№ 363
гр. София, 22.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Камелия Първанова
Членове:Георги Иванов
Димитър Мирчев
при участието на секретаря Радиана Д. А.а
като разгледа докладваното от Камелия Първанова Въззивно гражданско
дело № 20221000502669 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и следв. от ГПК.
С решение № 261926/9.06.202022г, постановено по гр.д.№ 2417/2015г по описа на
СГС, ГО, I-14 състав, е осъдено ЗК „Лев Инс“ АД, с ЕИК ********* да заплати на К. Е. К. с
ЕГН ********** на основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./ и чл.86, ал.1 ЗЗД сумата от 50 000лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени от смъртта на П. В. П.,
настъпила по повод пътнотранспортно произшествие, реализирано на 9,02,2014год., ведно
със законната лихва, считано от 09.02.2014г. до окончателното изплащане на вземането, като
е отхвърлена исковата претенция за горницата над 50000,00лв. до 200000,00лв. като
неоснователна. Осъдено е ЗК „Лев Инс“ АД с ЕИК ********* да заплати на Д. П. П. с ЕГН
********** на осн.чл.226, ал.1 от КЗ/отм./ и чл.86, ал.1 от ЗЗД сумата от 65 000лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени от смъртта на П. В. П.,
настъпила по повод пътнотранспортно произшествие, реализирано на 09,02,2014год., ведно
със законната лихва, считано от 09.02.2014г. до окончателното изплащане на вземането, като
е отхвърлена исковата претенция за горницата над 65000,00лв. до 250000,00лв. като
неоснователна. Осъдено е ЗК „Лев Инс“ АД да заплати по бюджетна сметка на Софийски
градски съд на осн.чл.78, ал.6 от ГПК сумата от 4775,00лв. – разноски по делото. Осъдени
са К. Е. К. с ЕГН ********** и Д. П. П. с ЕГН ********** да заплатят на ЗК „Лев Инс“ АД с
ЕИК ********* на осн.чл.78, ал.3 от ГПК сумата от 325,60лв. -разноски. Осъдено е ЗК „Лев
Инс“ АД с ЕИК ********* да заплати на адв.В. О. на осн.чл.38, ал.2 от ЗАдв. сума в размер
на 3159,00лв. адв.хонорар. Посочено е, че решението е постановено при участието на трето
лице помагач Д. П. П..
Решението е обжалвано от К. Е. К., лично и като законен представител на Д. П. П.,
чрез адв.В.О. от САК, в частта му, с която е отхвърлен искът с правно основание чл.266, ал.1
КЗ /отм./ и чл.86, ал.1 ЗЗД на К. Е. К. срещу ЗК „Лев Инс“ АД за сумата над 50 000лв. до
пълния предявен размер от 200 000лв., за обезщетение за неимуществени вреди, причинени
1
от смъртта на П. В. П. от ПТП, настъпило на 9.02.2014г, ведно с лихвата за забава от
9.02.2014г до окончателното изплащане, в частта му, с която е отхвърлен искът с правно
основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./ и чл.86, ал.1 ЗЗД на Д. П. П. срещу ЗК „Лев Инс“ АД за
сумата над 65 000лв. до пълния предявен размер от 200 000лв. за обезщетение за
неимуществени вреди, причинени от смъртта на П. В. П. от ПТП, настъпило на 9.02.2014г,
ведно с лихвата за забава от 9.02.2014г до окончателното изплащане, и в която са осъдени да
заплатят на ЗК „Лев Инс“ АД разноски по делото. Сочат, че в обжалваните части решението
е неправилно и необосновано. Възразява срещу приетото от съда, че справедливият размер
на обезщетение за претърпените болки и страдания от смъртта на П. В. П., вследствие на
ПТП, настъпило на 9.02.2014г, е в размер на 100 000лв. за К. К. и в размер на 130 000лв. за
Д. П. П., а не по 200 000лв. за всеки един от тях.
Сочи се, че от събраните по делото доказателства се установява, че ищцата е живеела
на семейни начала с пострадалия П. В. П. в едно домакинство, заедно със сина си на 1
година и 10 месеца, като от показанията на св.С. се установява, че отношенията им са били
мили, постоянно са се прегръщали, радвали са се един на друг, планували са сватба през
лятото на 2014г., били са много хубаво семейство с мечти за бъдещето. След смъртта на П.
П. К. К. е била в шок, отказвала е да се храни през първите седем месеца, да излиза, да си
гледа детето, започнала е да ходи на психиатър и е била на медикаменти, получавала е
паник атаки. Позовава се на заключението по СППЕ, от което се установява, че е изпитала
остра стресова реакция, която протрахирала в адаптационна реакция и смесено тревожно-
депресивно разстройство. Провеждала е медикаментозно лечение, имала е среща с психолог.
Внезапната и ненавременна загуба на партньора й и баща на детето й има характер на
психотравма, последиците от която са преодолени до степен да предприеме съвместен живот
с нов партньор. Към момента на изготвяне на заключението у нея е останал травматичен
спомен от преживяното, усещане за тревожност, ощетеност, притеснение за съдбата на
детето й.
По отношение на Д. П. се поддържа, че независимо, че е бил на 1 година и 10 месеца
при загубата на своя баща, е имал вече изградена емоционална връзка с него, прекъсването
на която го е поставила в състояние на депривация /емоционално лишаване/. Живял е в
напрежение и емоционално лишаване от рязкото прекъсване на присъствието в живота му.
Лишило го е от грижа и подкрепа.
Поддържат, че съдът не е съобразил дадените в ППВС № 4/1968г задължителни
разяснения на критериите, въз основа на които следва да бъдат определени обезщетенията,
за да отговорят на принципа на справедливост по чл.52 ЗЗД и лимитите на
застрахователните покрития.
Възразяват срещу приетото от съда, че пострадалият е съпричинител на вредата си в
размер на 50 %. Поддържат, че единствената причина за настъпване на ПТП са действията
на водача Д. П. на лек автомобил БМВ.
Претендират да се отмени решението в обжалваната му част и да се присъдят
разноски и за двете съдебни инстанции.
Ответната страна-ЗК „Лев Инс“ АД, представлявано от юрк. Р.Ч., е оспорило
въззивната жалба. Сочи, че са неоснователни възраженията, изложени в нея. Излага доводи,
че размерите на обезщетенията са завишени, тъй като въззивницата живее понастоящем с
друг мъж, поради което е налице заместено семейно положение, детето не е лишено от
родителска грижа. Поддържа доводи, че съдът правилно е отчел наличието на
съпричиняване от пострадалия. Претендира да се остави без уважение въззивната жалба.
Съдът, след като обсъди доводите, изложени в жалбата и тези на въззиваемата страна,
доказателствата по делото, намира за установено следното:
Въззивната жалба е депозирана в законоустановения срок, от надлежни страни и
2
срещу обжалваем съдебен акт, поради което е допустима. Разгледана по същество е
НЕОСНОВАТЕЛНА .
Ищците по делото- К. Е. К. и Д. П. П. са посочили в исковата молба, че на
9.02.2014г, около 7.07.ч в гр.София, по бул. „Царица Йоана“, с посока на движене от бул.“Д-
р П.Дертлиев“ към бул.“Панчо Владигеров“, Д. П. П. е управлявал лек автомобил „БМВ“,
модел 530 ХД“, с рег. ********, с номер на рама № WBANP71040B520275. Пътното платно
е било покрито с дребнозърнест асфалт, без неравности и дупки, предназначено за
двупосочно движение, като двете ленти са разделени с двойна непрекъсната линия. В дясно
на пътното платно на бул.“Царица Йоанна“, в посока бул.“Д-р П.Дертлиев“, към
бул.“П.Владигеров“ е разположено локално платно за движение, разделено от булеварда,
посредством разделителен остров, покрито с дребнозърнест асфалт, по което се е движел
автомобил марка „Шевролет“, модел „Авео“, с рег. № ********, управляван от П. В. П..
Достигайки до кръстовището, образувано от обособеното локално платно и пътното платно
на бул.“Царица Йонанна“, в района на блок № 158, срещу магазин за мебели „Арон“,
водачът П. В. П. предприел маневра „завой на дясно“, с пресичане на лентите за движение
на пътното платно, за да се престрои в най-лявата лента за движение, която е предназначена
само за наляво на кръстовището, образувано от бул.“Царица Йоанна“ и бул. „Луи Пастьор“.
Управлявайки своя лек автомобил марка „БМВР“, модел „ 530 ХД“, с рег. № ******** със
скорост на движение от около 114 км/ч, водачът Д. П. П. нарушил правилата за движение по
пътищата и реализирал ПТП с лекия автомобил марка „Шевролет“, модел „Авео“ с рег. №
********, управляван от П. В. П.. След настъпилото ПТП водачът на лек автомобил Д. П. П.
бил транспортиран до УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“, бил изготвен протокол за медицинска
експертиза за употреба на алкохол или друго упойващо вещество, в който Д. П. П. е
записал, че отказва да даде кръв за проба за алкохол. Посочили са, че причина за настъпване
на ПТП са субективните действия на водача на лекия автомобил БМВ, тъй като ако същият
се е движел с максимално допустимата скорост за мястото на произшествието, ударът за
водача щеше да е предотвратим при аварийно спиране, а дори и без такова, автомобилите са
щели да се разминат. Водачът на лекия автомобил „Шевролет“ П. В. П. не е имал
възможност да възприеме, че лекият автомобил БМВ се движи с превишена скорост.
Вследствие на настъпилото ПТП на водача П. В. П. била причинена тежка съчетана
черепно-мозъчна травма, гръдна и коремна травми с травматични увреждания на
вътрешните органи в черепно-гръдна и коремна кухини, които травми са несъвместими с
живота и същият починал.
Във връзка с ПТП било образувано НОХД № 4726/2014г по описа на СГС.
Управляваният от Д. П. П. лек автомобил марка „БМВ“, модел „530 ХД“, с рег. №
********, с номер на рама №WBANP71040B520275 имал сключен договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ с ответното дружество към датата на процесното
ПТП.
Ищците са посочили, че ищцата К. Е. К. и починалият П. В. П. са живели на
съпружески начала, в едно жилище, като в същото домакинство е живеел и техният син-Д.
П. П.. Между тях и починалия имало силна връзка, семейството било сплотено, всички си
помагали и били неразделни. Ищцата и П. В. П. били направили годеж и планували сватба
през м. август 2014г. Починалият бил на 26 години, като ищците изгубили най-близкия си
човек, от когото очаквали подкрепа във всяка житейска ситуация. След ПТП ищцата се
намирала в състояние на силен стрес, тревожност, потиснатост и безпокойство, отчуждена,
обезверена. Настъпила е адаптационна реакция, която изисквала огромен разход на
психическа енергия за приемане на загубата. Изпитвала е силен страх, ужас, обърканост,
съпреживявала психотравмата чрез възприятия, танатофобия, изразен очаквателен страх за
аналогични преживявания, нарушение на съня, тревожно-депресивно разстройство. Ищецът
Д. П. П. е изгубил баща си на ниска възраст, с което е лишен от бащина закрила, от
3
възможността да изгради пълноценна връзка със своя баща.
Претендирали са да бъде осъдено застрахователното дружество да им заплати сумите
от 200 000лв. и 250 000лв., за обезщетение за неимуществени вреди, за причинените болки и
страдания от загубата на П. В. П..
Ответното дружество ЗК „Лев Инс“ АД, представлявано от юрк.Б. В., е оспорило
исковите претенции като неоснователни. Възразило е срещу твърдението, че ПТП е
настъпило по изключителна вина на водача на лек автомобил „БМВ 530 ХД“, с рег. №
******** Д. П. П., тъй като маневрата на лек автомобил-пресичане на главен път
„Шевролет“ е довела до контакт между двата автомобила. Заявил е, че не оспорва наличието
на застрахователно правоотношение по отношение на застрахования лек автомобил „БМВ
530 ХД“ с рег. № ********.
С решението първоинстанционният съд е уважил частично исковите претенции по
чл. 432, ал.1 КЗ за обезщетения за неимуществени вреди, като е приел за основателно
възражението за съпричиняване от страна на пострадалия в размер на 50%.
Софийският апелативен съд, като въззивна инстанция, в рамките на правомощията
си, уредени в чл.269 ГПК, съобразно и разясненията, дадени в ТР №1/9.12.2013г по т.д.
№1/2013г на ОСГТК на ВКС, намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо в
обжалваната част.
Фактическата обстановка е възприета и възпроизведена правилно от
първоинстаницонния съд и е следната:
Безспорно между страните е, че на 9.02.2014г в ПТП е настъпила смъртта на П. В. П.,
който е баща на ищеца Д. П. П. и е живял във фактическо съжителство с ищцата К. Е. К..
Не се спори между страните, че с влязла в сила на 18,05,2021год. присъда от
02,10,2019год. на Софийски градски съд, НО, 14 състав, постановена по НОХД
№1273/2017год. Д. П. П. е признат за виновен в това, че на 09,02,2014год., в гр.София,
около 07,07часа, по бул. Царица Йоана, с посока на движение от ул.Добринова скала към ул.
Панчо Владигеров, в района на бл.158, при управление на лек автомобил, с марка „БМВ,
модел 530 ХД, с рег.№ ********, нарушил правилата за движение по пътищата, а именно
чл.21, ал.1 от ЗДВП, като се е движил със скорост 119км/ч., и реализирал пътнотранспортно
произшествие с лек автомобил марка „Шевролет, модел Авео, с ДКН ********, при което
по непредпазливост е причинил смъртта на П. В. П. и Евгени Божидаров Александров,
престъпление по чл.343, ал.3, б.“б“, вр.ал.1, б.“в“, вр.чл.342, ал.1, пр.3 от НК.
Безспорно между страните е наличието на валидно възникнало застрахователно
правоотношение по сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“, покриваща деликтната отговорност на виновния водач към датата на
застрахователното събитие.
Пред въззивната инстанция не се спори, че следва да се ангажира отговорността на
застрахователното дружество. Спори се относно размерите на обезщетенията за
неимуществени вреди и възражението за съпричиняване.
От заключението на изслушаната съдебно-автотехническа експертиза се установява,
че мястото на удара между лек автомобил „БМВ“ и „Шевролет“ по широчината на платното
за движение на бул. „Царица Йоана“ е на около 4-6метра вляво от десния бордюр по посока
на движението на лек автомобил „БМВ“, като ударът е настъпил върху втората пътна лента
от дясно на ляво за посоката на движение на лек автомобил „БМВ“. В момента на удара
лекият автомобил „Шевролет“ е бил позициониран напречно на платното за движение като
надлъжните оси на двата автомобила са сключили ъгъл около 90градуса. Посочено е, че
водачът на лек автомобил „Шевролет“ е извършвал маневра ляв завой, излизащ от
локалното платно на бул.“Царица Йоана“, от дясно наляво за посоката на движение на лек
4
автомобил „БМВ“. При изслушване на заключението в съдебно заседание вещото лице е
уточнило, че в случай, че траекторията на лекия автомобил „Шевролет“ да е била различна,
то деформациите по двата автомобила не биха били същите. Преди да навлезе върху
платното за движение на бул.“Царица Йоана“ водачът на лек автомобил „Шевролет“ е
имал възможност да спре преди кръстовището и да забележи приближаващ го от лявата
страна лек автомобил „БМВ“ от разстояние по-голямо от 100,00м. За посоката на движение
на МПС „Шевролет“ има поставен пътен знак, задължаващ водачите да завият на дясно.
От заключението на съдебно-психологическата експертиза се установява, че К. Е. К.
е развила остра стресова реакция. Поради оплаквания от неспокойствие, напрегнатост,
нарушен сън и плачливост, е потърсила експертна помощ. Изписани са й били медикаменти
- лечение с Xanax 1/2т. 2 пъти дневно. Острата стресова реакция представлява преходно
разстройство в отговор на силен соматичен или психичен стрес и обикновено продължава от
няколко часа до дни. Симптомите включват първоначално състояние на зашеметеност с
известно стесняване на полето на ясното съзнание, стеснение на вниманието и
невъзможност за възприемане на стимули и дезорганизация. Симптомите се появяват в
разстояние на няколко минути след въздействието на събитието и изчезват в разстояние на
два-три дни. Може да се наблюдава частична или пълна амнезия за времето на епизода.
Поради персистиране на оплакванията и невъзможност да възприеме случилото се, ищцата е
осъществила психологична консултация с клиничен психолог, като е констатирано, че в
резултат на травматичното събитие Острата стресова реакция при К. е протрахирала в
разстройства в адаптацията. Касае се за състояние на субективен дистрес и емоционално
разстройство, нарушаващо социалното функциониране и възниква в период на адаптация
към значими жизнени промени или към последиците на стресогенно събитие. Стресорът
може да засяга целостта на социалното обкръжение на индивида. Настъпва около 1 месец
след събитието и продължава около 6 месеца. Разстройството в адаптацията е протрахирало
в смесено тревожно депресивно разстройство, което е в пряка причинно-следствена връзка
със събитието. Внезапната и ненавременна загуба на партньора й и баща на детето й има
характер на психотравма, последиците от която са преодолени до степен да предприеме
съвместен живот с нов партньор, с който имат дете. Към момента при нея е останал
травматичен спомен за преживяното, усещане за ощетеност, тревожност в моменти, в които
остава сама и притеснение за съдбата на общото й дете с П. В. П..
По отношение на Д. П. П. е посочено, че е първо дете не родителите си К. Е. К. и П.
В. П., като към датата на ПТП е бил на една година и десет месеца. Имал е проблеми в
нервно психическото му развитие, които се изразявали с „хиперактивност“. Проговорил по-
късно от очакваното, на пет години. С него се занимавал логопед, като е започнал училище 1
година по-късно от планираното. Към момента е със специални образователни потребности,
за което получава ресурсно подпомагане. Възрастта на която е било детето към събитието-
1год. и 10месеца, сочи на вече изградена емоционална връзка с бащата, прекъсването на
която го поставя в състояние на депривация/емоционално лишаване/. Макар на ниска
възраст към момента на смъртта на баща си е преживял напрежение и емоционално
лишаване от рязкото прекъсване на присъствието в живота му. Не може да бъде изследвано
психологическото му състояние към настоящия момент във връзка с понесената загуба, тъй
като детето не е уведомено за смъртта на своя баща и приема като такъв новия партньор на
майка си. Независимо от съобщеното от майката за много добро отношение на партньора й
към детето, загубата на рождения му баща го лишава от автентичността на чувствата между
тях и неговата безрезервна грижа и подкрепа. Освен това на детето неизбежно му предстои
да узнае действителното състояние на житейската си ситуация, което няма как да не
предизвика травматични изживявания и психологически конфликт, с последиците от който
ще трябва да се справя в продължителен период от време занапред. От друга страна
когнитивните проблеми на детето нямат връзка със събитието, тъй като са с органичен
произход. Въпреки наличието на някакви дефицити в усвояването на навици и умения, то
5
би могло в задоволителна степен да се вгради и изпълнява различни видове дейности, но
несъмнено узнаването за събитието би го смутило и разтревожило, но с оглед добрата
адаптация се очаква по-лесно да приеме информацията.
По делото са ангажирани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля Л. С.--
очевидец на произшествието, който е дал показания, че лекият автомобил „Шевролет“ е
излязъл от локалното платно и опитал да извърши обратен завой, без да спира.
Свидетелката С. е дала показания, че К. К. и П. П. са живели на съпружески начала от
2011г. в гр.Враца, впоследствие са се преместили в гр.София, където са живели съвместно
до датата на инцидента заедно с Д., роден през 2012год. През лятото на 2014 г. са планували
сключването на брак. Отношенията им са били топли и емоционални. През първите 6-7
месеца ищцата е била в тежко емоционално състояние- отказвала да се храни, да излиза, да
гледа детето си. Започнала консултации с психиатър. Две години след произшествието
ищцата започнала нова връзка със сегашния си партньор, от когото има и второ дете.
С оглед на установената фактическа обстановка, въззивният съд намира от правна
страна следното:
По делото са предявени искове с правно основание чл.432, ал.1 КЗ, съгласно която
разпоредба застрахователят отговаря за причинените вреди от застрахования, поради
наличието на задължителна застраховка „Гражданска отговорност” за застрахования лек
автомобил. Не се спори между страните, че следва да се ангажира отговорността на
застрахователното дружество, тъй като е установен фактическият състав, от който възниква
имуществената отговорност на застрахователя за заплащане на застрахователно
обезщетение на увреденото лице: ищците да са от кръга на лицата, на които се дължи
обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на близък, този близък на ищците да е
участвал в застрахователно събитие, покрито от застраховка, което да е причинило смъртта
на близкия на ищците, налице е застраховка „Гражданска отговорност” на виновния
причинител при ответника, ищците да са претърпели неимуществени вреди. Тези
обстоятелства се установява, че са налице от обсъдените по-горе доказателства, като
единствено спорен е въпросът за размера на обезщетението за неимуществени вреди.
Съгласно т.ІІ на ППВС №4/1968г. при определяне на обезщетението съдът следва да
съобрази възрастта на увредения, общественото му положение и отношенията между
пострадалия и близкия, който търси обезщетение за неимуществени вреди.
По делото се установи, че починалият е бил на 26 години, живеел във фактическо
съжителство с ищцата К. К., от което са имали общо дете-ищецът Д. П., което е било на
една година и десет месеца към датата на ПТП. Ищцата е имала топли и близки отношения с
починалия, останала е сама да се грижи за детето им. Установява се, че ищцата е преживяла
много тежко смъртта на партньора си, използвала е лекарска помощ, медикаменти.
Преживяла е остра стресова реакция, безпокойство, психотравма, последиците от която са
преодолени до степен да предприеме съвместен живот с нов партньор, с който имат дете.
Ищецът е изгубил баща си на много ниска възраст, но е имал установена
емоционална връзка с него и прекъсването й е довело до емоционален дефицит. Независимо,
че детето не е уведомено за смъртта на баща си, а приема за такъв новият партньор на майка
си, това не променя обстоятелството, че то ще е винаги лишено от емоционалната си връзка
с биологичния родител и настоящите заместващи грижи, които получава, не могат да
компенсират загубата.
Следва да се отчетат и конкретните икономически условия и нивата на
застрахователно покритие към момента на смъртта на пострадалия, както и съдебната
практика. Минималният размер на застрахователните суми по застраховка ГО за
неимуществени вреди при смърт или телесно увреждане на едно лице до 1.01.2010г е бил
700 000лв., а след 1.01.2010г до 11.06.2012г е бил 1 000 000лв., след 11.06.2012г е 2 000
6
000лв. Съдебната практика е определяла обезщетения в границите от 80 000лв. до 200
000лв.
При съобразяване на посочените обстоятелства, въззивният съд приема, че исковата
претенция на К. Е. К. е основателна за 100 000лв., а на Д. П. П. за 130 000лв. за обезщетение
за неимуществени вреди-болки и страдания от смъртта на П. П. П..
По възражението за съпричиняване следва да се приеме, че от заключението на
съдебно-автотехническата експертиза се установява, че пострадалият П. П. П. е управлявал
лек автомобил „Шевролет“, като към момента на удара е извършвал маневра за пресичане на
главен път, като е могъл да не предизвика ПТП, ако е изчакал другото превозно средство,
към което е имал видимост от 100м. Същият не е спазил знак Г2 за движение само надясно
след знака, с което е нарушил чл.35 ЗДвП и не е спазил знак Б1-пропусни движещите се по
пътя с предимство. Посочените нарушения са допринесли съществено за настъпване на
ПТП, поради което съпричиняването следва да се уважи до размер от 50%.
Поради изложеното исковите претенции по чл.226, ал.1 КЗ /отм./ следва да се уважат
до сумата от 50 000лв. за К. Е. К. и до сумата от 65 000лв. за Д. П. П., ведно със законната
лихва от 9.02.2014г. до окончателното изплащане.
По изложените съображения, въззивният съд намира, че решението на
първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено в
обжалваната му част. В необжалваната му част решението е влязло в сила.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.3 ГПК следва да бъдат осъдени К.
Е. К. с ЕГН ********** и Д. П. П. с ЕГН ********** да заплатят на ЗК „Лев Инс“ АД с ЕИК
********* юрисконсултско възнаграждение в размер на 540лв. Възражението за
прекомерност на същото по чл.78, ал.5 ГПК е неоснователно, тъй като е определено в
минимален размер, съгласно чл.78, ал.8 ГПК вр. с чл. 25, ал.1 от Наредба за заплащането на
правната помощ, съгласно която за защита по дела с определен материален интерес
възнаграждението е от 100 до 360 лв., а съгласно ал.2 за защита по дела с материален
интерес над 10 000 лв. възнаграждението може да бъде увеличено с до 50 на сто от
максимално предвидения размер по ал. 1.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 261926/9.06.202022г, постановено по гр.д.№
2417/2015г по описа на СГС, ГО, I-14 състав, В ЧАСТТА му, с която е отхвърлена исковата
претенция с правно основание чл.226, ал.1 КЗ/отм./ на К. Е. К. с ЕГН ********** срещу ЗК
„Лев Инс“ АД, с ЕИК ********* за заплащане на сумата за разликата от 50 000лв. до
200 000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени от смъртта на
П. В. П., настъпила по повод пътнотранспортно произшествие, реализирано на
9,02,2014год., ведно със законната лихва, считано от 09.02.2014г. до окончателното
изплащане на вземането и В ЧАСТТА му, с която е отхвърлена исковата претенция с правно
основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./, предявена от Д. П. П. с ЕГН **********, чрез неговата
майка и законен представител К. Е. К., срещу ЗК „Лев Инс“ АД с ЕИК ********* за
заплащане на сумата за разликата от 65 000лв. до 200 000лв., представляваща обезщетение
за неимуществени вреди, причинени от смъртта на П. В. П., настъпила по повод
пътнотранспортно произшествие, реализирано на 09,02,2014год., ведно със законната лихва,
считано от 09.02.2014г. до окончателното изплащане на вземането.
В необжалваната му част решението е влязло в сила.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 ГПК К. Е. К. с ЕГН ********** и Д. П. П. с ЕГН
7
********** да заплатят на ЗК „Лев Инс“ АД с ЕИК ********* сумата от 540лв. за
юрисконсултско възнаграждение пред въззивната инстанция.
Решението може да се обжалва в едномесечен срок от връчването му на страните при
условията на чл.280 от ГПК пред ВКС на РБ.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8