Р Е Ш Е Н И Е
№……../……..2022 г.
Административен съд, Варна, ШЕСТИ КАСАЦИОНЕН СЪСТАВ, в публичното съдебно заседание на двадесети януари две хиляди двадесет и втора година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР КИПРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕВЕЛИНА ПОПОВА
МАРИЯНА БАХЧЕВАН
При участието на секретаря КАЛИНКА КОВАЧЕВА и на прокурора АЛЕКСАНДЪР АТАНАСОВ като разгледа докладваното от съдия ЕВЕЛИНА ПОПОВА к.н.а.х.д. № 2539 по описа за две хиляди двадесет и първа година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на глава ХІІ АПК вр. чл. 63в ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на Т.Ф.А., предявена чрез пълномощника му адвокат А.Д., срещу решение № 685/11.10.2021 г. по н.а.х.д. № 3262/2021 г. на ВРС, ХХVІІ състав, с което е потвърдено НП № 21-6252-000483/09.07.2021 г. на началник СПС към ОД на МВР – Варна, отдел „Охранителна полиция“, с което за извършено административно нарушение по чл. 140 ал. 1 ЗДвП и на основание чл. 175 ал. 3 предл. първо ЗДвП на касатора са наложени административни наказания „глоба” в размер на 300 /триста/ лева и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от шест месеца. Иска се отмяна на решението и постановяване на ново от касационната инстанция по съществото на правния спор, с което да се отмени наказателното постановление, а в условията на евентуалност – да се измени до минимално предвидения нормативен размер на административните наказания.
В с. з. на 20.01.2022 г. касаторът Т.Ф.А., редовно призован, не се явява и не се представлява.
Ответникът ОД на МВР – Варна, отдел „Охранителна полиция“, редовно призован, не се представлява в съдебно заседание. В постъпила по делото писмена молба с. д. № 644/17.01.2022 г. изразява чрез пълномощника си старши юрисконсулт Л.-А. становище за неоснователност на касационната жалба като моли съда да остави в сила въззивното решение и да присъди на дирекцията юрисконсултско възнаграждение за осъщественото в касационната инстанция процесуално представителство.
Представителят на Окръжна прокуратура – Варна също дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
След преценка на процесуалната допустимост и основателност на жалбата, извършена в рамките на касационната проверка по чл. 218 АПК вр. чл. 63в ЗАНН, съдът намира следното:
По допустимостта на жалбата: Предявена е срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт; от процесуално легитимирано лице по чл. 210 ал. 1 АПК и в преклузивния срок за упражняване на правото на жалба, визиран в чл. 211 ал. 1 АПК – съобщение за изготвеното въззивно решение е получено редовно от касатора на датата 20.10.2021 г. /л. 43 от н.а.х.д. 3262/2021 г. на ВРС/, а касационната жалба според поставения върху нея печат на ВРС е предявена в рамките на четиринадесетдневния преклузивен срок за оспорване на решението на датата 02.11.2021 г. Със спора е сезиран родово и местно компетентният съд. Кумулативното наличие на обсъдените положителни процесуални предпоставки обуславя извод за допустимост на касационното производство.
Разгледана по естеството на изложените оплаквания и в рамките на задължителната касационна проверка по чл. 218 ал. 2 АПК, касационният състав намира жалбата за неоснователна.
Неоснователно е оплакването на касатора за липсата на субективен елемент на нарушението при доказаната му обективна съставомерност по чл. 175 ал. 3 предл. първо ЗДвП. Твърдението за отсъствие на вина касаторът извежда от факта, че не е бил уведомен от службите на МВР за служебно прекратената регистрация на управляваното от него МПС.
Касационният състав споделя мотивите на районния съд, че прекратяването на регистрацията в посочената хипотеза настъпва по силата на закона, а не по волята на административния орган, поради което не е било необходимо контролните органи изрично да информират А. за прекратената регистрация, още повече, че в случая той е и собственик на управляваното МПС, поради което следва да е бил наясно, че не е изпълнил задължението да го пререгистрира в законоустановения двумесечен срок след придобиването на собствеността. Всеки гражданин е длъжен да познава закона, като още от римското право действа принципът, че незнанието му не оправдава незнаещия.
Липсата на пререгистрация на придобито чрез правна сделка МПС в законоустановения за това 2-месечен срок има за последица приложението на разпоредбата на чл. 143 ал. 15 ЗДвП за автоматично прекратяване на регистрацията. Незнанието на касатора относно неблагоприятните последици, които ще настъпят при неспазването на този срок не може да се квалифицира като изключващо или смекчаващо отговорността му обстоятелство. По силата на закона той е бил длъжен при придобиването на собствеността върху превозното средство да предприеме необходимите и законосъобразни действия като го регистрира в КАТ – „ПП“ в нормативно установения двумесечен срок от придобиването. От материалите по делото се установява, че този срок е изтекъл на 15.02.2021 г., поради което правилно, считано от следващия ден е била прекратена служебно регистрацията на автомобила, на основание чл.143 ал.15 ЗДвП. Съгласно мотивите на Постановление на ВРП от 30.06.2021 г. за отказ от образуване на наказателно производство касаторът е знаел, че е трябвало да отиде в Сектор „ПП“, за да пререгистрира автомобила на свое име, следователно е бил наясно, че като купувач не е изпълнил задължението си да регистрира придобиването му според изискванията на закона, поради което незнанието му за последващото прекратяване на регистрацията не обуславя несъставомерност на деянието поради липсата на вина. Нарушението на чл. 140 ал. 1 ЗДвП не изисква конкретна форма на вина, поради което може да бъде извършено както при умисъл, така и при непредпазливост. Разпоредбата на чл. 7 ал. 2 ЗАНН регламентира, че непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи. Като се съобрази при това положение, че чл. 175 ал. 3 предл. първо ЗДвП не изключва наказуемостта при форма на вина непредпазливост, се налага извод, че на основание на тази правна норма касаторът законосъобразно е бил подведен под административнонаказателна отговорност.
При управлението на собствения си лек автомобил на 30.04.2021 г., след като е знаел, че не е изпълнил задължението да го регистрира в законоустановения срок, касаторът е бил длъжен и е могъл да предвиди настъпването на предвидените в закона последици, свързани със служебната дерегистрация на автомобила, поради което безспорно от негова страна е налице виновно поведение под формата на непредпазливост. При това положение, след като към момента на установеното управление на превозното средство регистрацията му е била прекратена, то от обективна и субективна страна касаторът е осъществил състава на административното нарушение по чл. 175 ал. 3 предл. първо ЗДвП, поради което законосъобразно е ангажирана административнонаказателната му отговорност.
Съдът намира за неоснователно направеното искане за налагане на наказанията в предвидения от закона минимум. Законосъобразно водачът е бил санкциониран с предвидените в чл. 175 ал. 3 предл. първо ЗДвП кумулативни наказания - лишаване от правоуправление, при това в минимално предвидения нормативен размер от 6 месеца, и глоба от 300 лв., чийто размер е по-близък до минимално установения в закона от 200 лв., което съотнесено към установените по делото отегчаващи вината на нарушителя обстоятелства - наличието на 16 наказания по ЗДвП, води до извод за справедливост на наложеното наказание и в тази му част. Броят на наложените наказания по ЗДвП сам по себе си индицира, че не става въпрос за случаен характер на нарушението, а за формирано последователно несериозно отношение на нарушителя към спазването на правилата за движение по пътищата. В тази връзка настоящият съдебен състав изцяло споделя обстойните мотиви на въззивния съд относно точната индивидуализация на наказанията и липсата на предпоставки за прилагане на чл. 28 ЗАНН.
В заключение касационният състав намира, че към изяснената по случая фактическа обстановка съдът е приложил правилно материалния закон, преценяйки наличието на материална компетентност на АНО, спазването на сроковете по чл. 34 ал. 1 изр. второ и ал. 3 ЗАНН и съставомерността на нарушението по чл. 140 ал. 1 ЗДвП.
Служебната проверка на валидността и допустимостта на решението доведе до извод, че то е постановено от надлежен състав на районния съд в рамките на правомощията му по закон и вследствие на сезирането му с редовна и допустима жалба срещу издаденото наказателно постановление.
При този изход на делото основателно се явява искането
на ответника по касация за присъждане на направените разноски, поради което касаторът
следва да бъде осъден да заплати на ОД на МВР – Варна сумата от 80 лева,
представляваща възнаграждение за осъществената от юрисконсулт правна защита в
касационното производство, определено съгласно чл. 27е от Наредба за
заплащането на правната помощ вр. чл. 37 от Закона за правната помощ.
На основание чл. 221 ал. 2 предл. първо АПК вр. чл. 63в ЗАНН съдът
Р
Е Ш И
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 685/11.10.2021 г. по н.а.х.д.
№ 3262/2021 г. на ВРС, ХХVІІ състав.
ОСЪЖДА Т.Ф.А., ЕГН **********, да заплати на Областна
дирекция на МВР – Варна сумата от 80 /осемдесет/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение по делото.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/