Р Е
Ш Е Н И Е
гр. София, 27.05.2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, ГО, ІІ „Е“ с-в, в закрито заседание на двадесет и седми май през две хиляди
двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ПЕТЪР САНТИРОВ
мл.с. ЕВЕЛИНА МАРИНОВА
разгледа
докладваното от съдия Сантиров ч.гр.дело № 2431/2021
г. по описа на СГС, и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 436, ал. 1, вр. чл. 435, ал. 2 ГПК.
Образувано е по жалба
на длъжника ЗАД „А.“ с вх. № 7399/03.02.2021 г. при ЧСИ В.М. на КЧСИ и вх. № 282734/22.02.2021
г. при СГС, чрез пълномощника си – юриск. С.П., с надлежно учредена
представителна власт по делото, против Постановление за разноските от
14.01.2021 г., постановено по изп.д. № 20218600400007/2021 г. по описа на ЧСИ В.М.,
в частта, с която не е било уважено изцяло възражение с вх. № 2634/14.01.2021
г. за намаляване като прекомерно на присъденото адвокатско възнаграждение за
разликата от 420,00 лв. до сумата от 200,00 лв.
Жалбоподателят поддържа,
че присъдената /определената/ от съдебния изпълнител сума за адвокатско
възнаграждение на взискателя в размер на 420,00 лв. в Постановление за
разноските от 14.01.2021 г. е прекомерна по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК, предвид
предприетите действия по събиране на вземането, изразяващи се само в образуване
на изпълнителното дело, поради което незаконосъобразно е оставено без уважение
възражение с вх. № 2634/14.01.2021 г. за намаляване като прекомерно на
присъденото адвокатско възнаграждение в изпълнителното производство за
разликата над 200,00 лв. Изтъква, че в случая дължи адвокатско възнаграждение
само за образуване на изпълнителното производство по смисъла на чл. 10, т. 1 от
НМРАВ. Моли съда да отмени същото за разликата над 200,00 лв. до определения
размер от 420,00 лв., както и да присъди направените разноски по жалбата.
Взискателят П.К.не
е взел становище за неоснователност на жалбата.
В представените по
реда на чл. 436, ал. 3 от ГПК мотиви, ЧСИ В.М. на КЧСИ излага подробни
съображения за неоснователност на жалбата.
Съдът, след като
обсъди данните по изпълнителното производство и доводите на страните, намира за
установено следното:
Жалбата е подадена
в преклузивния срок по чл.436 ал.1 ГПК от легитимирана страна и е насочена
срещу извършени от съдебен изпълнител действия, които попадат в обхвата на
чл.435 ал. 2 ГПК, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по
същество, жалбата е основателна.
Настоящата съдебна
инстанция намира, че доколкото в конкретния случай не са налице усложнения по
отношение на страните или движението по процесното изпълнително дело, както и
не са прилагани различни изпълнителни
способи, изпълнителното дело не се отличава с фактическа и правна сложност,
поради което дължимите разноски за адвокатско възнаграждение по него следва да са в
минималния размер по Наредба №1/09.07.2004г. В тази връзка следва да се посочи,
че съгласно задължителните за органите на съдебната власт указания, дадени в т.
3 от ТР 6/17.10.2013г. по т. д № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, при намаляване на
подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение, поради прекомерност по реда
на чл.78, ал. 5 ГПК, съдът не е обвързан от предвиденото в § 2 от Наредба №1/
09.07.2004 г. ограничение и е свободен да намали възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален
размер. Съгласно разпоредбата на чл.10, т.1 от Наредбата за образуването на изпълнителното дело
минималното възнаграждение е от 200,00лв. Според настоящият състав обаче
същото в случая не се дължи кумулативно с възнаграждението по чл.10, т.2 от
Наредбата за водене на изпълнителното дело и извършване на действия с цел
удовлетворяване на парични вземания, каквото е определил съдебният изпълнител. В тази връзка
следва да се отбележи, че нормата на чл.10, т.2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. на
ВАС за минималните адвокатски възнаграждения, според която за водене на изпълнителното
дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания се
дължи 1/2 от съответните възнаграждения, посочени в чл.7, ал.2 от този акт не
намира приложение, тъй като в разглежданото изпълнително производство след
връчване на поканата за доброволно изпълнение не са предприети действия от
взискателя във връзка с водене на изпълнителното производство, чрез които да се
е стигнало до удовлетворяване на паричното вземане, тъй като длъжникът ЗАД „А.“
е заплатил задължението по образуваното изпълнително дело на 22.01.2021 г. -в
двуседмичния срок от получаване на поканата за доброволно изпълнение на
11.01.2021 г., както е посочено в представените по реда на чл. 436, ал. 3 от ГПК мотиви от ЧСИ В.М..
Ето защо не е налице основание за присъждане на адвокатско възнаграждение за
разликата над 200,00 лв. За определяне /начисляване/ на такова би възникнало
основание едва след извършване на действия с цел удовлетворяване на парични
вземания по конкретното изпълнително дело.
По изложените съображения съдът приема, че дължимите от длъжника - ЗАД „А.“
разноски за адвокатско възнаграждение в изпълнителното производство към момента
на постановяване на обжалвания акт възлизат на 200,00 лв. Ето защо обжалваното Постановление
за разноските от 14.01.2021 г., постановено по изп.д. № 20218600400007/2021 г. по описа на ЧСИ В.М., в частта, с която е оставено
без уважение възражение с вх. № 2634/14.01.2021 г. за намаляване като
прекомерно на присъденото адвокатско /адвокатско/ възнаграждение следва да се
отмени за сумата над 200,00 лв. до начислен размер на адвокатското
възнаграждение от 420,00 лв.
При това положение начислената от съдебния изпълнител такса по т. 26
ТТРЗЧСИ също следва да бъде редуцирана до сумата от 1027,00 лв. с ДДС,
определена върху сбора от главницата от 10392,00 лв. и намаления размер на на
дължимите разноски за адвокатско възнаграждение от 200,00 лв.
По разноските по производството:
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК на жалбоподателя
следва да се присъдят сторените в настоящото производство разноски в размер на
75 лв. – 50,00 лв. юрисконсултско възнаграждение, както и 25,00 лв. - заплатена
държавна такса.
Така мотивиран,
Софийският градски съд,
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на
длъжника ЗАД „А.“ с вх. № 7399/03.02.2021 г. при ЧСИ В.М. на КЧСИ и вх. № 282734/22.02.2021
г. при СГС, Постановление за разноските от 14.01.2021 г., постановено по
изп.д. № 20218600400007/2021 г. по описа на ЧСИ В.М. на КЧСИ, в частта, с която е отказано намаляване на разноските за адвокатско
възнаграждение за сумата над
200,00 лв. до присъдения с Постановлението размер от 420,00 лв., както и таксата по т. 26, б. „г“ от ТТРЗЧСИ
до сумата от 1027,00 лв.
ОСЪЖДА П.Д.К., ЕГН **********, да заплати на ЗАД
„А.“, ЕИК********, със седалище и адрес на управление:***, пл. ********, на основание
чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 75,00 лв.,
представляваща сторени по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване – арг. чл. 437, ал.
4 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: