РЕШЕНИЕ
№ 1679
гр. Пловдив, 05.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на двадесет и седми септември, през две хиляди двадесет
и първа година в следния състав:
Председател:Людмила Людм. Митрева
при участието на секретаря Величка Хр. Грабчева
като разгледа докладваното от Людмила Людм. Митрева Гражданско дело №
20205330111067 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.422, вр. с чл.415 ГПК.
Образувано е по искова молба от ЗК „Лев Инс“ АД срещу Ц. В. А., с която е предявен
положителен установителен иск за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца
сумата в размер на 110 лева, представляващи платено от ищеца застрахователно
обезщетение по щета № ***, 33.51 лева – обезщетение за забава за периода 10.03.2017 г. до
10.03.2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл.410
ГПК съда – 12.03.2020 г. до окончателното плащане, за която сума е издадена заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 3971/2020 г. по описа на Районен съд – Пловдив.
Претендират се разноски.
В исковата молба са изложени твърдения, че на 08.04.2016 г., около 15.45 ч. в ***, до
блок ***, водачът Ц. В. А. при управление на л.а. „Фолксваген Голф“, с рег. № ***,
собственост на А. Й., поради движение с несъобразена скорост спрямо пътните условия
губи контрол над МПС и реализира ПТП с паркирания л.а. „Шевролет Колос“, с рег. № ***,
собственост на И. П. П.. За настъпилото ПТП е съставен протокол за ПТП № 1621283, в
който е отразено, че виновният водач – ответника по делото е бил неправоспособен. Към
момента на ПТП управлявания от ответника лек автомобил е имал действаща застраховка
„Гражданска отговорност“ при ищеца. Собственикът на лек автомобил „Шевролет Колос“,
с рег. № *** завел щета при ищеца под № ***. На последният лек автомобил са нанесени
щетите, описани в исковата молба – увреждания по облицовка задна броня. Стойността на
вредите са 100 лева за части и труд и включени 10 лева – ликвидационни разноски. На
ответникът е изпратена покана за доброволно плащане, получена от последния на 25.06.2016
г., но не последвало плащане от ответника. Предвид изложеното се претендира и
обезщетение за забава.
1
С плащане на обезщетението ищецът е встъпил в правата на удовлетворения
кредитор, поради което предявява иска срещу ответника.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от назначения на ответника особен
представител, с който се оспорва иска. Оспорва механизма на ПТП и в тази връзка оспорва
констатациите в протокола за ПТП. Оспорва ответника да е виновен за настъпилото ПТП.
Оспорва размера на вредите, както и настъпването на самите вреди. Иска се отхвърляне на
исковете и увеличаване на определение депозит за особен представител от 150 лева на 300
лева, съобразно минимума, предвиден в Наредба за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Пловдивският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства по
свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията,
доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Видно от приложеното ч. гр. д. № 3971/2020 г. по описа на ПРС, вземанията по
настоящото производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение. Заповедта е
връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК. Исковете, по които е образуван настоящият
процес, са предявени в едномесечния срок по чл. 415, ал.1 ГПК. Същите са допустими и
подлежат на разглеждане по същество.
По същество:
Предявен е положителен установителен иск с правна квалификация по чл.500,
ал.2КЗ.
За да бъде уважен така предявеният иск ищецът следва да установи наличие на
валиден договор за гражданско застраховане, причиняване на застрахователно събитие, за
което застраховател носи риска, от застрахования, което отговаря пред застрахования по
правилата на деликтната отговорност /действие или бездействие, което да е извършено
противоправно, причинно-следствената връзка между противоправното поведение и
претърпените вреди, вредите, вината се презюмира, съгласно чл.45, ал.2 ЗЗД/, както и
плащане от застрахователя на застрахования на застрахователно обезщетение в
претендирания размер, както и твърдението си, че ответникът е бил неправоспособен водач.
Ответникът носи насрещно доказване, както и да установи, че към датата на ПТП е имал
свидетелство за управление на МПС, да обори презумпцията за виновност.
С Определение от 09.04.2021 г. като безспорно между страните е отделено, че към
дата 08.04.2016 г. „Фолксваген Голф“, с рег. № *** е имал сключена валидна застраховка
„Гражданска отговорност“ при ищеца.
От представения по делото Протокол за ПТП № 1621283 /л.6/ се установява, че на
08.04.2016 г. в *** ответникът Ц. В. А., управлявайки „Фолксваген Голф“, с рег. №***, не
съобразява скоростта си на движение с пътните условия, губи контрол на управлявания от
него лек автомобил и блъска паркиран л.а. „Шевролет Колос“, с рег. №***, собственост на
И. П. П., като по този начин допуска ПТП, в резултат на което на последния лек автомобил
са нанесени материални щети – увредена задна броня и др. Видно от Протокола за ПТП Ц.
В. А. не притежава свидетелство за управление на МПС. В протокола е отразено, че към
датата на ПТП л.а. „Фолксваген Голф“, с рег. № *** е имал валидна застрахова „Гражданска
отговорност“ при ищеца.
Протоколът за ПТП се ползва с обвързваща съда материална доказателствена
стойност по отношение на мястото на настъпване на ПТП, дата на настъпване, по
отношение на участниците в него, по отношение на констатираните вреди, както и по
2
отношение на обстоятелството, че ответникът е управлявал МПС без наличие на
свидетелство за правоспособност и за наличие на застрахова „ГО“ на л.а. „Фолксваген
Голф“, с рег. №***.
Доколкото протоколът за ПТП е подписан от ответника Ц. В. А., съдът приема, че
същият се е съгласил, че механизма на ПТП е такъв какъвто е посочен в протокола, както и
че той е виновен за настъпване на ПТП, респективно вредите и в тази част Протокола за
ПТП има обвързваща материална доказателствена сила за съда, доколкото са признати
неизгодни за ответника факти.
Видно от представена Застрахователна полица /л.5/ л.а. „Фолксваген Голф“, с рег. №
*** е бил застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ със срок на валидност
11.01.2016 г. до 10.01.2017г., тоест е действала към датата на ПТП 08.04.2016 г.
Видно от уведомление за щета /л.7/ от собственика на увредения л.а. „Шевролет
Колос“, с рег. № *** е заведена щета при ищеца с № ***, във връзка с щетите от процесното
ПТП.
С опис на уврежданията /л.12/ са констатирани вредите по л.а. „Шевролет Колос“, с
рег. № *** в резултат от процесното ПТП, като същите са оценени на сумата в размер на 100
лева /л.13/. Начислени са и ликвидационни разноски в размер на 10 лева /л.15/
Сумата в размер на 100 лева е заплатена от ищеца на правоимащото лице, видно от
платежно нареждане от 28.04.2016г./л.16/, като е посочен собственика на увредения лек
автомобил и номера на процесната щета.
Като взе предвид горното, съдът приема, че регресно право в полза на
застрахователя е възникнало, тъй като са налице всички елементи от правопораждащия го
фактически състав.
Съгласно разпоредбата на чл. 499, ал. 2 от КЗ, при вреди на имущество
обезщетението не може да надвиши действителната стойност на причинената вреда.
Обезщетенията за вреди на моторни превозни средства се определят в съответствие с
методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени на моторни
превозни средства, приета с Наредба по чл. 504 от КЗ. От това следва, че на обезщетяване
подлежат реално претърпените вреди. Предвид това съдът намира, че дължимото
обезщетение следва да бъде изчислено по пазарната стойност на ремонта, включващ
материали и труд, необходими за възстановяване на вещта в състоянието, в което се е
намирала при увреждането.
Видно от заключението на вещото лице по назначената Съдебно-автотехническата
експертиза /л.96/, стойността на действителните вреди възлиза на сумата от 217.01 лева,
включваща труд, боядисване и материали. Според САТЕ описаните увреждания по лек
автомобил л л.а. „Шевролет Колос“, с рег. № *** могат да бъда причинени, като последица
от настъпилото ПТП, тоест е налице причинна връзка между противоправното поведение на
ответника и настъпилите вреди.
С оглед изложеното исковата претенция на ищеца се доказа по основание и размер и
следва да се уважи в пълния предявен размер от 110 лева с включени 10 лева
ликвидационни разноски, които съдът приема, че са обичайно дължими с оглед извършените
дейности от застрахователя по опис и оценка на щетите.
По иска по чл.86 ЗЗД:
3
В случая по регресно вземане длъжникът изпада в забава след като бъде поканен,
съгласно чл.84 ЗЗД.
Видно от покана за доброволно плащане /л.17/ ответникът е поканен да плати
горепосочената главница в срок от десет дни от връчването. Поканата е връчена на
ответника на 25.06.2016 г., видно от куриерска разписка /л.18/. Десетдневния срок за
плащане изтича на 05.07.2016 г.
В случая се претендира обезщетение за забава върху главницата от 110 лева за
периода от 10.03.2017 г. до 10.03.2020 г., което изчислено служебно от съда, по реда на
чл.162 ГПК, с помощта на онлайн калкулатор, възлиза на сумата в размер на 33.51 лева.
И този иск е доказан по основание и размер и ще се уважи.
Като законна последица от уважаване на иска следва да се уважи претенцията за
законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда
12.03.2020 г. до окончателното плащане, съобразно формираното искане в исковата молба.
По отговорността за разноските
С оглед изхода на спора право на разноски се пораждат за ищеца, който е направил
своевременно искане в тази насока.
Ищецът доказа следните разноски в заповедното производство: 25 лева, платена
държавна такса и 50 лева, юрисконсултско възнаграждение или общо 75 лева, които ще се
присъдят в пълен размер, съгласно чл.78, ал.1 ГПК
Ищецът доказа следните разноски в исковото производство: 75 лева, платена държавна
такса, 300 лева – депозит за особен представител на ответника и 180 лева – депозит за
САТЕ.
Претендира се юрисконсултско възнаграждение за исковото производство, което
съдът определя на основание чл.78, ал.8 ГПК, във вр. с чл.37 ЗПП, във вр. с чл.25, ал.1, вр. с
ал.2 ЗПП на 100 лева, като взе предвид конкретната фактическа и правна сложност,
проведените съдебни заседания и извършените процесуални действия.
Общо разноски, които ще се присъдят на ищеца в исковото производство са в размер
на 655 лева.
При тези мотиви, Пловдивският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че А. В. Ю. /с предишно име Ц. В. А./, ЕГН
**********, с адрес: *** ДЪЛЖИ НА ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. „Черни връх“ № 51Д, сума в размер на 110 лева,
представляващи платено от ищеца застрахователно обезщетение по щета №***, 33.51 лева –
обезщетение за забава за периода 10.03.2017 г. до 10.03.2020 г., ведно със законната лихва
върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда – 12.03.2020 г.
до окончателното плащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК
по ч.гр.д. № 3971/2020 г. по описа на Районен съд – Пловдив.
ОСЪЖДА А. В. Ю. /с предишно име Ц. В. А./, ЕГН **********, с адрес: *** ДА
4
ЗАПЛАТИ НА ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „Черни връх“ № 51Д сумата в размер на 75 лева – разноски по ч.гр.д. №
3971/2020 г. по описа на Районен съд – Пловдив и сумата в размер на 655 лева – разноски в
исковото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5