Присъда по НОХД №212/2025 на Районен съд - Горна Оряховица

Номер на акта: 32
Дата: 14 октомври 2025 г. (в сила от 30 октомври 2025 г.)
Съдия: Пламен Ангелов Станчев
Дело: 20254120200212
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 25 март 2025 г.

Съдържание на акта


ПРИСЪДА
№ 32
гр. Горна Оряховица, 14.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, IV СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:П. Анг. Станчев
при участието на секретаря Анита Ем. Личева
и прокурора И. Г.
като разгледа докладваното от П. Анг. Станчев Наказателно дело от общ
характер № 20254120200212 по описа за 2025 година
въз основа на доказателствата по делото и закона
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимата С. С. М., родена на ******* г. в гр. Горна
Оряховица, българска гражданка, с постоянен адрес и настоящ ********, с
основно образование, неосъждана, ЕГН **********, за ВИНОВНА за това, че
на 14.09.2023 г. в с. Драганово, общ. Горна Оряховица, запалвайки сухи треви
в двора на имот, находящ се на ул. ****** в посоченото село, по
непредпазливост запалила построената в съседния недвижим имот на ул.
******** в селото монолитна стопанска постройка, преустроена в механа, с
площ 32 кв.м., и прилежащия към нея навес от ламарина с дървена
конструкция от 8,16 кв.м., собственост на К. С. С. и В. С. С., двамата от гр.
Горна Оряховица, вследствие на което последвали значителни вреди на
стойност 22457 лв., поради което и на основание чл. 331, ал. 3 във вр. с ал. 1
във вр. с чл. 330, ал. 1 във вр.с чл. 54 и чл. 36 от НК й налага наказание
ЧЕТИРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
1
На основание чл. 66, ал. 1 от НК ОТЛАГА изпълнението на
наложеното наказание лишаване от свобода за срок от ТРИ ГОДИНИ,
считано от влизане на присъдата в сила.
ВЪЗЛАГА възпитателната работа с осъдената С. С. М. в изпитателния
срок на условното осъждане на полицейския инспектор по местоживеене.
ОСЪЖДА С. С. М., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес
**********, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА
МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ – ВЕЛИКО
ТЪРНОВО сумата 328,92 лв. (триста двадесет и осем лева и деветдесет и
две стотинки), представляващи направените разноски на досъдебното
производство.
ОСЪЖДА С. С. М., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес
**********, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА
ОРЯХОВИЦА сумата 150,00 лв. (сто и петдесет лева), представляващи
направените разноски в съдебната фаза на наказателното производство.
Присъдата подлежи на обжалване и протестиране пред Окръжен съд –
Велико Търново в петнадесетдневен срок, считано от днес.
Съдия при Районен съд – Горна Оряховица: _______________________

2

Съдържание на мотивите


Мотиви към присъда № 32/14.10.2025 година
по НОХД № 212/2025 година
по описа на Районен съд – Горна Оряховица
ОБВИНЕНИЕТО е против С.А.М. за това, че на 14.09.2023 г. в с.
Драганово, общ. Горна Оряховица, запалвайки сухи треви в двора на имот,
находящ се на ул. ****** в посоченото село, по непредпазливост запалила
построената в съседния недвижим имот на ул. ******** в селото монолитна
стопанска постройка, преустроена в механа, с площ 32 кв.м., и прилежащия
към нея навес от ламарина с дървена конструкция от 8,16 кв.м., собственост на
К. С. С. и В. С. С., двамата от гр. Горна Оряховица, вследствие на което
последвали значителни вреди на стойност 22457 лв. – престъпление по чл.
331, ал. 3 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 330, ал. 1 от НК.
В хода на съдебните прения прокурорът поддържа обвинението.
Предлага на съда да признае подсъдимата за виновна и да й наложи наказание
лишаване от свобода към минимума, чието изпълнение да отложи за срок от
три години.
ЗАЩИТНИКЪТ адв. Д. Д. моли съда да наложи на неговата
подзащитна минимално наказание лишаване от свобода, чието изпълнение да
отложи на основание чл. 66 от НК.
ПОДСЪДИМАТА С. С. М. отказва да дава обяснения на досъдебното
производство. В съдебната фаза на делото е даден ход за разглеждане в
отсъствие на подсъдимата.
СЪДЪТ, след като прецени събраните доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимата С. С. М. е родена на ******* г. Завършила е основно
образование. Омъжена. С пълнолетни син и дъщеря. Не е осъждана за
престъпления. От няколко години работи в Кралство Нидерландия.
На 14.09.2023 г. подсъдимата М. чистела двора на имота на сина си в
село Драганово, на ул. *****2. В следобедните часове дошла да й помага
свидетелката А. Р. А. Двете жени късали плевели и други сухи треви и ги
събирали на камарки. В един момент М. запалила камарките с растителни
отпадъци. След това подсъдимата и нейната помощничка излезли на улицата
1
пред имота, за да си починат на сянка, като по този начин изгубили пряка
видимост към мястото, където горели камарките със сухи треви. Докато М. и
А. били на улицата пред имота, в резултат от лъчист топлообмен и
прехвърчане на искри огънят от камарките с треви нагрял и запалил навеса от
ламарина с дървена конструкция към преустроената в механа монолитна
стопанска постройка в съседния имот на ул. ******** в селото, собственост на
свидетелите К. С. С. и В. С. С. Постепенно се запалили и складираните под
навеса дърва за огрев, въглища, пластмасови столове и табуретки, дъски от
ламперия и други материали, както и покривът на стопанската постройка.
Намиращата се по това време в съседния имот на ул. ******* в селото
свидетелка С. Й. М. видяла пушека, който се стеле над имота на М., както и
голямо кълбо дим и проблясващи пламъци над стопанската постройка в имота
на С. М. се развикала за помощ, издърпала маркуча, с който поливала цветята
си, и насочила водната струя към горящата стопанска постройка на С. Към
гасенето се присъединили М. и А., които чули виковете на М., както и други
съседи. Тъй като на някои от улиците в селото водата била спряна, не всички
отзовали се успели да се включат в гасенето с вода.
След известно време на местопроизшествието пристигнал
противопожарен автомобил с четирима пожарникари от РСПБЗН – гр. Горна
Оряховица. Навесът и постройката все още горели. Служителите на РСПБЗН
изгасили пожара, след което установили трите обособени огнища в имота на
сина на М.
На местопроизшествието пристигнал и свидетелят П. К., който към
онзи момент работел като младши полицейски инспектор и отговарял за с.
Драганово. След като получил информация от огнеборците за огнището на
пожара, К. снел писмени обяснения от М. и А., както и от пристигналия по-
късно на местопроизшествието собственик на изгорелите навес и постройка
К.С.С. Пред полицейския служител М. заявила, че ще възстанови на С.
причинените материални щети. В крайна сметка обаче М. и нейните близки,
от една страна, и С., от друга, не се разбрали за стойността на причинените от
пожара имуществени вреди.
Според заключението на пожаротехническата експертиза огнището на
пожара е мястото, на което са били запалени сухите треви в имота на сина на
подсъдимата (т. VI, отг. на въпр. 1 в заключението на л. 64 от ДП). Причината
2
за възникване на пожара в имота на С. е лъчистият топлообмен между
запалените сухи треви и навеса, както и прехвърчането на искри от горящите
сухи треви към имота на С. (т. VI, отг. на въпр. 4 и 5 в заключението на л. 65 и
66 от ДП). Вещото лице изключва версиите пожарът да е възникнал в резултат
от късо съединение в електрическата инсталация или самозапалване (т. VI, отг.
на въпр. 5 в заключението на л. 65 и 66 от ДП). Според заключението не е
съществувала опасност пожарът да се разпростре върху друго имущество (т.
VI, отг. на въпр. 4 в заключението на л. 65 от ДП).
Според заключението на назначената съдебнооценителна експертиза
стойността на опожарените стопанска постройка и навес, включени в
повдигнатото обвинение, е 22457 лв. (т. 1 и 3 от таблицата на л. 56 от ДП).
Изложената по-горе фактическа обстановка съдът установи от
показанията на разпитаните свидетели, заключенията на пожаротехническата
и съдебнооценителната експертиза и приетите писмени доказателства.
Въз основа на така установените факти по делото съдът прие, че
подсъдимата е осъществила състава на престъплението по чл. 331, ал. 3 във вр.
с ал. 1 във вр. с чл. 330, ал. 1 от НК.
От обективна страна се установи, че подсъдимата е запалила в двора на
посочения по-горе имот на сина си три купчини с растителни отпадъци,
събрани при почистване на двора. Докато отпадъците все още не били
изгорели напълно, М. излязла от двора на улицата пред къщата, губейки по
този начин пряка видимост към отрития огън, който запалила, и без да
осигури човек, който вместо нея да наблюдава огъня. В резултат от лъчист
топлообмен и прехвърчане на искри и оставянето на запалените камари с
растителни отпадъци без надзор от страна на подсъдимата или от ангажиран
от нея друг човек, огънят от горящите отпадъци обхванал стопанската
постройка и навеса към нея в съседния имот, собственост на К. С. С. и В. С. С.
Постройката и навесът към нея представляват сграда по смисъла на чл.
330, ал. 1 от НК, поради което поначало за съставомерността на деянието като
общоопасно престъпление е без значение дали запаленото имущество е със
значителна стойност. Видно от заключението на съдебнооценителната
експертиза обаче стойността на запаленото в процесния случай имущество
отговаря и на критерия за значителна стойност по смисъла на закона.
При възникналия пожар в имота на С. били унищожени напълно
3
навесът, покривът на стопанската постройка и съхраняваните в тях вещи, с
което били причинени вреди на стойност 22457 лв. Последната стойност
надвишава размера на 14 минимални работни заплати към датата на деянието,
поради което следва да се приеме, че с деянието са причинени значителни
вреди по смисъла на чл. 331, ал. 3 от НК.
От субективна страна деянието е извършено виновно, при форма на
вината – несъзнавана непредпазливост (небрежност). М. не е предвиждала, че
като пали открит огън близо до границата с имота на С. и като го оставя без
надзор, може да причини запалване на намиращите се в съседния имот
стопанска постройка и навес и така да причини на собствениците на този имот
значителни вреди, но е била длъжна и е могла да предвиди настъпването на
тези общественоопасни последици. Задължението на М. да предвиди
настъпването на последиците от деянието си следва от изричния
наказателноправен запрет в чл. 331 от НК да не запалва по непредпазливост
чужд имот. А обективната възможност на подсъдимата да предвиди
настъпването на тези последици в конкретния случай следва от данните за
пряка видимост от мястото на запалване на открития огън към намиращите се
в непосредствена близост стопанска постройка и навес (протокола за оглед на
местопроизшествие и фотоалбума към него) и липсата на каквито и да са
данни за умствена недоразвитост или разстройство на съзнанието у М., които
да изключват вменяемостта й, правейки я негодна да разбира свойството и
значението на извършеното и да ръководи постъпките си.
Съдът не констатира наличие на обстоятелства, изключващи
обществената опасност, противоправността и наказуемостта на деянието,
нито основания за освобождаване от наказателна отговорност, поради което
прецени, че на подсъдимата следва да бъде наложено предвиденото в закона
наказание.
При индивидуализацията на наказанието съдът взе предвид следното:
Обществената опасност на дееца е ниска.
Обществената опасност на деянието е типичната за този вид
престъпления.
Като смекчаващи обстоятелства съдът отчете положените от М. усилия
за гасене на пожара, които са останали без резултат поради липсата на
водоподаване в имота на сина й, както и чистото й съдебно минало и добрите
4
характеристични данни за нея.
Отегчаващи отговорността обстоятелства съдът не отчете.
Предвид изложеното съдът прие, че следва да определи наказанието
при превес на смекчаващите обстоятелства – значително под средния размер
на предвиденото в закона наказание и малко над минимума.
По горните мотиви съдът прие, че за постигане на целите по чл. 36 от
НК е достатъчно на М. да бъде наложено наказание четири месеца лишаване
от свобода.
Подсъдимата не е осъждана на лишаване от свобода, срокът на
наложеното й наказание лишаване от свобода е под 3 години, а за постигане на
целите на наказателната репресия и преди всичко поправянето на осъдената не
се налага ефективното изтърпяване на наложеното наказание. Поради това и
на основание чл. 66, ал. 1 от НК съдът отложи изпълнението на наложеното
наказание лишаване от свобода за срок от три години, считано от влизане на
присъдата в сила.
При този изход на делото и на основание чл. 189, ал. 3 от НПК съдът
осъди подсъдимата да заплати направените по делото разноски, както следва:
по сметка на ОД на МВР – Велико Търново – 328,92 лв.., представляващи
направените разноски на досъдебното производство разноски, и по сметка на
Районен съд-Горна Оряховица – 150 лв., представляващи направените
разноски в съдебната фаза на производството.
По изложените по-горе мотиви съдът постанови присъдата.

Съдия при Районен съд – Горна Оряховица: ________________________
5
Съобщи за изтекли лични данни