Р Е Ш Е Н И Е
№ 965
Гр. П., 27.06.2019
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, I-ви състав, в публичното съдебно заседание на двадесет и трети май през две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВЕТА И.
при участието на секретаря Даниела Асенова,
като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 09089/2018 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени са от „Топлофикация – П.“ АД срещу П.Б.Т.
и Б.Й.И. – при условията на солидарна отговорност помежду им кумулативно
обективно и субективно пасивно съединени установителни искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 153 ЗЕ и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86,
ал. 1 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че
ответниците дължат солидарно на ищцовото дружество сумата от 1 113,23 лв., представляваща
стойност на доставена и незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2017
г. до 30.04.2018 г., до топлоснабден недвижим имот, находящ се в гр. П., ул. „***,
законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 26.10.2018 г. до окончателното изплащане на
вземането и сумата от 71,36 лв.,
представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода от
09.07.2017 г. до 16.10.2018 г., за които суми по ч. гр. дело № ***г. по описа
на Районен съд – П., НО е издадена Заповед № 5429 от 26.10.2018 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.
Ищецът твърди, че между него и ответниците, в
качеството им на потребители – клиенти за битови нужди, съществува облигационно
правоотношение с предмет покупко – продажба /доставка/ на топлинна енергия,
възникнало въз основа на закона и регулирано от публично известни общи условия,
чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват насрещната страна без да е
необходимо изричното им приемане. Поддържа, че процесният недвижим имот се
намира в топлоснабдена сграда. Посочва, че съгласно Общите условия през
процесния период е изпълнил задълженията си и е доставил до имота на
ответниците топлинна енергия, отчетена и разпределена от фирмата за дялово
разпределение, включваща сума за отопление на имота, сума за топлинна енергия,
отдадена от общите части и сградна инсталация, и за дялово разпределение.
Изяснява, че от своя страна купувачите не са изпълнили насрещното си задължение
за заплащане на дължимата цена на топлинната енергия за исковия период в общ размер
на сумата от 1 113,23 лв. и на падежа – в 30-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнася, нито към момента на депозиране на заявлението.
Счита, че с изтичане на края на месеца, следващ този на доставката и поради
неизпълнението си, съгласно клаузата на чл. 41, ал. 1 от приложимите Общи
условия ответниците, като потребители, дължат и обезщетение за забава в размер
на законната лихва, възлизаща на сума в общ размер на 71,36 лв. за периода от
09.07.2017 г. до 16.10.2018 г. С тези съображения отправя искане за уважаване
на предявените искови претенции. Посочва, че ответниците отговарят солидарно за
общото задължение, предвид разпоредбата на чл. 57 ЗС и запазеното в полза на
всеки от тях вещно право на ползване върху имота. Намира за дължима и законната
лихва за забава, считано от датата на подаване на заявлението до окончателното
изплащане на вземането. Претендира
разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответниците П.Т.
и Б.И. не са подали писмени отговори на исковата молба. В депозираните в хода
на производството по ч.
гр. дело № ***г. по описа на РС – гр. П. писмени възражения по чл. 414 ГПК /с идентично съдържание/
същите са оспорили претенциите по основание и размер с твърдението, че не са
собственици или ползватели на имота, не носят солидарна отговорност и не е
налице потребена топлинна енергия. Въвеждат доводи за погасяване на сумите за
главницата и лихва по давност. В съдебно заседание, чрез пълномощника си,
поддържат доводите, изложени във възраженията, намирайки исковете за недоказани
по своето основание. Претендират разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235,
ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са положителни установителни искове
с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и по чл. 422, ал.
1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, при условията на кумулативно обективно и
субективно пасивно съединяване помежду им, с искане за установяване със силата
на пресъдено нещо съществуването на парични вземания на ищеца срещу ответниците
– при условията на солидарност, удостоверени в заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. дело № ***г. по описа на Районен
съд – П.. Съдът, като съобрази, че възраженията на длъжниците срещу заповедта
за изпълнение са подадени в срока по чл. 414, ал. 1 ГПК, а установителните
искове са предявени в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК, във връзка с дадени от съда
указания по реда на чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, намира, че за ищеца е налице
интерес от търсената защита.
Уважаването
на предявените искове е обусловено от установяване от страна на ищцовото
дружество, при условията на пълно и главно доказване, съществуването през
процесния период на облигационно отношение между него и ответниците с предмет покупко
– продажба /доставка/ на топлинна енергия, регулирано от публично известни Общи
условия, че е изпълнил задължението си и е доставял такава за процесния
топлоснабден недвижим имот, за която се дължи посочената в исковата молба сума,
както и наличието на фактическо основание за солидарната отговорност на
ответниците за заплащане на сумите. В тежест на ищеца е и да установи изпадането
на ответниците в забава и размера на търсеното във връзка с това обезщетение.
Възникването
на облигационното продажбено правоотношение с предмет доставка на топлинна
енергия между топлопреносното дружество, в качеството му на продавач и
потребителя (клиента) на топлинна енергия, в качеството му на купувач, е
обусловено от притежаването от страна на купувача на правото на собственост,
съответно на учредено право на ползване по отношение на топлоснабден недвижим
имот. Съдържанието на това правоотношение се определя от законовите норми и от
публично известни и одобрени от КЕВР общи условия. Включването на техните клаузи,
като източник на права и задължения между страните, съгласно чл. 150, ал. 2
Закона за енергетиката (ЗЕ) е обусловено от оповестяването им и изтичане на 30
дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично волеизявление на
клиента за приемането им.
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ „клиенти на топлинна енергия” са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда в режим на етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, а по силата на дефинитивната правна норма, регламентирана в §1, т. 2а от ДР на ЗЕ (в сила от 17.07.2012 г.) „битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. Следователно, при придобиване на правото на собственост върху топлоснабден имот по силата на закона и без да е необходимо изрично волеизявление, собственикът на имота става страна по продажбеното правоотношение. В този смисъл е и клаузата на чл. 3, ал. 1 от процесните Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди, на потребителите в гр. П., приложими от ищеца и одобрени с Решение № ОУ-011/14.04.2008 г. на ДКЕВР, публикувани във вестник СъП. – бр. 82/3959/ от 29.04.2008 г. и влезли в сила, съгласно която купувач на топлинна енергия е всяко физическо лице – потребител за битови нужди, което е собственик или титуляр на вещно право на ползване на имот в топлоснабдена сграда.
Изясни
се, че ответниците оспорват исковете по основание с твърдението, че същите не
са собственици, нито ползватели на имота, както и с довод за отсъствието на
солидарна отговорност помежду им за заплащане на търсените суми.
За
установяване на твърденията си и за доказване на исковите претенции по
основание от страна на ищцовото дружество е представено, а впоследствие и
прието като доказателство по делото заверено копие от Нотариален акт № 7***,
дело № 727/27.12.2006 г. за учредяване на вещно право на ползване и дарение на
недвижим имот със запазено вещно право на ползване на нотариус Р.М.с рег. № 141 на НК и с район
на действие Районен съд – П.. При запознаване със съдържанието му се
установява, че ответникът Б.Й.И. и съпругата му Ц.Н.И. са учредили в полза на
дъщеря си – ответницата П.Б.Т. безвъзмездно вещно право на ползване върху
недвижим имот – ***, находящо се в гр. П., ул. „***“ в жилищна сграда – ***/процесния
имот/. Изяснява се, че на същата дата – 27.12.2006 г. Б.И. и Ц.И., в качеството
си на собственици на имота, са дарили същия на третото
за процеса лице – своя ***Р.Б.Ж., което дарение е прието от последния.
Установява се също, че с тази сделка дарителите са си запазили вещното право на
ползване върху имота, предмет на сделката, докато са живи, като приемателят на
учреденото вещно право на ползване – ответницата П.Т. и дареният Р.Ж.са заявили
съгласието си със запазеното пожизнено вещно право на ползване в полза на
дарителите.
От
данните, отразени в служебно извършената справка от НБДН в хода на
производството по ч. гр. дело № ***г. следва, че един от титулярите на
запазеното вещно право на ползване и същевременно дарител – Ц.Н.И. е починала
на 08.05.2014 г.
По
делото не се твърди и не се установява последващо прехвърляне на собствеността
върху имота.
Изясни
се, че ищцовото дружество насочва исковите си претенции спрямо двамата
ответници с искане за ангажиране на солидарната им отговорност като носители на
вещно право на ползване върху исковия имот. Съгласно разпоредбата на чл. 121 ЗЗД солидарност между двама или повече длъжници възниква в определените от
закона случаи или когато е уговорена изрично. В настоящия случай се установи,
че през процесния имот от 01.05.2017 г. до 30.04.2018 г. вещен ползвател на
имота е бил ответникът Б.И., предвид погасяването на учреденото право в полза
на съпругата му Ц.И. на основание чл.
59, ал. 1 ЗС. Ето защо, в случая остава недоказана твърдяната солидарна
отговорност между ответника Б.И. и ответницата П.Т.. Независимо, че с процесния
нотариален акт дарителите, като собственици на имота, първо са учредили в полза
на дъщеря си – ответницата в процеса, вещно право на ползване върху жилището и
след това са го прехвърлили на трето за процеса лице чрез дарение, то същите са
запазили за себе си – докато са живи вещното право на ползване върху имота, с
което обстоятелство са изразили съгласие както дареният, притежаващ
собствеността върху имота, така и лицето, приело учреденото вещно право –
ответницата П.Т.. Нейното право на ползване обаче не е наред с това, учредено в
полза на дарителите, а обусловено от тяхното, запазено докато са живи и двамата
ползватели.
Предвид
изложеното, съдът намира, че през процесния период ответниците не са били вещни
ползватели с едновременно учредено вещно право на ползване и същите не се
явяват солидарни длъжници за заплащане на цената на доставената до имота
топлинна енергия, каквото задължение принципно има ползвателят на основание чл.
57, ал. 1 ЗС, доколкото се касае за разноски, свързани с ползването на вещта.
Исковите
претенции се явяват недоказани по основание, поради което и следва да бъдат
изцяло отхвърлени, без изследване на въпроса доставена ли е до имота реално топлинна
енергия и на каква стойност, респ. налице ли е погасителна давност за част от
периода.
По отговорността
за разноски:
При
този изход на спора – неоснователност на предявените искове, право на разноски имат
само ответниците, поначало както за тези, сторени в исковото производство, така
и за тези, направени в хода на ч. гр. дело № ***г. по описа на Районен съд – П.
– арг. т. 12 на Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. дело №
4/2013 г., ОСГТК на ВКС. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на всеки от тях
следва да бъде присъдена сумата от по 200 лв. за всяко от производствата,
представляваща сторени разноски за адвокатски възнаграждения, чието реално заплащане
съдът приема за доказано с оглед отразеното плащане на сумите в брой в
представените и приложени договори за правна защита и съдействие от 13.11.2018
г. /л. 26 и л. 29 от ч. гр. дело № ***г./ и от 23.05.2019 г. / л. 26 от
настоящото дело/, в която част договорите имат характера на разписка,
удостоверяваща плащането – арг. т. 1 от Тълкувателно
решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС. Сторените
от ищцовото дружество разноски следва да останат за негова сметка.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от
„Топлофикация – П.“ АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. П.,
ж.к. Мошино срещу П.Б.Т., с ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес: *** *** и Б.Й.И., с ЕГН: **********,
с постоянен адрес: гр. П., ул. „***“
*** и настоящ адрес:***, общ. ***, ул. „*** –
при условията на солидарна отговорност, обективно и субективно пасивно
съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.
153 ЗЕ и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено в отношенията
между страните, че П.Б.Т. и Б.Й.И. дължат солидарно на „Топлофикация – П.“ АД
сумата от 1 113,23 лв.,
представляваща стойност на доставена и незаплатена топлинна енергия за периода
от 01.05.2017 г. до 30.04.2018 г. до топлоснабден недвижим имот, находящ се в гр. П., ул. „***,
законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 26.10.2018 г. до окончателното изплащане на
вземането и сумата от 71,36 лв.,
представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода от
09.07.2017 г. до 16.10.2018 г., за които суми по ч. гр. дело № ***г. по описа на
Районен съд – П., НО е издадена Заповед № 5429 от 26.10.2018 г. за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК.
ОСЪЖДА Топлофикация – П.“
АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. П., ж.к. Мошино,
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, да заплати на П.Б.Т., с ЕГН: **********, с
постоянен и настоящ адрес:***, ул. „***“ ***, сумата от 200 лв., представляваща сторени разноски по ч. гр. дело № ***г. по описа на Районен съд – П., НО и
сумата от 200 лв., представляваща
сторени разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА Топлофикация – П.“
АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. П., ж.к. Мошино,
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, да заплати на Б.Й.И., с ЕГН: **********,*** и
настоящ адрес:***, ул. „***, сумата от 200 лв., представляваща сторени разноски по ч. гр. дело № ***г. по описа на Районен съд – П., НО и
сумата от 200 лв., представляваща
сторени разноски в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване с въззивна жалба, пред Окръжен съд – П., в двуседмичен срок от съобщаването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: