Р Е Ш Е Н И Е
№81
гр. Хасково, 26.02.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ХАСКОВО в
открито съдебно заседание на пети февруари, две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ХАЙГУХИ БОДИКЯН
ЧЛЕНОВЕ: ПЕНКА КОСТОВА
РОСИЦА ЧИРКАЛЕВА
при
секретаря Ангелина Латунова в присъствието на прокурор Елеонора Иванова като
разгледа докладваното от съдия П. Костова адм. д. №1350 по описа на съда за
2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по Раздел ІІІ от
Глава десета на Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на П.Т.З. ***,
подадена чрез пълномощник – адв. Б.Б., срещу чл.30, т.9 от Наредба №2 за
опазване на обществения ред, приета от Общински съвет – Димитровград, приета с
Решение №129/20.04.2004г. на Общински съвет – Димитровград.
Жалбоподателят твърди, че имал правен
интерес по смисъла на чл.186, ал.1 от АПК, защото съгласно чл.2, ал.1 от
процесната наредба, тя била задължителна за всички лица, които живеят или
временно пребивават на територията на общината, а той живеел в собствен
апартамент в гр. Д., на ул. „Х. С.“, бл…, вх…, ет… ап…, където бил с постоянна
и настояща адресна регистрация. Сочи, че преди три години блокът, в който живее
бил саниран, а терасата му зазидана, поради което по обемистото пране - одеяла,
пътеки, килими и др. бил принуден да простира и суши пред блока на специално
създадени за целта стационарни простири с рамки и телове и то в тъмните часове,
защото го било страх от оспорената част, която го застрашавала със солена глоба
от 50 до 500 лв. съгласно чл.42, ал.1 от Наредба №2 за опазване на обществения
ред, приета от Общински съвет – Димитровград. Така оспорената разпоредба
рефлектирала върху правната му сфера и поради това, че имал къща с тераса в с.
Б., но прането си простирал в двора на телове под асмата . Позовава се на
разпоредбите на чл.56 и чл.120 от Конституцията на Република България и счита,
че разполага с право на защита срещу оспорената разпоредба, която е в разрез с
принципите на правовата държава и елементарните битови права на всеки жител ***.
Твърди също, че ответникът не е спазил процедурните правила на чл.2а и чл.28
ЗНА, действали към 29.04.2004г., при издаване на наредбата и на оспорената
част. Не бил публикуван проекта на наредбата в интернет 1 месец преди нейното
приемане, с което били нарушени принципите на съгласуваност и откритост със
заинтересованите страни, нямало анализ за съответствие с правото на ЕС и
очакваните финансови резултати от нейното прилагане. Моли се да бъде обезсилена
или отменена разпоредбата на чл.44 от Наредба №2 за опазване на обществения
ред, издадена от Общински съвет Димитровград. Претендира се присъждане на
направените деловодни разноски, съгласно приложен списък.
Ответникът – Общински съвет
Димитровград, не ангажира становище по делото. Единствено в придружителното
писмо, с което е представена пред съда административната преписка по издаване
на оспорената наредба се сочи, че жалбата е неоснователна и се прави възражение
за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура
– Хасково, счита жалбата за неоснователна и предлага да бъде оставена без
уважение.
Административен съд – Хасково, като
прецени доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна
следното:
С докладна записка
№06-00-165/19.04.2004г., Председателят на Общински съвет – Димитровград и
Председател на Временната комисия за актуализация на действащите наредби и
правилници на Общински съвет – Димитровград, е предложил на Общински съвет –
Димитровград да вземе следното решение: На основание чл.22, ал.1 от ЗМСМА,
чл.5, ал.5 и чл.8 ал.1 от Правилника за организацията и дейността на Общински
съвет – Димитровград, неговите комисии и взаимодействието му с общинската
администрация, Общински съвет – Димитровград: 1. Приема Наредба за обществения
ред в Община Димитровград; 2. Отменя Наредба №2 за обществения ред, приета с
Решение №21/05.03.97г., Протокол №5 на Общински съвет – Димитровград и
променяна с Решение №350/09.07.97г. и Решение №643/16.12.98г.; 3. Възлага на
кмета на общината прилагането и контрола по Наредбата.
Видно от доказателствата по делото, с
Решение №129 от 29.04.2004г., на основание чл.22, ал.1 от ЗМСМА, чл.5, ал.5 и
чл.88 ал.1 от Правилника за организацията и дейността на Общински съвет –
Димитровград, неговите комисии и взаимодействието му с общинската администрация,
Общински съвет – Димитровград: 1. Приема Наредба за обществения ред в Община
Димитровград; 2. Отменя Наредба №2 за обществения ред, приета с Решение
№21/05.03.97г., Протокол №5 на Общински съвет – Димитровград и променяна с
Решение №350/09.07.97г. и Решение №643/16.12.98г.; 3. Възлага на Кмета на
Общината прилагането и контрола по Наредбата. Съгласно приложения по делото
протокол №8/29.04.2004г. от проведеното заседание на ОбС- Димитровград,
решението е прието при необходимия кворум и мнозинство, с 30 гласа „за“ (при
общ брой на общинските съветници – 33), „против“ и „въздържали се“ не е имало.
По делото се представя в актуалната и
действаща редакция Наредба №2 за опазване на обществения ред (Наредбата). Видно
от §3 от ПЗР към Наредбата, същата се приема на основание чл.22, ал.2 от ЗМСМА
и отменя Наредбата, в сила от 05.03.1997г. на Общински съвет – Димитровград.
Отбелязано е, че Наредбата е приета с Решение №129/29.04.2004г. и отменя
Наредба №2 за опазване на обществения ред, била в сила от 5 март 1997г.,
променяна и допълвана е с решения, подробно описани.
Разпоредбата на чл.30, т.9 от
Наредбата не е променяна от момента на приемането ѝ.
При така установената фактическа
обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима.
Предмет на оспорване е конкретна разпоредба от подзаконов нормативен акт,
действащ на територията на Община Димитровград. Съгласно чл.186, ал.1 от АПК,
право да оспорват подзаконов нормативен акт имат гражданите, организациите и
органите, чиито права, свободи или законни интереси са засегнати или могат да
бъдат засегнати от него или за които той поражда задължения. В случая, видно от
представените от жалбоподателя заверени копия от лична карта и документ за
собственост, последният е с постоянен адрес *** и притежава апартамент, находящ
се в гр. Д., ул.“ Х. С.“ и УПИ, ведно с къща, находящи се в с. Б., общ. Д. и
като такъв се явява адресат на
нормите
от подзаконовия нормативен акт, разпоредба от който оспорва, респ. за него е
налице правен интерес от оспорването. Оспорването на подзаконовия нормативен
акт пред съда е частично и касае само чл.30, т.9 от Наредбата, което е
допустимо, съгласно чл.185, ал.2, във вр. с ал.1 от АПК. Освен това разпоредбата
на чл.187, ал.1 от АПК изрично предвижда безсрочност на оспорването на
подзаконовите нормативни актове, т. е. без ограничение във времето.
Разгледана по същество, жалбата е
основателна.
Нормата на чл.21, ал.2 от Закон за
местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА) предвижда принципна
компетентност на общинския съвет в изпълнение на своите правомощия по ал.1 на
същия член да приема правилници, наредби, инструкции, решения, декларации и
обръщения. С оглед горното, както и предвид разпоредбата на чл.76, ал.3 от АПК,
Наредбата, като цяло и от която се протестират разпоредби, следва да се приеме
за издадена от компетентен орган – Общински съвет – Димитровград, съобразно
чл.21, ал.2 от ЗМСМА.
Наред с горното, във връзка с
приложението на административнопроизводствените правила, настоящия състав
намира следното:
Съгласно чл.2а (Нов – ДВ, бр.55 от
2003г., отм., бр. 46 от 2007г., в сила от 01.01.2008г.) от ЗНА, действал по
време на приемане на Наредбата и съответно на оспорения текст от Наредбата,
лицата, за които възникват задължения или ограничения по силата на нов
нормативен акт, се уведомяват преди неговото приемане. Уведомяването се
извършва чрез изпращането на проекта до представителни организации на тези
лица, чрез публикуването му в средствата за масово осведомяване, в Интернет или
чрез оповестяването му по друг подходящ начин, като в срок не по-кратък от един
месец засегнатите могат да представят предложения и възражения до съответния
компетентен орган.
Според настоящия съдебен състав, Наредбата,
вкл. и оспорената разпоредба, е приета в нарушение на нормата на чл.2а от ЗНА.
В случая е приет нов подзаконов нормативен акт, а не допълнение или изменение
на съществуващ такъв. Откриването на производството по издаване на нов
нормативен акт следва да се оповести публично чрез средствата за масово
осведомяване или по друг подходящ начин, като оповестяването включва и
основните съображения за издаването на акта. Въпреки изрично дадените от съда с
Разпореждане от 23.12.2019г. указания, че следва в срок до датата на
насроченото по делото първо открито съдебно заседание да ангажира писмени
доказателства за спазването на чл.2а и чл.28 от ЗНА в приложимите им редакции,
към датата на приемане на наредбата и измененията на същата, ответникът в
настоящото производство не представя доказателства, че при приемане на
наредбата засегнатите от нормативния акт лица са уведомени по някой от
предвидените в разпоредбата начини, като в резултат на това не е спазено и
изискването да е дадена възможност за представяне на предложения и възражения в
срок не по-кратък от един месец, поради което не е извършено и обсъждането на
такива заедно с проекта. Предложението с проекта за решение е внесено в
общинския съвет на 19.04.2004 г., а приемането е направено на 29.04.2004 г. Очевидно
не е налице срок от най- малко един месец, през който засегнатите да могат да
представят предложения и възражения. Констатираното нарушение на
административно производствените правила е съществено, тъй като цитираната
норма има императивен характер и неспазването ѝ съставлява тежък порок. В
тази насока е и практиката на ВАС, изразена в Решение №7817 от 06.06.2013г. по
адм. д. №9387/2012г., III о.
и Решение №2266 от 12.02.2020г. по адм. д. №5355/2019г., VII
о.
Нарушаването на императивната норма
на чл.2а от ЗНА (отм.) представлява самостоятелно основание за отмяна на
оспорения текст на Наредбата, поради което не следва да се обсъждат останалите
наведени доводи относно приложението на материалния закон. Въпреки, че би могло
да се посочи, че така оспорената разпоредба по мнение на настоящия състав на
съда не е в противоречие с материално правна норма от по – висок ранг и за
съществуването и не е необходимо, както счита жалбоподателя да има действащ
Закон за прането. С нормата е въведено допустимо ограничение „ да не се
простира пране извън обсега на терасите“ и това е абсолютно резонно, с оглед
спазване обществения ред на територията на община Димитровград и естетически
вид на сградите намиращи се в населените места, разположени в община
Димитровград. Отделно от това спазването на разпоредба с такова съдържание е
свързана преди всичко и с културата на населението в съответната община и
правилно същата е намерила отражение в Наредба №2 за опазване на обществения
ред, приета от Общински съвет – Димитровград.
Предвид горното, настоящия съдебен
състав намира, че оспорения текст следва да бъде отменен, а подадената жалба
против процесната разпоредба, като основателна следва да бъде уважена.
При този изход на спора в полза на П.Т.З.
следва да се присъдят направените в производството разноски за внесена държавна
такса от 10лв. и за обнародване на оспорването в ДВ в размер на 20.00
(двадесет) лева. Претендираният от жалбоподателя размер от 700.00 лева,
представляващи заплатено адвокатско възнаграждение, съгласно договор за правна
защита и съдействие от 25.11.2019г., с оглед направеното възражение за
прекомерност следва да бъде намален от съда до размера, определен в чл.8, ал.3
от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
а именно следва да бъде определен в размер на 500 лева.
Водим от гореизложеното и на
основание чл.193, ал.1 от АПК, съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на П.Т.З. ***, т.9 на чл.30
от Наредба №2 за опазване на обществения ред на Общински съвет – Димитровград.
ОСЪЖДА Общински съвет – Димитровград да заплати на П.Т.З. ЕГН **********
***, разноски по делото в размер на 530.00 (петстотин и тридесет) лева.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Решението да се разгласи по реда на
чл. 194 от АПК при неподаване на касационна жалба или протест, или ако те са
отхвърлени.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.