РЕШЕНИЕ
№ 1149
гр. Пловдив, 04.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми август през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Анна Ив. Иванова
Членове:Радослав П. Радев
Иван Ал. Анастасов
при участието на секретаря Тодорка Г. Мавродиева
като разгледа докладваното от Анна Ив. Иванова Въззивно гражданско дело
№ 20235300501816 по описа за 2023 година
Производството е въззивно по реда на чл.17 от Закона за защита от домашно насилие.
Образувано е по въззивна жалба на Г. К. И. с ЕГН:**********, чрез адвокат М. А., срещу
решение №2464 от 31.05.2023 г. по гр.д.N14046/2022 г. на Пловдивския районен съд – 4
бр.с., с което е задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение
на И. К. Д., ЕГН:**********, забранява му се да приближава пострадалия, жилището му,
находящо се в ***, местоработата му и местата за социални места и отдих на по-малко от
100 метра, както и през времето, когато пострадалия се намира в къщата в ***, където му се
забранява да го приближава за срок от 12 месеца, считано от 31.05.2023 г., издадена е
Заповед за защита, осъден е да заплати разноски за производството на молителя в размер на
500 лв. и в полза на бюджета на съдебната власт 25 лв.-ДТ и 200 лв. глоба в полза на
държавата.;
Поддържа всички изложени съображения пред ПРС, счита решението за неправилно
и незаконосъобразно на решението, иска се неговата отмяна и постановяване на друго
такова, с което искът да се отхвърли. Изложени са доводи, че съдът се е произнесъл свръх
петитум, тъй като е забранил на ответника да се приближава на определено разстояние за
конкретни адреси, каквото мярка не е поискана. Не е взето предвид, че заповедта за
незабавна защита е вече повече от 6 месеца, а ищецът продължава да посещава дома на брат
си доброволно. Претендират се разноски.
1
Въззиваемият И. К. Д., чрез адв.Н.С.– взема становище, че жалбата е неоснователна.
В отговора на въззивната жалба се иска потвърждаване на решението на районния съд, като
правилно и законосъобразно. Правилно съдът е приел, че отношенията между двамата братя
са конфликтни, че е установено от доказателствата, че ответникът е извършил емоционално
и психическо насилие спрямо своя брат И., като е отправил заплахи и закани. Правилно е
приел, че къщата, намираща се в ***, където е станал инцидента на 02.10.2022г. се посещава
от молителя, който е собственик на по-голямата част от къщата, грижи се за майка си, която
живее постоянно там и че всяка събота и неделя я посещава, за да полага грижи за нея, който
имот съставлява и негово място за отдих. Иска се потвърждаване на решението.
Претендират се разноски съгласно представения списък.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и наведените доводи от страните, намира за установено следното:
Предявен е иск с пр.осн.чл.4 и сл.от ЗЗДН.
По направените доводи и оплаквания на страните, ПОС намира следното:
Ищецът е подал молба за защита от домашно насилие, извършено от ответника,
негов брат, извършено на 02.10.2022 г. – налице е активна легитимация по чл.3, т.3 и т.6 от
ЗЗДН, искът е подаден в 1-месечен срок от твърдяното домашно насилие, поради което е
допустим.
Излага се следната фактическа обстановка: Майката и брата на молителя жевеели в
съсобствената им къща в ***; той ходил там 2-3 пъти седмично, за да гледа майка си.
Ответникът бил безработен и системно злоупотребявал с алкохол, постоянно притеснявал
майка си като й искал пари за ядене и пиене.
На 02.10.2022 г., около 10 часа като молителят отишъл на село, видял, че ключалката
на една от вратите е счупена и започнал да я оправя; като предположил, че може да е
счупена от брат му, той отишъл при него да се разберат; брат му, обаче , бил видимо пиян и
веднага започнал да го обижда и заплашва с думите: „***“, „***“. Молителят мого се
уплашил и се обадил на 112.Още говорил по телефона, когато Г. извадил нож с думите:
„***“. И. се отдръпнал и, хванал го за ръката и упял да вземе ножа, а брат му продължил да
го заплашва с думите „***“. После дошли полицаите, на които ищецът предал ножа,
дваматадали обяснение в полицията на ***. Формулиран е пититум : за издадане на
заповед за изпълнение за извършеното домошно насилие, да се наложат на ответника
мерикте по чл.5, ал.1,т.1 , 2 и т.3 от ЗЗДН мерки за защита от домашно насилие, в т.ч. да се
забрани на Г. И. да доближава И. Д., жилището му, местоработата му и местата за социални
контакти и отдих на разстояние по-малко от 30 метра за срок от 6 месеца.
Представена е декларация по чл.9, ал.3 ЗЗДН, в която е изложена гореописаната
обстановка, протоколи за предупреждение на ответника от инспектори към 1РПУ на МВР-
с.Труд /л.44, 53 , 54 и 55 от д.РС/, разпитани са свидетели.
По делото е разпитан свидетеля В.Д., майка на страните, която установи, че на
02.10.2022 г. видяла, че Г. се нахвърлил въху И. с нож , в гръб го нападнал и ако не била
2
извикала, Г. щял да го намушка; Г. казал на И.: „***“; като пие Г. ставал много агресивен,
чупил прозорци, всичко, после викал, че не е той – жената живеела под стрес.
От показанията на свидетелкята М. Д. – леля на страните се установява, че Г. дошъл
при нея и й казал, че брат му дошъл и почнал до го гони, да го блъска, после дошли
полицаите и му сложили белезници и го откарали в с.Труд; живеел само в една стая - майка
му не го пускала да влиза другаде, заключвала другите стаи, защото прехвърлиа всичко на
другия си син.
От справка за съдимост /л.58 от д.РС/ е видно, че Г. И. е осъждан1, както следва: по
НОХД №2369/05.2005 г. на ПРС, 10 н.с. е одобрено споразумението, с което И. се е признал
за виновен , че на 25.11.2005 г. чрез използвне на МПС е отнел чужди движими вещи от
ф.“Сиенит“ООД; по НОХД №7787/2010 г. се е признал за виновен, че на 11.09.2010 г. при
условията на продължавано престъпление – 2 пъти, не е изпълнил вл.с. заповед за защита от
домашно насилие. От сл.б. от 14.11.2022 г. /л.36 от РС/ е видно, че Г. И. е постъпил за
лечение в Клиника по психиатрия към УМБАЛ „Св.Г.“ЕАД-Пловдив на 09.11.2022 г. и че
лечението му продължава, а от писмо изх.№1543/11.10.2022 г. от ЦПЗ“-Пловдив-ЕООД е
видно, че Г. И. е лекуван стационарно в ЦПЗ, последно от 10.10.2022 г. с диагноза
:“психични и поведенчески разстройства, дължащи се на употреба на алкохол.Синдром на
зависимост.
Съгласно чл.13,ал.2,т.3 от ЗЗДН, Декларацията по чл.9,ал.3 от ЗЗДН сама по себе си
съставлява доказателство за изложените в нея обстоятелства, когато не е опровергана от
други доказателства, ангажирани от противната страна, които да ги опровергаят, а
съгл.чл.13,ал.3 ЗЗДН, когато няма други доказателства, съдът издава заповед за защита само
на основание приложената декларация. Въззивникът не е ангажирал доказателства по
делото, които да разколебават или да оборват като недостоверно изложеното в молбата и
декларацията по чл.9 от ЗЗДН.
От събраните писмени и гласни доказателства съдът намира за доказано извършеното
на 02.10.2022 г. домашно насилие, изразяващо се в психическо и емоционално насилие от
ответника по отношение на молителя.
При съвкупна преценка на така събраните гласни и писмени доказателства, ПОС
намира за доказани обстоятелствата по молбата за извършеното на 02.10.04 актове на
психическо и емоционално налисилие от въззивника по отношение на въззиваемия–
молбата за защита от домашно насилие е основателна и доказана.
ПОС възприема оплакванията в жалбата, че следва да се обезсили решението по
отношение на мярката по чл.5,ал.1,т.3 ЗЗДН, тъй като съдът се е произнесъл „плюс
петимум“ – в молбата е поискана защита за срок от 6 месеца и забрана на насилника да
доближава молителя на разтояние от 30 метра, а в постановената заповед за защита е
предвидената защита от 12 месеца и забрана на насилника да доближава молителя на
разтояние от 100 метра, поради което следва да се намали срокът на защита до 6 месеца и
разстояние на забрана на насилника да доближава молителя – 30 м., а постановеното в
3
повече – де се обезсили .
По изложните съображения, ПОС намира, че решението на РС следва да се обезсили
в тази част и вместо да се постави друго, с което да се намали срока на действие на
заповедта от 12 месеца на 6 месеца, както и забраната насилника да доближава молителя –
от 100 м на 30 м., а в останалата част – като правилно и законосъобразно и следва да се
потвърди.
Тъй като въззиваемият не е станал причина за обезсилване на решението в казаната
част, с оглед уважаване на иска в пълен раззер, въззиваемият има право на разноски, поради
такива се присъждат в размер на 500 лв.- платен адвокатски хонорар по ДПП пред ПОС.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение №2464 от 31.05.2023 г. по гр.д.N14046/2022 г. на Пловдивския
районен съд – 4 бр.с., САМО В ЧАСТТА с което е задължен Г. К. И. с ЕГН:********** да
се приближава на определеното разтояние от И. К. Д., ЕГН:**********, жилището му,
находящо се в ***, местоработата му и местата за социални места и отдих на по-малко от
100 метра, както и през времето, когато пострадалия се намира в къщата в *** като намалява
разстоянието от 100 м. на 30 м и в частта за срока на действие на издадената заповед за
защита от домашно насилие като намалява същия от 12 месеца, на 6 месеца, считано от
31.05.2023 г.
ПОТВЪРЖДАВА решение №2464 от 31.05.2023 г. по гр.д.N14046/2022 г. на
Пловдивския районен съд – 4 бр.с. в останалата част.
ОСЪЖДА Г. К. И. с ЕГН:********** да заплати на И. К. Д., ЕГН:********** сумата
от 500лв.- разноски по делото пред ПОС.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4