№ 678
гр. Русе, 22.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Пламен Г. Ченджиев
при участието на секретаря Елка П. Цигуларова
като разгледа докладваното от Пламен Г. Ченджиев Административно
наказателно дело № 20224520201066 по описа за 2022 година
за което съобрази,че производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от К. И. К. от гр.Русе ЕГН ********** против
наказателно постановление № 22–1085 - 000548/21.04.2022г. на началник
Група в ОДМВР Русе Сектор ПП, с което на основание чл.175 ал.3 пр.1 от
ЗДвП са му наложени административни наказания ГЛОБА в размер на
ДВЕСТА лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от ШЕСТ
месеца.
Жалбоподателят чрез своя процесуален представител моли съда да
отмени наказателното постановление като неправилно и незаконосъобразно.
За РРП - редовно призовани,не се явява представител и не вземат
становище.
Представител на административно-наказващия орган не се явява.
От събраните по делото доказателства съдът приема за установено от
фактическа страна следното:
Жалбоподателят е водач на МПС от 1993г. с правоспособност категории
„D,C,CE,AM,TKT,BE ” и като такъв се води на отчет в Сектор ПП Русе. Като
водач на МПС към м.ноември 2021г. К. няма наложени административни
наказания за нарушения на ЗДвП по които да не е настъпила реабилитация.
1
На 01.11.2021г. на жалбоподателя е предоставен за управление т.а.
Ситроен с рег.№ *** собственост на друго физическо лице. Заплатената за
този автомобил застраховка „гражданска отговорност” е изтекла.
На 21.09.21г. в 4:15ч. в информационната система на КАТ постъпва
информация от Гаранционен фонд за автомобили без платена застраховка и
АИС „КАТ – Регистрация на ППС и собствениците им“ автоматично
прекратява регистрацията на превозното средство, като регистрационните
табели остават на превозното средство. Не е предвидено уведомяване на
собственика и собственикът на лекия автомобил не е уведомяван, че
регистрацията на превозното средство е служебно прекратена.
На 01.11.2021г. жалбоподателят ползва този автомобил като го
управлява в гр.Русе. При движение по ул.“Захари Стоянов“ е спрян за проверка
от служители на ПП Кат Русе.При проверката се установява липса на застраховка
Гражданска отговорност и срещу жалбоподателя е съставен акт за установяване
на административно нарушение на разпоредбата на чл.638 от КЗ. При обработка
на образуваната преписка се установява, че автомобилът управляван от
жалбоподателят е с прекратена регистрация и срещу него е започнала проверка
от Районна прокуратура Русе за престъпление по чл. 345 ал.2 от НК. С
постановление от 11.11.2021г. прокурорът отказва да образува наказателно
производство като приема, че липсва знание от страна на жалбоподателят за
прекратяване на регистрацията и от там липса на субективна страна, както и
че са налице предпоставките на чл.9 ал.2 от НК и няма данни за извършване
на престъпление като връща преписката на Сектор ПП Русе. Въз основа на
постановлението началник Група в ОДМВР Русе Сектор ПП на основание
чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП налага на жалбоподателя административни
наказания ГЛОБА в размер на ДВЕСТА лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от ШЕСТ .
По така приетата за установена фактическа обстановка не се спори. Тя се
установява от представените писмени доказателства – справка за водач,
писмени обяснения, постановление на Районна прокуратура - Русе.
Съдът след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и
в тяхната съвкупност,прави следните правни изводи:
Жалбата е допустима,тъй като е подадена от лице с право на жалба в
предвидения от ЗАНН срок,а разгледана по съществото си е основателна по
всички наведени съображения.
2
Обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно.
От обективна страна жалбоподателят К. е извършила деяние,с което е
осъществила обективните признаци на състава на нарушението по чл.175 ал.3
пр.1 от ЗДвП , тъй като е управлявал моторно превозно средство, което
поради служебно прекратяване на регистрацията се счита със статут на
нерегистрирано съгласно изискванията на чл.2 от Наредба № І-45 на МВР от
24.03.2000 г. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране на
моторни превозни средства и ремаркета, теглени от тях.
От субективна страна за да е съставомерно деянието по чл.175 ал.3 от
ЗДвП законодателят е предвидил форма на вина – пряк умисъл и в конкретния
случай липсват каквито и да било доказателства за това К. да е съзнавал
общественоопасния характер на деянието и да е искал настъпване на
общественоопасните последици. По отношение на интелектуалния момент на
вината са събрани единствено доказателства,че жалбоподателят е съпруг на
собственика на автомобила. Липсват каквито и да било доказателства за
знание, че автоматично е настъпила дерегистрация и автомобилът се счита за
нерегистриран. Напротив – събрани са доказателства които дават основание
да се приемат за установени фактите, че дерегистрацията се извършва
автоматично от компютърна информационна система и настъпването на този
факт не е известен дори на служителите на МВР, които могат да го установят
едва след справка/ при първоначалната дори служителят на Сектор ПП не е
успял да установи този факт/, но по никакъв начин не може да стане известен
на дееца още по-малко на лице,у което не е собственик преди да предприеме
неправомерното управление. Събраните доказателства относно
интелектуалния момент на вината сочат,че К. не е съзнавала
общественоопасния характер на деянието и не е предвиждала настъпването
на общественоопасните последици от него. Липсата на интелектуалния
момент изключва и наличието на волевия,а именно деецът да иска и цели
настъпването на общественоопасните последици от действието си. К. не е
съзнавал, че управлява нерегистриран автомобил,тъй като автомобилът е бил
с валидни регистрационни табели и документи за собственост и с
поведението си водачът не е искал да наруши правилата за движение по
обществените пътища, а именно движение само на регистрирани превозни
средства. По тези съображения съдът намира,че не са осъществени
субективните признаци на нарушението и К. следва да бъде признат за
3
невинна в извършване на административното нарушение и наложените
административни наказания отменени изцяло.
Като е направил обратния извод въпреки изводите на прокурора в
постановлението, наказващият орган е постановил незаконосъобразен акт.
По изложените съображения,съдът намира,че жалбоподателят не е
извършил нарушението за което е санкциониран и обжалваното наказателно
постановление като необосновано и незаконосъобразно следва да се отмени
изцяло.
Искането за присъждане на разноски в полза на жалбоподателят - 200
лева адвокатски хонорар поддържано от пълномощника му в приложеното
писмено становище е основателно. Според чл.63 ал.3 от ЗАНН, в съдебните
производства по ал.1 страните имат право на присъждане на разноски по реда
на АПК. Възражението за прекомерност на разноските, направено от
ответника по жалбата е неоснователно,тъй като договорения хонорар е под
предвидения минимум. Като отчита обстоятелството, че упълномощения
защитник е изготвил жалбата, писмено становище и два пъти се е явявал в
съдебни заседания , съдът намира, че претендираната сума за хонорар на
пълномощник съответства на положения труд и следва да се уважи
Предвид горното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло наказателно постановление № 22–1085 -
000548/21.04.2022г. на началник Група в ОДМВР Русе Сектор ПП, с което на
К. И. К. от гр.Русе ЕГН ********** на основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП са
наложени административни наказания ГЛОБА в размер на ДВЕСТА лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от ШЕСТ месеца.
ОСЪЖДА ОДМВР Русе да заплати на К. И. К. от гр.Русе ЕГН
********** сумата от 200лв. разноски по делото.
Решението може да се обжалва пред Административен съд - Русе в 14-
дневен срок от съобщението.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
4