№ 416
гр. Бургас , 29.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLVII СЪСТАВ в публично заседание на
втори юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ТОДОР Д. МИТЕВ
при участието на секретаря *
като разгледа докладваното от ТОДОР Д. МИТЕВ Административно
наказателно дело № 20212120201460 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН. Образувано е по жалба на Д. Г. П., ЕГН:
**********, против Наказателно постановление № */06.07.2020 г. на началник на РДНСК
Бургас, с което на основание чл. 239, ал.1, т.2 от ЗУТ е наложено административно
наказание "глоба" в размер на 100 лева, за нарушение на чл. 23 ал.2 т.1, предл. второ от
Наредба №2 от 31.07.2003г. вр. с чл.169 ал.1 т.2 от ЗУТ и чл.55, ал.2, т. 1 от Наредба Iз 1971
от 29.10.2009г.
С жалбата се навеждат доводи, че наказателното постановление е незаконосъобразно
поради допуснати съществени нарушения на производствените правила при издаването му.
Изтъква се несъответствие между съдържанието на НП и приложената правна
квалификация. Излагат се и подробни доводи за липса на административно нарушение.
Делото е било върнато за ново разглеждане с Решение № 342 от 04.03.2021 г. по
КНАХД № 236/2021 г. по описа на Административен съд- Бургас.
В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от процесуален представител-
адв. Пантелей Солинков от БАК, който поддържа жалбата на изложените в нея основания. В
пренията си по съществото, както и в постъпило писмено становище, се изтъкват и други
аргументи за незаконосъобразност на НП и се моли за неговата отмяна. Претендира
разноски.
Процесуалния представител на АНО- юрк. Костова, включително и в писмено
становище, оспорва жалбата и моли за потвърждаване на НП. Моли за присъждане на
възнаграждение за юрисконсулт.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа
страна следното:
Жалбоподателят П. бил специалист по част „Пожарна безопасност“ от екипа на
правоспособните физически лица в „*”ООД, ЕИК *, който подписал окончателен доклад за
установяване на годността на строеж: „Конферентен и бизнес център с хотел, ресторант и
подземен гараж” с местонахождение: поземлен имот с идентификатор 07079.2.2826 по КК
на гр. Бургас, УПИ 1-2006, 2007 /бивш масив 80, м. Под шосето/ община Бургас. При
извършена документална проверка от служители на РДНСК Бургас се преценило, че
подписаният окончателен доклад е в несъответствие на изпълнения строеж, с което не са
спазени изискванията към строежите по чл. 169, ал. 1, т. 2 от Закона за устройство на
1
територията, с което жалбоподателят е извършил нарушение на чл. 23, ал. 2, т.1, предл.
второ от Наредба № 2 от 31.07.2003г. за въвеждане в експлоатация на строежите в
Република България и минимални гаранционни срокове за изпълнени строителни и
монтажни работи, съоръжения и строителни обекти във връзка с чл. 169, ал. 1, т. 2 от ЗУТ и
чл. 55, ал. 2, т.1 от Наредба 1з 1971 от 29.10.2009г. за Строително-технически правила и
норми за осигуряване на безопасност при пожар. При проведено на 17.03.2020г. заседание
на Държавна приемателна комисия /ДПК/ за горецитирания строеж, се приело, че същият е
изпълнен в несъответствие с основните изисквания към строежите за безопасност в случай
на пожар. Съгласно разпоредбата на чл. 55, ал. 2, т.1 от Наредба 1з 1971 от 29.10.2009г.: „За
осигуряване осветеност на участъците по пътя по време на евакуация се проектира аварийно
евакуационно осветеление…”. В становището на проверяващите било записано, че „на
седми етаж, гаражът и коридорът на складовете в подземния етаж на гореописания строеж
не е изпълнено заложеното в проектната документация аварийно-евакуационно осветление,
а на останалите етажи от сградата същото е частично изпълнено…“, което според АНО било
нарушение на чл. 55, ал. 2, т. 1 от Наредба Iз 1971 от 29.10.2009г. При тези данни е прието,
че нарушението е започнало от датата на подписване на горепосочения окончателен доклад
/22.10.2019г./ и същото е довършено на 19.02.2020г. - датата на завеждане на окончателния
доклад с вх. №СТ-04/3491-02-073/19.02.2020г. в ДНСК. Прието е, че нарушението е
извършено в мястото, където е съставен и подписан окончателният доклад - седалището на
лицето упражняващо строителен надзор - гр. Бургас.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по
делото писмени доказателства и гласни доказателствени средства. Доказателствата по
делото са непротиворечиви и допълващи се, поради което съдът ги кредитира изцяло. По
делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така
установените факти.
От правна страна:
Жалбата е депозирана в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2
ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт,
поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по
същество жалбата е основателна по следните съображения:
По отношение на изтъкнатите от жалбоподателя процесуални нарушения в жалбата,
инициирала производството следва да се отбележи, че вече е било взето отношение по тях
по КНАХД 236/2021 г. на Административен съд-Бургас, където е посочено, че такива не са
допуснати.
Съдът обаче намира, че е налице друго допуснато нарушение на процесуалните
правила, което е останало необсъдено до настоящия момент, но което съществено накърнява
правото на защита на жалбоподателя. Съгласно чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 ЗАНН в
наказателното постановление следва да се съдържа описание на нарушението, датата и
мястото на извършването му и описание на обстоятелствата, при които е извършено, както и
законните разпоредби, които са били нарушени виновно. Иначе казано, изискване към този
правораздавателен акт е, нарушението да бъде очертано както от фактическа, така и от
правна страна. Очертаването от фактическа страна означава да се опишат именно конкретни
факти- какво точно е извършено като действие или бездействие, от кого и по какъв начин.
След преценка на така описаните факти, същите се субсумират под съответната правна
норма, която се посочва при очертаване на нарушението от правна страна. Иначе казано,
административно наказващият орган първо описва факти, а после посочва правната оценка,
която дава на тези факти. Това законодателно изискване съществува с оглед възможността
на наказаното лице да се защитава. Същото може да оборва както фактическите
констатации, претендирайки, че отразеното в постановлението не съответства на
обективната истина, така и да оборва правната оценка на приетото за установено от
фактическа страна. Задължителността на този реквизит следва и от тълкуването на самия
закон. Така в чл. 53, ал. 2 ЗАНН е посочено, че наказателно постановление се издава и
когато е допусната нередовност в АУАН-а, стига да е установено по безспорен начин
2
извършването на нарушението, т.е. неминуемо отново се изисква да се опишат фактите,
които наказващият орган счита за основание за ангажиране на административнонакзателна
отговорност ( в този смисъл е и Решение № 1533 от 30.12.2010 г. по КНАХД №1319/2010 г.
по описа на Административен съд- Бургас). Пропускането на този реквизит ограничава и
възможностите на съда за осъществяване на контролните си правомощия, тъй като при
липса на описани факти, не може да се прецени дали е извършено нарушение, или не.
В конкретния случай, в обжалваното наказателно е записано, че „на седми етаж,
гаражът и коридорът на складовете в подземния етаж на гореописания строеж не е
изпълнено заложеното в проектната документация аварийно-евакуационно осветление, а на
останалите етажи от сградата същото е частично изпълнено…“. Така използваните изрази по
никакъв начин обаче не дават информация за това какво точно е извършено, какво е било
предвидено в окончателния доклад, респ. какво е констатирано от комисията. Напротив,
така използваните изрази по същество представляват оценка на факти. Още повече че
текстът, въз основа на който е наложено наказанието е за несъответствие на изпълнения
строеж с подписания окончателен доклад. Следвало е да бъде посочено в съответната част
на доклада какво се предвижда и какво е констатирано от проверяващите, като именно
тогава може да се направи извод дали е налице неизпълнение- пълно или частично. Това е
така, тъй като е възможно например частичното изпълнение да е такова, че да води до извод
за приложението на чл. 28 от ЗАНН. Също така, не става ясно дали изобщо не е предвидено
място за поставянето на осветителни тела, или такова е предвидено, но към момента на
проверката самото тяло е липсвало, което пък би поставило въпроса за вината у
жалбоподателя (доколкото телата може да са били налице при подписването на доклада, но
впоследствие да са били отстранени по някаква причина). В обобщение, видно е, че
изпълнителното деяние на нарушението не е запълнено с описание на конкретни
констатации, действия и бездействия. Празнотата в постановлението не може да бъде
преодоляна чрез препращане към АУАН или становището на л. 31 от НАХД 2934/2020 г. по
описа на БРС (в които всъщност също не са отразени конкретни констатации), доколкото
преценката какво е извършено, която подлежи на контрол, е тази на наказващия орган (в
този смисъл е и Решение №753 от 25.06.2010 г. по КНАХД №761/2010 г. по описа на
Административен съд- Бургас). Напълно възможно е например, органът да счете, че част от
описаните в АУАН факти не са се осъществили или да ги намери за правно ирелевантни. В
конкретната хипотеза обаче, такава преценка отново не може да бъде направена. Самият съд
също е лишен от възможността да прецени дали това, което е констатирано на място
действително може да се оцени като несъответствие. Напълно е възможно всъщност да не е
налице такова, но преценката на актосъставителя да е неправилна. Посочените празноти не
могат да се преодолеят и чрез свидетелски показания, тъй като по този начин за първи път
едва в съдебна фаза се въвеждат съставомерни факти, което неминуемо накърнява правото
на защита на жалбоподателя. Отделен е въпросът, че свидетелят, присъствал на проверката
не успя да посочи конкретни факти в зала и посочваше произволни цифри при запитването в
какво се е изразявало частичното неизпълнение. По мнение на настоящия състав това
нарушение е съществено, тъй като жалбоподателят е лишен от възможността да излага
твърдения във връзка с конкретни факти чак до съдебната фаза, което накърнява правото му
на защита и няма как подобно нарушение да бъде отстранено.
Дори и да се приеме, че посоченото по-горе не съставлява процесуално нарушение, то
липсата на конкретни факти около твърдяното несъответствие води до извод за
необоснованост на постановлението. За да е съставомерно деянието по чл. 23 ал.2 т.1, предл.
второ от Наредба №2 от 31.07.2003г., е необходимо да се установи не просто несъответствие
на изпълнения строеж с окончателния доклад, а е необходимо да бъде доказано, че това
несъответствие е било налице към момента на съставянето на този доклад. Именно тогава
може да се счита, че лицето е извършило нарушение, като неправилно е отразило в
документа наличието на пълно съответствие със законовите изисквания. Съдът счита, че
най-късният момент, в който е могло да бъде извършено нарушението е датата на съставяне
на окончателния доклад- 22.10.2019 г. (в този смисъл е и Решение №317 от 01.03.2021 г. по
КНАХД № 91/2021 г. по описа на Административен съд- Бургас). Именно на тази дата
3
жалбоподателят е обективирал волеизявлението си за липса на несъответствие на
изпълнения строеж, като липсват доказателства, че към тази дата е било налице разминаване
в изпълнението на строежа в съответната част. Твърди се това разминаване да е
констатирано едва на 17.03.2020 г.- близо пет месеца след доклада. Това е така, защото
както бе посочено, не става ясно каква форма на неизпълнение се твърди да е налице. Ако
например е предвидено място със съответните връзки с електрическата мрежа, но
единствено липсват самите осветителни тела, то може да се допусне, че тези тела са били на
мястото по време на изготвяне на доклада, но впоследствие са били свалени по някаква
причина. Това е житейски напълно възможно, тъй като свидетелят присъствал на проверката
посочи, че седмият етаж не бил довършен без да посочи какво точно има предвид. Напълно
е възможно да се касае за необходимост от извършване на някакви довършителни работи,
при което се е наложило временно премахване на осветителните тела. По отношение на пък
на твърдяното частично неизпълнение пък не може да се установи дали същото е от такъв
характер, които да обоснове ангажиране на административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя. При това положение не може да се приеме, че към датата, когато
жалбоподателят е посочил, че строежът съответства на законовите изисквания, това не е
било така, поради което и няма как да бъде ангажирана неговата отговорност. Още повече,
че се касае за подвижен елемент- осветителни тела, а не се касае за част от конструкцията
например, или такава част, която да е невъзможно да бъде променена след окончателния
доклад.
Дори и да се приеме, че фактическият състав на съставянето на окончателния доклад
е датата на неговото входиране, т.е. представянето му пред надлежните органи, то тази дата
се явява 13.12.2019 г., видно от писмото до ДНСК, находящо се на л. 72 от НАХД 2934/2020
г. по описа на БРС. В последното с изходящ номер от 13.12.2019 г. изрично е посочено, че
към преписката е налице процесният окончателен доклад. При това положение отново
остава недоказан фактът на разминаване на строежа с доклада към датата 13.12.2019 г.-
четири месеца преди констатирането му от приемателната комисия.
Всичко това навежда на извода, че преценката, че жалбоподателят е извършил
нарушение представлява единствено предположение. Съгласно чл. 303 от НПК, който се
прилага и в административнонаказателния процес, присъдата, в случая постановлението, не
може да почива на предположения, а обвинението следва да е доказано по несъмнен начин.
С оглед всичко гореизложено, съдът намира, че обжалваното наказателно
постановление се явява незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, ред. ДВ, бр. 94 от 2019 г., в
съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на
Административнопроцесуалния кодекс. Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК когато съдът отмени
обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт,
държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако
подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения
акт или отказ. От изложеното следва, че в полза на дружеството жалбоподател действително
следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение. Съгласно чл. 144 АПК
субсидиарно се прилагат правилата на ГПК. В случая е представен договор за правна защита
(л. 66 от НАХД 2934/2020 г. по описа на БРС), в който е отразено, че е заплатено в брой
адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв. Тъй като не бе направено възражение за
прекомерност, а съгласно чл. 63, ал. 4 от ЗАНН, ДВ, бр. 94 от 2019 г., предвижда, че ако
заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната
правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да
присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално
определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата, то следва да бъде заплатено
цялото поискано възнаграждение в размер на 300 лв. Същевременно, в съдебно заседание, в
което приключи разглеждането на делото, адв. Солинков направи искане за присъждане на
разноски „до настоящия момент“, но доколкото липсва други доказателства за заплатено
възнаграждение, освен горепосочения договор, съдът намира, че следва да се присъдят
4
единствено посочените там в размер на 300 лв. Доколкото преди изменението на чл. 63 от
ЗАНН, исканията за разноски са се разглеждали по реда на ЗОДОВ и се е прилагал чл. 205
от АПК, по аргумент от който за разноските, направени от жалбоподателите при обжалване
на наказателни постановления, е отговаряла агенцията, а не регионалното поделение
(доколкото само агенцията е юридическо лице съгласно устройствения правилник), съдът
намира, че следва да осъди именно ДНСК да заплати сторените в настоящото производство
разноски.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал.1, предл. 3 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № */06.07.2020 г. на началник на РДНСК
Бургас, с което на Д. Г. П., ЕГН: **********, на основание чл. 239, ал.1, т.2 от ЗУТ е
наложено административно наказание "глоба" в размер на 100 лева, за нарушение на чл. 23
ал.2 т.1, предл. второ от Наредба №2 от 31.07.2003г. вр. с чл.169 ал.1 т.2 от ЗУТ и чл.55,
ал.2, т. 1 от Наредба Iз 1971 от 29.10.2009г.
ОСЪЖДА ДНСК гр.София да заплати на Д. Г. П., ЕГН: **********, сумата от 300
лева разноски за настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен
съд – гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати н страните на посочените по делото адреси.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5