РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
РЕШЕНИЕ
№ 325/15.2.2021г.
гр. Пловдив, 15 февруари 2021 год.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, І отделение, ХІ с., в открито
заседание на четиринадесети януари през две хиляди двадесет и първа година,
в състав:
Председател: Милена Несторова - Дичева
при
секретаря Д. Й., като разгледа
докладваното от съдията административно дело № 2713 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 172, ал.5 от Закона за движението
по пътищата.
Образувано е по жалба на Е.Д.М., ЕГН **********, чрез
адв.К., против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
20-1030-002643 от 04.10.2020 г. на началник група към ОД на МВР Пловдив, сектор
„Пътна полиция“, с която на основание чл. 171, т.2А, б."б" от ЗДвП, е
постановено прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца.
Сочи се незаконосъобразност на наложената ПАМ, тъй
като жалбоподателят не е бил водач на автомобила при извършената проверка,
съответно не са налице предпоставките за налагане на процесната ПАМ.
Иска се отмяна на заповедта за прилагане на ПАМ.
В СЗ жалбата се поддържа по изложените съображения.
Претендират се разноски.
Ответникът, Началник група към ОД на МВР, гр.Пловдив,
сектор ПЪТНА ПОЛИЦИЯ, не се явява, не се представлява.
В придружаващото административната преписка писмо се
изразява становище за неоснователност на жалбата. Прави се и възражение за
прекомерност на адвокатския хонорар.
Съдът,
след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства,
намира жалбата за допустима като подадена в законоустановения срок /видно от
представените по делото доказателства процесната заповед е връчена на
жалбоподателя на 19.10.2020г.,
според направеното върху нея отбелязване, а самата жалба е подадена на 21.10.2020г./ и при наличието на
правен интерес, а по същество за основателна,
предвид следното установено от фактическа и правна страна:
Предмет на оспорване в настоящото производство е
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 20-1030-002643 по
чл.171 т.2А Б.Б от ЗДвП от 04.10.2020 г., издадена от Началник група към ОДМВР Пловдив, сектор
„Пътна полиция“ Пловдив, надлежно оправомощен по силата на Заповед №
317з-391/06.02.2017 г. на Директора на ОДМВР Пловдив във връзка със заповед №
8121з-1524/09.12.2016 г. на Министъра на вътрешните работи и заповед № 8121 К-2507/28.06.2016 г. на
Министъра на вътрешните работи, с която, на основание чл.22 от ЗАНН, е наложена
ПАМ на жалбоподателя, изразяваща се прекратяване на регистрацията на ППС за
срок от 6 месеца.
За да пристъпи
към налагането на въпросната ПАМ административният орган е приел за установено,
че жалбоподателят отказва да му бъде извършена проверка с тест за установяване
на употребата на наркотични вещества или техни аналози и не изпълни предписание
за химико-токсилогично лаб.изследване за установяване на употребата на
наркотични вещества или техни аналози.
Ето защо и на
основание чл.22 от ЗАНН на жалбоподателя е наложена ПАМ по чл.171, т.2А, б. Б
от ЗДвП.
Заповедта е
издадена в противоречие с материално-правните изисквания на закона.
Съобразно нормата
на чл.171, т.2А от ЗДвП, процесната ПАМ се налага на лице, което притежава едновременно
качествата собственик,
който управлява моторно превозно
средство, какъвто не е настоящия случай.
Действително,
по делото, като част административната преписка, е представен АУАН № АА996834
от 04.10.2020 г.(л.7), въз основа на който е изготвена процесната ПАМ, но
неговата материална доказателствена сила съгласно нормата на чл. 189, ал. 2 ЗДвП, бе оборена в
настоящото съдебно производство. Видно от свидетелските показания и на тримата
разпитани по делото свидетели, вкл. и от тези на актосъставителя Ж., не се
доказа жалбоподателят М. да е управлявал МПС при осъществяването на проверката
от страна на контролните органи. Според показанията на актосъставителя Ж. „ …
не сме били там, за да кажа кой е карал колата … като пристигнахме … ние
видяхме, че колата е спряна и всички са извън БМВ-то.“ Едновременно с това,
св.Р. и св.Г., твърдят, че и макар и М. да е собственик на автомобила, в
конкретния случай е шофирал Г., а контролните органи са пристигнали, когато
всички са били извън автомобила и той е бил спрян на паркинга. От съвкупната
преценка на свидетелските показания на тримата свидетели безспорно се
установява, че към извършването на проверката М. е бил извън МПС, на паркинга,
където колата е спряна, като актосъставителят изрично сочи, че не може да каже
кой е карал колата. При това положение следва да се приеме, че М. не е управлявал МПС в
конкретната хипотеза съответно той не може да е и адресат на наложената ПАМ. Управляването
на МПС е задължителна кумулативна (ведно с отказа да бъде извършена проверка с тест за
установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози и
неизпълнение предписание за химико-токсилогично лаб.изследване за установяване
на употребата на наркотични вещества или техни аналози) предпоставка за налагането на процесната ПАМ
и неналичието ѝ е достатъчно
основание за отмяна на самата ПАМ.
Предвид
изложеното, съдът намира, че жалбата е основателна.
По
разноските:
При този изход
на спора на жалбоподателя се следват сторените по делото разноски, които се
констатираха да са в размер на 10 лева ДТ и 500 лева заплатено адвокатско
възнаграждение съгласно списък с разноски и договор за правна защита и
съдействие на л.9 по делото.
Съдът приема за неоснователно
възражението за прекомерност на разноските
като съобрази фактическата и правна сложност на спора.
Водим от
горното, съдът,
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 20-1030-002643 по чл.171 т.2А Б.Б от ЗДвП от 04.10.2020 г., издадена от Началник група към ОДМВР Пловдив, сектор
„Пътна полиция“ Пловдив.
ОСЪЖДА ОДМВР Пловдив да заплати на Е.Д.М.,
ЕГН **********, разноски по делото в размер на 510 лева.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Административен съдия: