит на обвиняем /вж.
л.47 от ДП/. Следователно, съответния орган на досъдебното производство изцяло
е спазил регламента на чл.221 от НПК, като е пристъпил към разпит на обвиняемия
по реда на чл.138 НПК, незабавно след предявяване на постановлението за
привличане на обвиняемия В..
Несподелимо е и виждането на
първият по степен съд, че констатирани
по разследването нарушения при събиране на доказателствени материали, съществено накърняват
процесуалните правила и
налагат връщане на делото в предходната му процесуална фаза, за отстраняването
им. Практиката на касационната съдебна инстанция, застъпена и в т.1 от ТР
№2/2002 г. на ОСНК на ВКС е категорична, че процесуалните нарушения, допуснати
при събирането и проверката на доказателствата, не съставляват основания за
прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на прокурора. Това
разрешение намира своето основание в процесуалното принципно положение, че
съдебното производство е главна /централна/ фаза на наказателния процес и не
съществува никаква пречка необходимите процесуални действия по събирането и
проверката на доказателствените материали, да бъдат извършени в хода на
съдебното следствие, като бъдат събрани нови доказателства или ако са допуснати
нарушения при събирането на някои от наличните, тези доказателства да бъдат
надлежно /законосъобразно/
събрани, както по искане на страните, така и по почин на съда. На плоскостта на конкретния казус
изложеното означава, че не съществува пречка от процесуално естество, а
напротив – разпоредбата на чл.18 от НПК изрично поставя изискване в тази
насока, всички гласни доказателства, събрани чрез проведените на досъдебното
производство разпити на свидетели, да бъдат отново събрани и проверени и в
съдебната фаза на процеса. Аргумент за това, че нарушенията, свързани с
допускането, събирането, проверката и оценката на доказателствените материали в
първата фаза на процеса, не могат да бъдат разглеждани като съществени
нарушения на процесуалните правила, налагащи връщане на делото в тази
процесуална фаза, въззивният съд намира и в разпоредбата на чл.248 ал.4 от НПК,
предвиждаща забрана този въпрос да бъде поставян на обсъждане в
разпоредителното заседание по делото.
Извън гореизложеното, въззивната
инстанция следва да отбележи, че не констатира допуснати, както в хода на
досъдебната фаза на настоящия процес, така и при изготвянето на крайния за тази
фаза процесуален акт, съществени процесуални нарушение, които да ограничават
правата на обвиняемия. Внесеният за разглеждане в съда обвинителен акт отговаря
на изискванията, визирани в чл.246 от НПК и не се наблюдават отклонения от предписанията,
дадени с ТР № 2/2002 г. на ОСНК.
С
оглед на всичко гореизложено въззивният съд приема, че в коментираната му част,
атакуваното определени е незаконосъобразно, доколкото първоинстанционния съд
неправилно и в противоречие със закона е приел наличие на допуснати на
досъдебното производство съществени процесуални нарушения, довели до
ограничаване на процесуалните права на обвиняемия, предвид на което на
основание чл.249 ал.1 и 2, вр. чл.248 ал.1, т.3 от НПК е прекратил съдебното
производство и върнал делото на прокурора за отстраняването им. Ето защо, в
посочената му част, контролираното по въззивен ред определение следва да бъде
отменено и делото да бъде върнато на същия съд за продължаване на
производството по него.
Проверяваният съдебен акт на първата инстанция е
незаконосъобразен и в частта му, с която на основание чл.248 ал.1, т.6 от НПК е
потвърдена изпълняваната спрямо подсъдимия В. мярка за неотклонение „подписка“,
като е отказано същата да бъде изменена по реда на чл.66 ал.1 от НПК в по-тежка
такава, съобразно претенцията на прокурора от БРС. Това е така, поради следните
съображения:
Процесуалното развитие на инициираното пред първата
инстанция съдебно производство сочи, че в проведеното на 15.07.2020 г.
разпоредително заседание, подсъдимия С.В. не се е явил, като изпратената до
адреса на същия призовка се е върнала с уведомление, че подсъдимия се намира в
чужбина. Информация в същия смисъл /за напускане пределите на РБ от страна на
подсъдимия, на датата 02.10.2019 г./ първоинстанционният съд е получил и по
силата на служебно изискана справка от МВР. Въз основа на тези фактически данни, съставът на Районен съд –
гр.Ботевград е следвало да приеме, че в случая подсъдимия В. е нарушил
произтичащото си задължение от прилаганата спрямо него мярка за неотклонение
„подписка“, да не напуска местоживеенето си без разрешение на съответния орган
и съответно без извинителна причина не се е явил в съдебното заседание,
проведено на 15.07.2020 г. /а и в предходните проведени съдебни заседания/.
Тази констатация пък от своя страна е следвало да мотивира състава на
първоинстанционния съд да приложи разпоредбата на чл. 66 ал.1 от НПК и да
измени изпълняваната по отношение на този подсъдим мярка за неотклонение
„подписка” в по-тежка такава. Известно е, че при изпълнението на този по вид
мярка за неотклонение, подсъдимият няма възможност да напуска пределите на
Република България, тъй като с мярката „подписка” той поема задължение да не
напуска своя постоянен или настоящ адрес за пребиваване в страната /в този
смисъл Р. № 53/2010 г. на 1 н.о. ВКС/. Следователно, неявяването на подсъдимия В.
в съдебно заседание по така посочената причина /промяна на местоживеенето му в
друга държава/, не може да съставлява уважителна такава за това негово
отсъствие, поради което в този случай самото му неявяване може да послужи като
фактическо основание за утежняване на изпълняваната по отношение на този
подсъдим мярка за неотклонение по реда на чл. 66 ал.1 от НПК. Ето защо, по
мнение на СОС са налице визираните в цитираната разпоредба основания за
изменение на определената на подсъдимия В. процесуална мярка в по-тежка по вид
– същият не само, че не се е явил без уважителна причина за провеждане на
съдебно заседание по делото, но и е нарушил взетата му мярка „подписка”, като е
променил местоживеенето си извън страната. В този смисъл неправилно и
незаконосъобразно районният съд е отказал да приложи разпоредбата на чл. 66
ал.1 от НПК, като измени изпълняваната спрямо подсъдимия В. мярка за неотклонение
„подписка” в по-тежка такава, поради което съдебният му акт, и в тази част,
подлежи на отмяна от настоящата инстанция. При изборът на вида на мярката за
неотклонение, в която следва да се измени прилаганата към настоящия момент
спрямо подсъдимия В. подписка, съставът на СОС съобрази всички относими обстоятелства по делото /характера и тежестта на повдигнатото му
обвинение; наличието на предишно осъждане на лицето; имущественото му
положение; това, че дори не се е свързал със защитника си, за да го уведоми за
неявяването си в насрочено съдебно заседание/. Преценени в своята съвкупност,
всички тези данни, според СОС налагат и оправдават вземането по отношение на
подсъдимия В. на мярка за неотклонение задържане под стража. Според въззивният съд именно тази по вид
процесуална мярка в пълна степен ще допринесе за постигане на целите на мерките
за неотклонение по чл. 57 от НПК.
Воден от всички гореизложени съображения,
Софийски окръжен съд
О П Р
Е Д Е
Л И :
ОТМЕНЯВА изцяло протоколно определение
от 15.07.2020 г. на Районен съд – гр.Ботевград, постановено по НОХД № 416/2019
г. по описа на същия съд.
ВРЪЩА делото на Районен съд – гр.Ботевград за
продължаване на производството по него от стадия на разпоредителното заседание.
ИЗМЕНЯВА изпълняваната по отношение на подсъдимия С.И.В.
по НОХД № 416/2019 г. по описа на Районен съд – гр.Ботевград, мярка за
неотклонение „подписка“ в „задържане под стража“.
ПОСТАНОВЯВА на основание чл.247 от ЗИНЗС мярката за
неотклонение „задържане под стража“, да се изпълнява от подсъдимия в Затвора –
гр.София.
За постановеното изменение на мярката за неотклонение
на подсъдимия С.И.В. да се уведоми ОД на МВР – София.
Определението е окончателно и не подлежи на
касационна проверка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1/
2/