Р Е Ш Е Н И Е
№274 28.06.2021год. град
Стара Загора
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Старозагорският административен съд, в публично
заседание на двадесет и седми май през две хиляди и двадесет и първа год.
в състав:
Председател: ГАЛИНА
ДИНКОВА
Членове: ДАРИНА
ДРАГНЕВА
МИХАИЛ РУСЕВ
при секретаря Зорница
Делчева с
участието на прокурора Гриша Мавров като разгледа докладваното от съдия Дарина
Драгнева адм. дело №274 по описа за 2021 год., за
да се произнесе съобрази следното:
Производството е с правно основание чл.208 и сл. от АПК във връзка с чл.72 ал.4 ЗМВР.
Образувано е по касационна жалба на полицейски орган при
Първо РУ на ОД МВР Стара Загора против Решение №260141/08.03.2021г, постановено
по ЧНД №3226/20г. по описа на РС Стара Загора, с което е отменена негова
Заповед № 1959зз-366/26.11.2020г за задържане на лице за срок от 24 часа на
основание чл.72 ал.1 т.2 от ЗМВР. Заповедта е издадена на посоченото правно
основание вр. с чл. 264 ал.2 от ЗМВР за задържане на П.М.Ц. за срок от 24 часа,
тъй като на „ул. Братя Жекови №67, на 26.11.2020г след надлежно съзнателно
пречи на орган да изпълни задължението си.“
За да отмени оспорената от П. заповед, въззивния съд е
приел, че от показанията на разпитаните по делото свидетели и приетите
доказателства се установява, че на 26.11.2020г
полицейския служител П. е наряд с колегата си старши полицай С.за
времето от 19.45ч на 26.11.2020г до 07.45ч на 27.11.2020г. Същите извършвали
проверка на лица за притежаване на наркотични вещества. В тази връзка полицай П.
спрял за проверка Ц. и придружаващите го лица, разпитани като свидетели по
делото. Не се потвърдили обаче
изнесените в докладната записка на П.
данни за съмненост на проверяваните лица. При проверка на личните им документи
са възникнали пререкания между П. и Ц., което е довело до използване на
физическа сила и белезници, за да се установи самоличността на Ц. като още на
място е лицето е било проверено за притежаване на наркотични вещества. Въпреки
установената самоличност жалбоподателя е бил отведен в полицейското управление,
където е съставена отменената заповед и той е бил задържан до 10.00ч на
чл.27.11.2020г., след което е освободен. Упражняването на правомощията по чл.
72 от ЗМВР е при оперативна самостоятелност, но тя изисква да се посочат
фактите, които са основания за разпореждане на задържането. В настоящия случай
не са спазени изискванията за излагане на фактически мотиви, за да се прецени
дали са били налице основания за задържане на лицето. Посочено е само, че се
издава след надлежно съзнателно пречи на орган да изпълни задължението си по
служба, от което описание не може да се изясни конкретна фактическа обстановка.
Липсва посочване на отправено предупреждение, както и на поведението на Ц., с
което съзнателно цели да попречи на служителя да изпълни задължението си, както
и кое е било това задължение, на което задържания активно е попречил.
С касационната си жалба полицейския служител П. твърди
неправилно приложение на материалния закон, като се позовава на фактите по
докладната записка, в която е вписано, че задължението е проверка за наркотични
вещества, а в самата заповед е посочено, че е отправено предупреждение и
въпреки това продължава съзнателното пречене. С действията си Ц. е отказал да
предостави личната си карта, както и категорично е отказал да бъде проверен за
каквото и да било, с който отказ пречи на полицейския служител да извърши
проверка на самоличността му, както и проверка за притежаване на наркотични
вещества. Не правилен е извода на съда, че проверката е извършена на място, тъй
като Ц. е направил опит да отнеме от полицейския служител и личните карти на
другите лица, с което е попречил да се извърши проверка на тяхната самоличност.
Иска се от съда да бъде отменено въззивното съдебно решение и да се постанови
друго, с което да се отхвърли жалбата против заповедта за задържане. Претендира
възнаграждение за юрисконсулт и прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на другата страна.
Ответника П.М.Ц., чрез процесуалния си представител иска
от съда да бъде оставено в сила въззивното съдебно решение като постановено при
правилно приложение на материалния закон и обоснованост на фактическите
констатации. Съдът е установил нарушение на изискванията за съдържание на
оспорената заповед, липса на материално правни предпоставки за задържането му,
както и на принципа за съразмерност по чл.6 от АПК, които са достатъчни сами по
себе си да обусловят отмяна на незаконосъобразния административен акт. Видно е
въз основа на кои доказателства съдът е достигнал до фактическите си изводи и
оттук и до правните, поради което решението му не е необосновано.
Представителя на Окръжна прокуратура Стара Загора дава
заключение за законосъобразност на въззивното съдебно решение.
Касационният
състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените
от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и
като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността,
допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния
закон, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законово установения
срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което
е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
Съгласно чл. 74 от ЗМВР в заповедта за задържане
задължително се посочват фактическите основания, а в настоящия случай частично
е цитиран текста на административно наказателния състав на – който
противозаконно пречи на орган на МВР да изпълнява функциите си. Съзнателното
пречене, но което продължава след предупреждение е основание по чл. 72 т.2 от ЗМВР за задържане на лицето, но следва да бъде посочено какви функции е
изпълнявал полицейския орган, както и поведението на лицето, за да се направи
извод за пречене, освен че е отправено и предупреждение да се преустанови
поведението. Липсва дори и един факт в оспорената заповед, който да се подвежда
под основанието на чл.72 т.2 от ЗМВР, което е достатъчно за нейната отмяна, тъй
като докладната записка е вътрешно служебно средство за комуникация между
полицейския служител и органа, на който е подчинен, но не е известна на
задържания, нито му се връчва ведно с акта за задържане, в който трябва да са
изложени задължително фактическите основания, независимо дали ще се повторят и
в друг документ. Последното няма правно значение. Освен това от разпитаните по
делото свидетели не се установява и да е отправено предупреждение към Ц. да
даде личната си карта на полицейския служител, а не само да я показва, държейки
я в ръцете си. Проверката на самоличността действително е извършена на място, като
само в докладната записка е описано, че докато полицейския служител е разчитал
данните в личната карта на Ц., той е издърпал документа си от ръцете на
проверяващия и е предприел бягство, което не е преустановил дори след
предупреждение да спре, за да бъде проверен. Настигнат от полицейския служител
и хванат Ц. е продължил да се движи назад, рязко се дръпнал докато полицая го
държал за дясната ръка, при което полицая паднал напред. Колегата му С.вече бил
при тях и двамата с П. успели да му сложат белезници, като го отвели в Първо РУ
за 24 часа. Поведението на Ц. обаче не е описано в заповедта за задържане, нито
отправеното предупреждение да спре, за да се извърши проверка на самоличността
му като предостави документа си. Ето защо правилни са изводите на РС Стара
Загора, че заповедта няма необходимото фактическо описание на състава на чл. 72
т.2 от ЗМВР. Съгласно чл.8 ал.2 т.3 от Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, за административни дела по ЗМВР възнаграждението е
400лв, колкото е уговорено и заплатено в настоящия случай. Няма основание за
намаляването му под този минимален размер.
Водим
от горното и на основание чл. 222, ал.2 от АПК, Старозагорският административен
съд
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение
№260141/08.03.2021г. постановено по ЧНД №3226/2020 год. по описа на Районен съд
Стара Загора.
ОСЪЖДА ОД
НА МВР Стара Загора да заплати на П.М.Ц. ЕГН ********** сумата от 400лв /
четиристотин/, представляваща възнаграждение за един адвокат по адм.д.№ 274/21г
по описа на АС Стара Загора.
Решението не подлежи на обжалване и
протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.