Р Е Ш Е Н И Е
№..............от 05.02.2018г.., гр.Кюстендил
В ИМЕТО НА НАРОДА
Кюстендилският
районен съд гражданска
колегия,
На четвърти декември две
хиляди и седемнадесета година,
В публично заседание в
следния състав:
Председател:Чавдар Тодоров
Секретар:Зоя Равенска
като разгледа докладваното от съдия Тодоров Гр.д.№1315 по описа на съда за 2016г., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по искова молба,
подадена от И.М.С., с ЕГН ********** и К.И.С., с ЕГН ********** ***»Граничси
път» №3 против Ф.К.П., с адрес ***, Ю.Г.И., с адрес *** и М.Г.И., с адрес ***»Петър
Зогравски», бл.3, ет.5, ап.10.
Твърди се, че ищците са собственици на недвижим
имот, находящ се в гр.Кюстендил, ул.»Гранички път» №3, представляващ поземлен
имот с идентификатор №41112.503.1780 по КККР на гр.Кюстендил, с площ от 646
кв.м., с трайно предназначение на територията Урбанизирана, с начин на трайно
ползване-ниско застрояване до 10 м., заедно с находящите се в имота сгради:
сграда с идентификатор №41112.503.1780.1, със застроена площ от 74 кв.м., брой
етажи-три, с предназначение: жилищна сграда-еднофамилна, сграда с идентификатор
№41112.503.1780.4, със застроена площ от 27 кв.м.-гараж, хангар, депо и сграда
с идентификаткор №41112.503.1780.5 с площ от 59 кв.м., брой етажи 1, с
прадназначение друг вид сграда за обитаване.
Описания имот ищците придобили с договор за
покупко-продажба във формата на НА №142, т.2, н.д.№709/1987г. на нотариус при
КРС.Съобразно НА, ищците придобили дворно място от 600 кв.м., намиращо се извън
регулационния план на гр.Кюстендил на ул.»Гранички път» №3, ведно със
застроената в това дворно място масивна едноетажна жилищна сграда, както и
останалите подобрения и трайни насажденияв него.Ответниците и конкретно Ю.Г.И.
оспорвал правата на ищците като твърдял, че притежава 180 кв.м. от тяхното
дворно място.Основание за това му давал факта, че наследодателят на ответниците
К.И.А. бил признат за
собственик на 180 кв.м.-неурегулирано, в землището на гр.Кюстендил, ул.»Гранички
път» №3, застроено с дървена барака-гараж, при съседи: ищците, имот на АПК и
път с НА за собственост №179, т.2, н.д.№1027/1991г.Описаното от своя страна
намерило отражение в АК гр.Кюстендил, като в издадената от там кадастрална
скица, К. И. А. бил вписан като съсобственик в имота на ищците с площ от 180 кв.м. от
правато на собственост.
На база гореизложеното се претендира да се признае
за установено ро отношение на ответниците в качеството им на наследници на К.И. А. не притежават собственически
права в собствения на ищците недвижим имот с идентификатор №41112.503.1780 по
КККР на гр.Кюстендил.
В срока по чл.131 ГПК са депозирани отговори от
страна на ответниците, като ответникът Ю.И. е оспорил предявения иск.
По делото са представени писменни доказателства,
приета е съдебно-техническа експертиза и са разпитани свидетели.От описаните
доказателства по делото се установи следната фактическа обстановка:
С НА за собственост върху недвижим имот, придобит
по реда на Глава ІІ-ра от Закона за собствеността на гражданите №142, т.ІІ,
д.№709/1987г. И.М.С. е закупил от З. Е. М. недвижим имот,
представляващ дворно място от 600 кв.м., находящо се извън регулационния план
на гр.Кюстендил, на ул.»Граничкки път» №3, ведно с построената в това дворно
място масивна едноетажна жилищна сграда, както и останолите подобрения и трайни
насаждения в него.Собствеността си върху имота, З. Е. М. е придобила със съдебно решение по делбено дело №779/1986г., като със
съдебно решение от 25.09.1986г. в нейн дял е поставен имот, представляващ
дворно място от около 700 кв.м. празно и застроено, без намиращата се в него
сграда, находящо се извън регулационния план на гр.Кюстендил, при съседи:
ул.»Граничко шосе», н-ци на Г. К., Ц. А. и Б. Х.
С НА №179, т.ІІ, д.№1027/91г. на нотариус при КРС,
за право на собственост върху недвижим имот на основание давностно владение, К.И. А. е признат за
собственик на недвижим имот, представляващ дворно място от 180 кв.м.,
неурегулирано, в землището на гр.Кюстендил, ул.»Гранички път» №3, застроено с
дървена барака /гараж/ при съседи: И.М.С., К.С., имот на АПК и път.К. И. А. е починал на 15.09.2005г. и е оставил за
наследници ответниците в производството.
По адм.д.№301/2014г., И.М.С. е оспорил заповед
№18-12679 от 07.10.2014г. на началника на СГКК гр.Кюстендил, с която на
основание чл.54, ал.2 ЗКИР е констатиран спор за материално право, обективиран
в комбинирана скица №15-357971/-7.10.2014г. и е отказано изменение на КККР на
гр.Кюстендил относно имот с идентификатор №41112.503.1780.В хода на
административното производство, както пред административния орган, така и пред
съда, Ю.Г.И. е оспорвал правата на ищците, като е твърдял, че притежава права
върху имота, придобити по наследство от К. И. А..Към исковата молба е представена и скица на
поземлен имот с идентификатор №41112.503.1780 на ул.»Гранички път» №3 с площ от
646 кв.м.В тази скица, като собственици са записани: К. И. А. с площ от 180 кв.м. от правото на собственост
–нот.акт №179, т.2 н.д.№1027/1991г. и И.М.С.-ид.част 1/1, площ 600 кв.м.,
нот.акт №142, т.2, д.№709 от 10.08.1987г.
В приетата като доказателство по делото
съдебно-техническа експертиза, вещото лице, след цялостна преценка на наличната
документация е направен извод, че имота на К. И. А., по НА за собственост от 1991г. не е бил част от
поземлен имот с идентификатор №41112.503.1780, а се е намирал извън него.В
такава насока са и показанията на разпитаните по делото свидетели-М. и С.
При гореописаната фактическа обстновка, съдът
намира, че предявения иск за собственост под формата на отрицателен установителен
иск е допустим за разглеждане, като по същество е основателен като
съображенията в тази насока са следните:
Съгласно
разпоредбата на чл.124, ал.1 ГПК ищец по устяановителен иск/в случая за
собственост на недвижим имот/ може да бъде всеки, който има правен интерес от
установяване на действителното правно положение. В конкретния случай, правният
интерес на ищците произтича от претендирането от страна на откветника Ю.И. –в
качеството на наследник на К. А. право на собственост, като правният интерес се
свързва с извънсъдебното оспорване на правата на ищците.От преценката на ищеца
зависи обемът на търсената защита и искът е допустим, ако защитата е ефикасна.
Затова от волята на ищците зависи дали да предявят положителен или отрицателен установителен иск, въпреки че при
положителен установителен иск за собственост същите получава по-широка защита,
отколкото при отрицателен установителен
иск за собственост. С Тълкувателно решение № 8/2012 г. по тълкувателно дело №
8/2012 г. на ОСГТК на ВКС изрично е прието, че правен интерес за предявяване на
отрицателен установителен иск за
собственост е налице освен когато ищецът притежава самостоятелно право, което
се оспорва, така и когато ищецът се позовава на фактическо състояние, а също и
когато има възможност да придобие права, ако отрече правата на ответника. В
случая, ответникът Ю.И. е заявил права върху имота на ищците, като основание за
правата си е посочил НА за собственост, издаден на неговия наследодател, който
е наследодател и на другите двама ответници, като и издадената кадастрална
скица наследодателят на ответниците е вписан като собственик.В този случай и с
оглед яснота и безспорност в отношенията между страните, съдът намира, че
предявеният иск е допустим.
Видно от приложените граждански дела,
праводателят на ищците З. Е. М. е придобила по гр.д.№779/1986г. целия
имот.Предмет на това дело е била делба на дворното място, а страни са били
всички съсобственици-З. М., бивш съпруг-К. А. и децата им Г. К. И. и Ф.К.П..С решение от 25.09.1986г. целия имот е
възложен на З. М..С НА №142, т.ІІ, д.№709/1987г. е продала имота на
ищците по делото.Към този момент К.И. А. не е притежавал никакви права върху този имот.В
последствие с НА №179, т.ІІ, д.№1027/91г. К. А. е признат за
собственик на дворно място с площ от 180 кв.м., неурегулирано, в землището на
гр.Кюстендил, ул.”Гранички път” №3, застроено с дървена барака.От описаното
заключение на вещото лице В. и показанията на свидетелите, по делото се
установи, че ползваното от К. А. дворно място е било извън имота на ищците и не е било
в рамките на техния имот.В този смисъл, съдът намира, че по делото се доказа,
че ищците са собственици на имота, ответниците не проведоха доказване да
притежават права върху този имот, поради което предявеният иск е основателен и
следва да се уважи.
При горните изводи и независимо от
изводите на съда относно допустимостта на предявения иск, съдът констатира, че
ответниците Ф.П. и М.И. по никакъв начин не са дали повод за завеждане на
делото, като ответникът М.И. и е признала иска, а по отношение на ответника Ф.П.
делото е разгледано с особен представител по реда на чл.47, ал.6 ГПК, поради
което съдът счита, че разноски не следва да им се възлагат.На основание чл.78,
ал.1 ГПК, съдът ще възложи сторените по делото разноски на ответника Ю.Г.И. в
размер на 1321.95 лв.-изплатено адвокатско възнаграждение, държавна такса,
възнаграждение за вещо лице и възнаграждение на особен представител на Ф.П..
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
Признава за
установено по отношение на И.М.С., с
ЕГН ********** и К.И.С., с ЕГН ********** ***»Граничси път» №3, че Ф.К.П., с
адрес ***, Ю.Г.И., с адрес *** и М.Г.И., с адрес ***»Петър Зогравски», бл.3,
ет.5, ап.10, в качеството им на наследници на К. И. А. не притежават собственически права, въз основа на
НА №179, т.ІІ, д.№1027/1991г. на нотариус при КРС в поземлен имот с
идентификатор №41112.503.1780 по КККР на гр.Кюстендил, с адрес в гр.Кюстендил,
ул.»Гранички път» №3, с площ от 646 кв.м.
Осъжда Ю.Г.И. да заплати на И.М.С. и К.И.С.
деловодни разноски по производството в размер на 1321.95 лв.
Решението
подлежи на обжалване в 2 седмичен срок от връчването му на страните пред ОС
гр.Кюстендил.
Районен съдия: