Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 596/21.04.2021
година, град Б.
Административен съд – Б., в съдебно
заседание на двадесет и трети март две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
Съдия:
Веселин Енчев
при
секретар Г. С.,
разгледа
адм. д. № 2628/2020 година.
Производството
е по глава десета раздел І от АПК във връзка с чл. 211 от Закона за
Министерството на вътрешните работи (ЗМВР).
Образувано
е по жалба от Й.Ж.К. с ЕГН ********** с адрес ***, против заповед №
3282з-2341/31.08.2020 година на директора на Главна дирекция „Г.П.“ (ГДГП) при
Министерство на вътрешните работи (МВР).
С
оспорената заповед, на основание чл. 194 ал. 2 т. 4 и чл. 197 ал. 1 т. 6 от ЗМВР, чл. 203 ал. 1 т. 13, чл. 204 т. 3 и чл. 226 ал. 1 т. 8 от ЗМВР, на жалбоподателя е
наложено дисципЛ. рно наказание „уволнение“ и е прекратено служебното му
правоотношение.
В
жалбата се твърди, че оспорената заповед е незаконосъобразен акт. Поддържа се,
че заповедта е издадена при
неспазване на установената форма, предписана в разпоредбата на чл. 210 ал. 1 от ЗМВР, а именно: не са посочени времето, мястото и обстоятелствата при които е
извършено нарушението, както и че не са посочени доказателствата, въз основа на
които то е установено. Твърди се, че заповедта е издадена в нарушение на чл.
195 от ЗМВР и чл. 206 ал. 2 - 4 от ЗМВР. Сочи се, че като не е оценил правилно
фактическата обстановка, дисципЛ. рно-наказващият орган е достигнал до грешна
правна квалификация и неправилно е приложил материалния закон.
Иска
се, съдът да отмени обжалваната заповед. Претендират се разноски.
В
съдебно заседание жалбоподателят чрез процесуалните си представители поддържа
жалбата и иска съдът да постанови решение, с което заповедта да бъде отменена.
Ответникът,
чрез писмено становище от процесуален представител, поддържа, че жалбата е
неоснователна. Излага доводи за законосъобразността на заповедта. Представя
дисципЛ. рната преписка. Претендира юрисконсултско възнаграждение и прави
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, което при евентуално
уважаване на жалбата, да бъде определено в минимален размер за един адвокат.
След като се запозна с
доказателствата, събрани по делото и изложеното от страните, съдът
установи от фактическа страна
следното:
Жалбоподателят
Й.Ж.К. работи като младши инспектор, полицай на Граничен контролно –
пропускателен пункт „Пристанище Варна“ (ГКПП) от Гранично полицейско управление
– Варна (ГПУ) към Регионална дирекция „Г.П.“ – Б. (РДГП) на МВР.
Със
заявление от 28.05.2020 година до началника на ГПУ – Варна Й.Ж.К. е поискал да
ползва платен годишен отпуск в размер на 21 работни дни, считано от 02.06.2020
година до 30.06.2020 година, който видно от отбелязване на заявлението му е
разрешен (лист 94).
На
11.06.2020 година, в 08:45 часа, на км 232+2 по път I – 9, в района на квартал „Сарафово“, град Б., в посока от
град Варна към град Б., младши инспектор
К., управлявайки лек автомобил „Форд Фиеста“ с регистрационен номер **** –
собственост на сестра му К.Ж.Д., е загубил управление върху автомобила,
вследствие на което е предизвикал самостоятелно пътно транспортно произшествие
(ПТП).
Във
връзка с допуснатото от жалбоподателя ПТП, на същата дата - 11.06.2020 година,
директорът на РДГП – Б. е изискал от началник сектор „П.П.“, отдел „Охранителна
полиция“ при ОД - Б. на МВР да бъдат предоставени материалите по случая (лист
62).
На
11.06.2020 година, в отговор (лист 63) на искането, началникът на сектор „П.П.“
в ОД – Б. на МВР, е изпратил на директора на РДГП следните документи:
-
АУАН, серия АА с бл. № 627246/11.06.2020 година от Е.И.Д. – младши автоконтрольор
при ОД – Б. на МВР, съставен в присъствието на свидетеля З.Х.Д., с който е
установено, че на 11.06.2020 година около 08:54 часа в град Б., на първокласен
път І-9, посока от град Варна към град Б., К. е управлявал лек автомобил с рег.
№ ****, като на км 232+200 се е отклонил вляво, в следствие на несъобразена с
пътните условия скорост, и се е ударил в еластична ограда. Констатирано е, че
от удара автомобилът се е завъртял срещу посоката на движение, а от допуснатото
ПТП са настъпили материални щети по МПС и по еластичната ограда (3 звена от нея
и 2 колчета). В АУАН е посочено, че водачът К. категорично отказва да му бъде
извършена проба за алкохол с техническо средство „Алкотест Дрегер“ 7510 с
фабричен № ARBB 0052. Отразено е, че на К. е издаден
талон за медицинско изследване № 0067202 (лист 64);
-
талон за медицинско изследване № 0067202, връчен на К. на 11.06.2020 година в
10:30 часа, съгласно който К. е отказал да бъде изследван с техническото
средство и същият следва да се яви в УМБАЛ – Б. – шокова зала, до 45 минути от
връчването на талона (лист 65);
-
заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 20-0769-001154/11.06.2020
година, с която, на основание чл. 171 т. 1 б. „б“ от ЗДвП, на Й.К. е отнето временно свидетелството за
управление на МПС (СУМПС), до решаване на въпроса за отговорността, но за не
повече от 18 месеца (лист 66);
-
копие на СУМПС на Й.Ж.К. (лист 67);
-
протокол за ПТП № 1739174 от 11.06.2020 година (лист 68);
-
докладна записка с рег. № 769р-7084/11.06.2020 година на младши автоконтрольор Е.И.Д.
до началника на сектор „ПП“ при ОД – Б. на МВР за настъпилото ПТП, в която е
посочено, че водачът К. е отказал да бъде изпробван за алкохол и му е издаден
талон за медицинско изследване. В докладната е описано, че водачът се е
легитимирал пред пристигналите служители на МВР със служебна карта № 44618902
от 30.19.2019 година и е обявил, че е служител в „Г.П.“ с месторабота в град
Варна. Описано е, че от ПТП няма пострадали, а водачът К. е отказал преглед от пристигналия
медицински екип. Като причина за ПТП се сочи скорост, несъобразена с пътните
условия (лист 69).
Изпратена
е и отделно съставена докладна записка с рег. № 769р-7090 от 11.06.2020 година
на младши автоконтрольор Е.Д. до началника на сектор „ПП“ при ОД – Б. на МВР
относно посетения сигнал за настъпилото ПТП. В докладната записка
автоконтрольорът е индивидуализирал мястото на ПТП. Той е отбелязал, че при пристигане
на местопроизшествието полицейският екип е установил Й.К. - сам (със сак) до заключения
лек автомобил, който е заявил, че „си тръгва“. К. се е легитимирал устно като колега
– служител на „Г.П.“. От Д. е описан неуспешния опит на екипа на ЦСМП при УМБАЛ
– Б. (пристигнал две минути след полицейския екип) да прегледа водача и отказа
на К. да бъде прегледан, въпреки видимите наранявания по лицето му и по левия му
крак, както и информацията, получена от баща му (пристигнал на място около пет
минути след отпътуването на медицинския екип), че К. ***. В докладната е
описано състоянието на водача, така както е възприето от автоконтрольора -
видимо нетрезво състояние с мирис на алкохол, трудно запазване на равновесие и
стремеж да се подпре или седне някъде. Документи за самоличност и документите
на автомобила са представени в присъствието на бащата на К., в това число и
служебната му карта № 44618902, от която е установено, че К. е служител на МВР.
Отразено е, че водачът е бил поканен да му бъде извършена проверка за употреба
на алкохол, той категорично е отказал и му е бил съставен АУАН. Бил му е
издаден талон за медицинско изследване, като К. се е разписал на талона и
съставения АУАН без възражения, в присъствието на баща си, но не се е явил да
даде кръв за изследване (лист 70).
На
12.06.2020 година от директора на РДГП при Главна дирекция „Г.П.“ е изготвено
съобщение за произшествието (лист 103).
На
12.06.2020 година жалбоподателят е дал писмени обяснения, постъпили с рег. №
6100р-11050/19.06.2020 година. В обясненията К. е посочил, че на 11.06.2020
година в 08:40 часа се е прибирал от град Варна към град Б. с автомобил „Форд Фиеста“
с рег. № ****, собственост на сестра му. Обявил е, че в района на квартал
„Сарафово“, в еднопосочното пътно платно, внезапно на пътя е излязло куче и при
предприетата внезапна маневра автомобилът е поднесъл, ударил се е в мантинелата
и се е завъртял. К. е заявил, че е отказал медицинска помощ, защото се е
чувствал добре, но е бил много уплашен от случилото се. Сочи, че след час е
почувствал силни болки в гръдната област и му е било трудно да диша, поради
което е отказал проба за алкохол. Заявява, че след получаване на съставения
АУАН с баща му са тръгнали към Б. към най - близката болница „Л. хоспитал“, където след направена снимка се е
установило, че има едно счупено и едно наранено ребро, но не е бил
хоспитализиран там, поради липса на отделение по гръдна хирургия. Във втората болница,
в която е направил опит да бъде приет - „Б.мед“, К. заявява, че е бил върнат
поради липсата на свободни легла (лист 54).
На
15.06.2020 година, със заповед № 6100з-114/15.06.2020 година на началника на
ГПУ - Варна платеният годишен отпуск на Й.К. е прекъснат, считано от 15.06.2020
година, поради ползване на отпуск за временна нетрудоспособност съгласно
болничен лист Е 20200799324/15.06.2020 година (лист 95 - 96).
На
16.06.2020 година директорът на РДГП е отправил предложение до директора на ГДГП
за образуване на дисципЛ. рно производство срещу младши инспектор Й.К. поради
наличие на данни за извършено от К. тежко дисципЛ. рно нарушение по чл. 194 ал.
2 т. 4 от ЗМВР, за което на основание чл. 203 ал. 1 т. 13 от ЗМВР следва дисципЛ.
рно наказание „уволнение“. Направено е и предложение за дисципЛ. рно разследващ
орган да бъде определена комисия в състав: председател: С.Й.С. – заместник
началник на ГПУ – Варна към РДГП – Б. и членове: старши инспектор С.П.П. –
заместник началник на ГКПП – Пристанище
Варна към РДГП – Б., инспектор Н.Г.Г. – полицейски инспектор ІV степен в сектор
„Гранична наблюдение“ към РДГП – Б. и инспектор Д.И.Ц. – разузнавач VІ степен в
група „Оперативно противодействие“ от сектор „Оперативно – издирвателна
дейност“ (лист 99 – 102).
Със
заповед № 3282з-1566/17.06.2020 година, поправена със заповед №
3282з-1584/18.06.2020 година директорът на ГДГП е образувал дисципЛ. рно
производство срещу младши инспектор К.. За дисципЛ. рно разследващ орган, който
да проведе дисципЛ. рното производство е определена предложената от директора
на РДГП комисия, на която е възложено да изготви становище по случая в срок до
20.08.2020 година. Жалбоподателят е запознат със заповедите на 02.07.2020
година (лист 30 – 32).
На
същата дата – 02.07.2020 година – на К. е връчена покана за даване на писмени
обяснения с формулирани конкретни въпроси, на които той да отговори –
употребявал ли е алкохол или друго упойващо вещество в период от 24 часа преди
управлението на автомобила, бил ли е под въздействието на такива вещества в
хода на самото управление на МПС и при последвалата проверка от
автоконтрольорите, по какви причини е отказал медицински преглед на мястото на
ПТП и уведомил ли е медиците, че е служител на МВР, по какви причини е отказал
да бъде изпробван с техническо средство за употреба на алкохол, както и по
какви причини не се е явил в УМБАЛ - Б. за даване на кръвна проба за медицинско
изследване (лист 43).
На
07.07.2020 година К. е дал обяснения, в които е отрекъл при управлението на
автомобила на 11.06.2020 година да е бил под въздействието на алкохол или
наркотици. Не е посочил наличието на технически проблеми по МПС. Заявил е, че в
близост до квартал „Сарафово“ на прав участък пред автомобила е изскочило куче,
в резултат на което е предприел маневра по избягване на сблъсък и е изгубил
контрол върху управлението, а впоследствие се е ударил в разделителната
еластична мантинела и е изгубил съзнание. Отново е заявил, че по време на
извършваната проверка от служителите на сектор „ПП“ при ОД на МВР – Б. не е бил
под въздействието на алкохол или наркотици. Заявил е, че след първоначалната загубата
на съзнание, следващото което помни е, че го вадят от автомобила и го питат как
е. Забелязал е екип на Бърза помощ и на П.П.. Поддържал е, че е отказал да
получи медицинска помощ, защото не е чувствал сериозна болка, че се е подпирал
на автомобила, тъй като е бил зашеметен от удара, че след изискването на
документите му от служител на П.П., при навеждане да ги потърси, е усетил силна
болка в областта на гърдите и трудност в дишането. Отрекъл е да е отказвал
даване на проба за алкохол, като е изтъкнал, че не имал възможност да стане от седалката и да
вкара въздух в дрегера. Посочил е, че му се губят моменти от разговора. Поддържал
е, че е искал да отиде в болница, но не му е било разрешено преди да бъде
съставен акта. Заявил е, че не помни какво е разписал и какво му е говорил служителят на „П.П.“,
както и че не помни как с баща му са стигнали до болница „Л. хоспитал“, където е бил прегледан и е
установено, че има счупени ребра (лист 55 – 56).
