РЕШЕНИЕ №
гр. Пазарджик, 05.12.2019
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД ПАЗАРДЖИК, в публично заседание на двадесети
ноември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЛИЛИЯ ТЕРЗИЕВА-ВЛАДИМИРОВА
при участието на секретар Иванка Панчева, като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 2942 по описа на съда за 2019
г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са от
Р.Е. М., ЕГН
**********, против „АРИЕЛ 2015“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище:
и адрес на управление: гр. Септември, бул. „България“
№ 202, обективно съединени искове с правно основание по
чл. 128, т. 2 КТ, за сумата от общо 1025 лв., представляваща неизплатено брутно
възнаграждение за положен труд през м. февруари 2018 г., м. март 2018 г. и м.
април 2018 г..
Ищецът Р.М.
излага, че между страните било налице трудово
правоотношение, възникнало на основание трудов договор № 88/16.02.2018г., което било
прекратено на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ, считано от 16.04.2018 г., със
Заповед № 251/16.04.2018г.. Твърди,
че ответникът не му е заплатил полагащото се възнаграждение за положен труд
през м. февруари 2018 г., м. март 2018 г. и м. април 2018 г., а единствено му
изплатил сумата от 135 лв.. Предвид изложеното моли съдът да постанови решение,
с което да осъди ответното дружество да му заплати сумата от 1025 лв., представляваща неизплатено
брутно трудово възнаграждение, за положен труд през периода 19.02.2018г. -
16.04.2018г., лихва за забава върху главницата за периода от 16.04.2018г. до 05.07.2018
г.. Ангажира доказателства. Претендира разноски.
В
законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника, в който
изразява становище за допустимост на исковите претенции, като ги оспорва по
основание и размер. Не се оспорва, че между страните съществувало трудово
правоотношение, прекратено на посоченото основание. Твърди, че е ищецът е получил уговореното с
трудовия договор възнгараждение за периода от назначаването му на 16.02.2018г.
до края на февруари т.е. за 02 месец 2018г., а за периода от началото на месец
април до прекратяване на трудовото правоотношение -16.04.2018г. му е начислено
възнаграждение в размер на 370.67лв., която сума не е потърсил, поради което
ответника го поканил да го получи, а впоследствие му я изпратило с пощенски
запис, но той не я получил. Предвид изложеното моли предявените искове да бъдат
отхвърлени и да му се присъдят разноски.
Ангажира доказателства.
Въз
основа на събраните по делото доказателства преценени поотделно и в тяхната
съвкупност във връзка с твърденията, възраженията и доводите на страните, съдът
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
По иска с правна
квалификация по чл. 128, т. 2 КТ
За възникване
вземане за трудово възнаграждение в полза на ищеца е необходимо да се установи,
че
е престирал труд през исковия период от време, по трудов договор с ответника, както и размерът на възнаграждението.
При установяване на тези факти в тежест
на ответника е да установи, че е погасил процесното вземане.
Между страните не е спорно, а и от
писмените доказателствата по делото (трудов
договор № 88/16.02.2018 г.,
фишове за работна заплата, заповед № 53/13.04.2018 г. и заповед №251/16.04.2018г.) се установява, че ищецът е полагал труд при ответното
дружество от 19.02.2018г. - 16.04.2018г
.. Спорно между страните е единствено обстоятелството какъв е размерът на
следващото му се възнаграждение за това и изплатено ли е то.
От представения трудов договор № 88/16.02.2018 г. се установява, че
страните се уговорили на ищеца да се изплаща основно трудово възнаграждение в
размер на 580 лв. Съгласно заключението
на вещото лице, по приетата без възражения съдебно-счетоводната експертиза, която
съдът кредитира изцяло, като
пълна, компетентна и обективно изготвена се установява, че на ищеца за м.
февруари е начислено брутно трудово възнаграждение в размер на 232 лв., като
във ведомостта за работна заплата същият е положил подпис за получател, за м.
март му е начислено брутно трудово възнаграждение в размер на 580 лв., които от
ведомостта за работна заплата се установява да са му изплатени изцяло, за м.
април му е начислено брутно трудово възнаграждение в размер на 370,67 лв.,
които няма данни да са изплатени, нито на ръка, нито безкасово.
Начисляването на описаните парични задължения
в счетоводството на дружеството представлява признание на работодателя за
дължимостта им и доказва тяхното съществуване в посочения размер. По делото от
страна на ответника не са ангажирани никакви доказателства за изплащане
единствено на възнаграждението за положен труд през м. април 2018 г.. От
обстоятелството, че ответното дружество е изпратило пощенски запис в размер на
неизплатеното трудово възнаграждение, който не е получен от ищеца не следва
изпълнение на задължението му. За да може да се освободи длъжника по едно
парично задължение и да постави кредитора си в забава, съгласно разпоредбата на
чл. 97 ЗЗД, то той следва да предаде дължимата сума за пазене в банка по
местоизпълнението, което може да стори без разрешение от съда. В случая не се
твърди, нито доказва това да е сторено от ответното дружество, поради което
съдът приема, че предявеният иск за неизплатено възнаграждение за периода от
01.04.20108 г. до 16.04.2018г.
е доказан по основание и размер и следва да бъде уважен до сумата от 370,67
лв., а в останалата част и за разликата над него до пълния претендиран размер
от 1025 лв. и за периода
19.02.2018г. от 31.03.2018 г. исковете следва да бъдат
отхвърлени, като неоснователни.
В
останалата част по заявените с исковата молба претенции съдът не дължи произнасяне
по следните съображения:
С разпореждане № 460403/30.07.2018 г.,
постановено по настоящото дело исковата молба e оставена без движение с указания в
едноседмичен срок от получаване на съобщението ищецът да отстрани посочените в
мотивите нередовности. Видно от
разписката, дадените указания са надлежно съобщени на ищеца на 03.08.2018 г.. В
така предоставеният срок за отстраняване на нередовности, изтекъл на 07.09.2018
г. (работен ден), а и към настоящият момент не са отстранени недостатъците на
искова молба в частта по предявените искове с правно основание чл. 224 КТ и чл.
86 ЗЗД. Срокът по чл. 129 ГПК е преклузивен и с изтичането му се преклудират
правата на ищеца да отстрани нередовностите на исковата си молба, поради което
исковата молба в посочената част следва да бъде върната, а производството по делото
прекратено.
По разноските:
При този изход на делото и на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК на ищeца следва да бъдат присъдени разноски,
съобразно уважената част от исковете или сума в размер на 108,49 лв.. На
основание чл. 78, ал. 3 на ответника се следват разноски в размер на 191,51
лв.. На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да заплати държавна такса
в размер на 50 лв., както и сумата от 100
лв., представляваща възнаграждение за вещо лице, или общо сумата от 150 лв. в
полза бюджета на съда.
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА „АРИЕЛ 2015“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Септември, бул.
„България“ № 202, ДА ЗАПЛАТИ на Р.Е.М.,
ЕГН: **********, на
основание чл. 128, т. 2 КТ сумата от 370,67 лв., представляваща неизплатено брутно възнаграждение за положен труд,
за периода от 01.04.20108 г. до 16.04.2018г., като ОТХВЪРЛЯ предявените
искове за разликата над сумата от 370,67 лв. до пълния претендиран размер от
1025 лв., представляващи неизплатено брутно трудово възнаграждение, за периода 19.02.2018г. от
31.03.2018 г..
ОСЪЖДА „АРИЕЛ 2015“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Септември, бул. „България“
№ 202, ДА ЗАПЛАТИ
на Р.Е.М.,
ЕГН: **********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 108,49 лв., представляваща
сторените от ищеца разноски.
ОСЪЖДА „АРИЕЛ 2015“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Септември, бул. „България“
№ 202, ДА ЗАПЛАТИ
на основание чл. 78, ал. 6 ГПК в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на Районен съд Пазарждик сума в размер на 150 лв..
ОСЪЖДА Р.Е.М., ЕГН: **********, ДА ЗАПЛАТИ на „АРИЕЛ 2015“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Септември, бул. „България“
№ 202, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сума в размер на 191,51
лв., представляваща сторените от
ответника разноски.
ВРЪЩА
на основание чл. 129, ал.
3 ГПК искова молба, подадена от Р.Е.М., ЕГН: **********, против „АРИЕЛ 2015“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Септември, бул. „България“
№ 202, в частта с която са предявени искове с
правно основание чл. 224 КТ и чл. 86 ЗЗД.
ПРЕКРАТЯВА производството по гражданско дело № 2942 / 2019 г.
по описа на Районен съд Пазарджик, в частта по предявените от Р.Е.М., ЕГН: **********, против „АРИЕЛ 2015“ ЕООД, ЕИК *********, искове с правно основание чл. 224 КТ и чл. 86 ЗЗД.
Решението подлежи на обжалване с
въззивна жалба пред Пазарджишки окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му
на страните. В частта, с която се връща исковата молба и производството по
делото се прекратява решението има характер на определение, което подлежи на обжалване с частна жалба пред Пазарджишки
окръжен съд в едноседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙНОЕН СЪДИЯ:
ЛИЛИЯ ТЕРЗИЕВА-ВЛАДИМИРОВА