№ 739
гр. Пазарджик, 27.05.2024 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Таня Петкова
СъдебниПетър Н. Вацев
заседатели:Лазаринка Д. Костадинова
при участието на секретаря Мирослава Савова
и прокурора Р. Ат. П.
Сложи за разглеждане докладваното от Таня Петкова Наказателно дело от
общ характер № 20225220200819 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
Подсъдимият М. С. Р. –уведомен в предходното с.з., се явява лично и
със защитника си адв. Б. Т. от АК-Пазарджик –уведомена в предходното
съдебно заседание, надлежно упълномощена отпреди.
Частния обвинител А. М. З. – уведомен в предходното съдебно
заседание се явява лично.
Явява се свидетеля Е. Г. А.- редовно призована.
За РП-Пазарджик се явява прокурор Р. П..
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
ЧАСТНИЯТ ОБВИНИТЕЛ: Да се гледа делото.
АДВ.Т.: Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на
делото в днешното съдебно заседание, поради което
О П Р Е Д Е Л И
1
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:
Сне се самоличността на явилия се свидетел, както следва:
Е. Г. А. – родена на ****г. с адрес на местоживеене в страната в
с.Огняново обл. Пазарджик, ******- без адресна регистрация и настоящ адрес
във Великобритания, гр. Лондон, ул. ********* българка, българска
гражданка, неомъжена, с висше образование, неосъждана, работеща, без
родство със страните.
На свидетеля се разясниха правата по НПК и в частност разпоредбата на
чл.121 от НПК.
Свидетеля предупреден за отговорността по чл.290 от НК.
Свидетеля обеща да каже истината.
Пристъпи се към разпит на св.Е. А..
СВ. А.: Познавам само А.. Не познавам подсъдимия. Не мога да разбера
дали познавам подсъдимия, дали съм го виждала някога. През 2018г. не си
спомням коя година се е случило, но идвам за някакъв период от време в
България. На този етап спомените ми са, че излезнахме да се разхождаме с н.,
не си спомням кога беше това. Беше преди доста време. Бяхме излезнали да
се разходим с колелетата в землището на с. Огняново. Било е надвечер, но не
знам в колко часа, не си спомням, може би около 17ч. или 18ч., нещо
подобно. Разходихме се с колелата и тръгнахме да се прибираме и по едно
време н. изчезна, както си бяхме заедно и аз нещо си гледах в пътя надолу и
като си вдигнах главата видях, че не е до мен и предстоеше завой на улицата и
аз продължих. Реших, че някъде се е отбил и ще ме настигне и си продължих.
С периферията видях трима човека на самия завой. Видях ги отстрани на пътя
до една къща, не от пътя по който идваме, а от другия път. Не бяха пред мен,
не бяха и зад мен, някъде от страни, от лявата страна и аз продължих. Чух, че
нещо говорят, но си продължих по пътя. Чух на н. гласа, другите не ги
познавам, не съм ги виждала. Не ги виждах ясно. н. беше с колелото и с него
имаше още двама човека и чух гласа на н.. Продължих надолу по улицата в
другата посока към нас. В края на улицата спрях да го изчакам. След известно
време той дойде и продължихме, изпрати ме до нас, до вратата. Не съм
2
сигурна дали пушихме. Аз се прибрах, той тръгна към тях и след около
половин час или 40 мин. му звъннах по телефона да видя дали се е прибрал и
тогава той ми каза, че някой го е нападнал и му е счупил ръката. Не си
спомням дали спомена името на лицето, което го е нападнало. Каза, че му е
счупена ръката и главата, доколкото си спомням, нещо имаше и на главата.
Каза, че ще го карат към болницата и затворихме. Не си спомням след колко
време се чухме. Спомените ми са вече изтрити, нямам спомен как ставаха
нещата. Чухме се, знам, че му предстоеше операция и затова предполагам, че
сме се чули.
На другия ден, на път за магазина минах от мястото, където се е случил
инцидента с н. и видях една баба, стоеше там и ме заговори, и ми каза какво
се е случило. Каза ми, че са стояли в къщата и изведнъж са чули много силни
викове, излезли отвън и не си спомням, тя ми разказваше някакви
подробности, но аз не си спомням вече. Не съм сигурна какво ми каза точно
бабата. Видях по асфалта имаше кръв. Не си спомням дали сме коментирали
нещо със жената във връзка с тази кръв. Не си спомням какво сме си говори с
н..
На въпросите на прокурора
СВ. А.: Не познавам бащата на А.. н. ми е споменавал за заболяване на
неговия баща. Не си спомням конкретни думи, какво точно ми е казвал, но
знам, че е бил болен баща му. Не си спомням н. да ми е казвал какво е
заболяването на баща му. Знам, че бащата на н. е починал. В Англия с А.
живеехме в една къща. Аз приемах А. като приятел, мисля, че приятеля и
нещо повече от съквартирант.
Предполагам, че А. е пътувал от Англия до България за погребението на
баща му. Мисля, че тази случка стана по-късно след смъртта на бащата на А..
След като се случи случката, отново заминах за Англия, а А. остана в
България.
Не си спомням дали А. ми е разказвал за някакъв човек, който хем да е
помагал на баща му, хем да е взимал кредити на името на баща му.
Не виждам надалече и нося очила. Когато видях тримата човека отляво
на мен и разпознах гласа на н. въпросната вечер, не съм чула смисъла на
разговора. Ясна реч не сум чула. Когато минавах покрай завоя и продължих
нататък разговора беше спокоен, просто си говориха. Спомням си, че имаше
3
висок тон, но бях много далече и не чувах ясно какво си говорят. В момента
не мога да кажа този висок тон дали беше гласа на н. или на някой от
събеседниците му. За пръв път чувам името на М. Р.. Не го знам кой е.
ПРОКУРОРЪТ: Свидетелят не си спомня много неща, поради което
моля да прочете показанията й дадени на 03.06.2021г. пред разследващ
полицай по реда на чл. 281, ал.5 при липса на съгласие по реда на ал.4 във
връзка с чл. 281 ал.1, т.2 предложение 2-ро.
Правя искане и за прочитане на показанията дадени пред съдия на
07.07.2021г.
ЧО З. : СъглА. съм да се прочетат показанията на свидетелката дадени
на ДП пред разследващ полицай.
АДВ.Т.: Считам, че показанията дадени пред съдия на 07.07 е
достатъчно да бъдат прочетени. Не давам съгласие за четене на тези , които
са на ДП.
Съдът намира, че искането на прокурора на този етап е частично
основателно, досежно искането за прочитане на показанията дадени от
свидетеля на ДП пред съдия, имайки предвид систематичното разположение
на разпоредбите по отношение на приобщаването показанията на свидетел
дадени на ДП, разписани в чл.281 от НПК, от който става ясно каква е волята
на законодателя, а именно в случаите, когато свидетелят е разпитван пред
съдия приоритет за прочитане имат тези показания, които са дадени пред
съдия на ДП или пред друг състав на съда по същото дело и едва в случаите,
когато свидетелят не е разпитван пред съдия или по същото дело пред друг
съдебен състав, респ. ако възникнат допълнителни обстоятелства от тези
разписани в разпоредбата, да бъдат прочетени показанията на свидетеля
дадени от пред разследващ полицай на ДП в разписаните хипотези по ал. 3 до
чл.5 на чл. 281 от НПК. Ето защо съдът счита, че на този етап следва да бъдат
прочетени показанията на свидетеля дадени пред съдия на ДП и ако след
прочитането им и допълнителния разпит на свидетеля са налице основания за
евентуално прочитане на показанията дадени от свидетеля пред разследващ
полицай, ще се произнесе и по това искане на прокурора.
С оглед на горното и предвид това, че св. А. твърди, че не си спомня
факти и обстоятелства, за които е дала показания на ДП пред съдия и на
основание чл. 281 ал.1 т.2 от НПК, съдът
4
О П Р Е Д Е Л И
ПРОЧИТА показанията на свидетеля Е. Г. А. дадени на ДП пред съдия,
отразени в протокол от 07.07.2021г. по ЧНД 1043/2021г. по описа на РС-
Пазарджик на л.109-л.110 от ДП
СВ. А.: Сега не си спомням, не знам това, това което ми прочетохте, че
докато н. е идвал към мен някой е извикал „какво става“ и той му е отвърнал
„нищо“, дали този въпрос е бил от някой от тези двама човека или друг човек,
но никой друг не съм видяла на самата улица, освен лицата които ви посочих.
На въпросите на прокурора
СВ. А.: С колелетата, когато се прибирахме не сме минавали през
центъра на с. Огняново. Не сме говорили,че н. е имал среща със семейството
на Марин някъде по улиците. Не знам нищо по въпроса.
На въпросите на съда
СВ. А.: Със сигурност възрастната жена спомена за тръба, но какво е
станало в момента не си спомням. Доколкото чух съм описала, че жената е
определила, че двамата са били на кълбо и това ми звучи много познато. В
момента не мога да кажа, само предполагам, няма как да съм абсолютно
сигурна, не си спомням, предполагам,че жената ги е видяла да се бият или са
били един върху друг по някакъв начин. Не си спомням като думи жената да
ми казвала,че са били един върху друг и кой върху кого е бил.
Съдът намира, че искането на прокурора за прочитане показанията на
свидетеля дадени на ДП пред разследващ полицай е основателно, тъй като в
показанията дадени от свидетеля пред съдия същият не е споменал факти и
обстоятелства по отношение на това, какво е споделила за видяното
въпросната жена и за разположението на двамата мъже един спрямо друг,
както и за точния разговор проведен по телефона с пострадалия, за които
обстоятелства е дала подробно показания в разпита си пред разследващия
полицай и за който не си спомня след прочитане на показанията пред съдия.
АДВ. Т.: Аз казах, не давам съгласие.
ЧО З.: Не знам дали да се четат. СъглА. съм.
Съдът разяснява на подсъдимия разпоредбата на чл.281, ал.7 от НПК, че
прочетените показания могат да се използват при постановяване на
присъдата.
5
ПОДСЪДИМИЯТ: наясно съм с разяснената разпоредба. Не съм съглА.
да се четат показанията на свидетеля.
С оглед липсата на съгласие на подсъдимия и защитника за четене
показанията на свидетеля и предвид изложеното по-горе, на основание чл. 281
ал.4 във връзка с ал.1, т.2 от НПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И
ПРОЧИТА показанията на свидетеля Е. Г. А. дадени на ДП пред
разследващ полицай, отразени в протокол за разпит на свидетел от
03.06.2021г. на л.106-107 от ДП.
СВ. А.: Докато четохте ми звучеше познато, но конкретни картини в
спомените ми нямам. Подробно съм разказала пред разследващия полицай,
защото е било скоро след случая.
На въпросите на прокурора
СВ. А. Баща ми ми каза, че става въпрос, че това лице което е нападнало
н., че това е цигането, което е обрало нашата къща, понеже хората го познават
и те го определят, като циганче, защото аз не го видях какъв е затова
повтарям думите, който съм чула. Баща ми каза, че бил същия човек, който е
обрал нашата къща преди време и е имало дело за това.
След съгласие на страните съдът освободи от присъствие свидетеля и
същият напусна съдебната зала.
СЪДЪТ ПРИКАНИ подсъдимия, ако желае да даде обяснения.