Към
обяснението К. е приложил изследване за наркотици с отрицателен резултат от
15.06.2020 година (лист 57).
На
08.07.2020 година от старши експерт (ГПУ – Варна) в сектор „Човешки ресурси“ е
изготвил кадрова справка за професионалния стаж, получените отличия и награди и
наложените дисципЛ. рни наказания на младши инспектор Й.К. (лист 91).
Преди
инцидента на 11.06.2020 година Й.К. се е запознал с Етичния кодекс за поведение
на държавните служители в МВР и със заповед на министъра с рег. №
8121з-396/05.08.2014 година, относно недопускане на нарушения на служебната
дисципЛ. от служителите на МВР, свързани
с употребата на алкохол, наркотични или други упойващи вещества (лист 92, 93 и
114).
Във
връзка с извършваната проверка относно настъпилото самостоятелно ПТП, на
10.07.2020 година, директорът на РДГП е
изискал от началника на РЦ 112 – Б. да бъдат предоставени данни от
Автоматизираната информационна система „РСП“, свързани с постъпилите сигнали на
11.06.2020 година около 08:50 часа за ПТП в района на квартал „Сарафово“ (лист
78).
В
отговор на същата дата е посочено, че за инцидента на 11.06.2020 година в 08:52 часа е регистрирано повикване от
телефон ********** от лице, което не се е представило, като в 08:54 часа
оператор РЦ 112 е осъществил обратна връзка с подаващия сигнала. На същата дата
в 09:08 часа е регистрирано повикване от телефон ********** от лице, което не
се е представило (лист 79).
На
10.07.2020 година от заместник - началника на ГПУ – Варна е направено запитване
до УМБАЛ – Б. във връзка с връчения на младши инспектор К. талон за извършване
на медицинско и химическо или химико-токсикологично изследване, с конкретно
поставени въпроси (лист 80).
В
отговор на 21.07.2020 година от УМБАЛ – Б. е изпратено становище на д-р И. –
началник ОСМ. Съгласно приложеното становище, Й.К. не е бил регистриран в
информационната система на болницата, нито в амбулаторния журнал на 11.06.2020
година. По поставените въпроси е отговорено, че няма практика полицейските
органи да уведомяват медицинските екипи в ОСМ за издаден талон за извършване на
медицински и химически или химико-токсикологични изследвания, че обичайната
практика е след издаването на талона, лицето да се насочи към ОСМ, като на
талона се отбелязва часа, в който е направена пробата на лицето от полицейските
органи и максималното време, до което може да се извърши медицинското
изследване. Обяснено е, че при явяване на лицето в ОСМ, то се регистрира в
информационната система, независимо дали е или не е просрочено времето на явяване
указано в талона, като в случай, че не е просрочено времето, се уведомяват
полицейските органи, че такова лице се е явило в рамките на указаното време и
се изчакват представители на МВР за вземане на кръв, което задължително се
извършва в тяхно присъствие. Посочено е, че медицинското лице регистрира името
на пациента, на който е взета кръвна проба, а на талона се разписва полицейският
служител и медикът (лист 81 – 83).
На
10.07.2020 година заместник - началника на ГПУ е изискал информация и от
директора на ЦСМП – Б. във връзка с настъпилото ПТП и екипа, който е посетил
произшествието (лист 84).
В
отговор са изпратени: фиш за спешна медицинска помощ от направеното посещение
на местопроизшествието на 11.06.2020 година, съгласно който екипът е пристигнал
в 09:08 часа и е отпътувал обратно в 09:17 часа, а К. (грешно посочен с фамилия
„С.“) е бил в съзнание, без отпадни симптоми и с нормални зеници, вербално
ориентиран и с ориентирана двигателна реакция, отрекъл е да има здравословен
проблем и е отказал съдействие; разпечатки от системата за извършеното
посещение на екипа, посетил местопризшествието и на операторът, приел
съобщението за ПТП (лист 85 – 90).
Представени
са писмени сведения от д-р Н.К.Д. – лекар при ЦСМП – Б., С.Д.Х. – шофьор на
линейка в ЦСМП и Н.Д.Д. – медицинска сестра при ЦСМП – Б. (лист 59 – 61).
В
сведението си д-р Д. е описал, че на 11.06.2020 година около 08:50 часа е бил
изпратен да обслужи пострадал от ПТП в пътното платно по пътя квартал
„Сарафово“, Б.. Посочил е, че при пристигане на мястото на произшествието екипът
е видял служители на полицията и пострадалото лице, което се е представило като
Й.Ж. С., на 35 години. Заявил е, че лицето се е държало нагло с полицаите,
отказало е медицински преглед и да съдейства на екипа, отказало е извършването
на проба за алкохол с дрегер на полицейските служители. Изтъкнал е, че след
категоричния отказ на лицето за съдействие и за медицински преглед, медицинския
екип е отпътувал от мястото на произшествието към 09:15 часа (лист 59).
Съгласно
сведенията на С.Х. - шофьора на реанимационния автомобил, при пристигане на
мястото на произшествието екипът „на КАТ“ е бил там заедно с участника в ПТП,
който се е държал неадекватно и нагло и е отказал проверка с дрегер и
медицинска помощ от страна на Бърза помощ. Х. също е посочил, че, след отказа
на лицето за медицинска помощ, екипът е отпътувал (лист 60).
Съгласно
сведенията на медицинската сестра, на 11.06.2020 година на дневна смяна са били
изпратени на ПТП, но не си спомня точно случая, тъй като се посещават много
адреси (лист 61).
На
15.07.2020 година директорът на РДГП е изискал от директора на ОД – Б. на МВР
служителите от сектор „П.П.“, посетили ПТП, да изготвят докладни записки за
случая (лист 71).
В
отговор на 24.07.2020 година на директора на РДГП са изпратени отново докладните
записки от 11.06.2020 година, съставени от младши автоконтрольор Д., както и
изготвения талон за изследване № 0067202, в който е отразено, че в 10:00 часа К.
е отказал да бъде тестван с техническо средство „дрегер“ и талонът му е бил
връчен срещу подпис в 10:30 часа с указание до 45 минути да се яви в УМБАЛ – Б.,
Ш. зала (лист 72 – 75).
На
31.07.2020 година ВПД началник на сектор „ПП“ е изпратил до началника на ГПУ –
Варна при РДГП писмено сведение от младши инспектор З.Д. – служител на сектор „П.П.“
при ОД – Б. на МВР, който е пристигнал в екип с полицай Е.Д. на
местопроизшествието. В сведението си Д. е описал фактическа обстановка по
инцидента, идентична с описаната от Д.. На 11.06.2020 година около 08:55 часа
по получен сигнал от оперативния дежурен за настъпило ПТП на първокласен път
І-9, преди летището в квартал „Сарафово“, на място е бил установен лек
автомобил с рег. № ****, обърнат срещу посоката на движение. Посочил е, че до
автомобила е бил Й.К., в близост до когото е имало сак и автомобилът е бил
заключен. На въпрос какво се е случило, К. е заявил, че си тръгва, както и, че
е „колега от Г.П.“. След пристигането на медицинския екип на ЦСМП, К.
категорично е отказал да бъде прегледан, въпреки че е имал наранявания по
главата, лицето и левия крак, а след отпътуването на медиците, той е заявил, че
не може да си намери документите и портфейла и отново е изтъкнал, че е „колега
от Г.П.“. Д. е описал, че на място е пристигнал възрастен мъж, представил се за
родител на К. и е съдействал за изготвяне на документите по ПТП. Д. е потвърдил
впечатлението на Д., че К. е бил във видимо неадекватно състояние и силно е
миришел на алкохол - не е можел да пази равновесие и се е стремял да не падне и
да седне някъде. Документите му са били намерени от баща му в купето на
автомобила, а след това предоставени от К., заедно със служебна карта №
44618902, от която е установено, че той е служител в Г.П. от 30.10.2019 година.
Д. е описал, че водачът е бил поканен за извършване на проба за установяване
употребата на алкохол с техническо средство „Дрегер“, но К. категорично е
отказал. За настъпилото ПТП и за отказа е бил съставен АУАН, и издаден талон за
изследване с № 0067202. В сведението си Д. е отбелязал, че Й.К. е подписал
документите без възражение в присъствието на баща си, но не се е явил в УМБАЛ –
Б. за медицинско изследване (лист 76 - 77).
На
07.08.2020 година дисципЛ. рно разследващия орган е изготвил обобщена справка
до директора на ГД „Г.П.“. В нея е направено обобщение на установените факти - в 08:52 часа на 11.06.2020 година по път І-9
от град Варна в посока град Б., преди квартал „Сарафово“, на км 232+200, младши
инспектор Й.К. е загубил управление върху автомобила, който е управлявал, в
следствие на което е настъпило самостоятелно ПТП. За произшествието към
„Национална система 112“ са подадени 2 сигнала от граждани. На
местопроизшествието първи (около 09:10 часа) е пристигнал полицейски екип в
състав младши автоконтрольор Е.Д. и младши автоконтрольор З.Д., които са
установили К. да стои сам със сак до заключения си автомобил. На зададени въпроси
за естеството на случилото се, К. не е отговорил, като е обявил, че си тръгва,
и че е служител на МВР („от Г.П.“). Непосредствено след полицейския екип на
място е пристигнал и медицински екип на Центъра за спешна медицинска помощ – Б.,
но, въпреки видимите наранявания по
лицето и левия крак на К., той е отказал преглед и съдействие на медиците, като
в тяхно присъствие е отказал да му бъде извършена проверка за употреба на
алкохол с техническо средство. Около 09:15 часа, след категоричния отказ на К.
да съдейства и да бъде прегледан, медицинският екип е отпътувал, а К. с помощ
от баща си (пристигнал около 09:20 часа на местопроизшествието) е представил
личните си документи и тези на автомобила на служителите на сектор „П.П.“ при
ОД - Б. на МВР, а също така се легитимирал пред тях и със служебната си карта. В
справката са описани възприятията на полицейските служители и на медиците за
държанието на Й.К. по време на проверката и направените от тях изводи, че е бил
неадекватен и във видимо нетрезво състояние. Посочено е, че К. е отказал да му
бъде извършена проверка за употреба на алкохол с техническо средство „Дрегер
Алкотест“, за което му е бил съставен АУАН (за нарушение на чл. 20 ал. 2 във връзка с чл.174 ал. 3 от ЗДвП), който е подписал без възражения. Впоследствие той е получил и талон за
медицинско изследване с № 0067202, също подписан без възражения, но не се е
явил да му бъде направено химическо-лабораторно изследване за установяване
концентрацията на алкохол в кръвта. В справката е било описано и последващото
лечение на К.. ДисципЛ. рно разследващият орган е приел, че след като младши
инспектор К., който е предизвикал ПТП и се е представил като служител на ГДГП,
не е изпълнил разпорежданията на контролните органи относно установяване на
управлението на МПС след употреба на алкохол или друго упойващо вещество, и не
се е явил в УМБАЛ – Б. за да му бъде направено химическо-лабораторно изследване
за установяване концентрацията на алкохол в кръвта, съгласно предписанието на
връчения му от контролните органи талон за изследване, той е нарушил точка 5 от
заповед с рег. № 8121з-396/05.08.2014 година на министъра на вътрешните работи,
относно недопускане нарушения на служебната дисципЛ. от служителите на МВР, свързани с употребата
на алкохол, наркотични или други упойващи вещества („Разпорежданията па
контролните органи относно установяване на управлението на моторно превозно
средство след употреба на алкохол или на друго упойващо вещество са
задължителни за всички служители на МВР“), с която е запознат срещу подпис на 18.10.2019
година, както и следните разпоредби на Етичния кодекс за поведение на
държавните служители в Министерството на вътрешните работи (ЕК): точка 19 („Държавният
служител пази доброто име на институцията, която представлява“), точка 20 („Държавният
служител насърчава хората да спазват закона, като дава личен пример с
поведението си“) и точка 28 („Държавният служител независимо от заеманата
длъжност в качеството си на участник в пътното движение се подчинява: а) на
нормативно определените правила за движение по пътищата в Република България и
в) на разпорежданията на контролните органи относно установяване на
управлението на моторно превозно средство след употреба на алкохол или на друго
упойващо вещество“). Разследващият орган е посочил, че нарушението на точка 5
на заповед рег. № 8121з-396/05.08.2014 година е нарушение на служебната дисципЛ.
по смисъла на чл. 194 ал. 2 т. 1 от ЗМВР
и е съставомерно по чл. 200 ал. 1 т. 11 предложение второ от ЗМВР, за което
предвиденото от закона наказание е „порицание“ за срок от 6 месеца до 1 година,
а нарушенията по точки 19, 20 и 28 от ЕК са нарушения на служебната дисципЛ. по смисъла на чл. 194 ал. 2 т. 4 от ЗМВР и са
съставомерни по чл. 203 ал. 1 т. 13 от ЗМВР. Доколкото за извършените нарушения
са предвидени различни по вид наказания, на основание чл. 197 ал.3 т.1 от ЗМВР,
дисципЛ. рно разследващият орган е предложил на младши инспектор К. да бъде
наложено дисципЛ. рно наказание „уволнение“ на основание чл.203 ал. 1 т. 13 от ЗМВР (лист 38 – 42).
