Решение по дело №212/2019 на Районен съд - Велинград

Номер на акта: 100
Дата: 12 юли 2019 г. (в сила от 30 юли 2019 г.)
Съдия: Иванка Николова Пенчева
Дело: 20195210200212
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 29 май 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

гр. Велинград, 2019 г.

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 РАЙОНЕН СЪД ВЕЛИНГРАД, в публичното заседание на първи юли две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Иванка Пенчева

 при секретаря Виолета Шаркова, като разгледа докладваното от съдията адм. д. № 212/2019 г. по описа на Районен съд Велинград, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

  Производство по реда на чл. 145 АПК във връзка с  чл. 72, ал. 4 от Закона за Министерство на вътрешните работи.

 Образувано е по жалба на Г.Д.И. срещу Заповед за задържане на лице рег. № 367 33-249 от 29.08.2018 г., издадена от И.Я.И.мл. инспектор на дл. ООР при РУ „Полиция“-Велинград, с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е заповядано задържане на И.  за срок от 24 часа в помещение за временно задържане на РУ Велинград.

  Иска се от съда да постанови решение, с което да отмени оспорваната заповед. Като основания да отмяна се сочат съществени нарушения на административнопроизводствените правила, противоречие с материалноправните разпоредби и несъотвествие с целта на закона на оспорената Заповед за задържане. В жалбата се излагат подробни съображения, обосноваващи отмяна на атакувания акт, претендира се присъждане на сторените в производството разноски. В проведеното открито съдебно заседание жалбоподателят поддържа жалбата.

 

  Органът, издал оспорвания акт-мл. инсп. И.Я.И.,  в открито съдебно заседание, излага доводи за законосъобразност на издадената заповед и моли съда да отхвърли жалбата.

 Съдът, като разгледа направените възражения и приложената административна преписка, намери за установено следното:

Жалбата е подадена в срок от адресат на оспорваната заповед, поради което е допустима.

 Разгледана по същество е неоснователна.

 С атакуваната заповед, на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР, за срок от 24 часа, Г.И. е бил задържан в помещение за временно задържане на РУ на МВР.  Като основания за задържане е посочено чл. 72, ал.1, т. 1 ЗМВР-ДП ЗМ № 591/29.08.2018 г. Посочено е, че лицето Г.Д.И. е нанесло удари с дърво на Х.В.Б., в следствие на което Х.Б. е получил средна телесна повреда-престъпление по чл. 129, ал. 1 НК.

След служебно извършената проверка, съдът намира, че оспореният административен акт е постановен от оправомощен за това орган, в пределите на материалната му компетентност. Същият е законосъобразен, тъй като е мотивиран и издаден при посочване на фактическите и правни основания, обосноваващи предпоставките за задържане.

 Според посоченото в заповедта правно основание за задържането - чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР, полицейските органи могат да задържат лице, за което има данни, че е  извършило престъпление. Съгласно чл. 74, ал. 1 от ЗМВР, задържането на лицата по чл. 72, ал. 1 ЗМВР се извършва с писмена заповед. Законът, в чл. 74, ал. 2, т. 2 ЗМВР, изисква като елемент от съдържанието й посочване на фактическите и на правните основания за задържането, в съответствие  с  правилото на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Посочването им в заповедта, представлява излагане на мотиви, обосноваващи разпоредителната част на акта.

С оспорената Заповед за задържане на лице с рег. № 367зз-249 от 29.08.2018 година, издадена от И.Я.И. –мл. инспектор при Районно управление - гр. Велинград, на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР  е наредено задържането на жалбоподателя   Г.Д.И.  за срок до 24 часа в помещение за временно задържане на РУ - Велинград във връзка с данни за извършено престъпление по чл. 129, ал. 1 НК- средна телесна повреда, причинена на Х.Б., на когото задържаното лице е нанесло удари с дърво. Цитирана е преписка по ДП ЗМ№ 591/29.08.2018 г. При задържането Г.И. е отказал да подпише декларация по чл. 74, ал. 3 ЗМВР, като отказът е удостоверен с подписа на св. А.К.Ш..    Жалбоподателят е бил задържан в 18, 15 часа на 29.08.2018 година и освободен в 18, 00 часа на 30.08.2018 г.

От представената по делото административна преписка по издаване на оспорената заповед и свидетелските показания в съдебно заседание на Д. И.-син на жалбоподателя, които съдът кредитира, въпреки възможната предубеденост и заинтересованост на свидетеля от изхода на спора, се установява, че на 29.08.2018 г. жалбоподателят И. е нанесъл удари с дървен прът на Х.Б.. Повод за нанесените удари е възникнал между неговия син св. Д. И. и Х.Б. конфликт за ползването на земеделски земи-ливади, който е прераснал в побой върху свидетеля. За случая е подаден сигнал, на който са се отзовали служители на РУ Велинград, сред които издателят на обжалваната заповед.

        Съобразно събраните в съдебното заседание гласни доказателства   се установява, че на органът, разпоредил задържането е била известна  съпричастността на задържания  на инкриминираната дата- 29.08.2018 г. в извършване на престъплението, повод за постановеното задържане.  

  Разпоредбата на чл. 72 от ЗМВР регламентира правомощието на полицейските органи да задържат в специални помещения за срок от 24 часа лицата, по отношение на които са налице обстоятелствата, посочени в  чл. 72, ал. 1, т. 1-7 ЗМВР.   Съдът намира, че в процесния случай са налице фактическите обстоятелства, съответстващи на приложимия материален закон -  чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР.  В оспорената заповед са посочени както правните, така и фактическите основания за задържането по смисъла на чл. 74, ал. 2, т. 2 от ЗМВР. Описанието на фактическите обстоятелства за задържането „нанесло удари с дърво“ съдържат описанието на  посочения в заповедта състав на престъпление

Задържането под стража на основание  чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР за срок не по-дълъг от 24 часа, представлява принудителна административна мярка, която има за цел да се предотврати възможността лицето да извърши престъпление или да се укрие. За прилагането на процесната принудителна административна мярка не е необходимо да са събрани доказателства, установяващи по категоричен начин вината на лицето, извършило престъпление, по смисъла на НК, както и да е определена точната наказателноправна квалификация на деянието по НК и основанието за подвеждане под наказателна отговорност. Достатъчно е само наличието на данни, обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е извършител на престъплението или да е съпричастно с него, което дава право на административния орган при условията на оперативна самостоятелност да наложи мярката.  В случая са налични такива факти и информация. По делото се установи, че към момента на задържане на жалбоподателя има данни, че същия извършва престъпление. Видно от свидетелските показания полицейският орган е разполагал с информация за участието на задържания в извършване на престъпление и е осъществил правомощията си по чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР.         

  Неоснователни възраженията на жалбоподателя за незаконосъобразност на обжалвания акт поради неустановеност при задържането на характера на телесната повреда. Прецизирането на правната квалификация в хода на разследването, не променя обстоятелството, че към момента на задържането са налице данни за участие на лицето в извършване на престъпление.  Събраните по делото доказателства обосновават наличието на материалноправните предпоставки по  чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, а именно - наличие на "данни", че задържаното лице е извършило престъпление. Понятията "данни" по смисъла ЗМВР и "достатъчно данни" по смисъла на по чл. 207, ал. 1 от НПК, имат различно съдържание. За да бъде образувано досъдебно производство по реда на НПК, е необходимо да са налице достатъчно данни, които да обосноват основателно предположение, че има извършено престъпление. При налагането на принудителната административна мярка "задържане до 24 часа" по чл. 72 от ЗМВР, в хипотезата на ал. 1, т. 1, са необходими само данни за извършено престъпление.  Тези данни могат да не са достатъчни за образуване на досъдебно производство, както и за посочване на точната правна квалификация на престъплението, но са достатъчни да бъде направен извод, че задържаното лице е извършило престъпление.  В тази връзка са неоснователни възраженията на жалбоподателя, че задържането е незаконосъобразно понеже полицейският орган не е отчел обстоятелстовото, че жалбоподателят е действал в условията на неизбежна отбрана. В понятието данни за извършено престъпление, следва да се преценяват включените в неговия състав обективни признаци, а не и обстоятелствата, изключващи обществената опасност.

       В обжалваната заповед са посочени обстоятелствата, които са мотивирали органа да я да издаде. Същата съдържа описание на фактическите обстоятелства-„нанесло е удари с дърво“, за които  в хода на съдебното следствие  бяха предоставени доказателства. 

      Неоснователни са доводите на жалбоподателя за незаконосъобразност на издадената заповед, поради неосигуряване на защита по негов избор след задържането. В декларацията по чл. 74, ал. 3 ЗМВР не се съдържат данни за подобно искане. В допълнение,   основание за задържане са данни за участие на лицето  в извършване на престъпление, с описание на фактическите  и правни съображения за това. Законосъобразността на заповедта, като основание за задържане от полицейските органи, се преценява към момента на задържането. Поведение на органа след задържането, което да нарушава правото на обвиненото в престъпление лице на защита, не обосновава незаконосъобразност на самия акт за задържане, а се преценява на фона на нарушение на правата на вече задържаното лице.

 

По изложените мотиви, съдът намира оспорената заповед за задържане за законосъобразна, поради което жалбата следва да се  отхвърли като неоснователна.

 

С оглед изхода на спора, в полза на жалбоподателя не следва да се присъждат направените по делото разноски. 

 

Поради гореизложеното, съдът

 

 

 

Р Е Ш И:

 

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ  жалба на  Г.Д.И. ЕГН ********** срещу Заповед за задържане на лице с рег. № 367зз-249 от 29.08.2018 г., издадена от младши инспектор И.Я.И., полицай ООР  при РУ „Полиция“ Велинград,    за задържане за срок от 24 часа на   Г.Д.И., ЕГН **********,   на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР  в помещение за временно задържане на РУ на МВР гр. Велинград.

 ОСТАВЯ без уважение искането на  Г.Д.И. ЕГН **********   за присъждане на разноски в производството.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд –Пазарджик, в 14- дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

Иванка Пенчева