ПОДСЪДИМИЯТ: Желая да дам обяснения.
Пристъпи се към разпит на подсъдимия М. С. Р..
ПОДСЪДИМИЯТ: Когато беше на А. баща му жив бяха с татко
приятели. Идваше у дома постоянно, ядеше, цигари му давахме и се оказа
един ден, че нямаше пари. Искал да тегли някакъв кредит и ми каза, че ще ми
даде 20 лв. да се почерпя, че съм го уредил за кредит. Аз не уреждам, аз му
дадох моите телефони, защото той нямаше телефон. Аз само си дадох
телефона, не съм ходил с него да тегли кредита. След това той се е прибрал,
мина се известно време А. не знам от къде дойде. Среща ме един ден с жена
ми и детето ни, спря с колата, взима една бухалка и ме удари в крака, детето
ми беше в ръцете. След това се прибрахме. Аз не смеех да излизам, защото
все ми се канеше А., че иска да ме бие. Аз друг път преди този с бухалката, не
6
съм го срещал А. и не ми се е канил. След като ме удари с бухалката, каза че
ще се срещнем някъде и ще се разберем на четири очи, каза „ще те трепа да
знаеш“ и аз си тръгнах. След това се прибирах, изплаших се. След това същия
ден отивам до магазина да взема нещо за ядене, ходихме аз и жена ми, защото
тя никога не е сама, винаги се движи с мен и А. дойде в магазина в центъра
на с. Огняново и каза, че отвънка ще ме изчака и аз изпратих моята жена да
иде до кварталния. Имаше и други полицаи там в селото. Жена ми е видяла,
че кварталния е там на центъра с полицаите.Аз й казах да ходи да викне
кварталния. Кварталния дойде при мен в магазина и каза, че е предупредил
А. да не се караме. Каза ми “аз съм предупредил А., предупреждавам и теб да
не се карате“. На другия ден А. ме видя пак и каза „като си казал на
кварталния мислиш,че ще те спаси ли?“.
А. се разправя с мен заради баща му, защото е взимал този кредит.
Започнахме да се разправяме след като бащата на А. вече не беше жив. След
това тръгнах да се прибирам от махалата, прибирах се и А. ме срещна по пътя
и вика „яла тука мама ти дееба циганска“ аз му казах „мани са бе“, че ме
беше страх и носех една тръба от страх да не се закача с мен. Тръбата съм я
взел, когато тръгнах от махалата да ходя към наще. Тръгнах да се прибирам,
А. ме срещна по пътя и почна да ме псува и аз му казах „ мани се, не ме
закачай“, той скочи върху мен и почнахме да се борим, долу паднахме да се
борим, другото не помня как стана. Вече започваше да се стъмва. А. беше с
колелото. Аз си ходех по пътя, той беше след мен да ме удари и аз казах
„мани са“. Чух по едно време колелото, той слиза и почна да ме псува и
тръгна срещу мен. Той слезна от колелото и го остави долу на земята и тръгна
срещу мен да ме бие. Така ми сля, че дойде да ме бие. За да дойде срещу мен
какво може да направи? За какво дойде тогава.. Вика “мама ти дееба
циганска“ и почнахме да се борим и не помня кой започна пръв. Не помня
какво направих с тръбата която държах. След като почнахме да се борим
може би да съм го ударил с тази тръба, не помня и после аз се прибрах. В. К.
дойде и ни раздели и двамата бяхме долу на земята и се борехме, един до друг
си лежахме май, не помня как беше. К. ме дръпна и ни раздели, каза „стига,
защо се биете?“. А. тръгна срещу мен да ме бие. Долу на земята се борихме
двамата, биехме се, не помня, аз понесох удари по гърба, не помня с какво. А.
не държеше нищо. Не помня с какво ме удря по гърба. След като К. ни
раздели, н. взе тръбата и тръгна срещу мен и тогава влезнах в на К. къщата, и
7
тогава му казах да ме спасява. К. ми каза да не влизам в къщата му, а аз
влезнах от страх. После не ходих на доктор, защото ме задържаха в
полицията. Доктор в полицията не ме е преглеждал като ме задържаха. Стоях
в помещението, където стоиш задържан, преди това не ме водиха на доктор.
Не помня дали съм подписвал нещо като декларации или други работи да
попълвам, когато ме задържаха.
На въпросите на адв. Т.
ПОДСЪДИМИЯТ: Преди боричкането ходих до един приятел срещу
детската градина живее. К. се казва. Ходих до него да искам 20 лв. да взема
на детето лекарствата. След като говорихме с този К. да ми даде 20 лв. да
взема на детето лекарствата, той ми каза, че ще ми даде, докато си говорих с
К., А. дойде с приятелката си, слезна от колелото, приятелката му седеше на
къстовището и той почна „мама ти дееба циганска, какво правиш“, викам“
дойдох да взема 20лв на заем да взема на детето лекарствата“, хвана ме за
ръката, свали ме долу и ми вика „яж пясък“ и си тръгна по пътя, и това беше.
След това същия ден по -късно стана боричкането. Като ходих до К. не
бях с тръбата. К. ми даде пари и отидох и взех на детето лекарствата. К. още
не ми беше дал тези 20 лв. само ми беше обещал, че ще ми ги даде. След като
н. си тръгна след като се скарахме, аз не се връщах до К. да взимам пари.
След тази среща се прибрах вкъщи, взех тази тръба за всеки случай да не се
закача с мен. С тази тръба тръгнах към наще, защото на наще сестрата ми им
беше пуснала някакви пари и щях да взема от тях, и да не искам от К.. Исках
от К. пари, ама не бях ги взел от К.. Тръгнах към наще, те живеят към
циганската махала. Като тръгнах от детската градина вървях за пътя за
*****, от там минах през една тясна улица да се прибирам и А. ме настигна в
гръб с едно колело и аз му казах „мани са, мани са“ и той ми вика „за мен ли я
зима тази тръба?“ и почнахме да се бием.
На въпросите на прокурора
ПОДСЪДИМИЯТ: Не съм видял на А. да му тече кръв като се бихме. Не
помня дали съм ударил А. с тази тръба в главата. Не помня и да съм го ударил
в лявата ръка с тръбата, паднахме долу на земята.
Не съм го удрял с тая тръба в краката, никъде не съм го удрял. При
боричкането- може. Ние бяхме долу и почнахме да се борим. Докато се
борехме тази тръба ми беше в ръката, после я изпуснах, пуснах ли я, не помня
8
как беше.
На въпросите на частния обвинител
ПОДСЪДИМИЯТ: Не помня когато имах взаимоотношения с бащата на
А. дали работех някъде. На бащата на А. съм дал само телефонния номер за
контакт за връзка с мен, във връзка с кредитите. Не съм посочил, че аз
отговарям на този телефон. Кредитния инспектор поиска телефон за
одобрение. На А. баща му дойде у нас и поиска да тегли кредит, аз не съм
ходил с него.
Не съм бил с бащата на А., когато той е взимал кредит. Даде ми 20 лв.
да се почерпя, не ми е залепил на челото нищо, не ми е залепил 20 лева на
челото. Даде ми тези 20лв да се почерпя, защото аз му помогнах за този
кредит да го тегли, защото беше гладен, за това, че му дадох моя телефонен
номер. Този телефон аз го ползвах, беше мой. Не помня дали беше на мое
име. Не помня дали тогава бяха регистрирани тези карти. Не помня дали, но
мисля, че тогава беше от тези карти предплатена с ваучер. Бащата на А. в този
период беше повече приятел с баща ми, не с мен.
Тъй като баща ми е пенсионер по болест, пожизнено, той не може да се
оправи с телефон, той не вижда. Не помня дали баща ми имаше телефон или
не. Бащата на А. дойде и попита „къде е М.“ да ме уреди да тегла някакъв
кредит, че умирам от глад. Те бяха у дома с татко. Бащата на А. е отишъл в
дома на баща ми, където аз не живея. Аз бях през това време в дома на баща
ми, аз не живея там. На А. баща му беше там, на баща ми в дома и аз се
прибирах от нашата къща и минавам през дома на татко да ги видя какво
правят и на А. баща му беше там, двамата с баща ми бяха вътре и майка беше
вътре. Попита ме „М.е, ще ми услужиш ли да теглим някакъв кредит?“.
Само един път е искал бащата на М. да му помогна, не знам за два
кредита.
ЧАСТНИЯТ ОБВИНИТЕЛ: Нямам други въпроси към подсъдимия.
Искам само да кажа, че аз не съм го причаквал, когато той дойде с тръбата за
да се разправям с него.
ПОДСЪДИМИЯТ: А. каза, че не е вярно, след като ме причаквал пред
магазина, защо тогава кварталния е ходил да го предупреди.
На въпросите на прокурора
9
ПОДСЪДИМИЯТ: Не помня как почнахме да се борим с А.. Всички
работи, който разказвам пред съда ги помня. Не помня как стана точно това
да паднем долу на земята и да се борим.
На въпросите на адв. Т.
ПОДСЪДИМИЯТ: Не съм ударил преди да паднем на земята А. в
главата. Никъде не съм го удрял, нито съм размахвал тръбата. Аз ли го
бутнах, той ли ме бутна да паднем на земята, не помня.
Нямам други случаи, в който да не помня какво се е случило. Не
употребявам алкохол. Като малък не съм боледувал от нещо и като по- голям
също. Не помня кога се събрах с моята жена.
На основание чл. 283 от НПК съдът
О П Р Е Д Е Л И
ПРОЧИТА и ПРИЕМА писмените доказателства събрани на ДП, а
имено: протокол за доброволно предаване на л.14; приемо-предавателен
протокол на л.15; епикриза на А. З. и допълнителен лист към лист за преглед
на пациент в спешно отделение на л.37-л38; СМУ на л. 40-л.41; договор за
паричен заем №706187; погасителен план към договора; разходен касов ордер
№ 692/04.12.2019г.; погасител план-месечни погасителни вноски; договор за
паричен заем №3702074; приложение към договора и допълнителен формуляр
към него- всички от л.44-л.59; 2бр. експертни решения от „МБАЛ-
Пазарджик“ АД на л.60-л.61; препис- извлечение от акт за смърт на л. 62;
справка за съдимост на л.122-л.128; характеристична справка на л.92;
характеристична справка- л.129; декларация за семейно материално
положение и имотно състояние на л.150;
На основание чл.284 от НПК ПРЕДЯВЯВА на страните вещественото
доказателство 1 бр. метална тръба.
ЧАСТНИЯТ ОБВИНИТЕЛ: Това е тръбата. Може би и с този острия
край съм ударен, заради белега /сочи белег на главата/ и в левия лакът /сочи
белег на левия лакът/.
СТРАНИТЕ/поотделно/: Нямаме възражения по предявяване на
вещественото доказателство.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам други искания. Да се приключи делото.
ЧАСТНИЯТ ОБВИНИТЕЛ: Да се приключи делото.
10
АДВ.Т.: В подкрепа на изявеното от страна на доверителят ми
представям договори, който потвърждават,че действително баща му е с
такова заболяване и към настоящия момент той е неговия личен
асистент.Тогава дали е имал не мога да кажа. ми е с заболяване и Нямам
други доказателствени искания. Да се приключи делото.
ПРОКУРОРЪТ: Да не се приемат, тъй като нямат връзка с делото. Сочат
факти към настоящия момент. Не са представени медицински документи за
заболяване, каквото твърди подсъдимия за баща му.
ЧАСТНИЯТ ОБВИНИТЕЛ: Нямам становище по доказателственото
искане.
Съдът намира, че представените Трудов договор и тристранно
споразумение, макар и непряко свързано с предмета на делото, има
отношение към личността на подсъдимия, с оглед на което
О П Р Е Д Е Л И
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото Трудов договор
№318/23.04.2024г. и тристранно споразумение № 317/23.04.2024г.
СТРАНИТЕ /поотделно/: Да се приключи делото.
Съдът счете делото за изяснено от фактическа страна, с оглед на което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ:
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ:
ПРОКУРОРЪТ:Поддържам обвинението срещу М. Р. за извършено
престъпление по чл.129 ал.2 във вр. с ал.1 от НК. По време на цялото съдебно
дирене се събраха достатъчно преки доказателства, че М. Р. е автор на
инкриминираното деяние, а именно причинена средна телесна повреда на А.
З. и то по начина, по който е описано в обстоятелствената част на ОА.
От друга страна налице са признаци, които сочат на извършено
престъпление виновно при пряк умисъл под форма на вината, като от
11
субективна страна е налице изпълнен изцяло състав на престъпление по
чл.129 ал.2 от НК.
По отношение на доказателствата, който се събраха по време на
съдебното дирене ще взема съвсем кратко отношение.
Дефакто на мястото на събитието 27.04.2020г. са били свидетелят А. З.,
М. Р., в един малко по- късен момент свидетеля В. К. и горе-долу по същото
време свидетелката М. К.. Малко преди инкриминираното събитие на
27.04.2020г. пряк свидетел е Е. А., която съдът разпита днес в съдебната зала,
за това какво е предходило случилото се на 27.04. Най -добре е описано какво
се е случило в показаният, които е дал свидетеля А. З. пред вас на 15.03.2023г.
В съдебният протокол е посочено ,че на 27.04.2020г. свидетеля А. З. вече е
имал усложнения с подсъдимия М. Р., свързани с тегленето на кредити от
страна на баща му Михаил З. преди да почине. Баща му е бил със заболяване,
за което има писмени доказателства по делото при 77% инвалидност по
решението на ТЕЛК. Здравословното му състояние никак не е било добре,
като именно в този момент, когато свидетелят А. З. се намира в чужбина и
живее в Англия, край него според думите, които е употребил пред вас М. Р.
започнал…/цитира показанията на М. Р./. След като се разбрало за тези
кредити и че подсъдимия М. Р. се движи покрай баща му, през месец май
2020 г. баща му починал. Към този момент било ясно, че кредитите са
изтеглени и че евентуално М. Р. дължи на бащата на свидетеля З. някакви
суми, което е станало известно и на други жители на селото. Между двамата е
възникнало някакво напрежение, което както казва в показанията си З. е
решил да сподели и на полицая на селото за тези неща- какво се е случило
между подсъдимия Р. и неговия баща. Спорен показанията на свидетеля А. З.
всичко, което се е случило на дата 27.04.2020г. на улицата в село Огняново се
заключава в следното: След като той се разделя с Е. А., тръгва да се прибира
към домът си и както свидетелката Е. А. е посочила в нейните показания-това
е най-прекия път към къщата на А. З., вижда в улицата подсъдимия М. Р..
Вижда го, че е с тръба в ръката, като искрено се надява да се разминат М. Р.
обаче няма такива намерения, той е с тръба в ръката, която е подготвил
предварително, взел я е от тях и при предявяване на вещественото
доказателство свидетелят А. З. даде най-разумното обяснение за белезите,
които са му причинени по тялото. От едната страна тръбата е наръбена,
такива тежки разкъсвания на челото и съответно на лакътната става би могъл
12
да получи точно от тази тръба, която уважаемият съд предяви на страните.
Той я носи тази тръба предварително със себе. Той очаква да срещне
свидетеля А. З. и с тази тръба нещо да прави. Свидетеля З. вижда, че той е с
тръбата в ръка, слиза от колелото и в следващия момент без да имат между
тях размяна на каквито и да било думи каквито и да е действия, побутване
или каквото и да е било казва свидетелят З. „ в следващия момент М. Р. ме
удари“. Нападението е неочаквано, внезапно, с цел да се причини телесно
увреждане на свидетеля М. З..
Подсъдимия М. Р. не носи тази тръба да сплаши свидетеля З., той я
носи да го нарани, за това говори внезапния пряк удар, прякото нападение
върху А. без размяна на никакви реплики. Удря го в главата и в ОА така е
описано, както св. З. го е казал – той вдига лявата си ръка, за да се предпази,
в съдебна зала е показал, че лявата му ръка е била някъде на нивото на челото,
подсъдимият Р. го удря в лакътната става и чупи олекранона на лакътната
става с въпросната тръба, която беше предявена като веществено
доказателство. Междувременно той е ударен и в главата, последствие вече в
болницата, след като го закарва В. К., А. З. се усеща,че може би, така го е
казал и пред съда е имал втори удар в главата, но не е сигурен, по състоянието
което се е чувствал. Дефакто телесното увреждане, което е съставомерно и
това е средната телесна повреда причинена на лакътната става, която е довела
до трайно затрудняване движението на ляв горен крайник.По този смисъл ние
нямаме обвинение за ударите в главата, но прокурора в ОА е описал и
съответно вещото лице д-р П. го е казал, че ударите в главата са довели до
зашеметяване, объркване, сътресение протекло със степенно разстройство на
съзнанието, но без пълна загуба на съзнанието, което е съставомерно по чл.
130 ал.1 от НК.
При положение, че нанася веднага удар без да предупреди и без да каже
каквото и да било спрямо А. З., не намират потвърждение обясненията на
подсъдимия дадени тук в съдебна зала, че едва ли не е взел тази тръба, за да
се защити, предпази в следствие на разправиите му със свидетеля З..
След втория удар А. З. усеща, че трудно движи лявата, олекранона му е
счупен на ставата, в това време М. Р. го захапва за безименният пръст на
дясната ръка на свидетеля З.. Имало такова захапване за пръста, тоест не е
било само боричкане и на кълбета, както е обяснявала възрастната жена на Е.
13
А., а си е бил як бой от страна на М. Р. към свидетеля А. З. се сочи и от
докладната записка на полицаите, които непосредствено след това са
посетили Огняново и има подписано доказателство по делото и моля
уважаемия съд да има предвид.
Няма спомен свидетеля З. от самото падане, тъй като усеща,че М. Р.
продължава да му нанася удари по тялото. Това че свидетеля З. знае за тези
удари, въпреки състоянието от удара в главата се подкрепя и от отразеното в
СМУ по отношение на синините, които е имал свидетеля З. по краката. Тези
синини не могат да се получат от друго, както вещото лице сочи в съдебна
зала- освен пряко причинени от нанасяне на удари от страна на подсъдимият
с въпросната тръба. За тези синини свидетелства и свидетелката Е. А. в
съдебна зала, тъй като потвърди от прочетеното от съда,че ги е видяла, тоест
не се касае точно за боричкане и падане на земята, а до нанасяне на удари от
страна на подсъдимия М.а Р. върху тялото на свидетеля З., за да му се
причини телесно увреждане. В това време, когато свидетеля З. е на земята по
гръб, подсъдимия М. Р. е седнал върху него, продължава да му нанася удари,
като дрехата, с която е бил облечен свидетеля З. е била върху лицето му, тоест
той е бил в такова състояние, та да не знае дали каченият върху него М. Р. ще
го удари още един път в главата с тръбата, тъй като дрехата му е на лицето,
невижда. Отгоре на всичко от раната на главата му тече обилна кръв, за което
има достатъчно данни в делото, както в показанията на свидетелите, така и в
медицинската документация. Към този момент свидетеля З. вече е с рана на
главата, която обилно кърви и с рана на лакътната става, със съответно
останал белег от това, която също кърви. Страните, както и съдът се убедиха
каква е тръбата, с която са нанасяни ударите.
При този бой нанесен от страна на подсъдимия Р. към нищо
неочакващия свидетел З., който си върви с колелото, се чуват звуци, които
карат свидетеля В. К. и неговото семейство, по-специално св. М. К., да
излязат отвън пред къщата да видят какво се случва. Пряко очевидци на
случилото се освен участвалите лично в инцидента са били В. К. и М. К..
Както казва В. К. „видях и двамата“, като първоначално нарича свидетеля А.
З.- З. „и М., двамата бяха на земята и единия беше хванал другия и го беше
стиснал с ръцете си и тогава видях,че М. е хванал З. и го е стиснал“, тоест
освен,че М. Р. е върху А., свидетелят К. е категоричен, че продължавал с
натиска върху него и че го стиска „ М. беше легнал по гръб“-това е било
14
положението на телата. Щом М. е легнал по гръб и стиска З., в момента, в
който К. излиза ги вижда как се завъртяват и започва да хваща ръцете на М.
Р., за да ги разтърве. По- нататъка обяснява,че се е объркал, че З. дефакто не е
З., а е н. и че това е свидетеля А. З.. Тогава вижда,че по лицето на А. има кръв,
а М. бяга и влиза в домът му.Тогава свидетеля К. вижда тръбата, последствие
тази тръба се вижда и от М. К.. В малко по-късен момент В. К. закарва А. З. в
болница, случва с телефонния разговор между А. З. и свидетелката Е. А., а
именно,че той пътува за болницата, последствие и лечението, което му е
проведено.
Вещото лице д-р. П. при изслушването от съда е казал нещо, което
опровергава изцяло твърденията на подсъдимия М. Р., че не помни,че са били
на земята. Вещото лице казва,че няма как от падане да получи раните по
главата и че тук при тези рани по главата имаме действие на пряко действащ
травмиращ агент- директни удари с тръбата. Не може да се получи тази рана
на главата от падане. Това е директен удар от страна на другия присъстващ
тук в съдебна зала. Това е станало по начина, както го обяснява свидетелят А.
З.- без предупреждение, пряко нападение. Вещото лице казва, че ако това
беше теренна травма в областта зад дясната ушна мида, щеше да има
охлузвания на ухото, което означава,че ухото няма как да бъде прикрито, тъй
като пострадалия не е бил с шапка на главата и с някакви наушници,
следователно раната в предната част на главата и това кръвонасядане зад
дясната ушна мида са в резултат на ударите с тръба. Първият удар от Р. е
пряко към главата на свидетеля А. З..Пълен шок за него, тъй като той
неочаква Р. да го удари, видял го е, че е с тръбата, но е мислил, че ще се
размине, все пак те не се карат за някакви убийства, а за някакви пари. Когато
неочакваш подобно нападение в първия момент се получава шок и объркване.
Удря го, посяга отново да го удари, тогава леко се опомня А. З. и вдига лявата
си ръка в опит да се защити, това е защитна реакция на ръцете на човек, който
би се задействал при всеки един акт, ако срещу себе си има човек, който
напада със желязна тръба и ти възприемаш, чупи олекранона на лявата му
ръка, при което го изважда от зоната му на комфорт, падат двамата на земята
и позата, в която са били последно е тази- дреха върху главата на А. З., кръв
по цялата глава, счупена лакътна става изпълваща състава на чл.129. В този
момент според прокурора А. З. наистина е бил в състояние, което го описва
вещото лице- обърканост без степен на комоционна кома, поради което
15
обвинението е за средна телесна повреда причинена на горния крайник.
В това дело частния обвинител опитваше да изясни отношенията си с
М. Р. от погледа на какво е мислил баща му за него. Обяснимо и реално е той
да иска да изясни този въпрос, след като вече се намира в ситуация, в която
баща му е починал и дефакто някои неща още тогава не са били изяснени.
Според прокурора, точно за това се касае за настъпването на тази телесна
повреда на 27.04.
Първо тогава от смъртта на бащата на А. З. е изминал малко повече от
месец. Второ прибирайки се от Англия и в ситуацията в с. Огняново, А. З. не
е имало според прокурора с кого да споделя тези неща, но е чувал различни
приказки. Самата Е. А. разказва,че лицето за което става въпрос- „циганче“
или „цигането“, както тя го нарича в нейните си показания е бил с недобра
характеристика. Както свидетелката Е. А. се изрази, даже крал в тяхната
къща, което нещо й е казал баща й.
В тази ситуация А. З. е взел правилното решение, предупредил е
полицая на селото , какво дефакто се случва и какви са отношенията му с М.
Р., а те са никакви в онзи момент, освен по повод на това,че М. Р. се е движил
покрай баща му преди да почине. Като всеки син и знаейки заболяването на
баща си, той е имал грижи за него, но в никакъв случай не е предполагал,че
М. Р. ще го нападне пряко и то с тръба, а не просто с голи ръце в уличката в с.
Огняново. В този смисъл не може да се говори,че тези между тях разправии
имат общо с това, което се е случило със счупването на лакътната става-
нямат. Просто това са били неща, от които е отминало време, както се
изразява свидетелят А. З., това със жената и срещата му с Р. се е случило поне
десет дни преди това. Това че са имали някаква среща в уличката на К., който
е щял да дава пари 20лв.на подсъдимия Р., също няма значение според
прокурора.
По начина, по който М. Р. е извършил деянието при пълна внезапност
на нападението, прокурора моли съда след като определи наказанието в
рамките на предвиденото от закона да постанови същото да се търпи
ефективно, за да поискам това имам предвид предишните осъждания на
подсъдимия, недоброто му съдебно минало, лошите и негативни
характеристични данни.
Р. много добре помни какво се е случило. Цитира и разказва неща,
16
който са се случили тогава с подробности, като даже се опитва да се поправя,
да ги изяснява, което говори,че в никакъв случай не може да се говори при
него за непомнене.Сподели пред съда,че не е боледувал от каквато и да е
болест и няма такива заболявания, които евентуално биха му помогнали да не
помни, както и съда попита не е бил ударен в момента преди да падне на
земята, просто си е държал тръбата по всяко едно време на схватката в ръката,
не я изпуска. Помни всяко едно друго обстоятелство преди това, но не помни
точно като са били на земята, поради която моля в тази част обясненията на
подсъдимия да не бъдат третирани от съда, тъй като не се подкрепят от нито
едно друго доказателство по делото. В този смисъл моля да не ги вземате
предвид, те са негова защитна позиция.
Моля да ми присъдите разноските изцяло. Това е събитие, което
свидетелят А. З. си спомня и до досегащен момент. Виждате неговата реакция
в съдебна зала при първото заседание по делото по същество на 15.03, когато
се разплата от случилото се, което е преживял, но за прокурора най -ясното
нещо по това дело е че има пряко нападение от страна на Р., нападението е с
тръба, която предварително е подготвил и се е стигнало до целения резултат,
а именно причиняване на телесна повреда на свидетеля А. З., поради което
моля да постановите ефективно наказания спрямо предвиденото от закона в
размер какъвто уважаемият съд прецени.
ЧАСТНИЯТ ОБВИНИТЕЛ: За мен подсъдимия е виновен и искам
ефективна присъда.
АДВ.Т.: През цялото време от страна на държавното обвинение се
забравя,че в случая трябваше да се докаже авторството, в тази връзка умисъла
и начина по който е писано извършването на соченото престъпление от това
обвинение, а именно средна телесна повреда.Фактическата обстановка сочена
в ОА , както и пледоарията в момента в съдебната зала на държавното
обвинение, за мен прозвуча като едно допълнително тълкуване, едно
художествено описание на базата на предположение. Дори свидетелят З.,
което е нормално да не се цитира от обвинението не си спомня кой бил удара,
ако въобще е имало някакъв удар, който е довел до падането. През цялото
време се обвинява моят подзащитен, че той не помни и от тука насетне тръгна
17
накратко по самите доказателства, които подкрепят и моето мнение.
Правилно държавното обвинение каза,че между тях е имало напрежение, но
не знам защо беше поставено в кавички. Всичко това и тези влошени
отношения межди частния обвинител и моя подзащитен идват на базата на
незачитане на закона от страна на З.. Той има някакви съмнения по
отношение на М., има в ръцете си писмените доказателства, така наречените
договори за кредит. Като интелигентен човек би следвало, ако наистина
смята,че от страна на М. има извършени някакви измамнически действия,
съответно да потърси като наследник баща си, защита по предвидения в
закона ред. Несчитам,че казаното от държавното обвинение,че срещите
между З. и М. не са относими към случая.
От доста от свидетелите, а и от самия полицейски служител, който беше
разпитан в съдебната зала, това беше потвърдено и от З., стана ясно,че между
тях са осъществени няколко срещи, преди да се стигне до конкретния случай,
до инкриминираната дата.
През цялото време подзащитният ми М. Р. е бил притискан, заплашвани
дори физически удрян от страна на З.. Това което той е правел, той се е
оплакал на кварталния. Наистина са предупредени и двамата, това не го
отричам да не се саморазправят. Той е отишъл да говори със З., който бил с
кола някъде настрани и той му е отговорил “аз за всеки случай ще си го
набия“. Не бива да забравяме и факта,че наистина на инкриминираната дата
и час и при евентуалното причиняване на средната телесна повреда на
частния обвинител З., пряко като свидетели са били само той и М.. Пак се
връщам към факта,че обвинението е за средна телесна повреда. Обвинението
не е за удар в главата и т.н., това са някакви допълнителни травми, които е
получил в резултат на спречкването между тях и на боричкането. Аз
физически искам да ги сравня и двамата са тук в залата.
След многократните преследвания от страна на З. и неправомерните
заплахи от негова страна, поради някакви съмнения, които той е имал,
нормално е М. да се изплаши. Какво точно се е случило.., М. не го е
преследвал, стана много ясно от описанието, което даде самото пострадало
лице в съдебно заседание.
Малко преди инцидента в същия ден, когато са се разкарвали с
колелетата с днес изслушаната свидетелка между тях отново е имало среща,
18
но тази среща е била доста по- настрани, където е бил М. и другия човек, З. го
вижда и отива при него.Не става ясно имало ли е тогава някакво спречкване,
не е ли имало, разменили ли са някакви реплики. Наистина това, което каза
доверителят ми може да е защитна позиция от негова страна, което е
нормално, с оглед поведението на З..
После какво се случа.. З. изпраща приятелката си, разговарят известно
време и се връща да се прибира,но М. не го е пресрещнал. Лично З. каза тук в
съдебната зала,че той е вървял с гръб към него, в друга посока. Освен това
при своя разпит и много добре ди спомням зададен от моя страна въпрос на
15.03. ако не се лъжа, аз попитах дали е могло тази среща да бъде избегната,
той отговори „да“. Можел е да мине по друг път, но той е тръгнал след
М..Отива при М., в този момент те са само двамата и от там нататъка каквото
се е случило, както се е случило, както и З. уточни при удар ли как е станало
падането, става спречкването между тях. Нормално е единия да казва,че той
го е заплашил, нормално е другия да каже с оглед случките между тях,че З. го
е заплашил.
За разлика от държавното обвинение, аз не искам да бъда свидетел, само
казвам, кое наистина се установи като фактическа обстановка, кое според мен
наистина се е случило.Неотричаме,че между тях е имало конфликт, че по
всяка вероятност е имало някакви удари. Нека да наблегна пак на
обвинението- отговора на вещото лице д-р П., след зададения ми въпрос дали
е възможно счупването на олекранона е „възможно да стане при падане от
собствен ръст“. Пак казвам там са били двамата. Свидетелите К.и и най-вече
свидетелят К., който е излезнал пръв ги вижда вече на земята двамата. Аз
може да не мога толкова добре да тълкувам, не разбрах дали точно М. е бил
отгоре. Единствено от разпита на свидетеля К., аз виждам,че той казва
следното-излизайки от вкъщи, той вижда,че М. е легнал по гръб, каза че са се
премятали, но той вижда,че М. е легнал по гръб, когато ги разтървава, това
вижда - М. легнал, З. е бил върху него и М. го е прегърнал, стиснал с ръце. От
там нататъка също са много показателни показанията на свидетеля К.-
уплашеният е бил М., той е търсил защита. На къде е тръгнал да бяга за мен е
толкова съществено, дали по улицата или в къщата, той е търсел да се
защити. Виждаме физически З. колчав е, виждаме го и М..
За мен по-скоро това обвинение се гради на предположения. Не
19
отричаме имал е кражби М.. Слухове… както по селата знаете, както
разпитаната свидетелка в нейните показания е посочила по слухове.. разнасят
се в махалата. Тя казва,че М. бил наказан, получил си е наказанието. Тука е
важно да докажем дали наистина Марин е автора на тази средна телесна
повреда, но и З. не помни, както се обвиняваше само моят доверител,че не
помни от кой удар и как бил паднал.
Сборичкването е станало, някой е бутнал другия, дори да е имало удари
преди това, но възможно е да е станало случайно при падането. За мен по-
скоро държавното обвинение е следвало да се замисли, макар че и то не се
обвързва много със събраните доказателства, дали в случая не е следвало да
бъде обвинен по чл.132 ал.1 т.2 или в съответствие с ал.2, но за мен е
факт,че в случая няма достатъчно доказателства, който да определят, че
автора на това престъпление е М. или че той е причината за причинената
средна телесна повреда на пострадалото лице. Колкото и реплики и
апострофи да има след мен, считам че фактическата обстановка в ОА не е
доказана, налице са само предположения и един допълнителен свободен
разказ.
Моля съда обективно да бъдат анализирани доказателствата, да бъдат
преценени изцяло и да бъде видяно дали наистина М. Р., колкото и да е черен
и мръсен, говорим от към съдебно минало в миналото, сега той има
семейство, решил е да тръгне по правия път и в един момент неговото бъдеше
ще бъде накърнено. Мола да признаете за невиновен подсъдимия М. Р..
ПРАВО НА ЛИЧНА ЗАЩИТА на подсъдимия Р.: Няма какво да
допълня. Не съм виновен.
ПОСЛЕДНА ДУМА на подсъдимия Р.: Каквато присъда определи съда.
Не съм виновен.
Съдът се оттегли на тайно съвещание, за да постанови присъдата си,
след което обяви същата на страните и разясни реда и сроковете за обжалване
и протестиране.
Протоколът написан в с.з., което приключи в 13:23 ч.
20
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
21