РЕШЕНИЕ
№ 4959
Пазарджик, 20.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Пазарджик - VI състав, в съдебно заседание на втори декември две хиляди двадесет и четвърта година в състав:
| Съдия: | СВЕТОМИР БАБАКОВ |
При секретар ДИМИТРИНА ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от съдия СВЕТОМИР БАБАКОВ административно дело № 20247150701152 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145, ал. 2, т. 1 от АПК, във връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).
Образувано е по жалба на М. В. Б. от гр. Пазарджик срещу ЗППАМ № 24-1006-000354/15.09.2024 на Т. Б.- мл. автоконтрольор при ОДМВР Пловдив- с-р. “Пътна полиция”.
С обжалваната ЗППАМ, е разпоредено да се наложи на М. В. Б. от гр. Пазарджик принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а, б. „б“ за срок от 6 м. до 1 година.
В съдебно заседание, жалбоподателят се представлява от адв. К. У., който поддържа жалбата.
Ответникът по оспорването – Т. Б.- мл. автоконтрольор при ОДМВР Пловдив- с-р. “Пътна полиция” редовно призован, не се явява.
Съдът, след като се запозна с доказателствата приложени по делото, установи следното :
На 15.09.24 около 13,10 ч. в гр. Пазарджик жалбоподателката Б. управлявала лек автомобил “Опел” с ДКН [рег. номер], нейна собственост в гр. Пловдив, като на [улица]била спряна за полицейска проверка. В рамките на извършената проверка, водачката била тествана за употреба на алкохол с техническо средство “Дрегер Алоктест” с фабричен № ARPM 0193, като посоченото техническо средство отчело положителен резултат- 2,38 на хиляда концентрация на алкохол в издишания от водача въздух. Издаден бил талон за медицинско изследване на кръвта с номер 274497, което липсват данни по делото да е било извършено.
За посоченото административно нарушение по чл. 5 ал.3 т.1 пр.1 от ЗДвП, на жалбоподателят бил съставен АУАН серия GA № 1397368.
В тази връзка била издадена и ЗППАМ № 24-1006-000354/15.09.2024 на Т. Б.- мл. автоконтрольор при ОДМВР Пловдив- с-р. “Пътна полиция”, което на М. В. Б. от гр. Пазарджик била наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а, б. „б“ за срок от 6 м. до 1 година.
С оглед така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срок от лице, което има правен интерес от оспорването.
Разгледана по същество същата се явява основателна.
Съгласно разпоредбите на чл. 146 от АПК проверката на законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт обхваща компетентността на издалия го орган, спазена ли е изисканата от закона форма, материалните и процесуалните разпоредби при издаването му, както и дали е съобразен с целта на закона.
Административен съд - Пазарджик намира, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган и в изискуемата от закона форма.
Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, ПАМ по чл. 171, т. 1, б. „б“ от същия закон се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службата за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност. Оспорваният акт е издаден от полицейски инспектор в РУ към ОДМВР Пазарджик в това му качество и е налице необходимата компетентност, като е оправомощен за това със Заповед рег. № 312з-1237/14.04.2022 г. на директора на ОД на МВР – Пазарджик.
Съгласно чл. 171, т.2а буква „б” от ЗДвП за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения, спрямо водач, който управлява МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 на 1000, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или техните аналози, установени с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване, или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство, или с тест, изследван с доказателствен анализатор, или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване, се прилага ПАМ прекратяване регистрацията на МПС за срок от 6 месеца до 1 година. При тази законова регламентация необходимата материалноправна предпоставка за прилагане на мярката е водачът да е управлявал МПС и след като е бил поканен да бъде тестван за наркотични вещества с техническо средство да е отказал тази проверка.
В конкретния случай се установяват всички предпоставки за издаване на процесната ПАМ. Издаден е АУАН, чиято презумптивна доказателствена сила по чл. 189 ал.2 от ЗДвП не е оборена и с който е констатирано нарушение на чл. 5 ал.3 т.1 от ЗДвП- жалбоподателката, в качеството й на водач е тествана за употребата на алкохол с техническо средство и е дала положителна проба над 0,5 на хиляда. Издаден й е талон за медицинско изследване на кръвта, но липсват данни то да е било извършено.
Основателен е обаче доводът в жалбата, че не става ясно за какъв срок е наложена ЗППАМ. Законът е вменил задължение на правоприлагащите органи да индивидуализират срока за прилагане на принудителните административни мерки от вида на процесната, като е определил сравнително широк интервал от време за това- от 6 месеца до 1 година. Органът с оглед разпоредбата на чл. 6 от АПК следва да мотивира и срока на наложената ПАМ при стриктно спазване на изискванията за съразмерност на продължителността на срока и тежестта на нарушението. В конкретния случай не само че липсват мотиви за срока на ПАМ, но дори и липсва индивидуализирането му, което поставя съда в невъзможност да разбере каква е волята на органа за какъв срок се налага мярката. Съдът не може да замести волята на органа и единствената възможност пред него е да отмени оспорената ЗППАМ като немотивирана.
При този изход от спора, на жалбоподателката се дължат разноски, които се констатират в общ на размер на 1040 лв., от които 1000 лв. заплатен адвокатски хонорар и 40 лв. държавни такси съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК.
Мотивиран от горното и на основание чл.172, ал.2, Административен съд – Пазарджик, VI състав
Р Е Ш И:
отМЕНЯ заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-1006-000354/15.09.2024 на Т. Б.- мл. автоконтрольор при ОДМВР Пловдив- с-р. “Пътна полиция”, което на М. В. Б. от гр. Пазарджик била наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а, б. „б“ за срок от 6 м. до 1 година.
ОСЪЖДА ОДМВР Пазарджик да заплати на М. В. Б. от гр. Пазарджик сумата от 1040 лв. разноски.
Решението е ОКОНЧАТЕЛНО, съгласно разпоредбата на чл. 172, ал. 5 от ЗДвП.
| Съдия: | |