На
10.08.2020 година на Й.К. е била връчена покана за запознаване с обобщена
справка и за даване на допълнителни обяснения или възражения, а на същата дата
в 14:45 часа той е бил запознат с обобщената справка, и е получил екземпляр от
същата (лист 42 стр. 2 и 45).
На
11.08.2020 година К. е подал възражение против обобщената справка, с което е
заявил, че не е извършил установените нарушения. Посочил е, че поведението му
след претърпяното ПТП (отказа за установяване на употреба на алкохол или
наркотични вещества) се дължи на обективна невъзможност, която не може да му
бъде вменена във вина, а именно влошеното му здравословно състояние (лист 46 –
47).
Към
възражението К. е приложил жалба до Районен съд – Б. против наказателно
постановление № 20-0769-002274/02.07.2020 година на началник група към ОД – Б.
на МВР, сектор „П.П.“, епикриза от 22.06.2020 година и фискален бон от
15.06.2020 година за закупени лекарства (лист 48 – 53).
На
12.08.2020 година дисципЛ. рно разследващия орган е изготвил становище до
директора на ГДГП, в което е възпроизведено съдържанието на обобщената справка,
обсъдил е възражението на Й.К. от 11.08.2020 година като е изложил мотиви защо
не се приема и отново е направил предложение
за налагане на дисципЛ. рно наказание „уволнение“ на основание чл. 203
ал. 1 т. 13 от ЗМВР на младши инспектор Й.К. (лист 32а – 37).
На
31.08.2020 година дисципЛ. рно наказващият орган (главен комисар Кичиков) се е
запознал с обобщената справка, с възражението и със становището на ДРО (лист
46, 38 и 32а).
На
31.08.2020 година, след като се е запознал с материалите по дисципЛ. рната
преписка, директорът на Главна дирекция „Г.П.“ при МВР е издал заповедта,
обжалвана в настоящото производство, с която е наложил на младши инспектор К.
дисципЛ. рно наказание „уволнение“ и е прекратил служебното му правоотношение
(лист 26 - 28).
В
съдебното производство са разпитани свидетелите Е.И.Д. (полицейският служител
съставил АУАН на мястото на ПТП) и Ж.Й. К. (баща на жалбоподателя).
Свидетелят
Д. заявява, че на 11.06.2020 година около 09:00 часа е посетил ПТП с участието
на водача Й.К. ***, като при пристигането му автомобила е бил обърнат в посока
към град П. . Сочи, че водачът е обявил, че е колега – „служител на Г.П.“.
Твърди, че на водача е било предложено да бъде изпробван с техническо средство
за употреба на алкохол, но той категорично е отказал, без да се мотивира.
Посочва, че дрегерът е бил изваден с поставена тапа, която е била извадена от
пакетче, разпечатано пред К. в присъствието на родителя на водача. Сед отказа
на К. да бъде изпробван, свидетелят Д. уведомил оперативния дежурен за данните
на водача и пристъпил към съставянето на документите по повод настъпилото ПТП. Д.
заявява, че е връчил талона за медицинско изследване на К. в часа, посочен в
самия талон, не може да отговори на поставен въпрос към колко часа
жалбоподателят е напуснал мястото на произшествието и потвърждава авторството
на докладната записка и талона (лист 74 и 75), които е изготвил на 11.06.2020
година по повод инцидента (лист 141 - 142).
Свидетелят
Ж. К. – баща на жалбоподателя, заявява, че на 11.06.2020 година жалбоподателят
му се е обадил лично по телефона около 09:00 часа, че е претърпял ПТП и е
пристигнал на място към 09:20 часа. Сочи, че на място е заварил двама полицаи
до колата на сина му, обърната с лице към посоката на движение. Твърди, че не е
заварил екип на спешна медицинска помощ на мястото на произшествието. Описва,
че синът му е бил в шок, ръцете и гласът му са треперели и е говорел
несвързано, имал е видими наранявания – устата му е била спукана, главата му
зачервена на няколко места и е казал, че го болят главата, ребрата и крака.
Обяснява, че полицаите са изискали документи от водача и свидетелят ги е
намерил паднали между предната дясна седалка и вратата на автомобила, а след
като ги е предал, е завел сина си до неговата кола, за да седне. По отношение
на поканата за даване на проба за алкохол, сочи, че синът му е бил извикан да
даде проба, но същият е заявил, че не може да диша. Посочва, че единият полицай
само е пишел, настоявал е синът му да даде проба, но жалбоподателят е стоял в
колата, пъшкал е и е казвал, че не може
да диша. Според свидетеля, съставянето на документите по ПТП – акт, протокол и
талон за изследване - е продължило дълго време, а той се е притеснявал, че
някой трябва да прегледа сина му. Заявява, че около едва около 11.00 часа са
тръгнали към Б. с идеята да закара пострадалия в най-близката болница. Сочи, че
при пристигане в болница „Л. “ в град Б.
Й.К. е бил настанен да изчака за рентгенова снимка в продължение на около 30
минути, а след това е имало ново изчакване от около 20 минути – за получаване
на снимката. След констатация, че жалбоподателят има спукани ребра, К. са били
е препратени към „окръжна болница или „Б.мед“ в „М.р. ““. По отношение на
талона за медицинско изследване Ж. К. заявява, че е бил даден на него, но той е
преценил, че едва ли ще успеят да стигнат за 40 минути. Твърди, че решението да
не се даде първо кръвна проба е било негово, тъй като е сметнал, че животът на
сина му е по-важен. Доизяснява, че при пристигането в болница „Б.мед“ е оставил
сина си в коридора и е отишъл да търси начин да го приемат. Ж. К. обяснява, че
на място в болницата дискът с вече направената рентгенова снимка не е бил
разчетен и е било възприето становището на „колегата“, че за момента състоянието
на Й.К. не е опасно, и може „да изчака ден – два“. Разказва, че здравословното
състояние на Й.К. не се е подобрило в „петък, събота и неделя“, поради което в
понеделник сутринта, след нова снимката, той е бил приет в болница за операция.
При
така установените факти, съдът достигна до следните правни изводи:
Жалбата
е процесуално допустима – подадена е в срока по чл. 149 ал. 1 от АПК, от
надлежна страна (адресата на заповедта), засегната непосредствено от
неблагоприятните правни последици, които тя поражда.
Съобразно
разпоредбата на чл. 168 ал. 1 от АПК, съдът преценява законосъобразността на
оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК.
Заповедта
е издадена от компетентен орган.
Съгласно
чл. 204 т. 3 от ЗМВР, наказанията се налагат със заповеди от ръководителите на
структурите по чл. 37 – за служителите на младши изпълнителски длъжности, за
стажантите за постъпване на младши изпълнителски длъжности.
Наложилият
наказанието директор на Главна дирекция „Г.П.“ при МВР е ръководител на
структура по чл. 37 от закона, а „уволнение“ е наказанието, предвидено в
нормата на чл. 197 ал. 1 т. 6 от ЗМВР, т.е. в пределите на неговата дисципЛ. рнонаказателна
компетентност.
Заповедта
е издадена в съответствие с целта на закона – санкциониране на извършителите на
дисципЛ. рни нарушения по чл. 194 ал. 2 т. 4 от ЗМВР за укрепване авторитета на
институцията в обществото и осигуряване на спазването на Конституцията и
законите на страната.
При
издаването на заповедта, а и в цялото дисципЛ. рно производство, не са
допуснати съществени процесуални нарушения, обуславящи отмяната на наказанието.
В
съдебното производство жалбоподателят излага доводи за наличието на съществени
процесуални нарушения при издаването на заповедта. Той твърди, че е пропуснат
двумесечния срок по чл. 195 ал. 1 от ЗМВР, предвид довода, че нарушението е
открито на 11.06.2020 година, а заповедта за уволнение е издадена на 31.08.2020
година. На второ място поддържа, че заповедта не е обоснована, защото в нея не
са посочени времето и обстоятелствата при които е извършено нарушението, както
и доказателствата, въз основа на които то е установено.
Тези
възражения са неоснователни.
Съгласно чл. 195 ал. 1 от ЗМВР, дисципЛ. рното наказание се налага не по-късно от два месеца от откриване
на нарушението и не по-късно от една година от извършването му.
Нормата на чл. 196 ал. 1 -
2 от ЗМВР постановява, че дисципЛ. рното нарушение се смята за открито, когато
органът, компетентен да наложи дисципЛ.
рното наказание, е установил
извършеното нарушение и самоличността на извършителя. ДисципЛ. рното нарушение е установено,
когато материалите от дисципЛ. рното производство постъпят при компетентния
дисципЛ. рно наказващ орган.
В
конкретния случай, материалите от дисципЛ. рното производство са постъпили при
компетентния дисципЛ. рно наказващ орган с обобщената справка от 07.08.2020
година, с която същият се е запознал на 31.08.2020 година. Именно от тази дата
е започнал да тече двумесечния срок по чл. 195 ал. 1 от ЗМВР, поради което
наказанието е наложено в рамките на законоустановения срок.
Отделно,
съгласно чл. 210 ал. 1 от ЗМВР,
дисципЛ. рното наказание се налага с писмена заповед, в която задължително се
посочват: извършителят; мястото, времето и обстоятелствата, при които е
извършено нарушението; разпоредбите, които са нарушени, доказателствата, въз основа
на които то е установено; правното основание и наказанието, което се налага;
срокът на наказанието; пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва
заповедта.
Неоснователно е
възражението за липса на дата и място на нарушението, посочени в обжалваната
заповед, тъй като тя е издадена в съответствие с цитираната разпоредба. В нея
са посочени както времето и мястото, така и обстоятелствата при които е
извършено нарушението – на 11.06.2020 година, на км 232+2 по път І-9 в посока от
град Варна към град Б., след самостоятелно пътно-транспортно нарушение и след
покана от полицейските служители от сектор „П.П.“ при ОД – Б. на МВР, младши
инспектор К. е отказал да му бъде извършена проверка за употреба на алкохол с
техническо средство „Дрегер Алкотест“ 7510 с фабричен № ARBB-0052, за което му е съставен АУАН срия АА № 627246 от 11.06.2020 година,
подписан от него без възражения и е връчен талон за медицинско изследване,
подписан също без възражение, а К. не се е явил в указания час и и на
посоченото място за изследване. В заповедта са посочени и доказателствата, въз основа на които нарушението е установено.
Съдебната
практика по въпроса относно излагането на мотиви в друг документ, извън
оспорения, е постоянна и започва с тълкувателно решение № 16/31.03.1975 година
на ОСГК на ВС. В тълкувателното решение на ВС е прието, че практиката мотивите
да съществуват в документ, съставен от друг орган преди издаването на
обжалвания индивидуален административен акт се прилага и не противоречи на
закона. Изискването, което се поставя към органа-издател на акта, е да извърши
позоваване на този предхождащ акта документ. С последното той го приобщава към
административната преписка, а изложените в него мотиви, приети от издателя,
стават мотиви и на самия акт. В оспорената заповед са цитирани обобщена справка
с рег. № 4068р-12036/07.08.2020 година и становище с рег. №
4068р-12289/12.08.2020 година, и е направено изрично позоваване на тях при
формиране на извод за осъществено от жалбоподателя нарушение на служебната
дисципЛ. . Поради това мотивите на справката и становището, както и на всички
други документи, към които тези два документа препращат, следва да се считат
като мотиви и на обжалваната заповед. Още повече, че при реализиране на дисципЛ.
рна отговорност по ЗМВР, с правна норма на чл. 207 ал. 8 ЗМВР е уредено право
на държавния служител, срещу когото се води дисципЛ. рното производство, да се
запознае не само със заповедта за образуване на дисципЛ. рното производство, но
и с обобщената справка, съдържаща резултатите от разследването на дисципЛ. рно
разследващия орган, както и с всички материали по производството.
Заповедта
е материално законосъобразна.
По
делото не се спори, че на 11.06.2020 година на км 232+2 по път І-9 в посока от
град Варна към град Б., жалбоподателят е управлявал лек автомобил, изгубил е
контрол върху него, вследствие на което е настъпило ПТП. Не е спорно и че след
покана от полицейските служители от сектор „П.П.“ при ОД – Б. при МВР, К. е
отказал да му бъде извършена проверка за употреба на алкохол с техническо
средство, както и че след връчен талон за медицинско изследване - за даване на кръвна проба за установяване
концентрацията на алкохол в кръвта чрез химическо-лабораторно изследване,
жалбоподателят не се е явил за изследване.
По
делото е спорно дали отказът на жалбоподателя се дължи на обективна невъзможност
поради настъпило влошаване на здравословното му състояние.
За
здравословното състояние на Й.К. след ПТП съдът кредитира сведенията от З.Д.,
от д-р Н. Д. и от С.Х. (последните двама - екипа на ЦСМП явил се на сигнала за
настъпилото произшествие), както и от докладните записки на младши автоконтрольор
Е.Д., разпитан и в съдебното заседание на 23.03.2021 година. Цитираните
свидетели еднопосочно описват, че, въпреки физическите си наранявания, след
инцидента К. е бил напълно адекватен в реакциите си, възприемал е нормално
случващото се около него и е бил в състояние да отговаря на зададени въпроси и
на отправени искания.
Лекарят
Д. е отразил в изготвения фиш за спешна медицинска помощ наблюденията си от Й.К.
в периода на присъствието си на мястото на ПТП. Той изрично сочи, че водачът бил
с нормална двигателна реакция и пространствено ориентиран, а дишането му е било
в рамките на обичайната честота (10 – 24 вдишвания/минута), че К. категорично е
отказал медицински преглед, както и да бъде изпробван с дрегер за употреба на
алкохол от служителите на МВР. С оглед на установените час на пристигане и час
на отпътуване на медицинския екип (09:08 – 09:17 часа), настоящият състав
приема, че опитите на полицаите от сектор „П.П.“ да изпробват К. с техническото
средство са започнали още преди пристигането на баща му – Ж. К., оказал се на
мястото на катастрофата след оттеглянето на медиците и също наблюдавал опити да
бъде получена проба чрез дрегер от Й.К.. За разлика от Ж. К., обаче, лекарят не
сочи каквито и да е причини или външно наблюдаеми признаци, указващи на
обективна невъзможност жалбоподателят да даде проба с техническото средство,
предложено му от полицаите. За съда няма съмнение, че ако здравословния статус
на К. не е позволявал да бъде изпробван с дрегер, това обстоятелство неминуемо
е щяло да бъде забелязано от лекаря Д., който поради естеството на работата си
е обучен да разпознава подобни медицински ситуации, както и че лекарят е бил в
състояние да различи неадекватно поведение (като резултат от изпитан шок) от
поведението на К., определено от него в писменото сведение като „нагло“.
Констатациите
на д-р Д. са в пълно съответствие с данните, съдържащи се в докладните записки
и сведението, дадени от двамата служители на сектор „П.П.“ по повод инцидента -
че К. е заварен на ПТП сам и извън автомобила, облечен и готов да напусне
мястото на катастрофата, като „категорично“ е отказал да бъде изпробван. В
сведенията не се съдържат каквито и да е данни за твърдения на К., че има болки
в гърдите, които го възпрепятстват да използва дрегера. Обратно, употребеният
от служителите на МВР израз „категорично“ за отказа на К. (лист 70 и 77 стр. 2)
сочи, че те не са установили някакъв обективен проблем в здравословното положение
на жалбоподателя, осуетяващ способността му да даде проба, а са възприели по
несъмнен начин негово волево поведение – изричен и несъмнен отказ да бъде
изпробван за употреба на алкохол, без да дава обяснения за причините на отказа.
По мнение на съда, такова обяснение би било най – естественото поведение на
жалбоподателя при възникнала здравословна пречка, с оглед на адекватността му
по време на проверката, установена от наблюдавалия го лекар, както и с оглед
последващите му заявления, че е изпитвал силни болки в този момент.
Разпитан
в съдебното заседание, актосъставителят Д. е лаконичен, но отново потвърждава
основния факт, релевантен за спора – на К. е било предложено да бъде изпробван
с дрегер и той е отказал изрично.
Показанията
на свидетелите Д., Д. и Х. в частта за отказа на К. да даде проба са в
съответствие и с първоначалните обяснения на самия жалбоподател от 19.06.2021
година, в които той заявява, че е отказал изпробване с дрегер. К. се позовава
на силни болки в гръдната област и трудност в дишането, но такива симптоми – по
неговите твърдения - са се проявили едва „след час“, т.е. около 10:00 часа на
11.06.2021 година (като се вземе предвид момента на настъпване на ПТП). Те не
са наблюдавани от д-р Д., а още към този момент лекарят е станал свидетел на
отказа на К. да бъде тестван с дрегер (лист 54).
В
самите обяснения на Й.К. от 19.06.2021 година и от 07.07.2021 година (лист 54 и
55) се наблюдават съществени несъответствия. Първоначално той поддържа, че
непосредствено след инцидента е бил много уплашен, но се е чувствал добре и в
първите минути не е имал никакви болки, а такива са се появили „след час“,
поради което е отказал проба, без да сочи, че е ползвал чужда помощ за
излизането си от автомобила. В последващите си обяснения, обаче, К. заявява, че
няма никакъв спомен от времето, непосредствено след катастрофата, че е бил
изваден от МПС (при условие, че никой от свидетелите не заявява подобни факти)
и че е бил в безсъзнание, че още в първоначалния момент, когато пристигналият
полицай му е поискал документите - при
навеждане – е почувствал силна болка и
не е можел да диша (което би следвало да се е случило в присъствието на
медиците, наблюдавали отказа), че е нямал възможност да стане от седалката и да
„надува дрегера“, че желае да отиде в болница, че му се губят моменти и не
помни какво е разписвал и какво са му говорили. Нелогично е описаното
впоследствие значително влошаване на здравословното състояние на К. в хода на
проверката да остане незабелязано от полицейските служители и от самия него,
защото данни в тази насока не се съдържат както в техните сведения, така и в
собствените първоначални обяснения на жалбоподателя (а би следвало). Затова съдът
приема, че физическото състояние на Й.К. – в момента, в който е бил поканен да
бъде изпробван с дрегер – е било достатъчно добро, за да даде проба.
Този
извод не се разколебава и от подробните, но селективно поднесени, показания на
бащата на жалбоподателя – Ж. К., чиято родствена връзка с жалбоподателя поставя
под съмнение достоверността на възприятията му. Свидетелят обстойно описва
физическите наранявания на Й.К. и психичното му състояние (възприето като
шоково), но отрича на сина му да е бил предложен дрегер за изпробване (в
противоречие с твърденията на всички останали свидетели). Той заявява че,
полицейският екип се е забавил значително при съставянето на документите във
връзка с ПТП, така че с жалбоподателя са потеглили към Б. едва около 11:00 часа
(при краен момент по талона за достигане в УМБАЛ – 11:15 часа) - в очевидно
несъответствие с обективните и безпристрастни сведения на служителите на сектор
„П.П.“, отразения час на връчване на талона (подписан от Й.К. без възражения) и
собствените си последващи твърдения в рамките на същия разпит, че полицаите са
му дали инструкция „до 40 минути“ да е в болницата за вземане на проба, на
което той е отговорил, че едва ли ще успее. Свидетелят поддържа, че жалбоподателят
е бил в „тежко положение“ и е лежал, както и че не е можел да разсъждава „нормално“,
поради което той самостоятелно е взел решение да го транспортира до най -
близката болница („Л. “) за преглед. Той, обаче, не дава логично обяснение по
каква причина не е отвел Й. именно в разположената само на около 1,5 км (от
болница „Л. хоспитал“) УМБАЛ – Б.,
Шокова зала (както е разпоредено по талона), т.е. в Спешния център на най –
голямата областна болница, в който, освен получаване на кръвна проба, на сина
му е щяла да бъде оказана и адекватна медицинска помощ. Още повече, че при
пристигането си в болница „Л. хоспитал“
- по твърденията на Ж. К. на въпроси, зададени от процесуалния представител на
жалбоподателя – К. първоначално са били принудени да изчакат половин час (за
преглед от лекар), а след това още 20 минути – за резултатите от рентгеновата
снимка, в което няма логика с оглед тезата на свидетеля, че жалбоподателят е
бил в много тежко здравословно състояние, налагащо незабавно лечение. Непосредствена
опасност за живота и здравето на Й.К., заявена от баща му Ж. К., не е
установена нито първоначално от медицинския екип, пристигнал на мястото на
инцидента, нито впоследствие от лекари в МБАЛ „Л. хоспитал“ (в ж.к. „Зорница“) и в болница „Б.мед“
(в ж.к. „М.р. “), в които той е преминал прегледи. Едва на третия ден след деня
на ПТП, при продължаващо влошаване на здравето му, К. е бил настанен в болница
и опериран.
Отделено
от изложеното, във връзка с твърденията за влошеното здравословно състояние на
жалбоподателя, възпрепятствало го да даде проба за алкохол, съдът констатира и
противоречие между обясненията на Й.К. и показанията на баща му. В обясненията си
от 07.07.2020 година (лист 56) жалбоподателят заявява, че при пристигането се в
„болницата в М.р. “ (т.е. в „Б.мед“, а не в погрешно посочената от него „МБАЛ -
Б.“) той е останал в автомобила, защото не е можел да се движи, а баща му е
отишъл да разговаря с лекаря, докато при разпита в съдебното заседание Ж. К. изрично
заявява, че е оставил сина си в коридора на същата болницата, т.е. състоянието
на Й. е позволявало самостоятелно придвижване (лист 144). Противоречие се
открива и в частта, в която Й.К. заявява, че не е бил приет в болница „Б.мед“
поради липсата на легла (лист 56), докато баща му твърди, че лекарят в „Б.мед“
е приел, че в момента състоянието на пострадалия не е толкова опасно и може да
се изчака „ден – два“ (лист 144).
Предвид
всичко изложено, съдът счита, че отказът на жалбоподателя да му бъде извършена
проверка за употреба на алкохол с
техническо средство и последвалото неявяване за изготвяне на
химическо-лабораторно изследване за установяване концентрацията на алкохол в
кръвта не се е дължало на здравословното му състояние. Дали в момента на ПТП К.
е бил под въздействието на алкохол и какво, евентуално, е било това количество,
е факт, ирелевантен за настоящия спор. Ирелевантно е и отношението му към
служителите на сектор „П.П.“ и медицинския екип, пристигнали на мястото на
катастрофата. Субективните възприятия на медиците и на служителите на МВР за
„нагло“ държание на К. при общуването с тях – при опита да бъде изпробван за
употреба алкохол, нямат връзка със спора. Релевантен факт, обаче, е афиширането
на служебното положение на Й.К. в хода на проверката - като „колега“ и като
„служител на Г.П.“ пред проверяващите го полицаи, наред с отказа да се подложи
на проба за алкохол.
Съгласно
разпоредбата на чл. 203 ал. 1 т. 13 от ЗМВР деяния, несъвместими с етичните
правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на
службата, са тежки нарушения на служебната дисципЛ. , за които се налага дисципЛ.
рно наказание „уволнение“.
В
настоящият случай, младши инспектор К. е бил осведомен за заповедта на
министъра, предписваща му абсолютно задължение да се подчини на разпореждане на
контролен орган за изпробване с техническото средство, но е отказал да бъде
проверен с такова техническо средство за установяване на алкохол в кръвта и не
изпълнил предписанието за извършване на химическо-лабораторно изследване за
установяване концентрацията на алкохол в кръвта, с което виновно е нарушил
точки 19, 20 и 28 букви „а“ и „в“ от ЕК, деяние съставляващо дисципЛ. рно
нарушение по чл. 194 ал. 2 т. 4 от ЗМВР – неспазване не правилата на Етичния
кодекс за поведение на държавните служители в МВР, за което съгласно
разпоредбата на чл. 203 ал. 1 т. 13 от ЗМВР е предвидено дисципЛ. рно наказание
„уволнение“.
Съдът не споделя
възражението по същество от процесуалния представител на жалбоподателя, че след
като служебното качество на К. не е станало известно на „външни лица“, то
поведението му не може да се определи като уронващо престижа на институцията.
Полицаите, пристигнали на ПТП, пред които той се е легитимирал устно и със
служебна карта, освен служители на МВР, са и граждани, а подобно поведение –
очевидно насочено към опит да бъде осуетена проверката за употреба на алкохол,
няма за цел нищо друго, освен уронване на престижа на институцията. Съгласно т.
28 б. „в“ от ЕК, държавният служител независимо от заеманата длъжност в
качеството си на участник в пътното движение се подчинява на разпорежданията на
контролните органи относно установяване на управлението на моторно превозно
средство след употреба на алкохол или на друго упойващо вещество. По делото
ответникът е доказал, че К. изрично е отказал да се съобрази с такова
разпореждане, т.е. допуснал е нарушение на ЕК, за което нарушение в чл. 203 ал.
1 т. 13 от ЗМВР е предвидено дисципЛ. рно наказание „уволнение“.
Жалбата
е неоснователна и следва да се отхвърли.
При
този изход от спора, следва да бъде уважено своевременно направеното искане от
процесуалния представител на ответника за присъждане на разноски. ГД “Г.П.“ е
юридическо лице (второстепенен разпоредител с бюджетни средства) и в негова
полза следва да бъдат присъдени поисканите разноски от името на ответника. С
оглед правната и фактическа сложност на казуса и при съблюдаване на
разпоредбата на чл. 37 от Закона за правната помощ, съдът приема, че следва да
присъди на ГД „Г.П.“ разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер 100
(сто) лева.
По
изложените съображения, на основание чл. 172 от АПК, съдът
Р Е Ш И
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Й.Ж.К. с ЕГН **********
против заповед № 3282з-2341/31.08.2020 година на директора на Главна дирекция „Г.П.“
при Министерство на вътрешните работи.
ОСЪЖДА Й.Ж.К. с ЕГН ********** ***
да заплати на Главна дирекция „Г.П.“ при Министерство на вътрешните работи сумата
от 100 (сто) лева – разноски по делото.
Решението
подлежи на обжалване пред Върховен административен съд в четиринадесетдневен
срок от получаването му.
СЪДИЯ: