Решение по дело №2975/2017 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 900
Дата: 21 май 2018 г. (в сила от 10 август 2018 г.)
Съдия: Сияна Генадиева Генадиева
Дело: 20173110202975
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 3 юли 2017 г.

Съдържание на акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е 

 

900/21.5.2018г.

 

В    И М Е Т О    Н А     Н А Р О Д А

 

         ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, XIII състав, в открито съдебно заседание на 25.04.2018 година, в състав:

 

                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ: Сияна Генадиева

 

при секретаря Цветанка Кънева, като разгледа докладваното от районния  съдия НАХД № 2975 по описа за 2017 г., за да се произнесе взе предвид следното:

         Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН по жалба на С.Х.М., подадена против НП № СК 532 от 13.06.2017год. на зам.кмета на Община Варна, с което за нарушаване нормите на чл.148, ал.1 от ЗУТ на основание чл. 232, ал.2 от ЗУТ му е било наложено адм. наказание глоба в размер на 1 000лв.

В жалбата си въззивникът твърди, че НП е незаконосъобразно, навежда твърдения за допуснати съществени нарушения на процес. правила, както и такива за нарушаване на материалния закон и моли съда да го отмени.

В съдебно заседание процес. представител на въззивника не се явява в заседанието по същество и не ангажира доказателства.

За въззиваемата страна, редовно призована за датата на съдебното заседание, представител се явява и моли НП да бъде потвърдено.

Жалбата е подадена в срока за обжалване от надлежна страна, поради което същата е процесуално допустима.

При извършена проверка на 29.05.2017 год.,  от служители на Община Варна, е било констатирано, че С* М., във функциите си на възложител е разпоредил изграждането на многоскатен покрив на жилищна сграда находяща се в гр.Варна, ул. „М*“ №22, без да има одобрени инвестиционни проекти и разрешение за строеж. Костатирали са, че строежа незаконен на основание чл. 225 ал.2 от ЗУТ.

Срещу въззивникът бил съставен АУАН, а въз основа на него и процесното НП, като АНО е възприел изцяло фактическите констатации изложени в акта,.

Актът бил надлежно предявен и връчен на въззивника, който в срока по чл.44 от ЗАНН  подал  писмени възражения срещу него, но те не са обсъдени от АНО.

АНО приел, че въззивника е нарушил чл. 148, ал. 1 от Закон за устройство на територията, поради което и на основание 239, an. 1, т. 6 от ЗУТ, във връзка с чл. 223, ал. 1, т. 11 и чл. 232, ал. 2 от ЗУТ му наложил адм.наказание Глоба в размер на 1000 лева.

 

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на всички събрани по делото доказателства, както писмени така и гласни, които преценени поотделно и в своята съвкупност не водят на различни правни изводи.

           Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото НП относно законосъобразността му, обосноваността му, и справедливостта на наложеното административно наказание прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима – подадена е в срока за обжалване, от надлежната страна  по чл.59, ал.2 от ЗАНН и е приета за разглеждане от съда. С нея се иска отмяна на  НП като неправилно и незаконосъобразно.

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган

В същото време обаче констатира, че както в акта така и в НП липсва фактическо описание на нарушението за което е повдигнато адм. наказателно обвинение. В АУАН и НП липсва дата на извършване на нарушението, липсват факти обуславящи качеството на възложител на въззивника по смисъла на ЗУТ (чл.161 и чл. 163), липсват и фактите сочещи, обуславящи извода за незаконен строеж. В случая обстоятелствената част на акта се състои само от правни изводи - въззивникът във функциите на възложител бил изградил многоскатен покрив. Фактите обаче сочещи на тези изводи не са изложени.

В НП е налице същия порок. Отново обаче липсва дата на извършване на нарушението. Но тук въззивника придобива качеството на възложител, докато в АУАН това не е било посочено. В тази връзка в какво качество въззивникът изобщо е привлечен към адм. наказателна отговорност може само да се гадае.

Съдът констатира и друг изключително съществен пропуск в НП, тъй като в него не е посочена датата на извършване на нарушението, визира се единствено датата на проверката в жилищната сграда, когато са били констатирани определени факти, без да е ясно кога точно е извършено нарушението. Категорично се установи от писмените и гласни доказателства по делото, че при проверката на 29.05.2017г.,  процесният строежът е бил завършен, поради което по никакъв начин датата на проверката не може да се приеме за дата на извършване на нарушението. Категоричен извод за това, на коя дата е било извършено нарушението, би могъл да се направи от писмените и гласни доказателство по делото, и могат да бъдат установени, кога е извършил процесните СМР. По делото, макар по искане на съда АНО представи Договор за изработка на покривна конструкция и разписка за плащане на труда по изработването и. Това са документи които дават данни за установяване ако не на конкретна дата, то със сигурност на периода от време в които е бил изграден незаконния строеж. Освен това Община Варна е  била сезирана още 2017г. с нарочна жалба за изграждащ се покрив без надлежно разрешително. Такива жалби са били подаване многократно и в тях е посочен периода на изграждане на незаконния строеж. Така посоченото до тук само потвърждава факта, че датата на адм. нарушение е била лесно установима. С непосочването на датата на извършване на нарушението е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, не само защото същата е реквизит от императивно и изчерпателно определеното от закона съдържание на НП и е съществен елемент при индивидуализацията на нарушението, касаещ  описанието на същото от фактическа страна, съответно липсата й води до ограничаване правото на защита на нарушителя, а и защото лишава съда от възможност да прецени спазени ли са останалите давностните срокове по смисъла на чл.34 от ЗАНН. Изтичането на определените от закона срокове от датата на извършване на нарушението изключват възможността за образуване на административнонаказателно производство и с тези срокове законът цели дисциплиниране на компетентните държавни органи и постигане на правна стабилност и сигурност в обществото.

Съдът намира, че посочените по-горе нарушения на процес. правила са съществени такива и са достатъчно основание за отмяна на НП на процес. основание, тъй като водят до грубо нарушаване правото на защита на наказаното лице. Същото е лишено от възможността да разбере в извършването на какво точно нарушение е обвинено, при какви приети за установени факти за да организира адекватно защитата си срещу повдигнатото обвинение. В случая минимални предпоставки за това липсват. Налице е пълна неяснота както във волята на АНО, така и във волята на актосъставителя по отношение на това кога е извършено нарушението и в какво се състои то от обективна страна.

Следва да бъде отбелязано и това, че е абсолютно недопустимо едва с НП, което по същество представлява правораздавателен акт издаден след опростен състезателен процес тепърва да се сочат факти свързани с обективна съставомерност на нарушението, а волята на актосъставителя да се изяснява едва в хода на съдебното следствие пред въззивния съд.

От обективна страна състава на посоченото нарушение изисква деецът да е участник в строителството и да е извършил, разпоредил или допуснал извършването на незаконен строеж.

Според чл. 160 ал.1 от ЗУТ участници в процеса на строителството са възложителят, строителят, проектантът, консултантът, физическото лице, упражняващо технически контрол за част "Конструктивна", техническият ръководител и доставчикът на машини, съоръжения и технологично оборудване. Според чл. 161 ал.1 от ЗУТ,  възложител е собственикът на имота, лицето, на което е учредено право на строеж в чужд имот, и лицето, което има право да строи в чужд имот по силата на закон.  Както в АУАН, така и в НП не са изложени фактите, от които да се направи извод, че въззивника е възложител/собственик на имота. Тези факти са пряко относими към съставомерните признаци на нарушението, а именно към неговия субект, поради което изписването им е било дължимо, а липсата им ограничава правото на защита.

Съдът намира, че обжалваното наказателно постановление не е издадено при спазване изискванията на чл.57ал.1 от ЗАНН, тъй като същото не съдържа изискуемите реквизити. Съгласно цитираната по-горе разпоредба, задължителните реквизити, които трябва да съдържа наказателното постановление, посочени в т.5 са: описание на нарушението, датата и мястото на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, както и доказателствата, които го потвърждават. В конкретния случай в наказателното постановление не се съдържат тези реквизити- липсва описание на нарушенията и обстоятелства, при които са извършени, като непосочването им представлява съществено процесуално нарушение. Нещо повече, в  обстоятелствената част на НП не се сочи при какви обстоятелства и кога е извършено нарушението. Липсата на обстоятелствата на нарушението всякога представлява съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като съдът е в невъзможност да направи преценка за обективната съставомерност на същите. Недопустимо е факти от обективната страна на нарушението да бъдат установявани тепърва в съдебното производство чрез разпит на свидетели и съответно да се предявяват нови факти на нарушителя, които не са му били предявени с наказателното постановление. Липсата на изискуем реквизит на обжалваният акт е довело до нарушаване правото на защита на жалбоподателя да знае в какво точно е обвинен и да организира защитата си, а така също препятства  възможността  съда  да издири обективната истина по делото и да постанови законосъобразен акт, тъй като в обстоятелствената част на наказателното постановление не са посочени факти, които да бъдат проверени  от настоящата инстанция. Тези факти касаят съставомерни признаци на нарушението и непосочването им винаги съставлява съществено процесуално нарушение, тъй като ограничава възможността нарушителят да разбере в извършването на точно какво нарушение е обвинен и по този начин адекватно да организира защитата си.

          Правилно е била определена нарушената правна норма и предвиденото в            нея адм. наказание.

Предвид на всичко изложено по-горе съдът прави извода, че атакуваното наказателно постановление е постановено в нарушение на закона, същото страда от пороци, които го правят процес. недопустимо и като такова следва да бъде отменено.

Водим от горното Варненският районен съд

 

 

Р  Е  Ш  И  :

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № СК 532 от 13.06.2017год. на зам. кмета на Община Варна, с което на С.Х.М. ЕГН **********, на основание чл.232, ал.2 от ЗУТ е наложено административно наказание глоба в размер на 1000лв.

 

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Варненски административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщенията от страните, че решението и мотивите са изготвени.

 

    

                                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: