Решение по дело №127/2021 на Окръжен съд - Кюстендил

Номер на акта: 260106
Дата: 17 май 2021 г. (в сила от 4 юни 2021 г.)
Съдия: Татяна Христова Костадинова
Дело: 20211500500127
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 30 март 2021 г.

Съдържание на акта

                                          Р Е  Ш  Е  Н  И  Е

                                                   гр. Кюстендил, 17.05.2021 г.

 

                                                 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

         Кюстендилският окръжен съд, в закрито съдебно заседание, проведено на двадесет и трети април две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:  РОСИЦА САВОВА

                                                                ЧЛЕНОВЕ:  ТАТЯНА КОСТАДИНОВА

                                                                                              КАЛИН ВАСИЛЕВ

 

            разгледа докладваното от съдия Костадинова в.гр.д. № 127 по описа на съда за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.

            Образувано е по жалба, подадена от адв. А.И.А.от КАК, с адрес: гр. ***, в качеството на пълномощник на З.Л.А., с адрес: *** насочена срещу Постановление от 17.02.2021 г., по силата на което е наложен запор върху вземане по ИД №26/2021 г. по описа на ЧСИ Георги Дичев, рег. №781 по КЧСИ и район на действие Софийски градски съд, издадено от ДСИ при РС – Кюстендил Силвия Масларска по образувано пред нея ИД №6/2021 г. по описа на СИС при КнРС. Обжалват се също така разпореждане от 27.01.2021 г. на ДСИ при КнРС за образуване на производството по принудително изпълнение, както и начислените разноски по изпълнението.

            Жалбоподателят – длъжник в изпълнителното производство релевира съображения за незаконосъобразност на обжалваните изпълнителни действия. Поддържа виждане, че липсва фактическо основание за образуване на ИД №6/2021 г. по описа на СИС при КнРС, от което произтичала и незаконосъобразноста на акта на съдебния изпълнител по начисляване на разноски в изпълнителното производство. Във връзка с наведените оплаквания конкретизира, че съдебното решение въз основа на което е издаден изпълнителния титул, предявен от взискателя, било за сума в размер на 450 лева, докато взискателят – Второ СУ „***“ гр. ** било осъдено със същото съдебно решение за по-голяма дължима сума спрямо длъжницата З.А., а именно 510 лева. Въз основа на издадения в полза на З.А. изпълнителен лист /ИЛ/ било образувано ИД №26/2021 г. по описа на ЧСИ Георги Дичев, по което изпълнително дело взискателката била поискала прихващане, за което длъжникът – взискател по ИД №6/23021 г. по описа на СИС при КнРС бил уведомен преди образуване на производството по принудително изпълнение, но изпълнение не последвало. Като отделен довод за незаконосъобразното образуване на изпълнителното производство се навежда, че изпълнителният титул, послужил за неговото образуване, не е влязъл в законна сила, поради обжалване на акта, с който е разпоредено неговото издаване. Обжалва се и размерът на разноските, начислени за заплатено от взискателя адвокатско възнаграждение, приемайки, че същият е необосновано завишен и несъответстващ на фактическата и правна сложност на производството. По същество се поддържа искане за отмяна на обжалваните действия по принудително изпълнение, реализирани от ДСИ С. Масларска. Претендират се разноски в производството на основание чл.38, ал.2 вр. ал.1, т.2 ЗА.

            До взискателя Второ СУ „***“ гр. ** е изпратен препис от жалбата, като същият е депозирал възражение в законоустановения тридневен срок по чл.436, ал.3 ГПК, чрез което излага съображения за неоснователност на жалбата. Приема, че правилно и законосъобразно съдебният изпълнител е образувал изпълнителното дело, поддържайки, че в качеството си на взискател се е възползвал от законовите възможности и изпълнителни способи за събиране на вземането си. Приема за неотносим към спора факта, че по цитираното ИД №26/2021 г. по описа на ЧСИ Георги Дичев взискателят бил предявил претенция за прихващане на вземането си. Възразява срещу виждането на жалбоподеталката за прекомерност на начисленото адвокатско възнаграждение в изпълнителното производство. Искането е за оставяне без уважение на жалбата.

            ЧСИ Масларска е депозирала  писмени мотиви по реда на чл.436, ал.3, изр.2 ГПК, в които изразява несъгласие с депозираните в жалбата възражения. Акцентира, че изпълнителното дело е образувано въз основа на годно изпълнително основание, а именно изпълнителен лист, издаден по адм.д.№391/2020 г. по описа на Административен съд – Кюстендил. Делото не подлежало на прекратяване, нито на спиране, в каквато насока било заявено изрично искане от длъжницата. Изложени са и съображения за неоснователност на възражението за прекомерност на начисления разход за заплатено адвокатско възнаграждение. 

 

Настоящият съдебен състав, като съобрази обстоятелствата по делото и приложимия закон, намира за установено следното:

Изпълнително дело № 6/2021 г. по описа на СИС при КнРС е образувано с разпореждане на съдебния изпълнител от 27.01.2021 г. въз основа на молба от взискателя – Второ СУ „***“ гр. ** и приложен към същата изпълнителен лист от 26.01.2021 г., издаден по адм.дело №391/2020 г. по описа на Административен съд – Кюстендил за присъдената в полза на ответника – взискател в изпълнителното производство, сума в размер на 450 лева разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.

С разпореждането за образуване на изпълнителното производство е разпоредено на длъжника да се връчи покана за доброволно изпълнение за следните суми: 450 лева разноски за заплатено адвокатско възнаграждение; 10 лева държавна такса за издаване на изпълнителен лист; 20 лева държавна такса за образуване на изпълнителното производство и 500 лева адвокатско възнаграждение, претендирано за производството по принудително изпълнение.

С молба от 16.02.2021 г. взискателят е поискал от съдебния изпълнител да бъде наложен запор върху вземанията на длъжника З.Л.А. по образувано от същата като взискател пред ЧСИ Георги Дичев ИД с длъжник Второ СУ „***“ гр. **.

С постановление от 17.02.2021 г. ДСИ Масларска е уважила искането на взискателя и е наложила запор върху вземането на длъжника по ИД №26/2021 г. по описа на ЧСИ Георги Дичев за сума в размер на 1100 лева и го е предоставила за събиране вместо плащане на взискателя по ИД №6/2021 г. по описа на СИС при КнРС за сумата от 1100 лева за погасяване задължението на длъжника З.Л.А..

На 22.02.2021 г. на длъжника З.А. е връчена Покана за доброволно изпълнение, чрез която същата е уведомена за дължимите в производството суми, възлизащи общо на 1 076 лева, от които 460 лева неолихвяема сума; 20 лева разноски по ИД; 96 лева Такса по чл.53 от Тарифата за ДТ по ГПК в полза на РС – Кюстендил и сума от 500 лева за адвокатско възнаграждение. На същата дата длъжникът е уведомен и за наложения от ДСИ Масларска запор.

На 01.03.2021 г. по ИД е постъпило искане от длъжника чрез пълномощника адв. Ангел Ангелов за прекратяване на изпълнителното производство, евентуално спиране по реда на чл.432, ал.1, т.7 ГПК, както при условията на евентуалност е направено възражение за завишаване на разноските по изпълнителното дело, като те са оспорени по размер. Искането е оставено без уважение с разпореждане на ДСИ Масларска от 02.03.2021 г.

 

Съдът, предвид така установената фактическа обстановка, намира следното от правна страна:

В принципен план по действащия Граждански процесуален закон нормативният регламент, уреждащ защитата срещу процесуална незаконосъобразност на действията на съдебния изпълнител, се характеризира с изчерпателно изброяване на актовете, подлежащи на съдебен контрол. А също така и с лимитативно посочване на основанията, въз основа на които може да се извърши съдебната проверка. В тази връзка релевантни са разпоредбите на чл. 435, чл. 462 и чл. 521, ал. 3 ГПК.

Съгласно разпоредбата на чл.435, ал.2 ГПК длъжникът може да обжалва следните действия на съдебния изпълнител: 1. постановлението за глоба; 2. насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо; 3. отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението; 4. отказът на съдебния изпълнител да извърши нова оценка по реда на чл. 468, ал. 4 и чл. 485; 5. определянето на трето лице за пазач, ако не са спазени изискванията на чл. 470, както и в случаите по чл. 486, ал. 2; 6. отказът на съдебния изпълнител да спре, да прекрати или да приключи принудителното изпълнение; 7. разноските по изпълнението. В ал. 3 на същия член пък е предвидено, че длъжникът може да обжалва постановлението за възлагане поради това, че наддаването при публичната продан не е извършено надлежно или имуществото не е възложено по най-високата предложена цена.

Доколкото жалбата е насочена срещу няколко действия на съдебния изпълнител, следва да се прецени процесуалната възможност за съдебна проверка на всяко едно от тях.

 

По искането за отмяна на наложения с постановление от 17.02.2021 г.  запор върху вземане  на З.Л.А. по ИД №26/2021 г. по описа на ЧСИ Георги Дичев, рег. №781 по КЧСИ и район на действие Софийски градски съд

Съгласно приетите в т.1 от ТР № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС постановки чрез уредената в чл. 435, ал. 2, т.2 ГПК процесуална възможност длъжникът да обжалва насочването на изпълнението върху имущество, което счита за несквестируемо, е създаден процесуален ред за защита на имуществените обекти, които са необходими за издръжката на длъжника и неговото семейство. С упражняването на това свое право длъжникът цели да осуети лишаването му от определено имущество, като се основава на неговата несеквестируемост за принудителното изпълнение на предявеното парично вземане. Несеквестируемостта на паричните вземания е забрана да ги събира друг, освен длъжникът. Затова запорът на парично вземане е несъвместим с несеквестируемостта и в този смисъл я нарушава. Доколкото обаче в депозираната жалба, в частта, насочена срещу наложеният от ДСИ Масларска запор върху вземането на длъжницата по ИД №26/2021 г. по описа на ЧСИ Георги Дичев, не се излагат доводи за нарушена несеквестириумост на имуществото на длъжницата, респ. на запорираното вземане, то същата не подлежи на самостоятелен съдебен контрол по реда на чл.436 ГПК и следва да бъде оставена без разглеждане.

 

По искането за отмяна на разпореждане от 27.01.2021 г. на ДСИ при КнРС за образуване на ИД №6/2021 г. по описа на СИС при РС – Кюстендил.

Това процесуално действие на съдебния изпълнител също така не попада в предметния обхват на съдебната проверка, уредена от разпоредбата на чл.436 ГПК, в която лимитативно са изброени изпълнителните действия, подлежащи на обжалване пред съда, при което жалбата срещу него също така следва да бъде оставена без разглеждане.

За пълнота на изложението настоящият съдебен състав следва да отбележи, че изпълнителното производство, по аргумент от разпоредбата на чл.426, ал.1 ГПК, се инициира по молба на взискателя, към която същият прилага изпълнителен лист или друг акт, подлежащ на изпълнение.

В случая взискателят е приложил изпълнителен лист от 26.01.2021 г., издаден от АС – Кюстендил по адм.дело №391/2020 г. Същият представлява годен изпълнителен титул, както е отбелязано в нормата на чл.426 ГПК.

Доколкото в жалбата изрично е подчертано, че разпореждането на административния съд, въз основа на което е издаден процесния изпълнителен лист, е обект на инстанционен контрол пред ВАС, настоящият състав намира за нужно да отбележи, че по реда на чл. 433, т.4 изпълнителното производство се прекратява с постановление на съдебния изпълнител, когато с влязъл в сила съдебен акт, бъде отменен актът, въз основа на който е издаден изпълнителният лист. При евентуален отказ на съдебния изпълнител да прекрати съдебно-изпълнителното производство по реда на чл.433, т.4 ГПК, длъжникът разполага с законово предоставената му възможност да обжалва този отказ по реда на чл.436, ал.2, т.6 ГПК. 

От изложените доводи в иницииралата настоящото производство жалба не се установява, същата да е насочена срещу отказа на съдебния изпълнител да прекрати изпълнителното производство, макар да има изрично постановен акт от ДСИ Масларска в този смисъл, при което съдът, доколкото е обвързан от изложените в жалбата доводи, не дължи произнасяне в тази насока.

 

По възражението в жалбата за недължимост на разноски в изпълнителното производство и прекомерност на  разноските, дължими за заплатено адвокатско възнаграждение, съдът приема следното:

В случая жалбоподателят обжалва действия на съдебния изпълнител с доводи за недължимост на разноски в изпълнителното производство, алтернативно се възразява срещу размера на начислените разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, като същите се приемат за прекомерни.

В т.2 от ТР №3/2017 г. по тълк. д. № 3/2015 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че съгласно чл. 79 ГПК всички такси и разноски по изпълнението, с изключение на изрично посочените такива, са за сметка на длъжника, като е без значение дали изпълняемото право е парично или непарично. За разлика от исковото производство, в което съдът е длъжен да се произнесе по отношение на задължението за разноски със съдебния акт, с който приключва производството, в изпълнителното няма изискване за конкретен момент, в който съдебният изпълнител трябва да се произнесе за разноските. Дължимите се по изпълнението такси и разноски се внасят авансово от взискателя. Затова, на основание чл. 79 ГПК, между него и длъжника възниква материалноправно отношение за възстановяването им. Това вземане не е материализирано в изпълнителния лист, въз основа на който е образувано изпълнителното производство. То обаче се събира в това производство, дори и реализираното в него притезание да е непарично такова. Тъй като тези разноски се събират от длъжника в хода на производството по принудителното изпълнение, а не след неговото приключване, то ще се счита за приключило, след като бъде реализирано изпълняемото право и бъдат събрани разноските по изпълнението. Това налага размерът им да бъде установен в течение на самото производство. Само по себе си авансовото внасяне на дължимите се по изпълнението такси и разноски не е достатъчно, за да може те да бъдат събрани от длъжника. Необходимо е да бъде установено, че внесените суми са действително дължими се по изпълнителното производство, поради което за длъжника е възникнало задължение за възстановяването им. Това става с надлежен акт на органа по изпълнението, поради което е необходимо последният да определи дължимите се по изпълнението разноски по основание и размер, като възложи плащането им на длъжника. Вземането за разноски по изпълнението се реализира принудително в производството по изпълнението именно въз основа на този акт на съдебния изпълнител, без за това да е необходимо издаването на изпълнителен лист. 3атова този акт представлява пряко изпълнително основание.

Съгласно чл. 434 ГПК съдебният изпълнител е задължен да документира извършеното от него изпълнително действие чрез изготвяне на предвидения за целта протокол, в който наред с другите факти се посочват и направените разноски по изпълнението. Това важи и за разноските, посочени в поканата за доброволно изпълнение. В тази си част поканата съдържа произнасяне по отношение на размера на разноските, които не са удостоверени в изпълнителното основание и издадения въз основа на него изпълнителен лист. Това произнасяне може да бъде оспорвано от длъжника по реда на чл. 435, ал. 2 ГПК, като това оспорване обаче не го лишава от възможността да изпълни задължението си по изпълнителния лист в срока за доброволно изпълнение.

Видно от приложената по делото ПДИ в същата са отразени за дължими следните разноски: 20 лева - разноски по ИД; 96 лева - такса по чл.53 от Тарифата за ДТ по ГПК в полза на РС – Кюстендил и сума от 500 лева за адвокатско възнаграждение.

В чл.30 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК е нормирано, че за образуване на изпълнително дело се събира д.т. в размер на 20 лв. т.е. така начислената такса е дължима, доколкото е нормативно регламенитрано задължението за нейното заплащане при образуване на изпълнително производство.

Таксата по чл.53 от Тарифата също така е дължима и респ. правилно определена от съдебния изпълнител, като в ПДИ правилно е отразено, че същата не се дължи, ако  длъжника изпълни задължението си в срока за доброволно изпълнение, тъй като таксата се начислява за реализирано изпълнение на парично задължение върху материалния интерес.

Що се касае до разноските за заплатено адвокатско възнаграждение по делото се съдържа искане от длъжника до съдебния изпълнител за редуциране на техния размер, по което искане обаче няма надлежно произнасяне. Отношение по същото е взето от ДСИ Масларска едва в представените в настоящото производство мотиви по реда на чл.436, ал.3 ГПК, които обаче не представляват нарочен акт на съдебния изпълнител, постановен в този смисъл.

Тъй като в  изпълнителното производство на общо основание е приложима разпоредбата на чл.248 от ГПК, съгласно която съдебният изпълнител може да допълни или измени постановлението си за разноски, и искането за изменение на разноските в изпълнителното производство, най – напред по реда на чл.248 от ГПК следва да бъде направено пред съдебния изпълнител и тогава длъжникът ще има възможност да обжалва постановеният от него акт по този ред. По общите правила длъжникът в изпълнителния процес има правото да възразява относно прекомерността на заплатеното от другата страна възнаграждение за адвокат и да иска определянето на по-нисък размер на разноските в тази част – чл.78, ал.5 от ГПК. Съответно нормата на чл.435, ал.2 от ГПК дава възможност на длъжника да обжалва постановлението на съдебния изпълнител за разноските, респективно отказът му да ги намали пред съответния окръжен съд, в чийто район е районът на действие на съдебния изпълнител.

 За да бъде осъществен такъв съдебен контрол, следва да е налице изричен акт на съдебния изпълнител в този смисъл. Ето защо следва да се приеме, че компетентен да се произнесе по молбата за изменение на размера на разноските, в т.ч. и по възражението по чл.78, ал.5 от ГПК е съдебния изпълнител. Съдът не би могъл да извърши вместо съдебния изпълнител действия по определяне на размера на разноските, респ. изменение на установените вече разноски по аналогия с разпоредбата на чл.248 от ГПК. (вж.  Определение № 460 от 19.09.2011 г. на ВКС по ч. гр. д. № 338/2011 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Емил Томов).

В разглеждания случай  ДСИ Масларска не се е произнесла по искането на длъжника в изпълнителното производство за намаляване поради прекомерност на разноските за възнаграждение на процесуалния представител на взискателя. Едва след постановяването на изричен акт от него и при евентуално подадена жалба, съдът с оглед на възложените му контролни правомощия по чл.435 - 437 от ГПК, би могъл да извърши преценка за правилността на действията му по прилагането на чл.79 и чл.78, ал.5 от ГПК.

По изложените съображения, жалбата в частта, с която се иска намаляване поради прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение следва да се върне на съдебния изпълнител за произнасяне по искането с акт, който подлежи на проверка от съда.

По разноските:

Поради неоснователност на жалбата разноски не се дължат.

Мотивиран от изложените съображения, Кюстендилският окръжен съд

 

                                                             Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА  протокол на ДСИ при РС – Кюстендил Силвия Масларска издаден по ИД №6/2021 г. по описа на СИС при КнРС, обективиран в Покана за доброволно изпълнение, с който са начислени разноски по изпълнението в размер на 20.00 лв. за образуване на изпълнително дело и 96.00 лева такса по чл.53 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба с вх. № 123/01.03.2021 г. по описа на Съдебно изпълнителна служба /СИС/ при Районен съд – Кюстендил, подадена от адв. А.И.А.от КАК, с адрес: гр. ***, в качеството на пълномощник на З.Л.А., с адрес: *** в частта, с която се обжалва  постановление от 17.02.2021 г., по силата на което е наложен запор върху вземане  на З.Л.А. по ИД №26/2021 г. по описа на ЧСИ Георги Дичев, рег. №781 по КЧСИ и район на действие Софийски градски съд, издадено от ДСИ при РС – Кюстендил Силвия Масларска по образувано пред нея ИД №6/2021 г. по описа на СИС при КнРС; в частта, с която се обжалва разпореждане от 27.01.2021 г. за образуване на ИД №6/2021 г. по описа на СИС при КнРС

ВРЪЩА изп.д. №6/2021 г. по описа на ДСИ при РС- Кюстендил  на  ДСИ при РС – Кюстендил Силвия Масларска за произнасяне по искането за намаляване поради прекомерност на заплатеното и начислено като разноски адвокатско възнаграждение.

Решението, в частите, с които жалбата се оставя без разглеждане, имащо характера на определение, подлежи на обжалване пред Апелативен съд – София, в 1-седмичен срок, считано от връчването на препис на страните по делото.

В останалата част решението не подлежи на обжалване по аргумент от разпоредбата на чл.437, ал.4 ГПК.

 

 

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                         ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                2.